№ 374
гр. Габрово, 30.06.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в закрито заседание на
тридесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Веселина Топалова
Членове:Ива Димова
Симона Миланези
като разгледа докладваното от Симона Миланези Въззивно частно
гражданско дело № 20224200500226 по описа за 2022 година
Производството е по реда на вр. чл. 413 ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба „Алианц Банк България“ АД, подадена
чрез юр. М. Д. против разпореждане № 895/30.04.2022 г. постановено по
ч.гр.д. № 679/2022 г. по описа на Районен съд Габрово, в частта, в която е
отхвърлено заявлението на банката по реда на чл. 471 ГПК за издаване на
заповед за незабавно изпълнение за сумите от: 104 лв. просрочена лихва за
периода от 15.01.2017 г. до 31.07.2019 г., 349, 72 лв. – наказателна лихва за
периода от 15.01.2019 г. до 12.04.2022 г., 24, 23 лв. – неустойка за периода от
15.01.2019 г. до 12.04.2022 г. и законна лихва от подаване на заявлението на
13.04.2022 г. до изплащане на вземането.
В жалбата се твърди, че определението в обжалваната му част е
неправилно. Договорът, от който се претендира вземането е за предоставяне
на платежни услуги по банкова разплащателна сметка за издаване и
използване на платежен инструмент – международна кредитна карта с лимит
от 1 500 лв., сключен с Ц.Н. на 03.07.2014 г. Неправилно съдът се е позовал на
ЗП, тъй като в случай същият не кореспондира с банковия продукт, който
Банката била предоставила. Освен това в Общите условия било посочено,
какви са разходите по за издаването й и за ползването на същата. Неправилно
първоинстанционният съд се е позовал на Закона за потребителския кредит,
тъй като кредитната карта е вид револвиращ банков кредит. От своя страна
потребителския кредит е договор за отпускане на финансови средства срещу
1
лихва. За да има качеството потребител лицето трябва да тегли кредита в
лично качество и за лични нужди, като именно по него се предвижда
предоставяне на потребителя и на информация за ГПР по кредита. Моли да се
отмени разпореждането в обжалваната част и да се издаде заповед за
изпълнение за претендираните суми.
Съдът, като взе предвид доводите в жалбата и данните по делото,
приема следното:
Жалбата е подадена в срок, от легитимирано лице и против подлежащ
на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана
по същество жалбата е неоснователна.
Обжалваното разпореждане е постановено по заявление от „Алианц
Банк България“ АД за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417
ГПК срещу длъжника ЦВ. Н. Н., гр. Габрово за следните суми: 1 500 лв.
главница; 104 лв. просрочена лихва за периода от 15.01.2017 г. до 31.07.2019
г., 349, 72 лв. – наказателна лихва за периода от 15.01.2019 г. до 12.04.2022 г.,
24, 23 лв. – неустойка за периода от 15.01.2019 г. до 12.04.2022 г. и законна
лихва от подаване на заявлението на 13.04.2022 г. до изплащане на вземането,
както и направените във връзка с производството разноски. Към заявлението
са приложени извлечение от счетоводните книги, заверени копия от рамков
договор за предоставяне на платежни услуги по банкова разплащателна
сметка за издаване и използване на платежен инструмент – международна
кредитна банкова платежна карта и за кредитен лимит от 03.07.2014 г.,
допълнително споразумение към договора и Общи условия за издаване и
използване на платежен инструмент – международна банкова платежна карта.
В заявлението се посочва, че поради непогасяване в срок на кредитния лимит
банката е обявила същия за изискуем.
За да отхвърли частично заявлението, първоинстанционният съд е
приел, че съгласно разпоредбата на чл. 11 ал. 1, т. 10 от ЗПК, в обхвата на
действие, на който попада процесният договор за кредитна карта за
физически лица, договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем
език и съдържа годишен процент за разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислена към момента на сключване на договора
за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение
2
№ 1 начин. Доколкото договорът за кредитна карта не съдържа ГПР, то
съгласно чл. 22 от ЗПК той е недействителен и съгласно чл. 23 от ЗПК
длъжникът дължи само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва и
другите разходи по кредита.
Въззивният съд изцяло споделя изложеното от РС- Габрово в
обжалваното разпореждане. Правилно е прието, че по отношение на
процесния банков продукт, а именно банкова разплащателна сметка и
използване на платежен инструмент - международна кредитна карта, са
приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит, тъй като
същият не е изключен от приложното поле на закона на осн. чл. 4. Съгласно
чл. 9, ал. 1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа
на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави кредит под
формата на заем, разсрочено плащане или всяка друга форма за улеснение на
плащане, на физическо лице, което съгласно чл. 9, ал. 3 от ЗПК, при
сключването му действа извън рамките на своята професионална или
търговска дейност. Кредитната карта, като вид револвиращ заем – заем при
който потребителят, като титуляр на дадена сметка може многократно да
заема пари до определен лимит, като същевременно погасява част от
текущото салдо, не изключва изискването на ЗПК за посочване в договора за
кредитна карта на ГПР, в който да са включени на разбираем език всички
разходи, които дължи потребителя към момента на сключване на договора за
кредит. Посочването в Общите условия на Банката, какви са разходите по
принцип за този банков продукт са бланкетни, а не конкретни за дадения
кредитен лимит и не е посочен годишният процент от общия размер на
предоставения кредит определен по начина в приложение 1. Липсата на
конкретно посочено ГПР за този вид банков заем, сключен с този длъжник,
противоречи на императивното изискване на чл. 11 от ЗПК, съгласно който в
договора следва да се посочи недействителност на договора на осн. чл. 22 от
ЗПК и прилагане на чл. 23 от ЗПК, както правилно е приел РС – Габрово.
Водено от гореизложеното, съдът намира жалбата за неоснователна,
поради което същата следва да бъде отхвърлена, а разпореждането, в
обжалваната му част потвърдено, като правилно и законосъобразно.
На основание изложеното, Габровският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
3
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 895/30.04.2022 г. постановено по
ч.гр.д. № 679/2022 г. от Районен съд Габрово, в обжалваната част, като
правилно и законосъобразно.
Определението не подлежи на обжлаване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4