О П Р Е Д Е Л Е Н И
Е
№………./…………………12.2019 год., гр. Варна
Варненският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито съдебно
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВЕЛИНА СЪБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОНСТАНТИН
ИВАНОВ
МАЯ НЕДКОВА
сложи за разглеждане в. ч. гр. дело № 2181 по описа на съда за 2019
год., докладвано от съдията К. Иванов и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на Глава Двадесет и първа от ГПК.
Образувано
е по частна жалба на „Овеч 2014“ ООД, с ЕИК
*********, със седалище гр. Варна, подадена чрез процесуален представител,
срещу протоколно определение от 18.10.2019 год., постановено по гр. дело №
8211/2019 год. на РС-Варна, с което е прекратено производството по цитираното
гражданско дело по отвод на ответника „Енерго-про
Продажби“ АД-Варна за неподведомственост на делото на съда поради наличието на
валидна арбитражна клауза между страните за решаване на спора от арбитражен съд
и в полза на ответника са присъдени разноски.
В
жалбата са наведени оплаквания, че определението е неправилно, тъй като ЗМТА,
на който се е позовал ответника по иска в отговора си на исковата молба, е
неприложим; арбитражната институция не е индивидуализирана – не е посочено
пълното наименование на сдружението, седалище, адрес на управление, ЕИК, номер
на делото на съда по регистрацията, адреса, на който се помещава арбитражната инститицуия. Неправилен е и изводът на РС-Варна, че между
страните е налице валидно арбитражно споразумение. Твърди се, че арбитражното
споразумение е нищожно тъй като противоречи на закона, респ. го заобикаля, а
именно на ЗЕ и на Наредба № 3/21.03.2013 год. за лицензиране на дейностите в
енергетиката, тъй като в цитираните нормативни актове е предвидено всички
договорни клаузи между страните да бъдат обективирани
в Общи условия, които влизат в сила след провеждането на нарочна предвидена в
Наредба № 3/21.03.2013 год. за лицензиране на дейностите в енергетиката
процедура. В случая чрез вмъкването на текст в заявлението за продажба на
електрическа енергия, подадено от ищцовото дружество
до ответника, представляващ арбитражна клауза, който текст е различен от
клаузата на чл. 45, ал. 3 от ОУ на ДПЕЕ, която предвижда всички възникнали
спорове между страните да бъдат отнасяни към компетентния съд, се заобикаля
предвидения в ЗЕ и в Наредба № 3/21.03.2013 год. ред за одобряване на
договорните клаузи между страните по скл. при ОУ договор
за продажба на електрическа енергия. Поради това и арбитражното споразумение,
съдържащо се в заявлението за продажба на електрическа енергия, подадено от ищцовото дружество до ответника, е нищожно в хипотезата на
чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД.
Арбитражното споразумение е нищожно и
поради това, че в ЗЕ е предвидено отношенията между електроснабдителното
дружество и клиентите, които купуват от него ел. енергия, да се уреждат с
договор при общи условия, а в чл. 45, ал. 3 от ОУ на ДПЕЕ от 2007 год.
(приложими в случая) възникналите спорове между страните следва да се отнасят
към компетентния съд. От това следвал и извода, че дори и да е налице валидна
арбитражна клауза между страните, тя не ограничава правото на страните по
договора (т. е., не ги задължава) да отнасят всички бъдещи спорове за решаване
от арбитражен съд, а предоставя право на избор между арбитражен съд и
компетентния граждански съд, затова защото между страните биха били валидни
клаузите както на чл. 45, ал. 3 от ОУ на ДПЕЕ, така и на арбитражното
споразумение.
Арбитражното споразумение е нищожно и
поради това, че липсвало изрично съгласие на дружеството-жалбоподател (ищец в
исковото производство) в документа, в който първоинстанционният
съд е приел, че е материализирана и арбитражната клауза (заявлението за
продажба на ел. енергия от 26.11.2015 год.) тъй като в него липсвала
предоставена възможност за избор на потребителя на ел. енергия дали да се
възползва или не от арбитражното споразумение.
По
изложените съображения жалбоподателят счита, че определението е неправилно,
настоява за отмяната му и за връщане на делото на РС-Варна за продължаване на
процесуалните действия. Претендира присъждане на разноски за настоящото частно
производство.
В писмен
отговор, насрещната страна „Енерго-про Продажби“
АД-Варна оспорва жалбата. Счита, че правилно е уважен отвода му за
неподведомственост на спора пред гражданския съд (РС-Варна) – между страните е
налице валидно арбитражно споразумение, възражението е направено в установения
в закона срок, ищецът няма качеството на „потребител“ по смисъла на § 13, т. 1
от ДР на Закона за защита на потребителите, тъй като е търговец и купува ел.
енергия за обекта на потребление с аб. № ********* за
стопански нужди, т. е., за осъществяване на търговска дейност, поради което и
нормата на чл. 19, ал. 1, предложение последно ГПК в случая е неприложима.
Счита определението
за правилно, а частната жалба срещу него – за неоснователна и настоява да се
остави без уважение. Претендира присъждане на разноски за настоящото частно
производство.
Жалбата
е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване акт и е
процесуално допустима, разгледана по същество е неоснователна, като
съображенията за това са следните:
Производството по гр. дело № 8211/2019
год. по описа на РС-Варна е образувано по предявен от „Овеч
2014“ ООД, с ЕИК *********, със седалище гр. Варна срещу „Енерго-
про Продажби“ АД, с ЕИК ********* със седалище гр.
Варна иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за приемане за установено в
отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от 16724, 44 лева, представляваща стойност на начислено количество ел. енергия по фактура № *********/10.05.2019 год., за периода 17.04.2017 год. –
16.04.2018 год., за
обект на
потребление с аб.
№ *********, находящ се в гр.
Провадия.
Ищецът е
навел твърдения, че е потребител
на ел. енергия за обект с абонатен
№ *********. Уведомен е от ответното дружество, че е извършена
проверка на електромера, измерващ количествата доставяна до обекта му ел.
енергия, за която е съставен констативен протокол от 16.04.2018 год. и протокол
от БИМ за извършена метрологичан проверка на
електромера, в резултат на което е извършена корекция на количествата доставена до обекта му електроенергия, като за
периода 17.04.2017 год. – 16.04.2018 год. му е начислено
допълнително количество ел. енергия от 92 344 кВтч на
стойност от 16 724, 44 лева, за която сума е издадена фактура от 10.05.2019 год.
Ищецът твърди, че не дължи горната сума. Оспорва корекционната процедура, както и начина и методиката за начисляване на процесната сума. Твърди, че не е потребил
начисленото допълнително количество ел. енергия и не дължи горната сума на
ответника.
В писмен отговор, подаден в срока по
чл. 131 ГПК ответникът „Енерго-про продажби“
АД-Варна, чрез процесуален представител е оспорил иска с доводи, че е
недопустим. Направил е отвод за неподведомственост на спора пред съда, като е изложил,
че ищцовото дружество е клиент на ответното дружество
по сключен при общи условия договор за продажба на ел. енергия за обект на
потребление, находящ се в гр. Варна, Варна,
ул. „Иван Драсов“ № 31.
Обектът е търговски (павилион – пицария). В подадено от управителя на ищцовото дружество заявление за снабдяване на обекта му с
ел. енергия с вх. № 4009472/26.11.2015 год. дружеството – ищец е заявило
съгласието си всички спорове, възникнали между ищеца и „Енерго-Про Продажби“ АД
– Варна да бъдат отнасяни за решаване от Арбитражен съд – гр. Варна при
сдружение „ППМ“. Обектът на ищеца е търговски (пицария) и ползваната ел.
енергия е за небитови, стопански нужди. При това положение, разпоредбата на чл.
19, ал. 1 ГПК, предл. последно от ГПК, установяваща
недействителност на арбитражни споразумения, е неприложима в случая, тъй като
ищецът купува ел. енергия от ответника за осъществяване на търговска дейност.
Предвид
изложеното ответникът счита, че между страните е налице валидна арбитражна
клауза, спорът не е подведомствен на съда и е отправено искане за прекратяване
на производството поради неподведомственост на делото.
С
обжалваното определение РС-Варна е приел, че отводът за неподведомственост на
делото е своевременно заявен, в срока по чл. 8 от ЗМТА, а по същество е основателен.
Изложил е съображения, че между страните е налице валидно сключено арбитражно
споразумение, съдържащо се в заявлението
за продажба на ел. енергия до „Енерго-про Продажби“
АД-Варна за процесния обект на потребление с аб. № *********, двустранно подписано, арбитражната клауза е
валидна, спорът е имуществен, следователно – арбитрируем,
ищецът няма качеството „потребител“ по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, тъй
като купува ел. енергия за стопански нужди.
Определението е правилно.
В случая
отводът за неподведомственост на делото е своевременно заявен от ответника – в
отговора му на исковата молба, в съответствие с чл. 8 от ЗМТА. В представеното от
ответника с отговора му на исковата молба заявление вх. № 4009472/26.11.2015
год., подадено от ищеца до ответното дружество, се съдържат изявления и на двете страни, че
всички спорове възникнали между страните се отнасят за решаване пред Арбитражен
съд гр. Варна при Сдружение „МПП“. Документът е подписан и от двете
страни, в писмена форма е и удовлетворява изискванията на чл. 7, ал. 2 ЗМТА,
която предвижда, че „арбитражното споразумение трябва да бъде писмено, като се
смята, че споразумението е писмено, ако се съдържа в документ, подписан от
страните, или в размяна на писма, телекси, телеграми или други средства за
съобщения“.
Възраженията на жалбоподателя, че в случая ЗМТА бил неприложим, са
неоснователни, тъй като съгласно § 3, ал. 1 ПЗР на ЗМТА, този закон се прилага и при
арбитраж между страни с местожителство или седалище в Република България. Няма доказателства, няма и твърдения някоя от страните по
спора да е със седалище в чужбина, което обуславя и приложимостта на ЗМТА.
Възраженията на жалбоподателя, че арбитражната институция не била индивидуализирана в абритражната клауза – не е посочено пълното наименование на
сдружението, седалище, адрес на управление, ЕИК, номер на делото на съда по
регистрацията, адреса, на който се помещава арбитражната инститицуия,
поради което и не е налице валидна арбитражна клауза настоящият състав счита за
неоснователни.
В случая арбиражната институция
е индивидуализирана в необходимата степен - Арбитражен съд гр. Варна при Сдружение „МПП“.
т. е., арбитражната институция е индивидуализирана с наименованието и
седалището си, и с ЮЛ към което е конституирана. Освен това за да
е налице валидна арбитражна клауза е достатъчно арбитражната институция да е
определяема. Арбитражното споразумение би било невалидно ако по посочените в
това споразумение белези на арбитражната инститицуия
е невъзможно тя да се индивидуализира или ако съществува друга арбитражна
институция със същите индивидуализиращи белези.
В случая няма доказателства,
нито твърдения в гр. Варна да съществува друг арбитражен съд с идентично
наименование и със седалище в гр. Варна, конституиран при Сдружение „МПП“.
Доводите на жалбоподателя, че арбитражното споразумение е нищожно тъй като противоречи
на закона, респ. го заобикаля, а именно – на ЗЕ и на Наредба № 3/21.03.2013
год. за лицензиране на дейностите в енергетиката, настоящият състав счита за
неоснователни.
В чл.
45, ал. 1 и ал. 3 от ОУ на ДПЕЕ (2007 год.) приложими в настоящия случай, е
предвидено, че споровете между "Е.ОН България Продажби" АД и потребителите се решават по пътя
на преговорите, а при неуреждане на спора по реда посочен по-горе,
случаят може да бъде отнесен за решаване от компетентния съд.
Обстоятелството, че ЗЕ предвижда
отношенията между доставчиците на ел. енергия и клиентите, които я купуват да
се уреждат с договори при Общи условия, както и обстоятелството, че чл. 45, ал.
3 от ОУ на ДПЕЕ предвижда при неуреждане на спора по начина в ал. 1, възможността спорът да бъде отнесен за решаване от
компетентния съд, а страните са предвидили уреждане
на спора пред арбитраж с нарочно арбитражно споразумение, по никакъв начин не
се отразява на действителността на арбитражното споразумение. Наред с това под
„компетентен съд“ по смисъла на чл. 45, ал. 3 от ОУ на ДПЕЕ, в хипотезите на
възникнал имуществен спор между страните следва да се разбира не само
гражданския съд, а и арбитраж в случаите, при които е налично валидно
арбитражно споразумение между страните.
Възраженията на жалбоподателя, че арбитражното
споразумение е нищожно поради неравноправния му характер са неоснователни. Няма
наведени твърдения и доводи в какво се изразява неравноправния му характер,
нито с какво подобна уговорка вреди на обществото.
Доводите, че арбитражното споразумение било нищожно поради това, че
липсвало изрично съгласие на дружеството-жалбоподател (ищец в исковото
производство) в документа, в който е материализирана и арбитражната клауза, тъй
като в този документ липсвала предоставена възможност за избор на потребителя
на ел. енергия дали да се възползва или не от арбитражното споразумение, също
са неоснователни.
Не е
спори, че заявлението с № 4009472/26.11.2015 год. е подадено от управителя на ищцовото дружество, т. е., документът е автентичен. При подаването
му страната е разполагала с възможността да заяви писмено, че не желае
сключването на арбитражно спорумение – под формата на
забележка в заявлението или по друг начин, от който несъмено
да е видна волята й́ в този смисъл.
По тези съображения съдът намира, че между
страните е налице писмено споразумение, подписано и от двете страни, което по
същността си е арбитражно споразумение по смисъла на чл. 7, ал. 1 ЗМТА.
Материалноправният спор между страните не подада в изключенията на чл .19,
ал. 1 ГПК, тъй като ищецът „Овеч 2014“ ООД, с ЕИК
*********, със седалище гр. Варна не е потребител
по смисъла на § 13, т. 1 от ЗЗП. Видно от представените доказателства обектът е павилион (пицария), предназначен за
стопанска дейност, съответно и заявената от ищеца за ползване ел. енергия не е
за битови нужди, а за стопанска дейност. Ищецът е „потребител на енергийна
услуга“ по смисъла на § 1, т. 41б от ДР на ЗЕ, но това не му придава качеството
на „потребител“ по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, към която препраща
нормата на чл. 19, ал. 1, предл. последно ГПК, поради
което и няма пречка спорът да бъде отнесен пред арбитраж при наличието на
валидна арбитражна клауза.
Въз
основа на изложеното настоящият състав приема, че приложение намира
разпоредбата на чл. 8, ал. 1 ЗМТА, според която съдът, пред който е предявен
иск по спор, предмет на арбитражно споразумение, е длъжен да прекрати делото,
ако страната се позове на него в срока за отговор на исковата молба. Възражението
за наличие на арбитражно споразумение е направено от ответника в срока за
отговор на исковата молба, подкрепено е с доказателства и правилно РС-Варна е прекратил производството по
предявения от „Овеч 2014“ ООД, с ЕИК *********, със
седалище гр. Варна против „Енерго-про Продажби“ АД-Варна иск.
В
обобщение обжалваното определение е правилно, а частната жалба срещу него – неосонвателна и същата следва да се остави без уважение.
С оглед
изхода от делото и отправеното искане ответникът по частната жалба има право на
разноски, но липсват представени доказателства такива да са сторени за частното
производство. Поради това и разноски не му се присъждат.
Водим от
горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на „Овеч 2014“
ООД, с ЕИК *********, със седалище гр. Варна, подадена чрез процесуален
представител, срещу протоколно определение от 18.10.2019 год., постановено по
гр. дело № 8211/2019 год. на РС-Варна, с което е прекратено производството по
цитираното гражданско дело по отвод на ответника „Енерго-про
Продажби“ АД-Варна за неподведомственост на делото на съда поради наличието на
валидна арбитражна клауза между страните за решаване на спора от арбитражен съд
и в полза на ответника са присъдени разноски;
ОТХВЪРЛЯ
искането на „Енерго-Про Продажби”АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление
гр. Варна, бул. ”Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс – Г, за
присъждане на разноски за настоящото частно производство.
Определението подлежи на
обжалване с частна жалба пред ВКС на РБ, при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК, в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
Председател:
Членове: 1.
2.