О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 259
град Велико Търново, 7.06.2023
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, VI - ти
състав, в закрито съдебно заседание на седми юни през две хиляди двадесет и
трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН БУЮКЛИЕВ
като разгледа докладваното от докладчика адм. дело № 106/2023 г. по описа на Административен съд – гр. Велико
Търново, за да се произнесе, съобрази следното:
Ищецът
Г.В.В., понастоящем излежаващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора в Ловеч,
е предявил искова молба срещу ответника по иска Административен съд – Габрово,
с искане да се осъди този ответник да му заплати претърпени неимуществени вреди
в размер от 110 000 лв., като е посочил, че претендира и законната лихва върху
тази сума, считано от датата на завеждането на иска до окончателното и
изплащане.
Поради констатирани нередовности на исковата
молба, съдът е оставил същата без движение, като е указал на ищеца, че следва
да отстрани нередовностите, като в седемдневен срок, считано от датата на съобщаването, посочи конкретният момент на
настъпването на съответните неимуществени вреди във връзка с всяко дело на
Габровският административен съд, конкретизира всяка една о тези вреди,
настъпили в следствие на всяко твърдяно като противоречащо на Европейското
право процесуално действие по цитираните в молбата 12 дела и посочи изрично кой
първичен акт /ДЕС, ДФЕС/ или вторичен акт /Регламент, Директива и прочие/ от
Правото на Съюза е съществено нарушен от съответния съдия на Габровският административен
съд по всяко едно от посочените в исковата молба дела. Разпореждането е връчено
на 16.05.2023 година, като на 22.05.2023 година е подадена молба лично от
ищеца, претендираща да отстранява констатираните нередовности на исковата
молба.
В нея се сочи, че делата, във връзка с които се
претендира обезщетение поради противоречието на актовете на ГАС с Правото на ЕС
са всъщност 10; вредите произтичат от порочно поведение на съдебните състави,
което поведение всъщност се състои в отказ от правосъдие, което пък е в
противоречие с Европейската конвенция за защита правата на човека и основните
свободи, и в частност в противоречие с правото на справедливо и публично
гледане на делата в разумен срок от
независим и безпристрастен- съд. Направено е позоваване на разпоредбите на
чл.6, параграф 1 и чл.13 от тази Конвенция, както и на чл.3 от нея. Сочи се в
тази молба също така и, че вредите не следвало да се извличат от всяко едно
производство, тъй като не било налице обективно съединяване на искове.
В постъпилата от защитника уточняваща молба се
сочи, че се поддържа иска изцяло, а конкретният размер на всяка претенция,
свързана с твърдените незаконосъобразни действия на ГАС по десетте дела е от по
11 000 лв. твърди се, че началната дата и за десетте дела е от 4.10.2021 година, като накрая се сочи и,
че
Настоящата инстанция констатира, че нито молбата
на защитника на ищеца, нито молбата на самия ищец не отстраняват констатираните
в хода на производството нередовност на исковата молба.
Въпреки, че петчленен състав на ВАС и ВКС е
посочил изрично, че твърденията на ищеца не сочат на нарушаване на ЕКЗПЧОС, а
на ХОПЕС и на ДФЕС.
В исковата молба обаче не се сочи кое конкретно
процесуално действие на съда е постановено в противоречие с конкретна
разпоредба на Правото на ЕС и в какво се състои същественото нарушение на тази
конкретна разпоредба.
Подобно уточнение няма и в цитираните две молби на
защитника и на ищеца.
Посочването на разпоредбите на ХОПЕС и чл.6, §3 от
ДФЕС в определението на петчленния състав не може да запълни тази нередовност в
обстоятелствената част на исковата молба, нито да замени прилагането на
принципа на диспозитивното начало, изискващ описание на всички релевантни
обстоятелства, относими към наличието на претендираното притезателно в случая право.
Според разпоредбата на чл.6, §3 от ДФЕС „Основните
права, както са гарантирани от Европейската конвенция за защита на правата на
човека и основните свободи и както произтичат от общите конституционни традиции
на държавите-членки, са част от правото на Съюза в качеството им на общи
принципи.“. Посоченото означава, че претендираните от ищеца нарушения на
текстове на ЕКЗПЧОС следва да се конкретизират като се посочат най – малко Актове
на правото на Съюза /Регламент, Директива, Рамково решение и прочие/,
нарушаването на който противоречи на въведените чрез разпоредбата на чл.6, §3
от ДФЕС принципи на тази Конвенция.
Според разпоредбата на чл.47, ал.2 от ХОПЕС „Всеки има право неговото дело да
бъде гледано справедливо и публично в разумен срок от независим и
безпристрастен съд, предварително създаден със закон. Всеки има възможността да
бъде съветван, защитаван и представляван.“. Според чл.52, т.3 от тази харта „Доколкото
настоящата Харта съдържа права, съответстващи на права, гарантирани от
Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи,
техният смисъл и обхват са същите като дадените им в посочената Конвенция. Тази
разпоредба не пречи правото на Съюза да предоставя по-широка защита.“.
Следва да се отбележи, че и в този случай
посочването на нарушаване на принцип/разпоредба от ХОПЕС не е достатъчно, за да
се установи коя конкретна разпоредба на Правото на ЕС, която е задължителна за
съответнат държава – членка, е нарушена. Всъщност, съгласно чл.51, параграф 1 от Хартата „Разпоредбите на настоящата харта се отнасят за
институциите, органите, службите и агенциите на Съюза при зачитане на принципа
на субсидиарност, както и за държавите-членки, единствено когато те прилагат
правото на Съюза. В този смисъл те зачитат правата, спазват принципите и насърчават
тяхното прилагане в съответствие със своите компетенции и при зачитане на
предоставените в Договорите компетенциите на Съюза.“. Параграф 2 от разпоредбата на този член гласи следното „Настоящата харта
не разширява приложното поле на правото на Съюза извън компетенциите на Съюза,
не създава никакви нови компетенции или задачи за Съюза и не променя
компетенциите и задачите, определени в Договорите.“. Както е посочено например
в определение на СЕС по дело С-467/19 PPU, т.39 „Видно от разясненията
по член 51 от Хартата, които съгласно член 52, параграф 7 от нея трябва да се
вземат надлежно под внимание, понятието „прилагане“, предвидено в член 51,
потвърждава установената още преди влизането в сила на Хартата практика на Съда
относно приложимостта на основните права в Съюза като общи принципи на правото
на Съюза, съгласно която задължението да се зачитат основните права,
гарантирани в правния ред на Съюза, обвързва държавите членки единствено когато
те действат в приложното поле на правото на Съюза (решение от 10 юли 2014 г.,
Julián Hernández и др., C‑198/13, EU:C:2014:2055, т. 33 и цитираната съдебна практика).“.
Казано с други думи задълженията за държавите
членки, които произтичат от разпоредбата както на чл.51 от ХОПЕС, така и от принципите,
прогласени в чл.6, §3 от ДФЕ са налице само когато се прилага конкретна правна
норма, материализирана в Актове на Правото на Съюза, която предполага връзка
между тази конкретна норма, съдържаща се в такъв правен акт с възникнало за
възникнало за държавите - членки
конкретно задължение.
Именно по тази причина настоящата инстанция указа
на ищеца изрично, че следва да се конкретизира обстоятелствената част на
исковата си молба поне до степен да посочи кой именно Акт от Правото на съюза е
съществено нарушен чрез процесуалните действия и/или актове на ГАС по
посочените в молбата 10 административни дела.
Такова конкретизиране липсва както в молбата на
ищеца, така и в молбата на защитника му.
С оглед на разпоредбата на чл.129, ал.4 от ГПК във
връзка с чл.144 от АПК следва исковата молба да се върне на ищеца, като
производството по делото следва да се прекрати.
Водим от
горното Великотърновският административен съд, шести състав
О П Р Е Д Е Л И :
ВРЪЩА
исковата молба на Г.В.В., изтърпяващ наказание лишаване от свобода без замяна“,
с която се иска да се осъди ответника по иска Административен съд – Габрово, да
му заплати претърпени неимуществени вреди в размер от 110 000 лв., настъпили по
повод на дела, разглеждане от този съд.
Прекратява
производството по делото.
Определението
може да се обжалва с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му пред
Върховния административен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: