Мотиви към присъда по НЧХД №280 по описа за 2010 г. на ВПРС

 

 

На 07.06.2010 г. е депозирана в РС - гр.*** частна тъжба от С.Ю.Ш. и С.Ю.Ш. срещу В.Т.А., А.А.А., П.В.С. и Б.А.А., във връзка с извършено от всеки от тях престъпление от частен характер наказуемо по чл.131, ал.1, т.4 вр. с чл.130 ал.1 от НК, по която на същия ден е образувано наказателно производство пред първа инстанция. С разпореждане от 28.06.2010 г. В.Т.А., А.А.А., П.В.С. и Б.А.А. са предадени на съд за възведените с частната тъжба обвинения.

В частната тъжба е посочено, че  на 18.05.2010г. в гр.В.Преслав, обл.Шумен, на частните тъжителки от страна на всеки един от подсъдимите били нанесени множество удари с юмруци, ритници и с дървена летва по главата, гръдния кош, гърба и бедрото, като в резултат на посочените удари, всяка от частните тъжителки е получила множество травматични увреждания. Частната тъжителка С.Ю.Ш. е получила оток в областта на лявата скула, оток в областта на лявото слепоочие, палпаторна болка над лявата ушна мида, кръвонасядания по предна страна на гръдния кош, болка в областта на ляв лакът, болка по дължина на гръбначния стълб. В следствие на ударите по главата е получила мозъчно сътресение без открита вътречерепна травма.  Частната тъжителка С.Ю.Ш. е получила оток на трети пръст ограничаващ активните движения, оток на окосмената част на главата, болка в гръдния кош, кръвонасядане в областта на ляво бедро.

В първото насрочено по делото съдебно заседание от 31.08.2010 г., повереника на частните тъжителки оттеглят тъжбата по отношение на подс.Б.А.А.. С определение, постановено от същата дата в съдебно заседание, съдът е прекратил наказателното производство по отношение на подсъдимия Б.А. по обвинението за престъпление по чл.131, ал.1, т.4 вр. с чл.130 ал.1 от НК.  

Преди началото на съдебното следствие процесуалният представител на частните тъжители поддържа предявения с частната тъжба граждански от всяка една от частните тъжителки срещу  всеки от подсъдимите в размер на 5 000.00 лв.  за претърпени неимуществени вреди в резултат на престъплението по чл.131, ал.1, т.4 вр. с чл.130 ал.1 от НК и  моли доверителките   му да бъдат конституирани като граждански ищци и да бъдат приети за съвместно разглеждане в наказателното производство предявените граждански искове за причинените им неимуществени  вреди, ведно със законната лихва от деня на увреждането, както и да им бъдат заплатени направените по делото разноски.

Гражданските искове са приети за съвместно разглеждане в наказателното производство, тъй като отговарят на изискванията на чл.85 от НПК и съгласно разпоредбата на чл.88, ал.1 от НПК се разглеждат по правилата на НПК.

В съдебно заседание процесуалният представител на частните тъжителки поддържа възведените обвинения и предявените граждански искове и предлага на съда да признае подсъдимите за виновни по повдигнатите с частната тъжба обвинения, както и да бъдат уважени гражданските искове в предявените размери.

Подсъдимите се възползват от правото си да не дават обяснения. Защитникът  им  в хода на съдебните прения пледира  съда да оневини подзащитните му на основание чл.304 от НПК, тъй като не било доказано по безспорен начин извършването на престъпленията от подсъдимите. Също така моли да бъдат оставени без уважение предявените граждански искове. Прави и алтернативно искане, в случай че съдът прецени, че са доказани по несъмнен начин повдигнатите обвинения, моли с присъдата подсъдимите след като бъдат признати за виновни да бъдат освободени от наказателна отговорност на основание чл.78а от НК и да им бъдат наложени административни наказания “глоба”. По отношение на предявените граждански искове, счита че размерът им е прекомерно завишен.

След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

На 18.05.2010 г. в гр.В.Преслав, свидетелите ***, *** А. се прибирали от училище. Като минавали пред дома на частните тъжителки на ул.”***”№54, С.Ш. започнала да крещи на *** А.. След като А. я попитал защо му крещи, тя се насочила към него, като била свила ръцете си в юмруци. Свидетелят *** застанал между тях, с цел да предотврати евентуален физически сблъсък помежду им. В това време към тях се приближила частната  тъжителка С.Ш., като се опитвала да нанесе удари с юмруци на А.. Докато *** се опитвал да отдалечи двете жени от А., към него се приближил непознат мъж и го ударил с юмрук в лицето. От удара *** седнал на земята. След като А. и *** му помогнали да се изправи, тримата заедно тръгнали към дома на А.. Там разказали за случката на подс.В.А.- майка на А., след което заедно отишли в РУП гр.В.Преслав и подали сигнал. В сградата на РУП гр.В.Преслав дошли и подсъдимите А.А. и съпруга й подс.П.С.. След като излезли от сградата на полицията, свидетелите А., ***, *** и подсъдимите В.А., А.А. и П.С. се отправили към дома на частните тъжителки, за да разберат причината за случилото се. Пред дома им разбрали, че частните тъжителки са отишли в читалище “Развитие” и се отправили на там. Двете подсъдими В.А. и А.А., заедно с тримата свидетели отишли пред залата в сградата на читалището. След като влезли в залата, където се провеждала репетиция, А. и А. предложили на частните тъжителки да излязат навън, с цел да им поискат обяснение за държанието им към А. и ***.

На 18.05.2010 г.  в читалище “Развитие” в гр.В.Преслав се провела репетиция за тържество по случай националния празник на славянската писменост – 24.05. В програмата участвали ученици от училища в града.  На репетицията, в публиката, на последния ред, присъствали С.Ш., С.Ш., заедно с малолетните си деца и св.***. Непосредствено след започване на репетицията в залата, където същата се провеждала  влезли подсъдимите В.А. и А.А.. Двете подсъдими поискали да разговарят с частните тъжителки и четирите жени излезли в коридора пред залата. Свидетелят *** и малолетните деца на частните тъжителки ги последвали. След като излезли навън възникнал скандал между подсъдимите и частните тъжителки по повод поведението на тъжителките по рано същия ден към св.А. и ***. В хода на словесните сблъсъци помежду им частната тъжителка С. направила опит да нанесе удар с ръка на подсъдимата В.А., при което А. нанесла няколко удара с предварително взетата от залата за репетиции дървена част от подлакътник на стол, по главата, ръцете и торса на тъжителката. Подсъдимата А.А. се впуснала да помага на подс.А. и също нанесла на С.Ш. удари с юмруци. Частната тъжителка С.Ш. от своя страна се опитала да удари подс. А., за да защити сестра си и предизвикана от това подсъдимата я хванала за косата и й нанесла удари с юмруци по главата и с ритници по краката. В следствие на нанесените й удари, частната тъжителка С.Ш. паднала на пода, а подсъдимата А. се насочила към частната тъжителка С.Ш.  и започнала да й  нанася удари с носената от нея дървена част от стол. В това време дошли подсъдимия П.С. и Б.А.. С общи усилия двамата прекратили побоя между четирите жени. Веднага след това подсъдимите А., А. и С., заедно със свидетелите ***, *** А. си тръгнали. На случващото се свидетели били М.Р., *** Шабан, Б.А., *** А. и ***.

Изложената фактическа обстановка съдът счита за установена въз основа на:  разпитаните в съдебно заседание свидетели – *** ***ов *** ***, *** ***, *** *** А. и М.Х.Р., заключенията на съдебно-медицинските експертизи, поддържани от вещото лице и приети от съда, както и от приложените по делото и приети от съда писмени доказателства. Обстоятелствата относно случилото се малко по – рано същия ден пред дома на частните тъжителки се доказват от показанията на свидетелите *** А., *** и *** ***. От събраните по делото гласни  доказателства по безспорен начин се установява, че на визираната в частната тъжба дата  подсъдимите  В.Т.А., А.А.А. и частните тъжители са се намирали в читалище “Развитие” в гр.В.Преслав. Безспорно се установи, че е възникнал конфликт между подсъдимите и частните тъжителки. Обстоятелството, че на  тъжителката  С.Ш. били нанесени удари от подсъдимата В.А. се доказва от показанията на свидетелите ***, *** ***, *** и М.Р.. Съдът кредитира изцяло показанията на св. М.Р., която е очевидец на деянието, същите се подкрепят и допълват от показанията на свидетелите *** *** и *** и няма индиция за нейната заинтересованост. Свидетелката описва ударената жена, като описанието й съответства на външността на частната тъжителка С.Ш., посочва още, че същата е била ударена с дървена част от стол, което кореспондира с показанията на свидетеля ***. Единствено по отношение на действията и поведението на подсъдимия С., показанията на Р. са неубедителни, свидетелката сама не е сигурна в това дали С. е нанасял удари и на кого. В тази им част показанията й не се подкрепят от събраните доказателства. Заключението на съдебно - медицинската експертиза по безспорен начин доказва твърденията  на тъжителката за нанесени удари с твърд тъп предмет-ръце, крака, дърво. Свидетелят *** посочва, че четирите жени са се биели едновременно  и *** *** също посочва  че подсъдимите А. и А. са нанасяли удари на частните тъжителки. Съдът кредитира показанията на св.***, с изключение на частта им, в която същият твърди, че освен него, подсъдимите А., А. и свидетелите *** и А. не са присъствали други свидетели на побоя. В кредитираната им част показанията му се подкрепят от показанията на ***/в частта им, в която сочи, че *** е бил в коридора на читалището/, *** и Р.. Видно от кредитираните показания на останалите свидетели на побоя са присъствали *** и Р.. Съдът кредитира показанията на св.*** ***, в с изключение на частта им, в която посочва, че освен с юмруци по друг начин не е имало удари по време на боя между частните тъжителки и подсъдимите А. и А. и че по време на побоя А. не е държала нищо в ръцете си. Въпреки, че има индиция за неговата заинтересованост, поради приятелските отношения между него и *** А.-син на подсъдимата А. и племенник на подсъдимата А., показанията му в кредитираната им част се подкрепят от кредитираните показания на свидетелите ***, Р. и ***. Обстоятелството, че на тъжителката С.Ш. са нанасяни удари и от  подсъдимата А.А. се доказва от кредитираните показания на свидетелите ***, *** и ***. *** посочва, че двете подсъдими са отишли при С.Ш., ***, че четирите жени са се биели едновременно, *** – първо частните тъжителки започнали да нанасят удари на подсъдимите А. и А. и след което и двете им отвърнали с удари. Съдът кредитира показанията на свидетеля ***, с изключение на частта им, в която твърди, че Б.А. е нанесъл удар на частната тъжителка С.Ш. и че подсъдимият С. е нанасял удари на частната тъжителка С.Ш.. В не кредитираната им част показанията му са изолирани и не се подкрепят от събраните доказателства. Съдът кредитира  показанията на св. ***, въпреки че има индиция за неговата заинтересованост, предвид родството му с частните тъжителки, тъй като в кредитираната им част показанията му се подкрепят от събраните по делото доказателства.  

Фактът, че при депозирането на показанията на свидетелите в съдебно заседание се констатират известни непълноти не внася съмнение в тяхната правилност и достоверност. Обяснението за това е изминалия период от време от датата на извършване на деянието до дата на съдебното заседание, което неминуемо се отразява на спомените и възприятията на свидетелите.

Част от кредитираните показания на свидетелите са объркани и хаотични, и разгледани поотделно, очевидно обслужват каузата на страните, които са ги довели да свидетелстват в съдебно заседание, макар и по -голямата част от свидетелите да са силно заинтересовани от изхода на делото, разгледани в тяхната съвкупност, показанията им дават ясна картина какво точно се е случило и показанията им във взаимовръзката си са логични, безпротиворечиви и кореспондират с установеното по делото.

Не са налице противоречия между кредитираните показания на свидетелите относно нанасянето на удари от подсъдимите на частните тъжителки.

            Настоящият състав не дава вяра на показанията на свидетеля *** А., с изключение на частта им описваща случилото се малко по – рано същия ден пред дома на частните тъжителки. В не кредитираната им част показанията му са изолирани. Предвид близките родствени отношения между него и подсъдимите В.Т.А. и А.А.А., съдът счита, че показанията му са заинтересовани от изхода на делото и целят единствено да оневинят подсъдимите.

Заключението на съдебно - медицинската експертиза по безспорен начин доказва твърденията  на тъжителката за нанесени множество удари. Потвърждава се и механизма посочен в приетата от съда фактическа обстановка, а именно удари  с твърди тъпи предмети по механизма на удар и натиск. Травматичните увреждания може да се получат при нанасяне на удар с ръце, крака, дърво или от падане на земята. Отговарят  да са получени в посоченото от тъжителката време.

Видно от заключението на съдебно-медицинската експертиза, поддържано от вещото лице в с.з. и приета от съда на С.Ю.Ш. са нанесени следните травматични увреждания: лек оток в областта на лявата скула, лек оток в дясно зад ушната мида, палпаторна болка и лек оток на меките тъкани на главата в дясната слепоочна област, подкожен хематом на ограничена площ в тилната област в ляво, драскотина по предната страна на гръдния кош в дясно и две кръвонасядания в областта на дясната мишница.

На частната тъжителка е причинено временно разстройство на здравето, неопасно за живота, обусловено от мозъчното сътресение. Другите описани травматични увреждания са причинили болка и страдание.

От анализа на събраните по делото доказателства съдът намира, че са налице  доказателства доказващи по безспорен начин, че на визираните в обвинението дата и място на тъжителката С.Ш. е причинена лека телесна повреда.

Обстоятелството, че на  тъжителката  С.Ш. били нанесени удари от подсъдимите  А. и А. се доказва от показанията на свидетелите ***, *** *** и ***. В показанията си *** посочва, че двете подсъдими А. и А. са нанасяли удари на С.Ш., ***, че четирите жени се биели едновременно, *** също посочва  че подсъдимите А. и А. са нанасяли удари на частните тъжителки. Кредитираните показания на посочените свидетели в частта им, в която посочват нанасянето на удари от страна на двете подсъдими на частната тъжителка са непротиворечиви и взаимно се допълват, същите се подкрепят от заключението на съдебно – медицинската експертиза.

Заключението на съдебно - медицинската експертиза по безспорен начин доказва твърденията  на тъжителката за нанесени множество удари. Потвърждава се и механизма посочен в приетата от съда фактическа обстановка, а именно удари  с твърди тъпи предмети по механизма на удар и натиск. Травматичните увреждания може да се получат при нанасяне на удар с ръце, крака, дърво или от падане на земята. Отговарят  да са получени в посоченото от тъжителката време.

Видно от заключението на съдебно-медицинската експертиза, поддържано от вещото лице в с.з. и приета от съда на С.Ю.Ш. са нанесени следните травматични увреждания: лек оток в теменната област на главата вдясно на ограничена площ, кръвонасядане с лек оток на външната страна на лявото бедро, кръвонасядане в областта на лявата подбедрица, оток на трети пръст на лявата ръка, ограничаващ движенията на пръста.

На частната тъжителка е причинено временно разстройство на здравето, неопасно за живота, обусловено от отока на трети пръст на лявата ръка, ограничаващ движенията на пръста. Другите описани травматични увреждания са причинили болка.

От анализа на събраните по делото доказателства съдът намира, че са налице  доказателства доказващи по безспорен начин, че на визираните в обвинението дата и място на тъжителката С.Ш. е причинена лека телесна повреда.

По отношение на авторството на деянието, съдът намира, че са налице  преки доказателства  установяващи виновността на подсъдимите В.Т.А. и А.А.А..

Деянието е осъществено при условията на задружна съвместна престъпна дейност /съучастие/ във формата на съизвършителство и при общност на умисъла. Обстоятелствата относно наличието съучастие се установиха в хода на съдебното следствие. Съдът счита, че тези обстоятелства не изменят съществено обстоятелствената част на обвинението, което макар и кратко достатъчно ясно е формулирано и определя предмета на доказване за извършеното престъпление и участието на подсъдимите в него, очертани са и настъпилите вредни последици и няма пречка да бъде осъществено в пълен обем правото им на защита.

Съдът като прецени всички доказателства, релевантни за делото съгласно чл.14 от НПК поотделно и в тяхната съвкупност, приема че подсъдимите В.Т.А. и А.А.А. в съучастие са осъществили от обективна и субективна страна състава на престъпление от частен характер, наказуемо по чл.131, ал.1, т.4 вр. с чл.130 ал.1 от НК, вр. с чл.20, ал.2 от НК.

Съображенията за това са следните:

-обект на престъплението са обществените отношения, които осигуряват неприкосновеността на човешкото здраве и физическата цялост на личността;

- от обективна страна подсъдимите чрез своите действия са въздействали на организма на частните  тъжителки, което е довело до изменение в отделни негови тъкани и системи. На всяка от частните тъжителки е причинено временно разстройство на здравето, неопасно за живота. На частните тъжителки са причинени и болка и страдание.

- субект на престъплението са  пълнолетни вменяеми лица;

- от субективна страна престъплението е извършено от подсъдимите с пряк  умисъл предвиждали са уврежданията и са съзнавали общественоопасния им характер, като са целяли настъпването на съставомерния резултат; мотива за извършване на престъплението е демонстрираното от частните тъжителки негативно отношение към сина на една от подсъдимите;

- престъплението е извършено при съучастие между подсъдимите- умишлено задружно участие - нанасяне на удари – дейност част от изпълнителното деяние довела до осъществяване на общ престъпен резултат – телесна повреда на всяка една от частните тъжителки;

- налице е и квалифициращият признак на престъплението – причинена е телесна повреда на две лица;

Като причина за извършване на престъплението следва да се отбележи несъобразяването и незачитането на обществените отношения, които осигуряват неприкосновеността на човешкото здраве и физическата цялост на личността. Мотива за извършване на престъплението е агресивното поведение на частните тъжителки към сина на подс.А. и непосредствено преди извършването му.

При определянето на наказанието съдът прецени: Степента на обществената опасност на конкретното деяние, степента на обществена опасност на всяка от подсъдимите, както мотивите и подбудите за извършване на престъплението и констатира следните обстоятелства от значение за отговорността на подсъдимите:

за подсъдимата *** А. – родена на *** ***, българска гражданка, неомъжена, с основно образование, неосъждана:

- смекчаващите вината обстоятелства – чисто съдебно минало, мотива за извършване на престъплението и поведението на частните тъжители непосредствено преди извършване на престъплението;

- отегчаващи вината обстоятелства – нанасянето на множество удари пред погледа на малолетни и непълнолетни лица;

за подсъдимата А.А.А. – родена на *** ***.Преслав, българска гражданка, неомъжена, със средно образование, неосъждана:

- смекчаващите вината обстоятелства – чисто съдебно минало, мотива за извършване на престъплението и поведението на частните тъжители непосредствено преди извършване на престъплението;

- отегчаващи вината обстоятелства – упоритостта при осъществяване на престъплението;

Гореизложените обстоятелства мотивираха съда да приеме, че целите на наказанието посочени в чл.36 от НК могат да бъдат постигнати и като наказанието бъде определено по следния начин: За престъплението по чл.131, ал.1, т.4 вр. с чл.130 ал.1 от НК, вр. с чл.20, ал.2 от НК законодателят e предвидил наказание "лишаване от свобода" до една година. Съобразно разпоредбата на чл.78 а от НК, пълнолетно лице се освобождава от наказателна отговорност от съда и му се налага административно наказание “глоба” в размер от 1 000лв. до 5 000лв., когато: за престъплението, извършено умишлено се предвижда наказание “лишаване от свобода” до 3 години или друго по-леко наказание, деецът не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на този раздел и причинените от престъплението имуществени вреди са възстановени. В настоящия случай за престъплението извършено от подсъдимите се предвижда наказание “лишаване от свобода” до една година.  Освен това видно от справките за съдимост, подсъдимите не са осъждани и не са освобождавани от наказателна отговорност по чл.78а от НК, а от деянието не се установиха преки и съставомерни имуществени вреди. Предвид тези обстоятелства, тъй като са налице предпоставките за това, съдът е длъжен да приложи разпоредбата на чл.78а ал.1 от НК и да освободи подсъдимите от наказателна отговорност, като им наложи административни наказания “глоба”. С оглед на вмененото си от закона задължение съдът счита, че подсъдимите следва да бъдат освободени от наказателна отговорност и намира за справедливо  да им бъдат наложени административни наказания "глоба" в минималния предвиден в закона размер. Така  определения размер на наказанието, съдът счита за справедлив и съответстващ на тежестта, обществената опасност и моралната укоримост на престъплението и подходящ да повлияе поправително и превъзпитателно към спазване на законите и добрите нрави от страна на осъдените. Освен това съдът счита, че така определеното наказание ще въздейства предупредително върху тях и ще им се отнеме възможността да вършат и други престъпления, а освен това ще въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.

По този начин и с това наказание съдът счита, че ще бъдат постигнати целите на генералната и специалната превенция.

Съдът намери, че повдигнатото и поддържано обвинение срещу подсъдимия П. *** С. за извършено престъпление по чл.131, ал.1, т.4 вр. с чл.130 ал.1 от НК не е доказано по несъмнен и категоричен начин. От събраните по делото доказателства се установи, единствено че подсъдимия С. се е опитвал да прекрати възникналия побой между двете подсъдими и частните тъжителки. Не се установиха нито от обективна, нито от субективна страна обстоятелства, включени в предмета на доказване по делото, обосноваващи наказателната отговорност на подсъдимия С. за вмененото му извършване на престъпление по чл.131, ал.1, т.4 вр. с чл.130 ал.1 от НК. На това основание, съгласно разпоредбата на чл. 304 от НПК, подсъдимият П. *** С. е признат за невинен и оправдан по обвинението за престъплението по чл.131, ал.1, т.4 вр. с чл.130 ал.1 от НК. Срещу подс.С. се претендира гражданска отговорност за причинени в резултат на престъплението, в което е обвинен неимуществени  вреди, т.е. отнася се за вторична санкционна последица свързана с нарушаване на определени задължения, произтичащи от закона. В случая става дума за нарушаване на общото правило да не се вреди другиму – чл.45 ЗЗД. След като в настоящото наказателно производство не се доказа по несъмнен начин причиняване на вреди от подсъдимия на гражданските ищци, било то виновно или не, съдът отхвърли гражданските искове, като неоснователни и недоказани.

По отношение на предявените граждански искове за претърпените от тъжителката С.Ш. неимуществени в резултат на престъплението по чл.131, ал.1, т.4 вр. с чл.130 ал.1 от НК поотделно срещу всяка от подсъдимите, съдът счита, че същите са допустими, а също така  и частично  основателни по следните правни съображения: Претендира се гражданска отговорност за причинени в резултат на процесното деяние неимуществени  вреди, т.е. отнася се за вторична санкционна последица свързана с нарушаване на определени задължения, произтичащи от закона. В случая става дума за нарушаване на общото правило да не се вреди другиму – чл.45 ЗЗД. В кръга на претендираните неимуществени вреди влизат най-общо казано всички отрицателни последици настъпили за пострадалия, при наличието на които възниква разглежданата отговорност. Изходно положение е правилото, според което се дължи обезщетение за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от деянието /чл.51 от ЗЗД/. Налице е противоправно поведение от страна на двете подсъдими, осъществено в съучастие, в резултат на което са възникнали вредите от деянието им и тези вреди са в причинна връзка с определена обективирана, съзнателна човешка проява. Размерът на обезщетението за неимуществените вреди следва да овъзмезди пострадалия за всички отрицателни последици, които са настъпили в резултат на деянието, въпреки, че засегнатите блага в тези случаи нямат цена. Понятието “справедливост” по смисъла на чл.52 от ЗЗД е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне размера на обезщетението, а именно – характерът на увреждането, начинът на извършването, обстоятелствата при които е извършеното, допълнителното влошаване на здравето, причинените морални страдания, осакатявания и пр./Пост. №4/68г. на Пленума на ВС/. Обезщетението за неимуществени вреди възмездява главно болките и страданията, понесени от увредения вследствие на увреждането. Травматичните увреждания на тъжителката са отзвучали за около тринадесет дни, видно от съдебно – медицинската експертиза и приетата епикриза. като съобрази изложеното, както и вида и начина на причиняване на телесната повреда – чрез нанасяне на множество удари, съдът прецени, че предявения граждански иск следва да бъде уважен до размер на 600.00 лв. В останалата му част до пълния предявен размер искът следва да бъде отхвърлен. Предвид гореизложеното съдът осъди подсъдимите  А. и  А. да заплатят солидарно  на частната тъжителка сумата от 600.00 лв. и отхвърли иска в останалата му част. Вземането от непозволено увреждане е изискуемо от деня на извършването му, когато деецът е известен още тогава. Причинителят на непозволеното увреждане се смята в забава и без покана, поради което съдът осъди подсъдимите да заплатят и законната лихва от деня на увреждането до окончателното изплащане на сумата.

По отношение на предявените граждански искове за претърпените от тъжителката С.Ш. неимуществени в резултат на престъплението по чл.131, ал.1, т.4 вр. с чл.130 ал.1 от НК поотделно срещу всяка от подсъдимите, съдът счита, че същите са допустими, а също така  и частично  основателни по следните правни съображения: Претендира се гражданска отговорност за причинени в резултат на процесното деяние неимуществени  вреди, т.е. отнася се за вторична санкционна последица свързана с нарушаване на определени задължения, произтичащи от закона. В случая става дума за нарушаване на общото правило да не се вреди другиму – чл.45 ЗЗД. В кръга на претендираните неимуществени вреди влизат най-общо казано всички отрицателни последици настъпили за пострадалия, при наличието на които възниква разглежданата отговорност. Изходно положение е правилото, според което се дължи обезщетение за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от деянието /чл.51 от ЗЗД/. Налице е противоправно поведение от страна на двете подсъдими, осъществено в съучастие, в резултат на което са възникнали вредите от деянието им и тези вреди са в причинна връзка с определена обективирана, съзнателна човешка проява. Размерът на обезщетението за неимуществените вреди следва да овъзмезди пострадалия за всички отрицателни последици, които са настъпили в резултат на деянието, въпреки, че засегнатите блага в тези случаи нямат цена. Понятието “справедливост” по смисъла на чл.52 от ЗЗД е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне размера на обезщетението, а именно – характерът на увреждането, начинът на извършването, обстоятелствата при които е извършеното, допълнителното влошаване на здравето, причинените морални страдания, осакатявания и пр./Пост. №4/68г. на Пленума на ВС/. Обезщетението за неимуществени вреди възмездява главно болките и страданията, понесени от увредения вследствие на увреждането. Травматичните увреждания на тъжителката са отзвучали за около десет дни,. като съобрази изложеното, както и вида и начина на причиняване на телесната повреда – чрез неколкократно нанасяне на удари, съдът прецени, че предявения граждански иск следва да бъде уважен до размер на 300.00 лв. В останалата му част до пълния предявен размер искът следва да бъде отхвърлен. Предвид гореизложеното съдът осъди подсъдимите  А. и  А. да заплатят солидарно  на частната тъжителка сумата от 300.00 лв. и отхвърли иска в останалата му част. Вземането от непозволено увреждане е изискуемо от деня на извършването му, когато деецът е известен още тогава. Причинителят на непозволеното увреждане се смята в забава и без покана, поради което съдът осъди подсъдимите да заплатят и законната лихва от деня на увреждането до окончателното изплащане на сумата.

Съдът осъди подсъдимите да заплатят на всяка от тъжителките и направените от тях разноски по  настоящото дело, предвид направеното искане, както и държавната такса върху уважените размери на гражданските искове.

Водим от горното съдът постанови присъдата си.

 

 

 

Районен съдия: