РЕШЕНИЕ
№ 23
гр. Бургас, 21.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на втори
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Събина Н. Христова Диамандиева
Членове:Калина Ст. Пенева
Кремена Ил. Лазарова
при участието на секретаря Елена П. Георгиева
като разгледа докладваното от Калина Ст. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20212000500516 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.
Постъпила е въззивна жалба от Прокуратурата на РБ чрез прокурор в
ОП-Бургас Г.И. срещу решение № 430/29.10.2021 год. по гр.д.№ 545/2021 год.
по описа на Бургаския окръжен съд, поправено с решение № 635/15.12.2021
год. по гр.д.№545/2021 год. по описа на Бургаския окръжен съд, в частите, с
които е осъдена Прокуратурата на Република България, с адрес: гр. С., бул.
„Витоша“ № 2, Булстат ****, да заплати на С.Г. М. с ЕГН ********** от
г****, със съдебен адрес гр. Б**** - адвокат Г.С.: сумата от 20 000 лв.
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от неоснователното
привличане на ищеца като обвиняем по досъдебно производство № 21/ 2017г.
по описа на СО при СП, пр.пр. № 187/ 2017г. по описа на Специализирана
прокуратура - С., което е прекратено, ведно със законната лихва върху
главницата от предявяването на иска на 31.03.2021г. до окончателното й
изплащане, сумата от 3183,33 лв. - обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата от 20 000 лв., дължимо за периода от
05.09.2019г. - 30.03.2021г., и в полза на адвоката на ищеца е присъдено
съответно адвокатско възнаграждение по чл.38 от ЗА.
1
Твърди се, че в обжалваните части решението е неправилно поради
противоречие с чл.52 от ЗЗД, тъй като присъденото обезщетение за
неимуществени вреди от 20 000 лв. е прекомерно завишено и
несъответстващо на обема на доказаните вреди претърпени от ищеца. Сочи
се, че присъденото обезщетение се доближава до четирикратния размер на
средния паричен месечен доход на едно лице за 2017 год., което е в разрез с
принципите на ЗОДОВ. Твърди се, че изводът на съда, че дисциплинарното
наказание на ищеца е наложено в резултат на повдигнатото обвинение е
необоснован, а окръжният съд е обсъждал извършени процесуални
нарушения в хода на наказателното производство, което е недопустимо.
Посочено е, че наказателното производство е проведено в двете му фази в
разумен срок, като разследването е протекло при фактическа и правна
сложност, срещу пет лица. Оспорено е обстоятелството, че по отношение на
ищеца е било извършено медийно отразяване в резултат на действия на
прокуратурата. Твърди се, че съдът не е отчел евентуалната заинтересованост
на свидетеля А., поради родствената му връзка с ищеца. Твърди се, че
обезщетението за неимуществени вреди от 20 000 лв. е в несправедлив размер
и води до неоснователно обогатяване за ищеца. Направено е искане за
намаляване на размера на обезщетението за неимуществени вреди с
произтичащите от това последици.
В дадения срок е постъпил отговор от насрещната страна С.Г. М. ****,
чрез процесуален представител адв.Г.С.. Изложени са съображения за
неоснователност на въззивната жалба. Сочи се, че срещу ищеца за период от
2 години е било повдигнато без каквито и да е доказателства незаконно
обвинение за извършено тежко умишлено престъпление, което е съсипало
живота и кариерата му. Изложени са възражения по всяко от оспорванията
във въззивната жалба, твърди се, че с действията на прокуратурата спрямо
ищеца по време на обвинението – задържане, обиск в дома му и в този на
родителите му, му е причинен изключителен стрес, поради което при
правилен анализ на доказателствата по делото съдът е присъдил справедлив
размер на обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди.
Направено е искане за потвърждаване на решението в обжалваните части.
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирано лице, срещу акт
на съда, който подлежи на въззивно обжалване и е ДОПУСТИМА.
2
С решението в обжалваните части Бургаският окръжен съд се е
произнесъл по искове за главница и мораторна/законна лихва с правно
основание чл.2, ал.1, т.3, предл.2 от ЗОДОВ.
Решение № 430/29.10.2021 год. по гр.д.№ 545/2021 год. по описа на
Бургаския окръжен съд, поправено с решение № 635/15.12.2021 год. по гр.д.
№545/2021 год. по описа на Бургаския окръжен съд, не е обжалвано и е
влязло в сила в частите, с които е присъдено обезщетение за
имуществени вреди, ведно с мораторната/законната лихва върху него и в
отхвърлителните му части.
В открито съдебно заседание въззивникът поддържа въззивната жалба
относно размера на присъденото обезщетение, който намира за завишен и
моли да бъде намален повече от два пъти.
В открито съдебно заседание въззиваемият, чрез процесуалния си
представител поддържа писмения отговор, прави искане за присъждане на
разноски по чл.38 от ЗА.
Бургаският апелативен съд, като взе предвид изложеното по-горе и
събраните по делото доказателства, намира от фактическа и правна
страна следното:
Решението в обжалваните части е постановено по иска на ищеца С.Г.
М., ЕГН ********** о****, срещу ответника - Прокуратурата на Република
България, за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, поради незаконно повдигнато обвинение в
извършване на престъпление, в размер на 20 000 лв., обезщетение за забава в
размер на 3183,33 лв. представляващо законната лихва върху главницата от
20 000 лв. за периода от 05.09.2019г. /датата на влизане в сила на
постановлението за прекратяване на ДП/ до предявяването на иска на
31.03.2021 год., ведно със законната лихва върху главницата от 20 000 лв.,
считано от предявяването на иска на 31.03.2021г. до окончателното й
изплащане.
Ищецът твърди, че е претърпял неимуществени вреди поради
повдигнато на 20.10.2017 год. незаконно обвинение за тежко умишлено
престъпление - за това, че на неустановена дата в началото на месец май 2017
год. в гр.М.Т., **** се сговорил с повече лица да вършат в страната
престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече
3
от три години-престъпления по чл. 301 от НК и по чл. 282 от НК и чрез което
се цели да се набави имотна облага - престъпление по чл. 321, ал.6 от НК. С
повдигане на обвинението, спрямо него била взета МНО „гаранция“ в размер
на 2000 лв., както и МПрП – „забрана за напускане на пределите на РБ“.
Сочи, че с постановление от 01.02.2019 год. на прокурор при Специализирана
прокуратура било прекратено воденото против него наказателно
производство, но в резултат на незаконното обвинение претърпял значителни
страдания и душевни болки, които следва да бъдат обезщетени. Ищецът сочи,
че от 1990 год. работи в структурата на Агенция „М.“, като е заемал различни
служебни позиции на експертно ниво, от 2016 год. е бил **** в ****, а от
24.3.2017 год. бил разпределен временно да изпълнява тази длъжност в пункт
„Л.“. Сочи, че по време на службата не са му налагани дисциплинарни
наказания, ползвал се с доверието на колегите и ръководството. Твърди, че
непосредствено след като той и още пет колеги били привлечени като
обвиняеми за извършено престъпление по служба - „подкуп“, до 27.10.2017
год. информация за случая била изнесена в медиите общо в 217 публикации.
Преди обвинението по отношение на него били извършени личен обиск, а
също претърсване на дома му в **** и на този ****, бил задържан за 24 часа
съгласно заповед за задържане на ГДБОП-С.. След повдигане на обвинението,
ръководството рязко променило отношението си към него, като първоначално
ограничило служебните му правомощия. Колегите и приятелите на ищеца
започнали да странят от него, да го наблюдават с подозрение и възмущение,
дори явно изразявали нежеланието си да общуват с него. Срещу него било
образувано дисциплинарно производство, в резултат на което се стигнало до
наложено със заповед № 4494/18.12.2017 год., дисциплинарно наказание-
уволнение, която била отменена по жалба на ищеца с решение по адм.д.
№137/2018 год. на АС-Бургас, влязло в сила след прекратяване на образувано
по жалба на работодателя производство пред ВАС, след което бил
възстановен на длъжност. Твърди, че повдигнатото обвинение преобърнало
целия му живот и провалило кариерата му. На първо място бил унищожен
професионалния му живот. След привличането му като обвиняем името и
честта му били опетнени, изживял силен стрес и шок, започнал да се срамува
от себе си, вече не се гордеел с професията която упражнява, а намирал
службата за неблагодарна. Твърди, че освен колегите и приятелите му, от
него се отдръпнали и най-близките му хора. Родителите му казвали, че е
4
унизил фамилното име. Баща му се чувствал некомфортно, започнал да го
избягва. Жената, с която живеел на семейни начала имала съмнения, но
останала с него до края. Децата му били тормозени в училище, дори едното от
тях не искало да отиде на бала, защото му се подигравали. Обвинението
разрушило личния му живот за дълго време, като повлияло и физическото му
здраве. Твърди, че след обвинението не можел да спи, рязко се повишило
кръвното му налягане, започнал да злоупотребява с алкохол и цигари, нямал
желание да се среща с никого, изпитвал огромно притеснение, несигурност и
страх, чувствал се обречен и изпадал в суицидни мисли при перспективата да
влезе в затвора. Наложило се лечението му за определен период. Налегнали
го разходи, които трудно поемал–включително за заплащане на наложената
му гаранция като мярка за неотклонение „от 5000 лв.“, която следвало да
внесе, разходи за пътуване до С. и за адвокат. Трябвало да взема заеми от
приятели и роднини за да издържа четиричленното си семейство. За всички
преживени страдания, стрес, уронване на името, честта и достойнството му в
семейството, сред близките и приятелите, в службата и в обществото ищецът
претендира осъждане на ответника да му заплати обезщетение за
неимуществени вреди в горепосочения размер, акцесорните плащания за
законни лихви и съдебните разноски.
Прокуратурата на Република България с подадения писмен отговор е
оспорила иска за неимуществени вреди по размер, като силно завишен,
несъответстващ на действително претърпените вреди и на икономическия
стандарт в страната, което възражение се поддържа и пред настоящия съд.
Направено е искане при определяне на размера на обезщетението за
неимуществени вреди да се има предвид съдебната практика и критериите за
справедливост по чл.52 от ЗЗД. Пред настоящия съд се поддържат
възраженията, че прокуратурата не следва да отговаря за задържането на
ищеца за срок от 24 часа, извършено от ГДБОП, нито за публикациите в
пресата, както и за дисциплинарното производство и уволнението на ищеца, а
продължителността на воденото наказателно производство не е неразумна.
При проверка по чл.269 от ГПК настоящият съд намира, че решението в
обжалваната част е валидно и допустимо.
От доказателствата приети от окръжния съд се установяват следните
факти и обстоятелства :
5
При проведена на 19.10.2017 год. под ръководството на
Специализираната прокуратура полицейска операция на ГКПП - М.Т., са били
задържани за 24 часа на основание полицейска заповед № 1266-251/
19.10.2017 год. ****, между които С.Г. М. - заемащ длъжност „старши ****“.
На същата дата, по досъдебно производство № 21/2017 год. по описа на
Следствен отдел при Специализираната прокуратура са извършени две
претърсвания на жилищата на ищеца в **** и ****, при които видно от
представените протоколи не са намерени и иззети вещи и предмети относими
към воденото разследване. На същата дата е извършен и личен обиск на
ищеца, като е иззет един мобилен телефон. С постановление от 20.10.2017
год. на следовател от Следствен отдел на Специализираната прокуратура по
досъдебно производство № 21/ 2017г. по описа на СО при СП, пр. пр. - 185/
2017г. по описа на СП, предявено същия ден, ищецът С.Г. М. е привлечен
като обвиняем за престъпление по чл.321, ал.6 от НК - за това, че в началото
на месец май 2017г. в **** се сговорил с четири други лица да вършат в
страната престъпления /по чл.301-искане и приемане на подкупи и чл.282 от
НК- нарушаване на служебни задължения с цел материална облага/, за които е
предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години, и чрез
които се цели набавяне на имотна облага. По отношение на ищеца е взета
мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 2000 лв.
С постановление от 01.02.2019 год. на прокурор при
Специализираната прокуратура, е прекратено наказателното производство по
ДП № 21/2017 год. по отношение и на петимата обвиняеми, спрямо които са
били повдигнати отделни обвинения, включително по отношение на С.Г. М.,
поради липсата на доказателства за извършена престъпна дейност и липсата
на основание за ангажиране на наказателната отговорност на обвиняемите
лица. Постановлението за прекратяване на наказателното производство е
потвърдено от Апелативната специализирана прокуратура и е в сила от
05.09.2019 год. /видно от писмо-отговор на СП на л.59/.
От приложеното по делото писмо на Специализираната прокуратура на
РБ до ЦМУА „М.“, заверено с входящ номер на 25.10.2017 год., се
установява, че прокуратурата е поискала информация относно това какви
действия са предприети от директора на Агенция „М.“ в неговата
компетентност, по отношение на привлечените петима обвиняеми, между
6
които и ищеца. Посочено, че сведенията са необходими във връзка с
процедура по чл.69 от НПК - отстраняване на обвиняеми от длъжност по
искане на прокурора.
Със заповед № 4494/18.12.2017 год. на Директора на Агенция „М.“,
връчена на 02.01.2018 год., на ищеца е било наложено дисциплинарно
наказание „уволнение“. С влязло в сила на 16.04.2019 год. решение №
633/03.04.2018 год. по адм.д.№137/2018 год. заповедта за уволнение на ищеца
е била отменена, поради противоречие с материалния закон и като
немотивирана. Изрично е посочено в мотивите на съда, че предприетите от
полицейските и прокурорски органи действия спрямо ищеца – включително
привличането му за обвиняем, самостоятелно не са валидно основание за
дисциплинарното му уволнение.
След отмяната на заповедта за уволнение ищецът е продължил работата
си на заеманата длъжност в Агенция „М.“, като със заповед №
7355/31.07.2019 год. е бил командирован за периода от 01.08.2019 год. до
31.12.2019 год. за изпълнение на същата длъжност в сектор „Дунав мост 1“-
ТД-Дуванска.
От свидетелските показания на разпитания от окръжния съд свидетел
Ж. А. – **** на жената, с която ищецът живее на съпружески начала, се
установява, че през есента на 2017 год. леля му отишла при него притеснена и
му казала, че С. е задържан заедно с цялата смяна митничари в М.Т.. Леля му
споделила, че са претърсили жилището им ****, включително стаята на сина
им, който тогава бил на около **** годишен. Казала че „обърнали всичко“,
изразила облекчение от това, че тогава детето било на училище. Претърсили и
къщата в М.Т., където никой не живее. Няколко часа след този разговор
излязла статия във „Флагман“ – информационен бургаски сайт, че са
задържани митничари при акция на Специализираната прокуратура, след това
съобщили по БТВ и по други медии и телевизии. Свидетелят твърди, че
сайтът „Флагман“ първоначално посочил имената на задържаните, по след
като „им се обадили и ги помолили“ статията била редактирана, като имената
били заменени с инициали. Свидетелят сочи, че познава С. от 20 години
откакто живее с неговата леля на семейни начала. Сочи, че преди
задържането и обвинението не е чувал С. да има здравословни проблеми или
проблеми с правосъдието. Свидетелят сочи, че привличането като обвиняем
7
се отразило на С., той спрял да общува с хората около него, поддържал
контакт само с лелята на свидетеля. След като го уволнили се притеснявал, че
остава без доходи, а трябва да издържа семейството си и да плаща кредити.
След обвинението свидетелят го видял няколко пъти - най-вече, когато С.
чакал леля му след работа пред Районната дирекция на горите, където тя
работела. С. бил видимо отслабнал и притеснен. В М.Т., където живеели
родителите на С., веднага се разчуло за станалото. След обвинението С.
престанал да посещава роднините си, поддържал връзка само с жена си.
Няколко пъти търсил свидетеля за съвет за адвокати и за работа. По коледни и
новогодишни празници преди обвинението, С. винаги бил в М.Т., но в
годината в която му повдигнали обвинение не дошъл, а лелята на свидетеля
казала, че е получил бъбречна криза. След като всички телевизии отразили
задържането на цялата смяна **** в М.Т., родителите на ищеца го понесли
много тежко. Те чувствали вина заради него, за това, че не е странял от
колегите си, защото не се съмнявали, че той не е извършил престъпление.
Окръжният съд е приел доказателства за следните медийни публикации:
- на 19.10.2017г. в 19,23 часа на интернет-сайта btvnovonote.bg със заглавие
„Арестуваха митничари след акция на ГКПП „М.Т.“; на 20.10.2017г. в 15,02
часа на интернет-сайта dnevnik.bg със заглавие „Петима от задържаните
митничари на „М.Т.“ са с обвинения за престъпление по служба“; на
20.10.2017г. в 03,17 часа на интернет-сайта flagman.bg със заглавие „17
митничари арестувани при акцията на ГДБОП в М.Т.; на 20.07.2017г.
интернет-сайта dariknews.bg със заглавие „Задържаха цяла смяна митничари,
петима обвинени в корупция“. В цитираните статии не са упоменати имена
или инициали на задържаните ****, нито са публикувани техни снимки.
Като доказателства по делото са приети: документ от отделението по
образна диагностика в МБАЛ „Маджуров“ за извършена ехоскопия на
02.01.2018 год. , последвана от болничен лист за периода 02 - 06.01.2018 год.
поради общо заболяване - „бъбречна колика, неуточнена“, извадка от
медицинския картон на ищеца за издаден болничен лист в период на 10 дни
от 01.08.2019г. с диагноза „дископатия“.
Съдът прецени приетите по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност. Свидетелските показания на свидетеля А., на осн. чл.172 от ГПК
съдът цени с оглед евентуалната му заинтересованост в полза на ищеца, но
8
взема предвид също, че свидетелят описва лични впечатления, поради което и
доколкото показанията не противоречат на други установени по делото
факти, няма пречка същите да бъдат кредитирани.
Изложената по-горе фактическа обстановка обосновава следните
правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.2, ал.1, т.3 от Закона за отговорността на
държавата и общините за вреди / ЗОДОВ / е предвидена отговорност за
държавата, за вреди причинени на граждани от прокуратурата при обвинение
в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако
образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че
деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е
престъпление. По делото се установи, че по отношение на ищеца е
повдигнато обвинение в престъпление, като наказателно производство е било
прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето, поради липса
на доказателства сочещи, че той е негов извършител. Установена е
твърдяната от ищеца хипотеза по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ – т.е. установено е
основанието за присъждане на обезщетение за вреди в полза на ищеца,
настъпили като пряка и непосредствена последица на действията на
ответника.
Ищецът претендира неимуществени вреди в резултат на действията на
прокуратурата, изразяващи се в накърняване на честта и достойнството му в
личностен, професионален и социален план, изпитани неприятни емоции,
душевни притеснения, стрес, неудобство, несигурност и други негативни
преживявания. Горепосочените твърдения на ищеца се установяват от
събраните по делото доказателства. Установена е и причинно-следствената
връзка на вредите с действията на ответника по повдигане на обвинението,
като в този смисъл от свидетелските показания на свидетеля А. се очертават
промените в личността и живота на ищеца преди и след повдигнатото
обвинение. Настоящият съд споделя соченото в Решение № 427 от 16.06.2010
г. на ВКС по гр. д. № 273/2009 г., III г. о., ГК и други съдебни решения на
ВКС цитирани в него, Определение № 293 от 1.04.2019 г. на ВКС по гр. д. №
4062/2018 г., IV г. о., ГК, и др., по въпроса за доказването на вредите,
причинно-следствената връзка между тях и незаконното обвинение.
Формираната трайна и непротиворечива съдебна практика приема, че съдът
9
не е строго ограничен от формалните доказателства за установяване
наличието на подобно увреждане в рамките на обичайното за подобни
случаи. Нормално е да се приеме, че по време на цялото наказателно
производство лицето, незаконно обвинено в извършване на престъпление, е
притеснено и тревожно, чувства се несигурно, накърнява се социалното му
общуване, като се търпят и неудобства от социален и битов характер. Ето
защо, не е в тежест на пострадалия да докаже всяко свое негативно
преживяване, изразило се в душевно страдание, неудобство, безпокойство,
срам и др. под. Само когато се твърди причиняване на болки и страдания
над обичайните за такъв случай или конкретно увреждане на здравето, а
също и други специфични увреждания с оглед конкретни обстоятелства
или личността на увредения, те подлежат на обезвреда при съответното
успешно проведено пълно главно доказване от ищцова страна. Съдебната
практика приема, че дори да не са представени доказателства за
претендираните вреди, обезщетение за тях следва да се определи, тъй като е
нормално наказателното преследване да се е отразило негативно на психиката
и личния живот на ищеца. Фактът на незаконното обвинение е достатъчен да
индицира, че той е претърпял вреди, рефлектиращи върху неговата чест и
достойнство. Безспорно за периода на наказателното преследване ищецът има
отрицателни изживявания от незаконното обвинение. То ограничава
възможността му да води предишния начин на живот и му се отразява
емоционално негативно. Ето защо дори само фактът на незаконното
обвинение е достатъчен за да се приеме за установено, че ищецът е
претърпял обичайните неимуществени вреди представляващи негативни
преживявания - душевно страдание, неудобство, безпокойство, срам и др., в
резултат на негативното въздействие, което неоснователно повдигнатото
обвинение е оказало върху сферите от неговия живот.
Обхватът на неимуществените вреди не може да бъде изцяло формално
съизмерен, тъй като се касае за субективно отражение върху личността и
преживяванията на пострадалия. Законодателят въвежда принципа, че
обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост –
чл.52 от ЗЗД. Както е посочено в ППВС № 4 / 23.12.1968 год., понятието
„справедливост“ не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на
редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. В
10
множество свои актове ВКС също приема, че справедливото
обезвъзмездяване се извежда от преценката на конкретни обстоятелства,
които носят обективни характеристики. /Решение № 407 от 26.05.2010 г. на
ВКС по гр. д. № 1273/2009 г., III г. о., ГК и др./. Въпрос на преценка, с оглед
конкретните факти и обстоятелства, както и личността на увредения, е
определянето на конкретния паричен еквивалент на обезщетението за
неимуществени вреди. Съдебната практика е утвърдила като релевантни
обстоятелства данните за личността на увредения, начинът му на живот,
обичайната среда, контактите и социалния му живот, положението му в
обществото, работата му - как обвинението в извършване на престъпление се
е отразило върху личния, обществения и професионалния живот, чувствата,
честа и достойнството на увредения. Когато незаконното обвинение е за
умишлено престъпление в област, която е професионалната реализация на
обвиняемия, следва да се прецени как се е отразило то върху възможностите
му за професионални изяви и развитие в служебен план, авторитета и името
на професионалист. При определени професии /магистрати, адвокати, военни,
**** и др./ очакванията и изискванията на обществото към тях за почтеност и
спазване на законите, са изключително завишени. Незаконното обвинение на
лица, упражняващи подобни професии в извършване на престъпление, има
по-силно негативно отражение върху неимуществената им сфера, а в още по-
голяма степен за случаите, когато обвинението е за извършване на умишлено
престъпление от сферата на тяхната професионална реализация. /Решение №
344/24.11.2014 г. по гр. д. № 2378/2014 г., IV г. о., Решение № 40/04.02.2015 г.
по гр. д. № 4297/2014 г., IV г. о., Решение № 283/14.11.2014 г. по гр. д. №
1609/2014 г., IV г. о., и др./.
Установи се по делото, че към момента на обвинението ищецът е бил на
****. Живеел е в жилище **** на съпружески начала с лелята на свидетеля
А., като е притежавал жилище и в ****, за което противно на твърденията на
ищеца не се установи да е обитавано от неговите родители. Свидетелят А.
сочи, че С. и леля му имат едно дете - ****, което тогава е било на около ****
години. Недоказани са твърденията на ищеца по исковата молба, че има две
деца, като „едното от тях не искало да отиде на бала си защото му се
подигравали в училище“. Повдигнатото обвинение е повлияло отрицателно
върху живота на ищеца, като обидата, страхът, несигурността са станали част
от ежедневните му преживявания до прекратяването на наказателното
11
производство. Ищецът се е чувствал унизен и огорчен. Промени са настъпили
в отношението на родителите на ищеца към него. След обвинението бащата
на ищеца е показал разочарование и упрек към него. Обвинението е
причинило стрес както за жената, с която ищецът живее на съпружески
начала, така и за детето му, но не са ангажирани доказателства за настъпил
разрив в семейните отношения. Конкубината на ищеца е продължила
съжителството си с него и му е показала съпричастността си. По твърдения на
свидетеля А. роднините му, дори и родителите му, са вярвали в неговата
невинност, поради което в прякото си обкръжение той не е бил в
неблагоприятна среда. Не са ангажирани доказателства, че след обвинението
приятелите на ищеца са се отдръпнали от него.
Преди обвинението ищецът не е бил свързван с криминални прояви,
бил е дългогодишен митнически служител, без налагани дисциплинарни
наказания. Обвинението в тежко умишлено престъпление от общ характер от
сферата на професионалната му реализация е рефлектирало с отрицателен
знак върху професионалната му дейност и по време на висящото досъдебно
производство е внесло съмнение за липса на изискуемите професионални и
морални качества за заемане на длъжността “****“. От изложеното в писмото
на прокуратурата до ЦМУА“М.“, от съдържанието на заповедна за уволнение
на ищеца и от мотивите на съда по отмяната на заповедта се установява, че
наложеното дисциплинарно наказание на ищеца е пряко свързано с
повдигнатото обвинение, поради което е неоснователно възражението на
въззивника, че липсва такава връзка, но съдът намира за неустановено
твърдението на ищеца, че обвинението е провалило кариерата му.
Невъзможността на ищеца да упражнява професията си е била само временна
- до отмяната на заповедта за уволнение. След отмяната на заповедта за
дисциплинарно уволнение, ищецът е продължил работата си в Агенция „М.“
на заеманата преди това длъжност. Представените доказателства за
командироването на друг митнически пункт, не е показател за негативно
отношение от страна на ръководството към ищеца, тъй като не води до
влошаване на служебните му позиции. Липсват доказателства за проявено
негативно отношение на колегите на ищеца спрямо него. Обстоятелствата, че
първоначално са били задържани всички лица на смяна на митническия
пункт, а обвинения са били повдигнати спрямо пет от служителите там, са
провокиращи известна колегиална съпричастност спрямо ищеца, който не е
12
бил единствен в тази ситуация.
Обвинението спрямо ищеца е било висящо за период от 1 година 10
месеца и 16 дни, като производството е протекло само в досъдебна фаза,
предшествано от предварително задържане на ищеца за 24 часа, извършели
личен обиск и претърсване на жилищата му **** и М.Т., които съдът отчита
като релевантни обстоятелства, тъй като тези действия са част от проведената
под надзора на прокуратурата операция, в пряка връзка с която на ищеца е
било повдигнато незаконно обвинение. Ето защо е неоснователно
възражението на прокуратурата, че в настоящия процес последните действия
не следва да се отчитат от съда.
Липсват данни по време на досъдебното производство по отношение на
ищеца да са били извършвани постоянни активни процесуални действия, но
не може да бъде споделено твърдението, че продължителността му е извън
рамките на разумния срок. Целият процес, включително с обжалването и до
влизането на прекратителното постановление в сила, е протекъл в рамките на
по-малко от две години, а досъдебното производство е било образувано
срещу пет лица. Спрямо всяко от тези лица са били предприети отделни
процесуално-следствени действия, а съставът на престъплението, за което е
било повдигнато обвинение предполага изследване на множество факти и
обстоятелства, като очертава известна правна и фактическа процесуална
сложност, кореспондираща с горепосочения времеви период.
По време на висящото наказателно производство спрямо ищеца е била
взета лека мярка за неотклонение „парична гаранция“. Противно на
твърденията му в исковата молба размерът на гаранцията е 2000 лв., а не 5000
лв. Тази мярка не е променила обичайния бит на ищеца, а по делото не се
установи, че размерът на гаранцията е поставил ищеца в сериозни финансови
затруднения. Липсват данни наложената мярка за процесуална принуда
„забрана за напускане на пределите на РБ“ да е повлияла на качеството на
живот, което ищецът е имал преди налагането й, доколкото няма яснота
преди това колко често и по какъв повод ищецът е излизал извън страната. В
семейството на ищеца източник на доходи е била и конкубината му, за която
свидетелят А. сочи, че е работела в Районната дирекция по горите-М.Т..
Временното оставане на ищеца без работа поради уволнението, до
възстановяване му на заеманата длъжност безспорно се е отразило негативно,
13
но не е установено драстично да е влошило жизнения му стандарт. Не се
установи ищецът да е търсел и да е получавал заеми след уволнението.
Новината за проведената под надзора на прокуратурата акция, при
която са били задържани цяла смяна **** е получила медиен отзвук,
включително по изявления на самата прокуратура за задържането и
впоследствие за повдигнатите обвинения на петима служители. Не е
установено твърдението на ищеца, че медийното отразяване на задържанията
на митническите служители и последвалите обвинения е включвало
изявления за личността му. Представените по делото извлечения от медийни
публикации имат изцяло информационен характер, без журналистически
интерпретации за лицата и събитията. Публикациите не слагат акцент върху
личността и работата на ищеца или на който и да е от другите задържани и
обвинени, а само сочат факти относно извършените под надзора на
Специализираната прокуратура действия. Неподкрепено с достоверни
доказателства е соченото от свидетеля А., че е имало медийни публикации в
които са били посочени имената на задържаните. Дори в **** тези които са
познавали ищеца да са разбрали за повдигнатото обвинение, при ищеца който
не е бил публично известна личност, отзвукът от обвинението се е проявил в
много по-тесен кръг - семеен, приятелски и професионален.
Отражението на незаконното наказателно преследване върху психиката
и здравето на ищеца са други важни фактори, който съдът взе предвид.
Нормална реакция на психиката след повдигнатото обвинение са смущенията
в съня и кръвното налягане. Свидетелят А. сочи, че след повдигнатото
обвинение ищецът ограничил социалното си общуване, отслабнал и не се
чувствал добре, като избягвал да посещава М.Т., не присъствал на
традиционни семейни събирания. Соченото съдът приема като типични
прояви от изпитвания стрес и безпокойство поради повдигнатото обвинение,
но не са установени по делото сериозни и продължаващи във времето
психични проблеми при ищеца. Не са представени доказателства за
консултации с лекар и за проведено лечение. Не се установи в резултат на
обвинението ищецът да е развил физически заболявания. Налице са били
временни неразположения, но не е установено бъбречната криза и
дископатията по представените медицински документи да са в пряка връзка с
повдигнатото обвинение.
14
Като прецени всички изложени по-горе обстоятелства и степента на
тяхната тежест, съдът приема, че не се установи по делото ищецът да е
изпитал душевни болки и страдания над обичайните за случая, които да
мотивират присъждане на обезщетение в завишен размер. В резултат на
повдигнатото обвинение ищецът е преживял типичните душевни болки и
страдания, без трайни последици за физическото му и душевно здраве.
На базата на критериите посочено по-горе, ищецът следва да бъде
обезщетен за всички неимуществени вреди претърпени в резултат на
незаконното обвинение. При определяне на размера на обезщетението съдът
отчита и икономическата конюнктура в страната за периода след 2017 год.,
при размер на минималната месечна работна заплата за страната в диапазон
460 лв.- 650 лв. .
При комплексна преценка на релевантните обстоятелства съдът приема
справедлив размер за обезвреда на неимуществените вреди претърпени от
ищеца сумата от 8000 лв. Така определеният размер отговаря на принципа на
справедливост по чл.52 от ЗЗД с оглед конкретните факти по делото, поради
което искът за неимуществени вреди е основателен и следва да бъде уважен
до този размер, като за разликата над 8000 лв. до уважения с решението в
обжалваната част размер от 20 000 лв. претенцията следва да бъде
отхвърлена като неоснователна.
Съгласно приетото по т.4 от ТР № 3 / 22.04.2004 год. на ОСГК на ВКС
по т.д. № 3 / 2004 год. началният момент на забавата, от който се дължи
законна лихва е влизането в сила на постановлението, с което е
прекратено наказателното производство по отношение на ищеца – т.е.
законна лихва върху сумата от 8000 лв. е дължима както за заявената от
ищеца претенция за периода от 05.09.2019 год. до 30.03.2021 год., но в
съответен размер от 1273,33 лв., така и за периода от предявяване на иска на
31.03.2021 год., до окончателното изплащане на сумата. Ето защо за периода
от 05.09.2019 год. до 30.03.2021 год. претенцията за законна лихва е
основателна за сумата от 1273,33 лв., а за разликата над този размер, до
присъдения от окръжния съд размер от 3183,33 лв. е неоснователна и
следва да бъде отхвърлена.
В частта, в която изводите на двете инстанции не съвпадат, решението в
обжалваните части е неправилно като постановено в противоречие с
15
принципите по чл.52 от ЗЗД за справедлив размер на обезщетението, поради
което в тези части решението следва да бъде отменено, а спорът решен по
същество с отхвърляне на исковите претенции над посочените по-горе суми.
В останалите части от обжалваните части, решението по същество на спора е
правилно и следва да бъде потвърдено от настоящия съд.
В полза на адвокат Г.С., на осн. чл.38, ал.2 от ЗА е дължимо адвокатско
възнаграждение за защита пред първата инстанция в размер от 794 лв.,
определен по чл.7, ал.2, т.3 от Наредба № 1 за МРАВ, поради което
решението следва да бъде отменено и в частта, с която е присъдено
адвокатско възнаграждение над размера над 794 лв. до 1285,72 лв.
За защита срещу неоснователната част от въззивната жалба, в полза на
адвокат Г.С. в качеството му на процесуален представител на въззиваемия, на
осн. чл.38, ал.2 от ЗА следва да се присъди възнаграждение в съответен
размер от 490 лв.
Мотивиран от горното, Бургаският апелативен съд,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 430/29.10.2021 год. по гр.д.№ 545/2021 год. по
описа на Бургаския окръжен съд, поправено с решение № 635/15.12.2021 год.
по гр.д.№545/2021 год. по описа на Бургаския окръжен съд, В ЧАСТИТЕ ОТ
ОБЖАЛВАНИТЕ ЧАСТИ, с които е осъдена Прокуратурата на Република
България, с адрес: гр. С., бул. „Витоша“ № 2, Булстат ****, да заплати на С.Г.
М. с ЕГН ********** от г****, със съдебен адрес гр. Б**** - адвокат Г.С.:
-сумата над 8000 лв. до 20 000 лв. обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от неоснователното привличане на ищеца като
обвиняем по досъдебно производство № 21/ 2017г. по описа на СО при СП,
пр.пр. № 187/ 2017г. по описа на Специализирана прокуратура - С., което е
прекратено, ведно със законната лихва върху главницата над 8000 лв. до
20 000 лв. от предявяването на иска на 31.03.2021г. до окончателното й
изплащане,
-сумата над 1273,33 лв. до 3183,33 лв. - обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху главницата над 8000 лв. до 20 000 лв.,
дължимо за периода от 05.09.2019 г. - 30.03.2021г.,
16
и са присъдени съдебни разноски в полза на ищеца за размера над 794
лв. до 1285,72 лв.
ВМЕСТО РЕШЕНИЕТО В ОТМЕНЕНИТЕ ЧАСТИ ОТ
ОБЖАЛВАНИТЕ ЧАСТИ ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на С.Г. М. с ЕГН ********** от г****, със съдебен
адрес гр. Б**** срещу ПРОКУРАТУРАТА на Република България, с адрес гр.
С., бул. „Витоша“ № 2, Булстат ****, за сумата над 8000 лв./осем хиляди
лева/ до 20 000 лв./ двадесет хиляди лева/ - обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от неоснователното привличане на ищеца като
обвиняем по досъдебно производство № 21/ 2017г. по описа на СО при СП,
пр.пр. № 187/ 2017г. по описа на Специализирана прокуратура - С., което е
прекратено, ведно със законната лихва върху разликата над 8000 лв. до
20 000 лв., считано от предявяването на иска на 31.03.2021г. до
окончателното й изплащане, и за сумата над 1273,33 лв. /хиляда двеста
седемдесет и три лева и тридесет и три стотинки/ до 3183,33 лв./ три
хиляди сто осемдесет и три лева и тридесет и три стотинки/ -
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата над
8000 лв. до 20 000 лв., дължимо за периода от 05.09.2019 г. - 30.03.2021г..
ПОТВЪРЖДАВА решение № 430/29.10.2021 год. по гр.д.№ 545/2021
год. по описа на Бургаския окръжен съд, поправено с решение №
635/15.12.2021 год. по гр.д.№545/2021 год. по описа на Бургаския окръжен
съд, В ОСТАНАЛИТЕ ОБЖАЛВАНИ ЧАСТИ.
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА на Република България, с адрес гр. С.,
бул. „Витоша“ № 2, Булстат **** да заплати на адвокат Г.В. С. с личен №
********** в регистъра на АК - Бургас, с адрес гр. Б****, на осн. чл.38, ал.2
от ЗА, сумата от 490 лв. /четиристотин и деветдесет лева/ - адвокатско
възнаграждение за защита на въззиваемия пред въззивния съд, съобразно
неоснователната част от въззивната жалба.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд с
касационна жалба, в едномесечен срок от връчването на препис от него на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
17
1._______________________
2._______________________
18