Р Е
Ш Е Н
И Е № 260047
гр.Кюстендил 10.03.2021 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Кюстендилският
окръжен съд, в публично заседание, проведено
на четиринадесети
януари
през две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Ваня Богоева
ЧЛЕНОВЕ: Евгения Стамова Веселина
Джонева
при участието на
съдебен секретар Галина Кирилова,
като разгледа
докладваното от съдия Ваня Богоева в.гр.д. № 513
по описа за 2020 г. на КнОС, за да се
произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба,
подадена от адв. Н.Г.Н. ***, в качеството на процесуален представител по
пълномощие на Г.Й.С., И.Й.В., И.Б.Е. и Т.Л.А., с която е обжалвано решение №
487/20.08.2020 г., постановено от РС – Дупница по гр.д. № 2447/2019 г. по описа
на същия съд.
С оспорвания първоинстанционен съдебен
акт ДнРС е отхвърлил като неоснователни, предявените от И.Б.Е., ЕГН **********,
Г.Й.С., ЕГН: **********, И.Й.В., ЕГН: ********** и Т.Л.А., ЕГН: **********,
срещу В.Н.Х., ЕГН: **********, с адрес: ***, искове с правно основание чл. 124,
ал. 1 от ГПК, за признаване за установено по отношение на ответницата, че
ищците Г.Й.С. и И.Й.В. са собственици на по 1/12 идеална част, ищецът И.Б.Е. е
собственик на 1/16 идеална част, а ищцата Т.Л.А. е собственик на 1/12 идеална
част от Урегулиран поземлен имот /УПИ/ парцел № VII-277 /седми, с планоснимачен
номер двеста седемдесет и седем/, в квартал 23 /двадесет и трети/ с площ от 436
кв.м. /четиристотин тридесет и шест квадратни метра/ по плана на с. Голем
Върбовник, община Бобов дол, област Кюстендил, за улична и дворищна регулация,
утвърдена със заповед № 141/22.03.1990 г., изменена със заповед №
З-422/13.07.2010 г., при граници и съседи: от запад улица с осови точки
107-109; от юг улица с осови точки 109-112; от изток УПИ VІІI-277 на Г. Е. Х. и
УПИ XI-277 на наследниците на В., Е. и В. Х. Ш.; от север УПИ VI-278 на Д.Б. В.
и Г. Б. В, ведно с построената в югозападната част на имота (VII-277) паянтова
жилищна сграда, както и за отмяна на Нотариален акт за собственост на недвижим
имот /констативен/ № 17, том І, рег. № 284, дело № 11/10.11.2011 г. по описа на
нотариус Милена Миленкова, с район на д-вие ДРС, с който ответницата Х. се
легитимира като собственик на целия имот.
Отхвърлил е, като неоснователни,
предявените от И.Б.Е., ЕГН **********, Г.Й.С., ЕГН: **********, И.Й.В., ЕГН: **********
и Т.Л.А., ЕГН: **********, срещу Д.В.А., ЕГН: ********** и Ц.Б.А., ЕГН: **********,
двамата с адрес: ***, искове с правно основание чл. 108 от ЗС, за признаване за
установено по отношение на ответниците, че ищците Г.Й.С. и И.Й.В. са
собственици на по 1/12 идеална част, ищецът И.Б.Е. е собственик на 1/16 идеална
част, а ищцата Т.Л.А. е собственик на 1/12 идеална част от Урегулиран поземлен
имот /УПИ/ парцел № VII-277 /седми, с планоснимачен номер двеста седемдесет и
седем/, в квартал 23 /двадесет и трети/ с площ от 436 кв.м. /четиристотин
тридесет и шест квадратни метра/ по плана на с. Голем Върбовник, община Бобов
дол, област Кюстендил за улична и дворищна регулация, утвърдена със заповед №
141/22.03.1990 г., изменена със заповед № З-422/13.07.2010 г., при граници и
съседи: от запад улица с осови точки 107-109; от юг улица с осови точки 109-112;
от изток УПИ VІІI-277 на Г. Е. Х.и УПИ XI-277 на наследниците на В., Е. и В. Х.
Ш.; от север УПИ VI-278 на Д.Б. В. и Г. Б. В., ведно с построената в
югозападната част на имота /VII-277/ паянтова жилищна сграда, и за осъждане на
ответниците да предадат на ищците владението върху собствените им идеални части
от имота.
Осъдил е на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК И.Б.Е., ЕГН **********, Г.Й.С., ЕГН: **********, И.Й.В., ЕГН: ********** и Т.Л.А.,
ЕГН: **********, да заплатят на Д.В.А., ЕГН: ********** и Ц.Б.А., ЕГН: **********,
двамата с адрес: ***, сумата от общо 1200.00 лева /хиляда и двеста лева/,
представляваща сторените от ответниците разноски в производството за адвокатско
възнаграждение.
Въззивниците обжалват постановеният от
районният съд съдебен акт, релевирайки доводи за неговата неправилност, породена
от незаконосъобразността му. Искат отмяната му и уважаване на предявените
искове. Депозираната жалба е бланкетна, като в същата не се сочат конкретни
доводи, обосноваващи неправилността на обжалвания съдебен акт. Претендират
разноски по водене на делото
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил
писмен отговор от насрещната страна – В.Н.Х.. На първо място оспорва
редовността на въззивната жалба, доколкото в същата не са посочени основанията,
водещи до сочените пороци на обжалвания съдебен акт. Обжалваното решение се
приема за правилно. Акцентира се, че ищците въобще не са посочили
доказателства, годни да удостоверят правото им на собственост. Поддържа се
искане за оставяне без уважение на въззивната жалба с последица потвърждаване на
първоинстанционното решение като правилно. Претендира разноски по водене на делото.
Въззиваемите Д.В.А. и Ц.Б.А. ***
изразяват становище за неоснователност на въззивната жалба и искат решението на
ДнРС да бъде протвърдено. Претендира разноски по водене на делото.
В изпълнение на закона, настоящият
състав извърши проверка на депозираната жалба и констатира, че същата е редовна
и допустима, подадена е в срок, от процесуално легитимирана страна, срещу
подлежащ на обжалване акт.
С оглед извършената от съда служебна
проверка настоящият съдебен състав констатира, че обжалваното решение е валидно
и допустимо.
При
извършване на въззивен контрол за законосъобразност и правилност на обжалваното
съдебното решение, съдът, след преценка на събраните от първа инстанция
доказателства приема решението на КнРС за правилно и го потвърждава.
Направените във въззивната жалба оплаквания за неправилност на съдебното
решение
-
2 -
се
приемат за неоснователни, тъй като въззивният съд след подробно обсъждане на
събраните в производството доказателства, достига до правни и фактически
изводи, идентични с тези на районния съд, водещи до извод за неоснователност на предявените
искове.
За да се произнесе, Кюстендилски окръжен
съд взе предвид следното.
Производството пред Районен съд гр.
Дупница е образувано по искова молба, подадена от И.Б.Е., ЕГН **********, Г.Й.С.,
ЕГН: **********, И.Й.В., ЕГН: ********** и Т.Л.А., ЕГН: **********, срещу В.Н.Х.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, Д.В.А., ЕГН: ********** и Ц.Б.А., ЕГН: **********,
двамата с адрес: ***, с която са предявени обективно и субективно съединени
искове с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК и чл. 108 от ЗС.
В исковата молба ищците излагат
твърдения, че като наследници (внуци) на В. Х. Ш., починал на 10.11.1974
година, са придобили по наследство от него УПИ /парцел/ № VII-277 /седми, с
планоснимачен номер двеста седемдесет и седем/, в квартал 23 /двадесет и трети/
с площ от 436 кв.м. /четиристотин тридесет и шест квадратни метра/ по плана на
с. Голем Върбовник, община Бобов дол, област Кюстендил, за улична и дворищна
регулация, утвърдена със заповед № 141/22.03.1990 г., изменена със заповед №
З-422/13.07.2010 г., при граници и съседи: от запад улица с осови точки
107-109; от юг улица с осови точки 109-112; от изток УПИ VІІI-277 на Г. Е. Х. и
УПИ XI-277 на наследниците на В., Е.и В.Х.Ш.; от север УПИ VI-278 на Д.Б. В.и Г.
Б. В., ведно с построената в югозападната част на имота /VII-277/ паянтова
жилищна сграда. Конкретизират, че ищците Г.Й.С. и И.Й.В., като дъщери на Е. В.
П., починала на 19.06.2009 г., са собственици на по 1/12 идеална част, ищецът И.Б.Е.,
като син на В.Б. С., починала на 26.06.2003 г., е собственик на 1/16 идеална
част, а ищцата Т.Л.А., като дъщеря на Л. В.ев Х., починал на 02.01.1992 г., е
собственик на 1/12 идеална част.
Сочат, че с Нотариален акт за
собственост на недвижим имот /констативен/ № 17, том І, рег. № 284, дело №
11/10.11.2011 г. по описа на нотариус М. М., с район на действие ДРС,
ответницата В.Н.Х. е призната за собственик въз основа на давностно владение на
същия имот.
В последствие през 2015 г., с договор за
покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт № 58, том ІІ, рег. № 2774, дело
№ 235/30.07.2015 г. по описа на нотариус А.Р., с район на действие ДРС,
ответницата В.Н.Х. прехвърлила правото на собственост върху имота на Д.В.А., по
време на брака му с ответницата Ц.Б.А..
Ищците твърдят, че узнали за продажбата
на наследствения им имот след като ответникът Д.А. започнал да руши намиращите
се в него постройки. Изтъкват, че ответницата В.Х. никога не е живяла в
процесния имот и не би могла да го е придобила по давност и съответно не би
могла да прехвърли на другите двама ответници права, които не притежава.
Поддържат становището за основателност на исковите претенции с довода, че никой
от жителите на селото не познава ответницата Х. и не я е виждал да пребивава,
стопанисва, обработва и поддържа процесния имот. Излагат, че след смъртта на В.
Ш., в имота продължавал да живее сина му Л. В. Х., който починал през 1992 г. и
оставил като наследници Т.А., В. Л. В. и Й.В.. След като те напуснали имота
през 2011 г., никой не е живял в него до 2011 г., когато ответницата Х. се е
снабдила с горепосочения констативен нотариален акт.
Поддържат искане да бъде постановено
решение, с което съдът да признае за установено по отношение на ответниците, че
ищците са собственици по наследство на посочените идеални части от гореописания
имот, да осъди ответниците Д.В.А. и Ц.Б.А. да предадат на ищците владението
върху собствените им идеални части от имота, както и да отмени констативния
нотариален акт, с който ответницата Х. се легитимира като собственик на целия
имот.
В срока по чл.131 от ГПК са постъпили
отговори от ответниците, с които същите изразяват становище за недопустимост и
неоснователност на предявените искове. Оспорват твърденията на ищците, че са
собственици на идеални части от процесния имот. Правят възражение, че
ответницата В.Х. и нейният съпруг И. Х.до смъртта му, а след това само В.Х. и
правоприемниците й Д. и Ц. А. са владели непрекъснато и необезпокоявано
процесния имот от повече от 10 години до подаването на исковата молба в съда на
20.10.2019 г., както и че В.Х. и И.В. Х. са владели изцяло имота като изцяло
свой собствен, явно и необезпокоявано повече от 10 години от 1970 г. до 2015
г., когато собствеността върху имота е прехвърлена на ответниците Д. и Ц. А..
По делото с оглед приетите
доказателства, се установява следната фактическа обстановка:
От приетото като доказателство по делото
Удостоверение за наследници изх. № 46/15.11.2019 г., съставено в с. Голем
Върбовник, община Бобов дол, област Кюстендил, се установява, че ищците са
наследници по закон на В. Х. Ш., починал на 10.11.1974 г.
Ответницата В.Н.Х. е наследник на В.Х. Ш., починал на 22.04.1943 г. /брат на В. Х. Ш./,
което обстоятелство се установява от представеното Удостоверение за наследници
изх. № 28/28.07.2020 г., съставено в с. Голем Върбовник, община Бобов дол, област
Кюстендил.
Видно от приетия като доказателство по
делото Нотариален акт за собственост на недвижим имот /констативен/ № 17, том
І, рег. № 284, дело № 11/10.11.2011 г. по описа на нотариус М.М., с район на действие
ДРС, ответницата В.Н.Х. е призната за собственик въз основа на давностно
владение на процесния имот.
През 2015 г., с договор за
покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт № 58, том ІІ, рег. № 2774, дело
№ 235/30.07.2015 г. по описа на нотариус А. Р., с район на действие ДРС,
ответницата В.Н.Х. прехвърлила правото на собственост върху имота на ответника Д.В.А.,
по време на брака му с ответницата Ц.Б.А..
За
изясняване на делото от фактическа страна първоинстанционният съд е събрал
гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетелите на ищцовата страна –
Д. В. Д. и И. С.А.. От показанията на същите се установява, че наследодателят
на ищците В. Ш.е живял в собствената си къща в с. Голем Върбовник, а когато той
починал, в къщата останал да живее синът му Л., заедно с децата си. В същия
парцел имали къщи и другите двама братя на В. Ш.-В.и Е.Ш.. Свидетелят Д.
познавал ответницата В.Х., която била негова вуйна. Нямал точни спомени кога тя
е живяла в къщата на В.Ш., но е категоричен, че след 2000
-
3 -
–
та година със сигурност не е живяла там. От своят страна св. А. твърди, че
живеела като ученичка в къща, съседна на къщата на В. Ш.. Потвърждава, че след
неговата смърт в къщата останал да живее сина му и децата му. Не познавала
ответницата В.Х.. Свидетелите не уточняват къде се намира въпросния парцел и
къщите в него. Показанията на свидетелите са противоречиви относно
обстоятелството до кога е ползван процесния имот и от кого-свидетелят Д.
разказва, че Л.Х.е живял там до 2000-та година, след което там е живял вуйчо му
Г., а свидетелката А.- че Л.Х.е живял до около 2010 г.
При така установеното от фактическа
страна, съдът формира следните правни изводи:
Настоящият състав на въззивния съд
намира въззивната жалба за неоснователна, а атакуваното в настоящото
производство решение за правилно, по следните съображения.
Спорните
материално субективни права, които се претендират от ищците и са предмет на
образуваното производство, въз основа на обстоятелствата, изложени в подадената
искова молба и отправеното искане, районният съд правилно е квалифицирал като
обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК и чл.108
ЗС. Като последица от уважаването на предявените искове е заявена и претенция
по чл.537, ал.2 ГПК за отмяна на издадения в полза на ответницата Х. нотариален
акт за собственост до претендираните от ищците собствени идеални части от
процесния недвижим имот.
По
отношение на предявения положителен установителен иск за собственост с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
Преценявайки
допустимостта на същия, настоящият съдебен състав приема следното:
В т.3Б
от Тълкувателно дело № 4/2014 г. на ОСГК на ВКС се приема, че допустимостта на
установителните искове за собственост като самостоятелна форма на защита е
обусловена от наличието на правен интерес. Този правен интерес се преценява
конкретно с оглед естеството и съдържанието на възникналия между страните
правен спор. Такъв интерес ще е налице винаги, когато ищецът твърди, че е
собственик на вещта, а ответникът оспорва или смущава правото му на собственост
с фактически или правни действия. Подаването на молба за издаване и издаването
в полза на ответника на констативен нотариален акт за собственост на основание
чл.587, ал.1 или ал.2 ГПК /въз основа на писмени документи или по
обстоятелствена проверка/ е такова действие, тъй като с издаването на такъв
нотариален акт се създава несигурност за правото на собственост на
действителния собственик на имота и се нарушава неговото право пълноценно да
упражнява правомощията си на собственик предвид възможността лицето, посочено в
нотариалния акт за собственост, да се разпореди с имота. На още по-голямо
основание следва да се приеме, че такова действие е извършването на
прехвърлителна сделка от несобственик /разпореждането с чужда вещ/, тъй като с
това правно действие несобственикът в най-сериозна степен оспорва и отрича
правото на собственост на действителния собственик, като конкретно отрича
правомощието му да се разпорежда със собствената му вещ. В т.2 от същото ТР се приема, че правен
интерес от предявяване на установителен иск за собственост и други вещни права
е налице и когато ищецът разполага с възможността да предяви осъдителен иск за
същото право. Допустимо е например да се предяви установителен иск от
съсобственик срещу владеещите имота ответници, като с него ищецът ще прекъсне
придобивната давност в тяхна полза и установи ли, че е съсобственик, ще започне
да владее имота чрез тях /чл.31, ал.2 ЗС/, като във всеки конкретен случай
трябва да се установява правния интерес от търсената защита.
Съобразявайки
изложените задължителни постановки в цитираното ТР настоящият съдебен състав
приема за процесуално допустим предявения иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК.
Преценявайки
основателността на същия, доколкото във възивната жалба не са изложени
конкретни доводи относно сочената неправилност на обжалваното решение, съдът
приема същият за неоснователен по следните съображения:
Съдът е
сезиран с положителен установителен иск за собственост, с който ищците
претендират да бъде признато за установено, че са собственици на основание
универсално правоприемство от техния общ наследодател на идеални части от
процесния недвижим имот, за който ответницата В.Х. е призната за собственик по
силата на издадения Нотариален акт за собственост на недвижим имот
(констативен) № 17, том І, рег. № 284, дело № 11/10.11.2011 г. по описа на
нотариус М. М., с район на действие ДРС.
При
положителен установителен иск за собственост предмет на доказване е правото на
собственост или ограниченото вещно право на ищеца върху имота. В тежест на
ищеца е да докаже това право, което твърди, че е възникнало на посоченото в исковата
молба основание. В този смисъл е решение № 253 от 25.09.2012 г. по гр.д.№ 501
от 2011 г. на ВКС, Първо г.о., поставено по реда на чл. 290 от ГПК. Ищецът по
предявен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК не следва да доказва правото
на собственост на праводателя си, но ако ответникът оспорва това право, в
тежест на ищеца е да докаже правото на собственост и на праводателя си. Когато
се твърди придобиване на собственост на основание наследяване, то се доказва с
удостоверение за наследници и акт за собственост на наследодателя или завещание
в полза на ищеца, респективно чрез доказване състава на осъществено оригинерно
придобиване на собствеността.
По
делото е безспорно доказано, че ищците са наследници по закон на В. Х. Ш.. В
производството обаче не е установено наследодателя на ищците да е бил
собственик на процесния недвижим имот, за да се приеме, че след неговата смърт,
ищците – като негови наследници, са придобили идеални части от собствеността
върху имота. Както правилно е приел и изложил в мотивите си районният съд, към
които настоящата съдебна инстанция препраща по реда на чл.272 ГПК, ищците не са
ангажирали в производството каквито и да е доказателства, легитимиращи
наследодателят им като собственик на процесния имот, респективно че същият е
придобит от него на оригинерно основание.
Тълкувателно
решение No 11 от 21.03.2013 г. по тълкувателно дело No 11/2012 г., ВКС, ОСГК
установява, че нотариалният акт, с който се признава правото на собственост
върху недвижим имот по реда на чл. 587 от ГПК не се ползва с материална
доказателствена сила по чл. 179, ал. 1 от ГПК относно констатацията на
нотариуса за принадлежността на правото на собственост, а само с легитимиращо
действие. За да отпадне легитимиращото
действие на акта, съгласно цитираното ТР, тежестта за оспорване на признатото с
акта право на собственост се носи от оспорващата страна и не намира приложение
редът по чл. 193 ГПК. Необходимо е да се докаже, че титулярът на констативния
нотариален акт не е бил или е престанал да бъде собственик. Независимо по какъв
начин ще бъде осъществено оспорването, при всички положения, при оспорване,
тежестта се носи от страната, която оспорва констатираното от нотариуса в
производството по чл. 587 от ГПК. В настоящия случай ищците не се съумели да
оборят легитимиращото действие на констативния нотариален акт, признаващ
правото на собственост на ответницата Х. върху процесния недвижим имот.
- 4 -
По
изложените съображения и при съвпадане с формираните от районният съд правни
изводи относно основателността на предявения положителен установителен иск за
собственост, настоящият състав на въззивната инстанция приема същият за
недоказан и следователно неоснователен.
По иска с
правно основание чл.108 ЗС.
В ТР №
4/2016 г. се приема, че искът по чл.108 ЗС съдържа в себе си две искания за
правна защита, отправени до съда: искане да бъде установено, че ищецът
притежава правото на собственост върху процесния имот и искане да бъде осъден
ответникът да му предаде владението върху имота.
За да бъде решен предявеният с иска по чл.108
ЗС гражданскоправен спор, на тези две искания следва да се даде отговор в
диспозитива на съдебното решение. Между произнасянето по тези две искания
съществува известна обусловеност. Ако в хода на делото бъде установено, че
ищецът притежава правото на собственост върху процесния имот и ответникът го
владее без основание, противопоставимо на собственика, съдът следва да уважи и
двете искания: да се произнесе с установителен диспозитив, признаващ правото на
собственост на ищеца, и с осъдителен диспозитив, осъждащ ответника да му
предаде владението върху спорния имот. Ако в хода на делото не бъде установено
правото на собственост на ищеца върху процесния имот, съдът ще отхвърли и двете
искания за защита.
Мотивираната
по-горе в решението неустановеност, поради недоказаността й, на претендираното
от ищците право на собственост върху идеални части от процесния недвижим имот,
води до неоснователност и на иска с правно основание чл.108 ЗС. Правилно
районният съд в мотивите си е изложил, че ответниците по иска Д. и Ц. А.,
владеят и ползват процесния имот на валидно възникнало правно основание по
силата на договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт № 58, том
ІІ, рег. № 2774, дело № 235/30.07.2015 г. по описа на нотариус А. Р., с район
на д-вие ДРС.
Изложените
съображения водят до извод за неоснователност и на този иск.
Предвид изложеното и при съвпадане на крайните
изводи на първата и въззивната инстанция, атакуваното в настоящото производство
решение следва да бъде потвърдено като правилно.
По разноските.
Предвид неоснователността на въззивната
жалба на въззивниците не се следват разноски по водене на делото за настоящата инстанция.
На въззиваемата В.Н.Х. следва да бъде
присъдена сумата от 600 лева, представляваща направени от нея разноски във
въззивното производство за адвокатско възнаграждение. Също суми в размер на по
600 лева следва да бъдат присъдени на всеки от въззиваемите Д.В.А. и Ц.Б.А.,
представляващи направени разноски по водене на делото във въззивното
производство.
Воден от горното, Кюстендилският окръжен съд
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 487/20.08.2020 г.,
постановено от РС – Дупница по гр.д. № 2447/2019 г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА Г.Й.С., И.Й.В., И.Б.Е. и Т.Л.А., със съдебен адрес:***, адв. Н.Н. да заплатят
на В.Н.Х., ЕГН: **********, с адрес: *** сумата от 600 лева разноски по водене
на делото във въззивното производство.
ОСЪЖДА Г.Й.С., И.Й.В., И.Б.Е. и Т.Л.А.
със съдебен адрес:***, адв. Н.Н. да заплатят на Д.В.А. с адрес: *** сумата от
600 лева разноски по водене на делото във въззивното производство.
ОСЪЖДА Г.Й.С., И.Й.В., И.Б.Е. и Т.Л.А.
със съдебен адрес:***, адв. Н.Н. да заплатят на Ц.Б.А. с адрес: *** сумата от
600 лева разноски по водене на делото във въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: