№ 19350
гр. София, 31.05.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесет и първи май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СИМОНА В. НАВУЩАНОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Гражданско
дело № 20221110120955 по описа за 2022 година
Производство е по реда на чл. 248 ГПК.
Образувано е по молба с вх. № 36480/18.04.2023 г. депозирана от ищеца К. В. Г.,
чрез адв. П., в която са развити директни доводи за наличие на изменение на
постановеното по делото решение, в частта за разноските, тъй като не присъдено от
първоинстанционния съд адвокатско възнаграждение в полза на адв. П. за оказаната от
него безплатна правна помощ на ищцата. Твърди се, че по делото е сключен с
последната устен договор за оказаната безплатна правна помощ.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК насрещната страна изразява становище за
неоснователност на предявената молба.
Съдът, след като обсъди доводите на молителя и данните по делото, намира за
установено следното следното:
Съгласно чл. 248, ал. 1 ГПК в срока за обжалване, а ако решението е
необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на
страните може да допълни или измени постановеното решение в частта за разноските.
Молбата за изменение на решението в частта за разноските е депозирана от активно
легитимирана страна – ответника в производството чрез надлежно упълномощения
процесуален представител в срока за неговото обжалване (инкорпорирано е искане за
изменение в депозираната въззивна жалба), представен е списък по чл. 80 ГПК /лист
189 от делото/, поради което съдът намира, че същата е процесуално допустима.
С постановеното по делото решение съдът е разпределил разноските между
страните на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, като е посочил, че право на разноски
възниква в полза на всяка от страните съразмерно на уважената, респ. отхвърлената
част от предявения иск. Посочил е в мотивите, че от страна на адв. П. в проведеното на
14.12.2022 г. открито съдебно заседание е направено искане за присъждане на
адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ по реда на чл. 38
ЗАдв. от адв. П. в полза на ищцата, но по делото не е представен договор за правна
защита и съдействие, с оглед на което съдът е приел, че такова не се дължи, тъй като не
е налице правно основание за присъждането му.
Съдът споделя практиката на ВКС, обективирана в определение №
60488/22.12.2021 г., постановено по ч. т. д. № 2391/2021 година по описа на ВКС, в което
съдът се е произнесъл по въпросът - дали липсата на изричен писмен договор между страната и
пълномощника й - адвокат с уговорка за оказване на безплатно процесуално представителство в
някоя от хипотезите по чл.38, ал.1 ЗА е пречка за присъждане на възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА.
1
Аналогична е и практиката, обективирана в определение № 515/02.10.2015 г. по ч. т. д. №
2340/2015 г.на ВКС, I т.о., и определение № 213/31.05.2021 г. по ч. т. д. № 997/2021 г., ВКС, I т. о.
В цитираните определения се съдържа следния отговор на релевантния за
настоящото дело правен въпрос : Липсата на писмен договор не е пречка да бъде
доказано в процеса постигнатото съгласие, че учредената с пълномощно в полза на
адвоката на страната представителна власт за адвокатска защита ще бъде предоставена
безплатно; Последното обстоятелство - договарянето на осъществяваната правна
помощ като безплатна, не се презюмира, а следва да бъде установено от данните по
делото; Изявлението за наличие на конкретното основание за оказване на безплатна
помощ по чл.38, ал.1 ЗА обвързва съда и той не дължи проверка за съществуването на
конкретната хипотеза; Достатъчно за уважаване на искането по чл.38, ал.2 ЗА е
правната помощ по делото да е осъществена без данни за договорен в тежест на
доверителя размер на възнаграждението по чл.36, ал.2 ЗА, заявление, че
предоставянето на правната помощ е безвъзмездно и липса на данни, които да го
опровергават, отговорност на насрещната страна за разноски, съобразно правилата на
чл.78 ГПК; Отсъствието на материализиран в писмен вид договор с уговорено в него
безплатно предоставяне на правна помощ не препятства упражняването на правото по
чл.38, ал.2 ЗА, тъй като принципът на чл.36, ал.1 ЗА е, че адвокатът има право на
възнаграждение за своя труд, а размерът му, за разлика от хипотезата на чл.36, ал.2 ЗА,
се определя от съда по императивната разпоредба на чл.38, ал.2 ЗА в рамките на
предвидения в Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Към настоящото дело е приложено пълномощно, с което ищцата е упълномощила
адв. М. В. П. да води съдебно дело и да я представляват пред съда с цел уреждане на
спора й със ответната страна за заплащане на обезщетения за вреди В хода на
първоинстанционното производство ищцата е представлявана от адв. П., като в
последното открито заседание по делото на адв. П. е поискал да му бъде присъдено
адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА. В хода на исковото производство ищцата
е представила декларация за семейно и материално състояние, с което е декларирала
липса на достатъчно парични средства за заплащане на държавната такса, дължима по
направеното от нея увеличение на размера на предявените от нея искове и разноски за
СМЕ, и с определение от 12.12.2022 г. първоинстанционният съд я е освободил от
такса и разноски по производството на основание чл.83, ал.2 ГПК. По делото няма
данни до приключване на устните състезания пред първата инстанция между ищцата и
упълномощените от нея адвокат да е уговарян размер на адвокатското възнаграждение
за процесуално представителство и защита пред Софийски градски съд. С оглед
възприетото в практиката на ВКС разрешение, че получилата безплатна адвокатска
помощ страна не е длъжна да доказва пред съда наличието на обстоятелствата по
чл.38, ал.1 ЗА (решение № 67/ 29.06.2020 г. по гр. д. № 2008/2019 г. на ВКС, І г. о.,
определение № 1199/25.10.2013 г. по гр. д. № 4224/2013 г., ВКС, IV г. о., определение
№ 656/16.12.2016 г. по ч. т. д. № 2523/2016 г. на ВКС, II т. о., и др.), твърдението на
адв. П., че е представлявал безплатно ищцата на основание чл.38, ал.1 ЗА, следва да се
счете за истинно. При така установените обстоятелства и в зависимост от изхода на
спора, приключил с частично уважаване на исковите претенции, не съществува
причина да се отрече правото на адв. П. да получи адвокатско възнаграждение по
чл.38, ЗА за оказаното в производството пред настоящата инстанция безплатно
процесуално представителство на ищцата в размер, определен съобразно Наредба №
1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
2
По изложените съображения настоящия състав счита, че молбата на ищцата за
изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските и за присъждане
на адвокатско възнаграждение на адв.П. по чл.38, ал.2 ЗА, е основателна, поради което
и на основание чл.248 ГПК решението следва да бъде изменено в частта за разноските
с осъждане на ответната страна да заплати на адв. П. от САК адвокатско
възнаграждение за оказано в първоинстанционното производство безплатно
процесуално представителство на ищцата в размер, изчислен съгласно чл.7, ал.2, т.2 и
т.4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения (с оглед цената на обективно съединените искове) при съобразяване на
уважената част от исковете, а именно - в размер на 1031,41 лв. По делото няма доказателства за
регистрация на адв. М. по реда на ЗДДС, поради което възнаграждението следва да се присъди без
ДДС.
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ на основание чл. 248 ГПК постановеното Решение № 400/09.01.2023
година по гр.д. № 20955/2022 г. по описа на СРС, I ГО, 36 състав, в частта за
разноските, като ГО ДОПЪЛВА в ЧАСТТА ЗА РАЗНОСКИТЕ, както следва:
ОСЪЖДА СТОЛИЧНА ОБЩИНА, с адрес гр. София, ул. „Московска” № 33,
да заплати на адв.М. В. П., САК на основание чл. 38 ЗАдВ, вр. чл. 78, ал. 3 ГПК,
сумата от 1031,41 лева – разноски за осъществена безплатна защита на ищеца,
съобразно уважената част от исковите претенции.
Определението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Препис да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3