Определение по дело №2000/2022 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 3498
Дата: 23 септември 2022 г. (в сила от 23 септември 2022 г.)
Съдия: Юлия Русева Бажлекова
Дело: 20223100502000
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 21 септември 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 3498
гр. Варна, 23.09.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Невин Р. ШаК.а

мл.с. Александър В. Цветков
като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско
дело № 20223100502000 по описа за 2022 година
намира следното:
Производството е образувано по въззивни жалби, както следва:
1.въззивна жалба подадена от В. О. С., лично за себе си и в качеството й на законен
представител на детето И. И. А., чрез адв. Св.С. срещу решение № 2343/13.07.2022г., постановено
по гражданско дело № 3436 по описа за 2022г. на Районен съд – Варна, в частта, с която е
отхвърлена молбата за постановяване на мерки за защита срещу домашно насилие по чл.5, ал.1, т.3
от ЗЗДН по отношение на детето И..
В жалбата се излага, че решението е неправилно, постановено в нарушение на материалния
закон и е необосновано. Излага, се въпреки установеното по делото осъществяване от страна на
ответника на актове на физическо и психическо насилие, спрямо молителката В. С. в присъствието
на детето И., съдът неправилно и необосновано е отхвърлили като неоснователно искането за
постановяване на мерки за закрила по чл.5,т.3 ЗЗДН по отношение на детето. Твърди се , че при
определяне на мерките, съдът не е взел предвид и е пренебрегнал влошеното емоционално
състояние на детето, установено от представените по делото доказателства. Изложени твърдения
за новонастъпили обстоятелства - влошено емоционално състояние, стрес, страх и тревожност на
детето, в следствие на общуването му с ответника.
Моли за отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на ново, с което молбата
за налагане на мерки по реда на ЗЗДН спрямо детето се уважи изцяло, като се постановят и
мерките по чл.5, ал.1, т.3 ЗЗДН – да се забрани на И. К. А., ЕГН **********, да приближава на по-
малко от 100 метра детето И., както и да приближава жилището, находящо се в с.Венелин, община
Долни Чифлик, ************, жилище в гр.Варна, ********** училището на детето –
ОУ“Св.Патриарх Евтимий“, гр.Варна, ж.к. „Вл. Варненчик“.
В жалбата не са направени доказателстевни искания.
С писмен отговор насрещната страна И. К. А. оспорва въззивната жалба като
неоснователна и моли същата да се остави без уважение. С отговора е представено копие от покана
от И. А. до В. С. за предаване по споразумение между родителите на детето И. на бащата за
осъществяване на посочен в поканата режим на лични контакти до уреждане на такъв по реда на
чл.127 СК, връчена на В. С. на 03.08.2022г.
2 . Въззивна жалба, подадена от И. К. А., чрез адв. З. С. – ВАК срещу решение №
2343/13.07.2022г., постановено по гражданско дело № 3436 по описа за 2022г. на Районен съд –
Варна, с което въззивникът е задължен да се въздържа от извършване на домашна насилие спрямо
В. С. и малолетното дете И. А., жилищата, в които В. С. пребивава и местоработата й за срок от 6
1
месеца, считано от постановяване на решението; определено е временно местоживеене на детето
при майката В. С. за срок до постановяване на съдебен акт по чл.127 СК или чл.323 ГПК, но не
повече от 6 месеца, считано от постановяване на решението и въззивникът е осъден да заплати
глоба в размер на 200лв., както и да заплати по сметка на ВРС дължимите държавни такси.
Жалба е основана на оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на
материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Твърди, че въпреки своевременно заявените и допустими искания на въззивника за ангажиране на
доказателства, в нарушение на процесуалните правила съдът не е допуснал същите, поради което
го е лишил от възможност да защити интересите си по делото и представи доказателства за
опровергаване на изложените в молбата за защита и в декларациите твърдения за осъществено от
страна на И. А. домашно насилие. Поради това, че не изяснил фактическата обстановка по делото,
първоинстанционният съд е достигнал до неправилни и незаконосъобразни изводи относно
основателността на молбата за защита. Оспорва изложените в молбата и декларациите по чл.9
ЗЗДН твърдения за осъществени от него спрямо молителките актове на насилие на 01.03.2022г.,
02.03.2022г. и 07.03.2022г., както и насилие спрямо детето в периоди, предхождащи посочените
конкретни дати. Оспорва като неправилен и необоснован извода на съда, че събраните по делото
доказателства – декларация по чл.9 ЗЗДН и свидетелски показания установяват осъществяване на
изложените в молбата и декларациите актове на домашно насилие. Посочва, че в представеното по
делото уведомително писмо от Дирекция „Национална система 112 МВР“ липсва сигнал от личния
телефонен номер на молителката, както и сигнал подаван от нейно име на посочените в молбата
дати. Въпреки изложените твърдения за системни актове на насилие, не са представени
доказателства за подаване на сигнали до компетентните институции за закрила на детето или
медицински от извършени прегледи. Събраните по делото доказателства не установяват по
безспорен и категоричен начин извършени от въззивника актове на насилие по отношение на
молителките, като изводите си в тази насока, съдът е основал единствено на показанията на
разпитания като свидетел баща на молителката В. С. и свидетелят Терзиев, които не споделят
преки и непосредствени впечатления, а възпроизвеждат разкази на молителката. Счита, че съдът
незаконосъобразно е приел декларацията по чл.9 ЗЗДН за годно доказателствено средство за
установяване на твърдените актове на насилие, доколкото, не са преценени и обсъдени всички
събрани в производството писмени и гласни доказателства, които опровергават изложеното в нея.
По изложените подробно съображения, претендира отмяна на решението и постановяване на ново
по същество, с което молбата за налагане на мерки за защита от домашно насилие по реда на чл.5,
ЗЗДН се остави без уважение като неоснователна.
С въззивната жалба са отправени доказателствени искания: за изискване на информация от
„Йеттел България“ЕАД, „А1 България“ЕАД и „Българска телекомуникационна компания“ЕАД за
ползваните от тел. № +359*********, собственост на В. С. услуги и фактура за периода включващ
датите 01.03.2022г., 02.03.2022г. и 07.03.2022г., ведно с приложенията към нея, включително
детайлизирана справка на проведените разговори на тези дати и услуги; да се изиска от д.р Цв.Х –
личен лекар на детето И. копие на личен амбулаторен картон на детето и информация има ли данни
в медицинското досие и дали е била диагностицирана с начупени хрущяли на ушите, за извършени
прегледи на 01.03.2022г., 02.03.2022г. и 07.03.2022г., при които да са констатирани травматични
увреждания на детето; за допускане на комплексна съдебно психологична и психиатрична
експертиза по отношение на В. С. и И. А., като вещите лица отговорът на въпросите: какво е
отношението на детето към всеки от родителите; какво е емоционалното му състояние;съществува
ли конфликт на лоялност по отношение на всеки от родителите и ако има такъв, каква е причината
и в каква степен е развит; налице ли е синдром на родителско отчуждение, по отношение на който
и да е от родителите, каква е причината и в каква степен е развит, като се предложат мерки за
преодоляването му; налични ли са данни за упражнено насилие или манипулация по отношение на
детето , от страна на който и да е от родителите; притежава ли В. С. необходимия родителски
капацитет, както и способност да се грижи за детето сама, без чужда помощ; за призоваване като
свидетел по делото С.Б С.- социален работник в отдел „Закрила на детето“, към АСП, с адрес
гр.Варна, ул.************, която е водила случая на И. и като такава е провеждала регулярни
срещи с детето по време на престоя в Кризисния център; да се допусне изслушване в съдебно
заседание на детето И., на основание чл.15, ал.1 ЗЗДт.
Исканията са обосновани с допускането на процесуални нарушения в
първоинстонционното производство.
2
Отправено е искане, по преценка на съда да се разпореди подходящ режим на лични
отношения на въззивника И. А. с детето И., до уреждане на режима на лични отношения по реда на
чл.127 СК.
В. С. с писмен отговор е оспорила въззивната жалба като неоснователна. Изразява
становище за недопустимост и неотносимост на доказателствените искания, отправени с
въззивната жалба.
Въззивните жалби са подадени в срок, от лица с правен интерес от обжалването на
решението, при изпълнение на изискването за надлежна представителна власт, поради което и
същите са допустими.
Въззивният съд намира отправените с въззивната жалба и отговора на въззивната жалба,
депозирани от И. К. А., доказателствени искания за недопустими и неоснованелни. По делото не
са навеждани твърдения от страните и не са констатирани данни за извършени прегледи от личен
лекар на детето И. на 01.03.2022г., 02.03.2022г. и 07.03.2022г., при които да са констатирани
травматични увреждания, за наличие на конфликт на лоялност у детето по отношение на
родителите, синдром на родителско отчуждение и манипулация по отношение на детето, поради
което и исканията за изискване на личния амбулаторен картон на детето и информация за
извършени прегледи на посочените дати и съответните констатации, както и допускане на СППЕ с
посочените във въззивната жалба задачи, следва да се оставят без уважение като неоснователни и
неотносими към предмета на спора. Като неотносимо към предмета на делото, следва да се остави
без уважение и искането за допускане на СППЕ за установяване на обстоятелствата относно
отношението на детето към всеки един от родителите, емоционалното му състояние и притежавали
В. С. родителски капацитет и способност сама да се грижи за детето. Тези обстоятелства
подлежат на изследване и установяване в отделно самостоятелно производство по предявен иск с
правно основание чл.127 СК.
Настоящият състав на съда счита, че представеното с отговора на въззивната жалба от И. А.
копие от покана и исканията за представяне на медицински документи и информация за период
преди м. март 2022г., както и за установяване на емоционалното състояние на детето за периода
след твърдяните инциденти, предмет на установяване в производството, са неотносими към
предмета на същото, поради което следва да се оставят без уважение.
Като неоснователни следва да се оставят без уважение и исканията за призоваване като
свидетел по делото на социален работник С.Б и за изискване от „Йеттел България“ЕАД, „А1
България“ЕАД и „Българска телекомуникационна компания“ЕАД за ползваните от тел. №
+359*********, собственост на В. С. услуги и фактура за периода включващ датите 01.03.2022г.,
02.03.2022г. и 07.03.2022г., ведно с приложенията към нея, включително детайлизирана справка на
проведените разговори на тези дати и услуги, тъй като не са конкретизирани фактите и
обстоятелствата, които се цели да бъдат установени с посочените доказателства, поради което и не
може да се прецени относимостта на същите към предмета на спора.
Съставът на съда намира, че искането за допускане до изслушване в съдебно заседание на
детето И. А. следва да се остави без уважение, тъй като предвид предмета на делото изслушването
му би могло да предизвика негативни последици за неговото емоционално и психическо
състояние. В случая, доколкото страна в производството е непълнолетно лице, съдът следва да
следи и предприеме действия в защита на интереса на детето. Доколкото по делото са налични
данни за проведени срещи с детето от социален работник от ДСП, в рамките на които детето е
изслушано, като е осигурена възможност в щадяща обстановка и пред специалист – психолог, то
да изложи и сподели виждането си и мнението си относно предмета на делото, съдът намира, че в
достатъчна степен е осигурено правото му за участие и изразяване на мнение в производството.
Съдът намира, че е недопустимо да се произнася в настоящото производство по
направеното искане за определяне на режим на лични контакти между детето И. и бащата И. А.,
доколкото такъв режим следва да се определи в отделно производство по реда на чл.127 СК или по
реда на чл.323 ГПК.
Воден от изложеното, съдът


3
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на И. А. за: изискване на информация от „Йеттел
България“ЕАД, „А1 България“ЕАД и „Българска телекомуникационна компания“ЕАД за
ползваните от тел. № +359*********, собственост на В. С. услуги и фактура за периода включващ
датите 01.03.2022г., 02.03.2022г. и 07.03.2022г., ведно с приложенията към нея и детайлизирана
справка на проведените разговори на тези дати и услуги;за изискване от д.р Цв.Х – личен лекар на
детето И., копие на личен амбулаторен картон на детето и информация има ли данни в
медицинското досие за диагностициране с начупени хрущяли на ушите, за извършени прегледи на
01.03.2022г., 02.03.2022г. и 07.03.2022г., при които да са констатирани травматични увреждания на
детето; за допускане на комплексна съдебно психологична и психиатрична експертиза по
отношение на В. С. и И. А., като вещите лица отговорят на въпросите: какво е отношението на
детето към всеки от родителите; какво е емоционалното му състояние; съществува ли конфликт на
лоялност по отношение на всеки от родителите и ако има такъв, каква е причината и в каква степен
е развит; налице ли е синдром на родителско отчуждение, по отношение на който и да е от
родителите, каква е причината и в каква степен е развит,да се предложат мерки за преодоляването
му; налични ли са данни за упражнено насилие или манипулация по отношение на детето, от
страна на който и да е от родителите; притежава ли В. С. необходимия родителски капацитет,
както и способност да се грижи за детето сама, без чужда помощ; за призоваване като свидетел по
делото С.Б С.- социален работник в отдел „Закрила на детето“, към АСП, с адрес гр.Варна,
ул.************; да се допусне изслушване в съдебно заседание на детето И. И. А.;
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на И. А., обективирано в депозирания от него отговор
на въззивната жалба за приемане като доказателство по делото на представено с отговора копие от
покана до В. С. относно споразумение за осъществяване на режим на лични отношения между И.
А. и детето И..
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на И. А. за определяне на режим на лични контакти
на детето И. и бащата И. А.
Насрочва производството по делото в с.з. на 04.10.2022г. от 10,30ч., за която дата и час да
се призоват страните, чрез процесуалните им представители.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4