Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 849
10.07.2020 година гр.Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският административен съд,
XIX-ти административен
състав,
на двадесет и пети юни две хиляди и двадесета година,
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧАВДАР ДИМИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ : 1.
ХРИСТО ХРИСТОВ
2. ЯНА КОЛЕВА
при секретаря: В. С.
с участието на прокурора Христо Колев
като разгледа докладваното от съдията Колева
касационно наказателно административен характер дело № 932 по описа за 2020
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК) във връзка с чл.63, ал.1, изречение второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано
е по касационна жалба на Дирекция „Инспекция по труда” – Сливен (ДИТ-Сливен)
против решение № 122/15.04.2020г. по АНД № 1201/2019г. по описа на Районен съд
– Несебър, с което е отменено наказателно постановление №
02-002665/05.09.2019г., издадено от директора на ДИТ-Сливен, с
което на „Крутон” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.Несебър, комплекс „Форт Нокс Холидей”, за нарушение по чл.8, ал.1, т.1 от
Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност (ЗТМТМ), на основание чл.79,
ал.4, във връзка с чл.75а, ал.5 от същия закон, е наложена „имуществена
санкция” в размер на 2 000 лв.
Касационният жалбоподател намира решението на първоинстанционния
съд за неправилно. Изтъква, че е неправилен изводът на съда, че не е доказано
обстоятелството, че „Крутон” ООД работодател, след като е установено Кузнецов
да полага полага труд в проверявания обект, стопанисван от посоченото дружество.
Изразява несъгласие с извода на съда, че като административен орган не е изпълнил
задължението си да представи в цялост административнонаказателната преписка. Не
сочи доказателства. Иска се отмяна на съдебния акт и потвърждаване на
наказателното постановление.
В съдебно
заседание, касаторът, редовно уведомен, не изпраща представител.
Ответникът
по касация – „Крутон“ ООД, се представлява от адв. И., надлежно упълномощен.
Оспорва жалбата и иска решението на районния съд да бъде оставено в сила. Не
сочи доказателства. Не претендира разноски.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Бургас изразява становище за неоснователност на
оспорването.
След като
прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е подадена в
преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна страна и в
съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна.
С обжалваното решение Районен съд –
Несебър е отменил наказателно
постановление № 02-002665/05.09.2019г., издадено от директора на ДИТ-Сливен, с което на „Крутон” ООД, за нарушение по чл.8, ал.1, т.1 от
ЗТМТМ, на основание чл.79, ал.4, във връзка с чл.75а, ал.5 от същия закон, е
наложена „имуществена санкция” в размер на 2 000 лв.
Първоинстанционният
съд посочил, че административнонаказващият орган не представил
административната преписка в цялост, а само отделни документи. Обсъдил, че
обстоятелството, че едно физическо лице, без достъп до пазара на труда, се
намира в обекта, където полага труд като сервитьор, и че този обект се
стопанисва от дружеството касатор, не било достатъчно да се приеме, че именно
това дружество е негов работодател. По делото не било доказано лицето да има
задължения към търговското дружество, които да съдържат всички елементи по
смисъла на чл.124 от КТ, определящи правоотношението като трудово. Първоинстанционният
съд е приел, че е налице несъответствие в описанието на изпълнителното деяние
на нарушението като в началото на обстоятелствената част е посочено „предоставя
работна сила“, а след това „допуснал А.А.К. да извършва трудова дейност.“ и е
направил извод, че отговорността за допустителство не е регламентирана в
административно-наказателната разпоредба. Прието е, че е налице смесване на
фактическите състави на чл.75а, ал.5 от ЗТМТМ и чл.75а, ал.3 от ЗТМТМ. На следващо
място според Районния съд, при съставяне на АУАН и издаване на НП били
допуснати съществени процесуални нарушения, които довели до ограничаване
правото на защита на санкционираното юридическо лице.
Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на
районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията
предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.
Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда
само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи
служебно.
Настоящата касационна
инстанция намира, че съставения АУАН и обжалваното НП са съставени от
компетентни органи, при спазване на императивните норми на чл.34, ал.3, чл.42 и чл.57 от ЗАНН и същите съдържат
необходимите реквизити. Относно материалната законосъобразност на издаденото наказателно
постановление, съдът намира, че отговорността на „Крутон“ ООД е ангажирана
правилно. Това е така по следните съображения:
Дружеството-жалбоподател е
санкционирано за това, че в качеството му на
работодател по смисъла на §1, т.1 от ДР на КТ, на
19.08.2019г. в стопанисвания от него ресторант „Крутон“, в к.к Сл. Бряг А.К., гражданин на Руска Федерация полага труд като
сервитьор. Предвид документите, представени за руския гражданин, същият нямал
право на достъп до пазара на труда.
Разпоредбата на чл.8, ал.1, т.1 от
ЗТМТМ императивно указва, че право на достъп до пазара на труда нямат работници
– граждани на трети държави, които имат виза за краткосрочно пребиваване в
Р.България, освен в случаите на сезонна работа по чл.24, ал.3 от същия закон.
Изключението на чл.24, ал.3 от ЗТМТМ
предвижда, че сезонна работа до 90 дни без прекъсване в рамките на календарната
година съгласно чл.24л от Закона за чужденците в Република България се
регистрира от Агенцията по заетостта въз основа на подадена от работодателя
декларация и при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на
закона.
Санкционната
норма на чл.75а, ал.5 от ЗТМТМ регламентира наказанията, които се налагат в
размерите по ал.1 и 2 на чл.75а от ЗТМТМ и в случаите, когато се предоставя
работна сила при условията на чл.8, ал.1 от чужденец, който няма право на
достъп до пазара на труда. Ал.1 санкционира чужденец – гражданин на трета
държава, който предоставя работна сила или е приет като командирован или
изпратен в Р.България в рамките на предоставяне на услуги без съответното
разрешение или регистрация в Агенцията по заетостта, с глоба от 500 до 5000
лева. Ал.2 предвижда, че наказанието по ал.1 се налага и на работодател –
физическо лице, за което чужденец предоставя работна сила или е приело законно
пребиваващи чужденци – граждани на трети държави, без съответното разрешение
или регистрация в Агенцията по заетостта, а на работодател – юридическо лице, се
налага имуществена санкция в размер от 2000 до 20 000 лева, освен ако не
подлежи на по-тежко наказание.
В конкретния случай, по делото е
безспорно установено, че руският гражданин А.А.К. е работил като сервитьор в
проверения търговски обект – ресторант „Крутон“, стопанисван от „Крутон“ ООД,
което дава основание на съда да приеме, че Кузнецов е предоставял работната си
сила именно в полза на „Крутон“ ООД, тъй като това дружество е стопанисвало
проверения търговския обект. Настоящата касационна инстанция, счита че изводите
на първоинстанционния съд за недостатъчност на доказателствения материал, за да
се обоснове този извод е необоснован.
В декларация по чл.68, ал.1, т.3 от
ЗТМТМ А.К. е посочил, че работи за „Ти Джи Ай Сървис“ ООД като консултант и има
разрешение за работа. Съдържанието на тази декларация се опровергава от
събраните по делото доказателства. На първо място не е представено разрешение
за работа, а виза за краткосрочно пребиваване „С“ за „организиран туризъм“. На
следващо място, от показанията на свидетелката Димитрова, които съдът кредитира
като логични и последователни, Кузнецов е обслужвал клиенти, като е вземал
поръчки и е приемал плащания, поради което е направен правилен извод, че лицето
е престирало труд като сервитьор, а не като консултант. Обектът е стопанисван
от „Крутон“ ООД и поради липса на доказателства, които да установяват друго
лице, което да осъществява дейност в този обект, правилен е изводът, че
„Крутон“ ООД е работодател. Този извод не се променя и от представения по
делото договор за предоставяне на услуги между „Крутон“ ООД и „Ти Джи Ай
Сървис“ ООД, тъй като той не се отнася за дейността, която е осъществявал К. – сервитьор,
а касае обслужващ персонал – готвачи. В чл.2 е договорено, че „Ти Джи Ай
Сървис“ ООД се задължават да осигурят на „Крутон“ ООД обслужващ персонал –
готвачи, които да обслужват гостите на ресторанта на „Крутон“ ООД, а не
сервитьори, каквато дейност е осъществявал К.. По тези съображения съдът
приема, че от представения договор не се установява, че К. в момента на
извършване на проверката е престирал работна сила за „Ти Джи Ай Сървис“ООД, а
не за „Крутон“ ООД, в чийто ресторант бил установен да полага труд като
сервитьор.
Съгласно разпоредбата на чл.75а,
ал.5 вр. с ал.2 от ЗТМТМ наказание се налага на работодател – юридическо лице,
за което се предоставя работна сила при условията на чл.8, ал.1 от чужденец,
който няма право на достъп до пазара на труда. Изпълнителното деяние не е под
формата на допустителство, а от фактическата обстановка, описана в
наказателното постановление не се извлича тази форма на осъществяване на
деянието. Вярно е, че в края на обстоятелствената част на наказателното
постановление е употребено „е допуснал“, но настоящата касационна инстанция
счита, че този неправилно употребен израз не поставя под съмнение волята на
административно-наказващия орган, нито нарушава правото на защита на
жалбоподателя, след като подробно преди това са формулирани всички елементи от
фактическа страна, касаещи неизпълнението на задълженията към Държавата от
страна на дружеството-жалбоподател. В този смисъл настоящата касационна
инстанция, счита че по делото се установи неизпълнение на задължения към
Държавата от дружеството –жалбоподател, в качеството работодател на 19.08.2019г. в стопанисвания от него ресторант
„Крутон“, в к.к Сл. Бряг като А.К., гражданин
на Руска Федерация е полагал работна сила като
сервитьор, при условията на чл. 8, ал. 1 от ЗТМТМ /
притежавал е виза „С“ за краткосрочно пребиваване в Р.България /
без право на достъп до пазара на труда.
В
първоинстанционното решение е акцентирано, че наказващият орган е направил
смесване на съставите на нарушение по
чл.75а, ал.5 от ЗТМТМ и чл.75а, ал.3 от ЗТМТМ. Настоящата касационна
инстанция намира за необходимо да отбележи, че административно-наказателната
разпоредба на чл.75а, ал.3 препраща само към ал.1 на посочената разпоредба,
която предвижда наказание за чужденец – гражданин на трета държава,
който предоставя работна сила, докато в настоящата хипотеза субекта на
административно-наказателната отговорност е работодател –юридическо лице в
полза, на което се предоставя работна сила.
Правилно е определен размерът на
имуществената санкция, тъй като приложимата санкционна норма – чл.75а, ал.5,
вр. ал.2 от ЗТМТМ указва, че за нарушение извършено от юридическо лице,
предвидената санкция е в размер от 2000 до 20 000 лв., т.е. наложената имуществена санкция в размер на 2000 лв., се
явява в минималния предвиден в закона размер.
По изложените
съображения наказателното постановление следва да бъде потвърдено. Като е
стигнал до изводи различни от изложените и е обосновал краен резултат за отмяна
на издаденото НП, районният съд е постановил неправилно решение, което следва
да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да се потвърди
наказателното постановление.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК във връзка с чл.63, ал.1, изречение
второ от ЗАНН, Административен съд – гр.Бургас, ХIX състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 122 от 15.04.2020г., постановено по НАХД № 1201/2019 по описа на
Районен съд – Несебър и вместо него постановява:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно
постановление № 02-002665/05.09.2019г., издадено от директора на ДИТ-Сливен, с което на „Крутон” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Несебър, комплекс „Форт Нокс Холидей”, за нарушение по чл.8,
ал.1, т.1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, на основание
чл.79, ал.4, във връзка с чл.75а, ал.5 от същия закон, е наложена „имуществена
санкция” в размер на 2 000 лв.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.