РЕШЕНИЕ
№ 188
гр. Тутракан, 02.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТУТРАКАН в публично заседание на двадесети
септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Огнян К. Маладжиков
при участието на секретаря Светлана Н. Генчева Гвоздейкова
като разгледа докладваното от Огнян К. Маладжиков Гражданско дело №
20233430100267 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по редовна и допустима искова молба вх.(ДчРС)№
408/09.01.2023 на „Б. Д." АД с ЕИК *** против А. И. Ц. с ЕГН ********** за
осъждането му да плати парична сума по договор за потребителски кредит.
Подсъдността на делото на Тутраканския районен съд се определя от
цената на иска, която е 3641,20 лева, и от настоящия адрес на потребителя,
който е в ***, станал известен от служебна справка на съда в НБД
„Население“ – чл. 113 ГПК. Затова делото, което първоначално е било
образувано пред Районен съд Добрич, е изпратено на РС Тутракан по
подсъдност.
Доплатена е държавната такса върху цената на иска, съобразно
разпорежданията на Добричкия районен съд по делото. Исковата молба е
подадена в едномесечния срок по чл. 415, ал. 4 ГПК, който тече от влизане в
сила на Разпореждане № 747/04.10.2022 по ч.гр.д.№ 416/2022 на ТнРС,
потвърдено с Определение № 477/08.12.2022 по в.ч.гр.д.№ 332/2022 на СсОС.
Заповедното производство по ч.гр.д.№ 416/2022 на ТнРС е завършило с
издаването на заповед за изпълнение за една част от заявеното вземане, а за
друга част – с влязлото в сила разпореждане за отказ да се издаде заповед за
изпълнение за суми, дължими по договор за кредит за текущо потребление от
10.07.2014 г., сключен с Г. С. Ц. (наследодател на длъжника).
С исковата молба се претендират: възнаградителна лихва 2955,14 лева,
изчислена за времето от 07.05.2017 до 17.03.2022 г.; обезщетение за забава
1
(лихвена надбавка за забава) 529,06 лева за периода 07.05.2017-17.03.2022;
разходи при изискуем кредит 120 лева; и заемни такси 37 лева – разходи в
производството по чл. 51 от ЗН.
Ищецът „Б. Д." АД твърди, че е титуляр на вземането, възникнало от
процесния договор. Излага доводи в тази насока. Моли за уважаване на
осъдителния иск. Претендира разноски.
Ответникът А. Ц., чрез упълномощен процесуален представител, счита
иска за недопустим и неоснователен, като се позовава на изтекла в негова
полза погасителна давност, моли за неговото отхвърляне. Претендира
разноски.
В съдебното заседание страните поддържат иска, респ. отговора.
Ищцовата страна представя писмена защита с вх.№ 4099/27.09.2023 г.
Съдът намира от фактическа и правна страна следното:
Искът е с правна квалификация по чл. 430, ал. 2 ТЗ във вр. чл. 240, ал. 1
и 2 и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите във връзка със Закона за
потребителския кредит.
Съдът е обявил с доклада по делото за ненуждаещо се от доказване, че
ответникът А. Ц. е приел наследството на своята майка с конклудентни
действия. Процесното вземане е валидно възникнало, сумата от 6500 лева е
била усвоена от Г. Ц., и предвид влязлата в сила заповед за изпълнение №
127/04.10.2022 по ч.гр.д.№ 416/2022 на ТнРС за главница 5355,52 лева, това е
размерът, върху който силата на пресъдено нещо разпростира действието си.
Поканата-уведомление за обявяване на процесния кредит за предсрочно
изискуем е връчена чрез съпругата на ответника на 05.11.2021, а предсрочната
изискуемост е настъпила на 13.11.2021 г. Заявлението по чл. 417 от ГПК е
изпратено първо до Районен съд Силистра, а пощенското клеймо е от
31.08.2022 г.
Предвид обявените за безспорни обстоятелства и с оглед предмета на
настоящото дело, ищецът следваше да докаже: че размерът на договорната
лихва по процесния договор за кредит за периода 07.05.2017 до 17.03.2022 г.
е 2955,14 лева; че размерът на лихвената надбавка за забава (обезщетение за
забава) за периода 07.05.2017-17.03.2022 е 529,06 лева; че е направил разходи
за 120 лева, свързани с изискуемостта на кредита; и че е направил 37 лева
разходи в производството по чл. 51 от ЗН.
За размера на договорната лихва и обезщетението за забава съдът
допусна и назначи финансово-икономическа експертиза.
За договорната лихва
С подаването на заявлението по чл. 417 от ГПК се прекъсва давността
за компонентите на заявеното вземане, за които е отказано издаването на
заповед за изпълнение, стига в едномесечния срок по чл. 415, ал. 4 от ГПК да
е предявен осъдителния иск. Изводът следва от систематичното и
историческо тълкуване на разпоредбите на чл. 422, ал. 1 във вр. чл. 415, ал. 1,
т. 3 от ГПК. Първоначално, когато е обнародван ГПК с ДВ, бр. 59 от 2007 г.
Възможността да се предяви искът по чл. 415 от ГПК е във връзка и
2
единствено с подаденото възражение по чл. 414 от ГПК срещу издадената
заповед за изпълнение. Искът е могъл да бъде само установителен. Затова и
чл. 422 от ГПК визира единствено установителния иск за вземането, като
такъв, който се счита предявен с подаването на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, стига да е спазен едномесечния срок от указанието за
предявяване на исковата молба. С приемането на Закона за изменение на ГПК
с ДВ, бр. 86 от 2017 г. в чл. 415, ал. 1 от ГПК се предвиди възможността да се
заведе осъдителен иск за вземането, за което е отказано издаването на заповед
за изпълнение, но не бе предвидена аналогична разпоредба на чл. 422 от ГПК,
с която недвусмислено да се посочат последиците на спазения едномесечен
срок по чл. 415, ал. 4 от ГПК по отношение на осъдителната претенция. Касае
се за законодателен пропуск, който следва да бъде попълнен чрез прилагане
на аналогията на закона от чл. 422, ал. 1 от ГПК, тъй като иначе се обезсмисля
спазването на едномесечния срок по чл. 415, ал. 4 във връзка с ал. 1, т. 3 от
ГПК, както и привилегията да се доплати дължимата държавна такса, така че
да достигне пълен размер, все едно направо е предявен осъдителен иск, без да
е ползвано факултативното заповедно производство. Ето защо, Тутраканският
районен съд намира, че погасителната давност за компонентите на вземането,
за които е отказано издаването на заповед за изпълнение с Разпореждане №
747/04.10.2022 по ч.гр.д.№ 416/2022 на ТнРС е прекъсната с подаване на
заявлението по чл. 417 от ГПК по пощата на 31.08.2022 г.
Възражението за настъпила погасителна давност е основателно.
Съгласно чл. 111, буква „в“, пр. 2 от ЗЗД за лихвите тя е тригодишна, което
означава, че се прилага за натрупаната до 30.08.2019 г. договорна лихва, като
същата следва да се счита погасена по давност. Респективно, претенцията за
този компонент на вземането е основателна за периода след 31.08.2019 г., но
не до 17.03.2022 г., както е предявена с исковата молба, а до 13.11.2021 г., тъй
като тогава е настъпила предсрочната изискуемост на главницата по заема.
След нея договорна лихва не се дължи.
След като няма спор относно възникването на вземането, то и силата на
пресъдено нещо, с която се ползва издадената заповед за изпълнение №
127/04.10.2022 по ч.гр.д.№ 416/2022 на ТнРС за главницата 5355,52 лева,
обхваща заявените правнорелевантни факти, сред които са посочените в
извлечението от счетоводните книги. По тази причина на вещото лице съдът
даде указания да допусне, че информацията за непогасени/погасени вноски в
това извлечение е достоверна.
В отговор на поставените задачи вещото лице дава заключение, че за
периода от 31.08.2019 г. до 13.11.2021 г. договорната лихва е в размер на
863,98 лева и за тази сума съдът приема, че следва да се уважи осъдителният
иск по този компонент на дълга. За периода 07.05.2017-30.08.2019 г., в който,
според приложената таблица към експертното заключение, договорната лихва
с натрупване е в размер на 1225,50 лева, съдът намира, че вземането е
валидно възникнало, но искът следва да се отхвърли като погасен по давност.
За периода от 13.11.2021 г. до 17.03.2022 г., в който, според таблицата на
вещото лице, договорната лихва би била 91,18 лева (сбор от съответните
начисления за лихва за вноските с падеж 7.12.2021 - 23,77 лева; 7.01.2022 –
3
23,12 лева; 07.02.2022 – 22,47 лева и 07.03.2022 – 21,82 лева), ако не бе
настъпила предсрочната изискуемост, съдът намира, че вземането изобщо не
е възникнало, тъй като, както обясни, след настъпване на предсрочната
изискуемост възнаградителна лихва не се дължи. Така, от претендираните
2955,14 лева, като се извадят, съгласно изчисленията на вещото лице, 863,98
лева, 1225,50 лева и 91,18 лева, остават 774,48 лева, която сума се получава
от разликата в неоснователно приложения от банката по-висок процент на
възнаградителната лихва. Съдът следва да отнесе тази сума към двата
периода, част от исковия, за които следва да се постанови отхвърлителен
диспозитив, 07.05.2017-30.08.2019 и 13.11.2021- 17.03.2022, с уточнението, че
вземането в този размер не е възникнало.
Вещото лице обосновано е приложило в изчисленията си първоначално
договорения лихвен процент от 11,45% за целия срок на договора. Макар в
заключението да обсъжда някакво Приложение № 2 към договора, което
визирало едностранното увеличаване на лихвата, такъв документ по делото
липсва. Независимо че договорът предвижда увеличение на лихвения процент
в определени хипотези, съгласно чл. 7.3. от Общите условия за предоставяне
на кредити за текущо потребление, промяната задължава кредитодателя да
уведоми длъжника, за да може последният да се възползва от правото по чл.
7.4. и ако иска, да се откаже от договора, като погаси останалите си
задължения при лихвения процент преди промяната. По делото не са
наведени твърдения и не са събрани доказателства нито за увеличен лихвен
процент, нито за уведомяване на длъжника и предоставянето му на нов
погасителен план. Дори да се допусне, че индиция за увеличен лихвен
процент се съдържа в извлечението от счетоводните книги на банката, което е
приложено със заявлението по чл. 417 от ГПК, като съдът има предвид
увеличената погасителна вноска от 07.01.2018 на 93,83 лева спрямо
предходната от 91,20 лева, касае се за процесуално опущение да се заявят
твърдения и да се представят съответните доказателства в подкрепа на
правото да се увеличи лихвения процент. Заявлението и исковата молба
съдържат само първоначално изготвения погасителен план, но не и новия.
Така, ако ищецът е смятал, че е в правото си да иска по-висока лихва от
посочената в първоначалния погасителен план, следваше най-напред да заяви
това обстоятелство, а впоследствие да докаже съобщаването на новия план на
длъжника, като направи съответните доказателствени искания, и то след
даване на конкретни указания по доказателствената тежест. Липсата на
указания за доказателствена тежест в тази насока е заради непредявени
фактически твърдения за увеличен лихвен процент.
Неоснователно в писмената защита юрисконсултът на банката се
позовава на методиката в т. 7.5. от Общите условия, че възнаградителната
лихва се начислява върху усвоената и непогасена част от кредита, за да
обоснове, че след спиране на погасителните плащания, понеже размерът на
непогасената главница остава константна величина, договорната лихва трябва
да се начислява върху нея, а не както е по погасителния план, който е
съставен при допускането, че кредитът ще се изплаща редовно. Такова
приложение на възнаградителната лихва по потребителския заем е в
4
противоречие, на първо място, с най-отличителната му характеристика, която
е разсроченото изплащане на главницата и възнаградителната лихва, и, на
второ място, с чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ЗПК, според който, при забава на
потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок
сума за времето на забавата, като обезщетението за забава не може да
надвишава законната лихва. Член 33 от ЗПК отчита договорената
разсроченост на главницата и на възнаградителната лихва, съгласно
погасителния план. Затова неизпълнението на длъжника да плати конкретна
погасителна вноска с настъпил падеж води единствено до възникване на
неговата отговорност за забавено плащане на съответната просрочена вноска,
но не и до промяна в погасителния план чрез увеличаване размера на
оставащите погасителни вноски. По тази причина правилно вещото лице е
съобразявало размерите на разсрочената главница и на лихвата по всяка
погасителна вноска, според погасителния план, до настъпване на
предсрочната изискуемост. След което, видно от таблицата, непогасената
главница вече е посочена като константна величина.
Неоснователно в писмената защита юрисконсултът на банката счита, че
погасителната давност за вземането по отделните вноски, започва да тече от
крайния падеж, т.е. от изискуемостта на последната погасителна вноска, или
от настъпване на предсрочната изискуемост; респ. че давността не тече за
всяка месечна вноска поотделно, а за цялото вземане, като се позовава на
трайната и непротиворечива съдебна практика, без да цитира нито едно
решение в тази насока. Ако е така, не би следвало да се начисляват лихви за
забава върху просрочени погасителни вноски до настъпване на предсрочната
изискуемост, в случая до 13.11.2021 г. А е видно, че претенцията на ищеца
включва обезщетение за забава за период, започващ преди 13.11.2021 г.
Излиза, че настъпването на изискуемостта на отделните вноски, според
юрисконсулта на банката, дава право на същата да дири обезщетение за
забавено изпълнение, но не дава реципрочно право на длъжника да се позове
на института на погасителната давност, при положение, че фактическите
състави и на двете права включват в себе си един и същ юридически факт –
настъпилата изискуемост на отделната(ите) вноска(и). Такова тълкуване,
разбира се, би било в противоречие с потребителската защита и общия
облигационен принцип за равенство и пропорционалност в насрещните права
и задължения на страните по материалното право, поради което то не може да
бъде споделено от настоящия съд. Още повече, противоречи на съвсем ясния
смисъл на чл. 111, буква „в“, предл. 2 във вр. чл. 114 от ЗЗД.
За т.нар. „лихвена надбавка за забава“ или „обезщетение за забава“
Съгласно чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ЗПК, при забава на потребителя
кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за
времето на забавата, като обезщетението за забава не може да надвишава
законната лихва. Законната лихва за забава в исковия период, който е
07.05.2017-17.03.2022 е 10%. Според заключението на вещото лице, а и
според съда, т.нар. „лихвена надбавка за забава“, се съдържа в чл. 19.1 от ОУ
и е в размер на 21,45%, при което, ако беше приложена, претенцията
следваше да е за 1680,05 лева. Вместо това, тя е за 529,06 лева, която сума е
5
по-близка до изчислената от вещото лице законна лихва за забава в размер на
717,57 лева. Ето защо, съдът приема, че член 19.1. от общите условия на
банката е до такава степен незаконосъобразен, че дори нейните
счетоводители не са посмели да го приложат, като вместо това са направили
изчисленията за забавени плащания съобразно чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ЗПК, но
не са сменили наименованието на този компонент, а са го оставили както е по
ОУ. Важното е, че кредитодателят не е опитал да се позове на неустойката,
която е в пряко противоречие със закона и което би дало основание на съда да
отхвърли изцяло претенцията по този компонент на дълга.
По възражението за погасителна давност съдът намира, че същите
мотиви, които изложи за възнаградителната лихва, се отнасят и за законната
лихва за забава. Ето защо, исковата молба следва да се уважи за периода от
31.08.2019 до 17.03.2022 г. Според вещото лице и съгласно приложената
таблица с изчисленията, законната лихва в исковия период 07.05.2017-
17.03.2022 е 717,57 лева. От нея следва да се извади натрупаната лихва за
забава от 07.05.2017 г. до 30.08.2019 г., в размер на 143,41 лева. Разликата е
574,16 лева, която е повече от претенцията на ищеца за 529,06 лева, и
независимо че исковата молба следва да се отхвърли за периода 07.05.2017 г.
до 30.08.2019 г., като погасен по давност, щом сумата се „вмества“ в
непогасения период, искът следва да се уважи в пълен размер.
За разходите за изискуем кредит
Сумата от 120 лева е заявена като разход за изискуем кредит, а такова
основание е в пряко противоречие с чл. 33, ал. 1 от ЗПК и затова следва да се
отхвърли.
За разходите в производството по чл. 51 от ЗН
Производството по чл. 51 от ЗН може да се развие както самостоятелно,
така и като част от друго производство. Разноските за него можеха да се
приемат по настоящото дело, ако бе налице втората хипотеза. Ето защо,
ищецът няма основания да претендира в настоящото дело сторените разноски
по ч.гр.д.№ 174/2020 на ТнРС.
По разноските
Исковата претенция е основателна за 863,98 лева + 529,06 лева =
1393,04 лева от общо 3641,20 лева. Ищецът е направил разноски по
настоящото дело и по ч.гр.д.№ 416/2022 на ТнРС общо 568,21 лева. За
представителство от юрисконсулт съдът определя за заповедното
производство 50 лева и за исковото 250 лева; общо 868,21 лева (568,21+300); а
ответникът е направил разноски за адвокат 700 лева. От тях, съгласно чл. 78,
ал. 1, ал. 8 и ал. 3 от ГПК, на ищеца следва да се присъдят 332,16 лева, а на
ответника 432,20 лева.
Водим от гореизложеното, Тутраканският районен съд
РЕШИ:
6
ОСЪЖДА А. И. Ц. с ЕГН ********** да плати на „Б. Д.“ АД с ЕИК ***
следните суми:
възнаградителна лихва 863,98 лева (осемстотин шестдесет и три лева и
деветдесет и осем стотинки) за периода 31.08.2019 г. до 13.11.2021 г. по
договор за кредит за текущо потребление от 10.07.2014 г., сключен
между банката и Г. С. Ц.;
законна лихва (обезщетение) за забава 529,06 лева (петстотин двадесет и
девет лева и шест стотинки) за периода 31.08.2019-17.03.2022, изчислена
върху просрочените суми по главницата на същия кредит;
ОТХВЪРЛЯ осъдителния иск за;
възнаградителна лихва 1225,50 лева за периода 07.05.2017-30.08.2019 г.,
като погасен по давност;
възнаградителна лихва 91,18 лева за периода 13.11.2021- 17.03.2022 г.,
поради невъзникване на вземането за нея;
възнаградителна лихва 774,48 лева за периодите 07.05.2017-30.08.2019 и
13.11.2021- 17.03.2022, поради невъзникване на вземането за нея от
приложен по-висок лихвен процент вместо дължимия;
законна лихва (обезщетение) за забава за периода 07.05.2017- 30.08.2019,
като погасен по давност;
разходи за изискуем кредит 120 лева, поради невъзникване на вземането
за тях;
разноски в производството по гр.д.№ 174/2020 на ТнРС 37 лева, поради
невъзникване на вземането за тях в настоящото производство.
ОСЪЖДА А. И. Ц. с ЕГН ********** да плати 332,16 лева (триста
тридесет и два лева и шестнадесет стотинки) на „Б. Д." АД с ЕИК *** за
разноски по гр.д.№ 267/2023 на ТнРС и ч.гр.д.№ 416/2022 на ТнРС.
ОСЪЖДА „Б. Д.“ АД с ЕИК *** да плати 432,20 лева на А. И. Ц. с ЕГН
********** за разноски по гр.д.№ 267/2023 на ТнРС.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок пред Окръжен
съд Силистра.
Съдия при Районен съд – Тутракан: _______________________
7