№ 661
гр. П., 23.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Т.И.Т.
при участието на секретаря Ц.Ч.М.
като разгледа докладваното от Т.И.Т. Гражданско дело № 20231720100428
по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.439 от ГПК.
Производството по делото е образувано по искова молба от Ю. С. П., ЕГН
**********, с адрес: *** чрез адв. В., срещу „***” АД, ЕИК ***, със седалище/адрес на
управление: гр. П., ***, с която са предявени обективно съединени искове с правно
основание чл.439 от ГПК, с които ищецът иска да бъде признато за установено спрямо
ответника, че не му дължи сумата от 1021.86 лева, представляващи главница за неплатена
топлинна енергия за периода от 01.05.2009 г. до 30.04.2011 г., сумата от 271.28 лева,
представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода 30.06.2009 г. до
27.12.2012 г., сумата от 125.86 лева, представляваща разноски, за които суми в пола на
ответника е издаден изпълнителен лист от 15.07.2013 г. по ч.гр.д. № *** г. по описа на ПРС
и въз основа на който е образувано изпълнително дело № *** г. по описа на ЧСИ – А.В.
Моли да му бъдат присъдени сторените по делото разноски.
Ищецът твърди, че процесните суми са погасени по давност.
В законоустановения срок ответникът „***” АД не е подал отговор на исковата
молба, и не е взел становище по иска.
В съдебно заседание ищеца не се явява. Представлява се от адв. В., който поддържа
предявения иск и моли съда да го уважи, като се присъдят сторените по делото разноски.
Ответникът в съдебно заседание се представлява от ю.к. М., която оспорва иска, и
моли съда да постанови решение, с което да отхвърли иска като неоснователен и недоказан,
1
като им се присъдят сторените по делото разноски.
П. районен съд, като взе предвид становището на страните и прецени
събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Настоящият съдебен състав намира, че предявения иск с правно основание чл.439 от
ГПК е допустим, поради което и следва да се разгледа по същество.
По основателността:
Не се спори между страните, че на 15.07.2013 г., по ч.гр.д. .№ *** г. на ПРС, на
основание заповед № *** от 04.02.2013 г., в полза на ответника е бил издаден изпълнителен
лист, с който ищцата е осъдена да заплати на ответника сумата от 1021.86 лева,
представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2009 г. до
30.04.2011 г., сумата от 271.28 лева, представляваща законна лихва за периода от 30.06.2009
г. до 27.12.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението – 04.02.2013 г. до окончателното изплащане на вземането, както и
направените разноски по делото в размер на 25.85 лева – държавна такса и 100.00 лева –
юрисконсултско възнаграждение.
От приложеното към исковата молба от 01.02.2023 г., издадено от ЧСИ – Е.Д. по
изп.д. № *** г. се установява, че въз основа на процесния изпълнителен лист и по молба на
ответника от 10.10.2013 г., при ЧСИ – Е.Д. е било образувано изп.д. № *** г., по което няма
извършвано валидно изпълнително действие, а по същото са извършвани само справки, като
на 14.01.2020 г. изпълнителното дело е било прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 от
ГПК, и изпълнителният лист е върнат на взискателя. От удостоверението се установява
също така, че по образуваното при ЧСИ – Д. изпълнително дела няма събрани суми.
Видно от приложеното по делото електронно копие от изп.д. № *** г. по описа на
ЧСИ – А.В. въз основа на процесния изпълнителен лист и по молба на ответника на
03.08.2021 г. при ЧСИ е образувано изп.д. № *** г., по което със запорно съобщение от
20.09.2021 г. е наложен запор на вземания, банкови сметки, банкови касети и открити
акредитиви в „***“ АД и „***“ АД. Видно от отбелязването на гърба на изпълнителния лист
в периода от 15.11.2021 г. до 24.04.2023 г. има постъпили суми от запорите, които са
преведени на взискателя – ответник.
Предвид гореизложената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
Съгласно чл.439 от ГПК, длъжникът по изпълнителното производство може да
оспори чрез иск изпълняемото право на взискателя, ако възраженията му се основат на
факти, настъпили след издаването на съдебния акт.
Искът по чл.439 от ГПК е отрицателен установителен иск и с него ищецът се домогва
да установи, че изпълняемото право на взискателя по изпълнителното дело, вследствие на
2
новонастъпили след постановяването на съдебния акт факти, е престанало да съществува,
или че изпълняемостта му не е настъпила.
Предявеният иск е основан на твърдения, че ищеца не дължи процесните суми
поради наличие на новонастъпили обстоятелства след влизане в сила на заповедта за
изпълнение на парично задължение, с което е признато вземането срещу нейния
наследодател, а именно погасяването на вземанията, поради изтекла погасителна давност.
По аргумент от разпоредбата на чл.416 от ГПК с изтичането на срока по чл.414, ал.2 от ГПК
и влизане в сила на заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК, настъпва стабилитетът на
последната и оспорването на фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и
изискуемостта на вземането се преклудират. Резултат на стабилитета на заповедта за
изпълнение и преклудиране на възможността да се оспорват посочените факти и
обстоятелства, води до невъзможност да се обсъждат доводи, основани на факти,
несъвместими с материалното право, чието съществуване е установено с влязлата в сила
заповед. Тези факти са обхванати от преклудиращото действие на заповедта и са изключени
от съдебна проверка. Подлежат на преценка единствено фактите, настъпили след влизане в
сила на заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.
Настоящият състав намира, че в случая е приложима общата пет годишна давност по
следните съображения:
Съгласно чл.117, ал.2 от ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение,
срокът на новата давност е всякога пет години.
В случая има издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, а разпоредбата на
чл.117, ал.2 от ЗЗД, постановява, че ако вземането е установено със съдебно решение, срокът
на новата давност е всякога пет години. В заповедното производство издаването на
изпълнителен лист се предпоставя от издаването на специален съдебен акт – заповед за
изпълнение, чрез която се установява дали вземането е спорно и която съставлява съдебно
изпълнително основание по аргумент от чл.404, т.1, предл.3 от ГПК. Правните последици на
влязлата в сила заповед за изпълнение са аналогични на последиците на влязло в сила
съдебно решение, поради което и заповедта има установително и преклудиращо действие в
отношенията между страните. Влязлата в сила заповед за изпълнение препятства
оспорването на задълженията, въз основа на обстоятелства или доказателства, които са били
известни на длъжника, и с които е разполагал или е можел да се снабди до изтичането на
срока за възражение. Установеното със заповедта вземане не подлежи на пререшаване, освен
чрез използване на извънредните способи, лимитативно очертани в чл.423 от ГПК и чл.424
от ГПК, аналогични на чл.303, ал.1, т.1 и т.5 от ГПК.
Същевременно практиката на ВКС е наложила, че по отношение на заповедното
производство, по което е издадено изпълнителното основание, е допустим и иск по чл.439 от
ГПК, макар да не е било проведено съдебно дирене. Чрез тези специални норми
законодателят е придал на влязлата в сила заповед за изпълнение характера на влязло в сила
решение за вземането, защото е ограничил нейното атакуване до степен в каквато е
ограничено и атакуването на влезли в сила решения. Вземането за периодични плащания,
3
установено с решение, постановено по реда на чл.422 от ГПК след подадено по реда на
чл.414 от ГПК възражение срещу заповедта, се погасява с общата 5-годишна давност, и в
случай, че се приеме, че същото вземане би се погасило с кратката 3-годишна давност, ако
срещу заповедта не е подадено възражение и същата е влязла в сила, то това би създало
ситуация в която обстоятелството каква ще е давността за едно вземане, да зависи от
процесуалното поведение на длъжника. В този смисъл е и постановеното по реда на чл.290
от ГПК решение № 37 от 24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г.на ВКС, ГК, IV г.о. и решение
№ 3 от 04.02.2022 г. по гр. д. № 1722/2021 г.на ВКС, ГК, IV г.о., също постановено по реда
на чл.290 от ГПК.
Процесната Заповед за изпълнение е влязла в сила на 15.07.2013 г., когато е издаден и
изпълнителния лист, въз основа на който, при ЧСИ Е.Д. е било образувано изпълнително
дело № *** г., която дата е и по – късната дата, доколкото липсва отразяване в
изпълнителния лист относно датата на влизане в сила на заповедта за изпълнение. От този
момент съдът намира, че започва да тече срока на новата погасителна давност относно
вземанията, посочени в нея, и в издадения въз основа на нея изпълнителен лист.
От датата на влизане в сила на заповедта за изпълнение - 15.07.2013 г. до образуване
на изп.д. № *** г. при ЧСИ - Д. - 10.10.2013 г., е изминал период от около три месеца,
поради което и съгласно действащото към този момент Постановление № 3/18.11.1980 г. на
Пленума на ВС, с образуването на изпълнителното производство на 09.04.2014 г. давността
за процесните вземания е прекъсната на основание чл.116, б. „в" от ЗЗД.
След образуване на изпълнителното дело при ЧСИ, по образуваното изпълнително
дело няма извършвани действия насочени към прекъсване или спиране на давността. При
това положение в продължение на повече от две години след 15.07.2013 г. взискателят не е
поискал извършването на други изпълнителни действия, поради което изпълнителното дело
е перемирано към 15.07.2015 г. на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК по силата на закона,
независимо, че от ЧСИ към този момент няма постановление за неговото прекратяване.
Изп.д. № *** г. по описа на ЧСИ – Е.Д. е прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК
на 14.01.2020 г., но липсата на нарочно постановление от ЧСИ за неговото прекратяване към
15.07.2015 г., не се отразява на извода на съда за прекратяване на изпълнителното дело по
чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, към 15.07.2015 г.
С разрешенията дадени в т.10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк.д.
№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че когато взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е
прекратено по силата на закона – на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК (чл.330, ал.1, б. „д”
ГПК (отм.)), нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е
поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. В мотивите на
посоченото тълкувателно решение е разяснено, че за разлика от исковия процес, където
давността за вземането се прекъсва еднократно - в началото на процеса, то при
изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на всяко
действие за принудително изпълнение. Новата давност започва да тече от този момент и с
4
предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. В изпълнителния процес
давността не спира, защото кредиторът може да избере дали да действа (да иска нови
изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен), или да не действа (да не иска
нови изпълнителни способи). С цитираното тълкувателно решение е обявено за изгубило
сила ППВС № 3/1980 г., според което погасителна давност не тече, докато трае
изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането.
Както вече бе посочено с т.10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк.д.
№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, е обявено за изгубило сила Постановление № 3/1980 г. на
Пленума на Върховния съд. От друга страна разрешенията, дадени с Тълкувателно решение
№ 2 от 26.06.2015 г. по т. д. № 2/ 2013 год. на ОСГТК на ВКС се прилагат занапред спрямо
неприключилите към момента на обявяването му изпълнителни производства, какъвто е
настоящият случай. В същия смисъл е и решение № 170/17.09.2018 г. по гр. д. № 2382/2017
г. на ВКС.
Предвид изложеното, последното действие по принудително събиране на дълга,
годно да прекъсне давността, е образуването на изпълнителното дело на 10.10.2013 г. След
тази дата по изпълнителното дело няма предприети други действия, годни да прекъснат
давността.
Както вече бе посочено по – горе с обявяване на Тълкувателно решение № 2 от
26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 год. на ОСГТК на ВКС, неговите разрешения се прилагат
занапред спрямо неприключилите към момента на обявяването му изпълнителни
производства, и след като със същото е обявено за изгубило сила Постановление № 3/1980 г.
на Пленума на Върховния съд, то съгласно действието на последното към 26.06.2015 г.,
давността по изпълнителното производство е спряла да тече. Спирането на давността е
преустановено на 26.06.2015 г., когато е обявено Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г.
по т. д. № 2/ 2013 год. на ОСГТК на ВКС, макар че прекратяването на изпълнителното дело
по право на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК е настъпило на 11.10.2015 г., т.е. след
обявяване на тълкувателното решение, но с обявяването на тълкувателното решение на
26.06.2015 г. давността е прекъсната, и от тази дата – 26.06.2015 г. е започнала да тече нова
пет годишна давност, която е изтекла на 26.06.2020 г. След изтичане на давността по молба
на ответника при ЧСИ – А.В.е образувано изп.д. № *** г., което действие на ответника не
може да доведе до спиране и/или прекъсване на давността, поради което и образуването на
изп.д. № *** г. по молба на ответника, в която са посочени способи на изпълнение, не се
отразява на изводите на съда, че вземането обективирано в процесния изпълнителен лист е
погасено по давност към 27.06.2020 г. Предвид изложеното предявеният иск е основателен и
доказан, поради което и следва да бъде уважен.
По разноските:
Ищеца е поискал от съда да му бъдат присъдени сторените по делото разноски. Не е
представила списък на разноските, за което към исковата молба е представен списък на
разноските. Съгласно представения списък на разноските ищецът е направил такива за
заплатена държавна такса в размер на 56.76 лева, заплатено адвокатско възнаграждение от
5
440.00 лева, такса за удостоверение от ЧСИ в размер на 6.00 лева, както такса в размер на
24.00 лева за препис от изпълнително дело, които на основание чл.78, ал.1 от ГПК следва да
бъдат възложени върху ответната страна с оглед изхода на делото.
Предвид изхода на делото на ответника не се дължи присъждане на разноски.
Водим от горното, П. районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.439 от ГПК, по отношение на
„***” АД, с ЕИК:*** и адрес на управление:гр.П., ***, че Ю. С. П., ЕГН **********, с
адрес: *** НЕ ДЪЛЖИ на „***” АД изпълнение на сумата от 1021.86 лева, представляващи
главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2009 г. до 30.04.2011 г., сумата
от 271.28 лева, представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода
30.06.2009 г. до 27.12.2012 г., сумата от 125.86 лева, представляваща разноски, за които суми
в пола на ответника е издаден изпълнителен лист от 15.07.2013 г. по ч.гр.д. № *** г. по
описа на ПРС и въз основа на който е образувано изпълнително дело № *** г. по описа на
ЧСИ – А.В. поради погасяване на вземането по давност.
ОСЪЖДА „***” АД, с ЕИК:*** и адрес на управление:гр.П., ***, ДА ЗАПЛАТИ на
Ю. С. П., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 526.76 лева, представляваща сторени по
делото разноски за държана такса, адвокатско възнаграждение, такса удостоверение от ЧСИ,
и такса за препис от изпълнително дело.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред *** окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
6