РЕШЕНИЕ
№ 754
гр. София, 25.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Красимир Машев
Членове:Златина Рубиева
Петя Алексиева
при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова
като разгледа докладваното от Петя Алексиева Въззивно гражданско дело №
20211000503060 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
С Решение № 260879/10.02.2021 г., постановено по гр.д. № 9483/2019 г.,
Софийски градски съд, I-23 състав, е осъдил ЗД „БУЛ ИНС“ АД да заплати на
Е. Л. И. по иск с правно основание чл.226 КЗ /отм./ обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в размер на 10 000 лв., като е отхвърлил
предявения иск за разликата над присъдената сума от 10 000 лв. до пълния
претендиран размер от 26 000 лв., заедно със законната лихва върху тези суми
от 19.06.2019 г. до окончателното изплащане. ЗД „БУЛ ИНС“ АД е осъдено да
заплати на адвокат О. 830 лв. адвокатско възнаграждение, а в полза на
бюджета на съдебната власт-сумата от 400 лв. държавна такса.
Срещу така постановеното съдебно решение е постъпила въззивна жалба
от ищцата Е.И. в отхвърлителната му част за сумата от 16000 лв.,
представляваща разликата над присъдената сума от 10 000 лв. до пълния
претендиран размер от 26000 лв. Въззивницата-ищцата поддържа
неправилност и незаконосъобразност на решението в обжалваната му част,
поради което моли съда да постанови решение, с което да го отмени и да
1
уважи предявения иск до пълния предявен размер от 26 000 лв., ведно със
законната лихва от 19.06.2019 г. Твърди се, че първоинстанционният съд е
присъдил обезщетение в занижен размер, който не съответства на
причинените на ищцата неимуществени вреди, претърпените от нея болки,
страдания и стрес. Поддържа се, че при постановяване на решението,
първоинстанционният съд не е отчел продължителността на оздравителния
период, така и интензитета на претърпените от ищцата болки и страдания.
Твърди се, че съдът се е отклонил от дадените с ППВС № 4/68 г.
задължителни разяснения относно критериите, въз основа на които следва да
бъде определено обезщетението за произтичащи от деликт неимуществени
вреди, за да бъде спазен установеният от законодателя принцип на
справедливост. Ищцата счита, че искът й е основателен в пълен размер, тъй
като е получила много тежки увреждания, в активна работоспособна възраст,
които са необратими.
Претендират се съдебно-деловодните разноски и за двете съдебни
инстанции, включително адвокатско възнаграждение с ДДС, предвид
безплатно оказваната правна помощ.
В срока по чл.263 от ГПК отговор от ответната по тази жалба страна, не
е постъпвал.
Срещу постановеното по делото решение е постъпила въззивна жалба и
от ответника, който обжалва същото в частта, с която е осъден да заплати на
ищцата сумата от 5000 лв., представляваща разликата над сумата от 5 000 лв.
до присъдения размер от 10 000 лв. Счита решението в тази част за
неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че така определеното от 10 000 лв.
обезщетение е в неоправдано завишен размер, който не съответства на
изискванията на чл.52 ЗЗД и съдебната практика при дела с подобен предмет.
На следващо място счита, че неоснователно съдът не е отчел възражението за
принос, поради не поставен предпазен колан.
Моли съда да отмени решението в обжалваната му част за сумата от
5000 лв. и да постанови нова такова, с което да отхвърли предявения иск за
тази сума. Претендират се направените разноски, включително адвокатско
възнаграждение.
В срока по чл.263 ГПК въззиваемата страна по тази жалба е подала
отговор, с който я оспорва като неоснователна и моли съда да я остави без
2
уважение.
С оглед предмета на настоящото въззивно производство, Решение №
260879/10.02.2021 г., постановено по гр.д. № 9483/2019 г., в частта, с която
Софийски градски съд, I-23 състав, е осъдил ЗД „БУЛ ИНС“ АД да заплати на
Е. Л. И. обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 5 000
лв., ведно със законната лихва от 19.06.2019 г., е влязло в сила, поради
необжалването му.
Предмет на настоящото производство е и въззивната жалба на ищцата
срещу Решение № 263553/31.05.2021 г., с което съдът не е допуснал поправка
на очевидна фактическа грешка в Решение № 260879/10.02.2021 г.,
постановено по гр.д. № 9483/2019 г. на Софийски градски съд, I-23 състав,
относно ЕГН на ищцата. Твърди се неправилност на обжалваното решение,
постановено при неправилно приложение на материалния и процесуалния
закон, при условията на необоснованост. Твърди се, че в цялото решение се
съдържа ЕГН на ищцата, което ЕГН не се съдържа в нито един документ
представен от ищцата, както и от събраните доказателства по делото.
В срока по чл.263 ГПК въззиваемият ЗД „БУЛ ИНС“ АД е подал отговор
срещу тази въззивна жалба, оспорвайки я като неоснователна. Счита, че не се
касае за очевидна фактическа грешка. Твърди, че ако лице с посочено ЕГН не
съществува, то решението е недопустимо. Моли съда да не допуска исканата
поправка, а да обезсили процесното решение като недопустимо.
В съдебно заседание ищцата чрез процесуалния си представител
поддържа своите въззивни жалба, оспорва въззивната жалба на ответника.
Претендира разноски, за което представя списък по чл.80 от ГПК. Заявява
възражение по реда на чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на заплатеното от
ответника адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание ответникът чрез своя процесуален представител
оспорва въззивните жалби на ищцата, поддържа своята. Претендира разноски,
за което представя списък по чл.80 от ГПК. Прави възражение за
прекомерност, в случай че разноските на въззивницата-ищца са над
минималните.
Апелативен съд-София, 8-ми граждански състав, след преценка по
реда на въззивното производство на твърденията и доводите на страните и
на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа
3
страна:
Софийски градски съд е бил сезиран с обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ, в сила от 01.01.2016
г., във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД предявени от Е. Л. И. против
ЗД „БУЛ ИНС“ АД.
От събраните пред първоинстанционния съд доказателства, въззивният
съд приема за установени и доказани следните факти и обстоятелства:
От констативен протокол № К-389 от 11.05.2016 г., от показанията на
свидетеля А. А. Х., както и от неоспореното от страните заключение на САТЕ
се установява, че на 11.05.2016 г. около 20,30 часа лек автомобил
„Фолксваген пасат“ с рег.№ ***, се е движил по бул. „Акад.Иван Евстратиев
Гешов“ с посока от бул. „Цар Борис III“ към бул. „Възкресение“ в лявата от
три пътни ленти. В същото време, в лявата пътна лента пред него са спрели
колона от автомобили, като най-отзад е л.а.м. „Фолксваген голф“ с рег.№ ***,
в който като пътник на задна дясна седалка пътувала ищцата, а пред него
л.а.м. „Опел Астра“ с рег.№ ***. Установява се, че водачът на лек автомобил
„Фолксваген пасат“ с рег.№ *** не е възприел, или ако е възприел не е
реагирал своевременно на намиращите се, спрели пред него в колона
автомобили и е последвал удар на предна челна част на лек автомобил
Фолксваген Пасат в задната дясна зона на лек автомобил Фолксваген голф.
След този удар лек автомобил Фолксваген голф отскача напред и удря
спрелия пред него лек автомобил Опел Астра в неговата задна зона.
Вещото лице установява, че от техническа и професионална гледна
точка, причина за настъпване на произшествието е субективното поведение
на водача на лек автомобил „Фолксваген пасат“ с рег.№ ***, който не е
възприел, или ако е възприел не е реагирал своевременно с аварийно спиране
на спрелия пред него лек автомобил Фолксваген голф. Вещото лице
установява, че лек автомобил Фолксваген голф е оборудван с триточкови
инерционни колани на предно ляво и дясно място, както и на задно ляво и
дясно място в автомобила. На задно средно място, коланът е двуточков
неинерционен. Вещото лице установява още, че с оглед механизма на
настъпване на произшествието и получения „камшичен удар“, предпазният
колан не е ефективен, тъй като направлението на инерционната сила е назад и
няма компонента, която да блокира инерционния механизъм.
4
Между страните не е било спорно, че към датата на настъпване на
застрахователното събитие – 11.05.2016 г., лек автомобил „Фолксваген пасат“
с рег.№ *** е имал валидна задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ при ответното дружество, обективирана в застрахователна
полица № BG/02/116000487199 от 02.02.2016 г., валидна до 06.02.2017 г.,
прекратена на 22.08.2016 г.
Веднага след произшествието, ищцата е настанена за болнично лечение
в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“-ЕАД, където пролежава до 14.05.2016 г.
Проведено е консервативно лечение. От приетото по делото и неоспорено
заключение на СМЕ, се установява, че в пряка причинна връзка от
процесното произшествие ищцата е получила: 1.мозъчно сътресение без
изпадане в безсъзнателно състояние, което е довело до временно разстройство
на здравето, неопасно за живота, 2.контузия на челната област на главата,
3.навяхване на шията, като последните две травми са мекотъканни и са
причинили временно разстройство на здравето неопасно за живота и
4.контузия на гръдния кош без увреда на вътрегръдни органи, която травма е
причинила болки и страдания.
След проведеното болнично лечение в продължение на три дни, ищцата
е продължила с домашно за период от 61 дни. Получените от ищцата травми
са се възстановили за около два месеца, като през това време ищцата е
търпяла болки и страдания. Сегашното състояние на ищцата е стабилизирано,
но продължават оплакванията от периодично главоболие при преумора и по-
продължително натоварване, болки и опъване в шията, загуба на равновесие,
нестабилна походка, замайване. Вещото лице установява обективно-
напрегнатост на шийната мускулатура, сухожилно-надкостен рефлекс с
отслабен на ниво 5-ти-6-ти шийни прешлени, движенията на шийния отдел на
гръбначния стълб, се извършват в обем по-малък от нормата с 20%. При
извършена консултация с невролог на 16.04.2020 г. на ищцата е поставена
диагноза: световъртеж от централен произход, хронично посттравматично
главоболие, мозъчно сътресение, увреждане на шийните коренчета, синдром
на притискане на вертебралните и предните спинални артерии. Вещото лице
установява, че получените при ПТП травми са утежнили наличните при
ищцата заболявания по време на оздравителния и възстановителния периоди.
Установява се, че ако ищцата е била с поставен предпазен колан, би могла да
получи сътресение на мозъка, навяхване на шията и контузия на гръдния кош.
5
Малко вероятно е получаването на контузия на челната област на главата от
удар в предната седалка с правилно поставен предпазен колан.
От приетата по делото съдебно-психологична експертиза се установява,
че следствие претърпяното от ищцата на 11.05.2016 г. ПТП, са били породени
негативни емоционални преживявания и състояния, които са довели до
влошаване на психичното й функциониране и ограничаване на социалната й
активност. Непосредствено след инцидента са били налице негативно
емоционално състояние с характеристики на остра стресова реакция, в
следващите около два месеца се е чувствала напрегната и тревожна, във
връзка с преживяното мозъчно сътресение, имала опасения от сериозно
увреждане и инвалидизация, притеснения, болки, както и усещане за
безпомощност и намален капацитет да изпълнява задълженията си, потиснато
настроение. Налице са остатъчни невротични фиксации. Всичко това е довело
до загуба /разход/ на психоемоционална енергия, което е намалило общата
адаптивност.
При така установената фактическа обстановка, първоинстанционният
съд е приел за безспорно установено извършването на деликт от
застрахования при ответното дружество водач, приел за неоснователно
въведеното от ответника възражение за принос от страна на ищцата, както и
че справедливият размер на обезщетение възлиза на сумата от 10 000 лв.
При така установената фактическа обстановка въззивният съд
приема следното от правна страна:
Въззивните жалби са подадени в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от
легитимирани да обжалват страни и са насочени срещу валидни и допустими
съдебни актове, подлежащи на обжалване, съгласно чл.258, ал.1 ГПК. В този
смисъл подадените въззивни жалба си процесуално допустими.
На основание чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
От правна страна предявеният иск за заплащане на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, съдът квалифицира по чл.432, ал.1 от КЗ, в
сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД, а не така както е посочил в
диспозитива си първоинстанционният съд по чл.226 КЗ /отм./, видно от
6
мотивите на съдебното решение, очевидно се касае за фактическа грешка.
На първо място така предявеният иск е процесуално допустим.
На 18.03.2019 г. ищцата е предявила извънсъдебно претенцията си пред
ответното дружество, като в законоустановения тримесечен срок по чл.496,
ал.1 от КЗ, изтекъл на 18.06.2019 г., ответникът не е определил и не е
изплатил застрахователно обезщетение. Искът е предявен пред
първоинстанционния съд на 17.07.2019 г. т.е. след изтичане на
законоустановения тримесечен срок, поради което се явява процесуално
допустим.
Отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по
правило тъждествена по обем с отговорността на делинквента. За да се
ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ е
необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
"Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и
застрахователя. Наред с това следва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание
за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за
обезщетяване на причинените вреди.
Спорът в настоящото въззивно производство между страните е само
досежно размера на дължимото застрахователно обезщетение, доколкото и
предвид влизане на решението в сила за присъдената сума от 5 000 лв.
застрахователно обезщетение, между страните със сила на пресъдено са
установени правопораждащите факти на спорното субективно материално
право. Спорът и с оглед релевираното във въззивната жалба от ответника
оплакване, е и относно доказаността на въведеното от него с отговора му
възражение за принос от страна на ищцата, поради непоставен предпазен
колан.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди
съдът се ръководи от принципите на справедливостта и от своето вътрешно
убеждение. Неимуществените вреди, макар да имат стойностен еквивалент, са
в сферата на субективните преживявания на пострадалия, затова за тяхното
определяне имат значение различни обстоятелства.
Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и за да се реализира справедливо
7
възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се
отчете действителният размер на моралните вреди, като се съобразят
характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента,
продължителността на болките и страданията, дали същите продължават или
са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и
общественото възприемане на критерия за "справедливост" на съответния
етап от развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно
определените лимити по застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите.
Настоящият съдебен състав намира, че определеният от
първоинстанционния съд размер на обезщетението от 10 000 лв. е занижен и
несъобразен, включително със съдебната практика-така напр. Решение № 35
от 22.03.2021 г. по т. д. № 116/2020 Г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС, Решение № 57 от
30.06.2020 г. по т. д. № 488/2019 Г., Т. К., ІІ Т. О. НА ВКС. Видно от
Определение № 87/12.02.2020 г. на ВКС, Търговска колегия, първо търговско
отделение, т.д. № 1139/2019 г. до касационно обжалване не е допуснато
решение № 462/26.02.2019 г. по гр.д.№ 4924/2018 г. на Софийски апелативен
съд, за ПТП от 20.08.2016 г. и за причинено само мозъчно сътресение, е
определено застрахователно обезщетение в размер на 12 000 лв.
Настоящият въззивен състав намира, че справедлив размер на
обезщетението е сумата от 26 000 лв.
При определяне на този размер съдът съобразява обстоятелството, че в
следствие на претърпяното ПТП ищцата на 58 години към датата на
произшествието, е претърпяла телесни увреждания, за лечението на които е
постъпила на болнично лечение за три дни, през който период от време е
изпитвала болки, страдания и неудобства, включително и от носенето на мека
шийна яка. Възстановителният период продължил два месеца, през което
време ищцата не е ходела на работа и е изпитвала болки, след който ищцата е
възстановена от получените травми, но получените при ПТП травми са
утежнили наличните при ищцата заболявания по време на оздравителния и
възстановителния периоди. Сегашното състояние на ищцата е стабилизирано,
но продължават оплакванията от периодично главоболие при преумора и по-
продължително натоварване, болки и опъване в шията, загуба на равновесие,
нестабилна походка, замайване. Към момента при ищцата е налице
8
напрегнатост на шийната мускулатура, сухожилно-надкостен рефлекс с
отслабен на ниво 5-6-ти шийни прешлени, движенията на шийния отдел на
гръбначния стълб, се извършват в обем по-малък от нормата с 20%, налице е
хронично посттравматично главоболие. В пряка причинна връзка от
процесното произшествие, освен физическите травми, довели до болки и
страдания, ищцата е претърпяла и промени в психологичен план. Следствие
на инцидента ищцата е претърпяла негативни емоционални състояния, като и
към настоящия момент са налице остатъчни невротични фиксации, които са
довели до загуба на психоемоционална енергия, което е намалило общата
адаптивност на ищцата.
Като не е преценил горните обстоятелства и като не се е съобразил с
икономическата конюнктура към 2016 г., както и със съдебната практика по
аналогични казуси, първоинстанционният съд е определил обезщетение в
занижен размер.
Като изхожда от установените по делото факти, относно действително
претърпените болки и страдания от ищцата, вследствие търпените от нея
болки и страдания, изведени както от доказателствата по делото, така и на
база съществуващите житейски морално-етични принципи, настоящият
състав намира, че определеното по-горе обезщетение не е завишено по своя
размер, спрямо действително установените по делото факти и не противоречи
на принципа на справедливостта.
Правилно първоинстанционният съд е приел недоказаност на
възражението на ответника за принос от страна на пострадалата, тъй като от
една страна ответникът и с ангажираните от него доказателства не е доказал
главно и пълно възражението си, но дори и да се приеме, че този факт е
доказан, с оглед механизма на настъпване на произшествието и наличието на
„камшичен“ удар, то поставеният предпазен колан е без практическо
значение за настъпване на телесните увреди, тъй като ищцата би ги получила
и с поставен предпазен колан.
С оглед на горното, въззивната жалба на ищцата е основателна, а тази на
ответното застрахователно дружество е неоснователна, поради което и
обжалваното съдебно решение ще следва да бъде отменено в частта, с която
първоинстанционният съд е отхвърлил предявения иск за неимуществени
вреди за разликата над сумата от 10 000 лв. до сумата от 26 000 лв. и вместо
9
него бъде постановено ново, с което искът бъде уважен за сумата от още 16
000 лв., ведно със законната лихва от 19.06.2019 г. до окончателното
изплащане на сумата.
По въззивната жалба на ищцата срещу решението, с което съдът е
оставил без уважение искането й за допускане и поправка на очевидна
фактическа грешка относно нейното ЕГН в постановеното по делото решение.
Жалбата е основателна.
Видно от съдебното решение и неговия диспозитив,
първоинстанционният съд е посочил ЕГН на ищцата, както следва:
**********. Видно от адресната част на исковата молба така посоченото от
съда ЕГН на ищцата не съвпада нито със сгрешеното **********, нито с
вярното **********. Безспорно е допусната грешка при изписването на
деветата цифра от ЕГН на ищцата, както в исковата молба, така и в съдебното
решение, поради което и исканата поправка следва да бъде допусната.
Видно както от адресната част на исковата молба, така и от всички
писмени доказателства приети по делото, допуснатата грешка в ЕГН е
фактическа и не сочи на различно лице от това, подало исковата молба и
пострадало при процесното ПТП. В този смисъл възраженията на
въззиваемата по тази жалба страна за не съществуване на лице с такова ЕГН
са напълно неоснователни.
По отговорността за разноските:
По разноските пред първоинстанционния съд. С оглед уважаване на
исковата претенция в пълен размер, на ищцата се дължат направените от нея
разноски в пълен размер, съответно на ответника разноски не се дължат.
Ищцата е направила разноски за депозити за вещи лица и свидетел в размер
на сумата от 850 лв.
Първоинстанционният съд е приел, че съобразно уважената част от иска
от тези разноски на ищцата се дължи сума в размер на 326,93 лв. и ги е
присъдил по компенсация. На ищцата следва да бъдат присъдени разноски за
първа инстанция в размер на още 503,07 лв., или и доколкото на ответника
разноски не се дължат и не може да бъде извършена компенсация, то на
ищцата следва да се присъдят разноски в пълен размер на сумата от 850 лв.
Съответно при материален интерес от 26 000 лв., минималното
адвокатско възнаграждение на основание чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от
10
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
възлиза на сумата от 1310 лв., съответно 1572 лв. с ДДС, с оглед
обстоятелството, че адвокат О. е регистриран по ЗДДС, за което са
представени доказателства. Съдът е присъдил на адвокат О. адвокатско
възнаграждение в размер на 830 лв. Следователно следва да бъдат присъдени
още 742 лв.
Решението и в частта, с която ищцата е била осъдена да заплати на
ответното дружество разноски на основание чл.78, ал.3 от ГПК следва да бъде
отменено.
Съответно ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт държавна такса в размер на още 640 лв.
По разноските пред настоящата въззивна инстанция.
С оглед пълното уважаване на въззивната жалба на ищцата и отхвърляне
на жалбата на ответника, разноски се дължат само на ищцата.
Обжалваемият интерес възлиза на сумата от 16 000 лв., при това
положение ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на основание
чл.38, ал.2 от ЗА на адвокат О. адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство пред въззивната инстанция в размер на сумата от 1010 лв.,
съответно 1212 лв. с ДДС.
На въззивника-ответник и с оглед изхода на делото, разноски не се
дължат.
Водим от горното, Апелативен съд - София, 8-ми граждански състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260879/10.02.2021 г., постановено по гр.д. №
9483/2019 г., Софийски градски съд, I-23 състав, в частта, с която искът на Е.
Л. И. срещу ЗД „БУЛ ИНС“ АД за неимуществени вреди е отхвърлен за
разликата над сумата от 10 000 лв. до сумата от 26000 лв., ведно със
законната лихва от 19.06.2019 г., в частта, с която Е. Л. И. е осъдена да
заплати на основание чл.78, ал.3 от ГПК на ЗД „БУЛ ИНС“ АД разноски в
размер на сумата от 688,45 лв. след компенсация и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС” АД, дружество вписано в Търговския
11
регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. София, бул. „Джеймс Баучер” № 87 да заплати на
основание чл.432, ал.1 от КЗ, във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД на
Е. Л. И., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр.***, ул. „***“ № 38, ап.2,
адвокат В. В. О. още сумата от 16 000 лв. /шестнадесет хиляди лв./,
представляваща обезщетение за претърпените от нея болки и страдания от
травматични увреждания, получени в пряка причинна връзка с ПТП,
реализирано на 11.05.2016 г. в гр.София, виновно причинено от водача на
л.а.м. „Фолксваген пасат“ с рег.№ ***, който е имал валидна задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество,
обективирана в застрахователна полица № BG/02/116000487199 от 02.02.2016
г., валидна до 06.02.2017 г., прекратена на 22.08.2016 г., ведно със законната
лихва върху присъдената главница, считано от 19.06.2019 г. до окончателното
изплащане на сумата, на основание чл.78, ал.1 от ГПК да заплати сумата от
850 лв. /осемстотин и петдесет лв./ разноски направени от ищцата пред
първоинстанционния съд.
ПОТВЪРЖДАВА Решението в останалата обжалвана част.
Решението в останалата част като не обжалвано е влязло в сила.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС” АД, дружество вписано в Търговския
регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. София, бул. „Джеймс Баучер” № 87 да заплати на
основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата на адвокат В. В. О.-САК с
ЕИК по Булстат *********, гр.***, ул. „***“ № 38, ап.2 още сумата от 742 лв.
/седемстотин и четиридесет и два лв./ с ДДС-адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство пред СГС и адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство пред САС в размер на 1 212 лв. с ДДС /хиляда
двеста и дванадесет лв./
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС” АД, дружество вписано в Търговския
регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. София, бул. „Джеймс Баучер” № 87 да заплати на
основание чл.78, ал.6 от ГПК в полза на бюджета на съдебната власт още
сумата от 640 лв. /шестстотин и четиридесет лв./ държавна такса върху
уважената част от иска.
ОТМЕНЯ Решение № 263553/31.05.2021 г., постановено по гр.д.№
12
9483/2019 г. по описа на СГС, I-23 състав и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка в Решение №
260879/10.02.2021 г., постановено по гр.д. № 9483/2019 г., Софийски градски
съд, I-23 състав, като навсякъде в диспозитива на същото ЕГН на Е. Л. И. ДА
СЕ ЧЕТЕ: **********, а не така, както е записано **********.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните при
условията на чл.280, ал.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13