Р Е Ш Е Н И Е
№ 393
Гр. Перник, 05.10.2020
година.
В И М Е Т О
Н А Н А Р ОД А
Административен съд – Перник, касационен състав, в
публично съдебно заседание, проведено на шестнадесети септември през две хиляди
и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА
СИЛВИЯ ДИМИТРОВА
при
съдебния секретар А.М. и с участието на прокурор Бисер Ковачки от Окръжна
прокуратура Перник, като разгледа докладваното от съдия Силвия Димитрова КАНД №
405 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК), във връзка с чл. 63 от Закона за административните нарушения и
наказания (ЗАНН).
Образувано
е по касационна жалба на ОДМВР Кюстендил, сектор „Пътна полиция“ срещу съдебно
решение № 66 от 11.02.2020 година, постановено по АНД № 1358/2019 година по
описа на Районен съд Дупница, с което е отменено наказателно постановление №
18-5310-001593 от 31.10.2018 година, издадено от Началник група към ОДМВР
Кюстендил, група КПДГПА, с което на К.Г.С. с ЕГН ********** на основание чл. 53
от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и по чл. 179, ал. 3,
т. 4 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) му е наложено административно
наказание „Глоба“ в размер на 300.00 (триста) лева, за извършено
административно нарушение по чл. 139, ал. 5 от Закона за движение по пътищата
(ЗДвП).
В касационната жалба се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакуваното съдебно решение, като постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Моли съда да отмени обжалваното решение и постанови друго по същество, с което да потвърди издаденото НП.
В проведеното съдебно заседание
касаторът ОДМВР Кюстендил, сектор „Пътна полиция“,
редовно призован, не изпраща процесуален представител.
В проведеното съдебно ответникът по касационната жалба К.Г.С., редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител.
В проведено съдебно заседание Окръжна прокуратура
Перник, чрез прокурор Бисер Ковачки изразява становище, че решението на
районния съд е незаконосъобразно и предлага да бъде отменено, като се постанови
друго, с което да се потвърди издаденото НП.
Административен
съд – Перник, като прецени събраните по делото доказателства и наведените
касационни основания, прилагайки нормата на чл.218 от АПК, след съвещание,
намира следното:
Касационната жалба е
процесуално допустима, като подадена в срок, от надлежна страна в
производството по делото, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ
на обжалване съдебен акт.
Разгледана
по същество касационната жалба е основателна.
Със
съдебно решение № 66 от
11.02.2020 година, постановено по АНД № 1358/2019 година по описа на Районен
съд Дупница е
отменено наказателно постановление № 18-5310-001593 от 31.10.2018 година,
издадено от Началник група към ОДМВР Кюстендил, група КПДГПА, с което на К.Г.С.
с ЕГН ********** на основание чл.53 от Закона за административните нарушения и
наказания (ЗАНН) и по чл. 179, ал. 3, т. 4 от Закона за движение по пътищата
(ЗДвП) му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 300.00
(триста) лева, за извършено административно нарушение по чл. 139, ал. 5 от
Закона за движение по пътищата (ЗДвП).
За да постанови
обжалвания съдебен акт решаващият състав на Районен съд Дупница е приел за
безспорно, че не са налице допуснати процесуални нарушения при съставянето на
АУАН и издаването на НП, но от фактическа страна е установил, че К.Г.С. не е осъществил
състава на нарушението по чл. 139, ал. 5 от ЗДвП. Приел е за установено, че
същият е управлявал лек автомобил по първокласен път, който е включен в
трансевропейската пътна мрежа, но законодателят е предвидил за ползването на
този път или негови участъци да се заплаща винетна такса, като това
обстоятелство се обозначава с пътен знак Д25. От изисканата справка се
установи, че за пътния участък, в който е извършено нарушението, не се дължи
винетна такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 ЗДвП, тъй като не е била обозначена с
посочения по – горе пътен знак. С оглед
на установеното е отменил издаденото НП.
Съобразно
чл. 218 от АПК касационната инстанция дължи произнасяне само относно наведените
в жалбата касационни оплаквания, като следи служебно за валидността, допустимостта
и съответствието на решението с материалния закон. В този аспект, настоящият
касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
Съобразно
чл. 220 от АПК касационната инстанция не
споделя изводите на районния съд. При правилно установена фактическа
обстановка, съдът е достигнал до неправилни правни изводи поради следното:
Описанието
на деянието АУАН и НП е осъществено при идентични фактически обстоятелства,
обвинение и правна квалификация. Отговорността на дееца е ангажирана за това, че
на 22.10.2018 година, около 10:15 часа на
първокласен път Е-79, км 355+400, попадащ в община Кочериново, в посока гр.
София, като водач на лек автомобил „***“ с рег. № СВ *** МВ е управлявал
автомобила, на който няма залепен валиден винетен стикер от категория К-3 към
която спада управляваното МПС, необходим за движение по републиканската пътна
мрежа, с което виновно е нарушил чл. 139, ал. 5 от Закона за движение по
пътищата (ЗДвП). К.Г.С. е подписал съставения му АУАН без възражение. Такива не
са направени и в срока по чл. 44 ал.1 от АУАН. Отговорността
на дееца е ангажирана за управление на МПС по посочената по – горе правна
норма. В случая е установено извършването на
нарушението, неговия автор, вината му и правилното прилагане на закона.
Съдът намира, че несъмнено е осъществено нарушението по цитираната правна квалификация, тъй като според чл. 139, ал. 5 от ЗДвП /към момента на нарушението/„движението на определените в Закона за пътищата пътни превозни средства по републиканските пътища се извършва след заплащане на винетна такса по реда на чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата”, а безспорно е установено, че К.Г.С. е управлявал автомобила по републикански път, без да е заплатил посочената винетна такса. В чл. 179, ал. 3 от ЗДвП изрично е посочено,че за неплатена винетна такса се санкционира водачът, управляващ ППС по републикански път, какъвто е бил К.Г.С.. Описанието на нарушението е достатъчно ясно, точно, пълно и недвусмислено, отразено по начин, с който К.Г.С. е бил напълно наясно за какво негово поведение и за кой процесен автомобил е бил санкциониран.
При съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на атакуваното наказателно постановление са спазени изискванията, визирани в чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. Актът и постановлението са издадени от компетентни лица и в законоустановените за това срокове. Не са налице формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като при реализираното на административнонаказателната отговорност на К.Г.С. не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на производството.
Правилно и законосъобразно е било квалифицирано
деянието и също правилно и законосъобразно е било санкционирано по реда на чл. 179,
ал. 3, т. 4 от ЗДвП /към момента на извършване на нарушението/, според който, и
с оглед конкретиката на казуса, се наказва с глоба във фиксиран размер от 300 лева,
а именно водач, който управлява пътно превозно средство по републиканските
пътища, за което не е заплатена винетна такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона
за пътищата, когато се касае за управление на пътно превозно средство за превоз
на пътници с 8 или по – малко места с мястото на водача. Така наложеното административно наказание ще спомогне
в най – пълна степен да се изпълнят целите на административното наказание по
смисъла чл. 12 от ЗАНН – да се поправи и превъзпита нарушителя към спазване на
установения правен ред и да въздейства възпитателно и предупредително и върху
останалите членове на обществото.
Поради
изложените съображения и несъгласие с изводите на първоинстанционния съд,
решението следва да се отмени и вместо него постанови друго с което да се
потвърди издаденото наказателно постановление.
Страните не са направили искане за присъждане на разноски,
поради което произнасяне по този въпрос не се дължи.
Мотивиран
от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във връзка с чл.63,
ал.1, изр. второ от ЗАНН настоящият касационен състав на Административен съд –
Перник
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ съдебно решение № 66 от
11.02.2020 година, постановено по АНД № 1358/2019 година по описа на Районен
съд Дупница, като ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 18-5310-001593 от 31.10.2018 година, издадено от
Началник група към ОДМВР Кюстендил, група КПДГПА, с което на К.Г.С. с ЕГН **********,***
на основание чл. 179, ал. 3, т.4 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) му е
наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 300.00 (триста) лева, за
извършено административно нарушение по чл. 139, ал. 5 от Закона за движение по
пътищата (ЗДвП), като законосъобразно.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/п/