Р Е Ш Е Н И Е
№ 260054
Гр. Пловдив, 23.11. 2020
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският апелативен съд, първи
наказателен състав, в открито заседание на пети ноември две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО КРАЧОЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИВАН РАНЧЕВ
ВЕСЕЛИН ГАНЕВ
при
участието на секретаря Нина Стоянова и на прокурора Ваня Христева, като
разгледа докладваното от съдия ИВАН
РАНЧЕВ НОХД /В/ № 487 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава тридесет
и трета от НПК.
С Присъда № 12/18.05.2020 г. по НОХД №115/2020
г. на Районен съд – Харманли подсъдимият С.Ф.С. е признат за
виновен в извършването на престъпление по чл.211, пр.3, вр. чл.209, ал.1, вр.
чл.29, ал.1, б.“а“ ,вр. чл.58а, ал.1, вр. чл.54 от НК с наложено наказание
„Лишаване от свобода“ за срок от 4 години, което съгласно чл.57, ал.2, б.“б“ от ЗИНЗС да се изтърпи при първоначален „Строг“ режим, като на основание чл.59,
ал.1 от НК е приспаднато времето, през което е бил задържан под стража, считано
от 05.06.2019г.
Присъдата
не е била обжалвана и е влязла в законна сила на 02.06.2020г.
На
28.09.2020г. в шестмесечен срок от влизане на присъдата в сила, на основание
чл.424, ал.1, вр. чл.422, ал.1, т.5 от НПК е постъпило искане от осъдения С.С. за
възобновяване на наказателното производство, с релевирани доводи по чл.348,
ал.1, т.1 – 3 от НПК. В искането се твърди, че в хода на съдебното производство
са били допуснати съществени процесуални нарушения по смисъла на чл.422, ал.1,
т.5 от НПК, свързани с постановения от първата инстанция съдебен акт при
нарушение на материалния и процесуален закон, както и за наложено явно
несправедливо наказание. Осъденият поставя се акцент на това, че е бил подведен
от служебния си защитник да се съгласи с провеждането на съкратено съдебно
следствие с очакване за по-малко по размер наказание лишаване от свобода. При
условията на алтернативност се иска, на основание чл.425, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, възобновяване на наказателното производство и отмяна на присъдата, като се
върне делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд или да се
намали размера на наложеното му наказание
В съдебно
заседание пред настоящата съдебна инстанция осъденият С. се явява лично и с
назначения му служебен защитник – адв. С. ***, като заявяват, че поддържат
искането по изложените в него съображения.
Представителят
на ПАП, намира същото за неоснователно, тъй като постановеният съдебен акт
отговаря на процесуалните изисквания, липсва нарушаване на материалния закон и
е наложено справедливо наказание.
Пловдивският
апелативен съд, след като се запозна със събраните по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност и във връзка с направените
оплаквания в искането за възобновяване, намира и приема за установено,
следното:
ИСКАНЕТО Е НЕОСНОВАТЕЛНО.
Основните
оплаквания в искането за възобновяване съставляват твърдения в насоки за
нарушения на процесуалните правила, за неправилно приложение на материалния,
наказателен закон и несправедливост на наложеното наказание.
На първо място, не е налице допуснато нарушение на процесуалните
правила по чл.348, ал.1, т.2, вр. ал.3, т.1 от НПК при проведеното първоинстанционно
съдебно производство и постановената присъда, довели до ограничаване правото на
защита на подсъдимия.
При
запознаване с материалите по НОХД №115/2020 г. прави впечатление, че Районният съд е провел съкратено съдебно
следствие, спазвайки стриктно предвидения ред в Глава 27, вр. чл.371, т.2 от НПК.
Производството
е било инициирано от осъдения със съгласието на неговия защитник, като съдебния
състав му е разяснил надлежно правата по чл.372, ал.1 от НПК и същият се е
съгласил с последиците от предварителното изслушване по чл.373 от НПК. Съдът е
установил, че самопризнанието на С. се подкрепя от събраните по делото
доказателства, като с определение е обявил, че при постановяването на присъдата
ще ползва самопризнанието, без да събира доказателства за фактите по
обвинителния акт. Приобщил е по реда на чл.283 от НПК събраните по делото
гласни и писмени доказателства. Постановил е присъда, като е определил наказанието
на С., съобразно чл.58а от НК и в мотивите към нея е приел за установени
обстоятелствата по обвинителния акт, позовавайки се на направеното
самопризнание и събраните от досъдебното производство доказателства, които го
подкрепят и т.н. И в този смисъл няма как да бъде прието като обосновано
виждането на осъденото лице, че е била опорочена проведената процедура, като е
било ограничено правото му на защита.
В мотивите към постановената присъда е
направена пълна обосновка на инкриминираната деятелност, съобразно приобщените
по делото гласни и писмени доказателства. Затова не
може да се сподели, направеното възражение, че районният съд не е положил
усилия за установяване на обективната истина, свързана с всестранно и пълно
изследване на всички обстоятелства по делото – в нарушение на чл.13 и 14 НПК.
Не отговаря на действителността и
твърдението, че осъденото лице е било подведено от своя защитник да признае
фактите, като е разчитал на получаването на едно по-малко по размер наказание.
В този ред на мисли, ако същият е бил недоволен от така, наложеното му по
размер наказание лишаване от свобода, пред него е нямало процесуална пречка за
обжалва присъдата пред въззивната инстация, така както е направил при
предходното разглеждане на делото.
На второ място,
искането за възобновяване е неоснователно и по отношение на оплакването за
нарушение на материалния закон по чл.348, ал.1, т.1, вр. ал.2 от НПК.
Деянието е очертано като
съставомерно, въз основа на обсъдените в мотивите доказателства. Законосъобразно
е била приложена нормата на чл.29, ал.1, б.“а“ от НК, видно от приложената
справка за съдимост на С.. Това е така, тъй като последната постановена срещу
него присъда от 02.07.2015г. по нохд №325/2015г. е влязла в законна сила на 17.07.2015
г. за престъпление по чл.199, ал.1, т.4, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.29, ал.1,
б.“а“, вр. чл.58а, вр. чл.55, ал.1, т.1 от НК с наложено ефективно наказание
„лишаване от свобода“ от 2 години, изтърпяно на 23.05.2017г., т.е. в рамките на
5 г. срок по чл.30, ал.1 НК. Поради тези причини и възприетата от съда правна
квалификация на извършеното от подс. С. престъпление по чл.211, пр.3, вр. чл.209, ал.1, вр.
чл.29, ал.1, б.“а“от НК е правилна и законосъобразна.
На трето място няма основания за преоценка на определеното на осъдения
наказание по смисъла на чл.348, ал.1, т.3, вр. ал.5 НПК.
Районният съд е обсъдил наличните отегчаващи
и смекчаващи отговорността на С. обстоятелства,
като справедливо е преценил, че следва да му се определи наказание при баланс
между тях в размер на 6 години „Лишаване от свобода“. А с оглед на проведеното
съкратено съдебно следствие, на основание чл.58а, ал.1, вр. чл.54 от НК е
редуцирал последното с една трета, като е определено в окончателен размер от 4
години „Лишаване от свобода“.
Законосъобразно е постановено, изтърпяването на наказанието от 4 години „Лишаване от свобода“ да се осъществи ефективно при първоначален „Строг“ режим, въз основа на
чл. 57, ал.1,
т.2, б.“б“ от ЗИНЗС. Това е така, защото
С., вече е бил осъждан на „Лишаване от свобода“, т.е. не е бил наказан за първи
път с лишаване от свобода по смисъла на изключението по чл.59, ал.1 от ЗИНЗС.
Поради тези причини не биха могли
да бъде възприета тезата на осъдения С. за допуснати съществени процесуални
нарушения, неправилно приложен материален закон в постановения съдебен акт и
наложено явно несправедливо по размер наказание лишаване от свобода по НОХД №115/2020 г. на Районен съд – Харманли.
Предвид на гореизложеното и тъй като не
намери основание за възобновяване на делото, Пловдивският апелативен съд и
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения С.Ф.С., за възобновяване
на наказателното производство по НОХД №115/2020 г. на Районен съд – Харманли.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.