Р Е Ш Е Н И Е №
гр. Плевен 15.08.2019 г.
в името на народа
плевенски
Окръжен съд, дежурен състав, в закрито заседание на петнадесети август през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: СТЕФАН ДАНЧЕВ
членоВЕ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
КРИСТИНА ЛАЛЕВА
при секретаря ……………………… като
разгледа докладваното от съдията Димитрова в.гр.д. № 611 по описа за 2019 г. и
на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производство
по чл.435 и сл. от ГПК.
С акт от 31.07.2019 г. по изп.д. №20188150401103 ЧСИ Т.К.
е отказала да спре изпълнението по молба с вх. №26039/09.07.2019 г., подадена
от длъжниците Л.В.П. и С.Д.П..
За този акт длъжниците са били уведомени на 02.08.2019
г. Преди това – на 17.07.2019 г. те са подали жалба срещу отказа на ЧСИ да спре публичната
продан с искане съдът да го стори на основание чл.454 от ГПК до приключване на
разследването на Плевенска Окръжна прокуратура по преписка №2207/2019 г. и на
делото по чл.439 от ГПК, заведено пред Плевенски Районен съд по „препоръка“ на
съдия Методи Здравков, съгласно определение №1021 от 09.07.2019 г. по гр.д.
№519/2019 г. по описа на Плевенски Окръжен съд.
От жалбата става ясно, че „бездействието“ на ЧСИ до
момента на подаването и се приравнява на отказ да бъде спряно изпълнението.
Препис от жалбата е връчен на
взискателя Ц.И.Б. и на 08.08.2019 г. е депозирано становище, в което се моли тя да бъде оставена
без уважение като неоснователна.
В
писмените си обяснения ЧСИ Т.К. сочи, че в периода до подаване на жалбата не е
бездействала, както считат длъжниците, а е администрирала жалбата. ЧСИ сочи, че
молбата си длъжниците са основали на чл.454 от ГПК, без обаче да заявят
готовност за плащане на 20 % от вземанията по предявения срещу тях изп. лист и
за внасяне всеки месец по 10 % от същите тези вземания. Според ЧСИ, това прави
жалбата неоснователна.
ЧСИ Т.К. е
извършила проверката
по чл.436, ал.4 във вр. с чл.260, 261 и 262 от ГПК
и е изпратил делото на Плевенски Окръжен съд, където то е постъпило на 13.08.2019
г.
Чрез
проверка относно допустимостта и редовността на жалбата при съответно прилагане
на чл.436,
ал.4 във вр. с чл.260, 261 и 262 от ГПК,
Плевенски Окръжен съд установи следното:
С новия ГПК законодателят ограничи възможността
за обжалване на действията на съдебния изпълнител, като я сведе до лимитативно
изброени актове, подлежащи на
обжалване от лимитативно определен кръг
лица и на лимитативно посочени в закона основания.
Съгласно
чл.435, ал.2, т.6 от ГПК, длъжникът може да обжалва отказа на съдебния
изпълнител да спре принудителното изпълнение.
Съдът намира, че жалбата е подадена
в срок от легитимирани лица - длъжниците
и срещу подлежащ на обжалване акт – отказ
за спиране на принудителното изпълнение, което я прави допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, защото:
Видно
от молба с вх. №26039/09.07.2019 г., длъжниците Л.В.П. и
С.Д.П. са поискали спиране на изпълнението на основание чл.454, 435 и 439 от ГПК. От така посочените разпоредби, само първата – чл.454 от ГПК предвижда
спиране на изпълнението от съдебния изпълнител, ако до деня, предхождащ деня на
проданта, длъжникът - физическо лице, внесе 20 на сто от вземанията по
предявените срещу него изпълнителни листове и се задължи писмено да внася на
съдебния изпълнител всеки месец по 10 на сто от тях.
В настоящия случай Л.В.П. и С.Д.П. не са изпълнили
условието на чл.454, ал.1 от ГПК, което е разбираемо, предвид обстоятелството,
че оспорват изпълнението по реда на чл.439 от ГПК. Със съответния иск е сезиран
първо Плевенски Окръжен съд, който с определение №1021 от 09.07.2019 г. по
гр.д. №519/2019 г. е изпратил делото по подсъдност на Плевенски Районен съд.
При това положение обжалваният отказ на ЧСИ Т.К. да спре изпълнението на
основание чл.454 от ГПК се явява законосъобразен.
Л.В.П. и С.Д.П. все пак следва да имат предвид, че до
деня, предхождащ деня на проданта, могат да се възползват от възможността по
чл.454, ал.1 от ГПК, ако изпълнят посоченото в разпоредбата условие.
В молбата от
09.07.2019 г. длъжниците сочат основания за спиране на изпълнението, но не от съдебния
изпълнител, а от Плевенски Районен съд, сезиран с иска по чл.439 от ГПК. Този
именно съд, а не ЧСИ Т.К., е компетентен да наложи на основание чл.389 от ГПК
като обезпечителна мярка по чл. 397, ал.1, т.3 от ГПК – спиране на изпълнението
до окончателното приключване на спора между длъжниците и взискателя относно
вземането, разбира се – ако счете, че са налице съответните предпоставки за
допускане на подобно обезпечаване на иска по чл.439 от ГПК. За да получат обаче
подобна обезпечителна защита, Л.В.П. и С.Д.П. следва да сезират Плевенски
Районен съд, а не ЧСИ Т.К..
Водим от горното, съдът
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като НЕОСНОВАТЕЛНА жалба с вх. №26967/17.07.2019 г., подадена от длъжниците
Л.В.П., с ЕГН: ********** и С.Д.П., с ЕГН: ********** срещу отказа на ЧСИ Т.К.
да спре на основание чл.454, ал.1 от ГПК изпълнението по нейно изп.д.
№20188150401103.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: