Р
Е Ш Е
Н И Е
№………
гр.
Ловеч, 19.03.2019 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ОКРЪЖЕН
СЪД ЛОВЕЧ, граждански състав, в
публичното заседание на осемнайсети февруари през две хиляди и деветнайсета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА,
при секретаря
ХРИСТИНА ХРИСТОВА,при участието на зам.окр.прокурор ПАВЛИНКА КРЪСТИНОВА,като изслуша докладваното от
председателя гр.д.№ 452/2018година,
за да се произнесе, съобрази:
Производство по чл.2,ал.1,т.3,вр.с чл.4 от ЗОДОВ.
Постъпила е искова
молба от М.И.М. ***, чрез адв.Б.К.-ЛАК, против ПРБ,с посочено правно основание
чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ и цена на иска 53 900лв. Излага,че
срещу М. е било повдигнато обвинение за престъпление по чл.311,ал.1,вр.с
чл.20,ал.2,вр.с чл.26,ал.1, с Обвинителен акт №230 от 2009г. Обвинен е, че за
времето от 02.02.2007г. до 04.02.2007г., навременен склад-площа на ЗДС, на
отдел 1058 Б, в местността „****”, землището на гр.Угърчин, Ловешка област, в
условията на продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно
лице-горски стражар към ДЛ-Лесидрен, в кръга на службата си,в съучастие като
извършител с действалия като помагач В.Ц.И. от гр.Плевен (който умишлено
улеснил извършването на престъплението по друг начин-като положил подпис срещу
„съставил” в 6 бр.официални документи (превозни билети), да е съставил
официални документи- 6 бр.превозни билети, всички серия „Б” с №
2022601/02.02.2007г., №2022602/03.02.2007г, №2022603/03.02.2007г.,
№2022604/03.03.2007г., №2022605/03.02.2007г., №2022606/04.02.2007г., в които да
е удостоверил неверни обстоятелства- че описаната в тях дървесина е с произход
от отдел 1058 Б , м.”****” землището на гр.Угърчин, област Ловеч (част от
държавен горски фонд), с цел да бъдат използвани тези 6 броя официални
документа (превозни билети) като доказателство за цитираните в тях
обстоятелства. По това обвинение М.М. е бил окончателно оправдан с Решение
№239/21.10.2016г., постановено по ВНОХД №590/2016г. по описа на ОС-Плевен.
Излага,че периодът от започване на процесуалните действия срещу него,
последвалите такива по повдигане на обвинение до окончателното му оправдаване,
продължава вече повече от 8 години. Счита,че срокът на разследване и
приключване на наказателното производство е изключително дълъг съобразно с
определените в НПК процесуални срокове. Налице е изключително дълго време, през
което спрямо него се е водило наказателно преследване, както в досъдебната,така
и в съдебната фази. Видно от представените оправдателни присъди и решение
действията по повдигане и поддържане на обвинение са се оказали незаконни.
Твърди,че преди
привличането му като обвиняем е бил в добро здравословно състояние, водил е
спокоен живот,отношенията в семейството му са били добри,радвал се е на
професионален авторитет. След привличането му в качеството на обвиняем животът
му се променил в личен и професионален план. Изпитвал безпокойство и срам от
това,че е обвинен в извършването на тежко престъпление и може да бъде осъден.
Затворил се в себе си,имал постоянно главоболие и високо кръвно налягане,не
можел да спи нормално. Чувствал се обиден и унизен. Воденото против него
наказателно производство се отразило на професионалния му авторитет,тъй като
напуснал работата си като лесничей. Отношението на колегите му се променило и
започнали да го избягват. Във връзка с продължителността на наказателния процес
бил затруднен и възпрепятстван да си намери работа,свързана с професионалната
му компетентност. Това довело да затруднения от финансов характер, станало и
причина за обостряне на отношенията със съпругата му. Твърди,че животът му се е
променил в сравнение с този,който е водил преди започване на наказателното
производство срещу него.
На следващо място
излага,че взетата мярка за неотклонение
„Подписка”, макар и да е най-леката предвидена в НПК, е довела до редица
ограничения в правната му сфера,като например възможността за свободно
придвижване, което е конституционно гарантирано право на всеки. Необходимостта
да иска разрешение за упражняването му от водещия разследването само по себе си
го ограничава и създава значителни неудобства.
Не е за пренебрегване
и фактът,че му е било повдигнато обвинение за тежко умишлено престъпление,като
при първоначалното обвинение е било и за участие в организирана престъпна група
и срокът на наказателното преследване е превишил пределите на „разумен срок”.
Освен това наказателното преследване е
станало публично достояние на обществеността чрез медиите, които са отразявали
делото в местната преса. Излага,че е участвал във всички заседания лично,в
проведените повече от 50 открити съдебни заседания пред първоинстанционните и
въззивни съдилища. С участието му са извършвани множество
процесуално-следствени действия и на досъдебното производство, които несъмнено
водят до негативни преживявания-стрес,притеснения,вдигане на високо кръвно
налягане,унижение и други.
По изложените
съображения претендира,че има право на обезщетение за претърпени неимуществени
вреди,чийто размер съдът да определи съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД по
справедливост. При определяне на конкретния размер следва да се отчете
сериозността на преживените отрицателни емоции (стрес,напрежение,неудобство,срам
от близки и колеги,страх от несигурното бъдеще и лишаването му от
доходи,свързано с невъзможност да упражнява професията, която е учил и завършил
висше образование) в периода на наказателното преследване,като се отчете,че
спрямо ищеца не е било повдигано друг път обвинение и не е осъждан за
престъпления от общ характер. Периодът, за която претендира обезщетение е от
01.01.2011г. до 21.10.2016г.
Търси обезщетение и за
претърпени от него имуществени вреди, изразяващи се в заплатения адвокатски
хонорар за осъществена защита в наказателното производство,приключило с
оправдателна присъда на основание чл.2,ал.1,т.2 и чл.4 от ЗОДОВ. Претендира
размера на действително претърпените вреди от 3900лв., съгласно представените
три броя копия от дзоговори за правна защита и съдействие.
По изложените
съображения моли да се осъди ПРБ да му заплати сумата 53 900лв.,от която
50 000лв. неимуществени вреди,изразяващи се в преживян
стрес,напрежение,неудобство и срам от близки и колеги,страх от несигурното
бъдеще и лишаването му от доходи,свързани с невъзможността да упражнява
професията,за която е учил и завършил висше образование. Вредите са претърпени
през времето,когато неправомерно му е
било повдигнато обвинение,а именно от 01.01.2011г. до влизане в сила на
окончателното Решение на ОС-Плевен от 21.10.2016г. и сумата 3 900лв., представляваща
изплатено възнаграждение за процесуално представителство и защита по
наказателните дела,което се явява пряка и непосредствена последица от необходимостта за реализиране на правото
му на защитник в наказателния процес. Моли Прокуратурата на РБългария да бъде
осъдена да му заплати и законна лихва върху уважената част от главницата за
неимуществени и имуществени вреди от завеждане на иска до окончателното изплащане
на сумата. Претендира и направените по делото разноски. Има доказателствени
искания.
След указания по реда
на чл.129,ал.2 от ГПК пълномощникът на ищеца адв.К.-ЛАК уточни,че основава
претенцията си на нормата на чл.2,ал.1,т.3,пр.1-во от ЗОДОВ. Не предявява
претенция по реда на чл.2б от ЗОДОВ.
В срока по чл.131
от ГПК постъпи отговор от Окръжна прокуратура-Ловеч, като представител на ПРБ. Оспорва предявените искове
по основание и размер. Излага,че от сочените в исковата молба факти и
обстоятелства не става ясно кога е образувано ДП №230/2009г. по описа на ОД на
МВР-Ловеч по преписка № 1709/2008г.на РП-Ловеч. В обстоятелствената част на
исковата молба не е посочено кога ищецът М. е бил привлечен като обвиняемо лице
за престъплението по чл.311,ал.1,вр.с чл.20,ал.2 и чл.26,ал.1 от НК,кога е
внесен обвинителният акт от РП-Ловеч, постановени присъдите от
първоинстанционния съд,пренасянето на наказателното дело в РС-Плевен и
окончателното му приключване с Решение №239/21.10.2016г., пост.по ВНОХД №
590/2016г.на ОС-Плевен. Към исковата молба не са приложени никакво писмени
доказателства в подкрепа на описаните по-горе обстоятелства.
Оспорва размера на
претенцията за неимуществени вреди от 50 000лв. Счита,че е прекомерно
завишена и несъобразена с нормата на чл.52 от ЗЗД,с трайната съдебна практика в
тази насока и с обществено-икономическите условия и стандарт на живота в
страната. Повдигнатото обвинение за престъплението по чл.311 от НК не е тежко
по смисъла на чл.93,т.7 от НК, по отношение на М. е била взета най-леката мярка
за неотклонение „Подписка”, която на практика по никакъв начин не е довела до
ограничаване на правото му на придвижване, социални и други контакти в
обществото. Счита,че твърденията за наличие на безпокойство, стрес и други
негативни изживявания не са подкрепени с никакви доказателства. Ищецът също не
е посочил доказателства (писмени или гласни),че прекратяването на трудовото му
правоотношение е в причинно-следствена връзка с воденото срещу него наказателно
производство и че то му е попречило да си намери работа.
Излага,че размерът на
обезщетението за неимуществени вреди е свързан пряко и непосредствено с
критерия за справедливост, което не е абстрактно понятие,а се преценява от
конкретни обстоятелства. Паричното обезщетение за морални вреди следва да
съответства на необходимото за преодоляването им. Искането за сума,много
по-голяма от необходимия за
обезщетяването размер в дисхармония със законовия принцип за справедливост.
Счита за неоснователни
и твърденията на ищеца,че Прокуратурата е отговорна за цялата продължителност
на наказателния процес. Сочи,че началният момент следва да се отчита от
повдигане на обвинението срещу М., като в случая ищецът не е посочил кога е
станало това. За преценка дали продължителността на наказателния процес е извън
разумния срок,е от значение и броят на обвиняемите лица-в случая са повече от
едно, правната сложност на казуса и редица други обстоятелства,които имат
значение за своевременното приключване на делото.
Акцентира,че
отговорността на Държавата по ЗОДОВ е принципно от обективен характер,но това
не означава,че ищецът не носи доказателствена тежест за обосноваване на
твърдените от него вреди,размер и пряка причинна връзка с повдигнатото
обвинение. Счита,че тук не са представени каквито и да било доказателства в
подкрепа на твърденията му,че воденото наказателно производство е придобило публичност и е довело да
накърняване на доброто му име. Недоказани са и твърденията му за настъпило
влошаване на здравословното му състояние-повишаване на кръвно
налягане,постоянно главоболие.За тези оплаквания ищецът не сочи никакви
медицински документи,от които да се направи извод за здравословното му
състояние към определен минал момент.
Оспорва и претенцията за
имуществени вреди от 3900лв. Сочи,че разходите за адвокатски хонорар следва да
са реално заплатени от лицето,на което е указана правна помощ. Към исковата
молба не са представени никакви писмени доказателства за ползване на адвокатска
помощ в хода на наказателното производство,както и ако такава услуга е
ползвана-че тя е реално заплатена. Размерът на адвокатския хонорар трябва да е
съответен на правната защитна,необходима на лицето с оглед повдигнатото
обвинение,която в случая счита за завишена и недоказана.
В съдебно заседание ищецът се
представлява от адв.К.-ЛАК,който поддържа исковата молба.В изпълнение на
дадените указания уточнява, че вредите,чието обезщетение търси,са се проявили
след предявяване на обвинението срещу М.,от дата 01.01.2011г.
Представителят на Окръжна Прокуратура
Ловеч поддържа отговора на исковата молба. Представя подрони писмени бележки.
От събраните по делото писмени
доказателства- копия от Заявление от
М.М. до Министерство на Правосъдието, Удостоверение с изх.№94-М-358/18 от
Министерство на Правосъдието,писмо от Министерство на Правосъдието, заверени
преписи от Присъда № №144/16.06.2016г., пост.по НОХД №2770/2015г. на РС-Плевен
и от Решение №239/21.10.2016г. по ВНОХД №590/2016г. на ОС-Плевен, приложеното
гр.д.№722/207г.по описа на ОС-Ловеч и приложеното към него гр.д.№7308/2017г.на
СГС, показанията на свидетелите Й.М.В.и М.К.Т., преценени поотделно и в
съвкупност, приема за установено следното:
Не се спори по делото,че проведеното
наказателно производство по ДП № 230/2009г.на ОД на МВР-Ловеч по преписка №
1709/2008г.на РП-Ловеч, НОХД №2770/2015г.на РС-Плевен и ВНОХД №590/2016г. на
ОС-Плевен, е завършило с оправдаване на ищеца по повдигнатото му обвинение в
извършване на престъпление по чл.311,ал.1,във вр.с чл.20,ал.2 и чл.26,ал.1 от НК. Постановената от РС-Плевен Присъда № №144/16.06.2016г., пост.по НОХД
№2770/2015г. на РС-Плевен е потвърдена с Решение №239/21.10.2016г. по ВНОХД
№590/2016г. на ОС-Плевен, т.е. е влязла в законна сила на 21.10.2016г.
Въпреки дадените на ищеца указания да
представи доказателства за началото на наказателна репресия спрямо него,не
представи такива. От приложените по гр.д.№7308/2017г.на СГС документи съдът установява,че
по това наказателно производство е имало и предходно разглеждане- с постановена
Присъда №26/16.05.2013г.,по НОХД №1274/2011г.на РС-Ловеч, като ищецът е
оправдан по повдигнатото му престъпление по чл.311,ал.1,вр.с чл.20,ал.2,вр.с
чл.26,ал.1 от НК. Присъдата е била отменена с Решение 10/14.01.2014г.,пост.по
ВНОХД № 783/2013г.на ОС-Плевен,а делото върнато за ново разглеждане. Приложен е
и Обвинителен акт с №1709/2008 от 29.10.2015г.на РП-Ловеч,с който е повдигнато
обвинение на 7 лица,между които и М.М.-конкретно за престъпление по
чл.311,ал.1,вр.с чл.20,ал.2,вр.с чл.26,ал.1 от НК. В обвинителния акт е
посочено,че по отношение на М. е взета мярка за неотклонение „Подписка”,но не е
отбелязано от кога. Други доказателства кога ищецът е бил привлечен под
наказателна отговорност, кога за първи път спрямо него е била приложена
наказателна репресия, не се представиха и не се откриват от приложените по
делото.
В съдебно заседание пълномощникът му
уточни,че сочи датата 01.01.2011г. като момент,
от който претендира, че ищецът е започнал да търпи неимуществените вреди, предмет на настоящата
претенция. Твърди,че обвинителният акт е връчен на ищеца на 17.09.2008г., но не
представи доказателства за това.
За обосноваване на твърденията си
ищецът ангажира свидетелски показания. Показанията им са единни и непротиворечиви
по отношение твърдението,че наказателното производство срещу М. е предизвикало
у него безпокойство,напрежение,притеснения за изхода на процеса.Свидетелят Й.В.-
„..Почувства се сринат,аз така го видях..причините бяха психически и здравословни…Повлия
по един затворен начин,така го виждам аз,в смисъл те почти не комуникираха с
други хода,преместиха се в София.В момента си живеят в гр.София..”. Свидетелят
М.К. сочи,че „..Промени се,преди да започнат тези дела го виждах навън,след това
все по-рядко излизаше. Спрях да го срещам навън,в един момент започна да се
оплаква от високо кръвно,а е твърде млад за тези неща…Звънял ми е два пъти
преди да ходи на дело,беше много притеснен. Притесняваше го факта,че това ще
продължи във времето… …”. Свидетелите са единни и по отношение негативния
отклик на производството върху авторитета на М. ***. Сочат,че у съселяните му
се е формирала нагласа, че е извършил престъпното деяние, основало е съмнения
в порядъчността му. Така св.Й.В.-
„..Започнаха слуховете и хората говорят,че се води дело срещу него,че е
извършил някакви незаконни дейности. Имаше коренна промяна в него.След
приказките той се повлия,но-затворен е,започна да вдига кръвно,откриха му
захар,ходеше по болници..Село Дивчовото е малко село,там една казана дума се
тълкува от хората като приказка и всеки започва да говори и да си украсява.В
селото се говореше,че той е отишъл,започнал е работа ,веднага е започнал да
краде и са го изгонили от работа..” Свидетелят М.Т.- „..Призовките идват в
Кметството и той се притесняваше от хорските приказки и как ще рефлектират те
върху родителите му..Процесът продължи към 5 години и нещо.Хората
говорят,когато в малко село се говори,че човек е осъден,неминуемо се стига до
там хората да ти нямат доверие. По презумпция се смята,че някой след като го
съдят,е виновен. Говореше се,че след като го съди държавата,значи е виновен.Не
се чувстваше добре от този факт.Напусна работата си там.. Проблемът беше от
общественото мнение и отклика на делото..”.. Свидетелите също говорят,че
воденото наказателно производство е причината да напусне работа и да не може да
се реализира в последствие в бранша на дърводобива-св.Й.В.- „..Всичко вървеше
по мечтите му,започна да работи това,което искаше. След техникума започна да
работи по специалността си. Сбъднаха се мечтите му,но в един момент се случи
нещо и разговаряйки той сподели,че нещата нещо са протекли в лоша
посока-повдигнато му е обвинение.Напусна работа не мога да кажа коя година.След
това работихме заедно с него в частния сектор,в дървообработването,но и там
нещата нещо не се получиха…Опита в частния сектор,но и там не се получиха
нещата и отиде в гр.София…М. ми каза ,че напуска работа заради начина,по който
са се случили нещата,а именно вършейки си работата се оказва подсъдим и му е
заведено дело.Почувства се сринат,аз така го видях….” Свидетелят М.Т. сочи,че
„..Напусна работата си там. Бяха говорили с него,че е по-добре да напусне
работа докато траят делата. Споделял е,че е засегнат и несигурен в себе си да
продължава да се занимава с нещо
такова-работа,свързана с образованието му,което е горско стопанство.”
Съдът приема показанията на свидетелите
за ясни, конкретни и обективни и гради изводите си за отражението на
наказателния процес върху ищеца и промяната в живота му.
Представено е и у-ние от Министерство
на Правосъдието,че М.М. не е подавал заявление за нарушаване на правото му на
разглеждане и решаване на НОХД
№2770/2015г.на ОС-Плевен,в разумен срок.Не
е сключвано споразумение и не му е изплащано обезщетение по реда на
Глава трета ”а” от ЗСВл.
При така установената фактическа
обстановка,съдът прави следните изводи:
По допустимостта.
Както прие и в определението си по
чл.140 от ГПК,при заявените обстоятелства и направеното уточнение, че не е
предявил претенция по реда на чл.2б от ЗОДОВ, съдът прие,че е сезиран с иск с
правно основание чл.2,ал.1,т.3,пр.1-во, вр.с чл.4 от ЗОДОВ, който се явява
допустим. Като страни са ангажирани лицето, което твърди,че е претърпяло
увреждания,а претенцията е предявена срещу органа, от чиито действия твърди,че
са произлезли вредите.
По същество.
Съобразявайки изложените в исковата
молба твърдения съдът прие,че е сезиран с иск с правно основание
чл.2,ал.1,т.3, пр.1-во,вр.с чл.4 от ЗОДОВ, с искане за присъждане на
обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди,конкретизирани в
исковата молба,в следствие на повдигнатото му обвинение за извършване на
престъпление по чл.311,ал.1,във вр.с чл.20,ал.2 и чл.26,ал.1 от НК,за което е
оправдан с Присъда № №144/16.06.2016г.. на РС-Плевен, пост.по НОХД №2770/2015г.,
потвърдена с Решение №239/21.10.2016г. по ВНОХД №590/2016г. на ОС-Плевен,
влязла в законна сила на 21.10.2016г. Претенцията е в размер на 50 000лв. Предявена
е и претенция за присъждане на обезщетение за претърпени в резултат на
повдигнатото обвинение,за което е оправдан, и на имуществени вреди, изразяващи
се в заплатения адвокатски хонорар на адв.К. за осъществената процесуална
защита в наказателното производство, в общ размер на 3900лв. Претендира се
присъждане и на законната лихва върху претендираните обезщетения,с начало от
подаване на исковата молба-02.10.2018г.до окончателното изплащане.
Претенцията е предявена срещу
Прокуратурата,като органът предприел действията по иницииране и провеждане на
наказателното производство в досъдебното производство и в съдебна инстанция-с
оглед подадения протест, довели до вредоносния за ищеца резултат.
Съобразявайки
изложеното съдът приема,че претенцията на М.М. е доказана по основание.
Налице е първата
предпоставка за ангажиране на Държавата в настоящето производство – признато с
влязло в сила решение за
„незаконосъобразно” действие на ответника по см.на чл.1 от ЗОДОВ,
изразяващо се в повдигане и поддържане на обвинение в извършване на престъпление,за
което лицето е оправдано. Безспорен факт е постановеното на две съдебни
инстанции оправдаване на М. по повдигнатото
му обвинение.
На следващо място
следва да са доказани твърденията на ищеца за претърпени неимуществени
вреди,които да са в пряка причинно-следствена връзка с дейността на
Прокуратурата по повдигане и поддържане на незаконното обвинение.
В исковата молба
ищецът е формулирал вредите според сферите от живота му,които проведеното
наказателно производство е засегнало-личния, професионалния
живот,здравословното състояние и авторитета в обществото. Съдът съобрази
изложените аргументи и ангажирани доказателства и намира,че претенцията е частично
основателна.
Следва да се приеме
за доказано и житейски приемливо твърдението,че наказателното
производство,водено срещу ищеца е имало негативно отражение в личния му живот. Съдът
съобразява,че М. е млад човек, не е осъждан и това производство е било първият
му досег с наказателната репресия. Макар и ищецът да не обоснова конкретно, видно
е от приложените актове от наказателното производство,че разследването вероятно
е започнало през 2008г., два пъти е стигало до въззивна инстанция и е завършило
на 21.10.2016г. Свидетелите потвърдиха,че целият ход на производството е
поддържал у М. постоянен стрес и напрежение. В случая,обаче не следва да се
слага акцент на продължителността на провеждане на наказателното
производство,тъй като М. е имал възможност да търси правата си по реда на чл.2б от ЗОДОВ в случай,че
твърди,че е нарушено правото му на разглеждане на делото в разумни срокове. Установи
се,че не го е сторил. Освен това и твърди,че търси обезщетение за вредите,които
е търпял не от самото начало на производството,а от 01.01.2011г. Затова при
разглеждане на настоящата претенция продължителния период на наказателното
производство следва да се отчита като допълнение към негативните последици,а не
като водеща такава. Съдът приема, че е доказано обременяването в продължителен
период от време на живота на М. с притеснения и несигурност как ще завърши,
какви последици ще има за него. Неминуемо е довело до негативно отражение и в семейството му, в
отношенията с родителите, със съпругата му.
Установи се,че
воденото срещу ищеца наказателно производство е повлияло отрицателно и върху
авторитета на М. ***. Разбираемо е,че откликът на такова разследване в
относително затвореното общество на малко село, е силен и продължителен. Свидетелите
потвърдиха за създадените и поддържани у съселяните съмнения в почтеността му, поставянето
на акцент на воденото разследване, без дори да е налице осъждане. Установи се, че
за М. общественото мнение и авторитет са били от значение и дискредитирането на
личността му е формирало негативни емоции,неудобство и срам, довели до избора
му да се пресели да живее със семейството си в гр.София.
Следва да се отчете
също,че макар и да му е била наложена най-леката мярка за неотклонение
„Подписка”, по отношение на ищеца,при наличието на чисто съдебно минало, тази
санкция е била съществена и е довела до ограничаване без основание на правата
му.
Съдът не приема за
доказано твърдението за оказан неблагоприятен ефект на производството върху
професионалната кариера на М.. Въпреки дадената възможност, ищецът не представи
доказателства как и защо е напуснал работа, дали това е в причинно-следствена
връзка с повдигнатото обвинение или е по друга причина. Не се представи
заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение,от която тези
обстоятелства могат да се установят. Не се ангажираха и доказателства за
отклика на разследването в професионалната му среда. По това твърдение съдът не
би могъл да кредитира показанията на разпитаните свидетели,тъй като не са
непосредствени-като негови колеги,а възпроизвеждат споделеното единствено от
ищеца. Не се представиха и доказателства за твърденията,че наказателното
производство се е отразило негативно и върху подетия по-късно бизнес в
дърводобива-липсват доказателства такъв изобщо да е започван и развиван от М. и
баща му,още по-малко да е провален. Не се представиха и доказателства и за
твърдението,че в момента е безработен.
Съдът намира,че не е
доказана и тезата за негативно отражение на воденото разследване върху здравословното
състояние на ищеца. В тази насока са само показанията на свидетелите,които
отново възпроизвеждат споделеното им от ищеца. Липсват конкретни медицински
документи,изследвания и т.н., с които надлежно и автентично да се удостовери
влошаване на здравословното състояние на М.,в какво се изразява и дали е в
причинно-следствена връзка с воденото наказателно производство. Затова и съдът
кредитира единствено нормалните и типични проявления на притеснение, безпокойство,
дори стрес от наказателното преследване,но не и появата и развитие на
здравословен проблем по тази причина.
Не следва да се
отчита като допълнителен и засилващ негативните емоции фактор твърдението на
ищеца,че първоначално му е било повдигнато
обвинение за извършване на тежко умишлено престъпление-за участие в
организирана престъпна група,тъй като въпреки дадената възможност не се
ангажираха доказателства да е ангажирана наказателната му отговорност за
извършване на такова престъпление. Представените по делото документи са за
повдигнато и поддържано обвинение в извършване на престъпление по чл.311, ал.1,вр.с
чл.20,ал.2 и чл.26,ал.1 от НК,което не е тежко по см.на чл.93,т.7 от НК.
При изложените
аргументи съдът приема,че ищецът е доказал по основание претенцията си
претърпени неимуществени вреди в резултат на воденото срещу него наказателно производство.
При преценката си за размера на дължимо
обезщетение съдът е задължен да съобрази поставеният в чл.52 от ЗЗД критерий на
справедливост. В ППВС №4/68г.-т.8 е прието,че понятието „справедливост” не е
абстрактно,а изисква преценка на конкретните обстоятелства и изживявания на
ищеца. Затова и след анализ на посочените релевантни факти- негативното
отражение върху личния живот и достойнство, обременяването им за продължителен
период от време,а от друга страна факта,че на ищеца е била наложена най-лека
мярка за принуда и че му е повдигнато обвинение за извършване на
престъпление,което не е „тежко” по см.на чл.93,т.7 от НК, съдът приема за
справедлив размерът от 3 000лв., да възмезди ищеца за понесените
неимуществени вреди. Искът до пълния претендиран размер от 50 000лв.,като
неоснователен и недоказан,следва да се отхвърли.
Съдът намира за изцяло основателен искът за
присъждане на обезщетение за претърпени от М. имуществени вреди.Установи
се с категоричност,че във връзка с воденото наказателно производство е
ангажирал за процесуално представителство и защита адв.К. и му е заплатил общо
сумата от 3 900лв. По делото са представени 3 бр.договори за правна защита и съдействие,в
които изрично е вписано,че уговореният хонорар от по 1300лв. е изплатен изцяло
и в брой. Съгласно т.1 от ТРеш.№6 от 06.11.2013г.,пост.по т.д.№6/2012г.на ОСГТК
на ВКС, вписването в договора за направеното плащане е достатъчно като
доказателство и има характер на разписка. Затова и не следва да се уважава възражението на
ответника,че няма доказателства за реално плащане. Изразходваните средства за
адвокатско възнаграждение в наказателното производство, приключило с
оправдателна присъда са имуществена вреда за лицето, подложено на неоснователна
наказателна репресия, тъй като то има право на адвокатска защита във всеки
стадий на това производство- ТРеш. №1/2017г.от 15.11.2018г.на ОСГК на ВКС. Не
се установи и не се твърди ищецът,като подсъдим,сам с поведението си да е
допринесъл за повдигане и поддържане на признатото в последствие за незаконно
обвинение.
По изложените съображения и на основание
чл.2,ал.1,т.3,пр.1-во и във вр.с чл.4 от ЗОДОВ, следва да се уважи предявеният от М.И.М. иск за присъждане
на обезщетение за претърпените от него в следствие на незаконно повдигнатото му
обвинение за извършване на престъпление по чл.311,ал.1,във вр.чл.26,ал.1 вр.с
чл.20,ал.2 от НК, по ДП №230/2009г. на ОД на МВР-Ловеч, ПП №1709/2008г. по
описа па РП-Ловеч, в извършването на което е оправдан с Присъда
144/16.06.2016г.,пост.по НОХД №2770/2015г.на РС-Плевен, потвърдена Решение №239/21.10.2016г.,
пост.по ВНОХД №590/2016г. на ОС-Плевен, неимуществени вреди до размера на 3 000лв,а
до пълния претендиран размер от 50 000лв.-се отхвърли,като неоснователен и
недоказан.Следва да се присъди и обезщетение за претърпените от същото
незаконно обвинение имуществени вреди, изразяващи се в заплатения адвокатски
хонорар на процесуалния представител-защитник-адв.К., в общ размер от
3 900лв.
По правилото на чл.84,ал.3 от ЗЗД
обезщетението се дължи ведно със законната лихва, считано от влизане в сила на оправдателния
акт (в случая Решение №239/21.10.2016г., пост.по ВНОХД №590/2016г. на
ОС-Плевен),но тъй като ищецът сам е избрал тази лихва да се присъди от подаване
на исковата молба,то следва да се уважи от този момент- 02.10.2018г.до
окончателното изплащане на сумите.
При този изход на процеса и
съобразявайки уваженият размер на иска,по правилото на чл.10,ал.3 от ЗОДОВ ответникът следва да заплати
на ищеца направените разноски,които са заплатената проста държавна такса
в размер на 10лв.,а заплатения адвокатския хонорар следва да се присъди съобразно
с уважената част от иска. По делото е представен Договор за правна защита и
съдействие с отразен реално изплатен адвокатски хонорар от 3000 лв.по
настоящото дело.Съобразно с уважената част от иска има право на възстановяване
на сумата 180лв.,която следва да се присъди в тежест на ответника. Или общо
сумата 190лв.(180лв.+10лв).
Пo изложените съображения ОС-Ловеч
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА
ПРБ ДА ЗАПЛАТИ на М.И.М.
с ЕГН **********,***, на основание чл.2,ал.1,т.3, пр.1-во,във
вр.с чл.4 от ЗОДОВ, сумата 3 000 /три хиляди/ лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени в следствие на незаконно
повдигнатото му обвинение за извършване на престъпление по чл.311,ал.1,във
вр.чл.26,ал.1 вр.с чл.20,ал.2 от НК, по ДП №230/2009г. на ОД на МВР-Ловеч, ПП
№1709/2008г. по описа па РП-Ловеч, в извършването на което е оправдан с Присъда
144/16.06.2016г.,пост.по НОХД №2770/2015г.на РС-Плевен, потвърдена Решение №239/21.10.2016г.,
пост.по ВНОХД №590/2016г. на ОС-Плевен, ведно със законната лихва върху тази
сума с начало от подаване на исковата молба- 02.10.2018 год.,до окончателното
изплащане на сумата,а иска до пълния
претендиран размер от 50 000лв.-ОТХВЪРЛЯ,като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА ПРБ ДА
ЗАПЛАТИ на М.И.М.
с ЕГН **********,***, на основание чл.2,ал.1,т.3, пр.1-во, във
вр.с чл.4 от ЗОДОВ, сумата 3 900 /три хиляди и деветстотин/ лева,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди-заплатен адвокатски
хонорар за защитник, причинени в следствие на незаконно повдигнатото му
обвинение за извършване на престъпление по чл.311,ал.1,във вр.чл.26,ал.1 вр.с
чл.20,ал.2 от НК, по ДП №230/2009г. на ОД на МВР-Ловеч, ПП №1709/2008г. по
описа па РП-Ловеч, в извършването на което е оправдан с Присъда
144/16.06.2016г.,пост.по НОХД №2770/2015г.на РС-Плевен, потвърдена Решение №239/21.10.2016г.,
пост.по ВНОХД №590/2016г. на ОС-Плевен, ведно със законната лихва върху тази
сума с начало от подаване на исковата молба- 02.10.2018 год.,до окончателното
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА
ПРБ ДА ЗАПЛАТИ на М.И.М.
с ЕГН **********,с горните данни, сумата
190 (сто и деветдесет)лева, представляваща направените в производството
разноски, съразмерно с уважената част от иска.
Решението може да се обжалва пред
Апелативен съд-Велико Търново в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: