№ 16335
гр. София, 30.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 80 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДИМИТЪР Г. ЦОНЧЕВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ПЛ. КАРАГЬОЗОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР Г. ЦОНЧЕВ Гражданско дело №
20231110123249 по описа за 2023 година
Образувано е по искова молба на М. Г. С. против С. О. С. с правно основание чл. 49,
ал. 1 вр. ал. 3 СК, чл. 53 СК, чл. 59, ал. 2 СК за прекратяване на сключения между страните
граждански брак поради дълбоко и непоправимо разстройство на брака по вина на
ответника, за предоставяне на родителски права, определяне на местоживеене, режим на
лични контакти и издръжка в размер на 800 лева на малолетното дете на страните – Георги
С.ов С., възстановяване на предбрачното й фамилно име, както и иск по чл. 56 СК за
предоставяне на семейното жилище за ползване от ищцата и детето.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който
оспорва изцяло изложеното в исковата молба. В отговора на исковата молба е
инкорпорирана насрещна искова претенция за развод по вина на ответницата с правно
основание чл. 49, ал. 1 вр. ал. 3 СК, чл. 59, ал. 2 СК – за присъждане на родителските права
на ищеца по насрещните искове, определяне на местоживеенето на детето при ищеца по
насрещния иск, за режим на лични отношения на майката с детето, както и за месечна
издръжка в размер на 200 лева, както и иск по чл. 56 СК за предоставяне на семейното
жилище за ползване от ищеца по НИ и детето.
В исковата молба се твърди, че страните са сключили граждански брак
на 22.06.2002 г., като от брака си имат родени двама сина - малолетният
Георги С.ов С. и пълнолетният Огнян С.ов С.. Поддържа се, че бракът им е
дълбоко и непоправимо разстроен, като в тази връзка се сочи, че по време на
съвместното им съжителство между страните се породили разногласия и
конфликтни ситуации, ответникът често отсъствал от дома им, упражнявал
вербална агресия спрямо ищцата и децата им, използвал обиди в общуването
си с тях, както и показвал липса на уважение и незачитане на личното
1
достойнство. Поддържа се, че ищцата полага непосредствени грижи за двете
деца на страните, като напуснала работата си, за да се грижи за тях. Твърди се,
че страните са разделени от края на 2022 година, като причина за радялата бил
спор, иницииран от ответника, както и че ответникът изпратил децата им да й
донесат личните вещи в гр. Пазарджик от семейното жилище, находящо се в
гр. София, до което ищцата била лишена от достъп от страна на ответника.
Посочва се, че общува с малолетното дете е ограничено, тъй като живеят в
различни градове и вижда сина си рядко. Прави се искане бракът между
страните да бъде прекратен по вина на ответника, да бъде определен
съответен режим на лични отношения на ответника с детето, ответникът да
бъде осъден да заплаща месечна издръжка в претендирания размер от 800лева,
както и ползването на семейното жилище да бъде предоставено за ползване на
ищцата.
В отговора на исковата молба, депозиран в срока по чл. 131 ГПК,
ответникът оспорва изцяло изложените от ищцата обстоятелства. Твърди се,
че бракът е дълбоко и непоправимо разстроен по вина на ищцата. Поддържа
се, че между страните било налице отчуждение, липсвала физическа и
емоционална близост и двамата имали различни интереси, като по време на
съвместния им живот възниквали множество конфликтни ситуации, които
подчертали съществуващото несходство в характерите им. Изтъква се, че
ответникът взел решение за окончателната им раздяла, като понастоящем
полага непосредствени грижи за малолетното дете на страните, с което живее
в семейното жилище в гр. София. Твърди се, че ищцата е заявила желание
вещите й да бъдат донесени в гр. Пазарджик и след раздялата им двамата им
сина избрали да останат при баща си. Посочва се, че понастоящем ответникът
полагал активно грижи за малолетния им син и осигурявал средства за
издръжката и обучението му, като помежду им имало изградена силна
емоционална връзка. Поддържа се, че притежава родителски капацитет и има
финансова възможност да осигури подходящи условия за отглеждане на
детето. Ответникът предявява насрещни искове с искане бракът да бъде
прекратен по вина на ответницата по насрещните искове, както и
родителските права по отношение на общото на страните дете да бъдат
предоставени на бащата, за определяне режим на лични отношения с майката,
съгласно предложения в отговора на исковата молба, присъждане издръжка на
детето в размер от 200 лева, както и ползването на семейното жилище да бъде
2
предоставено за ползване на ответника.
По делото е постъпил отговор на насрещната искова молба, в който
ответникът по насрещния иск поддържа исканията си, обективирани в
исковата молба, бракът между страните да бъде прекратен, искането за
предоставяне ползването на семейното жилище и за родителски права,
местоживеене, режим на лични контакти и издръжка на малолетното дете от
брака. Оспорва изложените в отговора на исковата молба твърдения. Твърди
се, че съпругът имал извънбрачна връзка, която продължавала през дълъг
период от време, за която ответницата научила случайно. Посочва също се, че
ежедневно общува с детето по телефон и помежду им има емоционална
привъзраност, както и че служебната й ангажираност позволява да бъде смени
мястото си на работа и да се премести в гр. София, като по този начин детето
няма да бъде откъснато от приятелския си кръг и училищна среда. Поддържа,
че тя е родителят, който е по-пригоден да възпитава и отглежда детето на
страните. Искането към съда е да отхвърли предявените насрещни искове.
В съдебно заседание страните поддържат твърденията и отправените
искания.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и наведените от
страните доводи по реда на чл. 12 ГПК, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 49, ал. 1 СК.
С конститутивния иск по чл. 49, ал. 1 СК съпругът упражнява своето
лично преобразуващо субективно право да иска прекратяване на брака по
съдебен ред на основания, възникнали след сключването му. Правото възниква
при дълбоко и непоправимо разстройство на брака. Дълбокото и непоправимо
разстройство на брака е такова съС.ие на брачната връзка, при което напълно
липсват нормални отношения между съпрузите, разбирателство, взаимност.
Брачната връзка съществува формално, тя е изпразнена от съдържанието,
очаквано от закона и добрите нрави. Налице е пълно отрицание на нормалното
съС.ие на брачното правоотношение (ППВС № 1/1957 г., № 10/1971 г. и др.).
Не спорно и от разпитите на свидетелите и изслушванията се
установява, че съпрузите са във фактическа от 24.12.2022 г. Не комуникират
помежду си, нямат и желание за възстановяване на съвместното съжителство.
3
При установените факти по делото съдът намира брачната връзка за
невъзвратимо изпразнена от предписваното й от закона и добрите нрави
съдържание, поради което, като формална и ненужна, тя следва да се
прекрати. При това положение съдът счита, че предявените искове за развод са
основателни.
По вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака:
Вината в семейното право представлява субективното отношение на
съпруга към собственото му противобрачно поведение и неговия резултат.
Разпоредбата на чл. 49, ал. 3 СК предвижда, че съдът се произнася по въпроса
за вината за разстройството на брака само ако някой от съпрузите е поискал
това. Искането не представлява отделен установителен иск и тъй като законът
не посочва каква да е неговата форма, то е възможно същото да е направено в
исковата молба, в писмения отговор на ответника, както и устно пред съда.
Известно е още, че искането от едната страна за произнасяне по вината,
поражда правомощието на съда да преценява вината и на двете страни. Това е
така, тъй като искането за произнасянето по вината не е субективно право на
една от страните по спора да получи съдебно постановление само относно
вината на другата страна. Повдигайки този въпрос, страната единствено
инициира произнасяне на съда относно вината въз основа на събраните по
делото доказателства, но не може да ограничи това произнасяне само до
вината на противната страна /Решение № 189 от 7.10.2015 г. на ВКС по гр. д.
№ 7400/2014 г., III г. о., ГК, Решение № 1129 от 30.04.1969 г. по гр. д. №
690/1969 г. на II Г. О. на ВС, Решение № 379 от 18.02.1969 г. по гр. д. №
3361/1968 г. на II Г. О. на ВС и т. 5 и т. 6 от ППВС № 10 от 3.ХI.1971 г. по гр. д.
№ 5/1971 г., Л. Н., „Семейно право“, изд. 1977 г., стр. 252/.
В случая съпругата релевира искането чрез исковата молба и отговора
на исковата молба.
От доказателствата съдът намира, че брачната връзка е дълбоко и
непоправимо разстроена по вина на съпруга. За да достигне до този извод в
цялост кредитира показанията на разпитаните свидетели и заключението на
СПЕ. В тях липсват съществени противоречия, като в двете групи (на
свидетелите Валентина Атанасова и Георги Гергинов от едната страна и на
свидетелите Тодор Керанов и Мария Шопска) липсват взаимно изключващи се
твърдения.
4
Така от показанията на свидетелите Атанасова, Гергинов и Шопска се
установява, че на 24.12.2022 г. в гр. Пазарджик, заради спор относно
преминаване на съпругата пред телевизора, той взел ключа й от семейното
жилище в гр. София, забранил й да се прибира в него, напуснал жилщето, в
което се намирали, няколко дни по-късно изпратил целия й багаж. От този
момент настъпила фактическата раздяла, като прекъснал всякаква
комуникация с нея. От изслушването на детето и интервютата, дадени по
време на изготвяне на СПЕ се установява, а и не е спорно, че след
фактическата раздяла съпругът започнал интимна връзка с друга жена, която
представил на двамата си сина.
Установеното дава основание на съда да счита, че изключителната вина
за разстройството на брака е на ответника и ищец по НИМ С.. Без сериозна
причина той е прекратил съвместното живеене на съпрузите, с което нарушил
разпоредбата на чл. 15 СК. Демонстративно забранил на съпругата да
посещава семейното жилище, ограничавайки й достъпа чрез отнемане на
ключа, макар жилището да е за задоволяване на семейни нужди и да е
придобито в режим СИО. Много кратко след раздялата е започнал и интимна
връзка с друга жена. Прелюбодеянието, всякога, когато поради фактическата
раздяла не са прекъснати абсолютно всички връзки между съпрузите, е
сериозно брачно провинение. В настоящия случай за по-малко от 2 години от
ненадейната раздяла на съпрузите не е възможно всички връзки между тях да
се прекъснат, затова интимната връзка с друга жена е противобрачно деяние.
Съпругът е следвало да прекрати брака си, след който момент е бил в съС.ие
правомерно да започне интимна връзка.
Във връзка с останалите твърдения в исковата молба на съпругата за
грубо, унизително отношение, обиди, както и прелюбодеяние преди
фактическата раздяла – същите са недоказани.
Колкото до твърденията на съпруга, че със своята интровертност,
неполагане на труд през продължителен период от време, неангажираност с
професионалните му постижения съпругата е застроила дълбоко брачната
връзка, то макар част от тях да са доказани, не представляват брачни
провинения и не могат да послужат като основание за изпразване от
съдържание на брачната. Още повече, че в случая не е спорен личният труд,
който тя е влагала в отглеждане на децата и грижите за домакинството.
5
По иска с правно основание чл. 53 СК:
Правото на име е абсолютно субективно право на всяко физическо лице.
Веднъж получено по законния ред, името на физическото лице се ползва със
стабилитет - то може да бъде променяно само по реда и на основанията,
предвидени в закона. Законът позволява при сключването на брака всеки от
встъпващите в брак да запази своето фамилно име, да приеме фамилното име
на другия съпруг, да добави фамилното име на съпруга си към своето, както и
да приеме или добави името на другия съпруг, с което той е известен в
обществото. При прекратяване на брака с развод законът позволява на
съпруга, променил своето фамилно име, да възстанови предбрачното си
фамилно име - чл. 53 СК. Само от волята на този съпруг зависи дали ще
възстанови предбрачното си фамилно име, или ще запази фамилното име,
което е израз на законова закрила на абсолютното субективно право на всяко
физическо лице на име.
Способът за промяна на фамилното име при развод, чрез възстановяване
на предходното фамилно име, е конститутивният иск по чл. 53 СК.
Като взе предвид, че при сключването на брака съпругата е променила
фамилното си име от „Гергинова“ на „С.“ и процесуално надлежно е
инвокирала желанието си, намира, че искането е основателно и следва да бъде
уважено, като бъде възстановено предбрачното й фамилно име Гергинова.
Относно упражняването на родителските права и личните
отношения с ненавършилото пълнолетие дете на страните:
Съгласно чл. 322, ал. 2, изр. 2 от ГПК с иска за развод задължително се
предявяват и разглеждат исковете за упражняване на родителските права,
личните отношения и издръжката на децата, ползването на семейното
жилище, издръжката между съпрузите.
Нормата на чл. 59, ал. 2 СК предвижда, че когато родителите не живеят
заедно, те могат да постигнат съгласие относно местоживеенето на децата,
упражняването на родителските права, личните отношения с тях и издръжката
им. Ако родителите не постигнат споразумение, спорът се решава от районния
съд по настоящия адрес на децата, който се произнася относно
местоживеенето им, упражняването на родителските права, личните
отношения с децата и издръжката им.
6
Решението на съда по чл. 59, ал. 2 СК относно местоживеенето на
децата, упражняването на родителските права и режима на личните
отношения с децата е акт на спорна съдебна администрация. Предмет на тези
актове е промяната на граждански правоотношения съгласно установени от
закона критерии и интереси. Решенията, с които се администрират граждански
правоотношения, се характеризират с отменимостта или изменимостта на
постановения правен резултат, въз основа на нови обстоятелства - факти с
правно значение, преценявани от съда по целесъобразност.
Критериите, от които следва да се ръководи съдът в производството по
чл. 59, ал. 2 СК, са интересите на децата. В § 1, т. 5 ДР ЗЗДет. при определяне
на понятието „най-добър интерес на детето“ е възложено задължение на
решаващия орган да извърши внимателна преценка на: а) желанията и
чувствата на детето; б) физическите, психическите и емоционалните
потребности на детето; в) възрастта, пола, миналото и други характеристики
на детето; г) опасността или вредата, която е причинена на детето или има
вероятност да му бъде причинена; д) способността на родителите да се грижат
за детето; е) последиците, които ще настъпят за детето при промяна на
обстоятелствата; ж) други обстоятелства, имащи отношение към детето.
Съдът е длъжен служебно на основание чл. 59, ал. 2 СК, да определи
конкретен режим, като страните са свободни да упражняват контакт и вън от
него.
В ППВС № 1 по гр. д. № 3/1974 г., е възприето, че следва да предостави
упражняването на родителските права на единия от родителите, като под
упражняване на родителските права съдът има предвид „тяхното ежедневно
осъществяване, както и действията по закрилата, защитата и
представителството на децата“. Чрез решението си по чл. 59, ал. 2 СК съдът
изпълнява социалната си функция за предоставяне на адекватна защита на
ненавършилите пълнолетие деца, с оглед запазването на висшите им интереси
и гарантира правната сигурност, задължавайки и най-вече вменявайки
отговорност на „по-добрия“ (с оглед интересите на децата) родител да се
грижи за тяхното непосредствено отглеждане и възпитание, до постигането на
общо съгласие относно упражняването на родителските права. В ППВС №
1/74 г. също е прието, че съдът следва да определи родителят, който
еднолично ще упражнява родителските права в бъдеще, като държи сметка за
7
интересите на децата. Под „интереси на децата“ се разбират всестранните
интереси на децата по тяхното отглеждане и възпитание, създаване на трудови
навици и дисциплина, подготовка за общественополезен труд и изобщо
изграждането на всяко дете като съзнателен гражданин. Това тълкуване е
актуално и днес, както е посочено в ТР № 1/17 г. ОСГК, при сходната правна
уредба в чл. 29 СК, отм. и чл. 59, ал. 2 СК/2009 г. (вж. Решение № 50079 от
5.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2347/2022 г., III г. о., ГК). Според практиката
на В(К)С (ППВС № 1 от 12.11.1974 г. и указанията, съдържащи се в Решение
№ 60244 от 14.01.2022 г. по гр. д. № 784/2021 г. на III ГО на ВКС) при
възлагането на родителските права най-важни са възпитателските качества на
всеки от родителите, моралния облик, начина, вида, продължителността,
ефективността на полаганите от родителя грижи към детето. Децата имат
интерес упражняването на родителските права да бъдат възложени на този
родител, който с оглед обстоятелствата е по- способен да полага грижи за тях.
Необходимо е изрично да се посочи, че производството по чл. 127, ал. 2
СК и чл. 59 СК не е исково, а представлява спорна съдебна администрация
относно начина на осъществяване на признати и гарантирани от закона
материални субективни права. Актът на съда в това производство не поражда
последици, които засягат (отричат или признават) съществуването на
подлежащите на защита права, а има за цел единствено управлението
(администрирането) им, т. е. определяне начина на упражняването им. Като
производство спорната администрация е учредена именно, за да се даде
възможност за уреждане реализирането на субективни права от обществена
значимост, каквито са тези по чл. 127 СК, пряко свързани със закрилата на
децата и държавната политика за реализирането й. Поради вменената му от
закона цел, в производството за спорна съдебна администрация, за разлика от
исковото и охранителното производства, е засилено служебното начало и
съдът е задължен да администрира в пълен обем спорните правоотношения,
дори и без да е сезиран изрично за всяко от тях, като охранява интересите на
страната, ползваща се от държавна закрила и събира по своя инициатива
всички относими данни и доказателства, без ограничение във времето и извън
установените в исковото производство преклузии. В този смисъл в
производството чл. 127, ал. 2 СК, законодателят изрично възлага на съда, при
липса на споразумение между родителите по смисъла на чл. 127, ал. 1 СК, по
който и да е от елементите му - местоживеене, упражняване на родителски
8
права, лични отношения и издръжка на детето, да се произнесе служебно по
всички тези правоотношения, уреждащи в пълнота упражняването на
родителските права и правното положение на детето, макар и да е сезиран
само с един от тези въпроси като спорен между родителите, и без да има
предявени от някой от тях каквито и да е други претенции по останалите
въпроси (Определение № 4196 от 20.12.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4283/2023г.,
IV г. о., ГК).
От брака на страните са родени две деца, като Георги Стяонов С., ЕГН
********** не е навършил пълнолетие.
Не спорно и от всички доказателства се установява, че след раздялата на
родителите детето живее със своя баща в гр. София, а майката живее и работи
в гр. Пазарджик. От заключението на СПЕ, което съдът кредитира в цялост,
изслушването на вещото лице и на детето се установява, че то има еднакво
добра връзка с двамата си родители. Иска да живее с баща си, като основната
причина да го предпочете е желанието му да не променя социалната си среда
в гр. София, където учи, спортува, живеят приятелите му и да се мести в гр.
Пазарджик.
Не се доказва отчуждително поведение от родителите или развит
синдром на родителско отчуждение у детето. Установеното за двамата
родители дава основание на съда да счита, че и двамата разполагат с висок
родителски капацитет, противно на твърденията им. Предвид желанието на
детето да живее с баща си, доколкото то не е мотивирано от използвани
отчуждителни стратегии, а с конкретни причини (желание да не загубва
социална и образователна среда), съобразявайки възрастта и пола му, съдът
приема, че родителските права следва да бъдат предоставени на бащата.
Не може да бъде удовлетворено искането на майката, тъй като
предоставянето на родителските права неминуемо преминава през промяна на
местоживеене на детето от гр. София в гр. Пазарджик. Не следва да бъде взето
предвид при преценка за това кой е по-пригодния родител изразеното от нея
декларативно желание, ако й бъдат предоставени родителски права и
семейното жилище, да се премести в гр. София, тъй като и двете са бъдещи
несигурни събития. Съдът разполага с право да съобразява единствено
фактическото положение и в определени случаи сигурни бъдещи събития. При
промяна на обстоятелствата, след като ищцата С. промени местоживеенето си,
9
няма пречка да претендира изменение на решението в тази част.
Ето защо родителските права следва да бъде предоставени на бащата,
при когото да бъде определено местоживеенето на детето.
Доколкото подрастващият и неговата майка имат много добра
емоционална връзка тя трябва да бъде съхранена с широк режим на лични
отношения. Установените доходи на страните предполагат бащата да
осигурява детето на майката за упражняване на режим на лични отношения, в
противен случай съществува реална опасност връзката между майка и дете да
бъде нарушена поради ниските й доходи и намалена мобилност. За това
разрешение следва да се отчете, че изключителна вина за съС.ието на брачната
връзка и раздялата на страните носи съпруга, поради което това е един от
негативите, които трябва да понесе за противобрачното си поведение.
Съдът приема, че режимът на лични отношения между детето Георги
С.ов С. и майката М. Г. С. трябва да бъде следният:
Общ режим:
• всяка четна седмица според поредния й номер от годината за
времето от 18.00 ч. на петъчния ден до 18.00 часа на неделния ден с право на
преспиване;
Празничен режим:
• за коледните празници - всяка нечетна година за времето от 10.00
ч. на първия ден обявен за начало на празниците /почивни дни/ до 17.00 ч. на
последния ден обявен за празничен /почивен ден/ с право на преспиване;
• за новогодишните празници - всяка четна година за времето от
10.00 ч. на първия ден обявен за начало на празниците /почивни дни/ до 17.00
ч. на последния ден обявен за празничен /почивен ден/ с право на преспиване;
• за великденските празници - всяка четна година за времето от
10.00 ч. на първия ден обявен за начало на празниците /почивни дни/ до 17.00
ч. на последния ден обявен за празничен /почивен ден/ с право на преспиване.
• тридесет календарни дни през лятото /в периода от 01 юли до 01
септември/, разделени на два периода от по 15 последователни календарни
дни, по време, което не съвпада с платения годишен отпуск на майката, за
времето от 10,00 часа на първия ден от периода до 19,00 часа на последния ден
от периода, като майката следва да съобщи на бащата писмено в срок до 31
10
май на всяка календарна година кога в периода 01 юли - 01 септември ще
ползва платения си годишен отпуск, а в случай че майката не изпълни
задължението си за уведомяване своевременно, то бащата има право да
осъществи режима на лични отношения за времето от 10,00 часа на 01 юли до
19,00 часа на 16 юли, и за времето от 10,00 часа на 01 август до 19,00 часа на
16 август;
Майката има право да упражнява режим на лични отношения, като
присъства на всички важни събития в живота на детето - рождени дни, именни
дни, празници и мероприятия в училище, спортни прояви и други.
За коледните празници, новогодишните празници и великденските
празници, в годините, в които майката няма право да упражнява режим на
лични отношения с детето общият режим на лични отношения между тях не
се прилага и бащата има право да прекарва празниците с детето,
упражнявайки родителски права.
В годините, когато 6 май или 24 май е част от великденските празници,
детето прекарва празника (6 май или 24 май) с родителя, който има право да
прекара великденските празници с него.
Бащата предава и взима детето в и от дома на майката.
При взаимно съгласие между страните майката и детето могат да
упражняват режим на лични отношения и в различни от посочените периоди.
Относно издръжката на детето:
Съгласно чл. 59, ал. 2 СК, съдът се произнася по въпросите на
издръжката на децата дори и да не е отправено искане в тази насока. Съгласно
чл. 142, ал. 1 СК, конкретният размер на издръжката във всеки отделен случай
следва да се определя не само въз основа на нуждите на лицето, което има
право на такава, но и съобразно възможностите на лицето, което я дължи. Това
означава, че следва да се търси разумният и обективно възможен баланс
между нужди и възможности, като се отчитат характерните за всеки конкретен
случай релевантни обстоятелства. Насоки за преценка на последните са
дадени в т. 4 и 5 ППВС № 5 от 16.11.1970 г.
Доказва се, че ответницата по НИМ е трудово ангажирана, като
реализира месечен доход в размер на 1200 лв. Съобразявайки възможностите
й съдът приема, че предявеният иск е основателен, като издръжката следва да
11
бъде в минимално установения законов размер 233,25 лв., считано от
16.10.2023 г. както и да бъде присъдена законна лихва върху всяка просрочена
вноска, считано от 16.10.2023 г., когато е заведена НИМ.
На основание чл. 242, ал. 1 ГПК следва да бъде постановено
предварително изпълнение на решението в частта за издръжката.
По иска с правно основание чл. 56 СК:
Предоставянето за ползване на семейното жилище е последица от
развода между страните - елемент от имуществените последици на
прекратяването на брака. Когато страните нямат ненавършили пълнолетие
деца, съдът се произнася относно ползването на семейното жилище, ако някой
от съпрузите е поискал това и има жилищна нужда.
Съгласно §1 СК семейно жилище съставлява жилището, което е
обитавано от двамата съпрузи и техните ненавършили пълнолетие деца.
Според чл. 56, ал. 1 СК, при допускане на развода, когато от брака има
ненавършили пълнолетие деца, съдът служебно се произнася за ползването на
семейното жилище, а когато от брака няма ненавършили пълнолетие деца,
съдът се произнася по въпроса за ползването на семейното жилище само по
искане на страната. Съгласно чл. 322, ал. 2 ГПК искането за ползване на
семейното жилище се съединява с брачния иск, поради което то следва да бъде
въведено от ищеца с исковата молба, но може да бъде въведено и от ответника
с отговора на исковата молба или с насрещен иск. След въвеждането му като
предмет на делото от една от страните, изразеното от насрещната страна
становище относно начина на разпределяне на семейното жилище или на кого
от съпрузите да бъде предоставено ползването му, съставлява правен довод,
който може да бъде заявен в хода на делото до приключване на устните
състезания (Определение № 1243 от 11.12.2013 г. на ВКС по гр. д. №
6188/2013 г., III г. о., ГК и Решение № 511/16.01.2013 г. на ВКС по гр. д. №
1364/2011 г., IV г. о.).
Съгласно тълкуването, дадено в т. 6 от раздел II на ППВС №
12/28.11.1971 г., не е налице друго жилище, когато при раздялата се ползва
временно жилище на свободен наем или съпругът е приютен при своите
близки при условията на самосгъстяване (вж. още в този смисъл Определение
№ 603 от 02.07.2018. г. на ВКС по гр. д. № 3939/2017 г., IV г. о., ГК).
12
По делото и двамата съпрузи искат предоставяне ползването на
семейното жилище, находящо се в гр. София, ж.к. „Манастирски ливади-
запад“, ул. „Паша Христова“ № 9, ет. 1, ап. 2.
Не е спорно, че жилището е придобито по време на брака на страните в
режим на СИО. Не се установява съпрузите да имат жилищна нужда, тъй като
всеки от тях притежава по няколко жилищни имота. Доколкото родителските
права са предоставени на съпруга, то семейното жилище следва да му бъде
предоставено за ползване до навършване на 18 годишна възраст от детето
Георги С. на основание чл. 56, ал. 1 СК.
Доводите, че съпругата е поставена в икономическа зависимост чрез
дадено съгласие за учредяване на ипотека за обезпечаване на закупуване на
имот лична собственост на съпруга са несъстоятелни. От една страна нямат
съществено значение за преценката относно предоставяне на жилището, от
друга съпругата сама се е поставила в това положение като е дала съгласие за
учредяване на ипотека, а и като не е престирала труд, от който да реализира
доходи.
По разноските:
На основание чл. 329, ал. 1 ГПК съдебните разноски следва да бъдат
възложени на виновния съпруг.
Доказва се, че съпругата е сторила разноски в производството в размер
на 4420 лв. (2000 лв. за подаване на исковата молба, 2000 лв. за процесуално
представителство по НИМ, 25 лв. държавна такса, 400 лв. депозит за
изготвяне на СПЕ).
Възражението на процесуалния представител на ответника и ищец по
НИМ С. с правно основание чл. 78, ал. 5 ГПК е основателно. Заплатеното
възнаграждение за процесуално представителство е несъответно на
фактическата и правна сложност на делото. Макар да са предявени множество
насрещни искове, правният спор не разкрива твърде висока правна сложност,
изчерпан е в три заседания, без да голям обем на събрани доказателства. При
това положение възнаграждението, следва да бъде намалено до сумата от
1200 лв. разноски за адвокатско възнаграждение, която съпругът да бъде
осъден да заплати на съпругата си, както и да заплати сумите от 25 лв.
държавна такса и 400 лв. депозит за изготвяне на СПЕ.
13
На основание чл. 329 ГПК вр. чл. 6, т. 2 ТГПК съпругът следва да
разноските за държавна такса в общ размер на 40 лв.
Съпругата следва да заплати държавна такса върху определената
издръжка в размер на 335,88 лв. на основание чл. 78, ал. 6 вр. чл. 69, ал. 1, т. 7
ГПК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД брака, сключен на 22.06.2002 г. в гр.
Пазарджик, между М. Г. С., ЕГН ********** и С. О. С., ЕГН **********, за
което е съставен Акт за граждански брак № 168 от 22.06.2002 г. на длъжностно
лице по гражданско съС.ие при община Пазарджик, като дълбоко и
непоправимо разстроен по ВИНА НА СЪПРУГА на основание чл. 49, ал. 1
вр. ал. 3 СК.
ПРЕДОСТАВЯ на основание чл. 59, ал. 2 СК упражняването на
родителските права спрямо непълнолетното дете ГЕОРГИ С.ОВ С., ЕГН
********** на бащата С. О. С., ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 59, ал. 2 СК местоживеенето на детето
ГЕОРГИ С.ОВ С., ЕГН ********** на адреса на бащата С. О. С., ЕГН
**********.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 59, ал. 2 СК режим на лични отношения
между майката М. Г. С., ЕГН ********** и детето ГЕОРГИ С.ОВ С., ЕГН
**********, съгласно който:
Общ режим:
• всяка четна седмица според поредния й номер от годината за
времето от 18.00 ч. на петъчния ден до 18.00 часа на неделния ден с право на
преспиване;
Празничен режим:
• за коледните празници - всяка нечетна година за времето от 10.00
ч. на първия ден обявен за начало на празниците /почивни дни/ до 17.00 ч. на
последния ден обявен за празничен /почивен ден/ с право на преспиване;
14
• за новогодишните празници - всяка четна година за времето от
10.00 ч. на първия ден обявен за начало на празниците /почивни дни/ до 17.00
ч. на последния ден обявен за празничен /почивен ден/ с право на преспиване;
• за великденските празници - всяка четна година за времето от
10.00 ч. на първия ден обявен за начало на празниците /почивни дни/ до 17.00
ч. на последния ден обявен за празничен /почивен ден/ с право на преспиване.
• тридесет календарни дни през лятото /в периода от 01 юли до 01
септември/, разделени на два периода от по 15 последователни календарни
дни, по време, което не съвпада с платения годишен отпуск на майката, за
времето от 10,00 часа на първия ден от периода до 19,00 часа на последния ден
от периода, като майката следва да съобщи на бащата писмено в срок до 31
май на всяка календарна година кога в периода 01 юли - 01 септември ще
ползва платения си годишен отпуск, а в случай че майката не изпълни
задължението си за уведомяване своевременно, то бащата има право да
осъществи режима на лични отношения за времето от 10,00 часа на 01 юли до
19,00 часа на 16 юли, и за времето от 10,00 часа на 01 август до 19,00 часа на
16 август;
Майката има право да упражнява режим на лични отношения, като
присъства на всички важни събития в живота на детето - рождени дни, именни
дни, празници и мероприятия в училище, спортни прояви и други.
За коледните празници, новогодишните празници и великденските
празници, в годините, в които майката няма право да упражнява режим на
лични отношения с детето общият режим на лични отношения между тях не
се прилага и бащата има право да прекарва празниците с детето,
упражнявайки родителски права.
В годините, когато 6 май или 24 май е част от великденските празници,
детето прекарва празника (6 май или 24 май) с родителя, който има право да
прекара великденските празници с него.
Бащата предава и взима детето до и от дома на майката.
При взаимно съгласие между страните майката и детето могат да
упражняват режим на лични отношения и в различни от посочените периоди.
ОСЪЖДА на основание чл. 59, ал. 2 СК М. Г. С., ЕГН ********** ДА
ЗАПЛАЩА на ГЕОРГИ С.ОВ С., ЕГН **********, действащ лично и със
15
съгласието на своята майка и законен представител С. О. С., ЕГН **********,
месечна издръжка в размер на 233,25 лв. до пето число на текущия месец, за
който е дължима, считано от 16.10.2023 г. до настъпване на обстоятелства,
обуславящи изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната
лихва за забава върху просрочените месечни задължения за издръжка, считано
от 16.10.2023 г. до окончателното им изплащане.
ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище, находящо се в гр.
София, ж.к. „Манастирски ливади-запад“, ул. „Паша Христова“ № 9, ет. 1, ап.
2 на съпруга С. О. С., ЕГН ********** за срок до навършване на пълнолетие
на детето Георги С.ов С., ЕГН **********.
ОСЪЖДА С. О. С., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на М. Г. С., ЕГН
********** сумата от 1625 лв. – разноски в производството на основание чл.
329, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА С. О. С., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ сумата от 40 лв. –
разноски в производството по сметка на Софийския районен съд на основание
чл. 329, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА М. Г. С., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ сумата от 335,88
лв. – разноски в производството по сметка на Софийския районен съд чл. 78,
ал. 6 ГПК.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването на
препис на страните пред Софийския градски съд.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
16