Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 04.04.2023
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, І-17 състав, в открито съдебно заседание на десети март през две
хиляди двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ:
СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като
сложи за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 9089 по описа на съда за
2019 г., взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба на „Българска
академия на науките“ (БАН) срещу „И.П.С.“ АД, с която е предявен главен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. чл. 10, ал. 2 от ЗБАН и евентуален установителен
иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. чл.
79 от ЗС за признаване за установено, че ищецът е собственик на поземлен имот с
идентификатор 68134.4083.717 с площ по графични данни от 3 266 кв.м., находящ се в гр. София, СО, район „********“, идентичен с
поземлен имот със стар пл. № 5671, попадащ в кадастрален лист № 603 от
кадастралния план на гр. София, пл. район „Южна градска територия 2-ра част“,
идентичен с част от нива в м. „Новия кър“ – Южна градска територия/Напоително
поле – Къра – Крайните – Новия кър“, съставляваща стар имот пл. № 3898 по
кадастралния план на гр. София, м. „Напоително поле“ от 1939 г.
Ищецът твърди, че имотът попадал в терен на Научния комплекс
на БАН - 8 км, който терен бил предоставен на Академията за изграждане на
комплекс на Физически институти с Атомна научно-експериментална база (ФИ с
АНЕБ).
Имотът бил придобит по силата на Указ № 128/29.12.1941 г.
на цар Борис ІІІ, с който срещу заплащане се отчуждили частни недвижими имоти в землището на Столична голяма община и Горублянска община за изграждане на опитно поле за нуждите
на Българо-немски земеделски изследователски институт. Процесният
имот бил идентичен с част от нива със стар пл. № 3898 по плана на гр. София от
1939 г.
Българо-немски земеделски изследователски институт се
създал с указ на ********/02.03.1941 г. Три години по-късно, с ПМС № 15 (обн. ДВ, бр. 260/23.11.1944 г.) този институт бил закрит и
имуществото му преминало в Централен земеделско-изследователски институт (ЦЗИИ)
към министерство на земеделието, а по по-късно институтът станал част от
отделение за селскостопански науки към БАН, създадено с ПМС № 73/08.03.1955 г.
Според т. 2 на ПМС № 73/08.03.1955 г. институтите, заедно
с опитните им полета, от МЗ се прехвърляли към БАН заедно с всичките им сгради,
земи, имущества, жив и мъртъв инвентар, библиотеки, щат, бюджет и др.
С разпореждане на МС от 09.03.1956 г. за нуждите на ФИ с
АНЕБ към опитното поле на БАН били придадени още 76 дка от землището на ТКЗС с.
Горубляне, а с разпореждане на МС от 09.11.1959 г. се отчуждили още 154 дка.
През 1959 г. с протокол от 10.04.1959 г. между Институт по хидрология и
метеорология при ХМС и БАН се извършила замяна на недвижими имоти – ИХМ при ХМС
предало на БАН 37.8 дка, находящи се до южната
граница на комплекса ФИ с АНЕБ, а БАН предало на ИХМ при ХМС терен от 37.8 дка,
находящи се в западната част на терена, отреден за
изграждане на ФИ с АНЕБ. Графичното отразяване на заменените терени се
извършило с протокол от 25.05.1959 г.
С протокол за замяна от 06.03.1959 г. ИХМ при ХМС получило
от ОТКЗС с. Горубляне блок от 42 дка, при граници: изток, север и запад –
опитно поле на БАН и юг – блок на ТКЗС с. Дървеница.
Върху терена на научния комплекс на БАН – 8 км била
изградена материалната база на АНЕБ с изследователски ядрен реактор и физически
институти на БАН. Научният комплекс бил заприходен в
счетоводния баланс на БАН и ищецът заплащал данъчни задължения.
БАН твърди, че е собственик на процесния
имот на основание разпоредбата на чл. 10, ал. 2 от ЗБАН, по силата на която БАН
е собственик на стопанисваните от нея държавни терени, сгради, машини,
съоръжения, апаратура, книжен фонд, парични средства и други движими вещи.
Собствеността не подлежала на възстановяване по реда на
реституционните закони. Постановеното от ОСЗГ „Овча купел“ решение № 9529/271
от 19.11.2007 г., с което процесният имот се
възстановявал по реда на ЗСПЗЗ на наследниците на К. Г.М. не обвързвало БАН,
която не участвала във възстановителната процедура.
Наследниците на К. М. се снабдили с констативен
нотариален акт за право на собственост върху имота и прехвърлили правото на
собственост върху него на СД „2 С-Т.и с-ие“.
Ответникът в настоящото производство - „И.П.С.“ АД бил негов правоприемник след
преобразуването му.
Моли да бъде установено правото му на собственост върху процесния имот на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. чл. 10, ал. 2 от ЗБАН. При условията на евентуалност
ищецът заявява собственически права на основание придобивна
давност – упражнявана фактическа власт с намерение за своене
в периода от 1955 г. до 1991 г., евентуално от 22.11.1997 г. до датата на
завеждането на исковата молба.
В срока по чл. 131 от ГПК от ответника „И.П.С.“ АД е
постъпил отговор, в който оспорва, че спорният имот попада в обхвата на Указ №
128/29.12.1941 г., поставящ началото на отчуждителната
процедура, както и че имотът е отчужден по законосъобразно проведена процедура
по ЗОНИДОП (отм.)
Ответникът оспорва и идентичността на отчуждения имот по
позиция 59 от списъка към протокол от 13.02.1942 г. с процесния.
Имотът с пл. № 3898 и масивът, в който той се намирал, не
били включени в имотите, декларирани като собственост на ЦЗИИ.
С ПМС № 169/28.08.1961 г. отделението за селскостопански
науки при БАН преминало към Академия за селскостопански науки, а не към БАН.
Ответникът излага подробни съображения срещу основанието
на предявения от ищеца евентуален иск за собственост, основан на давностно владение.
Конституираните на страната на ответника „И.П.С.“ АД
трети лица помагачи П.С.П., Б.С.П., В.С.Н.,
И.Б.Т., Ц.Б.В., В.П.П., Я.П.И.,
М.К.Б., М.Г.К. и С.Р.А., чрез процесуалните си представители, изразяват
становище за неоснователност на предявената от ищеца претенция.
Третото лице
помагач на страната на ответника И.З.К. не е изразила становище.
Съдът, след като обсъди доводите
на страните и прецени събраните по делото доказателства, съобразно разпоредбата
на чл.
235 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявени са обективно съединени искове с правно
основание чл. 124, ал. 1 от ГПК - главен иск с правно основание чл. 124, ал. 1
от ГПК вр. 10, ал. 2 от ЗБАН и евентуален иск с
правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. чл. 79,
ал. 1 от ЗС.
По предявения от БАН срещу „И.П.С.“ АД главен иск в
тежест на ищеца беше да докаже пораждащите правото му на собственост факти: че процесният имот попада в терен на Научния комплекс на БАН -
8 км, предоставен на БАН за изграждане на комплекс на ФИ с АНЕБ, заедно с
всичките им сгради, земи, имущества, жив и мъртъв инвентар, библиотеки, щат,
бюджет и др. и че към 1991 г., когато е приет ЗБАН, е бил стопанисван от ищеца.
Във връзка с направеното от ответника възражение, че процесният имот попада в обхвата на отчуждаването с указ №
128/29.12.1941 г., съдът намира следното:
С указ №********, обнародван в ДВ, бр. 54/11.03.1941 г.,
се създава „Българо-немски институт за земеделски изследвания в София“. Нуждата
от постройки и площи за опитни цели са мотивирали издаване на последващ указ № 128/29.12.1941 г. от цар Борис III за отчуждаване за обществена
полза и спешност за завладяването на частните недвижими имоти, показани в
червени линии на приложения план и опис, в землището на Столична голяма община
и Горублянска община. Указът е издаден на основание
чл. 2, т. 1, чл. 3, ал. 2 и чл. 54 от закона за отчуждение на недвижимите
имущества за държавна и обществена полза (отм.) (ЗОНИДОП). По реда на глава VII от закона спешността на отчуждението
се прогласява с Княжески указ. Указът и решението, с което се определя
стойността на обезщетението се съобщават на владеющите
и ако те не се съгласят, се призовават да се явят пред съда.
В обхвата на имотите, които се отчуждават за опитно поле
и за застрояване на постройки на Българо-немски институт за земеделски
изследвания, на приложения към исковата молба план № 55, попада имот пл. №
3898. На плана са посочени и двете оценителни зони по протокол от 13.02.1942 г.
на комисията за оценка на полските имоти, които съгласно указ № 128/1941 г. се
отчуждават за нуждите на Българско-немския институт за земеделски изследвания: в
първа зона - 32 лева/кв.м. – за тези, които опират в шосето София – Пловдив и във
втора зона - 28 лева/кв.м. – за имотите, южно от имотите, включени в първа зона.
Видно от утвърдения на 01.04.1942 г. план, за имот № 3898 се дължат 32
лева/кв.м.
От заключението на съдебно-графическата експертиза се
установява, че копието на план № 55 е направено от оригинала, съхраняван в БАН
и че подписите, положени за „представил за утвърждаване и за утвърдил“ се
идентични с тези на копието.
В списъка на имотите, които се отчуждават за нуждите на
Българо-немския институт за земеделски изследвания под № 59 фигурира нива на К.
Г.М. с площ от 4 160 кв.м., представляваща имот пл. № 3898 в землището на
с. Дървеница, м. „Новия кър“.
Съгласно административен акт от 03.08.1942 г., въз основа
на указ № 128/26.12.1941 г., К. Г.М. е положил подпис, че предава на
разположение и в пълно притежание на държавата две ниви, едната от които с площ
от 4 160 кв.м., находяща се в землището на с.
Дървеница, Софийско, местност „Новия кър“, оценена от оценителната комисия по
32 лева за кв.м., или общо 133 120 лева (лист 37 от делото). В
административния акт от 1942 г. изрично е посочено, че имотът се отчуждава за
нуждите на Българо-немския институт за земеделски изследвания. К. М. е заявил,
че имотът става пълна собственост на държавата и Софийският областен директор
има право да разпореди записване на имота в надлежните регистратури на
държавните имоти. Подписът под административния акт не е оспорен, поради което
съдът е длъжен да приеме, съгласно чл. 180 от ГПК, че съдържащите се в акта
изявления са направени от лицето, посочено като техен автор.
Следователно, основанието за отчуждаване е Княжеския
указ, а собственикът на нивата от 4 160 кв.м. К. М. не е възразил и по
тази причина е издаден административен акт (чл. 47 от ЗОНИДОП (отм.)). Само при
липса на съгласие и в случаите на спешност на завладяването по чл. 54 от
ЗОНИДОП (отм.), какъвто е настоящият, се процедира по реда на чл. 57-60 от
закона.
В тази връзка, представеното от ответника съдебно
удостоверение на л. 253 от делото е неотносимо.
Напълно обяснима е липсата на искане за отчуждаване от прокурора по чл. 17 вр. чл. 2 от ЗОНИДОП (отм.) на процесната
нива. Редът по чл. 17 от ЗОНИДОП (отм.) е приложим само в случаите на
отчуждаване по съдебен ред, като съдът прогласява отчуждаване за обществена
полза на имущества, посочени в заповедта на окръжния управител.
Отчужденият собственик К. Г.М., наследодател на третите
лица помагачи, които са праводатели на ответника в
настоящото производство „И.П.С.“ АД, „се е съгласил полюбовно
на административното предложение“ по смисъла на чл. 55 от ЗОНИДОП (отм.),
поради което съдебно производство не е провеждано.
С издаването на акта по чл. 47 от ЗОНИДОП (отм.)
собствеността преминава върху държавата преди да е изплатено обезщетението за
имота. Плащането не е условие за настъпването на отчуждителния
ефект (решение № 601/29.09.2010 г. по гр.д. № 504/2009 г. на ВКС, I г.о.).
С ПМС, прието на заседание от 15.11.1944 г., обнародвано
в ДВ, бр. 260/23.11.1944 г., Българо-немският институт в гр. София е закрит, а
земята, заедно със земеделските оръдия, машини, библиотека, мебели и покъщнина,
апаратура и други инвентарни предмети и материали се предават на Централния
земеделско-изследователски институт в София (ЦЗИИ).
Съгласно списък-извлечение от балансовите сметки –
основни средства, материали и др. на Централен земеделски изследователски
институт – София към 28.02.1955 г., в опитно поле 7 км е описана земя от 286.3
дка. Тази площ включва отчуждената съгласно Княжески указ № 128/26.12.1941 г.
площ от 283 608 кв.м. (лист 42 от делото).
С ПМС № 73 от 08.03.1955 г. е създадено отделение за
селскостопански науки при БАН, обединяващо институти, опитни станции, част от пасбище
и опитно поле. ЦЗИИ, който е бил към министерство на земеделието, със
съответната част от сградата, която заема, и опитните му бази в гр. Брезник и
селата Дървеница, Горни Лозен и Горна баня, Софийско става част от отделението
за селскостопански науки при БАН и се прехвърля към БАН заедно с всичките
сгради, земи, имущества, жив и мъртъв инвентар, библиотеки (според
инвентаризацията към 01.01.1955 г.), щат, бюджет и
др. (т. 2 от ПМС № 73/1955 г.)
Безспорно се установява от подробното и обосновано
заключение на съдебно-техническата експертиза, подкрепено със съответна на
останалите писмени доказателства по делото комбинирана скица, че процесният имот, сега с идентификатор 68134.4083.717, попада
изцяло в границите на терена по план № 55 към Княжески указ № 128/1941 г. Той е
нанесен в кадастралната карта в съответствие с имот пл. № 5671 с площ от
3 266 кв.м., попълнен в кадастрален лист 603 от неодобрения кадастрален
план и образуван на основание реституция по ЗСПЗЗ на наследниците на К. Г.М..
Имот с пл. № 68134.4083.717 е напълно идентичен с имота по т. 1 от решение №
9529/271 от 19.11.2007 г. на ОСЗГ „Овча купел“ – нива от 3 267 кв.м., находяща се в строителните граници на гр. София, м. „Новия
кър“, представляваща имот пл. № 3898 по кадастралния план от 1939 г. По т. 2 от
решението от 19.11.2007 г. на ОСЗГ „Овча купел“ е отказано възстановяване на
правото на собственост в стари реални граници върху 0.893 дка, на основание чл.
10, ал. 7 от ЗСПЗЗ – под реализирано трасе на бул. „Цариградско шосе“ и в сервитута на сграда, съгласно техническа експертиза по
гр.д. № 25627/2006 г. на СРС, 48 състав и удостоверение изх. № 2548/05.11.2007
г.
Ответникът е представил ПМС № 169/28.08.1961 г., с което от
01.09.1961 г. към министерство на земеделието е учредена Академия на селскостопанските
науки, като в приложение № 2 са описани онези институти, опитни станции и
полета към отделението за селскостопански науки при БАН и МЗ, които преминават
към новосформираната Академия. Сред тях, в т. 1 от списъка, е Централният
научно-изследователски институт по растениевъдство – София.
В доклад от 16.11.1955 г. на акад. Х. Д., директор на
института по растениевъдство, е отбелязано, че към него са преминали, по силата
на ПМС, ЦЗИИ и някои опитни станции от министерство на земеделието (лист 287 от
делото).
По историческа справка на Централния земеделски
изпитателен институт в София (лист 278 от делото), фондът е приет от института
за растениевъдство през 1958 г.т
Въз основа на така представените от „И.П.С.“ АД документи
се оспорва, че БАН е стопанисвала процесния имот. Според
ответника, имотът е преминал към Академията за селскостопански науки, образувана
от институти, опитни станции и полета, числящи се към отделението за
селскостопански науки при БАН.
Действително, фондът на Централния земеделски изследователски
институт, бидейки част от отделение по селскостопански науки при БАН по силата
на ПМС № 73/08.03.1955 г., е преминал към института по растениевъдство.
Видно от отчетен доклад от август 1957 г. на БАН, от института
по растениевъдство са били отнети около 300 дка земя на 7-ми км за строеж на атомен
реактор.
В т. 9 на допълнителните предложения по някои общи
въпроси в доклад от 23.01.1958 г. на зам. председателя на БАН е поискано
министерство на земеделието и горите да предостави в района на София на
института по растениевъдство при БАН 2 000 – 3 000 дка земя, тъй като
земята на института „бе завзета за атомната база“. Следователно, към
януари 1958 г. част от фонда на Централния земеделски изследователски институт
не е била онази част от земята, отнета за строеж на ФИ с АНЕБ, а е била
предоставена на БАН.
От заключението на вещото лице инж. С. Б. се установява,
че в оградена територия, обхващаща имоти с идентификатори 68134.4083.718, 68134.4083.461,
68134.4083.606, всички съседни на процесния имот с
идентификатор 68134.4083.717, е реализирано мероприятие по създаване на научен
комплекс на БАН чрез изграждане на сгради за нуждите на институти на
Академията, сред които физически институт и атомен център с изследователски
реактор ИРТ-2000. Представените с исковата молба актове за държавна собственост
на построени сгради в комплекса на физическия институт доказват реализирането
на мероприятието.
Установи се, че считано от 03.08.1942 г. имот пл. № 3898
по кадастралния план на гр. София, м. „Напоително поле“ от 1939 г. е държавна
собственост, като последователно е предоставян за стопанисване на институти към
БАН, а най-късно през 1958 г. – на БАН за изграждане на ФИ с АНЕБ.
Без доказателствена стойност относно
възникналото в полза на държавата право на собственост върху процесния имот са представените от ищеца разпореждане на МС
от 09.03.1956 г. и разпореждане № 1831 от 09.11.1959 г. и скици към тях,
протоколи за замяна от 06.03.1959 г. и от 10.04.1959 г., протокол от 25.05.1959
г. и предложение № 97/24.02.1959 г.
От съдържанието на разпореждането от 09.11.1959 г. обаче
се установява, че една от границите на имотите, които се отчуждават за нуждите
на АНЕБ и ФИ при БАН – на северозапад, е съществуваща граница на АНЕБ.
На приложение № 1 към заключението на вещото лице площта на тези новоотчуждаващи се имоти тангира
с 76 дка ниви, отчуждени от ТКЗС в с. Горубляне за АНЕБ и ФИ с разпореждането
от 09.03.1956 г. Затова и безспорно се установява към 1959 г. АНЕБ и ФИ да са
били изградени от БАН.
Наследодателят на ищците е притежавал земеделска земя,
която през 1942 г., преди образуване на ТКЗС, е била отчуждена срещу заплащане
за държавна и обществена полза по реда на чл. 54 от ЗОНИДОП (отм.). Считано от
03.08.1942 г., по силата на подписания от К. М. административен акт, държавата
е станала собственик на имота му.
Съгласно чл. 10, ал. 2 от ЗБАН,
БАН става собственик на стопанисваните от нея държавни терени, сгради, машини
съоръжения, апаратура, книжен фонд, парични средства и други движими вещи.
Следователно, по силата на самия закон, ищецът в настоящото производство – БАН
е придобила в собственост тези вещи и имоти, които са били стопанисвани от нея
при влизането му в сила през 1991 г. С нормата на чл. 10, ал. 2 от ЗБАН едновременно
се признава и предоставя право на собственост. В този смисъл е непротиворечивата
съдебна практика - определение № 1031/29.10.2010 г. по гр.д. № 682/2010 г. на
ВКС, II г.о. и цитираните в него съдебни
решения.
От заключението на вещото лице инж. С. Б. и показанията
на свидетеля Радослав Кочев се установи, че процесният
имот е част от оградения комплекс на БАН от 300 дка, застроен с основни и
допълнителни постройки, охранява се и има пропускателен режим. Това състояние
на тази част от комплекса е от 1987 г., когато свидетелят е започнал работа
като ел. техник при БАН, атомен център. Показанията му съдът кредитира като
подробни, обективни и съответни на останалите доказателства по делото: посочва
граници, година на откриване на комплекса, в който процесният
имот попада (1959 г.), налични комуникационни връзки за парно, ток и вода, предназначение
на отделни сгради (на построената в имот 68134.4083.718) и на разрушени такива (под
№ 94), налично озеленяване и алеи, поддържани от лица, на които тези дейности
са възложени от БАН.
Следователно, не са били налице условията за реституция.
Праводателите на ответника, наследници на К. Г.М.,
от когото имот пл. № 3898 по КП на гр. София от 1939 г. е отчужден, се
легитимират с решение № 9529/271 от 19.11.2007 г. на ОСЗГ „Овча купел“.
Решението на ОСЗГ
„Овча купел“ има конститутивно действие и легитимира
лицата, в полза на които е постановено като собственици, но само при условие,
че трети лица не оспорват правото на възстановяване. БАН не е участвала в административното
производство и не е обвързана от административния акт, пораждащ правата на наследниците
на К. М.. В настоящото исково производство ищецът оспорва наличието на материалните
предпоставки за реституция, като при условията на пълно и главно доказване установи,
че земеделската реституция е изключена. Имотът е надлежно отчужден, а
собственикът К. М. – обезщетен.
Предвид основателността на иска
по чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. чл. 10, ал. 2 от ЗБАН,
не подлежи на разглеждане предявеният при условията на евентуалност иск за
собственост по чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. чл. 79, ал.
1 от ЗС, основан на давностно владение.
Не подлежи на разглеждане и направеното
от ответника възражение за придобивна давност,
направено с молба вх. № 285107 от 26.02.2021 г. Съгласно т. 4 от ТР №
1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС, възраженията на
ответника срещу предявения иск, изразяващи се в погасителна и придобивна давност, се преклудират
с изтичане на срока за отговор на исковата молба по чл. 131, ал. 1 от ГПК. Исковата
молба е получена от ответника „И.П.С.“ АД на 05.09.2019 г., поради което
възражения от категория на горепосочените, включително заявеното с молбата от
26.02.2021 г., се явява преклудирано и не следва да
бъде разглеждано.
След като праводателите на
ответника не са били собственици на процесния имот,
не са могли да прехвърлят валидно собствеността върху него на ответното
дружество.
Като последица,
констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот, възстановен по реда
на ЗСПЗЗ № 43, том IX, рег. № 9112, дело №
1529/27.12.2007 г. на нотариус рег. № 384 на НК следва да бъде отменен, на основание
чл.
537, ал. 2 от ГПК.
С оглед изхода на спора, право на разноски има ищецът.
Съгласно представения по делото списък по чл. 80 от ГПК, те са на стойност
3 607.27 лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш
И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявен от БЪЛГАРСКА АКАДЕМИЯ
НА НАУКИТЕ, ЕИК ********, с адрес гр. София, ул. ********срещу „И.П.С.“ АД, ЕИК
********, със седалище и адрес на управление *** иск с правно основание чл.
124, ал. 1 от ГПК вр. чл. 10, ал. 2 от ЗБАН, че ищецът е собственик на поземлен
имот с идентификатор 68134.4083.717, съгласно заповед за одобрение на
кадастралната карта и кадастралните регистри № РД-18-15/06.03.2009 г. на
изпълнителния директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър, с площ
по графични данни от 3 266 кв.м., находящ се в
гр. София, СО, район „********“, при граници на поземления имот: поземлен имот
с идентификатор 68134.4083.719, поземлен имот с идентификатор 68134.4083.718,
поземлен имот с идентификатор 68134.4083.723, поземлен имот с идентификатор
68134.4083.662 и поземлен имот с идентификатор 68134.4083.606 и който поземлен
имот е идентичен с поземлен имот със стар пл. № 5671, попадащ в кадастрален
лист № 603 от кадастралния план на гр. София, планоснимачен
район „Южна градска територия 2-ра част“, идентичен с част от нива в м. „Новия
кър“ – Южна градска територия/Напоително поле – Къра – Крайните – Новия кър“,
съставляваща стар имот пл. № 3898 по кадастралния план на гр. София, м.
„Напоително поле“ от 1939 г.
ОТМЕНЯ, на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК, констативен нотариален акт за
собственост на недвижим имот, възстановен по реда на ЗСПЗЗ № 43, том IX, рег. №
9112, дело № 1529/27.12.2007 г. на нотариус рег. № 384 на НК.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, „И.П.С.“ АД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление *** да заплати на БЪЛГАРСКА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ,
ЕИК ********, с адрес гр. София, ул. ********сумата от 3 607.27 лева
разноски за производството.
Решението е постановено при участието на П.С.П., ЕГН **********, Б.С.П.,
ЕГН **********, В.С.Н., ЕГН **********, И.Б.Т., ЕГН **********, Ц.Б.В., ЕГН **********,
В.П.П., ЕГН **********, Я.П.И., ЕГН **********, М.К.Б.,
ЕГН **********, М.Г.К., ЕГН **********, С.Р.А., ЕГН ********** и И.З.К., ЕГН **********
- трети лица помагачи на страната на ответника „И.П.С.“ АД, ЕИК ********.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред
САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: