РЕШЕНИЕ
№ 530
гр. Кюстендил, 13.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, VII-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на втори декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Чавдар Андр. Тодоров
при участието на секретаря Янка Ян. Ангелова
като разгледа докладваното от Чавдар Андр. Тодоров Гражданско дело №
20211520101547 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Пред Районен съд - Кюстендил е подадена искова молба от „Състейнъбъл бизнес
солюшънс“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ул.“Рачо Петков – Казанджията“ №4, вх. А, ет. 6, представлявано от С. Х. Б. и Г. Н. П.,
чрез пълномощника адвокат И. Л. от Адвокатска колегия – София, със съдебен адрес в
гр. Варна, бул, „Мария Луиза“ №21, ет.2, срещу Л. П. Т., с ЕГН **********, с адрес в
гр. Кюстендил, ул. „Черешово топче“ № 43А. Предявен е иск с правно основание чл.
422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 143, ал. 1 от ЗЗД за признаване за
установено, че ответника дължи на ищеца сумата в размер на 115,50 лева,
представляваща главница по Договор за продажба на изплащане № ********* от
06.03.2019г., сключен между Л. П. Т. и „А1 България“ ЕАД, заплатена на 21.02.2020 г.
от „Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД на „А1 България“ ЕАД въз основа на сключен
между тях Договор за поръчителство от 07.11.2014 г., ведно със законната лихва върху
сумата от 115.50 лева, считано от 25.05.2021 г. до окончателното й изплащане, за което
вземане е издадена Заповед № 40/26.05.2021 г. за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК по ч.гр.дело № 996/2021 г. по описа на Районен съд – Кюстендил.
С влязло в сила определение, постановено на 24.09.2021 г., съдът е прекратил
производството по делото в частта относно предявения по реда на чл. 422, ал. 1 във вр.
с чл. 415, ал. 1 от ГПК иск за признаване за установено, че ответникът дължи на
дружеството сумата в размер на 14.53 лева – обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху непогасената главница за периода от 21.02.2020 г. до 18.05.2021
г., включително, поради оттегляне на този иск по реда на чл.232, изр.1 от ГПК.
„Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД твърди, че на 06.03.2019г. между „А1
1
България“ ЕАД и Л. П. Т. е сключен Договор за продажба на изплащане № *********.
На основание т. 1 и т. 2 от договора с неговото подписване Л.Т. е закупил и е станал
собственик на устройство „Alcatel 1E Black”. Съгласно т. 10.2.1 от договора ответникът
се задължил да заплати на дружеството продажната цена за вещта съобразно
погасителен план към договора. Поради неплащане в срок, договорът между „А1
България“ ЕАД и Л. П. Т. е прекратен предсрочно на основание т. 12.3 от същия.
Неплатената сума по договора от потребителя била в размер на 115,50 лева и е станала
предсрочно изискуема на основание чл. 12.3 от договора.
На 07.11.2014 г. между „А1 България“ ЕАД и "Състейнъбъл бизнес солюшънс"
АД е сключен договор за поръчителство. На основание т. 3 от договора за
поръчителство "Състейнъбъл бизнес солюшънс" АД се задължило, в качеството на
поръчител, да обезпечи задълженията на абонати, сключили с „А1 България“ ЕАД
договор за продажба на изплащане. Доколкото ответника Т. не е платил дължимата
сума в размер на 115,50 лева по горепосочения договор за продажба на изплащане на
основание чл. 143 от ЗЗД и чл. 2.2.4 от Договор за поръчителство от 07.11.2014 г.
"Състейнъбъл бизнес солюшънс" АД, в качеството на поръчител, е уведомило
длъжника и ответника по настоящото, че ще изпълни вместо него задължението му
към „А1 България“ ЕАД. Поради липса на доброволно плащане от страна на Л.Т., след
като е била поканен за това и на основание чл. 2.2.3 от Договор за поръчителство от
07.11.2014 г. "Състейнъбъл бизнес солюшънс" АД е заплатило на „А1 България“ на
21.02.2020 г. сумата в размер на 115,50 лева, представляваща дължимата и изискуема
сума от ответника по Договор за продажба на изплащане № *********/06.03.2019 г.
За процесното вземане е издадена Заповед № 40/26.05.2021 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 996/2021 г. по описа на
Районен съд – Кюстендил.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК по делото е постъпил отговор на исковата молба
от ответника. Счита предявените искове за недопустими, като заявява, че не дължи
посочената сума. Не представя доказателства.
В съдебно заседание ищцовото дружество „Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД
ЕООД, редовно призовано, не изпраща представител. С депозирана молба по делото от
процесуалния си представител заявява, че поддържа предявените искове. Претендира
разноски.
В съдебно заседание ответникът се явява лично, като моли съда да отхвърли
иска като неоснователен. Възразява против твърденията на ищеца, че дължи
посочената сума. Представя заверени копия на два броя фактури за погасяване за
заплащане на такса за 1 бр. мобилна услуга.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Страните по делото не спорят, че между тях е сключен Договор за продажба на
изплащане №*********, по силата на който ответникът е закупил устройство „Alcatel
1E Black”, като се задължила да заплати на дружеството продажната цена за вещта
съобразно погасителен план към договора. Договорът е подписан от страните и ги
обвързва в отношенията между тях. В договора е посочено, че при неплащане в срок на
най-малко две последователни месечни вноски, договорът се прекратява и всички
дължими суми по него стават изискуеми от датата на издаване на фактура за тези суми
/чл.12.3 от него/. Според чл. 6.2 от договора месечните вноски се отразяват в месечните
фактури по договора за услуги. Клаузата на чл. 12 от договора за продажба урежда
2
хипотезите на прекратяването му – с изтичане на срока, с доброволно плащане на
дължимите суми, включително предсрочно, като чл. 12.3 се отнася за случай на
неплащане в срок на най-малко две последователни месечни вноски, при който всички
суми, дължими до края на срока на договора, стават изискуеми от датата на издаване
на фактура за тях – същата се издава след изтичане на 125 дни от спиране на достъпа
на купувача до мрежата, като договорът се счита прекратен от тази дата, което не
засяга задължението за плащане на дължимите суми. В чл. 13 от договора за продажба
е предвидено и развалянето му от изправната страна при нарушаване на задълженията
на другата, а в чл. 15 от същия е уредено правото на поръчителя, изпълнил
задължението на купувача, да иска от него платеното заедно с лихвите и разноските,
след като го е уведомил за предявения срещу него иск.
Двустранно подписания между страните по договора приемо-предавателен
протокол от 06.03.2019 г. безспорно удостоверява изпълнение на задължението на
продавача по чл. 187 от ЗЗД да предаде на купувача закупената вещ. Не са налице
доказателства ответникът да е изпълнил задължението си да плати вноските по
разсрочената цена по начина и в сроковете, уговорени в договора. Същият не е
ангажирал каквито и да е доказателства в тази насока, въпреки представените два броя
фактури в открито съдебно заседание. Видно от тях, последният е заплатил мобилна
услуга, предоставена от „А1 България“ ЕАД на друго основание, предвид периода на
фактуриране и видът на услугата.
С оглед на посоченото се установява, че ответникът не е заплатил дължимата и
претендирана сума, поради което съгласно уговореното в чл. 12. 3 има за последица
прекратяване на договора за продажба на изплащане и води до настъпване на
предсрочна изискуемост на цялото задължение на купувача. Същото е в размер на
115,50 лева, съгласно изготвената от продавача справка /приемо-предавателен
протокол № 243 от 16.09.2019г./ по чл. 2.2.3 от договора за поръчителство. Макар тази
справка да има характера на частен свидетелстващ документ, доколкото изобщо не е
оспорена от ответника по делото, може да служи като доказателство за размера на
дължимата от него продажна цена.
От събраните по делото доказателства е безспорно, че продавачът по договор за
продажба и ищецът по настоящото дело са сключили договор за поръчителство, който
отговаря на изискванията на чл. 138 от ЗЗД за форма и съдържание. Договора между
тях от 07.11.2014 г. е сключен в писмена форма и има характерното съдържание на
договор за поръчителство по смисъла на чл. 138 и сл. от ЗЗД, с оглед на включените в
него клаузи относно предмета и правата и задълженията на страните по него. Със
сключването на договора, ищецът е поел задължение да гарантира чрез поръчителство
вземанията на мобилния оператор от абонатите, сключили с него договори за продажба
на изплащане. Договорът за поръчителство от 07.11.2014 г., видно от представения с
него анекси от 01.10.2018 г. и 08.08.2019г. е действал към момента на сключване на
договора - 06.03.2019 г. и момента на изпадането на длъжника в забава. Клаузата на чл.
9.1.2. от последния дава право на продавача да обезпечи вземането си по него с
поръчителство от трета страна, като това негово право не е ограничено по уговорка
между страните, както относно момента на упражняването му, така и относно
необходимостта купувачът да даде съгласие респ. да одобри поръчителството. Предвид
на това, обстоятелството, че договора за поръчителство е сключен преди сключването
на главната сделка, не засяга неговата действителност. Съгласно чл. 138, ал. 2 от ЗЗД
поръчителството може да се поема и за бъдещи задължения. Във връзка с последното е
достатъчно обезпеченото бъдещо вземане да е индивидуализирано, чрез основните си
3
индивидуализиращи параметри, като страни по него, предмет на договора и др. В
случая това изискване е изпълнено, като в раздел IV "Поръчителство" от договора от
07.11.2014 г. е посочено за кои длъжници на възложителя, по кои видове договори и за
изпълнението на кои техни задължения се съгласява да отговаря ищецът като
поръчител. Следователно налице е валидно поето от ищеца по делото задължение за
поръчителство спрямо кредитора на ответника по договора за продажба на изплащане.
По делото е представено и уведомление по чл. 143 от ЗЗД за намерение за
изпълнение на задължение, адресирано до Л. П. Т. от "Състейнъбъл бизнес солюшънс"
АД, като поръчител, за уведомяването му, че ако до 13.11.2019 г. не заплати дължимата
сума в размер на 115,50 лева към „А1 България“ ЕАД по Договор за продажба на
изплащане № *********/06.03.2019 г., "Състейнъбъл бизнес солюшънс" АД ще
заплати същия в качеството си на поръчител и ще предприеме съдебни действия по
отношение на ответника. В уведомлението е посочено, че за неизплатените суми по
цитирания договор за продажба е издадена фактура № *********/06.03.2019 г., от
която дата съгласно договора те са станали изискуеми. Представена е и обратна
разписка за връчване на уведомлението, в която е отбелязано, че уведомлението е
непотърсено.
От приетата като доказателство по делото справка от „А1 България“ ЕАД изх. №
2006/13.03.2020 г. е видно, че на 21.02.2020г. ищецът е изпълнил задълженията на
клиенти на „А1 България“ ЕАД, в качеството му на поръчител, като в приложения
списък се установява извършено плащане по процесния договор № ********* за
сумата от 115,50 лева, дължима от Л. П. Т..
„Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД е подало заявление по чл. 410 от ГПК за
процесното вземане, въз основа на което е образувано ч.гр.дело № 996/2021 г. по описа
на Районен съд - Кюстендил и на 26.05.2021 г. в полза на дружеството е издадена
Заповед № 40 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу Л. П. Т.
за сумата в размер на 115.50 лева – главница по договор за продажба на изплащане,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 25.05.2021 г. до окончателното й
изплащане, както и за сумата в размер на 325.00 лева – деловодни разноски, в това
число: 25.00 лева – внесена държавна такса, и 300.00 лева – платено адвокатско
възнаграждение. Срещу заповедта за изпълнение в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК е
постъпило възражение от Л.Т..
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
Предявен е по реда на чл. 415, ал. 4 вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК иск с правно
основание чл. 143, ал. 1 от ЗЗД за главница, ведно с акцесорна претенция за законна
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда до
окончателното изплащане. Искът е процесуално допустим, доколкото е налице правен
интерес у ищеца от предявяването му, изразяващ се в запазване действието на
издадената заповед за изпълнение.
Установява се, че предметът на договора за продажба е предаден на купувача,
видно от представения по делото приемо-предавателен протокол, който е подписан от
купувача, поради което е настъпила изискуемостта на вземането на продавача да
получи продажната цена, което обаче е разсрочено на вноски по взаимното съгласие
между страните.
Поради наличието на валиден договор за продажба на изплащане, на основание
на така постигнатото съглашение за страните, са възникнали установените в договора
4
права и задължения.
Поради неплащане в срок на две месечни вноски, договорът между „А1
България“ ЕАД и ответника Л. П. Т. е бил прекратен предсрочно на основание т.12.3 от
договора. Длъжникът и ответник по настоящото е писмено уведомен за настъпилата
предсрочна изискуемост на задължението му. Непогасените вноски до края на срока на
Договора за продажба на изплащане, в размер на 115,50 лв., са станали предсрочно
изискуеми на основание чл. 12.3. от Договора. Поради липса на доброволно плащане
от страна на длъжника, след като е бил надлежно поканен за това и на основание чл.
2.2.3 от Договора за поръчителство от 07.11.2014 г., „Състейнъбъл бизнес солюшънс“
АД е заплатил на „А1 България“ ЕАД на 21.02.2020 г. сумата от 115,50 лева,
представляваща дължимите и изискуеми вноски от Л.Т.. В този смисъл „Състейнъбъл
бизнес солюшънс“ АД, в качеството си на поръчител, има изискуемо и ликвидно
вземане към ответника, поради възникнало регресно вземане срещу него за всичко,
което е платил, ведно със законната лихва от деня на плащането. Разпоредбата на
чл.143, ал.1 от ЗЗД въвежда изискване за уведомяване на длъжника от страна на
поръчителя за предприетото от него изпълнение. В случая не се доказва такова
уведомяване да е достигнало до знанието на ответника. Неуведомяването на длъжника
не води до погасяване на регресните права на поръчителя, а има за последица
непротивопоставимост на извършеното плащане на ответника, ако той е платил или
плати на кредитора, както и ако той не дължи плащане по друга причина /Решение №
229/10.09.2012 г. по гр. д. № 452/2011 г. на IV г. о. на ВКС /. По делото не са
представени доказателства, че ответника е изпълнил задължението си по процесния
договор за продажба, както и не са въведени възражения, че не дължи плащане по
други причини, поради което следва да се приеме за безспорно установено, че дължи
на ищеца претендираната от него сума за главница в размер на 115,50 лева.
Поради оттеглянето на иска за дължима законна лихва от деня на погасяването
на задължението от поръчителя, съдът не дължи произнасяне по него.
С оглед изхода на правния спор, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
сторените в производството по делото разноски. Съгласно задължителните за
съдилищата разяснения, дадени с т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по
тълк. д. № 4/2013 г. на ОСТГК на ВКС съдът, който разглежда иска, предявен по реда
на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на
разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство. Присъдените със заповедта за изпълнение разноски не се включват в
предмета на установителния иск по чл. 422 от ГПК, а представляват законна последица
от уважаването/отхвърлянето на иска, като съдът, който разглежда иска по чл. 422
ГПК, следва да разпредели отговорността за разноски по издаване на заповедта за
изпълнение, като съдът се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на
разноските в заповедното производство
Предвид така изложеното и с оглед изхода на правния спор, съобразно
уважената част от иска, на основание чл. 78, ал. 1 ЗЗД, в полза на ищеца следва да бъде
присъдена сумата от 325,00 лв. – разноски в заповедното производство, от които
сумата от 300,00 лв. за адвокатско възнаграждение и 25,00 лв. за държавна такса, както
и сумата от 325, 35 лв. – разноски в първоинстанционното производство, от които
сумата от 300 лв. за адвокатско възнаграждение, което е заплатено, с оглед
представения договор за правна помощ, и 25,00 лв. за държавна такса.
5
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ответника Л.
П. Т., с ЕГН **********, с адрес в гр. К., ул. „Ч. т.“ № *** дължи на „Състейнъбъл
бизнес солюшънс“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Рачо Петков – Казанджията“ №4, вх. А, ет. 6, представлявано от С. Х. Б. и
Г. Н. П. сумата в размер на 115,50лв. /сто и петнадесет лева и 50 ст./ – главница по
Договор за продажба на изплащане № ********* от 06.03.2019г., сключен между Л. П.
Т. и „А1 България“ ЕАД, заплатена на 21.02.2020 г. от „Състейнъбъл бизнес
солюшънс“ АД на „А1 България“ ЕАД въз основа на сключен между тях Договор за
поръчителство от 07.11.2014 г., ведно със законната лихва върху сумата от 115.50
лева, считано от 25.05.2021 г. до окончателното й изплащане, за което вземане е
издадена Заповед № 40/26.05.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК по ч.гр.дело № 996/2021 г. по описа на Районен съд – Кюстендил.
ОСЪЖДА Л. П. Т., с ЕГН **********, с адрес в гр. К., ул. „Ч. т.“ № *** да
заплати на "„Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Рачо Петков – Казанджията“ №4, вх. А, ет. 6 сума
в размер на 650,00 лв. /шестстотин и петдесет лева/, от които 325,00 лв. /триста
двадесет и пет лева/, за направените в исковото производство съдебни разноски, и
сумата от 325,00 лв. /триста двадесет и пет лева/, представляваща направените в
заповедното производство съдебни разноски по ч.гр.дело № 996 от 2021г.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Окръжен съд - Кюстендил
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
6