Решение по дело №3107/2019 на Районен съд - Перник

Р Е Ш Е Н И Е

 

№  260058 / 3.9.2020г.     

         

гр. Перник, 03.09.2020 г.,

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД - ПЕРНИК, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VIII състав, в открито съдебно заседание, проведено на седми август през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: БОРИСЛАВА БОРИСОВА

 

при участието на секретаря Б. А.

като разгледа докладваното от съдията

гр.д. № 3107 по описа за 2019 г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по предявени от „ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК" АД, EИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. „Мошино“ ТЕЦ „Република", срещу О.П.А., ЕГН **********, с адрес: ***, по реда на чл. 422 ГПК обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата 1000,07 лв. /хиляда лева и седем стотинки/, представляваща главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г. за топлофициран имот, находящ се в гр. П., ул. „, бл. , вх. , ап. , ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 10.01.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, и сумата 96,37 лв. /деветдесет и шест лева и тридесет и седем стотинки/, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 09.07.2017 г. до 03.01.2019 г., за които вземания е издадена Заповед № 136/14.01.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 00124 по описа за 2019 г. на Районен съд – Перник.

В исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно облигационно правоотношение, възникнало по силата на одобрени от КЕВР общи условия, които са публикувани по установения ред и в законоустановения срок ответникът не е изразил несъгласие с тях и не е предложил други условия, които да обвържат страните. Твърди се, че имотът, за който е доставяна топлинната енергия се намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост, като ищецът е изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия за отопление и горещо водоснабдяване. Сочи се, че ответникът дължи заплащане на начислените суми на единадесет месечени вноски и една изравнителна, а съгласно чл. 41, ал. 1 от ОУ при неизпълнение в срок на задължението за плащане на топлинната енергия се дължи обезщетение в размер на законната лихва. Моли да му бъдат присъдени и направените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез назначения от съда особен представител, е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва основателността на педявените искове.

Съдът, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

По заявление на „Топлофикация Перник” АД е издадена Заповед № 136/14.01.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 00124 по описа за 2019 г. на Районен съд – Перник срещу О.П.А., ЕГН **********, за сумата 1000,07 лв. /хиляда лева и седем стотинки/, представляваща главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г. за топлофициран имот, находящ се в гр. П., ул. „, бл. , вх. , ап. , ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 10.01.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, и сумата 96,37 лв. /деветдесет и шест лева и тридесет и седем стотинки/, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 09.07.2017 г. до 03.01.2019 г. и са присъдени разноски за делото.

Издадената заповед за изпълнение е връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.

По делото не се спори, че представените от ищеца общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2008 г. са публикувани по предвидения в закона ред и влезли в сила.

          От приетия по делото заверен препис на Нотариален акт № 073, том I, рег. № 3205, дело № 057 от 2010 г. се установява, че на 14.09.2010 г. ответникът е учредил договорна ипотека в полза на „Банка ДСК“ ЕАД върху недвижим имот, представляващ апартамент с адрес: гр. П., ул. „, бл. , вх. , ап. . В нотариалня акт е отразено, че при съставянето му са представени Нотариален акт за дарение на недвижим имот със запазено вещно право на ползване № 141, том XXI, дело № 5295/17.12.1997 г. на Нотариус при Пернишки районен съд и Декларация за отказ от вещно право на ползване Акт № 103, том II, рег. № 27.08.2010 г., пълномощно, договор за ипотечен кредитм скица, данъчни оценка, декларации по ЗННД и ДОПК и квитанции.

          По делото е приета Декларация за отказ от вещно право на позлване, вписана под Акт № 103, том II, рег. № 27.08.2010 г., с който С.С.Г. се отказва от правото на ползване върху недвижим имот, представляващ апартамент с адрес: гр. П., ул. „, бл. , вх. , ап. .

          Представена е молба с вх. № 2162/01.11.2010 г. до ищцовото дружество за откриване на партида за битови нужди от О.П.А. ***.

От приетото по делото заключение на вещите лица по назначената комплексна технико-икономическа експертиза се установява, че процесният имот се намира в топлоснабдена сграда, по отношение на която е сключен Договор  № 94/21.11.2000 г. между етажната собственост и „Техем сървисис“ ЕООД, гр. София, за услугата „дялово разпределение“, от който момент е въведена услугата „дялово разпределение“ в СЕС, както и Договор № 97 от 30.11.2011 г. между ищцовото дружество и фирмата за дялово разпределение и Договор № 76 от 01.09.2017 г. с фирма „Директ“ ЕООД, гр. София. От заключението на същата експертиза се установява, че уредът за търговско измерване, монтиран в абонатната станция, е преминал метрологичен контрол, съответства на одобрения тип, годен е да се използва за търговско измерване и показанията му могат да се считат за достоверни. От заключението се установява още, че е извършен редовен отчет на показанията на топломера в абонатната станция, което е констатирано от карнетите, водени от топлофикационното дружество. Нетното количеството топлинна енергия е определяно съгласно Наредба № 16 - 334 от 06.04.2007 г., тъй като от брутната топлинна енергия са приспаднати технологичните загуби на топлоенергия. Изпълнено е изискването на посочената наредба, касаещо разпределение на нетното количество потребена топлинна енергия между собствениците на имоти в сграда на етажна собственост (СЕС). Не е констатирана разлика между нетната енергия и енергията за разпределение по имоти в СЕС. От обсъжданото заключение съдът достига до извод, че изравнителните сметки са изготвяни ежегодно, след проведени отчети за потреблението на топлинната енергия в СЕС. Преизчислените суми са отразени в индивидуалните сметки по имоти. Начислените суми, посочени по компоненти за разпределяна топлоенергия, са в съответствие с действащите по време на процесния период цени на топлоенергията.

Според заключението стойността на топлоенергията за периода 01.05.2017 г. – 30.04.2018 г. е в размер на 1000,07 лв., а на обезщетението за забава за периода 09.07.2017 г. – 03.01.2019 г. в размер на 96,37 лв.

При изготвяне на експертизата вещото лице – топлотехник е работило въз основа на документи, представени му от ищеца и фирмата за дялово разпределение, т. е. въз основа на всички предвидени по закон документи, съставяни във връзка с доставката, ползването и заплащането на потребена топлинна енергия. На следващо място вещото лице - топлотехник последователно е анализирал и преценил всички релевантни при формиране на задължението на ответника елементи - отчети на общ топломер, коректно приложение на методиката за дялово разпределение и други, а вещото лице – счетоводител е извършило справка в информационната система на ищцовото дружество и документите по делото.

Заключението не е оспорено от ответника, поради което съдът го кредитира напълно.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Предявени са искове по реда на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, вр. чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.

Исковете са предявени за установяване вземанията на ищеца към ответника за доставена топлинна енергия и лихва за забава, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение, връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК (редакция на текста изм. ДВ, бр. 86 от 2017 г.) за ищеца е налице правен интерес от предявяване на настоящите установителни искове.

По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ:

В тежест на ищеца по иска за главница е установяването, че между страните по делото е налице облигационна връзка за продажба на топлоенергия, изпълнението на задължението за реално доставяне на топлинна енергия, както и нейната стойност.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия на клиенти за битови нужди, в това число и за общите части в сградите етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия, изготвени от дружеството и одобрени от КЕВР. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице - собственик или титуляр на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединен към абонатната станция или към нейното самостоятелно отклонение. Следователно отношенията между потребителя и топлофикационното дружество възникват по силата на закона от момента, в който за определено лице възникне качеството на клиент на топлинна енергия. Това качество е определено в цитираната по-горе разпоредба и е свързано с притежаването на правото на собственост или ограничено вещно право върху даден имот, както и при наличието на писмен договор за продажба на топлинна енергия.

От констатацията, извършена от нотариуса в представения по делото нотариален акт, с който ответникът учредява договорна ипотека върху свой собствен недвижим имот, а именно апартамент, находящ се на адрес: гр. П., ул. „, бл. , вх. , ап. , съдът приема за установено, че към датата на сключването му – 14.09.2010 г. ответникът е едноличен собственик на процесния имот.

От представената декларация се установява, че С.С.Г. се е отказала от правото си на ползване върху имота.

С оглед изложеното и предвид липсата на доказателства, че други лица имат вещни права върху имота, съдът приема, че за процесния период между ответника в качеството на собственик на имота и ищцовото дружество е налице договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия за продажба.

За пълнота съдът намира за нужно да отбележи, че наличието на облигационна връзка между страните се потвърждава и от изричната воля на ответника за откриване на партида на негово име, заявна с молба от 01.11.2010 г. до ищцовото дружество.

Съгласно общите условия потребителят е длъжен да заплаща месечните дължими суми за доставяната топлинна енергия в 30 - дневен срок, след изтичане на периода, за който се отнасят.

От заключението на вещите лица по допуснатата експертиза се установява, че доставената топлинна енергия е на стойност 1000,07 лв. за периода 01.05.2017 г. - 30.04.2018 г.

С оглед изложеното, съдът намира, че предявеният иск за главница е основателен и следва да бъде уважен в пълния претендиран размер.

Предвид обстоятелството, че искът за главница има за предмет парично вземане, като правоувеличаваща последица от предявяването му, следва да бъде уважено и искането за присъждане на законна лихва, считано от депозиране на заявлението в съда – 10.01.2019 г., до окончателното изплащане на вземането.

По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД.

Съгласно чл. 86, ал. ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Съгласно чл. 34, ал. 1 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно вземането за цената за потребена енергия за текущия месец става изискуемо от първо число на втория месец следващ отчетния. Съдът, съобразявайки заключението на вещото лице по проведената  експертиза, както и падежните дати на съответните месечни вземания от процесния период, размерите на дължимите месечни вземания и размера на законната лихва, намира, че обезщетението за забава е в размер на 96,37 лв. за периода от 09.07.2017 г. до 03.01.2019 г.

С оглед изложеното, съдът намира, че предявеният иск за обезщетение за забава е основателен и следва да бъде уважен в пълния предявен размер.

 

По разноските:

С оглед отправеното искане и съгласно задължителните указания, дадени с т.12 на Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по т.д.№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да се произнесе по сторените от страните разноски в заповедното и исковото производство.

Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право да му бъдат присъдени направените разноски. В настоящото исково производство ищцовото дружество е направило следните разноски: 25,00 лв. – държавна такса, 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение, 5,00 лв. – такса за съдебно удостоверение, 250,00 лв. – депозити за вещи лица, и 155,00 лв. – депозит за особен представител, т. е. направените разноски в исковото производство са в общ размер на 535,00 лв.

В заповедното производство ищецът е направил разноски както следва: 25,00 лв. – държавна такса, и 50,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение, т. е. направените разноски в заповедното производство са в размер на 75,00 лв.

Предвид извода за основателност на исковите претенции, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени сторените разноски в настоящото исково производство и в заповедното производство в пълен размер.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че О.П.А., ЕГН **********, с адрес: ***, ДЪЛЖИ на „ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК" АД, EИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република”, сумата 1000,07 лв. /хиляда лева и седем стотинки/, представляваща главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г. за топлофициран имот, находящ се в гр. П., ул. „, бл. , вх. , ап. , ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 10.01.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, и сумата 96,37 лв. /деветдесет и шест лева и тридесет и седем стотинки/, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 09.07.2017 г. до 03.01.2019 г., за които вземания е издадена Заповед № 136/14.01.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 00124 по описа за 2019 г. на Районен съд – Перник.

 

ОСЪЖДА О.П.А., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на „ТОПЛОФИКАЦИЯ. - ПЕРНИК" АД, EИК *********, гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република”, сумата 535,00 лв. /петстотин тридесет и пет лева/ - разноски в настоящото исково производство, и сумата 75,00 лв. /седемдесет и пет лева/ - разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 00124 по описа за 2019 г. на Районен съд – Перник.

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Перник  в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

След влизане на решението в сила изисканото ч.гр.д. № 00124 по описа за 2019 г. на Районен съд – Перник да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.

 

                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: