№ 880
гр. Стара Загора, 05.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, V-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четвърти септември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Ваня Тенева
при участието на секретаря Ивелина Б. Костова
като разгледа докладваното от Ваня Тенева Гражданско дело №
20255530101525 по описа за 2025 година
Предявени са обективно и субективно кумулативно и евентуално съединени
установителни искове.
Ищецът П. П. М. твърди в исковата си молба, че на 29.12.2022г. между нея
(кредитополучател) и „Изи Асет Мениджмънт“ АД София (кредитор) е сключен договор за
паричен заем №4682350, придружен от Договор за предоставяне на гаранция №4682350,
сключен между нея и „Файненшъл България“ ЕООД София. Съгласно чл.2 от Договора,
заемодателят предава в собственост на заемателя сумата от 6500 лв. (заемна сума), а
заемателят се задължава да върне същата на заемодателя при следните условия:
1. Вид на ползвания паричен заем: потребителски заем по продукт: EasySpecial
2. Размер на седмичната погасителна вноска в лева: 666.06 лева
3. Срок на заема в месеци: 12
4. Брой вноски: 12
Датите на плащане на всяка от погасителните вноски, последователно са:
29.01.2023г., 28.02.2023г., 30.03.2023г., 29.04.2023г., 29.05.2023г., 28.06.2023г., 28.07.2023г.,
27.08.2023г., 26.09.2023г., 26.10.2023г., 25.11.2023г., 25.12.2023г.
Фиксиран годишен лихвен процент по заема: 40,00%, приложим на годишна основа
към сумата на усвоения кредит. Размерът в лева на договорната лихва се равнява на
разликата между общо дължима, посочен в т.7 и заемната сума.
Условията за прилагане на годишния лихвен процент, посочен в т.6: Лихвеният
процент е валиден за целия срок на договора, фиксиран и не подлежи на промяна. Всяка
една погасителна вноска съдържа главница и лихва. С всяка вноска се погасява част от
главницата и начислената възнаградителна лихва върху остатъчната съобразно погасителния
план главница за съответния период в зависимост от периодичността на вноските.
Лихвен процент на ден, приложим при отказ от договора- 0, 11 %
Обща сума, дължима от заемателя като се вземат предвид допусканията, посочени в т.
8 - 7 992.72 лв. Общата сума се състои от размера на заемната сума и размера на
1
възнаградителната лихва за целия срок на настоящия договор и е изчислена към момента на
неговото сключване.
Уговореният Годишен процент на разходите на заема (ГПР) е 48.70 %
ГПР е изчислен по формулата и съгласно изискванията, съдържащи се в чл.19 от ЗПК
и Приложение №1 към него. При изчисление на ГПР са взети предвид следните допускания:
договорът ще е валиден за посочения в него срок, всяка от страните ще изпълнява точно и в
срок задълженията си, съответно няма да бъдат начислени разходи за събиране, лихви за
забава и неустойки за неизпълнение, както и други разходи, освен посочените в настоящия
договор.
Условия за усвояване на цялата сума по заема - веднага след сключване на настоящия
договор.
Съгласно чл.3 от Договора, с подписването на договора страните се съгласяват да се
рефинансира текущия заем на заемателя, като същият заявява, че желае да погаси изцяло
задълженията си, възникнали по Договор за паричен заем № 4610326, в размер на 4274.12
лв.
Съгласно чл. 4, ал. 1 от Договора заемателят се задължава в срок до три дни, считано
от датата на сключване на настоящия договор да предостави на Заемодателя едно от
следните обезпечения:
1. Две физически лица - Поръчители, всяко от които да отговаря на следните изисквания:
да представи служебна бележка от работодател за размера на трудово възнаграждение;
нетният размер на осигурителния му доход да е в размер на 1000 лв.; да работи по
безсрочен трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен
заем, сключен с "Изи Асет Мениджмънт" АД; да няма неплатени осигуровки за
последните две години; да няма задължения към други банкови или финансови
институции или ако има- кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да
е със статус не по- лош от „Редовен“; Поръчителят подписва договор за
поръчителство.
2. Банкова гаранция с бенефициер - Заемодателя, за сумата по чл. 2, т.7, със срок на
валидност- 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по настоящия
договор.
3. Одобрено от Заемодателя Дружество-гарант, което предоставя гаранционни сделки.
Съгласно чл. 5 от Договора заемателят може да погасява задълженията си по
начините, описани в индивидуалния му погасителен план. С подписването на настоящия
договор, заемателят изрично възлага на заемодателя да събира вземанията си, чрез
посещения на посочените адреси на заемателя.
Към договор за паричен заем №5132660 е налице и Договор за предоставяне на
гаранция № 4682350 от 29.12.2022г., сключен между „Файненшъл България“ ЕООД София и
ищцата. Съобразно преамбюла към договора, потребителят е одобрен за получаване на
паричен заем и съответно е сключил договор за паричен заем №4682350 с „Изи Асет
Мениджмънт“ АД София. Потребителят е отправил искане към „Файненшъл България“
ЕООД София, последното да предостави гаранция за изпълнение на задълженията на
Потребителя към „Изи Асет Мениджмънт“ АД София по посочения договор за паричен
заем, а след преценка от страна на „Файненшъл България“ ЕООД София, същото дружество
е взело решение за сключване на настоящия договор. Съгласно чл.1 ал.1 от Договора за
гаранция, Потребителят възлага, а Гарантът се задължава да издаде гаранция за плащане (за
изпълнение на парични задължения) в полза на „Изи Асет Мениджмънт“ АД София, с
наредител - Потребителят, с цел гарантиране за изпълнението на всички задължения на
Потребителя, възникнали съгласно Договора за паричен заем, както и за всички последици
от неизпълнението на задълженията на Потребителя по Договора за паричен заем, за сума,
2
покриваща както следва:
1. задължение за връщане на заемната сума в размер на 6 500 лв.
2. задължение за плащане на възнаградителна лихва
3. задължение за плащане на законната лихва за забава в случай на забава на плащането,
разходи за събиране на вземането, съдебни разноски адвокатски хонорари.
Съгласно чл.1 ал.2 от Договора Гаранцията се издава от Гаранта и влиза в сила в
срок от 3 дни от подписването на настоящия договор и в случай, че потребителят не
изпълни задължението си по чл.4 т.1 и чл.4 т.2 от Договора за паричен заем в указания срок
за предоставяне на обезпечение - поръчителство от две физически лица или банкова
гаранция.
Съгласно чл. 2 от Договора за гаранция, настоящият договор влиза в сила, в случай
че потребителят не изпълни задължението си по чл.4 т.1 и чл.4 т.2 от Договора за паричен
заем в указания срок за предоставяне на обезпечение - поръчителство от две физически лица
или банкова гаранция. За избягване на съмнение, настоящият договор не поражда правни
последици, в случай че потребителят предостави на „Изи Асет Мениджмънт“ АД едно от
обезпеченията по чл.4 т. 1 или чл.4 т.2 от Договора за паричен заем.
Съгласно чл.3 ал.1 от Договора за поемане на задължението по чл.1, потребителят
дължи възнаграждение на гаранта в размер на 3 371.28 лв., платимо разсрочено на вноски,
всяка от които в размер на 280.94 лв. Вноските са дължими на следните дати: 29.01.2023,
28.02.2023г., 30.03.2023г., 29.04.2023г., 29.05.2023, 28.06.2023, 28.07.2023, 27.08.2023,
26.09.2023, 26.10.2023г., 25.11.2023, 25.12.2023г.
Съгласно чл.3 ал.2 от Договора потребителят заплаща възнаграждението по
начините, установени в Договора за паричен заем, за плащане на задълженията на
потребителя по Договора за паричен заем.
Съгласно чл.3 ал.3 от Договора „Изи Асет Мениджмънт“ АД София е овластено да
приема вместо гаранта изпълнението на задължението на потребителя за плащане на
възнаграждение по този Договор съгласно ал. 1 на настоящия член и всички други вземания
на гаранта по този Договор. В случай че платената по този начин сума е недостатъчна за
погасяване на изискуемите задължения на потребителя към „Изи Асет Мениджмънт“ АД
София и на задължението на потребителя към гаранта по този договор, с внесената сума се
погасяват с приоритет задълженията към гаранта.
Ищецът сочи, че „Файненшъл България“ ЕООД София е дъщерно дружество на „Изи
Асет Мениджмънт“ АД София и е налице свързаност между двете дружества. Сочи, че нито
в Договора за потребителски кредит, нито в Договор за предоставяне на гаранция е
посочено какво точно се включва в ГПР - например, дали в ГПР се включва
възнаграждението за дружеството гарант, което е свързано лице с дружеството кредитодател
(тъй като дружеството кредитодател е едноличен собственик на капитала на дружеството
гарант).
Твърди, че ищцата има качеството потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК,
доколкото същата при сключването на договора за потребителски кредит е действала извън
рамките на своята професионална или търговска дейност, от което следва, че приложимия
нормативен акт е Законът за потребителския кредит (ЗПК).
Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал.
1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 Договорът за потребителски кредит е
недействителен. Цитира разпоредбите на чл. 11, т. 10 от ЗПК, чл. 19, ал.1 от ЗПК, § 1, т. 1 от
ДР на ЗПК. Счита, че Договор за паричен заем №4692589 е недействителен на основание чл.
22 във вр. с чл.11, ал.1, т. 10 от ЗПК, поради което и на основание чл.23 от ЗПК всички
заплатени по последния суми (извън главницата) са недължимо платени и подлежат на
възстановяване.
3
Аргументите на ищцата за недействителност на Договора са, че не е посочено кои
точно разходи формират ГПР и че възнаграждението за гарант/поръчител не е включено
като разход в ГПР и потребителят няма възможност да откаже предоставянето на подобна
гаранция, защото това е предвидено като негово задължение в Договора за потребителски
кредит. Излага подробен правен анализ в подкрепа на аргументите си за недействителност
на договора, като се позовава и цитира съдебна практика на ОС, ВКС и СЕС.
По отношение на иска предявен срещу „Файненшъл България“ ЕООД заявява, че
също счита Договорът за предоставяне на гаранция № 4682350 за недействителен.
Съображенията за това са на първо място, че договорът е лишен от основание, тъй като
законодателят урежда договора за поръчителство като съглашение между кредитора и трето,
различно от длъжника лице, отчитайки обстоятелството, че кредиторът има легитимен
интерес в негова полза да бъде учредено лично обезпечение, а длъжникът няма такъв
защитен от закона интерес, поради което сключването на сделка между него и третото лице
поръчител е лишена от правно основание; на второ място сочи, че е налице противоречие с
добрите нрави - договарянето, че кредитополучателят ще заплати възнаграждение на
поръчителя вместо кредитора противоречи на добрите нрави и внася неравноправие в
кредитното правоотношение по смисъла на чл. 143, т. 1 от ЗПК, а съгласно константната
съдебна практика противоречи на добрите нрави съглашение, при което престациите са явно
нееквивалентни; Изискването за осигуряване на обезпечение превръща сключването на
договора за предоставяне на поръчителство в задължително условие за получаването на
кредита, което изискване противоречи на чл.16 от ЗПК и на Директива 2008/48 относно
потребителските кредити. Излага подробен правен анализ в подкрепа на аргументите си за
недействителност на договора за предоставяне на гаранция, като се позовава и цитира
съдебна практика на ОС, ВКС и СЕС. В заключение сочи, че доколкото договорът за
поръчителство е акцесорен, то недействителността на главния договор за потребителски
кредит води до недействителност и на договора за поръчителство, поради липса на правно
основание за неговото сключване.
Моли съда да постанови решение, с което:
да прогласи за недействителен Договор за паричен заем № 4682350, сключен между
П. П. М., в качеството й на Кредитополучател и „Изи Асет Мениджмънт“ АД София в
качеството му на Кредитодател на основание чл. 22 от ЗПК във вр. с чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК
във връзка с чл. 26, ал.1, предложение първо от ЗЗД;
да прогласи за недействителен Договор за предоставяне на парична гаранция №
4682350, сключен между П. П. М. и „Файненшъл България“ ЕООД на основание чл.26 ал.1 и
ал.2 от ЗЗД.
При условията на евентуалност предявява иск за нищожност на клаузата на чл. 2 т. 6
от Договор за паричен заем № 4682350
Претендира направените по делото разноски.
Ответникът „Изи Асет Мениджмънт“ АД София представя писмен отговор в срока
по чл.131 ГПК, в който взема становище, че оспорва изцяло предявените искове. Счита
процесният договор за паричен заем за действителен, в съответствие с изискванията на чл.
10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 -12 и 20 и ал. 2 от ЗПК. Сочи, че съгласно разпоредбата на чл. 22
ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен само и единствено в случаите,
когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1,т. 7 -12 и 20 и ал. 2 и чл. 12,
ал. 1, т. 7-9 от закона. Цитираните разпоредби установяват минимално изискуемото
4
съдържание на договора за потребителски кредит - информацията, която трябва да се
съдържа в договора. Във всички останали случаи и в Закона за потребителския кредит и в
Закона за защита на потребителите се визират нищожни клаузи, които не се отразяват
непосредствено на действителността на договора за потребителски кредит. Излага подробно
своите правни аргументи за съответствието на договора за потребителски кредит с
изискванията на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК; за съответствие на ГПР с изискванията на чл.19
ЗПК, в т.ч. и анализирайки въпроса следва ли възнаграждението по договора за
предоставяне на гаранция да бъде включено в ГПР. Оспорва всички наведени от ищеца
доводи за недействителност, като излага своя правен анализ и тълкуване както на
относимите правни норми, така и на практиката на СЕС. Моли съда да постанови решение, с
което да отхвърли предявените искове. Претендира направените по делото разноски и прави
възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
Ответникът „Файненшъл България“ ЕООД София представя писмен отговор в
срока по чл.131 ГПК, в който взема становище, че оспорва изцяло предявените искове,
както и твърденията за нищожност на основание чл.26 ал.1 и ал.2 ЗЗД на договора за
поръчителство, поради липса на основание, противоречие с добрите нрави. Представя
правна характеристика на договора за поръчителство. Заявява, че „Файненшъл България“
ЕООД е вписано като финансова институция в Регистъра на БНБ за финансовите
институции по чл.За ЗКИ, с основен предмет на дейност: предоставяне на гаранционни
сделки по занятие, като в това си качество сключва гаранционни сделки (поръчителство) -
обезпечава изпълнението по договори за кредит срещу възнаграждение. Уточнява, че
договорът за поръчителство, сключен между ищеца и „Файненшъл България“ ЕООД урежда
техните отношения по повод задължението на „Файненшъл България“ ЕООД да обезпечи
кредита на ищеца; този договор не се урежда от разпоредбите на чл. 138 и следващите от
ЗЗД, които са относими към отношенията между „Файненшъл България“ ЕООД и „Изи Асет
Мениджмънт“ АД; това правоотношение е акцесорно на главното - между ищеца и „Изи
Асет Мениджмънт"АД по повод кредита. Правоотношението между ищеца и „Файненшъл
България“ ЕООД е самостоятелно, то влиза в действие под условие, че заемателят не
предостави обещаните обезпечения на заемодателя. Счита, че договорът за поръчителство е
сключен в съответствие с принципите на добросъвестност, справедливост, еквивалентност
на престациите, като в подкрепа на това излага подробни правни аргументи. Оспорва и
твърдението, че договорът за поръчителство не е породил правни последици, поради
обстоятелството, че обезпечава нищожна кредитна сделка. В заключение уточнява, че
разпоредбите на ЗПК са неотносими към договорите за поръчителство. Договорът за
поръчителство/предоставяне на гаранция е извън приложното поле на ЗПК, чл.1-4. Моли
съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло като неоснователни и недоказани
предявените искове. Претендира направените по делото разноски и прави възражение за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание ищецът не се явява, депозирал е молба за даване ход на делото в
негово отсъствие. Представя списък с разноски.
5
В съдебно заседание ответникът „Изи Асет Мениджмънт“ АД не се явява, депозирал
е молба за даване ход на делото в негово отсъствие.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, приема за
установена следната фактическа обстановка:
По делото не се спори и се установява от представените писмени доказателства, че
на 29.12.2022г. между ищцата П. П. М. и ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД е сключен
Договор за паричен заем № 4682350, по силата на който ответникът е предоставил на
ищцата заем в размер на 6500лв. срещу задължението на последната да го върне в срок от
12 месеца, при ГПР 48,70% и годишен лихвен процент 40,00%.
В чл.4 на договора е предвидено задължение за заемателя в срок до три дни, считано
от датата на сключване на договора, да предостави на заемодателя едно от следните
обезпечения: 1) Две физически лица - Поръчители, всяко от които да отговаря на следните
изисквания: да представи служебна бележка от работодател за размера на трудово
възнаграждение; нетният размер на осигурителния му доход да е в размер на 1000 лв.; да
работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг договор за
паричен заем, сключен с "Изи Асет Мениджмънт" АД; да няма неплатени осигуровки за
последните две години; да няма задължения към други банкови или финансови институции
или ако има - кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-
лош от „Редовен“; Поръчителят подписва договор за поръчителство; 2) Банкова гаранция с
бенефициер - Заемодателя, за сумата по чл.2, т.7, със срок на валидност - 30 дни след
крайния срок за плащане на задълженията по настоящия договор; 3) Одобрено от
Заемодателя Дружество- гарант, което предоставя гаранционни сделки.
Не се спори също, че ищцата е избрала да сключи договор за предоставяне на
гаранция с одобрено от „Изи Асет Мениджмънт“ АД юридическо лице.
На датата на сключване на договора за паричен заем - 29.12.2022г. между ищцата П.
П. М. (потребител) и „Файненшъл България“ ЕООД (гарант) е сключен договор за
предоставяне на поръчителство, съгласно който потребителят възлага, а гарантът се
задължава да издаде гаранция за плащане в полза на „Изи Асет Мениджмънт“ АД с цел
гарантиране изпълнение задълженията на потребителя по договор за паричен заем за сума,
покриваща: задължение за връщане на заемната сума от 6500 лв., задължение за
възнаградителна лихва и задължение за заплащане на законна лихва в случай на забава в
плащането, разходите за събиране на вземането, съдебни разноски, адвокатски хонорари.
За поемането на това задължение потребителят дължи на гаранта възнаграждение в
размер на 3371,28 лв., платимо разсрочено на вноски, всяка от които в размер на 280,94 лв.,
дължима на датите на падежите по договора за паричен заем (чл.3 от договора за
предоставяне на гаранция). В чл.3 ал.3 от договора за гаранция „Изи Асет Мениджмънт“ АД
е овластено от гаранта да приема вместо него изпълнение на задължението на потребителя
за плащане на възнаграждението по този договор и всички вземания на гаранта по този
договор. Предвидено е също в случай, че платената сума е недостатъчна за погасяване на
изискуемите задължения на потребителя към „Изи Асет Мениджмънт“ АД и на
задължението на потребителя към гаранта по този договор, с внесената сума се погасяват с
приоритет задълженията към гаранта.
По делото е представен погасителен план по договора за кредит, видно от който
ищцата е следвало всеки месец да внася по 947 лева. Всяка погасителна вноска се състои от
следните суми: 280, 94 лева възнаграждение за предоставяне на гаранция, възнаградителна
лихва и главница.
6
В отговора на исковата молба ответникът „Изи Асет Мениджмънт“ АД признава, че
възнаграждението по Договора за предоставяне на поръчителство не се включва в размер на
ГПР по Договора за потребителски кредит (на стр. 4 от отговора на исковата молба).
Видно от представеното актуално състояние едноличен собственик на капитала на
„Файненшъл България“ ЕООД е „Изи Асет Мениджмънт“ АД.
Като взе предвид изложената фактическа обстановка, съдът стига до следните
правни изводи:
По иска за недействителност на целия договор за заем, сключен с „Изи Асет
Мениджмънт“ АД:
Процесният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява
такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат
изискванията на специалния закон ЗПК.
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1,
т. 7 - 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е
недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до
настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална
недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и
когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата
стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.
В исковата молба е релевирано основание за недействителност на договора за
потребителски кредит, свързано с изискването за формиране на годишния процент на
разходите /ГПР/, както и с разминаването на посочения ГПР в процесните договори с
действителния такъв. Релевирани са и други аргументи, сочещи на неспазване на
специалния закон ЗПК т.е. недействителност поради противоречие на закона. Съдът не е
длъжен да разглежда всяко едно от тях поотделно, ако недействителността се доказва при
наличието на неспазено дори само и едно условие от ЗПК, за което този закон предвижда
като последица недействителност на целия договор.
В Тълкувателно решение № 1 от 2020г. от 27.04.2022г. е прието, че някои от общите
основания за нищожност по чл.26 ЗЗД се установяват от самата сделка и съдът е длъжен да
ги констатира като не зачете нейните правни последици. Порокът на сделката поради
противоречие със закона се състои в нарушаване на императивна правна норма и е
установим при съпоставката на съдържанието на сделката с правилото на закона.
Неспазването на императивни разпоредби от приложимия закон следва да се констатира
служебно от съда независимо дали във всички случаи възразилият за нищожност е посочил
конкретни правни разпоредби, на които противоречи сделката т.е. в настоящия случай при
иск за нищожност на потребителски договор поради противоречие със закона, съдът
извършва служебна проверка на договора дали е налице някоя от хипотезите на чл. 22 от
ЗПК, като противоречието със само една от изрично посочените изисквания в разпоредбата е
достатъчно да се прогласи договорът за кредит за изцяло недействителен.
По – конкретно съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.
1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е
недействителен, като липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до
настъпването на тази недействителност. Тя има характер на изначална недействителност,
защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде
обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита,
7
но не и връщане на лихвата и другите разходи – чл. 23 от ЗПК.
Годишният процент на разходите представлява вид оскъпяване на кредита, защото
тук са включени всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на
кредита, както и възнаградителната лихва. Затова е необходимо в ГПР да бъдат описани
всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в
положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи.
В исковата молба е релевирано основание за недействителност на договора за
потребителски кредит, свързано с изискването за формиране на годишния процент на
разходите /ГПР/, както и с разминаването на посочения ГПР в процесния договор с
действителния такъв.
В конкретния случай е посочено, че ГПР по договора за заем е в размер на 48.70 %,
но от съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се
заплащат и по какъв начин е формиран ГПР, нито пък е ясно какво представлява разликата
между размера на ГПР и лихвата, която е част от него. Всичко това поставя потребителя в
положение да не знае колко точно е оскъпяването му по кредита, което ще дължи и в това
именно е недействителността в случая, като неспазено изискване на посоченото законово
основание.
Легалното определение на ГПР е в чл.19 ал.1 от ЗПК - ГПР по кредита изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер
на предоставения кредит. Затова е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи,
които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува
клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи.
Според §1, т. 1 от ДР на ЗПК, "Общ разход по кредита за потребителя" са всички
разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски
кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,
включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е
задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на
кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по
кредита за потребителя не включва нотариалните такси”.
В случая не е спорно по делото, че възнаграждението за поръчител не е включено в
ГПР, посочен в процесния договор за заем. Съдът намира, че възнаграждението за
поръчител, няма самостоятелен характер, тъй като е предоставено само във връзка с
договора за паричен заем и се калкулира в месечните погасителни вноски съгласно чл. 3 ал.
1 и ал.2 от договора за предоставяне на гаранция.
Процесният договор за кредит формално отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т.
10 ЗПК, доколкото в него е посочен годишен процент на разходите и обща сума, дължима от
потребителя. Така посочените техни размери обаче не съответстват на действителните,
съобразно поетите от потребителя задължения. Това е така, доколкото уговореното
задължение за потребителя да учреди обезпечение и да заплаща възнаграждение на вноски
за това, дължими на падежа на плащане на погасителните вноски по договора за паричен
заем, при което като краен резултат следва да заплати на заемодателя сума в общ размер от
11 364 лв. /вж. погасителен план по делото/ неправилно не е калкулирано в годишния
процент на разходите, предвиден в договора.
Действително възнаграждението за предоставеното поръчителство не възниква от
договора за потребителски кредит, но разходите за неговото заплащане са пряко свързани с
8
договора за паричен заем, тъй като се заплащат за услуга в полза на заемодателя, заложена
като изискване за предоставяне на заема, съгласно чл. 4, ал. 1 от договора за заем. То
представлява допълнително възнаграждение за кредитора за предоставянето на заетата сума
/т. нар. скрита възнаградителна лихва/, което е уговорено в противоречие с принципите на
справедливостта в гражданските и търговските отношения.
Изложеното се подкрепя и от факта, че кредитодателят и поръчителят са свързани
лица по смисъла на § 1 от ДР на ТЗ, предвид това, че „Изи Асет Мениджмънт“ АД е
едноличен собственик на капитала на „Файненшъл България“ ЕООД. Поради това
независимо, че възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство се дължи
на друго лице, различно от кредитодателя, доколкото разходите за същото са пряко свързани
с договора за кредит, съобразно императивните разпоредби на чл. 19, ал. 1 от ЗПК и § 1, т. 1
от ДР на ЗПК, следва да бъдат включени при изчисляване на ГПР. От изложеното може да се
направи извод, че възнаграждението за поръчител (такса гарант) спада в изброените в чл. 19,
ал. 1 ЗПК разходи и като такова следва да бъде включено при определянето на годишния
процент на разходите за съответния потребителски кредит.
Освен това в едно от последните решения на СЕС по преюдициално запитване, а
именно решение по дело C‑337/23 е прието, че член 3, букви ж) и и) от Директива 2008/48
трябва да се тълкува в смисъл, че разходите по договор за поръчителство, чието
сключване е наложено на потребителя с клауза в подписания от него договор за кредит,
които водят до увеличаване на общия размер на дълга, попадат в обхвата на
понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ и следователно в обхвата на
понятието „годишен процент на разходите“.
Ето защо съдът намира, че на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 22 от ЗПК,
договорът за кредит е нищожен, тъй като не е налице съществен елемент от неговото
съдържание, а именно годишният процент на разходите /ГПР/ по кредита. Грешното
посочване на ГПР в кредита следва да се приравни на хипотезата на непосочен ГПР.
В едно от последните си решения по преюдициално запитване на български съд, а
именно по дело C ‑ 714/22г., СЕС постанови, че не само липсата или неясното посочване на
годишен процент на разходите (ГПР) в договора за потребителски кредит, но и неточното му
обявяване – без да са включени всички разходи, води до нищожност и длъжникът връща
само главницата по заема, без лихви и разноски.
По делото са поставени следните два въпроса:
- Следва ли чл. 10, пар. 2, буква „ж“ от Директива 2008/48 да се тълкува в смисъл, че
неправилното посочване на ГПР в договор за кредит, сключен между търговец и потребител
- кредитополучател, следва да се приеме за липса на посочване на ГПР в договора за кредит
и националният съд да приложи последиците на вътрешното си право, предвидени за
непосочване на [ГПР] в договор за потребителски кредит?
- Следва ли чл. 22, пар. 4 от Директива 2008/48 да се тълкува в смисъл, че
предвидена от националния законодател санкция нищожност на договора за потребителски
кредит, при която се връща само отпуснатата главница, е пропорционална за случаите, в
които договор за потребителски кредит не съдържа точно посочване на ГПР? На тези
въпроси СЕС е отговорил, че член 10, параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива 2008/48
трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен
ГПР, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените
разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че
обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния
потребител на предоставената в заем главница. Също така посочването на ГПР, който не
отразява точно всички тези разходи, лишава потребителя от възможността да определи
обхвата на своето задължение по същия начин както непосочването на този процент.
9
Следователно санкция, изразяваща се в лишаване на кредитора от правото му на лихви и
разноски при посочване на ГПР, който не включва всички споменати разходи, отразява
тежестта на такова нарушение и има възпиращ и пропорционален характер.
С Определение № 50536 от 03.11. 2023 г. на ВКС по т.д. 1646/2022 II т.о. ТК 14
касационният съд е допуснал въпрос относно правните последици при недействителност на
съществен елемент от императивно уреденото съдържание на договорите за потребителски
кредити, в частност това по чл. 11, ал. 1 т. 9 и т. 10 ЗПК, с оглед разпоредбата на чл. 22 ЗПК.
С Решение № 50013 от 5.08.2024 г. по т. д. № 1646/2022 г., II т. о., ТК ВКС е
отговорил, че установената недействителност (нищожност) на съществен елемент от
императивно уреденото съдържание на договора за потребителски кредит, попадащ в
изброените в разпоредбата на чл. 22 ЗПК, в частност на посочените в договора ГЛП или
ГПР съгласно изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК, се приравнява на неговата липса
и поради това води до недействителност на договора за потребителски кредит.
С оглед на гореизложеното, то следва да се приеме, че договорът за потребителски
кредит е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, поради
което предявеният главен иск се явява основателен.
След като съдът е уважил главния иск, то не се дължи произнасяне по предявения
евентуален иск за нищожност на отделни клаузи договора за кредит.
По иска срещу ответника „Файненшъл България“ ЕООД за прогласяване
нищожността на договор за предоставяне на гаранция:
По отношение на процесния договор за предоставяне на поръчителство /гаранция/, то
същият няма характеристики на договор за поръчителство по смисъла на чл. 138 ЗЗД -
последният се сключва между кредитора и поръчителя.
На първо място нищожността на договора за паричен заем води и до нищожност на
договора за предоставяне на гаранция. Този договор има акцесорен характер спрямо
договора за паричен заем, служи за обезпечаване на задълженията по договора за заем и не
може да съществува самостоятелно и отделно от него.
Съгласно чл. 138, ал. 2 ЗЗД поръчителство може да съществува само за действително
задължение. В случая липсват валидни задължения, които да бъдат обезпечени,
следователно договорът за гаранция е нищожен. Този договор също така е сключен при
липса на основание по смисъла на чл. 26, ал. 2, пр. 4 ЗЗД. Основанието е типичната и
непосредствената правна цел, която се преследва със сключване на правната сделка.
Договорът за поръчителство съгласно чл. 138, ал. 1 ЗЗД е договор, по силата на който
едно лице се задължава спрямо кредитора на трето лице да отговаря за изпълнението на
задължението на това трето лице. Основанието на договора за поръчителство е учредяване
на лично обезпечение в полза на кредитора. Длъжникът не е страна по този договор, тъй
като за него не съществува защитен от закона интерес от лично обезпечаване на дълга.
Поради това сключването на договор за поръчителство от длъжника е лишено от правно
основание, а това прави договора за предоставяне на гаранция нищожен съгласно чл. 26, ал.
2, пр. 4 ЗЗД.
Сключването на договора за предоставяне на гаранция освен това накърнява добрите
нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД. Добрите нрави са неписани общовалидни
морални норми, които съществуват като общи принципи или произтичат от тях и са
критерии за оценка на сделките. За противоречащи на добрите нрави следва да се считат
сделки, с които неравноправно се третират икономически слаби участници в оборота и се
използва недостиг на материални средства на един субект за облагодетелстване на друг.
10
Поначало договорът за поръчителство е безвъзмезден, но е възможно да бъде
уговорено възнаграждение в полза на поръчителя. Това възнаграждение следва да се дължи
от кредитора, който е страна по договора за поръчителство и има интерес от обезпечаване на
вземането му, а не от длъжника. Поемането на задължение от страна на длъжника да плати
възнаграждение на поръчителя е уговорено единствено в интерес на поръчителя и в ущърб
на длъжника. То увеличава неимоверно задължението на потребителя, тъй като се кумулира
към задълженията му по заемното правоотношение, и прави насрещните престации явно
нееквивалентни, тъй като срещу задължението за заплащане на възнаграждение
потребителят не получава никаква насрещна престация. В тази връзка е достатъчно да се
посочи, че по делото няма доказателства гарантът да е изпълнил поетото от него задължение
да издаде гаранция за плащане в полза на заемодателя с наредител - заемателят.
Следователно договорът за предоставяне на поръчителство /гаранция/ е нищожен на
няколко основания като съдът разглежда при условията на евентуалност всяко едно тях –
както релевираните, така и служебно установимите. В закона няма задължителна поредност
и по делото е без значение на кое точно основание ще се признае за недействителен договора
за поръчителство, но съдът намира в настоящия случай за преценка нищожността на
договора за предоставяне на поръчителство и съобразявайки задължителните указание в
Тълкувателно решение № 1/27.04.2022 г. на ВКС по т.д. № 1/2020 г., ОСГТК и предвид това,
че основанието за нищожност произтича и се установява от съдържанието на самата сделка,
то същата следва да бъде призната за нищожна поради накърняване на добрите нрави.
Предвид гореизложеното, основателен се явява предявеният от ищеца иск срещу
втория ответник „Файненшъл България“ ЕООД за прогласяване на нищожност на сключения
помежду и, договора за предоставяне на гаранция, на основание чл. 26, ал. 1, предл. трето
ЗЗД.
Предвид гореизложеното съдът намира, че предявените искове за нищожност на
договор за потребителски кредит и договор за гаранция са основателни и следва да бъдат
уважени.
По разноските:
На основание чл.78 ал.1 от ГПК ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на
ищеца направените по делото разноски за държавна такса в размер на 319, 71 лева в тежест
на "Изи Асет Мениджмънт" АД и 134, 85 лева в тежест на "Файненшъл България" ЕООД,
като останалата надвнесена сума от 145, 44 лева подлежи на връщане на ищеца при нарочна
молба за това и посочена банкова сметка.
Пълномощникът на ищеца е поскал определяне и присъждане на възнаграждение
при условията на чл.38 ал.2 от ЗА. По делото е представен договор за правна защита и
съдействие, в който е обективирано изявление, че договореното възнаграждение е съгласно
чл.38 ал.1 т.2 от ЗА. Съдът счита, че следва да уважи искането. Правото на адвокат да окаже
безплатна адвокатска помощ на лице от кръга на визираните в т.1-т.3 на чл.38 ал.1 ЗА, е
установено със закон. В конкретния случай са налице всички необходими предпоставки за
възникване на право в полза на процесуален представител на ищеца да претендира и да
получи възнаграждение за оказаната безплатно адвокатска помощ и съдействие, на
основание чл.38 от ЗА - реално осъществена безплатна правна помощ и основание за
ангажиране на отговорността на насрещната страна - ответник за разноски за процесуално
представителство на ищеца.
Предвид горното съдът счита, че в полза на процесуалния представител на ищеца
следва да бъде определено адвокатско възнаграждение, но не при условията на чл.2 ал.5 от
на Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за
11
защита и съдействие по всеки иск, а едно възнаграждение за цялото производство в размер
на 480 лв. с ДДС. Съображенията за това са, че делото не се отличава с фактическа или
правна сложност; действително с исковата молба са предявени два иска, но осъществената
защита е по едно кредитно правоотношение; съществува обилна съдебна практика по
идентични казуси, поради което не може да се приеме, че при осъществяване защита на
интересите на ищеца са положени по-специални усилия. Цената на исковете няма значение
за определяне на адвокатското възнаграждение по чл. 38 ал. 2 от ЗА след постановяване на
решение на СЕС от 25.01.2024г. по дело C-438/22г. по преюдициално запитване, отправено
от Софийски районен съд, доколкото не се прилага Наредбата за възнаграждения за
адвокатска работа. В този смисъл е и Определение № 420 от 31.03.2025г. по в.г.р.д №
164/2025г. по описа на ОС Стара Загора, постановено по обжалване размер на разноски за
адвокат от 480 лева с ДДС по дело между същите страни (ищец П. М. и ответници "Изи
Асет Мениджмънт" АД и "Файненшъл България" ЕООД ) със същия процесуален
представител на ищеца, при което не са взети предвид цената на исковете, а фактът, че има
константна практика по поставените въпроси по настоящото дело и фактическата му и
правна сложност.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА по иска с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК
за нищожен Договор за паричен заем № 4682350/29.12.2022 г. между П. П. М., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. ******* и „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28,
„Силвър център“ ет. 2, офис 40-46.
ПРОГЛАСЯВА по иска с правно основание чл. 26, ал. 1 предл. трето от ЗЗД за
нищожен Договор за предоставяне на гаранция № 4682350/29.12.2022 г. между П. П. М.,
ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. ******* и „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28,
„Силвър център“ ет. 2, офис 40-46.
ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт“ АД София, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София, п.к. 1324, р-н Люлин, ж.к.Люлин 7, бул. Джавахарлал Неру
№28, ет.2, ап.40-46, представлявано от Галин Тодоров Тодоров и Ангел Василев Маджиров
да заплати на П. П. М., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. *******, направените по
настоящо делото разноски в размер на 319, 71 лв. държавна такса.
ОСЪЖДА „Файненшъл България“ ЕООД София, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, п.к. 1324, р-н Люлин, ж.к.Люлин 7, бул.Джавахарлал Неру
№28, ет.2, ап.40-46, представлявано от Петър Благовестов Дамянов да заплати на П. П. М.,
ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. *******, направените по настоящо делото разноски
в размер на 134, 85 лв. държавна такса.
ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт“ АД София, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София, п.к. 1324, р-н Люлин, ж.к.Люлин 7, бул.Джавахарлал Неру
12
№28, ет.2, ап.40-46, представлявано от Галин Тодоров Тодоров и Ангел Василев Маджиров и
„Файненшъл България“ ЕООД София, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, п.к. 1324, р-н Люлин, ж.к.Люлин 7, бул.Джавахарлал Неру №28, ет.2, ап.40-46,
представлявано от Петър Благовестов Дамянов, да заплатят на адвокат А. З. Д., с адрес
гр.София, ул.Хан Омуртаг №74 ет.1 ап.1, ЛН **********, при условията на чл.38 ал.2 от ЗА
сумата от 480,00 лв. с ДДС адвокатско възнаграждение за осъществено от адвокат А. З. Д.
процесуално представителство на ищеца П. П. М..
Банкова сметка на ищеца: *********.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Старозагорски Окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
13