№ 5551
гр. София, 09.02.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:РАЙОНЕН СЪДИЯ
като разгледа докладваното от РАЙОНЕН СЪДИЯ Гражданско дело №
20221110101896 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 64, ал. 2 ГПК.
Преди всичко следва да бъде посочено, че съгласно чл. 66, ал. 1, изр. 2 ГПК молбата за
възстановяване на срока се разглежда в открито съдебно заседание. В съдебната практика
обаче се приема, че нарушението на чл. 66, ал. 1, изр. 2 ГПК води до недопустимост на
определението, с което съдът се е произнесъл по искането с правно основание чл. 64 ГПК,
само тогава, когато разглеждането на молбата в закрито заседание е лишило страните от
възможността да упражнят в пълен обем правото си на защита. Няма нарушение на реда по
чл. 66, ал. 1, изр. 2 ГПК, когато в закритото заседание съдът е обсъдил всички представени
доказателства за обстоятелствата по чл. 64, ал. 2 ГПК, а други доказателства, които да
налагат провеждане на открито заседание за събирането им, не са ангажирани от страните
(вж. Определение № 7 от 06.01.2022 г. по ч. т. д. № 2555/2021 г., ІІ Т.О., ВКС, Определение
№ 85 от 17.02.2020 г. по ч. т. д. № 2663/2019 г., ІІ Т.О., ВКС, Определение № 60417 от
25.11.2021 г. по ч. гр. д. № 3856/2021 г., ІІІ Г.О., ВКС) . При съобразяване на цитираната
съдебна практика съдът намира, че в настоящия случай не е необходимо насрочване на
открито съдебно заседание за разглеждане на молбата на ответника по чл. 64 ГПК. Към
молбата са приложени писмени доказателства, които ще бъдат съобразени при произнасяне
по съществото на искането. Други доказателствени искания, които да налагат насрочване на
открито съдебно заседание, не са направени от никоя от страните. Следователно,
разглеждането на молбата за възстановяване на срока в закрито съдебно заседание не би
довело до лишаване на страните от възможност да изложат доводите си във връзка с
направеното искането по чл. 64 ГПК.
Производството е образувано по молба на ответника „**********“ ООД, чрез адв. С.,
за възстановяване на срока за обжалване на постановеното по делото решение № 11587 от
24.10.2022 г. В молбата се твърди, че пропускането на срока се дължало на внезапно
влошаване на здравословното състояние на процесуалния представител на ответното
дружество, довело хоспитализирането й на 01.11.2022 г., претърпяване на хирургична
интервенция и последвалото болнично и домашно лечение, продължило до 13.11.2022 г.
1
Твърди, че здравословното й състояние било влошено няколко дни преди хоспитализацията,
през който период адв. С. била неработоспособна. При тези обстоятелства процесуалният
представител не успял да подготви и подаде своевременно въззивна жалба срещу
постановеното решение. Ето защо моли съда да уважи направеното искане и да възстанови
срока за въззивно обжалване, като към молбата по чл. 64 ГПК е приложена изготвената от
процесуалния представител на ответника въззивната жалба.
Препис от молбата на ответното дружество е изпратен на ищеца А. Д. М. за отговор,
като в указания от съда едноседмичен срок е подадено становище по същата чрез адв. Н..
Процесуалният представител оспорва молбата на ответника като неоснователна. Изразява
становище, че независимо от възникналия здравословен проблем за процесуалния
представител на ответното дружество, не били налице предпоставките за възстановяване на
срока за въззивно обжалване. На първо място твърди, че внезапните непредвидени
обстоятелства трябвало да бъдат налице както за страната, така и за процесуалния й
представител. Освен това трябвало да бъде доказано, че от страна на пропусналия срока
били положени всички усилия препятствието да бъде преодоляно. Към момента на
възникване на непредвидените обстоятелства съдебното решение било постановено и било
известно на страните, поради което по време на срока за обжалване имало възможност за
упълномощаване на друг процесуален представител или преупълномощаване на колега,
което не било сторено. Ето защо моли съда да остави направеното искане по чл. 64, ал. 2
ГПК без уважение.
Съдът, след като се запозна с материалите по делото, депозираната от ответника
молба и становището на страните, намира следното.
Молбата по чл. 64, ал. 2 ГПК е подадена от ответника в едноседмичен срок от
получаване на препис от решението, от което е установил, че срокът за обжалването му е
пропуснат. Разпореждане за връщане на въззивната жалба като просрочена не е изпращано.
Следователно, срокът по чл. 64, ал. 3 ГПК е спазен, поради което молбата е процесуално
допустима. Разгледана по същество, същата се явява основателна по следните съображения.
Съгласно чл. 64, ал. 2 ГПК страната, която е пропуснала установения от закона или
определения от съда срок, може да поиска неговото възстановяване, ако докаже, че
пропускането се дължи на особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да
преодолее. В съдебната практика безпротиворечиво под „особени непредвидени
обстоятелства“ се разбират такива факти от обективната действителност, които стоят извън
волята на страната, върху чието възникване тя не може да повлияе и които обичайно не
могат да бъдат предвидени. Тези обстоятелства трябва да са попречили на страната да
извърши следващото се процесуално действие в рамките на определения срок, т.е. в
продължение на същия тя следва да е била обективно лишена от възможността да упражни
процесуалното си право въпреки проявената добросъвестност и положената грижа за добро
водене на процеса, а пропускането на срока да е единствено в резултат на настъпилите
обстоятелства. Пропускането на срока е свързано с неблагоприятни правни последици,
2
поради което доказването на конкретните обстоятелства и на техния непредвидим и
непреодолим характер е в тежест на страната, която се позовава на предпоставките на чл. 64,
ал. 2 ГПК.
Настоящият съдебен състав намира, че от приложените към молбата на ответника
писмени доказателства се установява настъпването на такива особени непредвидени
обстоятелства. Срокът за въззивно обжалване на постановеното по делото решение изтекъл
на 07.11.2022 г. От представените по делото болничен лист, медицински протокол на ЛКК и
епикриза се установява, че от 01.11.2022 г. до 13.11.2022 г. процесуалният представител на
ответника е бил в отпуск за временна неработоспособност, от който 2 дни при болничен
режим на лечение и 11 дни – при домашен-амбулаторен режим. Влошаването на
здравословното състояние на процесуалния представител е настъпило няколко дни преди
хоспитализацията и е довело до хирургична интервенция. При тези данни настоящият
съдебен състав намира, че от приетите по делото писмени доказателства се установява
настъпването на особено непредвидено обстоятелство по отношение на адв. С.,
препятстващо възможността за упражняване правото на ответника на въззивно обжалване.
Не следва да бъде приемано възражението, направено в становището на ищеца, че
условие за уважаване на молбата по чл. 64, ал. 2 ГПК е внезапните непредвидени
обстоятелства да засягат както страната, така и процесуалния й представител. Цитираната от
процесуалния представител на ищеца съдебна практика касае случаите, в които
непредвидените обстоятелства се отнасят само до страната, но не и до нейния процесуален
представител. Затова в нея е прието, че основателността на молбата за възстановяване на
срока се предпоставя от условието да са възникнали внезапни, непредвидени обстоятелства,
както за страната по делото, така и за процесуалния й представител. Т.е. съществуването на
препятствие само за страната, без да е налице такова по отношение на процесуалния й
представител, не е достатъчно, за да се приеме, че са налице условията на чл. 64, ал. 2 ГПК.
В този смисъл е и Определение № 245 от 30.07.2020 г. по ч. т. д. № 1126/2020 г., І Т.О.,
ВКС.
В настоящия случай се твърдят особени непредвидени обстоятелства не по отношение
на ответното дружество, а на процесуалния му представител. В съдебната практика се
приема, че текстът на разпоредбата на чл. 64, ал. 2 ГПК не следва да бъде възприеман и
прилаган буквално. Пропускането на срока може да се дължи и на особени непредвидени
обстоятелства, възникнали по отношение на лицето, което страната е избрала и
упълномощила да я представлява по делото. Внезапните пречки, лишили процесуалния
представител от възможност да извърши дължимото процесуално действие в рамките на
определения от закона или от съда срок, рефлектират пряко в правната сфера на
представляваната страна и поради това попадат също в обхвата на чл. 64, ал. 2 ГПК.
Упълномощаването е личен акт, обусловен от волята на страната да избере конкретно лице,
което да я представлява пред съда и да защитава нейните права и интереси. С оглед на това,
ако в срока за извършване на определено процесуално действие упълномощеният
процесуален представител бъде възпрепятстван по обективни, неочаквани и независещи от
3
него причини да осъществи следващото се действие и в резултат на това пропусне срока,
страната не следва да понася неблагоприятните последици от този пропуск, а разполага с
правото да поиска възстановяване на пропуснатия срок при предпоставките на чл. 64, ал. 2
ГПК. Поради личния характер на упълномощителната сделка е немислимо страната да бъде
задължавана да ангажира друг процесуален представител за извършване на едно единствено
процесуално действие. Още повече, че за случаите на обжалване упълномощаването на нов
процесуален представител на практика би било значително трудно поради относително
кратката продължителност на предвидените в ГПК преклузивни срокове за обжалване и
необходимостта от цялостно проучване на делото преди изготвяне на жалбата. По същите
причини е недопустимо обективно възпрепятстваният да спази срока процесуален
представител да бъде задължаван да преупълномощава друго лице, включително при
условията на чл. 25, ал. 4 ЗА, за извършване на отделно процесуално действие, освен ако
препятствието има траен характер или ако преупълномощаването е възможно и
наложително от гледна точка на нормално дължимата грижа за защита интересите на
представлявания (вж. Определение № 707 от 23.07.2012 г. по ч. т. д. № 501/2012 г., ІІ Т.О.,
ВКС, Определение № 60445 от 01.12.2021 г. по ч. т. д. № 1697/2021 г., ІІ Т.О., ВКС).
Посоченото в болничния лист заболяване на пълномощника на ответника има характер
на особено непредвидено обстоятелство, препятстващо възможността за упражняване на
правото на въззивно обжалване. Това обстоятелство не е могло да бъде преодоляно при
полагане на необходимите грижи с оглед наложения от заболяването режим и предвид
обстоятелството, че лечението е провеждано в болница, а след това и в дома на
пълномощника, т. е. пълномощникът не е имал достъп до кантората си, където се съхраняват
книжата по делото. Освен това в съдебната практика се приема, че релевантно за
възстановяването е единствено дали пропускането на срока се дължи на внезапно и
непредвидимо препятствие, а не колко време в рамките на срока е продължило то, освен ако
по делото не са налични данни за злоупотреба с право. Страната има задължение да подаде
жалбата в рамките на срока, определен в закона, като е без значение кога ще стори това – в
началото, средата или края на срока и преценката за момента на подаване на жалбата е
предоставена на страната. Ако обаче преди изтичане срока за обжалване възникне внезапна
причина, свързана със здравословното състояние на упълномощения по делото процесуален
представител на страната, поради която е пропуснато подаването в срок на жалбата, то това
е основание по чл. 64, ал. 2 ГПК за възстановяване на пропуснатия срок за обжалване. Да се
приеме противното би означавало, че срокът за обжалване фактически се скъсява по
независещи от страната причини, които страната няма как да знае и да предвиди, за да
извърши процесуалното действие своевременно. Поставянето на диагноза, предписването на
режим на лечение, както и издаването на болничен лист за временна нетрудоспособност е
предоставена в компетентността на лекаря, извършил съответния преглед, и щом като той е
преценил, че състоянието на пациента е такова, че той е временно нетрудоспособен, то и
съдът следва да зачете тази преценка. Наличието на временна нетрудоспособност означава,
че за съответния период от време лицето не може да изпълнява трудовите си функции,
респективно да упражнява съответната свободна професия, която невъзможност съставлява
4
особено непредвидено обстоятелство по смисъла на чл. 64, ал. 2 ГПК, което страната не
може да преодолее (вж. Определение № 228 от 09.11.2016 г. по ч. гр. д. № 3682/2016 г., ІІ
Г.О., ВКС, Определение № 4282 от 24.11.2022 г. по ч. гр. д. № 4183/2022 г., І Г.О., ВКС).
С оглед всичко изложено дотук настоящият съдебен състав намира, че от приложените
към искането на ответника писмени доказателства се установява по безспорен начин, че за
процесуалния му представител е било обективно невъзможно да изготви и подаде
своевременно въззивна жалба срещу постановеното съдебно решение поради внезапно
заболяване, т.е. налице са предпоставките по чл. 64, ал. 2 ГПК. С оглед изложеното
депозираната от ответника – жалбоподател молба за възстановяване на срока за обжалване е
основателна и следва да бъде уважена.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВЪЗСТАНОВЯВА, на основание чл. 64, ал. 2 и ал. 3 ГПК, по искане на ответника
„**********“ ООД срока за въззивно обжалване на Решение № 11587 от 24.10.2022 г.,
постановено по гр. д. № 1896 по описа за 2022 г. на Софийски районен съд, Второ
гражданско отделение, 60 състав.
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ въззивна жалба вх. № 256420/22.11.2022 г., подадена от
„**********“ ООД, чрез адв. М. С., срещу Решение № 11587 от 24.10.2022 г., постановено
по настоящото дело.
УКАЗВА на жалбоподателя в едноседмичен срок от получаване на съобщението да
отстрани нередовностите на въззивната жалба, като представи документ за внесена по
сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на 239,82 лева.
При неизпълнение на дадените указания в срок въззивната жалба ще бъде върната.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
На страните да се връчи препис от определението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5