Р Е Ш
Е Н И Е
№ … … …
град Кърджали, 24.01.2020 год.
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Кърджалийският административен съд, …………………….. в открито …………..……….
съдебно заседание на седми януари ……………..………..……………………………..……….………….
през 2020/две хиляди и двадесета/ година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИКТОР АТАНАСОВ
при секретаря ….……………….……………………….
Мариана Кадева
………….….......……….…..…
като разгледа докладваното
от ..................... съдията Виктор Атанасов ..........................
административно дело …………...
№407 ........
по описа за 2019 година …........................
и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и следв. от
Административно-процесуалния кодекс/АПК/, във връзка с чл.27, ал.5 от Закона за подпомагане на земеделските
производители /ЗПЗП/ и във връзка с чл.166, ал.2 от
ДОПК.
Производството е образувано по жалба от Х.С.Х.,
с посочен адрес ***, против Акт №*** от
*** год. за установяване
на публично
държавно вземане, издаден от директора на Областна дирекция – Кърджали на
Държавен фонд „Земеделие”, с който, на основание
чл.37, ал.1, т.1 от Наредба №10
от 10.06.2016 год. за прилагане на подмярка 6.3
„Стартова помощ за развитите на малки стопанства” от Програмата за развитите на
селските райони за периода 2014 – 2020 год.”, във връзка с чл.9, ал.1, т.1 от Договор
№*** от *** год., чл.59, ал.1 и 2
от Административно-процесуалния кодекс и във връзка с чл.165 и чл.166
от Данъчно-осигурителния процесуален
кодекс и чл.20а, ал.2 и ал.4 от Закона за подпомагане на земеделските производители, с т.І от същия, е
отказано изплащането на финансова помощ/без да е посочен размер на същата/,
представляваща второ плащане и е прекратен Договор №*** от *** год., а с т.ІІ
от същия АУПДВ, на жалбодателката
Х.С.Х. е определено подлежащо на
възстановяване публично държавно вземане,
в размер на *** лева (*** лева),
съгласно таблица 1, представляваща сумата на полученото първо плащане по Договор
№*** от *** год.
Жалбодателката заявява в жалбата, че на основание чл.146, т.3 и т. 4
от АПК и в законния срок обжалва Акт за установяване на публично държавно
вземане № *** от *** год., издаден от директора на ОД на ДФ „Земеделие” -
Кърджали, с който е определено да възстанови публично държавно вземане, в
размер на *** лева, представляваща получено плащане по Договор № *** от ***
год., като твърди, че обжалваният акт е незаконосъобразен поради противоречие с
материалноправни разпоредби и нарушение на
административно-производствените правила. Предвид изложеното, с жалбата моли съда
да отмени Акт за установяване на публично държавно вземане №*** от *** год.,
издаден от директора на ОД на ДФ „Земеделие” - Кърджали, с който е определено
да възстанови публично държавно вземане, в размер на *** лева, като
незаконосъобразен, постановен в нарушение на административнопроизводствените
правила и в противоречие с материалноправни
разпоредби. Моли съда да задължи административния орган да приложи по делото
цялата преписка по издаване на обжалвания акт.
В съдебно заседание, редовно призована, жалбодателката Х.С.Х. от ***, не се явява и не се представлява.
От редовно упълномощения й процесуален представител – адв.Я.С.
от АК – ***, е постъпила преди съдебното заседание молба, в която моли да се даде ход на делото и същото да бъде гледано в тяхно отсъствие, като
заявява, че поддържа депозираната жалба по изложените съображения, както и че
доказателства няма да сочи и няма доказателствени
искания. Отново моли съда да отмени обжалвания Акт за установяване на публично
държавно вземане №*** от *** год.,
издаден от директора на ОД на ДФ
„Земеделие” – Кърджали, по
съображенията, подробно описани в жалбата и настоящата молба.
Ответникът по иска – директорът на
Областна дирекция – град Кърджали на Държавен фонд „Земеделие” - град София, редовно
призован, не се явява, представлява се от упълномощен процесуален представител
- ст.юрк.К. И., която оспорва жалбата и я намира за
неоснователна. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата,
подадена от Х.С.Х. от ***, срещу АУПДВ №*** от *** год., издаден от директора
на ОД на ДФ „Земеделие” - Кърджали, като неоснователна. На първо място сочи, че
оспореният акт е издаден от компетентен орган, видно от приобщената към делото
Заповед №*** от *** год., с която изпълнителният директор на ДФ „Земеделие” е
делегирал правомощия за издаване на АУПДВ, на издалия процесния
акт директор на ОД на ДФ „Земеделие” - Кърджали. На следващо място сочи, че
оспореният акт е издаден в предписаната от закона писмена форма, съдържаща
посочване на всички фактически и правни основания, мотивирали издаването му.
Заявява, че поддържам изложените съображения в подадената писмена защита по адм. дело №448/2018 год. по описа на АдмС
– Кърджали, с Вх.№*** от *** година. Моли за решение в този смисъл, както и
моли да бъдат присъдено на ответника и юрисконсултско
възнаграждение за тази инстанция.
Административният съд, като прецени
събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено
следното:
По допустимостта на жалбата:
Съгласно разпоредбата на чл.166, ал.2 и
ал.3 от ДОПК, ако в съответния закон не е предвиден ред за установяване на
публичното вземане, то се установява по основание и размер с акт за публично
вземане, който се издава по реда за издаване на административен акт, предвиден
в Административнопроцесуалния кодекс, като актът за
публично държавно вземане се обжалва по реда на Административнопроцесуалния
кодекс, а съгласно разпоредбата на чл.149, ал.1 от АПК, административните
актове могат да се оспорят в 14/четиринадесет/-дневен срок от съобщаването им,
като жалбите или протестите се подават чрез органа, издал оспорвания акт,
съобразно разпоредбата на чл.152, ал.1 от АПК. Същият 14/четиринадесет/ -
дневен срок за обжалване на акта, считано от съобщаването му, е посочен и в
самия АУПДВ №*** от *** год., както и е указано, че жалбата се подава чрез ДФ
„Земеделие” пред административния съд по седалището на териториалната структура
на ДФ „Земеделие”, в чийто район се намира настоящият адрес или седалището на
адресата на акта. В случая, екземпляр от оспорения Акт №*** от *** год. за установяване на
публично държавно вземане, издаден от
директора на Областна дирекция – Кърджали на Държавен фонд „Земеделие”, на
който е поставен и Изх.№*** от *** год. на ОД – Кърджали на ДФ „Земеделие”/л.12-л.14/,
е
изпратен на жалбодателката Х.Х.
по пощата, с препоръчана пощенска пратка, като видно от приложеното по делото
известие за доставяне, обр.243, на „Български пощи”
ЕАД ПС - Кърджали, с баркод ИД PS 6620 00HYVW 1/л.15/,
пощенската пратката, съдържаща АУПДВ №***
от *** год., с Изх.№*** от *** год. на ОД – Кърджали на ДФ
„Земеделие”,
е получена на датата 05.12.2018 год., лично от жалбодателя,
за което е положен и саморъчен подпис на известието за доставяне. Жалбата
против АУПДВ №*** от *** год. е подадена,
разбира се, не по предвидения в закона ред, т.е. чрез административния орган,
чиито акт се оспорва, а направо до Административен съд – Кърджали, на датата 18.12.2018
год., регистрирана в деловодството на съда с Вх.№*** от *** год./л.2/.
От
горното следва, че жалбата против АУПДВ №***
от *** год., издаден от директора на ОД – Кърджали при ДФ „Земеделие”, е подадена
на 13-ия/тринадесетия/ ден след получаването му, т.е. спазен е предвидения в чл.149, ал.1 от АПК
14/четиринадесет/ - дневен срок за оспорването на същия. Жалбата е подадена от
лице, адресат на АУПДВ, за което лице този АУПДВ създава неблагоприятни
последици, тъй като засяга негови права и законни интереси, а именно – със същия
му се определя подлежащо на
възстановяване публично държавно вземане,
в посочения в АУПДВ размер. Ето защо съдът намира, че така подадената
жалба е допустима – като подадена в срок, макар и не по предвидения в закона ред,
в предвидената от закона писмена форма и от лице - надлежна страна, която с
оглед на гореизложеното, има право и интерес от оспорването, поради което и
следва да бъде разгледана по същество.
При съвкупната преценка и анализ на
събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа
страна следното:
На
11.08.2016 год., жалбодателката Х.Х.
е подала заявление за подпомагане по подмярка 6.3 „Стартова помощ за развитие на
малки стопанства” от мярка 6 „Развитие
на стопанства и предприятия” по Програма за развитие
на селските райони за периода/ПСРС/
2014 – 2020 год., за
изпълнение на проект №***, за създаване на насаждения
от сливи, отглеждане на пъпеши
и поддържане на естествени ливади/л.46-л.55/. Към заявлението е приложен и бизнес план/л.56-л.72/, от който
е видно, че общата обработваема/използвана/ земеделска площ на стопанството на жалбодателката е 26.500 дка, началният икономически размер
на стопанството й/измерен в Стандартен производствен обем/ възлиза на *** лева
или *** евро, както и че към избраната крайна дата на периода за проверка
изпълнението на бизнес пана и крайна дата на подаване на заявката за второ
плащане по договора за предоставяне на финансова помощ, обработваемите площи в
стопанството на жалбодателката следва да нараснат на
33.900 дка, а икономическият размер на стопанството й/измерен в Стандартен
производствен обем/ следва да възлиза на *** лева или *** евро.
Заявлението,
подадена от жалбодателката Х. и бизнес планът към
него са били одобрени и така, на 27.04.2017 год., между ДФ „Земеделие” и жалбодателката Х.Х., като ползвател, е сключен Договор №*** за отпускане на
безвъзмездна финансова помощ по подмярка
6.3 „Стартова помощ за развитие на
малки стопанства” от мярка 6 „Развитие
на стопанства и предприятия” по ПСРС 2014 – 2020,
съфинансирана от Европейския земеделски фонд за развитие
на селските райони/л.26-л.44/, в размер
на *** лева, от които: първо плащане,
в размер на *** лева,
платими в двумесечен срок от сключването
на договора/съгл. чл.3, ал.2,
т.1 от договора/ и второ плащане, в размер на *** лева,
в срок до три месеца след издаване на уникален идентификационен номер на
окомплектована заявка за второ плащане/съгл. чл.3, ал.2, т.2
от договора/. В чл.3, ал.3
от договора е указан срокът за подаване на заявката за второ
плащане, а именно - до
20.07.2018 год., но не по-рано от един месец от
изтичане на срока по чл.6, ал.1 от договора.
С
Решение №***/2/01/01 на директора на ОД – Кърджали
към ДФ „Земеделие” и с Изх.№*** от *** год. на ОД –
Кърджали на към ДФ „Земеделие”/л.25/ е одобрено изплащането на финансова помощ
на ползвателя Х.С.Х. по Договор №*** от *** год., съгласно заявка за плащане №***/***,
в размер на *** лева, като в същото решение е посочено, че на датата 12.05.2017
год. е изплатена сумата в размер на *** лева, като по този въпрос, всъщност,
няма спор между страните.
С
Уведомително писмо с УН ***, издадено от директора на
ОД – Кърджали ДФ „Земеделие”, с Изх.№*** от *** год. на ОД – Кърджали ДФ „Земеделие”/л.21-л.23/, на основание чл.73, ал.2 от Закона за
управление на средствата от структурните
и инвестиционни фондове/ЗУСЕСИФ/,
жалбодателката Х.Х. е уведомена за откриване
на производство по издаване на
решение за налагане на финансова
корекция, поради неизпълнение на нормативно и договорно задължение, изразяващо се в неподаване на заявката за
второ плащане в срок от 20.06.2018 год. до 20.07.2018 год. В писмото е посочено, че на
основание чл.9, ал.1, т.1 от
договора, е определен размер на финансовата корекция – ***
лева, от които подлежащи на
възстановяване – *** лева, представляващи първото
плащане по Договор №*** от *** год., като на жалбодателката
Х. е указано, че в случай че не е съгласна с направените констатации, изложени
в писмото, има право да представи в 14-дневен срок от получаването му писмени
възражения по основателността и размера на финансовата корекция и да приложи
писмени доказателства към тях. Това писмо е получено
от жалбодателката на
22.08.2018 год., видно приложеното
по делото известие за доставяне с баркод ИД *** на
„Български пощи” ЕАД ***/на л.24 от делото/. Жалбодателката Х.Х. се е възползвала от тази възможност, като на 04.09.2018 год. е депозирала
възражение с Вх.№*** на ОД – Кърджали към ДФ „Земеделие”/л.16/, по направените констатации в уведомителното
писмо. Във възражението същата не
оспорва липсата на подадена заявка
за второ плащане, като са
изтъкнати причини –
фактическа невъзможност да бъде извършено засаждане на заложените в бизнес
плана овошки, свързана с лоши
метереологични условия, както и внезапното й постъпване за лечение
в болнично заведение.
Към възражението като
доказателства са приложена епикриза
от *** ***/л.17-л.18/, от която е видно, че жалбодателката Х.С.Х. е била хоспитализирана на 12.07.2018
год., в 09:55 часа и е дехоспитализирана на
17.07.2018 год., както и болничен лист №*** от *** год.,
издаден от *** при ***/л.19/, който е
посочена диагноза „***” и определен отпуск поради временна неработоспособност
от 30 календарни дни – от 12.07.2018 год. до 10.08.2018 год., от които 6 дни
при болничен режим и 24 дни при домашен амбулаторен режим.
Така,
в крайна сметка, с оспорения в настоящото
производство Акт за установяване на публично държавно
вземане №*** от *** год., издаден
от директора на ОД – Кърджали към ДФ „Земеделие”, на основание чл.37,
ал.1, т.1 от Наредба №10 от 10.06.2016 год. за прилагане на подмярка 6.3 „Стартова помощ за развитите на малки
стопанства” от Програмата за развитите на селските райони за периода 2014 –
2020 год.”, във връзка с чл.9, ал.1, т.1 от Договор №*** от *** год., чл.59, ал.1 и
2 от Административно-процесуалния кодекс и във връзка с чл.165 и чл.166
от Данъчно-осигурителния процесуален
кодекс и чл.20а, ал.2 и ал.4 от Закона за подпомагане на земеделските производители, с т.І от същия, е
отказано изплащането на финансовата помощ/без да е посочен размер на същата/,
представляваща второ плащане и е прекратен Договор №*** от *** год., а с т.ІІ от същия АУПДВ, на жалбодателката Х.С.Х. е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане, в размер
на *** лева (*** лева), съгласно таблица 1,
представляваща сумата на полученото първо плащане по Договор №*** от *** година.
АУПДВ е подробно мотивиран от фактическа страна,
като в същия са изложени всички
факти и обстоятелства, които, според административния
орган, са обусловили издаването му. В мотивите
към акта е посочено, че при проверка за спазване на срока за подаване на заявка
за второ плащане е установено, че
са нарушени разпоредбите на чл.3, ал.3 от Договора и чл.33, ал.1 и ал.4 от
Наредба №10 от 10.06.2016 год. за
прилагане на подмярка 6.3 „Стартова помощ за
развитието на малки стопанства” от мярка 6 „Развитие на стопанства и
предприятия” от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020
год.(Наредбата), като е посочено, че съгласно чл.6, ал.1 и ал.3 от Договора,
ползвателят се задължава да изпълни изцяло представения от него и одобрен
бизнес план, включително да представи лиценз, разрешение и/или регистрация,
когато за извършването на дейността/инвестицията съгласно действащото
законодателство се изисква лицензиране, разрешение и/или регистрация, както и
всички останали нормативно и договорно установени задължения и произтичащи от
предоставеното подпомагане ангажименти по Договора в срок до 20.07.2018 год. Посочено е също, че съгласно чл.3, ал.3 от Договора, ползвателят
следва да подаде в срок до 20.07.2018 год. заявка за второ плащане, но
не по-рано от един месец преди изтичане на срока по чл.6, ал.1 от Договора, а
според чл.33, ал.1 от Наредбата, при кандидатстване за второ плащане по чл.10,
т.2, ползвателят на помощта подава заявка за плащане по образец, утвърден от
изпълнителния директор на РА и публикуван на електронната страница на РА, в
съответната регионална разплащателна агенция и прилага всички изискуеми
документи съгласно приложение №11, както и че според чл.33, ал.4, ползвателите
на помощта подават заявка за второ плащане не по-късно от посочения в
заявлението за подпомагане и договора за предоставяне на финансова помощ срок. В мотивите е отразена констатация, че до изтичане на договорно и
нормативно определения срок, а именно - до 20.07.2018 год. включително,
не е подадена заявка за второ
(окончателно) плащане, като
е посочено, че съгласно чл.9, ал.1, т.1 от Договора,
Фондът изисква от ползвателя връщане на полученото първо
плащане по чл.3, ал.2, т.1 от Договора и ползвателят няма право да получи второ
плащане, когато не е подал заявка
за второ плащане, окомплектована с всички изискуеми,
съгласно приложение №11 към Наредбата, документи, в срока по чл.3, ал.3 от Договора, който в
случая е 20.07.2018 год. Посочено е също, че съгласно чл.37, ал.1, т.1 от Наредбата, ползвателят на помощта няма
право да получи второто плащане по чл.10, т.2 и дължи връщане на
полученото по чл.10, т.1 първо плащане по
договора за предоставяне на финансова помощ, ведно със законната
лихва към него, изчислена за период, посочен
в договора, когато не е подал заявка
за второ плащане, окомплектована с всички изискуеми, съгласно Приложение №11 документи,
в срока, посочен в договора за предоставяне
на финансова помощ. В мотивите изрично е посочено също, че общият размер на
задължението е определен на *** (***) лева. Коментирано е и откритото, на основание
чл.73, ал.2 ЗУСЕСИФ, производство по
налагане на финансови корекции, като няма данни
за издадено решение за налагане
на финансова корекция по реда
на чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ. Посочено е също, че издаденият
акт представлява и първа писмена оценка
за установяване наличие на нередност
по смисъла на чл.14, ал.3 от Наредба за администриране
на нередности по
Европейските структурни фондове.
В мотивите към АУПДВ е обсъдено и
постъпилото в ОД – Кърджали на ДФ „Земеделие”, в указания в писмото 14-дневен срок, възражение с Вх.№*** от *** год. по направените констатации и основателността на финансовата корекция и представените към него
писмени доказателства - Епикриза И.З. №*** от *** год.
на *** и Болничен
лист №*** от *** год., като е отбелязано, че не са представени други документи и доказателства, относими към производството
по налагане на финансова корекция.
В мотивите е посочено, че становището на ДФ „Земеделие”, във връзка с изложените
факти и след анализ на възражението
и представените документи
е, че не приема изложените аргументи във възражението
за основателни, тъй като подаването
на заявка за второ плащане
не е действие с оглед личността на ползвателя, тъй като при
наличие на пълния набор от
документи, съгласно Приложение №11 от Наредбата, ползвателят е бил в състояние да упълномощи друго
лице, което да подаде заявката
за второ плащане от негово
име и в договорения срок. Отбелязано е, че в приложимата
наредба и сключения договор, за извинителна
причина се приемат непреодолима сила и/или извънредни
обстоятелства, като съгласно чл.19, ал.2, точка „б”, такова е дългосрочна професионална нетрудоспособност на ползвателя, каквато представените медицински документи очевидно не доказват,
а освен това, към възражението
липсват и писмени доказателства, които ползвателят е следвало да приложи към
заявката за второ плащане, доказващи изпълнението на
инвестицията по Договора.
По
делото е представена и е приета като доказателство и Заповед
№*** от *** год., издадена от изпълнителния
директор на ДФ „Земеделие”/л.81/, с която, на директорите
на ОД „Земеделие”, съобразно териториалната им компетентност, са делегирани редица правомощия, в т.ч. и
такива за издаване на АУПДВ по подмерки
6.1 и 6.3 от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия” от ПРСР 2014 – 2020
година.
При произнасянето по спора следва в
случая задължително да се има предвид, че настоящото разглеждане и произнасяне
по това дело е повторно, като при първото разглеждане на спора, съдът е
постановил Решение №58 от 08.03.2019 год. по
административно дело №448/2018
год. по описа на Административен съд – Кърджали, като
с това решение е отменил Акт за установяване на публично държавно вземане №*** от *** год., издаден от
директора на Областна дирекция – Кърджали на Държавен фонд
„Земеделие”, с който, на жалбодателката е отказано изплащането на финансова помощ,
представляваща второ плащане и е определил подлежащо
на възстановяване публимчно държавно внземане, в размер на *** лева и е изпратил делото като преписка
на Областна дирекция – Кърджали на Държавен фонд „Земеделие”, за издаване на решение
за финансова корекция по реда
на ЗУСЕСИФ, по отношение твърдяна нередност при усвояване
на средствата, изплатени на Х.С.Х., по Договор №*** за отпускане на
безвъзмездна финансова помощ по подмярка
6.3 „Стартова помощ за развитие на
малки стопанства” от мярка 6 „Развитие
на стопанства и предприятия” по ПСРС 2014 – 2020,
съобразно указанията в мотивите към решението. Това Решение №58
от 08.03.2019 год. по адм.дело
№448/2018 год. по описа на Административен съд – Кърджали, е било обжалвано с
касационна жалба от директора на Областна дирекция – Кърджали на Държавен фонд „Земеделие”,
по повод която е било образувано адм.дело №5428/2019 год. по описа
на ВАС - VІІІ отделение и по което е било постановено Решение №15091 от 07.11.2019
год., с което е било отменено Решение №58 от 08.03.2019 год. по
административно дело №448/2018 год. по описа на Административен съд – Кърджали и
делото е върнато за ново разглеждане, от друг съдебен състав на Кърджалийския
административен съд, като в мотивите към това решение ВАС е дал и указания по
тълкуването и прилагането на закона, които указания, съгласно нормата на чл.224
от АПК, са задължителни при по-нататъшното разглеждане на делото. В тези мотиви, решаващият състав на ВАС е посочил, че процесното производство за предоставяне на безвъзмездна
финансова помощ се провежда по реда на Наредба №10/10.06.2016 год. за
прилагане на подмярка 6.3 „Стартова помощ за
развитието на малки стопанства” от мярка 6 „Развитие на стопанства и
предприятия” от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020
год./Наредба №10/10.06.2016 год./, която наредба е издадена преди влизане в
сила на ЗИД ЗПЗП и че това производство не е и приключило, тъй като не е
изтекъл периода на мониторинг/изтичането на срока, в който съответният
бенефициент е длъжен да спазва договора за предоставяне на безвъзмездна
финансова помощ/, т.е. че за процесното производство
не е приложим редът за установяване на задължения по ЗУСЕСИФ. Приел е, че в
този смисъл е и параграф 4, ал.3 от ДР на ЗУСЕСИФ/Обн., ДВ, бр.2 от 2018 год./, съгласно който, „Предоставянето на безвъзмездна
финансова помощ, както и плащанията, верифицирането или сертифицирането на
разходите по програмата по ал.1 /Програмата за развитие на селските райони/ се
извършват при условията и по реда на този закон, доколкото друго не е
предвидено в Регламент/ЕС/ №1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета от
17 декември 2013 год. относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския
земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и за отмяна на
Регламент/ЕО/ №1698/2005 на Съвета (OB, L 347/487
от 20 декември 2013 год.) и Регламент/ЕС/ №1306/2013 на Европейския парламент и
на Съвета от 17 декември 2013 год.
относно финансирането, управлението и мониторинга на общата
селскостопанска политика и за отмяна на регламенти/ЕИО/ №352/78, (ЕО) №165/94, /ЕО/ №2799/98, /ЕО/ №814/2000, /ЕО/ 1290/2005 и /ЕО/ №485/2008 на Съвета (OB, L 347/549
от 20 декември 2013 год.), в ЗПЗП или в
акт по неговото прилагане, т.е. обратно на
приетото от решаващия
административен съд, е прието, че ЗУСЕСИФ е приложим, само когато не е предвиден друг ред по смисъла на изброените в текста
регламенти, ЗПЗП и наредбите по прилагането му. В мотивите към отменителното решение е прието, че с оглед на
гореизложеното, в случая не следва да се провежда процедура по ЗУСЕСИФ и съответно да се издава решение за финансова корекция по реда на
ЗУСЕСИФ и че директорът на ОД – Кърджали на ДФ „Земеделие” правилно е процедирал
и е установил размера на публичното държавно вземане по общия ред за
установяване на такъв вид вземания по реда на ДОПК - чл.166 и следв.
В мотивите към отменителното
решение на ВАС е прието, че административният съд е мотивирал извод за издаване
на АУПДВ при съществено нарушено
нарушение процесуалните правила/нарушения на особения ред и основания в
специалния закон ЗУСЕСИФ/ и само на това основание е отменил оспорения акт, без
да извърши проверка за неговата законосъобразност по съществото на спора, но че
обстоятелството, че административното
производство е започнато по реда на ЗУСЕСИФ, не съставлява допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила, тъй като не е ограничено правото и
възможността на страната за защита,
както и не са били нарушени
правата й на участие в производството, вкл. чрез представяне на доводи,
възражения и за събиране на
доказателства и доказателствени средства. Посочено е,
че ограничаването на обсега на съдебния
контрол е в противоречие с
процесуалните правила и че това се преодолява по реда на чл.222, ал.2, т.1 от АПК, с отмяна на първоинстанционния съдебен акт и
връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на административния съд,
който при новото разглеждане да се произнесе по материалната законосъобразност
на акта за установяване на административно нарушение (!?).
При така установеното от фактическа страна и след преценка и анализ на приобщените
по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при извършената служебна проверка, на основание чл.168, ал.1 от АПК, на зактоносъобразността
на оспорения акт на всички основания по чл.146 от АПК, от правна
страна съдът намира следното:
Оспореният акт за установяване на
публично държавно вземане е издаден от материално и териториално компетентен
административен орган – директор на ОД – Кърджали на ДФ „Земеделие”, предвид
разпоредбата на чл.20а, ал.4 от ЗПЗП, която в приложимата й редакция (обн.,
ДВ, бр.12 от 2015 г., доп., бр.2 от 2018 г.),
предвижда, че изпълнителният директор може да делегира със заповед правомощията
си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното
законодателство, включително за вземане на решения, произнасяне по подадени
заявления за подпомагане и формуляри за кандидатстване и/или сключване на
договори за финансово подпомагане, административни договори по Закона за
управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове и
по подадени заявки и искания за плащане, на заместник-изпълнителните директори
и на директорите на областните дирекции на фонда съобразно териториалната им
компетентност. В изпълнение на това правомощие, на основание чл.20, ал.2 и ал.4
от ЗПЗП, с представената по делото и приета като доказателство Заповед №*** от
*** год./ л.81/, изпълнителният директор на ДФ „Земеделие” е делегирал
на директорите на областните дирекции на фонда, правомощия да издават решения
за налагане на финансови корекции и актове за установяване на публични държавни
вземания по чл.166, ал.2 от ДОПК, включително по отношение на ползватели на
финансова помощ по подмярка
6.3 „Стартова помощ за развитието на малки стопанства” от мярка 6 „Развитие на
стопанства и предприятия” от ПРСР за периода 2014 г. - 2020 година. Така,
предвид изложеното и предвид вида на оспорения акт - АУПДВ, същият се явява
издаден от лице, действащо при надлежно упражняване на делегираните му
правомощия, в рамките на неговата материална и териториална компетентност.
Съдът намира, също така, че при
издаването на обжалвания АУПДВ №*** от *** год. на директора на ОД – Кърджали
на ДФ „Земеделие”, не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените
правила, които да обуславят неговата незаконосъобразност, противно на твърдението,
направено в жалбата, което твърдението е голословно и необосновано с никакви
аргументи и доводи. На първо място, обжалваният АУПДВ е постановен в
изискуемата писмена форма, като са посочени правните основания за неговото
издаване - нормативните разпоредби, регламентиращи материалноправните
предпоставки за упражненото от административния орган правомощие и подробно е
разяснено съдържанието на разпоредените правни последици,
както и подробно са описани и фактическите основания за издаването на акта. На
следващо място, предвид изложените по-горе фактически установявания по делото,
съдът намира, че административният орган е спазил разпоредбата на чл.26, ал.1
от АПК, като е уведомил адресата на бъдещия акт за започналото производство по
издаването му, какви са констатираните обстоятелствата и какъв е характера на
това производство, както и намира, че е спазена и разпоредбата на чл.34 от АПК,
като е предоставена възможност на земеделския производител да депозира
възражения и допълнителни доказателства, от която възможност последният се е
възползвал, като е депозирал такова възражение с приложени обяснения и писмени
доказателства към него, обсъдени по-горе в настоящото изложение. Спазена е разпоредбата
на чл.35 от АПК, като видно от мотивите към оспорения АУПДВ, в същите изрично
са посочени постъпилото възражение и приложените към него писмени обяснения и
писмени доказателства, както и е отразено, че административният орган се е
запознал и с тях и ги е анализирал, но и изрично е посочил, че не приема
изложените аргументи във възражението за основателни, тъй като те не
опровергават първоначалните констатации за допуснато от ползвателя неспазване
на договора за предоставяне на финансова помощ.
Настоящият съдебен състав, с оглед
посочените по-горе мотиви в отменителното Решение №15091
от 07.11.2019 год., постановено по адм.дело
№5428/2019 год. по описа на ВАС – VІІІ отд., следва и
е длъжен да приеме, че административният орган е спазил и законоустановената процедура за установяване по
основание и размер на претендираното
като публично държавно вземане - неправилно изплатени средства след извършеното
първо плащане на финансовата помощ и че приложим за установяване по основание и
размер на това публичното вземане, в случая е редът на ДОПК/чл.166 и следв. от същия/.
По отношение материалната
законосъобразност на оспорения АУПДВ, издаден от директора на ОД - Кърджали на
ДФ „Земеделие”, съдът намира следното:
АУПДВ е издаден на основание чл.37, ал.1,
т.1 от Наредба №10 от 10.06.2016 год., издадена от министъра на земеделието и
храните, която определя правилата, т.е. условията и реда, за прилагане на подмярка 6.3 „Стартова помощ за развитието на малки
стопанства” от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия” от Програмата за
развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 год. (ПРСР 2014 – 2020 год.),
съфинансирана от Европейския земеделски фонд за
развитие на селските райони и чл.9, ал.1, т.1 от Договора №*** от 27.04.2017
год. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ, сключен между жалбодателката Х.С.Х. и ДФ „Земеделие”, на основание
цитираната по-горе Наредба №10 от 10.06.2016 год., като цитираната норма от
Наредбата регламентира, че Ползвателят на помощта няма право да получи второто
плащане по чл.10, т.2 и дължи връщане на полученото по чл.10, т.1 първо плащане
по договора за предоставяне на финансова помощ, ведно със законната лихва към
него, изчислена за период, посочен в договора, когато не е подал заявка за второ
плащане, окомплектована с всички изискуеми, съгласно приложение №11 документи,
в срока, посочен в договора за предоставяне на финансова помощ или не е
представил изисканите от РА документи и информация в срока по чл.5, ал.2. Почти
идентична е клаузата и на чл.9, ал.1, т.1 от Договора №*** от *** год. за
отпускане на безвъзмездна финансова помощ, съгласно която, Фондът изисква от
ползвателя връщане на полученото първо плащане по чл.3, ал.2, т.1 от този
договор и съответно, няма право да получи второто плащане по чл.3, ал.2, т.2 от
същия договор, когато не е подал заявка за второ плащане, окомплектована с
всички изискуеми, съгласно Приложение №11 към Наредба №10 от 10.06.2016 год. документи,
в срока по чл.3, ал.3 от договора или не е представил изискваните от Фонда
допълнителни документи и/или информация в срок до 10 работни дни от
уведомяването за това. Безспорно е, че жалбодателката
Х.Х. е получила първото плащане по договора,
възлизащо в размер на *** лева, а съгласно чл.3, ал.3 от договора, заявката за
второ плащане е следвало да се подаде в срок до 20.07.2018 год., но не по-рано
от 1/един/ месец преди изтичането на срока по чл.6, ал.1 от договора, като в
тази клауза е посочено, че ползвателят се задължава да изпълни представения от
него и одобрен бизнес план в периода от сключване на договора, до същата тази
дата, а именно – 20.07.2018 година.
В случая, с оспорения АУПДВ е прието, че
тези условия не са изпълнени от ползвателя на финансовата помощ, т.е. че до изтичане на договорно и нормативно
определения срок, а именно – до 20.07.2018 год. включително, не е подадена
заявка за второ (окончателно) плащане от страна на ползвателя на помощта
и същият следва да възстанови полученото първо плащане по договора, в посочения
размер в т.ІІ от акта. По делото се доказа, че до горепосочената дата, от
страна на Х.С.Х. не е подадена заявка за второ плащане, окомплектована с всички
изискуеми, съгласно приложение №11 към Наредба №10 от 10.06.2016 год.
документи, с което не е изпълнено нормативно задължение, посочено в чл.33, ал.2
и ал.4 от същата Наредба №10 от 10.06.2016 год., както и договорно задължение, произтичащо
от чл.3, ал.3 от Договор №*** от *** год. Обстоятелството, че към 20.07.2018 год.
оспорващата Х.Х. е била в отпуск поради временна
неработоспособност, с причина – общо заболяване, според представения от нея
болничен лист, с определен със същия „домашен амбулаторен режим” на лечение, по
никакъв начин не изключва възможността преди посочения ден същата да организира
подаването на заявката си за второ плащане в рамките на срока, в т.ч. и чрез
своевременно, надлежно упълномощаване на друго лице. Това съдът намира че е така,
тъй като подаването на заявката за второ плащане не е действие с оглед
личността на ползвателя на помощта/бенефициера/, като
при наличие на пълен набор с изискуемите се документи, съгласно Приложение №11 от Наредбата, жалбодателката
Х. е била в състояние и е имала възможност, а е разполагала и с необходимото
време, да упълномощи друго лице, което да подаде заявката за второ плащане от
нейно име, в договорения срок. В приложимата Наредба и в чл.19, ал.1 от сключения договор, за извинителна
причина се приемат непреодолима сила и/или извънредни обстоятелства, като съгласно чл.19, ал.2. т.„б” такова
непреодолима сила и/или извънредни обстоятелства
може да е дългосрочната професионална нетрудоспособност на бенефициера,
каквато, според настоящия състав, представените с възражението медицински
документи книжа очевидно не
доказват. Освен това, съгласно чл.20, ал.1 от договора, за настъпването на
което и да е от обстоятелствата по чл.19, ал.2, ползвателят или упълномощено от
него лице е длъжен да уведоми писмено Фонда не по-късно от 15 работни дни,
считано от датата, на която е в състояние да го направи, като предоставя
достатъчно доказателства за това с надлежни документи, включително, когато е
възможно - издадени от компетентен орган. Така, за периода от 12.07.2018 год.
до 17.07.2018 год. има представена епикриза, обсъдена
по-горе в мотивите, от която се установява, че жалбодателката
е била на лечение, хоспитализирана, в ***, като е изписана/дехоспитализирана/
на датата 17.07.2018 год., като съдът намира, че от следващия ден – 18.07.2018
год., същата е била в състояние да уведоми писмено Фонда, лично или упълномощено от нея
лице, като към уведомлението представи епикризата и
издадения й болничен лист, също от датата 17.07.2018 год., т.е от 18.07.2018
год. за нея е започнал да тече регламентирания в чл.20, ал.1 от договора срок
от 15 работни дни, за да подаде писменото уведомление за настъпилото
обстоятелства, като при това положение, този срок е изтекъл на 07.08.2018
год./работен ден-вторник/ включително. Ясно е, че в този срок такова писмено
уведомление не е било подадено от жалбодателката лично
или чрез упълномощено лице, до Фонда, съобразно регламентираното в чл.20, ал.1
от договора. Дори и да не сподели виждането, че този срок от 15 работни дни за
изпращането на такова уведомление тече от деня, следващ деня на дехоспитализиране на жалбодателката,
а следва да се брой от деня, следващ деня на изтичане на отпускът поради
временна неработоспособност, за който е издаден представения болничен лист – до
10.08.2018 год./петък/, т.е. че следва да се брой от 13.08.2018
год./понеделник/, то в този случай срокът от 15 работни дни изтича на датата 31.08.2018
год./петък/, но и в този срок, до тази дата – 31.08.2018 год., не е било
подадено от жалбодателката лично или чрез
упълномощено лице писмено уведомление до Фонда, за настъпилото обстоятелства,
към което да са представени епикризата и издадения й
болничен лист. Обстоятелствата, свързани с проведеното лечение на жалбодателката и посочените по-горе два медицински
документа са изложени и съответно представени чак на 04.09.2018 год., едва след
като същата е получила уведомителното писмо за откриване на производството по
налагане на финансова корекция и с възражението, подадено от нея против констатациите
в това уведомително писмо. От това се налага извода, че в случая не е налице хипотезата на чл.20, ал.1 от договора, а отделно от това следва да се отбележи, че
към възражението на Х.Х. няма никакви писмени
доказателства, които е следвало да приложи към заявката за второ (окончателно) плащане,
доказващи изпълнението на
инвестицията/лицензи, разрешение или регистрация, както и други
нормативно и договорно установени
задължения на ползвателя, респ. някакви разходооправдателни
документи във връзка с изпълнение на бизнес плана и останалите задължения по
договора/, което е индикация, че
пропускът за срочно подаване на заявката за второ плащане не се дължи на влошеното
здравословно състояние на ползвателката на помощта, а
на липсващи документи, като приложение
към заявката.
При това
положение, предвид изложеното по-горе, следва да се приеме, че от страна на
директора на ОД – Кърджали на ДФ „Земеделие” правилно и в съответствие с
приложимите материалноправни разпоредби, е постановен оспореният в настоящото
производство АУПДВ, с който е прекратен сключеният с жалбодателката
Х.С.Х. Договор №*** от *** год., на основание чл.24, ал.2, т.4 от същия и е определено подлежащо на възстановяване от
нея, публично държавно вземане, в
размер на *** лева (*** лева),
представляващо полученото първо плащане по този договор за отпускане на
безвъзмездна финансова помощ, т.е. съдът намира, че по отношение на същата
безспорно е налице хипотезата на чл.33, ал.2 и ал.4 от Наредба №10 от
10.06.2016 год., респ. и на чл.9, ал.1 от Договор
№*** от *** година. Предвид това съдът счита, че при издаването на оспорения
АУПДВ правилно са приложени и относимите материалноправни разпоредби на закона и по отношение на същия
не е налице и отменителното основание по чл.146, т.4
от АПК, като при това положение актът се явява издаден и в съответствие с целта
на закона.
Ето защо, по изложените по-горе
съображения, Административен съд - Кърджали намира, че обжалваният Акт №*** от *** год. за установяване на публично
държавно вземане, издаден от директора на Областна дирекция/ОД/ – Кърджали на
ДФ „Земеделие”, е законосъобразен, т.к. същият е издаден от материално и
териториално компетентен административен орган, при спазване на установената
форма и с определеното от закона съдържание, в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби, като при издаването му не са
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила и същият е съобразен и с целта на закона, т.е. по отношение на същия не
е налице което и да е отменително основание по чл.146
от АПК, поради което и жалбата на Х.С.Х. от ***, се явява неоснователна и
недоказана и като такава, следва да бъде отхвърлена с решението по настоящото
дело.
Предвид изхода на спора по настоящото
производство и с оглед претенцията на процесуалния представител на ответника по
жалбата, направена в съдебно заседание в хода по същество и в представената
писмена защита, за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер, съдът намира, че това искане е неоснователно
и счита, че същото не следва да бъде уважено. Това е така, доколкото съгласно
чл.144 от АПК, правилата на ГПК се прилагат в административното правосъдие само
по неуредените в Дял ІІІ/Трети/ от АПК въпроси. Разпоредбата на чл.143 от АПК е
наименована „Отговорност
за разноски” и нейната ал.4 изрично, а според настоящия съдебен състав и
изчерпателно, урежда въпроса, кои разноски заплаща подателят на жалбата, когато
съдът отхвърли оспорването, както в настоящия случай или когато оспорващият
оттегли оспорването, поради което и правилата на ГПК, по отношение
отговорността за съдебните разноски, не следва да се прилагат. В тази
разпоредба, обаче, никъде не е включено или посочено юрисконсултско
възнаграждение и това не е законодателен пропуск или празнота в закона.
Съгласно чл.12, ал.1 от Устройствения правилник на
Държавен фонд „Земеделие”, фондът е структуриран в Централно управление и в 28
областни дирекции, които, съгласно чл.42, ал.1 от същия Устройствен
правилник, са със седалища в областните центрове в страната, една от които
областни дирекции е със седалище град Кърджали. Юрисконсултът в държавната
администрация, каквато е и Областна дирекция – град Кърджали на Държавен фонд
„Земеделие”, а и в другите централни или териториални структурни звена на
Държавен фонд „Земеделие”, е или държавен служител по служебно правоотношение,
или работи по трудово правоотношение и за положения от него труд, включително и
за осъществено процесуално представителство по съдебни дела, той получава
договорена заплата или уговорено с трудовия договор месечно трудово
възнаграждение. В същото време, адвокатът не получава заплата или трудово
възнаграждение и затова за неговия труд той получава уговорено с договора за
правна помощ адвокатско възнаграждение, включително и когато поема
процесуалното представителство и защита на държавен орган. Освен това, в
бюджета на държавния орган, респ. на съответната държавна или общинска
администрация, е предвидена заплатата или трудовото възнаграждение на юрисконсулта,
но адвокатско възнаграждение или възнаграждения на адвоката не са предвидени.
Затова, според чл.143, ал.4 от АПК, при отхвърляне на оспорването от съда или
при оттегляне на жалбата, респ. и при отхвърляне на иск по ЗОДОВ или
прекратяване на производството поради недопустимост на иска, съдът следва да
присъди и минималното възнаграждение за един адвокат, определено съгласно
наредбата по чл.36, ал.2 от Закона за адвокатурата, ако другата страна, т.е.
ако административният орган е ангажирал и ползвал адвокат за осъществяване на
процесуално представителство и защита и му е платил адвокатско възнаграждение,
но никъде не предвижда присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в какъвто и да е размер, ако административният орган си е бил
представляван и защитаван от щатен юрисконсулт, както това е в настоящото
съдебно производство. По тези съображения настоящият съдебен състав намира, че
не следва да бъде присъждано юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер, в полза на ответника по жалбата.
Така, предвид изложените по-горе мотиви и на основание
чл.172, ал.2, предл.ІV/четвърто/, във вр. с ал.1 от АПК, Административният съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Х.С.Х., с посочен адрес ***, с ЕГН **********,
против Акт №09/06/3/0/03258/2/01/04/01 от
15.11.2018 год. за установяване на
публично държавно вземане, издаден от
директора на Областна дирекция – Кърджали на Държавен фонд „Земеделие”, с
който, на основание чл.37, ал.1, т.2 и т.3 от Наредба №10
от 10.06.2016 год. за прилагане на подмярка 6.3
„Стартова помощ за развитите на малки стопанства” от Програмата за развитите на
селските райони за периода 2014 – 2020 год.”, във връзка с чл.9, ал.1, т.1 от
Договор №*** от *** год., чл.59, ал.1 и
2 от Административнопроцесуалния кодекс и във връзка с чл.165 и чл.166 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и чл.20а, ал.1 от Закона
за подпомагане на земеделските производители,
с който, с т.І от същия, е прекратен Договор №*** от
*** год., сключен от Х.С.Х. с ДФ „Земеделие” и с т.ІІ от същия, на Х.С.Х. е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане, в размер на 19558.00 лева
(деветнадесет хиляди петстотин петдесет
и осем лева), съгласно таблица 1 към акта.
Преписи от настоящото
решение, на основание чл.138, ал.3, във вр. с чл.137, ал.1 от АПК, да се изпратят или връчат
на страните по делото.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република
България, чрез Административен съд – Кърджали, в 14 /четиринадесет/ - дневен
срок от съобщаването или връчването му на страните.
С Ъ Д И Я :