Р Е Ш Е Н И Е

 

 

 

№…………                                   04.12.2019 г.                                ГР. П Л Е В Е Н

 

 

В  И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

 

ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД         ІІ възз. граждански състав

на ШЕСТИ НОЕМВРИ                      две хиляди и деветнадесета година

В открито заседание в следния състав:

 

                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА САХАТЧИЕВА

                                          ЧЛЕНОВЕ: РЕНИ СПАРТАНСКА

                                                              КРАСИМИР ПЕТРАКИЕВ

 

Секретар:   АНЕЛИЯ ДОКУЗОВА

Прокурор:  ………………………….

като разгледа докладваното от съдията ПЕТРАКИЕВ

В.ГР.Д.  № 664 по описа за 2019 година

за да се произнесе взе предвид следното:

        

Производство по чл.258 и следващите от ГПК.

 

С Решение № 1265/05.07.2019 г., Плевенски районен съд по гр. дело № 955/2019 г. по описа на същия съд е признал за установено, на основание чл. чл. 422, ал.1 от ГПК, вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 55а от ЗНЗ, че „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Плевен, ж.к. „***“ бл. *, вх. *, ап. *, представлявано от Н.В. Б., дължи на „АГЕНЦИЯ ПО ЗАЕТОСТТА, БУЛСТАТ ***, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Княз Дондуков“ № 3, представлявана от Д. Н. сумата 4562,04 лв.- главница по Договор №411-0485-16-51559/11.11.2016г., ведно със законната лихва, считано от датата на заявлението по чл. 410 от ГПК- 28.11.2018г до окончателното й изплащане, за която сума има издадена заповед за изпълнение №5719/14.12.2018г. по ч. гр.д.№8617/2018г.. по описа на ПлРС.

Осъдил е на основание чл. 78, ал.1, вр ал.8 от ГПК, „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Плевен, ж.к. „***“ бл. *, вх. *, ап. *, представлявано от Н.В. Б., да заплати на „АГЕНЦИЯ ПО ЗАЕТОСТТА, БУЛСТАТ ***, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Княз Дондуков“ № 3, представлявана от Д. Н. сумата от 491,24лв.- разноски по делото и сумата от  91,24лв –разноски по ч. гр.д.№8617/2018г. на ПлРС.

Постъпила е въззивна жалба от Н.В. Б. в качеството му на представляващ „***“ ЕООД – гр. Плевен. В жалбата се излагат доводи, че решението на първоинстанционния съд е необосновано и неправилно. Въззивникът счита, че с оглед събраните по делото писмени доказателства , както и приетата и неоспорена от страните съдебно-икономическа експертиза, Районният съд е достигнал до неправилен от фактическа и правна страна извод, че в конкретния случай следва да се приложи разпоредбата на т.10.6 от сключения между страните Договор № ********* 51559/11.11.2016 г. Неправилно съдът е приел, че независимо кой от двата алтернативно предвидени начина за представяне на документи е избрал работодателя, както и че независимо дали се касае за частични или пълно неизпълнение на задължението, то следва да се приложи разпоредбата на т.10.6 от договора. Също така, съдът неправилно съдът не е съобразил, че тази санкционна разпоредба на т.10.6 от процесния Договор се задейства и се дължи връщане на цялата получена сума по т.1.1 от Договора, ведно със законната лихва върху нея, само и единствено в хипотезата, когато работодателят не е представил на възложителя документите по т.7.9 от Договора и то при условията на втората хипотеза – до края на месеца, следващ месеца, в който е изтекъл срока по т.7.1 от договора, т.е. до дата 15.12.2017 г. Първоинстанционният съд не е коментирал възражението на въззивника, че в конкретния случай целите на регламента, за който е сключен процесния Договор са били постигнати, тъй като по делото е безспорно установено, че за срока на Договора, който е едногодишен, две безработни лица над петдесет годишна възраст са били трудово ангажирани, същите са получавали своите трудови възнаграждения, както за субсидирания, така и за допълнителния период от договора, както и работодателят е внасял в бюджета всички дължими данъчни и осигурителни вноски за тези две наети по Договора лица. Претендират се и направените разноски за двете инстанции.

Постъпил е писмен отговор от Агенция по заетостта – гр. София чрез пълномощника – юрк. Е.Л.. В писмения отговор се изразява становище, че решението на първоинстанционния съд е правилно, законосъобразно и мотивирано, постановено при спазване на съдопроизводствените правила, изцяло допустимо, постановено при съвкупна и пълна преценка на събраните доказателства. Правилно съдът е преценил, че не са изпълнени разпоредбите, посочени в Раздел 2.7, т.7.9 от Договора, като за оставащия допълнителен период по т.7.1, след периода на субсидиране по т.2, фирма „***“ ЕООД – гр. Плевен не е представила на възложителя на хартиен носител или по електронен път с КЕП/сканирани ежемесечно до 30-то число на месеца, следващ изтеклия или еднократно до края на месеца, следващ месеца, в който е изтекъл срока по т.7.1 на договора, в случая 15.11.2017 г. съответните документи. Правилно е установено, че задълженията на работодателя по т.7.9 от Договора кореспондират със задълженията му по т.7.6, подточки 1-4, касаещи задълженията му за заплащане на възнаграждения на наетите лица, осигурителни вноски, банков превод по електронни дебитни карти, както и т.7.6.4 да представи на хартиен носител или по електронен път банково извлечение, удостоверяващо превода на тези средства. Правилно съдът е приел, че в случая визирания край на срока по т.7.1 от Договора касае допълнителния период, който е от 16.05.2017 г. до 15.11.2017 г. Правилно съдът е приел, че в случая следва да се приложи санкцията по т.10.6 от Договора, съобразно която при неизпълнение на задължението по т.7.9 от Договора до края на месеца, следващ месеца, в който е изтекъл срока на Договора по т.7.1 работодателят дължи връщане на цялата получена сума за съответното работно място, ведно със законната лихва. Въззиваемият моли Окръжния съд, да потвърди първоинстанционното решение на Плевенски районен съд, като правилно и законосъобразно. Претендират се и направените разноски за двете инстанции и юрисконсултско възнаграждение по чл.78 ал.8 от ГПК.

Окръжният съд, като прецени доводите, изложени в жалбата и доказателствата по делото, намира за установено следното от фактическа страна:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от активно легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Правилно и обосновано въз основа на събраните по делото писмени доказателства първоинстанционнои съд е приел за установено фактическата обстановка, която накратко е следната:

Безспорно е, че въз основа на заявление по чл.410 от ГПК, е издадена заповед за изпълнение №5719/14.12.2018г. по ч. гр.д.№8617/2018г. по описа на ПлРС, с която „***“ ЕООД – гр. Плевен е осъдена да заплати на Агенция по заетостта – гр. София сумата от 4562.04лв., ведно със законната лихва считано от 28.11.2018г. и 91.24лв. разноски в производството, която се явява неустойка по договор №411-0485-16-51559/11.11.2016г.

Също безспорно е, че между страните - ищецът, чрез Бюро по труда- Плевен, като възложител и ответника - като работодател, е сключен договор №411-0485-16-51559/11.11.2016г, на основание чл. 306, ал.1, т.2 и чл. 55а от ЗНЗ, въз основа на който, на работодателя се предоставят средства от държавния бюджет, представляващи схема за минимална помощ за заетост, в размер на 4505,40лв, за  две работни места. Посочено е, че  средствата се предоставят по реда на чл.55а от ЗНЗ, за всяко насочено от Възложителя безработно лице, наето по трудов договор, за срок не по-малък от 12 месеца; дължимите осигурителни вноски са за сметка на работодателя.

Безспорно по делото е също, че срокът на договора е 16.11.2016-15.11.2017г, като субсидирания период е 16.11.2016-15.05.2017г, с последваща заетост на 2 наети по трудов договор лица от 16.05.2017-15.11.2017г.

Също така не се спори, че в изпълнение на договора ищецът е заплатил на ответника – въззивник сумата от 4562.04лв.

Спорен между страните е въпросът: дължи ли въззивното дружество заплащането на процесната сума, като санкция по смисъла на чл.10.6 от сключения между страните договор и налице ли е неизпълнение на задълженията по чл.7.9 от договора, който ангажира тази отговорност.

Съдът счита, че дадените с първоинстанционното решение отговори на спорните по делото въпроси изцяло съответстват с точното приложение на закона и правилното тълкуване на волята на страните по представения договор.

Съгласно чл.10.6 от Договора при неизпълнение на задълженията на работодателя „по т.7,9 - до края на месеца, следващ месеца, в който е изтекъл срока на договора по т .7.1, Работодателят дължи връщане на цялата получена сума за съответното работно място, ведно със законната лихва върху нея“.

В чл.7.9 от договора е предвидено, че „за оставащият допълнителен период след периода на  субсидиране, Работодателят се задължава, да представя на Възложителя, на хартиен носител или по електронен път, ежемесечно, до 30- то число на месеца, следващ изтеклия, или еднократно-до края на месеца, следващ месеца, в който е изтекъл срока по т.7.1 /допълнителния срок/, следните заверени документи: 1. Декларация- искане по образец, за внесените по реда на ЗДБ, осигурителни вноски, за сметка на Работодателя и 2. Копие от разплащателната ведомост или официална справка, за изплатените средства на наетите лица, както и нареждане за масово плащане за извършения банков превод по електронни дебитни карти.“

Тъй като няма спор, че за разкритите работни места е налице субсидиран период от шест месеца и допълнителен такъв за нов срок от шест месеца, то изпълнението на това задължение се отнася само за допълнителния период. В него работодателят е длъжен да изпълнява стриктно така поетите ангажименти, като точното им изпълнение изисква ежемесечно до 30 число на следващия месец или еднократно до края на месеца след изтичане на срока – това е месец декември 2017г., тъй като срокът изтича на 15.11.2017г. да представи посочените подробно изброени документи.

По делото е установено, чрез заключението на съдебно-икономическата експертиза неточно и непълно изпълнение на така поетите задължения. ВЛ е установило от проверката на счетоводната документация, че от страна на въззивника, за м. септември, м. октомври и м. ноември  2017г., няма представяне на изискуемите от договора документи в Бюро по труда  - Плевен, като няма представени такива и към момента на изготвяне на експертизата. ВЛ е констатирало също, че за допълнителния период- посочен по- горе, считано от м. май. 2017 до м. август. 2017г, от страна на ответника има представяне изискуемите документи, но със забава, като ВЛ е посочило конкретните дати на представянето им. ВЛ е констатирало също, че  в Бюро по труда – Плевен, в срока по договора и към датата на изготвяне на експертизата, няма представени документи, установяващи изплатени от ответника средства за трудови възнаграждения и осигуровки за м. 09, м. 10 и от 1-15.11.2017г.

Така надлежно установените факти водят до единствения възможен и несъмнен извод, че въззивникът не е изпълнил точно и в срок поетите по договора задължения по смисъла на чл.7.9. Непредставянето на изискуеми документи за половината от допълнителния срок може да бъде приравнено на почти пълно неизпълнение. Поради това неизпълнение на договорените задължения е приложима и санкцията по чл.10.6. За реализацията на тази санкция е спазена процедурата по чл.10.12.1 и 2 от договора.

Поради изложеното въззивният съд счита, че по делото се установява наличието на задължение на „***“ ЕООД – гр. Плевен към Агенция по заетостта – гр. София за сумата от 4562.04лв., за която е издадена заповед за изпълнение №5719/14.12.2018г. по ч. гр.д.№8617/2018г. по описа на ПлРС. Искът с правно основание чл.422 от ГПК е доказан по изцяло и следва да бъде уважен.

Ето защо Окръжният съд приема, че обжалваното Решение на Плевенски районен съд е валидно, допустимо и обосновано на доказателствата по делото в съответствие с разпоредбите на Закона, липсват основания за неговото изменение или отмяна и поради това следва да бъде потвърдено. Предвид подробността и обстоятелствеността на изложените към първоинстанционното решение мотиви въззивната инстанция препраща и към тях на основание чл.272 от ГПК.

Предвид изхода на процеса и на основание чл.78 ал.1 от ГПК „***“ ЕООД – гр. Плевен следва да бъде осъдено да плати на Агенция по заетостта – гр. София направените пред настоящата инстанция деловодни разноски в размер на 100лв. – възнаграждение за представителство от юрисконсулт.

С оглед всичко гореизложено, Окръжният съд

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА на осн. чл.272 от ГПК Решение № 1265/05.07.2019г., постановено от Плевенски районен съд по гр. дело № 955/2019 г. по описа на същия съд, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК „***“ ЕООД  ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Плевен, ж.к. „***“ бл. *, вх. *, ап. *, представлявано от Н.В. Б., ДА ЗАПЛАТИ НА „АГЕНЦИЯ ПО ЗАЕТОСТТА, БУЛСТАТ ***, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Княз Дондуков“ № 3, представлявана от Д. Н. сумата от 100лв., представляваща деловодни разноски за въззивната инстанция – възнаграждение за представителство от юрисконсулт.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване на осн.чл.280 ал.3 т.1 от ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                  ЧЛЕНОВЕ :