Р Е Ш
Е Н И Е
№………….
гр. Карлово, 18.11.2019 година
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
КАРЛОВСКИ РАЙОНЕН СЪД, трети
наказателен състав в публично съдебно заседание на четвърти ноември две хиляди
и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Гюрай Мурадов
с
участието на секретаря Красимира Божакова, като разгледа НАХД № 521 по описа на
Карловски районен съд за 2019 година, докладвано от съдията, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ІІІ,
раздел V от ЗАНН.
С наказателно постановление № ***година на Началник РУП К. към ОДМВР П. на С.В.И. с ЕГН********** ***, за нарушение на чл.40, ал.2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), на основание чл.183, ал.2, т.11от ЗДвП е наложено административно наказание - глоба в размер на 20 лева и на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП за нарушение на чл.123, ал.1, т.2, буква А от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 50лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец.
Недоволен
от наказателното постановление е останал жалбоподателя С.В.И. и е депозирал
жалба срещу него пред съда в законоустановения 7-дневен срок. Оспорва извършването
на нарушенията, твърди наличието на процесуални нарушения и недоказаност на
деянията. Моли съда да отмени наказателното постановление.
В съдебно заседание жалбоподателя не се явява лично, а
чрез процесуалния си представител - адв.И. поддържа жалбата и излага
съображения, като моли да се отмени обжалваното НП.
Ответната по жалбата страна – РУ на МВР гр.К., редовно призована, не изпраща представител.
Жалбата е подадена в срок, срещу
подлежащ на съдебен контрол акт, поради което и допустима.
Разгледана от съда е НЕОСНОВАТЕЛНА.
След като обсъди събраните по делото
гласни доказателства чрез разпита на свидетелите К.Н.К. /актосъставител/, Х.С.С., А.Ц.М.,
С.П.Н.и Н.Х. Т** приложените и приети писмени такива – Заповед **., Заповед **.,
писмо от Национална система 112 - Районен Център 112 гр. Кърджали, писмо от РУП
К., протокол за ПТП, план-схема на ПТП, фотоалбум, наказателно постановление № ***година,
АУАН серия Д с №***., справка за водач/нарушител, както и веществените
доказателства – 1 бр. компакт диск изпратен от РЦ 112 гр. К**, съдържащ един
брой аудиозапис и един брой снимка на електронни картон на приетия повиквания
от номер **на ** г. в 14:40:24 ч. и един
брой СД диск с видеозапис изпратен от РУП К., съдът намира за установено
следното:
На ****., след 15.00ч. св. К. – служител на КАТ при
РУП К., в екип със св. С. бил изпратен от дежурната част в РУП К. за проверка
на ПТП с пострадал пешеходец в гр. С., ул. в.“. Когато пристигнали на указаното
място заварили екип на ЦСМП гр.К., като в линейката имало възрастна жена - св.Т** с видими наранявания, като подутина /цицина,
хематом/ на главата и охлузни рани по горните крайници - по ръцете. Същата
заявила, че е била блъсната от джип, но не си спомняла точно какво е станало. Тя
била транспортирана до болница „С**. Г**“ гр.П.. При работа по случая, по-късно
през деня, посредством камери находящи се в частен имот на ул.“М** Г**“ №. в
гр.С**, но ориентирани към ул. „В.“
/видно от писмо № ***. на РУП К.-л.38/ св.К. и св.С. установили, че лек автомобил Ландровер Дискавъри с рег. № ***,
управляван от жалбоподателя при движение на заден ход по ул. „В.“ в гр. С. до
номер **е блъснал пешеходката Т***, която пресичала улицата, вследствие на което тя
паднала на земята. Жалбоподателя веднага спрял и той и находящите се в
автомобила лица - св.М** и св.Н** слезли от превозното средство, като И. и
св.Найденов вдигнали св.Т*** от земята, поговорили с нея около минута-две, след
което тя си тръгнала, а те потеглили с МПС-то, като не уведомили РУП К..
За така установеното св.К. изготвил констативен
протокол за ПТП, план схема за ПТП и призовал жалбоподателя за съставяне на
АУАН.
Вечерта на ***. св.К., в присъствието на жалбоподателя
и св. С. съставил и издал АУАН серия Д № ***., в който било отразено, че на
25.11.2018 г. в 14:20 часа в гр.С. на ул.“В.“ ** до №3 С.В.И. управлява лек автомобил Ландровер Дискавари с
peг. номер ***, собственост на „М.-.., като при движение на заден ход не
наблюдава непрекъснато пътя зад превозното средство и блъска пресичащата зад
него пешеходка Н.Х. Т*** ЕГН **********, която на по късен етап се нуждае от
медицинска помощ и е откарана и настанена за лечение в УМБАЛ „С**. Г**“ гр. П.,
като пострадал от ПТП. Водачът не е изпълнил задължението си на участник в ПТП
с пострадало лице да уведоми компетентната служба на МВР
Горното било квалифицирано като нарушение на чл.40,
ал.2 от ЗДвП и на чл.123, ал.1, т.2, буква А от ЗДвП.
Актът бил подписан от актосъставителя и свидетеля С. и
бил връчен на жалбоподателя, който го подписал, като вписал, че има възражения.
Въпреки това И. признал пред св.К. и св.С., че е допуснал ПТП, като е блъснал
св. Т..
На 17.12.2018г. компетентен орган - Началник РУП К.,
към ОДМВР П. издал атакуваното наказателно постановление, с което на И. за нарушение на чл.40,
ал.2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), на основание чл.183, ал.2, т.11 от ЗДвП е наложено административно наказание - глоба в размер на 20 лева и за
нарушение на чл.123, ал.1, т.2, буква А от ЗДвП на основание чл.175, ал.1, т.5
от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 50лв. и лишаване
от право да управлява МПС за срок от 1 месец, като обстоятелствата по
извършване на нарушенията са отразени по идентичен начин с тези в АУАН.
На 16.07.2019г. И. обжалвал връченото му на 09.07.2019г.
наказателно постановление № ***година на
Началник РУП К. към ОДМВР П..
Съдът цени изцяло показанията на свидетелите К.Н.К., Х.С.С.,
и Н.Х. Т**, включително и на свидетелите А.Ц.М.и С.П.Н.като обективни и
безпристрастни, тъй като са еднопосочни и взаимно допълващи се и не са в
противоречие с писмените и веществените доказателства по делото. Като въззивна инстанция, настоящият съдебен състав
следва да провери обжалваното наказателно постановление по отношение на
неговата законосъобразност.
Съдът намира, че при съставяне на процесния АУАН и
издаване на атакуваното наказателно постановление са спазени императивните
изисквания на чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН, като се съдържат всички необходими
реквизити от задължителното им съдържание, касаещи фактическия състав на
нарушението.
1. Относно наложеното наказание на основание чл.183,
ал.2, т.11 от ЗДвП за нарушение на чл.40, ал.2 от ЗДвП е необходимо да се
посочи следното:
Установено е по делото, че при управлението на автомобил
Ландровер Дискавари с peг. номер ***, собственост на „М.-.., при движение заден
ход по ул. „В.“ в гр. С., С.И. блъснал пешеходката Т., която пресичала улицата
и е причинил наранявания на същата.
По същество съдът намира, че се доказва по безспорен
начин извършването на описаното в АУАН и в НП нарушение на чл.40, ал.2 от ЗДвП,
а именно, че при движение назад водачът /жалбоподателя/
не е наблюдавал непрекъснато пътя зад него. Извършването на това нарушение е
довело до ПТП с пострадал св.Т..
2. Относно наложеното наказание на основание чл.175,
ал.1, т.5 от ЗДвП за нарушение на чл.123, ал.1, т.2, буква А от ЗДвП е
необходимо да се посочи следното:
Безспорно се
установява от събраните доказателства, че са налице съставомерни действия от
обективна и субективна страна за осъществяване на административно нарушение по чл.123,
ал.1, т.2, буква А от ЗДвП. Несъмнено е установено, че след като е допуснал ПТП
на 25.11.2018 г. около 14:20 часа в гр.С. на ул.“В.“ до №3 с пострадало лице, жалбоподателя не е
уведомил служба на МВР.
Съгласно
разпоредбата на чл.123, ал.1 от ЗДвП, водачът на пътно превозно средство, който
е участник в пътнотранспортно произшествие е длъжен: т.2 - когато при
произшествието са пострадали хора: а) да уведоми компетентната служба на
Министерството на вътрешните работи. В чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП е посочено, че
се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок
от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв. водач, който наруши задълженията си
като участник в пътнотранспортно произшествие.
Въз основа на установената фактическа обстановка,
съдът счита, че на посочените в НП дата, час и място И., след спиране и установяване
на последиците от ПТП е напуснал местопроизшествието, без да уведоми
компетентната служба на МВР и да изчака пристигането на екип, който да изпълни
законовите си правомощия. Така водачът С.И. е нарушил задължението си по
чл.123, ал.1, т.2, б.”А” от ЗДвП, с оглед на което е извършил описаното в АУАН
и НП административно нарушение.
Действително, няма спор, че И. от своя страна е спрял,
за да установи какви са последиците от произшествието, но този факт е
ирелевантен от гледна точка на въпроса за наличие на допуснато от страна на
жалбоподателя нарушение на вмененото му с разпоредбата на чл.123, ал.1, т.2,
б.”а” от ЗДвП задължение да уведоми компетентната служба на Министерството на
вътрешните работи, като водач на пътно превозно средство – участник в ПТП,
когато при произшествието са пострадали хора, каквато именно е настоящата
хипотеза. Нещо, което в случая не е изпълнено, поради което в съответствие с
материалния закон е ангажирана отговорността му.
В случая е дадена правилна квалификация с конкретно
отразени относими норми, които кореспондират с обстоятелствената част на
наказателното постановление, предвид което е изпълнено изискването на чл.57,
ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН от формална страна, а по същество административното
нарушение е доказано от обективна и субективна страна. С.И. не ангажира в
производството пред настоящата инстанция никакви доказателства, оборващи
констатациите на административно-наказващия орган относно описаното в НП
нарушение, с оглед на което и при анализа на доказателствата по делото се налага
категоричния извод, че жалбоподателя е извършил коментираното нарушение.
Неоснователни са наведените пред настоящата инстанция
твърдения на жалбоподателя, че вмененото му във вина нарушение по чл.175, ал.1,
т.5 от ЗДвП нарушение се явявало несъставомерно.
За да е налице нарушение на задълженията от страна на
участник в ПТП е необходимо, на първо място да е безспорно осъществяването на
ПТП, да е безспорно участието на административно-отговорното лице в това ПТП и
то да не е изпълнило вменените от закона задължения. Това следва да е доказано
категорично от събраните доказателства пред съда, което е сторено в настоящият
случай.
Съгласно разпоредбата на §6, т.30 от ДР на ЗДвП,
„пътнотранспортно произшествие” е събитие, възникнало в процеса на движението
на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда
на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети.
С оглед дефиницията на ПТП дадена в закона, за да е налице ПТП е задължително
да са причинени наранявания или материални щети, като използвания термин
"наранявания" води до извод, че е необходимо не просто да се твърди
причинена болка, а да има реално засягане на тъканите на човешкото тяло,
съответно, при липса на такива, събитието не следва да се квалифицира като ПТП.
В случая, от доказателствата по делото /показанията на св.К., св.Т., св.С. и св.Н**, от протокола за ПТП, аудиозапис от
тел.112/ се установява, че полицейските служители – свидетелите К. и С., са
били изпратени от дежурния на РУП – К. на ул. „В.“ в гр. С., тъй като там имало
пострадал пешеходец при ПТП, като от представените и приети писмени, гласни и
веществени доказателства /посочени
по-горе/ става ясно, че на място се установило, че лицето е Н.Х. Т**, която била
с видими наранявания, като подутина /цицина, хематом/ на главата и охлузни,
кървящи /от показанията на св.Н**/ рани по ръцете, без опасност за живота, но
въпреки това е транспортирана от ЦСМП гр.К. за лечение в болнично заведение. Тези
наранявания са в резултат на удара с автомобила, който жалбоподателя е
управлявал, т.е. в случая безспорно е осъществено ПТП, съответно водачът на
пътното превозно средство е следвало да изпълни задълженията си като участник в
ПТП. Следва да се отбележи, че в подаденото от И. възражение против съставения
му АУАН и в жалбата срещу НП, той твърди, че на дясното огледало на автомобила
видял бастун и веднага спрял, като слязъл от МПС-то и на 2 метра от него видял
седнала св. Т**, като реално отрича ПТП. След като в с.з. е изгледан изпратен от РУП К. видеозапис от камери находящи
се в частен имот на ул.“М** Г**“ № в гр.С., ..но ориентирани към ул. „В.“,
процесуалният представител на жалбоподателя - адв. И. взема становище, че съприкосновението на автомобила управляван от
И. със св. Т** е във възможно най-високата точка на автомобила, невидима нито
от вътрешното огледало, нито от страничните и никой от тримата в
автомобила /жалбоподателя И. и свидетелите М** и Н**/ не бил възприел удар,
никой не разбрал за ПТП. В случая е ирелевантно дали пешеходката е
била невидима от вътрешното и страничните
огледала, тъй като по време на движението си назад водачът е длъжен
непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е
невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности.
Същевременно съдът счита, че е безспорно доказано, че след като жалбоподателя е спрял след удара на св. Тумбалиева и е
разбрал за допуснатото от него ПТП, тъй като по св. Т** е имало видими следи от
наранявания, е напуснал ПТП, без да уведоми органите на МВР. Т.е. дори и да се
приеме, че първоначално И. не е разбрал, че е блъснал пешеходец, то след като е
узнал това /по причините посочено по-горе/ е напуснал ПТП, без да уведоми
органите на МВР. С това си действие И. безспорно е извършил описаното в НП
нарушение на чл.123, ал.1, т.2, б.”а” от ЗДвП.
Относно възражението на адв. И. за видеозаписа от камерите находящи се в частен имот на ул.“М** Г**“ №** в гр.С., но ориентирани към ул. „В.“, е необходимо да се посочи, че съдът ползва същият само като доказателство за настъпилото ПТП, при което лек автомобил Ландровер Дискавъри с рег. № ***, управляван от жалбоподателя при движение на заден ход блъска пешеходката Т., която пресича улицата, вследствие на което тя пада на земята, а не като доказателство за скоростта на движение на МПС-то, часа на ПТП и нараняванията на св.Т.. За последното ползва показанията на св.К., св.Т., св.С. и св.Найденов, протокола за ПТП и аудиозаписа от тел.112.
В санкционната част на наказателното постановление /в
разглежданата в настоящото производство по пункт ІІ–ри/ административно–наказващият
орган е приложил съответната на нарушението по чл.123, ал.1, т.2, б.А от ЗДВП санкционна
норма на чл.175, ал.1, т.5 от ЗДВП, която разпоредба предвижда наказание
лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за срок от 1 /един/
до 6 /шест/ месеца и глоба в размер от 50 /петдесет/ до 200 /двеста/ лева за
водач, който наруши задълженията си като участник в пътнотранспортно произшествие.
Относно размера определен от наказващия орган – в случая глоба в размер на 50
/петдесет/ лв. и лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за
срок от 1 /един/ месец, то същите са определени в предвидения от закона минимум.
Не са налице и основанията за приложение на
чл.28 от ЗАНН. По делото не се установиха обстоятелства, които да обосновават
по-ниска степен на обществена опасност от обичайната за този вид нарушения.
Наказателното постановление е издадено от компетентен
орган в кръга на неговите правомощия, при спазване на сроковете по чл.34 от ЗАНН. В хода на административното производство съдът не констатира допуснати
съществени процесуални нарушения, които да опорочаван наказателното
постановление изцяло и да налагат пълната му отмяна като неправилно и
незаконосъобразно.
По изложените мотиви и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, КАРЛОВСКИЯ РАЙОНЕН СЪД
Р Е
Ш И:
1.ПОТВЪРЖДАВА изцяло наказателно постановление № ***година на Началник РУП К. към ОДМВР П.,
с което на С.В.И. с ЕГН ********** *** , за нарушение на чл.40, ал.2 от Закона
за движение по пътищата (ЗДвП), на основание чл.183, ал.2, т.11от ЗДвП е
наложено административно наказание - глоба в размер на 20 лева и на основание
чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП за нарушение на чл.123, ал.1, т.2, буква А от ЗДвП е
наложено административно наказание глоба в размер на 50лв. и лишаване от право
да управлява МПС за срок от 1 месец.
2.РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните пред
Административен съд – П. в 14 - дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
К.Б.