№ 11319
гр. София, 13.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 154 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА
при участието на секретаря СИМОНА СВ. ЦВЕТКОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА Гражданско
дело № 20241110147125 по описа за 2024 година
Предявени са кумулативно обективно съединени установителни искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. 198о,
ал. 1 от Закона за водите вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД и при условията на чл. 415 от
ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 496,15 лв., представляваща цена за
предоставени услуги по доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на
отпадъчни води за периода от 27.04.2022г.- 18.07.2023г., сумата 20,69 лв.,
представляваща мораторна лихва за забава върху дължимата сума за периода
от 30.06.2022 г. до 17.08.2023 г., както и законната лихва от датата на подаване
на заявлението по чл. 410 ГПК – 20.02.2024 г. до окончателното плащане на
сумите, за които е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.
гр. дело № 10193/2024 г. по описа на СРС, 154 състав.
Ищецът /фирма/ твърди, че между него и ответникът Н. А. Г. е налице
облигационно правоотношение, възникнало въз основа на неформален
договор за предоставяне на ********* при публично известни общи условия.
Поддържа, че за периода от 27.04.2022 г. - 18.07.2023 г. предоставил на
ответника такива до обект, находящ се в /адрес/, чиято стойност не е била
заплатена. Сочи, че качеството потребител на ********* по смисъла на чл.6,
ал.1, т.5 от ЗРВКУ (Общи условия), произтича от факта, че ответникът Г. е
потребител на ********* за посочения имот. Навежда твърдения, че
качеството й произтича от обстоятелството, че същата е наемател на имота,
собственост на СО. Съгласно чл.2, ал. 3 от Общите условия на ищеца
„потребител може да бъде наемател на имота, за който се предоставят
*********“. Счита, че съобразно Общите условия потребителите са длъжни да
1
заплащат дължимите суми за ползваните от тях ********* в 30- дневен срок
от датата на фактуриране, което ответникът не е сторила, поради което
претендира сумите, посочени в заповедта за изпълнение. Моли съда да
присъди сторените по делото разноски.
След изпълнение на процедурата по връчване на исковата молба е
постъпил в срок отговор от ответника чрез назначения й особен представител.
Със същия счита подадената искова молба за недопустима, неоснователна,
недоказана. Оспорва претенциите изцяло по основание и по размер. Твърди
още, че ответникът не притежава пасивна процесуална легитимация по
предявения иск. Оспорва качеството си на ползвател/ наемател и потребител
на вода и *********. Счита, че издадените фактури не са основание за
плащане на процесните суми. Основание за плащане е действително
доставената, отведена и пречистена вода. Следователно начислените суми за
процесния имот се явяват начислени на база, а не на реално потребено
количество вода. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли като
недопустима или неоснователна и недоказана исковата претенция.
Претендира разноски за особен представител.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и
обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК,
приема за установено от ФАКТИЧЕСКА И ПРАВНА СТРАНА следното:
Видно от приложеното ч.гр.д. № 10193 /2024г. на СРС, 154 състав, по
подадено на 20.02.2024г. от /фирма/ заявление, на 11.01.2019г. е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с която съдът е
разпоредил Н. А. Г., да заплати на /фирма/ сумата от 496,15 лв.,
представляваща цена за предоставени услуги по доставка на питейна вода,
отвеждане и пречистване на отпадъчни води за периода от 27.04.2022г.-
18.07.2023г., сумата 20,69 лв., представляваща мораторна лихва за забава
върху дължимата сума за периода от 30.06.2022 г. до 17.08.2023 г., както и
законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК –
20.02.2024 г. до окончателното плащане на сумите. С оглед обстоятелството,
че заповедта за изпълнение е била връчена по реда на чл.47, ал.5 ГПК, на
заявителя са били дадени указания да предяви установителен иск, който е
предявен в законоустновения едномесечен срок
При така установената фактическа обстановка съдът приема от ПРАВНА
СТРАНА следното:
Софийски районен съд е бил сезиран с иск с правно основание с правно
основание чл. 422 във връзка с чл. 124 от ГПК при спазване на разпоредбата
на чл. 415, ал. 1 от ГПК.
Предявеният пред съда иск е допустим, предявен в срока по чл.415, ал.1
ГПК от активно легитимирана страна и срещу надлежен ответник в
предметните предели на заявлението и издадената заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 10193 /2024г. на СРС, 154
2
състав, на основанието, претендирано от ищеца, въз основа на което извежда
съдебно предявените си материални права при твърденията да са налице
възникнали облигационни правоотношения между ищеца /фирма/ и ответника
Н. А. Г..
През процесния период е приложим Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги, обн., ДВ, бр. 18 от 25.02.2005
г., изм. и доп., бр. 58 от 31.07.2015 г., като в чл. 1, ал.2 от същия закон е
предвидено, че в кръга на водоснабдителните и канализационни услуги се
включват и услугите по пречистване и доставка на вода за питейно-битови,
промишлени и други нужди, отвеждане и пречистване на отпадъчните и
дъждовните води от имотите на потребителите в урбанизираните територии
(населените места и селищните образувания), както и дейностите по
изграждането, поддържането и експлоатацията на водоснабдителните и
канализационните системи, включително на пречиствателните станции и
другите съоръжения.
Съгласно чл. 3, ал.1, т.2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и
реда за присъединяване на потребителите и за ползване
на водоснабдителните и канализационните системи, обн., ДВ бр. 102 от
12.12.2014 г., в сила от 12.12.2014 г.) т.2 : Потребители на услугите В и К са
собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или
право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна
собственост. Следователно, потребители на ВиК услуги по смисъла на
посочената нормативна уредба са собствениците или лицата с учредено вещно
право на ползване на съответните имоти, като в Общите условия на
дружеството е предвидена възможността такива да са и наемателите, но при
подадена от наемателя нарочна писмена декларация за това.
Уважаването на иска по чл. 422 във връзка с чл. 124 от ГПК предпоставя
да се докаже на първо място, че ответникът е бил собственик или ползвател на
процесния имот по силата на съответния придобивен способ чрез представяна
на писмени доказателства, предвид изрично указаната на ищеца
доказателствена тежест и съобразно оспорванията на ответника в отговора на
исковата молба.
Съгласно § 1, т. 2 от Допълнителните разпоредби на Закона за
регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги „потребители“
по смисъла на закона са юридически или физически лица - собственици или
ползватели на съответните имоти, за които се предоставят ********* и
юридически или физически лица - собственици или ползватели на имоти в
етажната собственост.
Съгласно чл. 32 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи услугите В и К се заплащат въз основа на
измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната система на
3
оператора, отчетено чрез монтираните водомери на всяко водопроводно
отклонение. За сгради - етажна собственост, или за водопроводно отклонение
с повече от един потребител изразходваното количество вода се заплаща въз
основа на измереното количество, отчетено по общия водомер на
водопроводното отклонение за определен период от време. Отчитането на
водомерите се извършва, като се прави първи отчет на общия водомер, а след
това се отчитат индивидуалните водомери. Отчитането на общия водомер се
извършва в присъствието на представител на потребителите. Датата и часът
на отчитане на общия водомер и на индивидуалните водомери се обявяват с
писмено съобщение, поставено на подходящо място в сградата, в срок не по-
кратък от три работни дни преди деня на отчитането.
Исковата претенция се основава на твърдяното наличие на договорно
правоотношение между ищцовото дружество и ответника. Съобразно
разпределената между страните доказателствена тежест ищецът е следвало да
установи наличието на правоотношения, които да обвързват страните и да
създават задължение за доставчика да престира стока или услуга в размер на
процесната стойност.
Ищецът не ангажира доказателства, които да установяват наличие на
твърдяното от него правопораждащо договорно правоотношение, което да
обвързва валидно страните. Ищецът не ангажира доказателства, които да
свързват ответника с процесния имот. По делото е предоставен единствено
договор за наем между ответника и СО, с което на Н. А. Г. е отдаден под наем
имот, собственост на СО, находящ се в /адрес/, но не и заявление за откриване
на партида за процесния имот от наемателя или декларация от наемодателя,
каквото е изискването съгласно Общите условия на дружеството.
Ето защо се налага извод, че по делото не е проведено пълно и главно
доказване на факта, че ответникът Н. А. Г. има качеството на потребител на
ВиК услуги и следователно не се установява между него и ответното
дружество да е възникнало облигационно правоотношение за продажба на
тези услуги.
Поради изложените съображения и с оглед обстоятелството, че между
ищеца и ответника не се доказаха валидни облигационни отношения за целия
размер на задължението, следва да се приеме за недоказана исковата
претенция в размер на процесната сума за главница. Поради недоказаност на
дължимостта на главното вземане, неоснователна се явява и претенцията на
ищеца за дължимост на лихва по чл. 86 ЗЗД.
По разноските
Окончателният размер на разноските, които следва да бъдат заплатени в
проведеното заповедно производство, съдът следва да определи съобразно т.
4
12 от TP № 4/2013 г. от 18.0б.2014г. на ОСГТК на ВКС със съдебното решение.
В тежест на ищеца следва да останат направените от него разноски по
ч.гр.д. 28018/2017г. по описа на СРС, 154 състав, и в исковото производство.
Воден от горното, Софийски районен съд, 154 състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения установителен иск с правно основание чл. 422,
във връзка с чл. 124 от ГПК и съобразно разпоредбата на чл. 415, ал. 1 от ГПК
от /фирма/ с ЕИК: ********* и адрес: /адрес/, против Н. А. Г. с ЕГН:
********** и адрес: /адрес/, с искане да бъде установено че Н. А. Г. дължи на
/фирма/ сумата от 496,15 лв., представляваща цена за предоставени услуги по
доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадъчни води за
периода от 27.04.2022г.- 18.07.2023г., сумата 20,69 лв., представляваща
мораторна лихва за забава върху дължимата сумите за периода от 30.06.2022 г.
до 17.08.2023 г., както и законната лихва от датата на подаване на заявлението
по чл. 410 ГПК – 20.02.2024 г. до окончателното плащане на сумите, за които
суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
по ч.гр.д. № 10193 /2024г. на СРС, 154 състав.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от датата на връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5