Решение по дело №634/2024 на Административен съд - Пазарджик

Образувано е по жалба на „Технострой 80“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.Пазарджик, против ревизионен акт № P-16001321005256-091-001/12.04.2022г., потвърден с решение № 282/04.07.2022г. на Директора на Дирекция “ОДОП“ -гр. Пловдив в частта с който са установени допълнително данъчно-осигурителни задължения в размер на 48 225,53лв ДДС и 16 182,64лв лихви върху тях и допълнително данъчно-осигурителни задължения за размера над 4484,78лв. корпоративен данък до сумата от 23 768,30лв и над 356,32лв лихва върху тях до сумата от 6 561,68лв.

Твърди се в жалбата, че в хода на данъчното производство органите по приходите не са изследвали изцяло всички факти и обстоятелства, имащи отношение към определяне на задълженията на дружеството - жалбоподател. Излага подробни съображения. Моли съдът да отмени ревизионен акт № P-16001321005256-091-001/12.04.2022г., потвърден с решение № 282/04.07.2022г. на Директора на Дирекция “ОДОП“ -гр. Пловдив в частта на установените задължения по ЗДДС и ЗКПО. Претендира разноски.

Ответникът - Директорът на дирекция "ОДОП" - Пловдив при ЦУ на НАП чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли да бъде оставена без уважение. Излага съображения. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, приема от фактическа и правна страна следното:

Ревизионното производство е започнало със заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-16001321005256-020-001/14.09.2021г. и ЗИЗВР № Р- Р-16001321005256-020-002/22.12.2022г., №Р-16001321005256-020-003/25.01.2022г., спирана със заповед №Р-16001321005256-023-001/28.01.2021г., възобновявана със заповед №Р-16001321005256-143-001/07.02.2022г., всички издадени от началник сектор при ТД на НАП-Пловдив.

Предмета на ревизията за задължения – корпоративен данък за периода 01.01.2015г. – 31.12.2020г. и задължения по ЗДДС за периода 01.12.2015г. – 31.12.2020г.

За резултатите от ревизията е съставен ревизионен доклад (РД) №Р-16001321005256-092-001/21.03.2022г., връчен на ревизираното лице на 22.03.2023г. по електронен път , като не е подадено възражение срещу него по реда на чл. 117, ал. 5 от ДОПК.

Обжалваният РА е издаден от Т. П. на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията и М. К. на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията – съгласно заповед №РД-09-1979 от 30.09.2021г. на Директора на ТД на НАП - Пловдив. Същите са материално и териториално компетентни по смисъла на чл. 119 и чл.112 вр. чл.7 от ДОПК и чл.7, ал.1 от ЗНАП, в какъвто смисъл са указанията, дадени в ТР №5 от 22.06.2015г. на ОСС от І и ІІ колегия на ВАС.

Предвид изложеното и с оглед разпоредбата на чл.160, ал.2 от ДОПК съдът приема, че ревизионният акт е валиден административен акт - издаден от компетентен орган по приходите на основание чл.119, ал.2 от ДОПК, след провеждане на ревизия, възложена от надлежно оправомощен административен орган съгласно чл.112 и чл.113 от ДОПК, в предвидената от закона форма и съдържащ реквизитите, посочени в чл.120 от ДОПК. Съгласно разпоредбата на чл.120, ал.2 от ДОПК ревизионният доклад е неразделна част от ревизионния акт и изложените в РД мотиви по същество са мотивите на РА – в какъвто смисъл е трайната и непротиворечива практика на ВАС.

В ревизионния акт са посочени фактическите и правните основания за неговото издаване, ревизиращият орган е извършил анализ на доказателствата и е приел, че ревизираното лице следва да довнесе задължения общо в размер на 71 993,83лв и лихви за просрочия към тях размер на 22 744,32лв., от които 23 768,30лв корпоративен данък и 6 561,68лв лихви и 48 225,53лв ДДС и 16 182,64лв лихви.

РА е връчен на жалбоподателя на 29.04.2022г. По подадената срещу него на 05.05.2022г. жалба по реда на чл.152 от ДОПК е постановено решение №282 от 04.07.2022г. на Директора на Д“ОДОП“ – гр.Пловдив при ЦУ на НАП, с което е потвърден ДРА. В срока по чл.156 от ДОПК е подадена жалба срещу решение №282 от 04.07.2022г. на Директора на Д“ОДОП“ – гр.Пловдив при ЦУ на НАП.

По делото в качеството на свидетели са разпитани строителни работници на някои от обектите- св. С. Б., св. Б. К., св. С. С. и св. С. С.. От показанията им се установява, че са полагали труд на различни обекти на „Техно-строй 80“ЕООД, но с материали на РЛ, като са работили за сметка на някои от доставчиците. Съдът кредитира показанията на свидетелите, че са полагали труд на обекти на РЛ, но не и че са били ангажирани по гражданско правоотношение със съответния доставчик, доколкото в тази част показанията им се оборват от събраните в ревизионното производство доказателства.

С решение № 609/25.10.23 г. по адм. д.769822 г. на АС Пазарджик РА е бил отменен за задълженията на дружеството по ЗДДС и в по- голямата си част за задълженията по ЗКПО. Това решение е отменено с решение № 6612830.05.2024 г по адм. д. 12357/23 г. по описа на ВАС и делото е било върнато за ново разглеждане от друг състав на настоящия съд като са дадени задължителни указания.

За задълженията от 4484,78лв. корпоративен данък и 356,32лв лихви решението на АС Пазарджик е влязло в сила.

Жалбата е подадена в установения за това преклузивен 14-дневен срок от активно легитимирано лице, против годен за съдебен контрол административен акт и пред местно компетентния административен съд – в този смисъл е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Предмет на спора са неприети доставки както следва:

- по 14 бр. фактури от „ДЕЛТА ГРУП 2020“ ЕООД с обща данъчна основа 60 432,89 лв. и ДДС 12 086.56 лв., с предмет на доставки СМР.

- 16 бр. фактури от „СТРОЙ КОРЕКТ К.“ ЕООД с обща данъчна основа 44 634,16 лв. и ДДС 8 926,84 лв.. с предмет на доставки СМР.

- 1 бр. фактура от „Б.“2018 ЕООД № **********/18.04.2018 г. с данъчна основа 800,00 лв. и начислен ДДС 160,00 лв„ с предмет на доставка - облицовъчен камък.

- 7 бр. фактури от „ПОКРИВСТРОЙ –ДОБРЕВИ“ ЕООД с обща данъчна основа 10 233,33 лв. и ДДС 2 046,67 лв„ с предмет на доставки СМР.

- 1 бр. фактура от „РОСИ КОМФОРТ“ ЕООД № 232/02.08.2017 г. с данъчна основа 5 950,00 лв. и начислен ДДС 1 190,00 лв., с предмет на доставка - СМР по договор.

- 2 бр. фактури от „КАЛИЙС“ ЕООД № 1/25.06.2018 г. с данъчна основа I 245.83 лв. и начислен ДДС 249,17 лв. и № 2/26.06.2018 г. с данъчна основа 1 208,33 лв. и ДДС 841,67 лв., предмет на доставки СМР и аванс за СМР.

- 1 бр. фактура от „ДЖЕЙ КАР 4 КОНСЕПТ“ ЕООД № 158/05.05.2018 г. с данъчна основа 1 891,67 лв. и начислен ДДС 378.33 лв.. с предмет на доставка СМР, облицовка с камък на православен параклис в с. Крали Марко

- 1 бр. фактура от „ГЕОТЕРМ БГ“ ЕООД № 168/14.12.2017 г. с данъчна основа 2 583,33 лв. и начислен ДДС 516,67 лв., с предмет на доставка – СМР.

- 10 бр. фактури от „ВИРАМАКС ЛИМИТЕД ВД“ ЕООД с обща данъчна основа 24 116,66 лв. и ДДС 4 823,33 лв., с предмет на доставки СМР.

- 2 бр. фактури от „ЛЕМТРАНС“ ЕООД № 104/29.09.2016 г. с данъчна основа 8 583,33 лв. и начислен ДДС 1716,67 лв. и № 203/21.10.2016 г. с данъчна основа 10 561,18 лв. и ДДС 2 112,24 лв., предмет на доставки - СМР.

- 7 бр. фактури от „ЕВРОГРУП 7“ ЕООД от м.09.2017 г. до м. 12.2020 г. с обща данъчна основа в размер на 20 370,26 лв. и начислен ДДС 4 074,04 лв.

- 4 бр. фактури от „ХИДРОСТРОЙ БИЛДИНГ БГ“ ЕООД за м.11 и м. 12.2020 г. с обща данъчна основа в размер на 15 616,67 лв. и ДДС 3 123,33 лв.;

- 1 бр. фактура от „ИВОН БИЛДИНГ 95“ ЕООД № **********/17.03.2016 г. с данъчна основа 7 400,00 лв. и ДДС 1 180,00 лв.;

- 3 бр. фактури от „ЕМ СИ СТРОЙ“ ЕООД от м.06.2016 г. с обща данъчна основа в размер на 22 500,00 лв. и ДДС 4 500,00 лв.

С обжалвания РА данъчният орган е отказал да признае правото на данъчен кредит по ЗДДС и увеличаване на финансовия резултат по ЗКПО за посочените в горните фактури материали и услуги – СМР с мотиви, че дружествата - доставчици не са открити на данъчния си адрес, не са подали декларация по чл. 92 от ЗКПО или не са подали информация по чл. 55 от ЗОДФЛ. Така ДО е приел, че не е налице реално осъществена доставка по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС – именно поради непредставянето на документи при насрещната проверка от страна на доставчика по фактурите -, което е наложило извода, че не възниква правото на приспадане на данъчен кредит съгласно чл. 68, ал.1 от ЗДДС. Мотивите за отказа по отношение на всички изброени по-горе доставчици са сходни - доставчикът не може да докаже по безспорен начин реална доставка при издаването на процесните фактури, както и невъзможност да бъде установена необходимата техническа, материална и трудова/кадрова обезпеченост за извършване на доставките.

Законодателят е предвидил правото на приспадане на данъчен кредит по отношение на всяка доставка, за която са налице условията на чл. 68. ал. 1 и чл. 69 от ЗДДС, съответно липсват ограниченията на чл. 70 от ДДС, ако това право е упражнено при изпълнение изискванията на чл. 71, ал. 1 от ЗДДС.

Съгласно чл. 68. ал. 1, т.1 от ЗДДС данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за получени от него стоки или услуги по облагаема доставка. Когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, то същото има право да приспадне данъка за стоките или услугите, които доставчикът - регистрирано по този закон лице - му е доставил или предстои да му достави. Ограниченията на правото на приспадане на данъчен кредит са регламентирани в чл. 70, ал. 1, т, 1 - т. 6 от ЗДДС.

Правилно ревизиращият орган е приел, че липсват реални доставки, тъй като у доставчиците липсва материална, кадрова и техническа обезпеченост за извършването им. Реално от нито един подизпълнител не са събрани доказателства че притежава със съответната материална база за извършване на СМР- складова база, материали, строителна техника, МПС-та за превозване на работниците, за които се установява, че са от отдалечени до гр. Пазарджик места, сключени трудови договори с работници и т.н. Сключените граждански договори, които са представени при насрещните проверки не променят този извод, доколкото или са с бланково съдържание или със съдържание, което предопределя тяхното неотносимост към правния спор /със задължение за продажба на мобилни телефони/. Правилни са изводите на ревизиращите, че не са представени доказателства за извършени плащания по тези граждански договори, а също така и, че наетите лица не са декларирали доходите си. Правоотношенията между подизпълнителите и работниците не са уредени като трудови, а сключените граждански договори нямат достоверна дата.

По делото са представени договори между РЛ и дружествата- подизпълнители за извършване на СМР и приемо- предавателни протоколи, с които са приети обектите от РЛ, но същите са частни документи без достоверна дата и самостоятелно не могат да обосноват реалност на извършените доставки. Прави впечатление, че договорите са с еднотипно съдържание и никъде в тях не се споменава, че СМР- тата ще се извършват с материали на възложителя, в каквато насока са показанията на разпитаните свидетели. Липсват доказателства за предаване на материали за СМР-тата от страна на възложителя на подизпълнителите.

Представените договори между РЛ и възложителите и приемо- предавателни протоколи за обектите са неотносими към спора, тъй като никой не отрича изпълнението на СМР-тата, а се отричат реализирането им от съответните подизпълнители.

Подизпълнителят „ЛЕМТРАНС“ ЕООД не е представил никакви документи, свързани с доставките при извършената насрещна проверка, а на ЕВРОГРУП 7“ ЕООД „ХИДРОСТРОЙ БИЛДИНГ БГ“ ЕООД ,„ИВОН БИЛДИНГ 95“ ЕООД „ЕМ СИ СТРОЙ“ ЕООД насрещни проверки не са извършвани, поради починали управители на тези дружества и липсата на правоприемник. Ревизиращите са установили, че дружествата не извършват реално дейност, нямат работници, с големи задължения са и са дерегистрирани по ЗДДС. Не са представени по делото доказателства от нито един от тези подизпълнителни за реално извършени доставки, а твърдението в писмената защита на жалбоподателя, че се касае за бездействие на ответника е несъстоятелно, защото обективно е нямало как да бъде извършена проверка, тъй като са липсвали лица, от които да бъдат изискани съответните документи.

За двама от доставчиците „Делта Груп 2020“ ЕООД и „Строй Корект Каменов“ ЕООД са издадени и РА включващи и процесните периоди, видно от които също липсват доказателства за тяхната материална и техническа обезпеченост. Три фактури, издадени от „Делта Груп 2020“ ЕООД, фактурата, издадена от „Геотерм Бг“ ЕООД, всички фактури, издадени от „ХИДРОСТРОЙ БИЛДИНГ БГ“ ЕООД и една от фактурите на „Строй Корект Каменов“ ЕООД не са отразени в дневниците за продажбите или са отразени с различна стойност, което също е доказателство в насока неосъществяване на съответните доставки. За „Б. 2018“ ЕООД, чиято фактура е с предмет облицовъчен камък, правилно ревизиращите са приели, че представената фактура за камъка от предходен доставчик не е отразена в дневниците за покупките, поради което не може да се направи извод, че стоката е придобита от него.

Заключението на изготвената счетоводна експертиза също не може да обоснове извод за реалността на доставките, тъй като счетоводното отразяване на фактурите, както и извършените плащания, не означава че СМР са извършени от съответните доставчици, при липсата на други доказателства за реалността на доставките.

Следва да бъде подкрепен извода на ревизиращите, че самото РЛ се занимава със строителна дейност с основен предмет, сходен с този, за който са извършени доставките от подизпълнителите- полагане на мазилка, хидроизолация, облицовъчен камък, ремонти на покриви и фасади. По- голямата част от услугите на подизпълнителите са идентични, престирана е единствено работна сила на обектите, а са ползвани и материали на доставчика, което резонно поставя под съмнение нуждата от тези подизпълнители, при доказаната материална, кадрова и техническа обезпеченост на доставчика. По различен начин биха стояли нещата, ако подизпълнителите, освен собствена работна сила, бяха ползвали и собствени материали, с които самостоятелно да извършат СМР на обектите. Не се установява от доказателствата по делото кадрови дефицит у доставчика, както и трудности с набирането на собствен персонал от строителни работници. Резонни са и доводите на органите по приходите, че строителните работници на подизпълнителите са осигурени от Ихтиман и Самоков, които са отдалечени населени места и са свързани със сериозни разходи да подизпълнителите, а не са и представени доказателства за транспортирането на работниците до обектите.

Следва да се отбележи, че по делото не се оспорва извършването на СМР въобще, а извършването им от цитираните по- горе подизпълнители и е безпредметно изследването на т .нар „последваща реализация“.

Всичко изложено обосновава извод, че правилно не е бил признат данъчен кредит на РЛ за ревизирания период в размер на 48 225лв. главница и лихви в размер на 16 182,64 лв. по спорните фактури и жалбата срещу РА в тази част подлежи на отхвърляне.

По ЗКПО:

Правилно ревизиращите органи са увеличили счетоводния финансов резултат на дружеството за 2016, 2017, 2018, 2019 и 2020 г. по реда на чл. 26 т.2 от ЗКПО и по реда на чл. 78 от ЗКПО за 2018 г., предвид установената липсата на реални доставки. За сумата от 4484,78лв. корпоративен данък и 356,32лв лихви решението при първоначалното разглеждане на делото е влязло в сила, а в останалата част, жалбата следва да бъде отхвърлена.

При този изход на делото, основателно се явява искането на ответника за присъждане на разноски. Такива се констатират в общ размер на 25 407,17 лв., от които 24 687 лв. юрисконсултско възнаграждение за всички инстанции/два пъти делото е гледано в АС Пазарджик и веднъж във ВАС/, определено по реда на чл. 7 ал.2 т.4 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения и 719,17 лв. заплатена държавна такса за касационно обжалване.

По изложените съображения Административен съд – Пазарджик

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Технострой 80“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.Пазарджик, против ревизионен акт № P-16001321005256-091-001/12.04.2022г., потвърден с решение № 282/04.07.2022г. на Директора на Дирекция “ОДОП“ -гр. Пловдив в частта, в която са установени допълнително данъчно-осигурителни задължения в размер на 48 225,53лв ДДС и 16 182,64 лв. лихви върху тях и допълнително данъчно-осигурителни задължения за корпоративен данък за размера над 4484,78лв. корпоративен данък до сумата от 23 768,30лв и над 356,32лв лихва върху тях до сумата от 6 561,68лв.

ОСЪЖДА „Технострой 80“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на Националната агенция за приходите сторени съдебно-деловодни разноски в размер на 25 407,17 лв.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.