№ 147
гр. Кнежа, 21.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КНЕЖА, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Пламен Г. Тодоров
при участието на секретаря Силвина В. Хлебарска
като разгледа докладваното от Пламен Г. Тодоров Гражданско дело №
20241430100418 по описа за 2024 година
и за да се произнесе взе предвид следното :
„АПС Бета България“ЕООД,с ЕИК203374133 със седалище и адрес на управление
гр.С.,п.к.1404,р-н Тр.,бул.“***“№***,представлявано от управителите П. В. и Хр. М.,чрез
юрк.Б. Т. е предявило против И. А. Б.,с ЕГН********** от с.Е.,ул.***“№** обективно
кумулативно съединени искове с правно осн.чл.422,ал.1,вр. с чл.415,ал.1 от ГПК и
Определение №162 от 23,05,2024 по ч.гр.д.№92/2024г. с цена от общо 1303,121лв./хиляда
триста и три лева и дванадесет ст./,от които:500лв./петстотин лева/главница по Договор за
паричен заем;93,36лв./деветдесет и три лева и тридесет и шест ст./ договорна лихва върху
главница по Договор за паричен заем;212.24лв./двеста и дванадесет лева и двадесет и четири
ст./- представляваща неплатени дължими такси,дължими съгласно Тарифа за таксите и
разходите събирани от „Сити Кеш“ООД, 382.64лв./триста осемдесет и два лева и шестдесет
и две ст./ дължима неустойка,съгласно чл.6.2 от Договора за потребителски кредит,
114.97лв./сто и четиринадесет лева и деветдесет и седем ст./- законна лихва за забава върху
главница по Договор за паричен заем.
Ищцовото дружество твърди,че във връзка е Определение №162 от 23.05.2024г. по ч.гр.д.
№92/2024г. по описа на РС-гр.Кн., гражданско отделение,получено на 05.06.2024г.,с което
са уведомени,че на длъжницата И. А. Б.,с ЕГН**********,е връчена издадената заповед за
изпълнение по реда на чл.47,ал.5 от ГПК като в законоустановения срок,„АПС Бета
България“с ЕИК:********* упражнява законовото си право да предяви иск,с който иска от
съда да признае за установено по отношение на ответницата И. А. Б.,ЕГН **********,че
същата дължи на „АПС Бета България“ с ЕИК:********* вземане,което е предмет на
подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
от Гражданския процесуален кодекс/ГПК/ по ч.гр.д.№92/2024г. по описа на РС-Кн.,и
издадената Заповед за изпълнение на парично задължение.
Ищцовото дружество иска от съда да приеме от фактическа страна,че на
17.02.2019г.длъжницата И. А. Б.,с ЕГН; **********,е сключила Договор за потребителски
кредит №274334 с „Сити Кеш“ООД,по силата на който е получила сумата от
500лв./петстотин лева/срещу което се съгласила да върне 3 броя вноски от по 16,69лв. и 6
1
броя вноски по 93,33лв.в срок до 19.11.2019г., когато е падежирала последната
вноска,съгласно погасителен план, неразделна част към Договора за потребителски кредит.
Ищцовото дружество сочи,че е бил уговорен и фиксиран лихвен процент в размер на
40,05%,като и годишен процент на разходите в размер на 48.59%.
Описва се,че съгласно чл.9 от ЗПК,договорът за паричен заем е договор,въз основа на който
кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата
на заем,разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с
изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и
същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на
услугите,съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на
тяхното предоставяне.Сочи се,че страни по договора за паричен заем са потребителят и
кредиторът,като потребител е всяко физическо лице, което при сключването на договор за
паричен заем действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност,а
кредитор е всяко физическо или юридическо лице,което предоставя или обещава да
предостави паричен заем в рамките на своята професионална или търговска дейност.
Ищцовата страна описва,че видно от приложените Общи условия и Договор за паричен заем
№274334 на 17.02.2019г. по безспорен начин се установяват сключения между страните
договор, задълженията си по който ответната страна не е изпълнила в срок и съобразно
условията на договора.
Ищцовото дружество изтъква,че разпоредбата на чл.10,ал.1 от ЗПК регламентира договорът
да бъде сключен по ясен и разбираем начин, като всички негови елементи се представят с
еднакъв по вид, формат и размер шрифт -не по-малък от 12,в два екземпляра -по един за
всяка от страните. Поради което се счита,че в случая представеният по делото Договор за
кредит не е сключен в противоречие е цитираното законово изискване.
Според ищцовата страна изложеното обосновава извод,че процесният договор е
действителен като сключен според повелителните норми на чл.10,чл.11 и чл.22 от ЗПК.
Ищцовото дружество описва,че в чл.31,ал.3 от Общите условия по Договора за
потребителски кредит стланите се съгласили, че длъжникът ще дължи обезщетение за забава
в размер на действащата законна лихва върху забавената сума за всеки ден забава.
Сочи се,че в чл.33,ал.2 от Общите условия по Договора за потребителски кредит е било
уговорено „Сити Кеш“ООД да уведомява длъжника чрез писма,покани,съобщения или други
документи ще се считат за получена от кредитора,ако бъдат изпратени на e-mail адрес или
доставени на официалните адреси за кореспонденция,посочени от него при подписването на
договора за кредит.
Съобразно това ищцовата страна счита,че горепосочените договори са по електронен път
по силата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние ЗПФУР ,съответно
договорът е сключен като част от системата за предоставяне на финансови услуги от
разстояние, организирана от кредитодателя,при което от отправяне на предложението до
сключване на договора страните са използвали средства за комуникация от разстояние.
Ищцовата страна счита,че при сключването на процесния договор на ответника е
предоставена цялата информация,изискуема по закон като съгласно чл.6 от ЗПФУР договор
за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между
доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от
разстояние,организирана от доставчика,при която от отправянето на предложението до
сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от
разстояние - едно или повече.
Ищцовото дружество сочи ,че дори и съдът да не приеме, че договорите не са сключени по
електронен път,то следва да приеме,че Договора за паричен заем по своето естество е реален
договор и същият се счита за сключен,считано от датата на получаване на паричната сума.
Според ищцовото дружество ответницата И. А. Б., ЕГН********** не е изпълнил в срок
задълженията си по Договора за кредит, като с Договор за продажба и прехвърляне на
2
вземания /Цесия/ от 13.01.2022г.„Сити Кеш“ООД е прехвърлило своите вземания към
длъжницата по описания договор за потребителски кредит на цесионера „АПС БЕТА
БЪЛГАРИЯ”ЕООД,с ЕИК203374133,със седалище адрес на управление; гр.С.,п.к.1404,бул.
„***“№***,ап.*.
Ищцовото дружество изтъква,че длъжникът е уведомен за цесията на посочения от него
настоящ,както и със CMC на посочения от него телефонен номер,а длъжницата не е
изпълнила в срок задълженията си по договора за потребителски кредит до изтичането на
крайния срок за погасяване на кредита.
Ищецът описва,че връчването на съобщението за сключения договор за цесия от цедента на
длъжника,има за цел длъжникът да бъде уведомен за кредитора,на който следва да изпълни
надлежно и съответно да бъде предотвратено изпълнението на лице,което не е титуляр на
вземането с цел да бъде гарантирана сигурността на длъжника да изпълни именно на
овластения кредитор,законът изисква уведомяването за сключения договор за цесия да бъде
извършено от предишния кредитор- цедент.
Ищцовата страна изтъква,че връчването на уведомлението обаче няма характер на лично и
не заместимо действие,поради което е възможно то да бъде извършено и от пълномощник на
цедеита,като с оглед константната съдебна практика няма пречка старият кредитор/цедент/
да упълномощи новия кредитор /цесионер/ от името на цедента да извърши предвиденото в
чл.99,ал.3 от ЗЗД уведомяване на длъжника за извършената цесия.Според ищцовата страна
законът не е предвидил уведомяването на длъжника да става по конкретен и специален
начин, поради което същото следва да се счита надлежно извършено.
Предвид това ищецът иска от съда, ако приеме,че уведомяването на длъжницата- ответница
на посочения от него имейл адрес не е извършено надлежно,то да приемете за надлежно
връчването на уведомлението,извършено е исковата молба,(Решение №123/24.06.2009г.по
т.д.№12/2009г.,II т.о.,ВКС,Решение №36 3/16,04,2014г.по т.д.№1711/2013г.,I
т.о.,ВКС,Решение №78/09.07.2014г. по т.д 36 2352/2013г.,II т.о, ВКС).
Според ищцовата страна ответницата И. А. Б.,с ЕГН ********** не е изпълнила в срок
задълженията си по Договора за кредит до изтичането на крайния срок за погасяване на
кредита като към настоящия момент задължението все още не е погасено и с оглед
наведените по делото факти и обстоятелства,следва съдът да приеме за установено,че
ответницата И. А. Б.,с ЕГН **********,дължи на ,АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ЕООД,с
ЕИК203374133 парично вземане,конкретизирано в т.9 за предявеното Заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по образуваното ч.гр.д.№92/2024г.,а именно сумата
в общ размер от 1303,21лв., формирана както следва :
1.главница в размер на 500лв.;
2.договорна възнаградителиа лихва върху главницата в размер на 93,36 лв.за периода от
17,02.2019г. до 19.11.2019г.;
3. законна лихва за забава върху главницата в размер на 114,97лв, за период от 19.11.2019г.
до 12.06,2024г.;
4.212,24лв.,представляваща неплатени дължими такси,дължими съгласно Тарифа за таксите
и разходите, събирани от „Сити Кеш“ООД ;
5.382,64лв.- дължима неустойка,съгласие чл.62 от Договора за потребителски кредит и
6.както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до
окончателно изплащане на вземанията.
Претендиралата сума за лихва за забава представлява обезщетение за забавено плащане в
размер на законната лихва,определена с Постановление №426 на МС от 18,12.2014г. за
просрочени парични задължения като счита,че същата се дължи от Длъжника по силата на
чл.2,раздел X„Забава,„Предсрочна изискуемост“от ОУ,неразделна част от Договора за
кредит,съгласно който член при забавяне на плащането на погасителна вноска Длъжникът
ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка
3
забавена погасителна вноска.
Ищцовата страна сочи,че за периода от 13 март 2020г. до 13 юли 2020г. законна лихва за
забава по Договора за кредит не е била начислявана, т.е, претендираната лихва е изцяло
съобразена с изискванията на чл.6 от Закон за мерките и действията но време на
извънредното положение,обявено с решение на народното събрание от 13 март 2020г. и за
преодоляване на последиците(загл.доп.-ДВ,бр.44 от 2020г., в сила от 14,05.2020г.).
Ищцовото дружество счита,че описаното обуславя правния му интерес да Ви сезира с
настоящия установителем иск за вземане в общ размер от 1303,21лв. срещу ответницата И.
А. Б.,с ЕГН **********.
Ищцовото дружество иска от съда след като се запознае с доказателствата по делото и
изложените аргументи да постанови решение,с което да признае за установено със сила на
пресъдено нещо по отношение на ответницата И. А. Б.,с ЕГН **********,че същата дължи
на „АПС Бета България“,с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление:гр.С.,п.к.1404,бул.„Б***“ ***,aп.*,представлявано от юрк.Б. Т. сумата в общ
размер от 1303,21лв., формирана както следва :
1.главница в размер на 500лв.;
2.договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на 93.36лв. за периода от
17.02.2019г. до 19.11.2019г.;
3.законна лихва за забава върху главницата в размер на 114,97лв. за период от 19.11.2019г. до
12.06.2024г.;
4.212,24лв.,представляваща неплатени дължими такси,дължими съгласно Тарифа за таксите
и разходите, събирани от „Сити Кеш"ООД.
5.382,64лв.дължима неустойка,съгласно чл,6.2 от Договора за потребителски кредит и
6.както и лихва за забава върху главницата от датата на подаваше иа заявлението в съда до
окончателно изплащане на вземанията.
Освен това се иска по образуваното Ч.Гр.д.№92/2024г. по описа на РС-Кн.,гражданското
отделение,по подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК,
„АПС Бета България“ ЕООД е заплатило държавна такса в размер на 26,06лв.,съгласно чл.1
от Тарифа за държавните такси, което се събират от съдилищата по ГПК и юрсконсултско
възнаграждение в размер на 50,00лв.,съгласно чл.26 от Наредба за заплащането на правна
помощ.
Ищцовата страна изтъква,че на основание чл.78 от ГПК претендира присъждането на
направените в настоящото производство разноски - държавна такса в размер на
50лв.съгласно чл.1 от Тарифа за държавните такси,които се събират от съдилищата по ГПК и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00лв. съгласно чл.26 от Наредба за
заплащането на правна помощ.
Освен това ищцовото дружество иска от съда да осъди ответницата И. А. Б.,с
ЕГН********** да заплати гореописаните и сторени от дружеството — ищец съдебни и
деловодни разноски по ч.гр.д.№92/2024г.по описа на РС-Кн.,гражданско отделение,и по
настоящото производство на обща стойност от 226,06лв.
Ищцовото дружество иска в случай на оспорване на иска от страна на ответницата,
респективно на направените доказателствени искания, да му бъде предоставена възможност
да вземе становище,както и да ангажира допълнителни доказателства,които ще бъдат
конкретизирани с оглед характера на направените оспорвания и указано от съда
разпределение на доказателствената тежест.
Иска се от ищцовата страна в случай че представител на ,ДПС Бета България“ЕООД не се
яви на първото открито съдебно заседание, при липса на пречи* за това, да дадете ход на
делото и същото да се гледа в негово отсъствие.
Съответно в случай,че ответницата не представи в срок отговор на исковата молба и не се
4
яви на първото заседание по делото, без да е направила искане за разглеждането му в тяхно
отсъствие, на основание чл.238,ал.1 ГПК, да постанови неприсъствено решение срещу нея.
Ищцовото дружество е представило като доказателства по делото заверени копия от
следните писмени доказателства:
1.Договор за паричен заем №274334 от 17.02.2019г., ведно с приложимите Общи условия за
предоставяне на кредити.Приложение №1 към договора за паричен заем; Договор за
предоставяне на гаранти;
2.Договор за продажба и прехвърляне на вземания/Цесия/ от 13.01.2022г. ведно с извадка от
приложение №1 към Договора;
3.Пълномощно на юрк.Б. Т. и
4.Документ за внесена държавна такса.
В предоставения от ГПК и съда срок за отговор на исковата претенция,ответницата е
получила съобщението си при отказ на 02.07.2024г.,но не е подала такъв.
По делото се проведе 1бр. о.с.з. на 22.10.2024г.,за което страните са били редовно
призовани.
Ищцовата страна чрез процесуалния си представител с писмена молба поддържа исковата
си претенция по основание и размер и е направила искане за постановяване на
неприсъствено съдебно решение,ако са налице предпоставките за това.
Ответницата се яви в о.с.з лично и заяви ,че не оспорва исковата претенция,но поради
липса на постоянна работа не е могла да ги заплати.Същата заяви ,че ще направи
необходимото след като започне работа да започне да плаща задълженията си.
След като се запозна със събраните по делото доказателства на страните по отделно и
съвкупно,съдът счита за установена следната фактическа обстановка:
Във връзка е Определение №162 от 23.05.2024г. по ч.гр.д.№92/2024г. по описа на РС-
гр.Кн.,гражданско отделение,получено на 05.06.2024г.,с което ищцовото дружество е
уведомено,че на длъжницата И. А. Б.,с ЕГН**********,е връчена издадената заповед за
изпълнение по реда на чл.47,ал.5 от ГПК в законоустановения срок е упражнило законовото
си право да предяви иск,с който иска от съда да признае за установено по отношение на
ответницата И. А. Б.,ЕГН **********,че същата дължи на „АПС Бета България“ с
ЕИК:********* вземане,което е предмет на подадено заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от Гражданския процесуален кодекс ГПК/ по
ч.гр.д.№92/2024г. по описа на РС-Кн.,и издадената Заповед за изпълнение на парично
задължение.
Видно от събраните по делото писмени доказателства на ищцовата страна на 17.02.2019г.
длъжницата И. А. Б.,с ЕГН; **********,е сключила Договор за потребителски кредит
№274334 с „Сити Кеш“ООД, по силата на който е получила сумата от 500лв./петстотин
лева/срещу което се съгласила да върне 3 броя вноски от по 16,69лв. и 6 броя вноски по
93,33лв.в срок до 19.11.2019г., когато е падежирала последната вноска,съгласно погасителен
план, неразделна част към Договора за потребителски кредит.
Бил уговорен и фиксиран лихвен процент в размер на 40,05%,като и годишен процент на
разходите в размер на 48.59%.
Съгласно чл.9 от ЗПК,договорът за паричен заем е договор,въз основа на който кредиторът
предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на
заем,разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане,с
изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и
същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на
услугите,съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на
тяхното предоставяне. Страни по договора за паричен заем са потребителят и
кредиторът,като потребител е всяко физическо лице, което при сключването на договор за
паричен заем действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност,а
5
кредитор е всяко физическо или юридическо лице,което предоставя или обещава да
предостави паричен заем в рамките на своята професионална или търговска дейност. Видно
от приложените Общи условия и Договор за паричен заем №274334 на 17.02.2019г. по
безспорен начин се установяват сключения между страните договор,задълженията си по
който ответната страна не е изпълнила в срок и съобразно условията на договора.
Разпоредбата на чл.10,ал.1 от ЗПК регламентира договорът да бъде сключен по ясен и
разбираем начин, като всички негови елементи се представят с еднакъв по вид,формат и
размер шрифт-не по-малък от 12,в два екземпляра -по един за всяка от страните. Поради
което се счита,че в случая представеният по делото Договор за кредит не е сключен в
противоречие е цитираното законово изискване. Изложеното обосновава извод,че
процесният договор е действителен като сключен според повелителните норми на
чл.10,чл.11 и чл.22 от ЗПК. В чл.31,ал.3 от Общите условия по Договора за потребителски
кредит страните са се съгласили, че длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на
действащата законна лихва върху забавената сума за всеки ден забава. В чл.33,ал.2 от
Общите условия по Договора за потребителски кредит е било уговорено „Сити Кеш“ООД да
уведомява длъжника чрез писма,покани,съобщения или други документи ще се считат за
получена от кредитора,ако бъдат изпратени на e-mail адрес или доставени на официалните
адреси за кореспонденция,посочени от него при подписването на договора за кредит.
Горепосочените договори са по електронен път по силата на Закона за предоставяне на
финансови услуги от разстояние ЗПФУР,съответно договорът е сключен като част от
системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от
кредитодателя,при което от отправяне на предложението до сключване на договора страните
са използвали средства за комуникация от разстояние. При сключването на процесния
договор на ответника е предоставена цялата информация,изискуема по закон като съгласно
чл.6 от ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор,
сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови
услуги от разстояние,организирана от доставчика,при която от отправянето на
предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за
комуникация от разстояние -едно или повече.
Ответницата И. А. Б.,с ЕГН********** не е изпълнил в срок задълженията си по Договора
за кредит, като с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 13.01.2022г.
„Сити Кеш“ООД е прехвърлило своите вземания към длъжницата по описания договор за
потребителски кредит на цесионера „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ”ЕООД,с ЕИК203374133,със
седалище адрес на управление; гр.С.,п.к.1404,бул.„***“№***,ап.*.
Длъжницата е била уведомен за цесията на посочения от нея настоящ,както и със CMC на
посочения от нея телефонен номер,а длъжницата не е изпълнила в срок задълженията си по
договора за потребителски кредит до изтичането на крайния срок за погасяване на кредита.
Връчването на съобщението за сключения договор за цесия от цедента на длъжницата,има за
цел длъжницата да бъде уведомена за кредитора,на който следва да изпълни надлежно и
съответно да бъде предотвратено изпълнението на лице,което не е титуляр на вземането с
цел да бъде гарантирана сигурността на длъжницата да изпълни именно на овластения
кредитор,законът изисква уведомяването за сключения договор за цесия да бъде извършено
от предишния кредитор- цедент. Връчването на уведомлението няма характер на лично и не
заместимо действие,поради което е възможно то да бъде извършено и от пълномощник на
цедента,като с оглед константната съдебна практика няма пречка старият кредитор/цедент/
да упълномощи новия кредитор /цесионер/ от името на цедента да извърши предвиденото в
чл.99,ал.3 от ЗЗД уведомяване на длъжника за извършената цесия. Законът не е предвидил
уведомяването на длъжника да става по конкретен и специален начин,поради което същото
следва да се счита надлежно извършено.
Предявените обективно-кумулативно съединени искове от ищцовата страна са
допустими.
Разгледани по същество са основателни и доказани.
Предвид това ,съдът следва да постанови съдебно решение,с което да признае за
6
установено по отношение на ответницата И. А. Б.,с ЕГН********** от с.Е.,ул.***“№**,че
същата дължи на „АПС Бета България“,с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление:гр.С.,п.к.1404, бул.„***“№***,aп.*,представлявано от юрк.Б. Т. сумата в общ
размер от 1303,21лв./хиляда триста и три лева и двадесет и една ст./, от която :
главница в размер на 500лв./петстотин лева/,договорна възнаградителна лихва върху
главницата в размер на 93.36лв./деветдесет и три лева и тридесет и шест ст./ за периода от
17.02.2019г. до 19.11.2019г.; законна лихва за забава върху главницата в размер на
114,97лв./сто и четиринадесет лева и деветдесет и седем ст./ за период от 19.11.2019г. до
12.06.2024г.; 212,24лв./двеста и дванадесет лева и двадесет и четири ст./,представляваща
неплатени дължими такси,дължими съгласно Тарифа за таксите и разходите, събирани от
„Сити Кеш"ООД; 382,64лв./триста осемдесет и два лева и шестдесет и четири ст./ дължима
неустойка,съгласно чл,6.2от Договора за потребителски кредит, както и лихва за забава
върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда 08.02.2024г. до окончателно
изплащане на вземанията.
Да осъди И. А. Б.,с ЕГН********** от с.Е.,ул.***“№** да заплати на „АПС Бета
България“,с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:гр.С.,п.к.1404, бул.
„***“№***,aп.*,представлявано от юрк.Б. Т. направените по Ч.Гр.д.№92/2024г. по описа на
РС-Кн.,разноски държавна такса в размер на 26,06лв./двадесет и шест лева и шест
ст./,съгласно чл.1 от Тарифа за държавните такси, което се събират от съдилищата по ГПК и
юрсконсултско възнаграждение в размер на 50,00лв./петдесет лева/,съгласно чл.26 от
Наредба за заплащането на правна помощ.
Да осъди И. А. Б.,с ЕГН********** от с.Е.,ул.***“№** да заплати на „АПС Бета
България“,с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:гр.С.,п.к.1404, бул.
„***“№***,aп.*,представлявано от юрк.Б. Т. направените в настоящото производство
разноски - държавна такса в размер на 50лв./петдесет лева/ съгласно чл.1 от Тарифа за
държавните такси,които се събират от съдилищата по ГПК и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100,00лв./сто лева/,съгласно чл.26 от Наредба за заплащането
на правна помощ.
Воден от гореизложеното,съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И. А. Б.,с ЕГН********** от
с.Е.,ул.***“№**,че същата дължи на „АПС Бета България“,с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление:гр.С.,п.к.1404, бул.„***“№***,aп.*,представлявано от
юрк.Б. Т. сумата в общ размер от 1303,21лв./хиляда триста и три лева и двадесет и една
ст./,от която главница в размер на 500лв./петстотин лева/,договорна възнаградителна
лихва върху главницата в размер на 93.36лв./деветдесет и три лева и тридесет и шест ст./ за
периода от 17.02.2019г. до 19.11.2019г.; законна лихва за забава върху главницата в размер
на 114,97лв./сто и четиринадесет лева и деветдесет и седем ст./ за период от 19.11.2019г. до
12.06.2024г.; 212,24лв./двеста и дванадесет лева и двадесет и четири ст./,представляваща
неплатени дължими такси,дължими съгласно Тарифа за таксите и разходите, събирани от
„Сити Кеш"ООД; 382,64лв./триста осемдесет и два лева и шестдесет и четири ст./ дължима
неустойка,съгласно чл,6.2 от Договора за потребителски кредит, както и лихва за забава
върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда -08.02.2024г. до окончателно
изплащане на вземанията.
ОСЪЖДА И. А. Б.,с ЕГН********** от с.Е.,ул.***“№** да заплати на „АПС Бета
България“,с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:гр.С.,п.к.1404, бул.
„***“№***,aп.*,представлявано от юрк.Б. Т. направените по Ч.Гр.д.№92/2024г. по описа на
РС-Кн.,разноски държавна такса в размер на 26,06лв./двадесет и шест лева и шест
ст./,съгласно чл.1 от Тарифа за държавните такси, което се събират от съдилищата по ГПК и
юрсконсултско възнаграждение в размер на 50,00лв./петдесет лева/,съгласно чл.26 от
7
Наредба за заплащането на правна помощ.
ОСЪЖДА И. А. Б.,с ЕГН********** от с.Е.,ул.***“№** да заплати на „АПС Бета
България“,с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:гр.С.,п.к.1404, бул.
„***“№***,aп.*,представлявано от юрк.Б. Т. направените в настоящото производство
разноски - държавна такса в размер на 50лв./петдесет лева/ съгласно чл.1 от Тарифа за
държавните такси,които се събират от съдилищата по ГПК и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100,00лв./сто лева/,съгласно чл.26 от Наредба за заплащането
на правна помощ.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС-гр.Плевен чрез РС-Кн. в 14 дневен
срок от съобщението на страните,че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Кнежа: _______________________
8