РЕШЕНИЕ
№ 1075
гр. Пловдив , 30.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на първи юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Катя Р. Боева
при участието на секретаря Елена Ат. Неделчева
като разгледа докладваното от Катя Р. Боева Гражданско дело №
20215330101848 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с искова молба от „Сървис Уинър“ ЕООД и „Форхенд
Мастър“ ЕООД срещу „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, с която са
предявени субективно кумулативно съединени установителни искове с
правно основание чл. 422, ал.1, ГПК, вр. чл. 86, ал.1 ЗЗД за признаване за
установено в отношенията между страните, че ответника дължи на ищците
следните суми:
на „Сървис Уинър“ ЕООД: сумата в размер на 74,50 лева,
представляваща половината от общо задължение в размер на 149,00 лева,
представляващо законна лихва за периода 18.11.2017 г. – 21.01.2019 г.
върху главница в размер на 1250 лева, недължимо платена от „Гейминг
Машийн Технолоджи“ ЕООД, което вземане е прехвърлено на ищеца с
Договор за цесия от **** г.;
на „Форхенд Мастър“ ЕООД: сумата в размер на 74,50 лева,
представляваща половината от общо задължение в размер на 149,00 лева,
представляващо законна лихва за периода 18.11.2017 г. – 21.01.2019 г.
върху главница в размер на 1250 лева, недължимо платена от „Гейминг
Машийн Технолоджи“ ЕООД, което вземане е прехвърлено на ищеца с
Договор за цесия от ***** г.;
За които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК № ***/****** г. по ч. гр. д. № 14959/2020 г. по описа на
Районен съд Пловдив, XXII гр. с-в.
1
В исковата молба се излагат съображения, че на **** г. от страна на
„Гейминг Машийн Технолоджи“ ЕООД е заплатена в полза на „ЕВН
България Електроснабдяване“ ЕАД сумата в размер на 1250 лева, начислена в
резултат на извършено едностранна корекция на сметка. С Решение №
1578/18.12.2018 г., постановено по гр.д. № 2505/2018 г. по описа на Окръжен
съд Пловдив, ответникът бил осъден да заплати на „Гейминг Машийн
Технолоджи“ ЕООД посочената сума като недължимо платена. Излагат се
доводи, че с договор за цесия от ***** г. „Гейминг Машийн Технолоджи“
ЕООД прехвърлил на ищците вземането за законна лихва върху посочената
сума. С писмо-уведомление № ***/***** г. „Гейминг Машийн Технолоджи“
ЕООД уведомило ответника за извършената цесия.
Посочва се, че от страна на ищците било депозирано Заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника за
процесните суми, което било уважено и била издадена претендираната
заповед. Ответникът възразил срещу дължимостта на вземането, поради което
в указания едномесечен срок ищците предявили иск по чл. 422 ГПК.
Поради изложеното молят предявените искове да бъдат уважени.
Претендират разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от „ЕВН
България Електроснабдяване“ ЕАД, с който се взима становище за
неоснователност на предявените искове. Възразява се, че сключеният договор
за цесия между „Гейминг Машийн Технолоджи“ ЕООД и ищците е нищожен
на основание чл. 26, ал.1, предл. трето ЗЗД – поради противоречие с добрите
нрави. Съображения за това се извеждат от обстоятелствата, че главницата е
цедирана на едно лице – „Дюс Адвантидж“, а законната лихва върху
главницата на ищците, като всички вземания са прехвърлини на свързани
лица с цел събиране на разноски по множество образувани дела. Излага
хронологически събитията, възприети от ответника. Посоченото според
ответника преследва цел, несъответстваща с общоприетите норми за морал и
добросъвестност в гражданските отношения, поради което договорът за цесия
се явява нищожен поради противоречие с добрите нрави.
Поради изложеното моли предявените искове да бъдат отхвърлени.
Претендира разноски.
След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със
становищата на страните, съдът счита за установено от фактическа
страна следното:
По делото е представен договор за цесия от ***** г., сключен между
„Гейминг Машийн Технолоджи“ ЕООД и ищците /л.8/, от който се
установява, че цедентът е прехвърлил на цесионерите вземането в размер на
149 лева, което притежава към „ЕВН България Електроснабдяване“
ЕАД,представляващо дължима от същото законна лихва за периода
18.11.2017 г. – 21.01.2019 г. върху главница в размер на 1250 лева. В договора
е посочено, че главницата представлява неправомерно получена сума от
2
„ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, която е заплатена от цедента на
17.11.2017 г., като с влязло в сила решение „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД е осъдено да я върне. Извършената цесия била
съобщена на длъжника на 13.05.2020 г. с препоръчано писмо, видно от
известие за доставка /л.10/.
От представеното по делото Решение № 1578/18.12.2018 г., постановено
по в. гр. д. № 2505/2018 г. по описа на Окръжен съд Пловдив /л.12-17/, се
установява, че е признато за установено в отношенията между „Гейминг
Машийн Технолоджи“ ЕООД и „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, че
ищецът притежава вземане в размер на 1250 лева, представляваща част от
цялата сума в размер на 2123,57 лева с ДДС, начислена въз основа на
Констативен протокол от ***** г. за периода 16.05.2017 г. – 14.08.2017 г. и
фактура № ****/***** г., за която сума е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК от ***** г. по ч. гр. д. № 20074/2017 г. по
описа на Районен съд Пловдив.
По делото е представена Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК № ****/***** г., издадена по ч. гр. д. № 783/2021 г. по описа
на Районен съд Пловдив /л.54/, от която се установява, че „Гейминг Машийн
Технолоджи“ ЕООД е прехвърлило на „Бест Сърв Мастър“ ЕООД сумата в
размер на 73 лева, представляваща обезщетение за забава за периода
22.01.2019 г. – 19.03.2020 г. върху главницата от 1250 лева, присъдена с
Решение № 1578/18.12.2018 г., постановено по в. гр. д. № 2505/2018 г. по
описа на Окръжен съд Пловдив.
Видно от представената Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК №***/*** г., издадена по ч. гр. д. № 2439/2019 г. по описа на
Районен съд Пловдив /л.55/, Гейминг Машийн Технолоджи“ ЕООД е заявило
и останалата част от главницата по издадената фактура в размер на 873,57
лева.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът
намира от правна страна следното:
За основателността на претенцията на ищците следва да се проявили в
обективната действителност следните материалноправни предпоставки
(юридически факти), а именно: да съществува основното задължение към
ответника в твърдения от ищците размер; задължението да не е изпълнено в
срок; забавеното изпълнение да е по вина на длъжника; длъжникът да е
поканен да изпълни задължението си; ищците да са придобили процесните
вземания по силата на валиден договор за цесия и длъжникът да е уведомен за
цесията. В доказателствена тежест на ищците при условията на пълно и
главно доказване съгласно чл.154, ал.1 ГПК е установяването на посочените
обстоятелства.
По делото не се спори между страните, че с влязло в сила Решение №
1578/18.12.2018 г., постановено по в. гр. д. № 2505/2018 г. по описа на
Окръжен съд Пловдив /л.12-17/, е признато за установено в отношенията
3
между „Гейминг Машийн Технолоджи“ ЕООД и „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД, че ищецът притежава вземане в размер на 1250
лева, представляваща част от цялата сума в размер на 2123,57 лева с ДДС,
начислена въз основа на Констативен протокол от 14.08.2017 г. за периода
16.05.2017 г. – 14.08.2017 г. и фактура № ****/**** г., за която сума е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
****г. по ч. гр. д. № 20074/2017 г. по описа на Районен съд Пловдив.
Съгласно чл.84, ал.2 ЗЗД когато няма определен ден за изпълнение,
длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. Безспорно
се приема в съдебната практика, че исковата молба/заявлението за издаване
на заповед за изпълнение има ролята на покана за плащане на вземането,
предмет на предявения иск. В случая, заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, станалo повод за образуването на ч. гр. д. № 20074/2017 г. по
описа на Районен съд Пловдив, е депозирано на 18.12.2017 г. От този момент
длъжникът е изпаднал в забава, като от този момент и ищецът по делото е
могъл да претендира обезщетение за забавено плащане, дори и в същото
съдебно производство. Обстоятелството обаче, че не е поискано
присъждането на законната лихва от датата на депозиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в съда в производството по
ч. гр. д. № 20074/2017 г. по описа на Районен съд Пловдив, не лишава
титуляря на вземането да го претендира в отделно производство и не
освобождава длъжника от заплащането на обезщетението за забавено
плащане. Вж. определение № 305/ 09.11.2015 г., постановено по ч.гр.д. №
5086 по описа за 2015 г. на ВКС.
Поради изложеното за периода от 18.12.2017 г. до 21.01.2019 г.
ответникът е бил в забава за изплащането на присъдената с решението сума.
За този период той дължи обезщетение за забавено плащане в размер на
законната лихва съгласно чл.86, ал.1 ЗЗД. В настоящото производство
предмет на претенцията е обезщетение за забава за периода от 18.11.2017 г. до
21.01.2019 г. Ищците претендират да са титуляри на вземането за лихва за
забава за посочения период по силата на договор за цесия от 20.03.2020 г.
Длъжникът е уведомен за извършената цесия с писмо от **** г. Поради това
и на основание чл.99, ал.4 ЗЗД цесията е породила действия спрямо длъжника
от момента на уведомяването му и от този момент той е знаел кой е неговият
кредитор и е могъл да изпълни задължението си. С оглед така приетите за
установени фактически обстоятелства, съдът стига до извода, че ищците са
титуляри на процесното вземане, прехвърлено им с договор за цесия от
20.03.2020 г. Същото обхваща обаче единствено периодът от 18.12.2017 г. до
21.01.2019 г., доколкото съдът приемa, че обезщетение за забавено плащане
се дължи от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК в съда – 18.12.2017 г., не и от по-ранен момент –
18.11.2017 г., доколкото към същия не е имало покана за заплащане на
главницата. Доколкото искът е доказан по своето основание, размерът на
вземането следва да бъде определен по правилата на чл.162 ГПК, като според
настоящият съдебен състав същият възлиза на 138,90 лева, или за всеки един
4
от двамата ищци по 69,45 лева.
Не се възприемат изложените от ответната страна доводи за нищожност
на договора за цесия поради противоречие с добрите нрави. В
действителност, установи се по делото, че дружеството „Гейминг Машийн
Технолоджи“ ЕООД е прехвърлило на части вземанията си за главница и
обезщетение за забава на други търговски дружества. Законът обаче не
забранява прехвърлянето на части от вземане в полза на други лица. От своя
страна, приобретателите на това вземане имат правната възможност да
потърсят изпълнение, включително и по съдебен ред, както е в случая, при
липса на доброволно плащане от страна на длъжника. Последният, за да
препятства образуването на граждански дела и за да не става повод за това,
би могъл да изпълни доброволно.
Следва да се отбележи за пълнота, че разгледано в своята цялост,
поведението на титуляря на вземането на лихва за забава – Гейминг Машийн
Технолоджи“ ЕООД, не отговаря на изискванията за добросъвестност и
етичност в търговските взаимоотношения. Прехвърлянето на вземането на
части, макар да не е забранено от закона, на множество различни търговски
дружества би могло да доведе до образуването на отделни производства, като
във всяко от тях да се претендират отделно разноски. Така се е случило и в
настоящия случай. Тези обстоятелства обаче не могат да доведат до извод за
нищожност на договорите за цесия.
По разноските:
При този изход на спора, по принцип на основание чл. 78, ал.1 и ал.3
ГПК право на разноски имат и двете страни. Въпреки изложеното,
настоящият съдебен състав намира, че такива не следва да бъдат присъждани
на ищците, именно поради накърняване на изискванията за добросъвестност и
етичност в търговските взаимоотношения. Прехвърлянето на главницата и
обезщетението за забава, длъжими от ответника, на множество свързани с
прехвърлителя дружества, според съдебния състав води до злоупотреба с
процесуални права, доколкото ищците не действат добросъвестно съобразно
предписанията на нормата на чл. 3 от ГПК. Упражняването на процесуални
права в нарушение на чл. 3 ГПК не поражда правни последици и не следва
същите да се зачитат, както и по начало упражняването им не може да води
до неоснователно обогатяване. Поради изложеното и според съдебния състав,
разноски в полза на ищците не следва да се присъждат.
В полза на ответника следва да бъдат присъдени разноски съразмерно на
отхвърлената част от исковата претенция. Ответното дружество се
представлява от юрисконсулт, поради което на основание чл. 78, ал.8 ГПК
има право на присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение,
определено от съда. Съгласно посочената разпоредба размерът на
присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер на
съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната
помощ. Съгласно чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ
5
за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100
лв. до 300 лв. Съдът намира, че с оглед фактическата и правна сложност на
делото, следва да се определи възнаграждение в размер на 100 лв. Поради
изложеното, на ответника следва да бъде присъдена сумата в размер на 7,40
лева.
Така мотивиран, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните по
предявените от „Сървис Уинър“ ЕООД, ЕИК: *********, и „Форхенд
Мастър“ ЕООД, ЕИК: *********, срещу „ЕВН България Електроснабдяване“
ЕАД, ЕИК: *********, субективно съединени установителни искове с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл.86, ал.1 ЗЗД, че ответното дружество
дължи на ищците сумата от общо 138,90 лева (сто тридесет и осем лева и
деветдесет стотинки), от които 69,45 лева на „Сървис Уинър“ ЕООД и 69,45
лева на „Форхенд Мастър“ ЕООД, представляващи законна лихва за периода
18.12.2017 г. – 21.01.2019 г. върху главница в размер на 1250 лева, недължимо
платена от „Гейминг Машийн Технолоджи“ ЕООД по фактура №
*****/****г., което вземане е прехвърлено на ищците с Договор за цесия от
*****г., за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК № ****/*** г. по ч.гр.д. № 14959 по описа за 2020
г. на Районен съд Пловдив, XXII гр. състав, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения
иск за разликата над сумата в размер на 138,90 лева до пълния претендиран
размер от 149 лева, като неоснователна.
ОСЪЖДА „Сървис Уинър“ ЕООД, ЕИК: *********, и „Форхенд Мастър“
ЕООД, ЕИК: *********, ДА ЗАПЛАТЯТ на основание чл. 78, ал.3 ГПК на
„ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК: *********, сумата в размер
на 7.40 лв. (седем лева и четиридесет стотинки), представляваща разноски в
настоящото производство съразмерно на отхвърлената част от исковата
претенция.
Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от
съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ______/п/_________________
6