Мотиви по НОХД № 136/2019г. по описа на РС-Русе,
четвърти наказателен състав
Районна прокуратура - Русе е обвинила подсъдимия Т.М.И. в това, че на 15.08.2018г. в землището на село
Ряхово, община Сливо поле, област Русе, в условията на опасен рецидив, отнел
чужди движими вещи – пари в брой – сумата от 315 лева, от владението на К.К.В. ***,
без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл.196, ал.1, т.1 във вр. с
чл.194, ал.1 от НК.
Прокурорът поддържа обвинението по отношение на
подсъдимия.
Подсъдимият се признава за частично виновен по повдигнатото му обвинение, като
твърди че е откраднал само сумата от 215 лв.
Производството по делото е по общия ред. Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства приема за установено от
фактическа страна следното:
Подсъдимият Т.М.И. е роден на *** ***,
български гражданин, с основно образование, неженен, не
работи,
осъждан, ЕГН **********.
Св.К.К.В. и св.В.Г.Д. били
колеги в „Напоителни системи“ЕАД – клон „Долен Дунав“.
На 15.08.2018г. св.К.В.
отишъл с лекия си автомобил „Опел Корса“ с рег.№ ....до помпената станция,
намираща се в землището на с.Ряхово, общ.Сливо поле, обл.Русе, тъй като
трябвало да окоси тревата в станцията и около нея.
Докато св.К.В. косял
тревата в помпената станция отишъл св.В.Д.. Последният помолил св.В.,***, да
внесе сумата от 215 лева по кредита му в „Обединена българска банка“ АД. Св.К.В.
се съгласил да помогне на св.Д. и взел от него сумата от 215 лева. След това
св.В.Д. си тръгнал, а св.В. останал в помпената станция, за да коси тревата.
Св.К.В. оставил сумата от
215 лева върху таблото на лекия си автомобил „Опел Корса“ с рег.№ …...
След като оставил сумата от 215 лева в автомобила си, св.К.В. не го заключил.
Докато косял тревата, той постоянно имал видимост към лекия автомобил „Опел
Корса“ с рег.№ ….
По-късно през деня, около
16:00 часа, подс.Т.И. минал с велосипеда си покрай помпената станция. Той
видял, че св.К.В. коси трева и тъй като го познавал, спрял да си поговорят.
Подсъдимият бил в непосредствена близост до лекия автомобил „Опел Корса“ с
рег.№ ….. След това св. В. продължил да коси тревата в помпената
станция, а подс.Т.И. се навел да прави нещо по велосипеда си. Докато разговарял
със св.К.В., подс.И. видял парите, оставени върху таблото на лекия автомобил
„Опел Корса“ с рег.№ …., както и че колата е отключена. Когато видял, че
св.В. се връща да коси тревата, той решил да влезе в автомобила и да вземе
парите, както и да потърси в него други ценни вещи, които също да открадне.
Виждайки, че св.К.В. не гледа към автомобила си, подс.Т.И. отворил вратата му и
влязъл в него, като взел сумата от 215 лева, оставена върху таблото на
автомобила. След това затворил вратата на лекия
автомобил „Опел Корса“ с рег.№ ....и тръгнал с велосипеда си към
с.Ряхово.
Междувременно св.К.В. чул
шума от затварянето на вратата на лекия си автомобил „Опел Корса“ с рег.№ ....и
веднага погледнал към него. Тогава видял, че подс.Т.И. се отдалечава с
велосипеда си. Св.В. се притеснил, тъй като автомобилът му бил отключен, а
сумата от 215 лева бил оставил на видно място върху таблото на колата. Веднага
отишъл при автомобила си и установил, че парите, дадени по-рано през деня от
св.В.Д. липсват. Св.К.В. предположил, че подс.Т.И. е взел парите, поради което
тръгнал с лекия автомобил „Опел Корса“ с рег.№ ....да го търси.
Св.К.В. обикалял около
половин час из с.Ряхово, но не успял да открие подс.Т.И.. Поради това спрял с
лекия автомобил „Опел Корса“ с рег.№ ....в близост до дома на подс.И., за да го
чака. След около половин час св.В. видял, че подс.Т.И. се прибира с велосипеда
си. Отишъл при него и поискал да върне сумата от 215 лева. Подс.И. обещал, че
до два часа ще върне парите. Св.К.В. повярвал на подсъдимия и се върнал обратно
в помпената станция.
След около един час св.В.
решил, че на подс.Т.И. не са му необходими два часа, за да върне парите и
отишъл в дома му. Там от роднини на подсъдимия разбрал, че последният се е
преоблякъл и е тръгнал към спирката в с.Ряхово. Св.В. отишъл с автомобила
си на спирката в с.Ряхово. В това време
подс.Т.И. излязъл от хранителен магазин разположен в близост до спирката, като
държал в ръката си кутийка с бира. Св.В. отишъл при подсъдимия и отново поискал
да му върне парите. Последният отвърнал, че парите са в дома му. Двамата се
качили в лекия автомобил „Опел Корса“ с рег.№ …., като св.К.В. ***. Тогава
подс.И. помолил св.В. да го закара до дома му и отново му обещал, че ще му
върне парите, които е взел. Св.К.В. се съгласил и откарал подсъдимия до дома му
в с.Ряхово. Подс.Т.И. казал на св.В. да го изчака и влязъл в двора на къщата си.
Последният видял, че подсъдимият се насоча към задната част на двора. Изчакал
го пет минути, но се сетил, че в задната част на двора няма ограда и подс.И. може
да избяга. Поради това св.К.В. се обадил на телефон 112 и подал сигнал за случилото
се. След това св.В. тръгнал с лекия си автомобил „Опел Корса“ с рег.№ ....към
спирката в с.Ряхово.
Междувременно, във връзка
със сигнала на св.К.В., св.Б.Г.С. и св.П.М.П. – полицейски служители в РУ –
Сливо поле при ОД на МВР – Русе, се насочили към центъра на с.Ряхово.
Малко по-късно през деня
полицейските служители и св.К.В. се засекли на спирката в с.Ряхово, където
видели подс.Т.И.. Към него момент св.В. им заявил, че му била открадната само
сумата от 215 лв. Подсъдимият признал пред полиците, че е откраднал пари от
автомобила на св.В. и поискал да го закарат до дома му, за да върне част от
откраднатите пари. Св.Б.С. и св.П.П., заедно с подс.Т.И., отишли до дома на
последния. Там отишъл и св.К.В.. Подс.И. влязъл в дома си, след което чрез
полицейските служители предал на св.В. сумата от 140 лева. Подсъдимият заявил
на полицаите, че е изхарчил само 55 лева, а тези 140 лева са остатъка от
парите, които е откраднал от автомобила на св.К.В..
След като получил сумата от 140 лева, св.К.В.
се върнал обратно в помпената станция. В разпита си в съдебно заседание
заявява, че след като се върнал се сетил и за сумата от 100 лева, която държал
в пепелника, разположен в долната част на централната конзола на таблото на
лекия автомобил „Опел Корса“ с рег.№ ….. Св.В. проверил пепелника
и установил, че и сумата от 100 лева липсва. Той повече не потърсил подсъдимия,
съответно да му поиска и тези пари, а това ново обстоятелство било заявено в
разпита му на досъдебното производство.
На 16.08.018г. св.К.В. посетил офис на „Обединена българска банка“АД в
гр.Русе и внесъл сумата от 215 лева по кредита на св.В.Д..
При така описаната
фактическа обстановка, подс.Тодоров М.И. е осъществил от обективна страна състава
на престъплението по чл.196 т.1, пр.1
във вр. с чл.194, ал.1 от НК, като е отнел от владелеца сумата от 215 лв., а не
от 315 лв. каквото обвинение му е повдигнато.
Съдът намира, че
обвинението е безспорно доказано, но само по отношение на сумата от 215 лв., а
не на 315 лв. и по тази причина подс.И. е оправдан на основание чл.304 пр.1 от НПК по обвинението в тази му част.
В тази връзка следва да се
посочи, че подсъдимият дава обяснения, в които изрично признава извършеното от
него престъпление, но само в размер на 215 лв.: “ Влязох в колата да си налея
една ракия и видях парите, които бяха отгоре на таблото и ги взех – 215 лв.“,
обясненията му в с.з. Същевременно той категорично отрича да е вземал и сумата
от 100 лв., която по показанията на пострадалия се е намирала в пепелника на
колата. При преценката на този съществен по делото въпрос съдът намира, че на
първо място не са налице нито преки доказателства, като например показания на
свидетели очевидци или признание на подсъдимия, съответно липсват и косвени
такива. За наличието на подобна сума единствено се твърди в показанията на
пострадалия, т.е. други доказателства не съществуват. Съдът намира, че в случая
разколебаността на обвинението не произтича от това, че този свидетел
първоначално не е съобщил на полицейските служители, а е претендирал единствено
за сумата от 215 лв., колкото от това, че липсват каквито и да е други
доказателства; по друг начин би стоял въпросът в случай, че подсъдимият би
признал кражба и на тази сума. Показанията на пострадалия не могат да бъдат
дискредитирани само и единствено, защото в един по-късен момент е разбрал, че
му липсва и тази сума и съответно е заявил това на по-късен етап от хода на
разследването, тъй като това е напълно вероятна житейска хипотеза. От
показанията на свидетелите Б.С. и П.П. също се установява, че още в
първоначалния разговор с тях подс. И. е заявил, че открадната сума е в
границите 190 лв. – 215лв., доколкото е
твърдял, че е изхарчил 50 лв. и е възстановил 140 лв. В случая това разминаване
не е съществено и по никакъв начин не променя горните изводи. При цялото
поведение на подс.И. още непосредствено след кражбата – признание на
извършеното още при първия разговор с тъжителя, което се трансформира в
признание в обясненията първоначално на досъдебното производство, а
впоследствие и в съдебно заседание, не могат да се правят изводи в негова вреда
на основата на това, че обясненията му са вътрешно противоречиви и взаимно
изключващи се. Напротив, същите са логични, изключително последователни и
подкрепени от другите събрани по делото доказателства, вкл. и производните
такива, съдържащи се в показанията на полицейските служители С. и П.. Съдът не
възприема тезата на представителя на обвинението, че подсъдимият постоянно мени
защитната си теза и само от това може да се направи извод, че е откраднал
цялата сума по обвинението, а също така и че няма доказателства за твърденията
му за по-малката сума. Следва да се посочи, че обясненията на подсъдимия имат
двуяка процесуална природа, вкл. и средство за защита и в случая очевидно се
касае за праволинейност още от първия възможен момент, а също и това, че той
няма никакво задължение да доказва, че е невинен по арг. от изричната разпоредбата на чл.103 ал.2 вр.ал.3 пр.посл.
от НПК.
Въз основа на изложено
съдът намира, че признаването за виновен на подсъдимия за цялата сума, за която
е обвинен би нарушило забраната по чл.303
ал.1 от НПК осъдителната присъда да почива на предположения – в случая е налице
едно единствено твърдение на пострадалия, без никакви други доказателства,
което категорично се отрича и отхвърля от подсъдимия.
От субективна страна,
подс.Т.И. е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е
неговите общественоопасни последици и е искал
настъпването им, поради което е действал виновно, при форма на вината
пряк умисъл. Подс.И. е съзнавал, че сумата от 215 лева е чужда собственост и че
я отнема без съгласието на св.К.В., който я владеел. Наред с това подсъдимият
е имал намерение да присвои процесната
парична сума, въпреки, че е съзнавал противоправността на деянията си.
Намерението за противозаконно присвояване на паричната сума се доказва от
последващите действия на подс. И..
Деянието е извършено в
условията на опасен рецидив по см. на чл.29 ал.1 б.“а“ от НК, тъй като от
изтърпяването на наказанието по НОХД № 491/2015г. по описа на Районен съд –
Русе не е изтекъл петгодишният срок по чл.30 ал.1 от НК.
Въз основа на изложеното подс.И.
следва да бъде признат за виновен в извършването на престъплението и да му бъде
наложено наказание. В случая съдът намира, че са налице всички предпоставки за
приложението на чл.55 ал.1 т.1 от НК и
наказанието следва да бъде наложено под минимума. В случая са налице както
изключителни, а така също и многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства.
От приетата по делото епикриза по отношение на подс.И. е видно, че същият на
18.01.2019г. е постъпил в болнично заведение, като след извършените му прегледи
е установено, че същият е преживял миокарден инфаркт, а като съпътстващи
болести има исхемична болест на сърцето, нестабилна стенокардия – нова,
едноклонова коронарна болест, лека систолна дисфункция и хипертонична болест
ІІІ степан. Всичко това говори за едно относително влошено здравословно
състояние, което съдът интерпретира, като изключително смекчаващо отговорността
обстоятелство. Отделно от това са налице и други многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства – начинът на извършване на престъплението е от
такъв порядък, че буквално в същата минута когато е сторено, пострадалият е
разбрал за него, чувайки шума от затваряне на вратата на колата и по този начин
самият той вече не е имал съмнение кой е извършителят. На следващо място подс.И.
си е признал и пред пострадалия, и пред дошлите в дома му полицейски служители,
а също така е възстановена около
¾ от откраднатата сума и то в деня на кражбата. Единствено, като
отегчаващо отговорността обстоятелство следва да се отчетат и другите осъждания
извън нуждите на квалификацията, обосноваващи рецидив и в двете хипотези по
чл.29 ал.1 т.1 от НК, но същото само по себе си не може да изключи приложението
на чл.55 ал.1 т.1 от НК, предвид съвкупността от противоположната група обстоятелства.
Предвид изложеното съдът определя наказание лишаване от свобода за срок от
девет месеца, което да се изтърпи при общ първоначален режим.
По отношение на режима на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, съдът
намира, че действително е налице изключението по чл.57 ал.3 вр.ал.1 т.2 б.“б“
от ЗИНЗС. От събраните по делото доказателства се установява, че подс.И. не е
лице с висока степен на обществена опасност, макар и извършеното от него
престъпление да е в условията на опасен рецидив и същият да е осъждан
многократно преди това. На първо място кражбата е извършена по начин по който
пострадалият е разбрал за нея още към момента на извършването и, което е дала
възможност на последния да се опита още в първия възможен момент да си
възстанови отнетата сума, която е в размер около три пъти по-нисък от
минималната работна заплата за страната, т.е. самото престъпление е със
значително по-ниска степен на обществената опасност спрямо обичайните от този
тип. При преценката на този критерий съдът отчита, че още при първия им
разговор подсъдимия си е признал за кражбата и е изразил готовност да я
възстанови, което се е случило същия ден по отношение на около ¾ от
сумата. Също така съдът определя и по –
лекият общ режим не на последно място и поради силно влошеното здравословно
състояние на подс.И., което изисква и нужда от постоянно медикаментозно лечение,
видно от епикризата му.
Мотивиран така съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: