Решение по дело №13262/2016 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. София, 04.01.2018 г.

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Софийски градски съд, I Гражданско отделение, 2-ри с-в, в публично заседание на шести октомври, две хиляди и седемнадесета година, в състав:

                                                         

Съдия: Евгени Георгиев

 

при секретаря Юлиана Шулева, разгледа докладваното от съдия Георгиев, гр. д. № 13 262 по описа за 2016 г. и

 

Р Е Ш И:

 

[1] ОСЪЖДА ЗК „Л.И.“ АД  да заплати:

1. на Е.С.С.:

а) 33 750,00 лева на основание чл. 226, ал. 1, връзка с чл. 223, ал. 1, изр. 1 от Кодекса за застраховане (КЗ) (отм.) обезщетение за неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие, настъпило на 19.11.2015 г., плюс законната лихва от 19.11.2015 г. до окончателното изплащане;

б) 275,63 лева на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК разноски по делото;

2. на адвокатско дружество „Г.И П.“ – 1 572,75 лева на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК адвокатско възнаграждение с ДДС;

3. на СГС – 1 350,00 лева държавна такса на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК. Е.С. е със съдебен адрес – адвокат С.С.,*** - а ЗК „Л.И.“ АД е с адрес в гр. София, бул. „***** ********.

 

[2] ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 226, ал. 1, връзка с чл. 223, ал. 1, изр. 1 от КЗ (отм) на Е.С. срещу ЗК „Л.И.“ АД за разликата над 33 750,00 лева до предявения размер от 60 000,00 лева.

 

[3] ОСЪЖДА Е.С. да заплати на ЗК „Л.И.“ АД 64,04 лева разноски по делото и 168,75 лева юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

 

[4] Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от уведомлението.

 

[5] Ако ответникът обжалва изцяло решението, с въззивната си жалба той следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето на 675,00 лева държавна такса по сметка на САС, а, ако обжалва частично решението, той следва да внесе 2% държавна такса върху обжалваемия интерес и представи вносен документ. При неизпълнение съдът ще върне въззивната жалба. Ищецът е освободен от заплащането на държавна такса.

 

          МОТИВИ НА СЪДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО

Производството е исково, пред първа инстанция. Делото е търговско.

 

I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

 

1.              На ищеца

 

[6] Е.С. заявява в искова молба от 28.10.2016 г., че на 19.11.2015 г. в гр. Пещера, докато е пресичал кръстовище по продължение на тротоара, е бил блъснат от лек автомобил „Фиат Браво”, управляван от М.Л.. От това той е получил счупване на големия пищял.

 

[7] Гражданската отговорност на М.Л. е била застрахована при ответника ЗК „Л.И.“ АД (Л.И.). Вследствие на полученото увреждане Е.С. е претърпял неимуществени вреди за 60 000,00 лева. Л.И. не му е заплатил обезщетение. Затова Е.С. моли съда да осъди Л.И. да му заплати 60 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди. Той търси и обезщетение за забава от 19.11.2015 г. до окончателното изплащане (исковата молба, л. 2-5; определението за допускането на увеличението на иска, л. 109-гръб).

 

2.              На ответника

 

[8] Л.И. е оспорил предявения иск. Той твърди, че:

1. М.Л. не е предизвикала ПТП;

2. от това ПТП Е.С. не е получил твърдените увреждания;

3. Е.С. не е търпял болки и страдания;

4. размерът на търсеното обезщетение е прекомерен;

5. Е.С. е допринесъл за настъпването на ПТП, тъй като е навлязъл внезапно на пътното платно в тъмната част на денонощието без да съобрази разстоянието до приближаващия автомобил и неговата скорост. Затова Л.И. моли съда да отхвърли иска (писмения отговор, л. 36-38)

         

II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВЕНИ СРЕДСТВА

 

1.              Обстоятелства, които съдът установява

 

[9] Не се спори, че Е.С. е бил роден на *** г. Той е бил енергичен, не е имал нужда някой да се грижи за него, помагал е на съпругата си в домакинството (показанията на свидетеля С., л. 109).

 

[10] На 19.11.2015 г. около 17:30 часа Е.С. *** в посока към ул. „Й.К.“. Когато е стигнал до ул. „Й.К.“, той е започнал да я пресича от тротоара пред къщата с номер 41 на ул. „Й.К.“ към магазина, който се е намирал на отсрещния ъгъл – по диагонал. Мястото на пресичане не е било обозначено с пешеходна пътека и не е било по протежение на тротоара (протокола за разпит на Е.С. от досъдебното производство, л. 19-20; протокола за оглед на местопроизшествието, л. 9-10).

[11] По същото време свидетелката Л. е управлявала лек автомобил „Фиат“ по ул. „Й.К.“ с около 20 км/ч. Когато свидетелката Л. е наближила кръстовището с ул. „Г.Ч.“, тя е заобиколила автомобил, паркиран точно пред къщата на номер 41 на ул. „Й.К.“ в нейната посока на движение. След това тя е продължила движението в лентата за насрещно движение и веднага след кръстовището е ударила Е.С., който вече е пресичал лявата лента на ул. „Й.К.“, пред магазина (пак там; показанията на свидетелката Л., л. 107-гръб). Ударът е бил предотвратим за свидетелката Л., ако тя е предприела аварийно спиране (заключението на вещото лице доц. Д., л. 80-84). Не се спори, че към този момент гражданската отговорност на свидетелката Л. е била застрахована при ответника Л.И..

 

[12] От удара Е.С. е получил вътреставно, двуфрагментно счупване в горния край на големия пищял на левия крак, почти напречно. На 20.11.2015 г. той е бил опериран, като е била извършена репозиция с метална остеосинтеза с плака. Обичайният период на зарастване на такова счупване е от 75 до 90 дни, но в настоящия случай то е продължило по-дълго поради възрастта на пострадалия (заключението на д-р К., л. 77-79; показанията на д-р К., л. 106-107). Три-четири месеца той е бил на легло и за него са се грижили съпругата му и синът му. След това е започнал да се придвижва с патерици, които е използвал до шестия месец (показанията на свидетеля С., л. 109). През първите 15-20 дни ищецът е изпитвал интензивни болки и страдания, като с времето те са намалели.

 

[13] Към настоящия момент Е.С. има тежки дегенеративни промени в коленната става. Те се състоят в ошипяване с остеопоротични промени – разреждане на костната структура. Това е вследствие на продължителното обездвижване на ставата, от което е било нарушено и кръвоснабдяването на меките тъкани и така са се образували варикозни рани по подбедрицата му. Ищецът има ограничен обем на сгъването на коленната става до 15-20 градуса при норма от 120 градуса. За да бъде възстановено движението на ставата, е необходимо ендопротезиране (заключението на д-р К., л. 77-79). Съпругата на Е.С. все още му помага, когато той си обува обувките (показанията на свидетеля С., л. 109).

 

[14] Не се спори, че Л.И. не е изплащал обезщетение на Е.С.. Съдът е освободил ищеца от заплащането на държавна такса (л. 27), но той е заплатил 390,00 лева за вещи лица (л. 52), 100,00 лева депозит за свидетели (л. 53) и е бил представляван безплатно от адвокат, регистриран по Закона за ДДС (л. 103-104). Л.И. е заплатил 5,00 лева за съдебно удостоверение (л. 40а), 140,00 лева за вещо лице (л. 55) и е бил представляван от юрисконсулт.

 

2.              Обстоятелства, за които са събрани противоречиви доказателства

 

[15] В показанията си пред съда свидетелят П.е заявил, че мястото на ПТП е било на 50-60 см от стълба. В тази им част показанията противоречат на останалите доказателства, събрани по делото – протокола за оглед (който е официален свидетелстващ документ); показанията на свидетелката Л.; показанията на Е.С. на досъдебното производство (съдът цени протокола за разпит като частен свидетелстващ документ). Затова съдът не възприема показанията на свидетеля П.в тази им част.

 

[16] В показанията си пред съда свидетелката Л. е заявила, че Е.С. е започнал пресичането зад електрическия стълб, намиращ се на ъгъла, образуван от ул. „Г.Ч.“ и ул. „Й.К.“) – срещу магазина. Съдът не възприема показанията в тази им част, тъй като те противоречат на показанията на Е.С., дадени на досъдебното производство. На досъдебното производство Е.С. е заявил, че „пред къщата, находяща се на същата улица („Й.К.“) реших да пресека пътното платно, за да отида до отсрещния хранителен магазин“. Той също е заявил, че е пресичал не по пешеходна пътека. Къщата на номер 41 на ул. „Й.К.“ е по диагонала на кръстовището с ул. „Г.Ч.“ срещу магазина (заключението и показанията на доц. Д.).

 

[17] Показанията на Е.С. съдържат неизгодни за него факти. Тяхната доказателствена стойност е по-висока от тази на показанията на свидетелката Л.. Затова съдът приема, че Е.С. не е започнал пресичането от електрическия стълб, а от тротоара пред къщата на номер 41 на ул. „Й.К.“ и се е движил по диагонала на кръстовището към магазина.

 

III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И РЕШЕНИЕ НА СЪДА ПО ДЕЛОТО

 

[18] Е.С. е предявил иск по чл. 226, ал. 1, връзка с чл. 223, ал. 2 от Кодекса за застраховане (КЗ) (отм) за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди.

 

1.              По иска по чл. 226, ал. 1, връзка с чл. 223, ал. 1, изр. 1 от КЗ (отм)

 

[19] Съгласно чл. 223, ал. 1, изр. 1 от КЗ (отм.), с договора за застраховка ГО застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица неимуществени вреди. Увреденият, спрямо когото застрахованият е отговорен, може да предяви пряк иск срещу застрахователя (чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм)).

 

[20] Следователно предпоставките за уважаване на настоящия иск са: 1. ищецът да е участвал в застрахователно събитие, покрито от застраховка ГО; 2. това застрахователно събитие да е причинило увреждания на ищеца; 3. ГО на виновния причинител на застрахователното събитие да е била застрахована при ответника; 4. вследствие на уврежданията ищецът да е претърпял имуществени/неимуществени вреди; 5. ответникът да не е изплатил на ищеца обезщетение за тези вреди.

 

[21] Съдът установи, че:

1. Е.С. е участвал в процесното ПТП;

2. това ПТП е причинило увреждания на Е.С.;

3. виновна за настъпването на ПТП е била М.Л., а нейната гражданска отговорност е била застрахована при Л.И.;

4. от уврежданията Е.С. е претърпял неимуществени вреди;

5. Л.И. не е изплатил обезщетение на ищеца за тези вреди.

 

[22] Съдът приема, че М.Л. е причинила ПТП поради следното: съгласно чл. 20, ал. 2, изр. 2 от ЗДвП, водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. Съдът установи, че, ударът за М.Л. е буил предотвратим. Следователно тя не е изпълнила задължението си при необходимост, каквато е била налице, да спре. Ето защо съдът приема, че М.Л. е причинила ПТП.

 

[23] Моментът на определянето на обезщетението е датата на увреждането, а размерът му не следва да се влияе от последващи промени в икономическата обстановка (Решение на ВКС 95-2009-I Т. О. по т. д. 355/2009 г.^[1]). Ето защо съдът определя обезщетението за неимуществени вреди към датата на ПТП-19.11.2015 г.

 

[24] Съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетенията за неимуществени вреди се определят от съда по справедливост. Справедливостта обаче не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които съдът следва да отчете при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания са: 1. характерът на увреждането; 2. начинът на извършването му; 3. обстоятелствата, при които е извършено; 4. допълнителното влошаване състоянието на пострадалия; 5. причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. (т. II от ППВС 4/1968 г.).

 

[25] При определянето на обезщетението към датата на увреждането съдът следва отчита още два фактора. Първият фактор са конкретните икономически условия и нивата на застрахователно покритие към момента на увреждането (Решения на ВКС 83-2009-II Т.О. по т. д. 795/2008 г^[2]; 1-2012-II Т.О. по т. д. 299/2011 г., в което ВКС отново с решение, постановено по реда на чл. 290 от ГПК, се е произнесъл по този въпрос).

 

[26] Вторият фактор е практиката на по-високостепенни съдилища за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди по близки случаи (не само относно вида на увреждането, но и относно момента на настъпване на увреждането)^[3]. Макар настоящият съд да не е обвързан от тези размери, голямото му отдалечаване от тях, без да има големи различия в установените обстоятелства, би създало впечатление за необоснованост на решението на съда, за правна несигурност, а оттам и недоверие към съдебната система. Затова съдът отчита и този фактор.

 

[27] Минималният размер на застрахователните суми по застраховка ГО за неимуществени вреди при смърт или телесно увреждане на едно лице до 01.01.2010 г. е бил 700 000,00 лева, след 01.01.2010 г. до 11.06.2012 г. е бил 1 000 000,00 лева, а след 11.06.2012 г. вече е 2 000 000,00 лева (чл. 266 от КЗ (отм)).

 

[28] Икономическата обстановка в страната от 2012 г. до 19.11.2015 г. се е подобрила. Това се е отразило на размерите на минималната работна заплата, която е била: 290,00 лева от 01.05.2012 г.[4] до 01.01.2013 г.; 310,00 лева от 01.01.2013 г.^[5] до 31.12.2013 г.; 340,00 лева от 01.01.2014 г. до 31.12.2014 г.^[6]; 360,00 лева от 01.01.2015 г. до 30.06.2015 г.^[7]; 380,00 лева от 01.07.2015 г. до 31.12.2015 г.^[8]. Увеличението от 01.05.2012 г. до 19.11.2015 г. е 31% (380,00-290,00/290,00х100).

         

[29] Съдът установи, че към момента на ПТП Е.С. е бил на 77 години. Той е бил енергичен, не е имал нужда някой да се грижи за него, помагал е на съпругата си в домакинството. Вследствие на ПТП той е получил вътреставно, двуфрагментно счупване в горния край на големия пищял на левия крак, почти напречно. На следващия ден той е бил опериран, като е била извършена репозиция с метална остеосинтеза с плака. Обичайният период на зарастване на такова счупване е от 75 до 90 дни, но в настоящия случай то е продължило по-дълго поради възрастта на пострадалия. Три-четири месеца той е бил на легло и за него са се грижили съпругата му и синът му. След това е започнал да се придвижва с патерици, които е използвал до шестия месец. През първите 15-20 дни ищецът е изпитвал интензивни болки и страдания, като с времето те са намалели.

 

[30] Към настоящия момент Е.С. има тежки дегенеративни промени в коленната става. Те се състоят в ошипяване с остеопоротични промени – разреждане на костната структура. Това е вследствие на продължителното обездвижване на ставата, от което е било нарушено и кръвоснабдяването на меките тъкани и така са се образували варикозни рани по подбедрицата му. Ищецът има ограничен обем на сгъването на коленната става до 15-20 градуса при норма от 120 градуса. За да бъде възстановено движението на ставата, е необходимо ендопротезиране. Съпругата на Е.С. все още му помага, когато той си обува обувките.

 

[31] С решение 1864-2017-1-ви с-в по гр. д. 5 016/2016 г. САС е определил 60 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди от счупване на големия пищял, на по-млад пострадал, което е било придружено и със сериозно счупване на горния край на дясната лакътна кост с разместване на фрагментите и изкълчване на дясна лакътна става вследствие на ПТП, настъпило на 27.11.2012 г.[9]. Счупването на големия пишял по гр. д. 5 016/2016 г. на САС е било идентично на счупването на ищеца по настоящото дело (показанията на д-р К., л. 107. Фактите, които съдът е прочел на д-р К., са били от решение на настоящия съд, по чието възззивно обжалване е било постановено цитираното решение на САС)

 

[32] Съдът взема предвид всички установени обстоятелства и отчита всички фактори за определянето на обезщетението за неимуществени вреди на Е.С.. Съдът отчита, че по цитираното решение на САС пострадалият е имал и сериозно увреждане на лакътната кост, но същевременно това събитие е настъпило на 27.11.2012 г., а настоящото е от 19.11.2015 г., когато минималната работна заплата е била с 31% по-висока. Затова съдът приема, че 45 000,00 лева е справедливо обезщетение за вредите, претърпени от Е.С..

 

[33] Л.И. е възразил, че Е.С. е допринесъл за настъпването на ПТП, тъй като е навлязъл внезапно на пътното платно в тъмната част на денонощието без да съобрази разстоянието до приближаващия автомобил и неговата скорост. Съдът приема, че възражението е основателно.

 

[34] Обезщетението за вреди следва да бъде намалено само ако увреденият е допринесъл за настъпването им. За да е налице съпричиняване приносът на увредения трябва да е конкретен, да се изразява в определено действие (Решения на ВКС: 59-2011-I Т. О. по т. д. 286/2010 г.; 45-2009-II Т. О. по т. д. 525/2008 г.)^[10]. Не всяко поведение на пострадалия, действие или бездействие, дори и когато не съответства на предписаното от закона, може да бъде определено като съпричиняващо вредата. Като такова може да бъде определено само действието или бездействието, чието конкретно проявление се явява пряка и непосредствена причина за произлезлите вреди (Решение на ВКС 169-2012-II Т. О. по т. д. 762/2010 г.).

 

[35] Съгласно чл. 113, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, при пресичането на пътното платно пешеходците следва да се съобразят с приближаващите се пътни превозни средства. В случая Е.С. не е направил това. Затова съдът приема, че ищецът е допринесъл за настъпването на ПТП. Съдът определя процента на съпричиняване на 25.

 

[36] При този процент на съпричиняване обезщетението, което Л.И. дължи на Е.С., е 33 750,00 лева. Затова съдът осъжда Л.И. да заплати на Е.С. 33 750,00 лева обезщетение, а отхвърля иска за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 60 000,00 лева.

 

2.              По разноските

 

[37] Е.С. търси разноски. Тoй е направил такива за 490,00 лева и е бил представляван безплатно от адвокат, регистриран по Закона за ДДС.

 

[38] Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на разноски съобразно уважената част от иска. Съдът уважава иска на ищеца за 33 750,00 лева при предявен размер от 60 000,00 лева. Затова съдът осъжда Л.И. да заплати на ищеца 275,63 лева, а на адвокатско дружество „Г.И П.“ 1 572,75 лева (60 000,00-10 000,00х0,03+830,00х33 750,00/60 000,00х1,2). На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК съдът осъжда Л.И. да заплати на СГС 1 350,00 лева държавна такса.

 

[39] Ответникът също търси разноски. Той е направил такива за 145,00 лева и е бил представляван от юрисконсулт.

 

[40] Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответникът има право на разноски съобразно отхвърлената част от иска. Съдът отхвърля иска за 26 250,00 лева при предявен размер от 60 000,00 лева. Затова съдът осъжда ищеца да заплати на ответника 64,04 лева разноски по делото (145,00х26 250,00/60 000,00) и 168,75 лева юрисконсултско възнаграждение (300х26 750,00/60 000,00).

 

Съдия: