МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДАТА
ПО НОХД № 73/2016 г.
ПО ОПИСА
НА ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД.
От Варненска окръжна
прокуратура по отношение на подсъдимия Л.И.К. е повдигнато обвинение за извършено
престъпление, наказуемо по чл.220, ал.1 от НК, за това че на 19.09.2011 г. в
гр.Варна, в качеството си на длъжностно лице -управител на търговско дружество
„ЕФФЕКТ" ООД Варна, съзнателно сключил неизгодна сделка - Договор за
счетоводна услуга със страни „ЕФФЕКТ" ООД - възложител и „СИЛВЪР
ЛАЙЪН" ЕООД - изпълнител, в т.10, на който е уговорено, че при
непредоставяне на необходимата документация на Изпълнителя, Възложителят дължи
неустойка по т.9 от Договора, в размер на 200% от цената на услугата, и от това
произлязла значителна вреда за предприятието „ЕФФЕКТ" ООД, в размер на 50
000 лева.
В пледоарията си в хода на съдебните прения
представителят на държавното обвинение счита, че от доказателствата по делото
по безспорен начин се установява фактическата обстановка, изложена в
обстоятелствената част на обвинителния акт. Счита, че вината на подсъдимия е
безспорно доказана. Моли съда да го признае за виновен по повдигнатото му
обвинение и предлага да му бъде наложено наказание лишаване от свобода за срок
над минималния размер в посока към средния размер на наказанието, предвидено в
разпоредбата на чл.220, ал.1 от НК, като смята, че за да се изпълнят целите на
наказанието не е задължително то да бъде изтърпяно ефективно.
Защитникът на подсъдимия сочи, че обвинението не е
доказано по безспорен и категоричен начин. Счита, че субективната страна на
престъплението не е доказана по безспорен и категоричен начин, тъй като
подсъдимият наистина е осъзнавал, че сключва сделка, но не е осъзнавал, че тази
сделка е неизгодна, той е приемал тази сделка за напълно реална и нормална.
Твърди, че счетоводната проверка, възложена на свид.И. с инкриминирания договор
е била необходима за подсъдимия, за да си изясни по какъв начин е било водено
дружеството, по какъв начин е била развивана дейността и на колко възлизат неговите
25 процента от това дружество и дали е има възможност по някакъв начин да
придобие адекватно парично обезщетение или част от предприятието. Защитникът
твърди, че подс.К. няма необходимото образование да разбере какво е
съдържанието на един одит и за това му е нужна ясна представа чрез проверка на
счетоводството, за да му бъде обяснено каква е стойността на дружеството.
Според защитата не става въпрос за негови лични желания, а за едно съдружие и
за тази дейност не следва да заплаща с лични средства, а дружеството следва да
заплати за тази услуга.
Подсъдимият К. заявява, че разбира в какво е
обвинен, като дава подробни обяснения. В последната си дума пред
съда заявява, че иска да бъде оправдан по обвинението, че не се чувства виновен
и че целта му не е била да ощетява дружеството.
След преценка на събраните
по делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
Подс.К. и свид.Д. били
съдружници в „Еффект” ООД – Варна, като първият притежавал 25% от дружествените
дялове, а вторият – 75%.
Съгласно подписания договор
за управление от 19.03.2008 г. /т.4 л.25-27/ подс.К. и свид.Д. изпълнявали
длъжностите управители на „Еффект" ООД Варна, като представлявали дружеството
заедно и поотделно.
През 2009 г. отношенията
между съдружниците се влошили. На общо събрание на съдружниците, свикано от
свид.Д. и проведено на 07.08.2009 г. били взети решения за прекратяване
пълномощията на съдружника К. относно управлението на стопанската дейност на
дружеството и решение дружеството да има само един управител. Тези решения на
общото събрание на съдружниците в „Еффект” ООД били атакувани от подс.К. пред
ВОС и с влязло в сила на 24.03.2011 г. решение № 18/15.01.2010 г. на ВОС по
т.д. № 1081/2009 г. /л.91-96 от НОХД № 73/2016 г./ били отменени като
незаконосъобразни.
На 02.05.2011 г. подс. К.
бил вписан в Търговския регистър отново като управител.
На 19.09.2011 г. подс.К., като представляващ
дружеството сключил договор за счетоводна услуга /т.2 л.52-53/, по силата на
който търговско дружество „Еффект"
ООД, възложило на „Силвър Лайън" ЕООД, представлявано от С.Й.И. да извърши
проверка на счетоводството на „Еффект" ООД и да изготви доклад за оценка
на правилността на осчетоводяване в периода 01.08.2009 г. до 30.08.2011 г.
според Националния Стандарт за Финансов отчет на малките и средните
предприятия.
Договорът бил възмезден,
като възложителят - „Еффект" ООД се задължил да заплати възнаграждение в
размер на 25 000 лв.
В т.5 от договора е
посочено, че „Еффект" ООД ще предостави на изпълнителя на седмия ден от
подписването на договора всичката необходима документация, относима към
предмета на сделката.
В т. 9 от договора била
уговорена неустойка за неизпълнение на задълженията на всяка от страните - 200
% от цената, т.е. 50000 лв.
В т.10 от договора страните
уговорили, че при непредоставяне на необходимата документация на изпълнителя,
възложителят дължи гореописаната неустойка.
Договорът бил подписан с
нотариална заверка на подписите при нотариус Светлана Стойчева. Тя трябвало да
удостовери с приемо-предавателен протокол или с констативен протокол съответно
изпълнението или неизпълнението на договореното задължение по т.5 до 10.00 часа
на съответния ден, седми след датата на сключване на договора.
На 21.09.2011 г. в 12.30 ч.
в офиса на „Еффект” ООД се получила заповед от подс.К. /п.1, л.24/, в която той
нареждал да се направят копия на всички счетоводни документи на дружеството за
периода от 01.08.2009 г. до 30.08.2011 г. Документите трябвало да се доставят
на К. до 09.00 ч. на 26.09.2011 г. на домашния му адрес - гр.Варна,
ж.к.”Възраждане" бл.2, вх.4, ет.2, ап.5.
Тази заповед била докладвана
на управителя Д., който се разпоредил гл.счетоводител да изготви отговор.
Главният счетоводител на
„Еффект” ЕООД, свид. Д.Ж. отговорила писмено на подс.К. /т.1, т.25/,
съгласувайки отговора си със свид.Д., че за К. като управител на дружеството
счетоводството е открито и може да се запознае с документите в офиса на фирма
„Еффект” ООД, находящ се в гр.Варна, ул."Жеравна” № 7. В отговора написала
също така, че заповедта на К. е получена в 12.30 ч на 21.09.2011 г. и не е
предвидено, че следващите дни са почивни и няма кой да извърши възложената
работа. Този отговор бил изпратен в 16,30 ч на същия ден по куриер до дом.адрес
на К. /т.1, л.26/.
21.09.2011 г. бил последният
работен ден, като следващите четири дни били почивни. Първият работен ден се
явявал 26.09.2011 г. – понеделник.
На 03.10.2011 г. в
нотариално заверен констативен протокол /т.1 л.17/ от 03.10.2011 г. „акт № 93,
том 1, рег.№ 2160, подс.К. в качеството си на управител на „Еффект" ООД
потвърдил, че не е предал на свид.И., в качеството й на управител на „Силвър
Лайън" ЕООД документацията по т.5 от договора за счетоводна услуга.
Въз основа на постъпило в
Районен съд Варна заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение, на
07.10.2011 г. било издадено разпореждане № 41865 /т.1, л.18/, въз основа на
което била издадена заповед № 8697 на PC - гр.Варна, 34-ти състав /т.1 л. 19/,
като „Еффект” ООД било осъдено да заплати на „Силвър лайън" ЕООД, сумата
от 50 000 лева, представляваща дължима неустойка по т.9 и т.10 от Договор за
счетоводна услуга от 19.09.2011 г. с нотариална заверка на подписите, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на заявлението
/06.10.2011 г./ до окончателното й изплащане, както и сумата от 1000 лева -
заплатена по делото държавна такса и 1000 лева - адвокатско възнаграждение.
Въз основана издадения
изпълнителен лист /т.1 л.23/ било образувано изпълнително дело № 20117190400158
по описа на ЧСИ Ст.Янкова с район на действие - ОС - Варна.
На 14.10.2011 г. ЧСИ
Ст.Янкова издала запорно съобщение /т.1 л.20/. до „Прокредитбанк” АД.
На 28.10.2011 г. ЧСИ
Ст.Янкова изпратила до „Еффект” ООД покана за доброволно изпълнение, връчено на
подс.К. на 31.10.2011 г. /т.1, л.22/.
Свид.Д., в качеството си на
управител на „Еффект” ООД подал възражение в законоустановения срок срещу
заповедта за изпълнение /т.2 л. 56-57/ и поискал спиране на принудителното
изпълнение по образуваното изп.дело.
С определение от 02.11.2011
г. по ч.гр.д. № 14867/2011 г., ВРС е оставил без уважение искането за спиране
на принудителното изпълнение / т.2, л.58-59/.
Горното определение било
обжалвано от свид.Д..
На 11.11.2011 г. подс. К., в
качеството си на управител на „Еффект” ООД оттеглил частната жалба, както и
подаденото възражение от свид.Д. /т.2 л.60/.
На 21.11.2011 г. по изп.дело
от „Еффект” ООД е заплатена сумата от 26 176 лева /т.2, л.61/.
На 26.07.2012 г. пълномощник
на „Еффект” ООД е превел от сметка на дружеството в „Прокредитбанк”АД по сметка на ВРС като гаранция в производството
по искане за спиране на принудителното изпълнение сумата от 30790,77 лева /т.2,
л.63/.
С определение №
10977/31.07.2012 г. по гр.д. № 14867/2011 г. съдът е спрял принудителното
изпълнение по № 20117190400158 по описа на ЧСИ Ст.Янкова /т.2, л.64/.
На 02.08.2012 г. подс.К. е
подал молба до ВРС с искане да бъде отменено определението за спиране
принудителното изпълнение на изп.дело, а внесената сума от 30690,77 лева да
бъде преведена по посочена от него банкова сметка *** „ЦКБ“ АД.
Тези факти се установяват от събрания в хода на
съдебното производство доказателствен материал – обясненията на подс.К.,
показанията на свидетелите, справка за съдимост и други писмени доказателства,
събрани в хода на съдебното производство и приложените по ДП. Посочените
доказателства, оценени поотделно, както и вкупом са безпротиворечиви и взаимно
допълващи се.
Фактически в настоящото производство липсва спор
между страните по фактите касаещи обвинението:
- по това, че подс.К. и
свид.Д. са били съдружници и управители на „Еффект” ООД;
- относно решението на
общото събрание на съдружниците за прекратяване пълномощията на К. като
управител на дружеството;
- относно отмяната на
това решение със съдебно решение и вписването на К. отново като управител;
- подписването на
инкриминирания договор от подс. К., като представляващ „Еффект” ООД и свид.И.
като представляващ „Силвър лайън”;
- непредаването на
счетоводната документация на „Силвър лайън” ЕООД в посочения в договора за счетоводна
услуга срок;
- потвърждаването от К. пред
нотариус, че не е предал на свид.И., в качеството й на управител на „Силвър
Лайън" ЕООД документацията, отразено в нотариално заверен констативен
протокол;
- подаването от свид.И. във
ВРС на заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение;
- издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение, съгласно която „Еффект" ООД било осъдено
да заплати на „Силвър лайън" ЕООД, сумата от 50 000 лева, представляваща
дължима неустойка по т.9 и т.10 от инкриминирания договор, както и разноски по
делото;
- образуването на изп.дело
от ЧСИ Ст.Янкова въз основа на издадения и.л.;
- подаването на възражение
от свид.Д., в качеството си на управител на „Еффект” ООД срещу
заповедта за изпълнение и искане за спиране на принудително изпълнение, както и
последвалия отказ от страна на съда да спре принудителното изпълнение;
- оттеглянето от подс. К., в
качеството си на управител на „Еффект” ООД на частната жалбата срещу
определението, както и на възражението, подадени от Д., в качеството на
управител на „Еффект“ ООД;
- заплащането на 26 176 лева
по изп.дело от „Еффект” ООД;
- превеждането от
пълномощник на „Еффект” ООД от сметка на дружеството в „Прокредитбанк”АД
по сметка на ВРС гаранция в размер на сумата от 30790,77 лева по искане за
спиране на принудителното изпълнение, както и последвалото спиране на това
производство с определение на съда и
- подаването от подс.К. на
молба до ВРС с искане да бъде отменено определението за спиране принудителното
изпълнение на изп.дело, а внесената сума като гаранция да бъде преведена по
посочена от него банкова сметка *** „ЦКБ“ АД.
Тези обстоятелства се установяват освен от гласните
доказателствени средства и от приложените по делото писмени материали.
С оглед изложеното и след като прецени доказателствата по делото, съдът призна
подс.К. за виновен в това, че на 19.09.2011 г. в гр. Варна, в качеството си на
длъжностно лице -управител на „ЕФФЕКТ" ООД Варна, съзнателно сключил
неизгодна сделка - Договор за счетоводна услуга с възложител „ЕФФЕКТ" ООД
и изпълнител „СИЛВЪР ЛАЙЪН" ЕООД и от това произлязла значителна вреда за
„ЕФФЕКТ" ООД, в размер на 50 000 лева.
Съдът взе горното решение по следните правни съображения:
Разпоредбата на чл.220, ал.1 от НК криминализира съзнателното сключване на
неизгодна сделка от длъжностно лице при кумулативната даденост на настъпили от
това значителни вреди за търговеца, който наказателноотговорният субект
представлява. Неизгодността на една сделка по смисъла на цитираната разпоредба
се преценява не само с оглед на това дали същата е била нужна за нормалното
функциониране на съответния стопански субект, но и когато клаузите на същата
сочат, че макар тя да е била необходима за дейността на съконтрагентите по нея,
не би бил постигнат съответният икономически ефект от гледна точка на стойност
и/или качество на доставяните стоки/услуги; от гледна точка на характер и
естество на задълженията, срокове на изпълнение, отговорност за неизпълнение и
др. подобни. Дали сключената сделка е неизгодна, се преценява с оглед на всички
условия, поради които тя е била сключена - Решение № 14/1979 г.- ОСНК на ВС.
Вредите следва да са настъпили реално като пряка и непосредствена последица от
сключването на сделката.
В настоящия случай
няма спор, че подс.К. е длъжностно лице по смисъла на чл.93, ал.1, б.”Б” от НК,
респ. същият е субект на коментираното престъпление. Към инкриминираната дата К.
е бил управител на „Еффект” ООД и именно в това си качество е сключил
инкриминираната сделка.
Като управител, съгласно чл.3 и 4 от подписания договор за управление от
19.03.2008 г. /т.4 л.25-27/ подс.К. осъществява управлението на стопанската
дейност в интерес на дружеството и т.н., което покрива изискването в чл.93,
ал.1, б.”Б” от НК да му е възложено да изпълнява със заплата постоянно
ръководна работа в юридическо лице.
От обективна страна: изпълнителното деяние по обвинението по чл.220, ал.1 от НК
е извършено с действия – въпреки, че на подс.К. му е било известно какви са
правата и задълженията му като управител, съобразно подписания договор за
управление, той чрез активни действия е сключил договор, който е неизгоден за
представляваното от него дружество и от тези му действия е произлязла
значителна вреда за същото това дружество.
Престъплението по чл.220, ал.1 от НК е резултатно и е довършено с настъпване на
вредоносния резултат- произлизането на значителна вреда. Значителните вреди
включват реално претърпените материални щети- намаляване на активи или
увеличаване на пасиви и причинени други загуби- неустойки, лихви и глоби. В
случая действително в един по-късен момент е начислена неустойката, уговорена в
договора.
Съгласно установената практика на ВКС признакът "значителни вреди" е
налице, когато техният размер е в рамките на 14 минимални работни заплати към
момента на деянието. От 01.09.2011 г. минималната работна заплата е с размер
270 лева, определена с ПМС № 180/30.06.2011 г., от което следва, че за да са налице
значителни вреди, размерът трябва да е 3780 лева. Очевидно е, че сумата от
50000 лева надхвърля повече от 12 пъти този размер.
За да се отговори на основния въпрос в процеса - дали сделката, сключена от
подс.К. е изгодна или не за дружеството е необходим комплексен анализ на всички
нейни параметри:
- Предметът на тази сделка се покрива с дейността на
счетоводния отдел на дружеството, т.е. по отношение на него /предмета/ съд
приема, че липсва необходимост от сключването й;
- В периода, обхванат от сключения договор за
счетоводна услуга, на „Еффект" ООД е бил извършен независим финансов одит,
резултатите от който са вписани в TP, а годишните финансови отчети за всяка
година също са били обявявани в ТР;
- Върховният касационен съд нееднократно е посочвал,
че "макар и да няма абсолютно значение, цената на сделките не може да бъде
игнорирана като съществен фактор при преценка на въпроса за неизгодността
им" (Решение № 92/10.06.2014 г. на второ наказателно отделение на ВКС). В
конкретния случай договорената цена е 25000 лева, или по 1000 лв. за всеки
месец, за който е трябвало да бъдат проверени счетоводните записвания, още
по-впечатляващ обаче се явява размера на договорената неустойка при
неизпълнение или при непредставяне в срок на документацията – 200 % от цената
на договора;
- По отношение на "необходимостта" – в
Решение № 265/18.07.2013 г. ВКС посочва, че "когато сделката е сключена
без да е необходима за функциониране на структурата на засегнатата страна, и
когато нейните клаузи са неизгодни (срокове, цени и т.н. - и не водят до
постигане на целения икономически ефект) - то сделката е неизгодна. В
настоящият случай /в инкриминираната сделка/ за дружеството въобще не е било
предвидено да настъпи благоприятен икономически ефект, целеният ефект е единствено
от полза за подс.К., а именно яснота за паричната равностойност на неговите 25
% от дружествените дялове, съгласно твърденията на К. и неговия защитник.
Субективната страна на престъплението по чл.220, ал.1 от НК изисква наличието
на пряк умисъл като форма на вината. Този умисъл следва да е налице към момента
на сключване на сделката. Той трябва да обхваща съзнанието на дееца за
общественоопасния характер на извършеното, деецът да предвижда неговите
общественоопасни последици, включващи и причиняването на значителни вреди,
както и пряко да ги цели.
За наличието на представи у подс.К. към момента на сключване на сделката
относно общественоопасния характер на деянието му, относно предвиждането на
общественоопасни последици, които ще настъпят в резултат на деянието му,
включващи и причиняването на значителни вреди, както и прякото им целене, съдът
прави извод проследявайки обективните обстоятелства, предхождащи, съпътстващи и
следващи сключването на инкриминираната сделка от подс.К..
Извън вече посочените фактически положения за обективната липса на необходимост
от извършване на допълнителен счетоводен анализ-проверка на дружеството няма
как да бъдат игнорирани фактите, че К. е поискал да му бъдат предоставени копия
от счетоводните документи като е определил срок реално от половин работен ден
/съобразявайки датата и часа на поискването им и определянето на датата и часа,
на които е разпоредил да му бъдат предадени, и промеждутъка от четири празнични
почивни дни/, както и последващите му действия по признаване вземането за
неустойки на „Силвър лайън” ЕООД.
Не може да бъде споделено разбирането на защитата,
че подс.К. не е осъзнавал, че тази сделка е неизгодна, че я е приемал за
напълно реална и нормална, тъй като:
1. Тя не допринася по никакъв
начин за благополучието на дружеството, а е сключена единствено по лични за К.
интереси;
2. Дружеството разполага със
счетоводен отдел, в който работят главен счетоводител и други служители и
съответно счетоводството му е водено регулярно, в този смисъл не се установява
по никакъв начин дружеството да е имало нужда от допълнителни услуги свързани
със счетоводното му обслужване;
3. Сделката е сключена от К.
повече от четири месеца след възстановяването му като управител;
4. Сделката е сключена на
19.09.2011 г., а заповедта за предоставяне на копия е получена в дружеството на
21.09.2011 г.;
5. Срокът, който К. е определил
в заповедта е неизпълним, т.к. включва предимно празнични дни и следователно
няма как в посочения в заповедта срок исканите документи да му бъдат
предоставени;
6. Основните източници на
информация относно финансовото състояние на търговското дружество са
финансовите отчети и главно Счетоводния баланс и Отчета за приходи и разходи
/ОПР/. Ако подс.К. действително е искал да се запознае с финансовото и
имуществено състояние на дружеството, както твърди, след като е провел
консултация със счетоводител - свид.И. би трябвало да получи съвет, че цялата
интересуващата го информация относно имущественото и финансово състояние на
дружеството се съдържа във финансовите отчети, счетоводния баланс и ОПР.
В
годишния финансов отчет се съдържа характеристика на финансовото състояние на
предприятието към определен момент - в края на годината. Съгласно Закона за
счетоводството годишните финансови отчети се съставят към 31 декември и
обхващат периода от началото на изтеклата отчетна година до нейния край.
Годишният финансов отчет е продължение и естествен завършек на периодичните
счетоводни отчети. Годишните финансови отчети на търговците се публични, те се
вписват в търговския регистър. Ръководството на предприятието и всички, които
се интересуват от неговата дейност /съдружници, акционери, данъчни органи,
органи на социалното осигуряване, кредитори и други/ чрез ГФО могат да получат
необходимата информация за използването на активите и пасивите и за финансовия
резултат през отчетната година;
7. Като управител, подс.К. е
разполагал с възможността да поиска от счетоводния отдел изготвянето на извънреден
счетоводен баланс. /Счетоводният баланс е основния източник на информация,
свързана с имущественото и финансовото състояние на предприятието. Той
отразява състоянието на средствата, активите, задълженията и нетната
печалба към определен момент, той е своеобразна моментна снимка на дейността на
предприятието, на неговото финансово и имуществено състояние към този момент.
Според момента и събитието, за което се съставя счетоводния баланс той може да
бъде – месечен, тримесечен, годишен, приключителен, ликвидационен, както и
редовен и извънреден/.
Направеното от защитата възражение за несъставомерност на деянието от
субективна страна вероятно е последица на схващането, че въпросите за вината са
такива само по приложение на правото, но не и на фактите, което е неправилно,
защото тези елементи от състава на престъплението се извличат от поведението на
дееца, а не от субективната му преценка за деянието и резултата. Несъмнено,
престъплението по чл.220, ал.1 от НК може да бъде извършено само при пряк умисъл,
а наличието на същият у подс.К. както бе коментирано по-горе се установява по
делото.
Не може да бъде споделено и друго разбиране на защитата, че инкриминирания
договор, с който е възложена счетоводната проверка на свид.И. не обслужва лични
желания на К., а на дружеството, поради което за тази дейност той не следва да
заплаща с лични средства, а дружеството следва да заплати за тази услуга.
Съображенията на съда в тази насока вече бяха са изложени по-горе и няма да
бъдат приповтаряни.
По наказанието:
При индивидуализацията на
наказанията, съдът отчете високата степен на обществена опасност на деянието по
чл.220, ал.1 от НК - тежко по смисъла на закона и проблемно за обществото
в настоящият момент, предвид характеристиките и механизма на извършване на
същото, както и имуществената стойност на общия престъпен резултат. Данните по
делото сочат на една добре планирана престъпна дейност, при внимателен и
методичен подбор на средствата за реализиране на замисленото. Стойността на
предмета на престъплението, значително надвишава критерия значителни вреди,
което обстоятелство придава значителна тежест на престъпното посегателство.
От значение при определяне на наказанието е и
степента на обществена опасност на дееца. При нейната оценка съдът съобрази
обстоятелството, че подс.К. е неосъждан, с добри характеристични данни и полага
труд.
Видно от предсъдебния доклад, а и от обясненията на
подсъдимия, дадени в с.з. през инкриминирания период той е преживял моменти на
големи разочарования.
От друга страна съдът отчете и изминалия значителен
период от време от извършване на престъплението до постановяване на присъдата,
през който не е регистрирано противоправно поведение от страна на подсъдимия.
Посочените смекчаващи обстоятелства не са нито
изключителни по своята същност, нито многобройни и не могат да обусловят
определяне на наказанието при условията на чл.55 от НК.
По изложените съображения
настоящият състав на съда определи наказание лишаване от свобода към минималния
размер, предвиден в специалната норма, а именно шест месеца лишаване от
свобода.
По отношение на определеното за подс.К. наказание
лишаване от свобода, съдът, счита, че за да бъдат постигнати целите на
наказанието посочени в чл.36 от НК не се налага ефективно изтърпяване на
наказанието, защото условното осъждане при условията на чл.66 ал.1 от НК, за
чието приложение по отношение на него, предвид чистото му съдебно минало, са
налице всички законови предпоставки, ще бъде достатъчно средство за
превъзпитанието му. Поради това съдът отложи изтърпяването на така определеното
наказание лишаване от свобода за срок от 3 години, считано от влизане в сила на
присъдата.
Така определеният размер на наказанието по отношение
на подс.К., съдът счита за справедлив и съответстващ на тежестта, обществената
опасност и моралната укоримост на престъплението и подходящ да повлияе
поправително и превъзпитателно към спазване на законите и добрите нрави от
страна на К.. Освен това съдът счита, че така определеното наказание ще
въздейства предупредително върху него, а освен това ще въздейства възпитателно
и предупредително върху другите членове на обществото.
Водим от горното, съдът
постанови присъдата си.
СЪДИЯ ВЪВ ВОС: