Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 16.02.15 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски градски съд, II-д гражданско
отделение, в публичното заседание на двадесети
ноември през 2015 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ ДАМЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
ДИЛЯНА ГОСПОДИНОВА
при секретаря И.К. , като разгледа докладваното от съдия Александрова
гр.д.№ 19533 по описа за 2014 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.258-273 ГПК.
С решение от 16.04.14
г. СРС, 75 с-в, по гр.д.№ 26513/11 г. е осъдил на основание чл.225, ал.3 КТ В.а.
„Г.С.Р.” да заплати на И.Д.Д. сумата от 302 лв.-обезщетение за незаконно
недопускане до работа на длъжността „старши научен сътрудник II ст.” след
възстановяване с влязло в сила съдебно решение по гр.д.№ 6564/2000 г. по описа
на СРС, 70 с-в за периода 28.10.08 г.-11.11.08 г., като е отхвърлил иска за
разликата до предявения размер от 50 400 лв., като неоснователен, както и
на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД сумата от 1 208,70 лв.-удържана без
основание за изплатено обезщетение по чл.222, ал.1 КТ.С решението са отхвърлени
исковете на И.Д.Д. срещу В.а. „Г.С.Р.”
по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 17 721,52 лв. за периода 08.07.08
г.-14.06.11 г. върху обезщетението за недопускане на работа и за 316,69
лв.-лихва за периода 03.02.09 г.-14.06.11 г. върху сумата от 1 208,70 лв.,
като неоснователни.
Срещу решението е
постъпила въззивна жалба от ответника в частта, с която са отхвърлени исковете.Жалбоподателят
твърди, че решението незаконосъобразно.Излага оплаквания, че
първоинстанционният съд неправилно е приел, че ищецът е уведомен за
възстановяването му на длъжността на 04.12.08 г., и че не е бил нужен нарочен
акт на работодателя за възстановяването му.Твърди, че не е бил допуснат до
работа за периода 28.10.08 г.-16.06.11 г.Останалите твърдения във въззивната
жалба съдържат ирелевантни фактически твърдения.Моли съда да отмени решението и
да уважи исковете.Претендира разноски.
Ответникът по
въззивната жалба оспорва същата, без да излага конкретни доводи.Моли съда да
потвърди обжалваното решение.Претендира разноски.
Съдът, като
прецени становищата на страните и обсъди представените по делото доказателства,
приема за установено от фактическа страна следното:
Районният съд е
бил сезиран с искове с правно основание чл.225, ал.3 КТ и чл.86, ал.1 ЗЗД.Ищецът-
И.Д.Д. твърди, че с решение по гр.д.№ 6564/2000 г. е възстановен на заеманата
до уволнението длъжност „старши научен сътрудник II степен” към В.а.
„Г.С.Р.”.Твърди ,че на 20.10.08 г. е получил съобщение, че е възстановен на
работа, и че е подавал молби до ответника на 08.07.08 г., на 28.10.08 г. и на
11.11.08 г. за възстановяване на работа, но не е бил допуснат.Моли съда да
постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата 50 400
лв.-обезщетение за недопускане до работа, както следва: за 2008 г.-6 900
лв., за 2009 г.-14 400 лв., за 2010 г.-14 500 лв., за 2011
г.-14 600 лв.; сумата 17 721,52 лв.-мораторна лихва за периода
08.07.08 г.-14.06.11 г. върху претендираното обезщетение, както и сумата
1 208,70 лв.-удържано без основание от работодателя обезщетение по чл.222,
ал.1 КТ и сумата от 316,69 лв.-мораторна лихва за периода 03.02.09 г.-14.06.11
г. върху главницата от 1 208,70 лв.
С решение от
11.03.02 г. на СРС, 70 с-в,по гр.д.№ 6564/2000 г. е отменено уволнението на И.Д.Д.,
извършено с предизвестие за прекратяване на трудов договор, връчено на
10.02.2000 г. и заповед № 114/28.04.2000 г. на директора на Институт за
перспективни изследвания за отбраната, като незаконно, и е възстановил ищеца на
длъжността „старши научен сътрудник II степен” към В.а.
„Г.С.Р.”.С решение от 22.12.03 г. СГС, II- г с-в, по гр.д.№
3664/02 г. е оставил в сила решението на СРС в частта, с която са уважени
исковете.С решение от 08.05.08 г. ВКС, по гр.д.№ 1137/04 г. е оставил в сила
решението на СГС.
На 20.10.08 г.
ищецът е получил съобщение от СРС по чл.345, ал.1 КТ за възстановяването му на
процесната длъжност.
С молби вх.№ №
2671/08.07.08 г. и 4134/28.10.08 г. и молба от 11.11.08 г. ищецът е поискал от
ответника възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност.
Видно от квитанция
към ПКО от 03.02.09 г. ищецът е платил на ВА „Г.С.Р.” сумата 1 208,70
лв.-възстановено обезщетение по чл.222 КТ.
Видно от
удостоверение № Ф-67/12.06.2000 г. ищецът е получавал брутно трудово
възнаграждение в размер на 604,35 лв.
Със заповед № 1037/11.11.08
г. на началника на ВА „Г.С.Р.”, трудовото правоотношение с ищеца е прекратено на
основание чл.328, т.10, пр.2 КТ.Липсват данни писмо с пратка № 8150400068870 с
посочено съдържание № 1037/11.11.08 г. да е получено от ищеца.На 04.12.08 г.
ищецът е получил пратка № 8150400069305 със съдържание № 4361/17.11.08 г.-писмо
от ответника до ищеца за представяне на трудовата книжка за изплащане на
обезщетение по чл.344, ал.1, т.3 КТ /представено по делото/.
При така установената
фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на
чл.225, ал.3 КТ когато незаконно уволнен работник или служител бъде
възстановен на работа и след явяването му в предприятието, за да заеме работата,
на която е възстановен, не бъде допуснат да я изпълнява, работодателят и
виновните длъжностни лица отговарят солидарно към работника или служителя в
размер на брутното му трудово възнаграждение от деня на явяването му до
действителното му допускане на работа.
От събраните доказателства се установи, че
ищецът е подавал молби до ответника в срока по чл.345, ал.1 КТ, в които е
изразил ясно готовността си да поеме трудовите си функции.Това отправено
волеизявление е обвързало работодателя да изпълни задължението си да го
възстанови и да го допусне до работното му място за изпълнение на трудовите му
функции /Р № 913/26.11.09 г. на ВКС, гр.д.№ 4080/08 г., II ГО/.
Обезщетението по чл.225, ал.3 КТ се определя на
базата на последното брутно трудово възнаграждение, получено преди незаконното
уволнение, но не по-малко от минималната работна заплата за периода на
недопускането /ТР № 2/12.12.13 г. по т.д.№ 2/13 г. на ОСГК на ВКС/.
По делото липсват доказателства ответникът да е уважил
молбата на ищеца и да го е допуснал до изпълнение на трудовите му функции, нито
ищецът да е получил заповед № 1037/11.11.08 г. за пркратяване на трудовия му договор преди
предявяване на иска.Съгласно чл.335, ал.2, т.3 КТ при прекратяване без
предизвестие трудовият договор се прекратява от момента на получаване на
писменото изявление за прекратяване на договора.
Поради това съдът намира, че са налице основания
за присъждане на обезщетение по чл.225, ал.3 КТ за периода от 28.10.08 г.
/датата на молбата, подадена след получаване на съобщението по чл.345, ал.1 КТ/
до датата на предявяване на иска-14.06.11 г.Видно от представеното
удостоверение преди уволнението ищецът е получил брутно трудово възнаграждение
в размер на 604,35 лв. или за посочения период размерът на обезщетението,
изчислен съгласно чл.162 ГПК, възлиза на 19 591 лв.
Съдът счита, че не са налице основания за
приспадане от това обезщетение на получената от ищеца пенсия за процесния
период, тъй като сумите се дължат на различни основания, които не са
несъвместими.
По отношение на исковете по чл.86, ал.1 ЗЗД,
както и на отговора на възражението за погасителна давност настоящият съдебен
състав споделя мотивите на първоинстанционния съд и на основание чл.272 ГПК
препраща към тях.
Поради изложените съображения в частта, с която
е отхвърлен иска по чл.225, ал.3 КТ за разликата над 302 лв. до 19 092 лв.
/т.е. за 18 790 лв./ и за периода 12.11.08 г.-14.06.11 г. решението следва
да се отмени, като вместо него се постанови решение, с което иска в тази част
да се уважи.
Възражението за прекомерност на размера на адвокатското
възнаграждение на пълномощника на въззиваемия е неоснователно, тъй като на
основание цитираната наредба минималният размер на възнаграждението възлиза на
2 574 лв.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 и 8 ГПК въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия сумата
1 628,59 лв.-юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция на
основание чл.7, ал.1, т.1 вр. чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/04 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения по компенсация. На основание
чл.78, ал.6 ГПК въззиваемият следва да бъде осъден да заплати ДТ по сметка на
СРС в размер на още 713,68 лв.-ДТ, а по сметка на СГС-сумата 381,84 лв.Разноски
за първоинстанционното производство не са претендирани, липсва и искане по
чл.248 ГПК за изменение на решението на СРС в частта за разноските.
Водим от горното
съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решението от 16.04.14 г. на СРС, 75
с-в, по гр.д.№ 26513/11 г. в частта, с която е отхвърлен иска на И.Д.Д. срещу В.а. „Г.С.Р.” по чл.225, ал.3 КТ за разликата над 302 лв. до 19 092 лв. /т.е. за
18 790 лв./ и за периода 12.11.08 г.-14.06.11 г., ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА В.а. „Г.С.Р.” с адрес: гр.************ да
заплати на И.Д.Д. с ЕГН ********** и с адрес: *** и със съдебен адрес:***/ на
основание чл.225, ал.3 КТ и сумата 18 790 лв. /осемнадесет хиляди седемстотин и деветдесет
лева/-обезщетение за недопускане до работа за периода 12.11.08 г.-14.06.11 г. със законната
лихва върху нея от 14.06.11 г. до окончателното плащане на сумата.
ПОТВЪРЖДАВА
решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА И.Д.Д. да
заплати на В.а. „Г.С.Р.” на основание чл.78, ал.3 и 8 ГПК сумата
1 628,59 лв. /хиляда шестотин двадесет и осем лева и петдесет и девет
стотинки/.
ОСЪЖДА В.а. „Г.С.Р.” с адрес: гр.************
да заплати на СРС сумата 713,68 лв.-ДТ, а по сметка на СГС-сумата 381,84 лв
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС
в едномесечен срок от връчването му на страните в частта относно исковете по
чл.225, ал.3 КТ и чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 17 721,52 лв.-мораторна
лихва върху обезщетението за недопускане до работа.В останалата част решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.