Р Е
Ш Е Н И Е
№145
гр. Поморие, 05.10.2017год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПОМОРИЙСКИЯТ районен съд гражданска колегия, в публичното заседание на пети септември през две хиляди и седемнадесета година, в състав :
Председател:
Нася Япаджиева
при секретаря Валентина Атанасова
като разгледа докладваното от съдия Н. Япаджиева гр. дело N 388 по описа за 2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното.
Производството пред РС Поморие е образувано след като ОС Бургас е определил РС Поморие, като съд който да разгледа делото образувано по искова молба на Т.Н. *** против Р.Г.М. *** след отвод на съдиите от РС Несебър.
Ищeцът в исковата молба твърди, че поради грешка е превел по банковата сметка на ответницата суми с общ размер 6783 / шест хиляди седемстотин осемдесет и три/ лева, като тези суми са получени от ответницата без основание и между тях не съществува правоотношение което да оправдае получаването на средствата и липсва основание и да задържане на полученото. Моли съдът да бъде осъдена Р.Г.М. да му заплати сумата от 6783.00лв. представляваща сбор от платени с банкови преводи и получена от ответницата суми, а именно: 1800.00лв. платена с банков превод от 03.09.2015г., 2571.00лв. платена с банков превод от 06.10.2015г., 1336.00лв. платена с банков превод от 27.10.2015г., 876.00лв. платена с банков превод от 04.12.2015г. и 200.00 лв. платена с банков превод от 16.03.2016г. както и 90.44лв. обезщетение за забава за периода от 09.02.2017г. до 28.03.2017г.ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на дължимата сума. Претендира разноските по делото. В съдебно заседание чрез процесуалния си представител подържа иска.
В срок е постъпил отговор на исковата молба от ответницата, в който е оспорен иска като неоснователен и недоказан. В първото съдебно заседание процесуалния представител на ответницата изрично заявява, че не оспорва факта на превеждане на парични суми няколко пъти от Т.Н. по банковата сметка на ответницата, но сочи, че тези суми не са получени без основание, а са били част от трудовото възнаграждение което ищецът е следвало да заплати на съпруга на ищцата.
Първия предявен иск е с правно основание с чл. 55, ал.1, пр.1 от ЗЗД, а втория с правно основание чл. 86 от ЗЗД.
ПРС като взе предвид становищата на страните и представените доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от представената разпечатка за превод на парични средства Т.Н.Н. е превел по сметката на ответницата Р.Г.М. следните суми: 1800.00лв. с банков превод от 03.09.2015г., 2571.00лв. с банков превод от 06.10.2015г., 1336.00лв. с банков превод от 27.10.2015г., 876.00лв. с банков превод от 04.12.2015г. и 200.00лв. платена с банков превод от 17.03.2016г. Като основание за тези преводи е посочено „захранване на сметка”.
Представена е нотариална покана отправена от ищеца до ответницата, с която ответницата е подканена в 3-дневен срок да върне на ответника сумата от 6783 /шест хиляди седемстотин осемдесет и три / лева която е превел поради грешка по сметката на ответницата. Безспорно е, че поканата е връчена на Р.М. на 06.02.2017г.
Представен е и отговор от ответницата и Д. Х. М.до ищеца в
който се възразява на искането за връщане на сумата и е посочено, че тази сума
се дължи от Т.Н.Н. като работодател -
управител на „Т.Н.Н. –
По делото е представен Трудов договор № 286/10.07.2015г.
сключен между „Т.Н.Н.-
Представени са и две заповеди за командироване на Д. М.в
Белгия за извършване на СМР. Командировките са за времето през което М е бил в
трудово правоотношения с „Т.Н.Н.-
При така изяснената фактическа обстановка настоящата инстанция, счита, че така предявения иск е неоснователен.
С оглед приетото с Постановление № 1 от 28.05.1979 година, Пленум ВС фактическия състав на чл.55, ал.1 от ЗЗД изисква предаване, съответно получаване, на нещо при начална липса на основание, т.е. когато още при самото получаване липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго.В тази връзка при предявяване на иск по чл.55, ал.1 пр.1 от ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже предаването на сумата, а ответната страна следва да докаже наличие на основание за извършеното плащане.
Според съда безспорно е че по сметката на ответницата са преведени от ищеца сумите 1800.00лв., 2571.00лв., 1336.00лв., 876.00лв. и 200.0лв. или общо 6783 / шест хиляди седемстотин осемдесет и три / лева преведени с банков превод. Страните в процеса не спорят относно факта на плащане от ищеца на ответницата на процесните суми в общ размер – 6783.00лв. Този факт се установява и приложеното извлечение и от признаването на тези факти от ответницата.
В тази връзка релевантно обстоятелство се явява доколко тази сума е получена от ответницата на валидно правно основание.
В настоящото производство не се доказа между страните по делото да е имало каквито и да е договорни отношения и във връзка с тях на ответницата – Р.М. да се превеждани суми и затова според настоящия състав сумите са получени от ответницата без основание.
Безспорно е установено имуществено разместване в сферата на страните:Т.Н. чрез няколко превода е превел на Р.М. сумата в размер на 6783лв. и с тази сума той е обеднял, а доколкото ответницата не доказа основанието на което ищецът й е дължал тази сума, то със същата тя неоснователно се е обогатила. Между съпруга на ответницата и дружества представлявани от ищеца е имало трудови правоотношения, но сумите не са превеждане на ответницата от Т.Н.Н. в качеството му на представляващ търговското дружество, а в лично качество, затова и съдът счита, че тези трудово правоотношения между други лица са правно ирелевантни.
По отношение претенцията за лихва.
Доколкото съдът, счита, че сумата от 6783лв. е получена без правно основание от ответницата и подлежи на връщане и ответницата същата е поканена да върне сумата с връчената й нот.покана на 06.02.2017г., то претенцията за лихва върху преведената на ищцата сума е основателна и следва да бъде уважена. Ищецът претендира лихва в размер на 90.44лв. за периода от 09.02.2017г. до 28.03.2017г. – датата на предявяване на иска. При направена справка в сайта на НАП законната лихва върху сумата от 6783лв. за периода от 09.02.2017г. до 28.03.2017г е в размер на 91.65 / деветдесет и един лева и 65ст./, поради което иска следва да бъде уважен в размера в който е предявен. Ответницата дължи и лихва върху главницата от завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
С оглед разпоредбата на чл.78 ГПК на ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 276.94лв. / двеста седемдесет и шест лева и 94ст.// лева.
Мотивиран от изложените съображения съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ответницата Р.Г.М., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на ищеца Т.Н.Н., ЕГН **********, с адрес *** с проц.представител адв. С.Т. с адрес *** сумата от 6783.00 / шест хиляди седемстотин осемдесет и три / лева с която неоснователно се е обогатила, представляваща сбор от платени с банкови преводи на ответницата суми, а именно: 1800.00лв. платена с банков превод от 03.09.2015г., 2571.00лв. платена с банков превод от 06.10.2015г., 1336.00лв. платена с банков превод от27.10.2015г., 876.00лв. платена с банков превод от 04.12.2015г. и 200.0лв. платена с банков превод от 16.03.2016г., ведно със законната лихва върху главницата считано от 28.03.2017г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА ответницата Р.Г.М., ЕГН **********, да заплати на ищеца Т.Н.Н., ЕГН **********, сумата от 90.44 / деветдесет лева и 44ст./ законна лихва върху сумата от 6783.00лв. за периода от 09.02.2017г. до 28.03.2017г.
ОСЪЖДА ответницата Р.Г.М., ЕГН **********, да заплати на ищеца Т.Н.Н., ЕГН ********** сумата от 276.94лв. / двеста седемдесет и шест лева и 94ст./ - направени разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред БОС в двуседмичен срок от получаване на съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: