Решение по НАХД №847/2018 на Районен съд - Пазарджик

МОТИВИ към АНД №847/2018 г.:

Срещу И.Н.А. *** е било започнато наказателно производство затова, че на 10.05.2016 г. в гр. Пазарджик, пред нотариус М.З.Д. с рег.№ 693 на Нотариалната камара и район на действие Пазарджишки районен съд, съзнателно се е ползвала от неистински официален документ - Приходна квитанция №1268/29.02.2016 г. за платен данък върху превозни средства, на която е бил придаден вид, че е издадена от Дирекция „Местни данъци" при Община П., като от нея за самото му съставяне не може да се търси наказателна отговорност - престъпление по чл.316 във връзка с чл.308, ал.1 от НК.

Въз основа на събраните по това производство доказателства Пазарджишка районна прокуратура е приела с Постановление от 21.05.2018 година, че по отношение на И.Н.А. за извършеното от нея престъпление са налице основанията за прилагане на чл.78а от НК, поради което е внесла делото заедно с горецитираното постановление в Пазарджишкия районен съд с предложение за освобождаване на подсъдимата от наказателна отговорност и налагане на административно наказание глоба.

Производството пред Пазарджишкия районен съд е по чл.378 и сл. от НК.

В съдебно заседание подсъдимият И.А. не се признава за виновна. Дава обяснения за извършеното.

Представителят на Пазарджишка районна прокуратура поддържа становище, че по отношение на подсъдимите следва да се приложи чл.78а от НК.

Пазарджишкият районен съд,  като обсъди събраните по делото гласни и писмени доказателства, прие за установено следното:

През 2016 г. свидетелите М.Я. и съпругът й Б.Я. търсили да си закупят лек автомобил. Харесали такъв „БМВ 320 Д" с ДК №РА 4962 ВС, който бил изложен за продан в един автосервиз в гр.П., обл.П..

На място в автосервиза свидетелите Я.направили замяна за посоченото МПС със своя стар автомобил като доплатили определена сума. От сервиза им дали данните на собственика на новопридобития автомобил, за да се свържат с него и да уговорят прехвърлянето му. Свидетелят Б.Я. се обадил на предоставения му телефон и разговарял със свидетеля Р.С.. Свидетелят С. обяснил на свидетеля Я., че л.а. „.." с ДК №. по документи бил собственост на подсъдимата И.А., с която живеел на семейни начала. При проведен разговор на свидетеля Я. лично с подсъдимата А. двамата се разбрали да прехвърлят автомобила при нотариус в гр.П..

На уречения ден 10.05.2016 г. свидетелите Я.и подсъдимата А. се срещнали в нотариалната кантора на св. нотариус М.Д. ***, където подсъдимата А. прехвърлила собствеността на л.а. „.." с ДК №. .. на свидетелката Я. и двете подписали договор за покупко-продажба, заверен нотариално с рег. №740/10.05.2016 г.

При прехвърлянето на собствеността на МПС били необходими следните документи: голям талон на автомобила, удостоверяващ правото на собственост, квитанция от съответната община, отдел „Местни данъци и такси", удостоверяваща платения данък, декларация по чл.264, ал. 2 от ДОПК, с която продавачът декларирал липсата на задължения, декларация по чл.25 ал.8 от ЗННД за деклариране на гражданство и семейно положение.

Всички документи, необходими за продажбата на автомобила, в кантората на нотариуса били предоставени от подсъдимата И.А., включително и квитанция №1268/29.02.2016 г. на Община П., Дирекция „Местни данъци" на името на И.Н.А. за платен данък върху превозните средства (л.34). След подписването на договора всички тези документи били копирани и приложени по досието при нотариуса, а в оригинал били сложени от свидетеля М.Д. в плик и свидетелите Я.ги взели със себе си.

При нотариална заверка само на положените подписи, оригинални документи в нотариалната кантора не се съхранявали. За нуждите на производството свидетелят Д. предоставил заверени копия на приложените при подписването на договора за покупко-продажба с рег.№740/10.05.2016 г. документи, между които била и декларация по чл.264 ал.2 от ДОПК. С нея продавачът – подсъдимата А. декларирала липсата на задължения, включително и за местни данъци и такси.

След извършване на сделката свидетелката М.Я. *** и новопридобитият от нея автомобил й бил зачислен. След това тя заедно със съпруга си посетили автосервиз с цел закупеното от тях МПС да премине технически преглед. Там извършващите прегледа установили, че имало проблем с представената квитанция за платен данък за автомобила. Така на 28.11.2016 г. свидетелите Я.посетили отново отдел „Местни данъци" в гр. П. и там свидетелката Я. представила в оригинал квитанция №1268/29.02.2016 г. на Община П., Дирекция „Местни данъци" на името на И.Н.А. за платен данък върху превозните средства пред служителката свидетелката В. З.. Тъй като се усъмнила в редовността на квитанцията, свидетелката З.я показала и на своя началник-свидетелката И.Ш.. И на двете им направило впечатление, че представената квитанция не отговаряла на формата на квитанциите, издавани от Община П., Дирекция „Местни данъци", печатът не отговарял на поставения от Общината върху такива квитанции, в нея били вписани имена на несъществуващ общински служител, липсвал подпис за „платил" сумата по дължимия данък, а също така във вписания ЕГН на задълженото лице И.Н.А. липсвала една цифра. Свидетелките З.и Ш. направили справка и установили правилния ЕГН на А., но по него нямало регистрирано такова МПС, за каквото била представена процесната квитанция. От въпросната квитанция било направено ксерокопие, което останало в отдела, а оригиналът бил върнат на свидетелката М.Я.. Тя заявила, че въпросната квитанция й била дадена от подсъдимата И.А., и тъй като същата била неистинска, Я. нямала претенции и щяла да си плати дължимия данък за новопридобитото МПС.

За случая свидетелката И.Ш. подала сигнал до началника на РУ на П., била образувана преписка с проведена предварителна проверка, след което било образувано и ДП.

В хода на разследването била изискана информация от Отдел „МДТ" при Община П. относно дължими от подсъдимата А. данъци във връзка с л.а. „БМВ 320 Д" с ДК №РА 4962 ВС. Според получения отговор макар и придобит от подсъдимата И.А. с договор за покупко-продажба от 31.07.2014 г., горепосоченият автомобил не бил деклариран от нея по съответния ред и данъци за него не били начислявани. По време на разследването била изискана повторна информация, видно от която от Отдел „МДТ" при Община П. било инициирано административно-наказателно производство и на подсъдимата А. била наложена глоба, а също така й били начислени дължимите от нея данъци от момента на придобиване на лекия автомобил до неговата продажба.

Според заключението на извършената почеркова експертиза подписът, положен за „Служител" в ксерокопие на „Приходна квитанция" №1268/29.02.2016 г., не можело да бъде установено дали бил положен от подсъдимата И.А. или свидетеля Р.С.. Подписът, положен в графа „подпис, печат на декларатора" в Декларация по чл.264 ал.2 от ДОПК от „И.Н.А." от дата 10.05.2016 г., вероятно бил положен от подсъдимата И.А..

Тази фактическа обстановка съдът прие въз основа на обясненията на подсъдимата, показанията на свидетелите М.Д., Б.Я., К.Г., заключението на почеркова експертиза, както и писмените доказателства, приложени към делото.

Безспорно е, че представената по делото квитанция квитанция №1268/29.02.2016 г. представена от подсъдимата пред свидетеля М.Д., в качеството му на Нотариус с рег.№ 693 на Нотариалната камара и район на действие Пазарджишки районен съд е официален документ по смисъла на чл.93, т.5 от НК, тъй като се съставя от длъжностно лице в кръга на службата му и по установен ред и форма.

Но квитанцията е неистински документ, тъй като не е издадена от лицето посочено, като неин автор.  

Това обстоятелство категорично се установи от заключението на почерковата експертиза, подкрепена от показанията на свидетелите В. З. и И.Ш..

Няма спор, че въпросната квитанция е представен от подсъдимата А. по предназначение пред свидетеля М.Д., Нотариус с рег.№ 693 на Нотариалната камара и район на действие Пазарджишки районен съд. С представянето на документа, подсъдимата се е ползвала от него.

Единственият спор е свързан със знанието на подсъдимата, че ползва неистински документ.

Установи се безспорно от представения договор за продажба на МПС, че подсъдимата е придобила собствеността върху на л.а. „.." с ДК №... на 31.07.2014 г. и като единствен собственик е подала Заявление за регистрация в „ПП“ на МВР Пазарджик на 06.08.2014 г.

След регистрацията на автомобила обаче, същият въобще не е деклариран Отдел „МДТ" при Община П. и не е начисляван данък за него. Последното се установява от представената от Отдел „МДТ" при Община П. информация.

Следователно от момента на продобиването до датата на продажбата му на 10.05.2016 г. подсъдимата не е заплащала дължимия за автомобила местен данък.

В този ред на мисли, същата като единствен собственик на автомобила е била наясно, че няма как да бъде издадена квитанция за платен данък, т.е. представената от нея квитанция е неистински документ-същият не съставен и подписан от посочения в него автор - служител в Дирекция „МДТ“ при Община П..

Не на последно място знанието на подсъдимата А. за неистинността на инкриминирания документ се извлича и от обстоятелството, че пред периода в който е притежавала автомобила, същият не преминавал на технически преглед, при който задължително се представя документ за платен местен данък.

Поради тези данни съдът не кредитира обясненията на подсъдимата, че не съзнавала, че квитанцията за платен данък на автомобила е неистинска.  Още повече, че същата даде обяснения, че не си спомня да е плащала данъци за автомобила и да го е представяла за годишен технически преглед.

Това е още едно доказателство, че подсъдимата е била наясно, че представя неистинска декларация, възползвайки се от нея да удостовери, че е платен данъкът за него при продажбата му пред нотариус.

Съдът, при тази преценка и анализ на доказателствата по делото, прие, че подсъдимия И.Н.А. е осъществила от обективна и субективна страна признаците на престъпление по чл.316 във връзка с чл.308, ал.1 от НК, като на 10.05.2016 г. в гр. Пазарджик, пред нотариус М.З.Д. с рег.№ 693 на Нотариалната камара и район на действие Пазарджишки районен съд, съзнателно се е ползвала от неистински официален документ - Приходна квитанция №1268/29.02.2016 г. за платен данък върху превозни средства, на която е бил придаден вид, че е издадена от Дирекция „Местни данъци" при Община П., като от нея за самото му съставяне не може да се търси наказателна отговорност.

При извършване на деянието подсъдимата е действала при пряк умисъл, като е съзнавала всички обективи и субективни признаци на състава на престъплението и е искала настъпването на общественоопасните последици.

При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимата И.А. за извършеното деяние съдът се ръководи от изискванията на чл.36 от НК относно целите на наказанието и чл.54 от НК при индивидуализацията им.

Съдът отчете обществената опасност на деянието, която е висока. Това престъпления, засягащи обществените отношения свързани правилното функциониране на държавния и обществения апарат.

При преценката на обществената опасност на подсъдимата, съдът взе предвид характеристичните данни на същата, които са положителни.

Като смекчаващи вината обстоятелства съдът чистото съдебно минало на подсъдимата, добрите характеристични данни, а като отегчаващи – продължителния период на неплащане на данък върху автомобила.

Разпоредбата на чл.316 във връзка с чл.308, ал.1 от НК предвижда наказание до три години лишаване от свобода.

Видно от събраните по делото доказателства подсъдимата И.А. е неосъждана. Не е освобождавана от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК и не представлява личност с висока степен на обществена опасност.

При тези данни съдът счете, че са че са налице условията за приложение на чл.78а от НК за освобождаване на подсъдимата от наказателна отговорност и налагане на същата на административно наказание.

В този смисъл съдът на основание чл.378, ал.4, т.1 от НПК във връзка с чл.78а, ал.1 от НК освободи И.Н.А. от наказателна отговорност за престъплението по чл.316 във връзка с чл.308, ал.1 от НК и й наложи административно наказание ГЛОБА в размер на 1 500 лева, платими в полза на Държавата, по сметка на Районен съд Пазарджик.

При определяне размера на глобата съдът се съобрази със семейното, материално и имотно състояние на подсъдимата, както и обществената опасност на деянието.

На основание чл.189, ал.3 от НПК в тежест на подсъдимата И.А. бяха присъдени направените разноски по делото за в размер на 77,98 лева, платими по сметка на ОД на МВР Пазарджик.

По изложените съображения съдът постанови решението си.

 

 

 

                                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: