Решение по дело №127/2023 на Районен съд - Поморие

Номер на акта: 34
Дата: 18 октомври 2023 г.
Съдия: Лазар Кирилов Василев
Дело: 20232160200127
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 24 юли 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 34
гр. Поморие, 18.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПОМОРИЕ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ЛАЗАР К. ВАСИЛЕВ
при участието на секретаря Йовка Т. Тодорова
като разгледа докладваното от ЛАЗАР К. ВАСИЛЕВ Административно
наказателно дело № 20232160200127 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод постъпила жалба от „Напоителни системи“
ЕАД с ЕИК *********, представлявано от С. Д. - Изпълнителен директор, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цар Брис III“ № 136, ет. 3,
против Наказателно постановление № 53 от 20.06.2023г. на Директора на
Басейнова дирекция „Черноморски район" - гр. Варна към
Министерство на околната среда и водите. С атакувания акт, за
констатирано нарушение по чл. 48, ал. 1, т. 11 от Закона за водите, на
жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лв., на
основание чл. 200, ал. 1, т. 27 от ЗВ.
С подадената жалба са изложени твърдения, че е изтекъл предвиденият
в чл. 34 от ЗАНН преклузивен срок за съставяне на АУАН, доколкото
нарушението било установено още на 02.12.2022г., респективно до съставяне
на акта тримесечният срок е бил изтекъл. Като порок на обжалвания акт се
сочи и отсъствието на единство между описанието на деянието и нарушената
законова разпоредба, което води до неясно изразена воля на наказващия
орган. Предвид това жалбоподателят твърди, че НП е издадено в
противоречие с разпоредба на чл. 34 от АПК, което винаги е съществено
нарушение и основание за отмяна на обжалваното НП, доколкото спазването
на тази разпоредба обезпечава не само правото на защита на нарушителя, но и
упражняването на правомощията от наказващия орган. Отделно излага
твърдения, че е налице маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй
1
като вредните последици са незначителни.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява.
Административнонаказващият орган също не изпраща представител, но
депозира молба, в която оспорва жалбата и моли същата да бъде оставена без
уважение.

Жалбата е подадена в срок, поради което се явява процесуално
допустима и следва да бъде разгледана. Разгледана по същество, същата
е неоснователна, като съображенията на съда в тази насока са следните:
Дружеството жалбоподател „Напоителни системи“ ЕАД е титуляр по
Разрешително за водовземане от повърхностни води от язовир „Ахелой“ №
0211/30.12.2004г., последното издадено от МОСВ, изменено и продължено с
Решение № 235/03.08.2010г., продължено с Решение № 32/19.0.2011 г.,
издадено от МОСВ с цел на водовземане "напояване", разрешено водно
количество до 1,8м3/г. и разрешен режим на водовземане през месеците
април, май, юни, юли, август, септември и октомври, с краен срок на действие
до 30.07.2030 г.
На 02.12.2022 г., е била извършена контролна проверка от служители на
БДЧР на място и по документи на обект: язовир „Ахелой", находящ се в
землището на с. Бата, общ. Поморие, обл. Бургас, в хода на която се
установило, че е било извършено водоползване от язовир „Ахелой" през
месец ноември 2022 г., а в разрешителното, неразделна част от утвърден
график на МОСВ, липсват разрешени водни количества за напояване от
язовир „Ахелой“ през м. 11.2022 г. Констатациите от проверката са
обективирани в Констативен протокол № Б- 996/02.12.2022 г., съставен от С.
И. Р. - гл. експерт в Дирекция „Контрол“ при БДЧР - ИРМ гр. Бургас в
присъствието на инж. Д. Г., инженер „ХМС" при „Напоителни системи" ЕАД,
гр. София, клон Бургас.
До изпълнителния директор на Напоителни системи“ ЕАД е било
изпратено писмо с покана за явяване и съставяне на АУАН по ЗВ. Писмото е
получено на 19.12.2022г., а на 23.12.2022г. дружеството е депозирало
възражение против АУАН № 001321/21.12.2022г. Във възражението е
посочено, че поради продължителна суша се е наложило дружеството да
поиска 0.120 млн.м3. за напояване от язовир „Ахелой“, съгласно писмо с изх.
№ 31.10.2022г., адресирано до МОСВ, с което така поисканите количества да
се включат в месечния график за месец ноември, но от министерството не бил
получен отговор.
Тази фактическа обстановка се установява по категоричен начин от
показанията на актосъставителя С. И. Р., разпитана като свидетел в
настоящото производство. Съдът намира показанията на свидетелката за
последователни, логични, непротиворечиви и съответстващи на събраната по
делото доказателствена съвкупност и намира последните за истинни.
2
Горната фактическа обстановка се установява и от събраните по делото
писмени доказателства - АУАН, пълномощно от 01.09.2022 г. за получаването
му, покана, Констативен протокол № Б- 996/02.12.2022 г., съставен от С. И. Р.
- гл. експерт в Дирекция „Контрол“ при БДЧР - ИРМ гр. Бургас в
присъствието на инж. Д. Г., инженер „ХМС" при „Напоителни системи" ЕАД,
гр. София, клон Бургас.
Следва да се обърне внимание, че фактическата обстановка по делото
не е спорна между страните.
По отношение на изложените в жалбата възражения съдът намира, че
съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания
на ЗАНН, като издадени от компетентни органи, притежаващи нужните
правомощия за тези действия. Материалната компетентност на
административнонаказващия орган следва от разпоредбата на чл. 201, ал. 2 от
Закона за водите. При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са
налице съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до
опорочаване на административно - наказателното производство по налагане
на наказание санкция на жалбоподателя. АУАН е издаден при спазване на
императивните изисквания на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН и не създава неяснота
относно нарушението, която да ограничава право на защита на
жалбоподателя и да ограничава правото му по чл. 44 от ЗАНН в седем дневен
срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него, от което
дружеството жалбоподател да не се е възползвало. Напротив, от
доказателствата по делото е видно, че е подадено възражение два дни след
издаване на АУАН.
Съдът намира, че атакуваното НП съдържа реквизитите по чл. 57 от
ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, водещи до накърняване
правото на защита на жалбоподателя. Спазени са и сроковете по чл. 34 от
ЗАНН. В тази връзка следва да се отбележи, че възраженията в тази посока са
абсолютно неоснователни. Нарушението е извършено през месец 11.2022 г., а
е установено по време на проверка на 02.12.2022 г. Актът за установяване на
административно нарушение е издаден на 21.12.2022 г., а НП на 20.06.2023 г.,
тоест преди погасяване административно наказателната отговорност на
жалбоподателя по давност.
За пълнота на изложеното следва да се обърне внимание, че сроковете
по чл. 34 ЗАНН не са преклузивни. Напротив в т. 1 от Тълкувателно
постановление № 1 от 27 февруари 2015 г. на ВКС и ВАС се приема, че
сроковете по чл. 34 от Закона за административните нарушения и наказания
са давностни.
От приетите за установени факти следва, че „Напоителни системи“ ЕАД
не са спазили месечният график за използване на водите на комплексните и
значими язовири (какъвто е язовир Ахелой) за месец ноември 2022 г.,
утвърден от Министъра на околната среда и водите, неразделна част от
Решение № 235/03.08.2010г., продължено с Решение № 32/19.0.2011 г.,
3
издадено от МОСВ, съгласно който е разрешен режим на водовземане през
месеците април, май, юни, юли, август, септември и октомври, с краен срок на
действие до 30.07.2030 г., доколкото през месец ноември 2022 г. за напояване
били използване 0.190 млн.м3 водни количества, извън разрешените в
месечния график.
С това деяние дружеството жалбоподател, като титуляр по
горепосоченото разрешително, не е изпълнило задължението си да спазва
издаденото му по реда на Закона за водите разрешително, в частта му касаеща
лимитите за ползваната вода, които е следвало да бъдат в съответствие с
месечния график за използване на водите на комплексните и значими
язовири, утвърден от Министъра на околната среда и водите, представляващ
неразделна част от разрешителното за водовземане.
От доказателствата по делото недвусмислено се установи, че
жалбоподателят е съзнавал много добре, че водовземането от язовира през
месец ноември 2022г. е в нарушение на предварително одобрения график,
като това се установява от неговото твърдение, че е изпратил писмо на
31.10.2022г. до МОСВ, в което е поискал да му бъде разрешено водовземане
за напояване. Така отправеното искане обаче не може да бъде възприето като
оправдание за използване на водни количество, без да е получено изрично
разрешение за това, още повече, че искането е изходирано от дружеството в
последния ден на месец октомври (практически невъзможно е да се издаде
разрешение в същия ден за ползване на водни количество от следващия ден).
Съдът не споделя и възражението на жалбоподателя, че в случая са
налице основания за приложение разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.
Конкретното установено нарушение, както и обстоятелствата по същото
разкрива една степен на обществена опасност на деянието, типична за общия
случай на нарушение разпоредбата на чл. 48, ал. 1, т. 11, във вр. с чл. 53, ал. 4,
т. 3 от Закона за водите, отчетена от законодателя при въздигане на деянието
в нарушение. Процесното нарушение е такова на простото извършване и
законодателят е предвидил обществената опасност на подобно деяние, като
последната не е необходимо /и не е възможно/ да се установява във всеки
отделен случай. Следва да се има предвид, че нарушение, изразяващо се в
отклонение от месечния график за количество вода в язовирите предизвиква
висок риск причиняване на значителни имуществени вреди за населението,
включително крие риск от увреждане на живота и здравето на гражданите.
При поддържане на ниво на вода в язовира по-високо от нормативно
разрешеното, съществува реален риск от наводнения. При поддържане на по-
ниско ниво, е възможно населението, обслужвано от този язовир да остане без
достъп до вода. Изложеното обуславя особена обществена нетърпимост към
подобен род нарушения.
При разглеждане въпроса за съответствието на наложеното наказание с
тежестта на нарушението и личността на нарушителя следва да се има
предвид, че съгласно разпоредбата на чл. 200, ал. 1, т. 27 от Закона за водите,
4
за процесното нарушение е предвидено административно наказание за
юридически лица – имуществена санкция в размер от 1 500 лева до 5 000 лева.
В случая и наказанието е определено в минимален размер, а именно – 1 500
лева, като няма данни и не се твърди нарушението да е поредно, нито други
отегчаващи отговорността обстоятелства, поради което следва изводът, че
наказанието отговаря на тежестта на установеното нарушение.
По изложените съображения НП следва да се потвърди, доколкото
същото е законосъобразно.

По разноските:
При този изход от спора по делото на АНО се дължат разноски за
възнаграждение на процесуалния представител. При определяне размера на
същото съдът взе предвид обстоятелството, че производството по делото
приключи в едно съдено заседание, единствено с разпит на актосъставителя,
като не бяха събрани други писмени доказателства, извън представените в
административно-наказателната преписка. Ето защо, жалбоподателят трябва
да бъде осъден да заплати на въззиваемата страна разноски по делото в
размер от 80 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 53 от 20.06.2023г.
на Директора на Басейнова дирекция „Черноморски район“ - гр. Варна към
Министерство на околната среда и водите, с което на жалбоподателя
„Напоителни системи“ ЕАД с ЕИК *********, представлявано от С. Д. -
Изпълнителен директор, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Цар Брис III“ № 136, ет. 3, на основание чл. 200, ал. 1, т. 27 от ЗВ, е
наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лева, за нарушение на чл.
48, ал. 1, т. 11, вр. с чл. 53, ал. 1 от Закон за водите.
ОСЪЖДАНапоителни системи“ ЕАД с ЕИК *********,
представлявано от С. Д. - Изпълнителен директор, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Цар Брис III“ № 136, ет. 3, да заплати на
Басейнова дирекция „Черноморски район" - гр. Варна към Министерство на
околната среда и водите, разноски по делото в размер от 80 лв. (осемдесет
лева), представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд-
Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Поморие: _______________________
5