и за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 40/10.05.2006 г., постановена по НОХД № 213/2006 г., Кърджалийският районен съд е признал подс. Аляхтин Мехмед Юсеин от с.Дядовско, общ.Черноочене, обл.Кърджали, за виновен в това, че на 14.04.2005 г. в гр.Кърджали в съдебно заседание по НАХД №244/2005 г. по описа на Кърджалийския районен съд като свидетел устно съзнателно потвърдил неистина, а именно, че на 25.02.2005 г. в центъра на с.Черноочене управлявал лек автомобил „БМВ” с ДК № Х 7494 АМ, собственост на Мехмед Ибрям Али от с.Войводово, обл.Хасково, поради което и на основание чл.290, ал.1 и чл.54 от НК, го е осъдил на наказание “лишаване от свобода” за срок от 5 (пет) месеца, изпълнението на което е отложил на основание чл.66, ал.1 от НК за срок от 3 /три/ години от влизане на присъдата в сила. Със същата присъда Кърджалийският районен съд е признал Самир Шабанали Джебир от с.Черноочене, за виновен в това, че на 14.04.2005 г. в гр.Кърджали в съдебно заседание по НАХД №244/2005 г. по описа на Кърджалийския районен съд като свидетел устно съзнателно потвърдил неистина, а именно, че на 25.02.2005 г. в центъра на с.Черноочене Аляхтин Мехмед Юсеин управлявал лек автомобил „БМВ” с ДК № Х 7494 АМ, собственост на Мехмед Ибрям Али от с.Войводово, обл.Хасково, поради което и на основание чл.290, ал.1 и чл.54 от НК, го е осъдил на наказание “лишаване от свобода” за срок от 5 (пет) месеца, изпълнението на което е отложил на основание чл.66, ал.1 от НК за срок от 3 /три/ години от влизане на присъдата в сила. Недоволни от така постановената присъда са останали двамата подсъдими Аляхтин Юсеин и Самир Джабир, които чрез пълномощника си – адв.Йордан Йорданов я обжалват като незаконосъобразна, необоснована, постановена при нарушаване на процесуалните правила, като считат и наложените наказания за явно несправедливи. Твърди се, че в основата на обвинението, а в последствие и на присъдата били показанията на свидетелите на обвинението – св.Момчев, св.Чанков, св.Тонков и св.Мурад, всички служители на РПУ – гр.Кърджали. Те твърдели, че на 25.02.2005 г. за времето след 15,30 ч. до 16.30 часа, по пътя от с.Даскалово до с.Черноочене, процесният автомобил марка „БМВ” бил управляван от лицето Мехмед Ибрям Али от с.Войводово, а жалбодателите Юсеин и Джабир съзнателно пред съд потвърдили неистина, а именно, че процесния автомобил е бил управляван от Аляхтин Юсеин. Показанията на посочените свидетели били нееднопосочни, тенденциозни, противоречиви и обективно невъзможни и се разминавали и си противоречали в това къде е станало изпреварването – пред бензиностанцията намираща се преди с.Черноочене, кой автомобил кого и колко автомобили е изпреварил и т.н. В същото време обясненията на жалбодателите Аляхтин Юсеин и Самир Джабир били напълно еднопосочни, непроменени и обективни, а също така се подкрепяли от показанията на св.Мехмед Али, св.Ергюн Мехмед и св.Еюб Еюб, които били категорично противоположни на показанията на свидетелите Момчев, Чанков, Тонков и Мурад. В нарушение на задължението си да вземе всички мерки за разкриване на обективната истина по делото, съдът отказал да провери твърденията на свидетелите на обвинението за извършената маневра на изпреварване, чрез извършване на съдебно-следствен експеримент и назначаване на съдебно-техническа експертиза. Молят съда, да отмени обжалваната присъда на Кърджалийския районен съди и вместо нея да постанови оправдателна такава спрямо двамата подсъдими. В съдебно заседание жалбодателите Аляхтин Юсеин и Самир Джабир се явяват лично и с пълномощника си – адв.Йорданов, като поддържа жалбата си. Прокурорът от Окръжна прокуратура - Кърджали моли съда да постанови решение, с което да потвърди обжалваната присъда на Кърджалийския районен съд като правилна, законосъобразна, и обоснована. Окръжният съд, след извършената цялостна служебна проверка относно правилността на обжалваната присъда на основание чл.313 и сл. от НПК, по повод и във връзка с оплакванията, изложени от жалбодателите, констатира: Жалбата е неоснователна. От събраните по делото доказателства в двете съдебни инстанции се установява следната фактическата обстановка: Подсъдимият Аляхтин Юсеин и свидетелят Мехмед Али се познавали и били в близки отношения. На 25.02.2005г. двамата пътували с автомобила на последния марка „БМВ”, с ДК № Х 74 94 АМ по път І-V в посока Хасково-Кърджали. Автомобилът бил управляван от св.Мехмед Али, въпреки че същият бил употребил алкохол преди това, а подс.Юсеин стоял на предната седалка до шофьора, като леката кола се движела в колона след бяла на цвят неустановена по делото кола и полицейски автомобил „Крайслер”, управляван от св.Наско Чанков, в която се намирал и св.Александър Момчев, и двамата полицейски служители в „Пътен контрол” към РПУ - Кърджали. Колоната преминала покрай бензиностанцията на с.Черноочене, когато в движението се включил и л.а.”Лада-Нива”, управляван от св.Христо Тонков заедно със св.Рейхан Мурад – също полицейски служители, които се намирали непосредствено до бензиностанцията. Св. Мехмед Али предприел изпреварване на движещите се пред него автомобили, като този участък пътят бил обозначен с бяла непрекъсната осова линия, забраняваща изпреварването. При извършване на тази маневра по изпреварване, св.Мехмед Али застрашил безопасността на движението на насрещно движещ се автомобил. Свидетелите Наско Чанков и Александър Момчев, както и свидетелите Христо Тонков и Рейхан Мурад възприели непосредствено неправилното изпреварване и създадената опасност за движението на автомобила, движещ се в насрещното платно, поради което първите двама свидетели /Чанков и Момчев/ включили светлинен и звуков сигнал на полицейския автомобил и изпреварили автомобила, управляван от св.Мехмед Али, като по високоговорителя св.Чанков разпоредил на шофьора на автомобила „БМВ” да спре. На островчето до разклона полицейският автомобил спрял, свидетелят Александър Момчев слязъл и подал стоп-палка на л.а. „БМВ”, управляван от св.Мехмед Али. Последния намалил скоростта на управлявания от него автомобил и включил аварийните светлини на автомобила, но вместо да спре, форсирал и рязко поел в посока с.Черноочене. Полицейският автомобил „Крайслер” веднага потеглил след автомобила на св.Мехмед Али. Развилите се събития и отказът на червеното „БВМ” да спре на подадената стоп-палка били непосредствено наблюдавани от свидетелите Тонков и Мурад, които решили да продължат с автомобила си към следващия разклон за с.Черноочене, за да предотвратят евентуално бягство на нарушителя. Достигайки до следващия разклон те видели, че автомобилът на св.Али е спрял пред аптеката в селото и се насочили към него, като видели, че от шофьорската врата слиза св.Али. Междувременно св.Мехмед Али спрял пред аптеката, бързо слязъл от автомобила и влязъл в аптеката, а подсъдимият Аляхтин Юсеин бил заварен от св.Наско Чанков и Александър Момчев в полулегнало положение в автомобила. Св.Наско Чанков го попитал къде е шофьорът, на което подсъдимият Аляхтин Юсеин отговорил, че не знае, а свидетелят Момчев тръгнал към аптеката. В този момент пристигнали и свидетелите Христо Тонков и Рейхан Мурад, които също били забелязали, че от мястото на шофьора слязъл св.Мехмед Али и влязъл в аптеката, а на дясната седалка бил подс.Аляхтин Юсеин. Полицейските служители започнали да изясняват обстоятелствата по случая. Свидетелят Мехмед Али, излизайки от аптеката, във видимо нетрезво състояние се обърнал към подс.Аляхтин Юсеин с думите: „Нали ти кара?”, на което подс.Аляхтин Юсеин отговорил потвърдително. Св.Али отказал да съдейства на полицейските органи за извършване на проверката. Случилото се – спирането на автомобила „БМВ” и излизането от него на шофьора на същия било наблюдавано и от подс.Самир Джебир и свидетелите Ергюн Мехмед и Еюб Еюб - приятели на двамата подсъдими, които по това време били до чешма намираща се в близост до аптеката. На св.Мехмед Али бил съставен АУАН № 450/25.02.2005г., въз основа на който било издадено Наказателно постановление №450/02.03.2005г. на Началника на РПУ-Кърджали, с което била ангажирана административнонаказателната отговорност на същия. Св.Мехмед Али обжалвал посоченото наказателно постановление пред Районен съд-Кърджали и на 14.04.2005г. в проведеното открито съдебно заседание по повод депозираната жалба по НАХД № 244/2005г. на РС – Кърджали, били изслушани като свидетели подсъдимите Аляхтин Юсеин и Самир Джебир. Подс.Аляхтин Юсеин заявил, че на 25.02.2005г. той е управлявал автомобила на св.Мехмед Али преди извършване на полицейската проверка в с.Черноочене. Подс.Самир Джебир обяснил, че на 25.02.2005г. се намирал в с.Черноочене и видял автомобила на св.Мехмед Али да спира пред аптеката, като на шофьорското място бил подс. Аляхтин Юсеин, а св.Мехмед Али бил на седалката вдясно от него. С решение № 233/22.04.2005г. състав на Кърджалийския районен съд потвърдил обжалваното от св.Мехмед Али наказателно постановление № 450/02.03.2005г. на Началника на РПУ-Кърджали, като съдът не кредитирал показанията на подсъдимите Аляхтин Юсеин и Самир Джебир, отразени в приетия като доказателство по делото заверено копие на протокол от проведеното съдебно заседание. С решение №95/06.07.2005г. по КНАХД №185/2005г. Кърджалийският окръжен съд потвърдил решението на предходната съдебна инстанция. Първоинстанционният съд въз основа на подробно обсъждане на събраните по делото гласни и писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, е обосновал безспорността на така установената и от настоящата инстанция фактическа обстановка. Последователно и при отсъствие на твърдяните в жалбата на подсъдмите противоречия, решаващия съд е изложил подробни мотиви защо не кредитира обясненията на подсъдимите, в частта им, че автомобила е бил управляван от подс.Аляхтин Юсеин, а св.Мехмед Али се возил до него на предната седалка, като в тази връзка са подробно обсъдени показанията на формиралите се две групи свидетели. Първоинстанционният съд след изключително подробен анализ и съпоставка на показанията им е посочил защо въприема разказаното от разпитаните по делото полицаи Христо Тонков, Наско Чанков, Рейхан Мурад и Александър Момчев и защо не е дал вяра на свидетелите Мехмед Али, Ергюн Мехмед и Еюб Еюб относно изложените от тях факти свързани с предмета на доказване. Направените от съда изводи се споделят напълно от настоящата съдебна инстанция. Така правилно са кредитирани показанията на свидетелите Христо Тонков, Наско Чанков, Рейхан Мурад и Александър Момчев, тъй като те са последователни, логични и безпротиворечиви относно обстоятелството кой е управлявал лекия автомобил „БМВ” на инкриминираната дата, когато водачът е извършил нарушения по ЗДвП, които са били повода същият да бъде спрян за извършване на проверка и съставяне на АУАН. Посочените свидетели са били преки очевидци на извършеното нарушение и в същото време са имали пряка и непосредствена видимост върху шофьора – нарушител. И четиримата свидетели са категорични относно обстоятелството кой е управлявал на инкриминираната дата процесния автомобил, тъй като същите са успели визуално да въприемат водача Мехмед Али и в същото време липсва какъвто и да било мотив те да сочат именно св.Мехмед Али като водач на лекия автомобил, а не другия пътник – подс.Аляхтин Юсеин. И това е така, тъй като целта на установяване на водача от полицейските служители е била съставянето на АУАН за констатираните от тях нарушения по ЗДвП, като към момента, когато те са предприели преследване на лекия автомобил „БВМ” от разклона за с.Черноочене, където водача на същия не е спрял на подадения от св.Момчев сигнал със стоп палка, до аптеката, те не са знаели, а и предполагали, че водача е упралявал автомобила в нетрезво състояние. Последното обстоятелство те са установили едва, когато са успели да разговарят с него при излизането му от аптеката. За достоверността на показанията на полицейските служители съдът съобрази и следните обстоятелства. Свидетелите Момчев и Чанков не са знаели чия собственост е автомобила, с който е било извършено констатираното от тях нарушение, но именно защото те са успели да видят добре водача, който го е управлявал пристигайки до спрелия вече автомобил са попитали подс.Аляхтин Юсеин къде е водача. В тази връзка напълно нелогично е твърдението на подс.Юсеин, че пристигайки при него двамата свидетели го попитали кой е собственика на колата, а не кой е карал, тъй като първото нещо което са искали да установят е било именно кой е водачът на автомобила, а не кой е неговия собственик, тъй като АУАН те са съставили на водача, а не на собственика на МПС. От друга страна нелогични са обясненията на подс.Аляхтин Юсеин, че той е управлявал автомобила и при паркирането му пред аптеката той е слязъл, за да вземе детето си, но веднага след това се е върнал до колата, тъй като установил, че ключовете му за вкъщи са останали до скоростния лост в автомобила, поради което отново влязъл в същия от дясната предна врата и точно в този момент дошли полицейските служители Чанков и Момчев. Това твърдение е изолирано и не се подкрепя от никакви други доказателства събрани по делото, включително и от обясненията на подс.Джабир и показанията на свидетелите Ергюн Мехмед и Еюб Еюб, които твърдят, че от автомобила е излязъл само св.Мехмед Али, и в същото време е в противоречие с показанията на четиримата полицаи, които бяха обсъдени по-горе в изложението. Това твърдение е нелогично и предвид коментираното и от първоинстанционния съд обстоятелство кой е щял да управлява автомобила до дома на св.Мехмед Али, след като подс.Аляхтин Юсеин твърди, че двамата се разделили и той е тръгнал да вземе детето си и след това да се прибира у дома си. В тази връзка следва да се отбележи, че нито подс.Юсеин, нито св.Мехмед Али твърдят, че автомобила е щял да остане паркиран до аптеката или че някое друго лице е щяло да го управлява до дома на св.Али, предвид, че той е употребил алкохол и е нямал намерение да шофира. Нелогични, а и в противоречие с обсъдените по-горе показания на свидетелите Чанков, Момчев, Токов и Мурад са обясненията на подс.Самир Джабир и показанията на свидетелите Ергюн Мехмед и Еюб Еюб, в частта им, в която твърдят, че л.а. „БМВ” се е управлявал от подс.Аляхтин Юсеин и когато автомобила е спрял до аптеката св.Мехмед Али слязал от него и отишъл в аптеката, а подс.Аляхтин Юсеин останал в автомобила на шофьорското място. Последното обстоятелство, че подс.Юсеин при пристигането на полицаите е бил на седалката до шофьора не се оспорва и от самия подсъдим Аляхтин Юсеин, поради което относно това обстоятелство обясненията на подс.Самир Джабир и показанията на свидетелите Ергюн Мехмед и Еюб Еюб са в противоречие и с обясненията на подс.Аляхтин Юсеин. От изложеното следва да се направи извода, че са неоснователни твърденията във въззивната жалба, че обясненията на подсъдимите Юсеин и Джабир били напълно еднопосочни, непроменени и обективни и се подкрепяли от показанията на свидетелите Мехмед Али, Ергюн Мехмед и Еюб Еюб, а в същото време показанията на свидетелите на обвинението били нееднопосочни, тенденциозни и обективно невъзможни. Следва също така да се отбележи, че предмета на доказване в настоящото производство е обстоятелството, на 25.02.2005 г. кой е управлявал процесния автомобил „БМВ” с ДК№ Х 94 74 АМ във връзка с дадените на 14.04.2005 г. от свидетели Аляхтин Юсеин и Самир Джабир, настоящите подсъдими, показания в съдебно заседание по НАХД №244/2005 г. по описа на РС-Кърджали в тази насока, като техните показания са били от значение за разкриване на фактическата обстановка и обективната истина по делото. Предвид всичко изложено, настоящата въззивна инстанция формира приетият и от първоинстанционния съд, единствено възможен извод, че подсъдимите Аляхтин Юсеин и Самир Джабир поотделно са осъществили от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.290, ал.1 от НК - на 14.04.2005 г. в гр.Кърджали в съдебно заседание по НАХД №24482005 г. по описа на Кърджалийския районен съд като свидетели устно съзнателно потвърдили неистина, а именно: Аляхтин Юсеин заявил, че на 25.02.2005 г. в центъра на с.Черноочене управлявал лек автомобил „БМВ” с ДК № Х 74 94 АМ, собственост на Мехмед Ибрям Али от с.Войводово, обл.Хасково и Самир Джебир, че на 25.02.2005 г. в центъра на с.Черноочене Аляхтин Мехмед Юсеин управлявал лек автомобил „БМВ” с ДК № Х 74 94 АМ, собственост на Мехмед Ибрям Али от с.Войводово, обл.Хасково. Изложеното от първоинстанционния съд относно обективната и субективна страна на извършеното от подсъдимите деяние се споделя напълно и от настоящия съдебен състав, като в тази връзка няма направени възражения от страните, поради което не е необходимо да се преповтаря. При определяне вида и размера на наказанието първоинстанционният съд е обсъдил както обществената опасност на деянието, която правилно е определена като завишена, предвид, че са касае за престъпление против правосъдието като се препятства разкриването на обективната истина по конкретно дело, така и обществената опасност на извършителите, която и за двамата извършители е определил като ниска, предвид липсата на предходни осъждания, недоброто материално положение и на двамата подсъдими. Т.е. съдът е отчел критериите за индивидуализация на наказанието съобразно разпоредбата на чл.54 от НК и е достигнал до правилните изводи, че в случая конкретното наказание следва да се определи и за двамата дейци при превес на смекчаващи вината обстоятелства - към минимума на предвиденото в закона наказание лишаване от свобода. Относно размера, който първоинстанционният съд е определил, а именно от по 5 месеца “лишаване от свобода”, настоящата инстанция намира, че същото е справедливо и по вид и размер съответства на тежестта на извършеното от подсъдимите Юсеин и Джабир деяние и би оказало възпитателно въздействие както спрямо личността им, така и по отношение на останалите членове на обществото. Наказание в по-нисък размер от така определения би се оказал неоправдано занижен и неотговарящ на целите на наказанието визирани в разпоредбата на чл.36 от НК. Предвид липсата на формални пречки и преди всичко за поправянето на подсъдимите, съдът отново правилно е преценил, че не е необходимо така определените наказания да бъдат изтърпявани ефективно, а същите следва да бъдат отложени с изпитателен срок от 3 години, през което време те имат възможност да докажат, че извършеното деяние е изолиран случай в живота им. В хода на първоинстанционното производство и при постановяване на присъдата на Кърджалийският районен съд, не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да обосновават отменяването на атакувания съдебен акт на това основание. В тази връзка неоснователни, а и извън предмета на доказаване са били направените искания от защитника на подсъдимите за извършване на следствен експеримент и назначаването на съдебно-техническа експертиза, която да установи дали е било възможно в посочения участък от пътя да се извърши изпреварване на полицейския автомобил – „Крайслер” от л.а.”БМВ”, собственост на св.Мехмед Али, след което полицейския автомобил да изпревари л.а.”БМВ” и да спре да островчето, намиращо се на отбивката за с.Черноочене, което обстоятелство е било ¯т значение по НАХД №244/05 г. на КРС, където се е разглеждала и преценявала административнонаказателната отговорност на нарушителя Мехмед Али. Поради изложеното отказа на първоинстанционния съд да извърши искания следствен експеримент и да назначи съдебно-техническа експертиза не представлява процесуално нарушение, което да е довело до ограничаване на правото на защита на подсъдимите, както се твърди в жалбата, а още повече, че същите искания бяха направени и пред настоящата инстанция, която със същите съображения, като искания неотносими към предмета на доказаване, ги остави без уважение. Имайки предвид изложеното, следва да се постанови решение, с което да бъде потвърдена обжалваната присъда на Кърджалийския районен съд като правилна и законосъобразна. Ето защо и на основание чл.338 вр с чл.334 т. 6 от НПК, Окръжният съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 40/10.05.2006 г., постановена по НОХД № 213/2005 г. по описа на Кърджалийския районен съд. Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване или протестиране.
Председател: Членове:1.
2. |