Решение по дело №17088/2018 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 4424/21.10.2019г.

гр. Варна, 21.10.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XXXIII-ти състав, в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:                                            

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВЕЛИНА ДИМОВА

                                                                   

при участието на секретаря Светла Радойкова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 17 088 по описа за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по молба на „Т.Б." ЕАД с ЕИК***, със седалище и адрес на управление:*** 4, Бизнес Парк София, сграда 6, срещу Д.Д.К. /Г***/, ЕГН: **********,  с адрес:г***, с която е предявен иск  с правно основание чл.422, вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, с който се моли да бъде признато за установено, че ответницата дължи на ищеца сумата от 955,72лв. представляваща общ сбор на дължимите суми, съгласно фактура №**********/10.06.2015г., фактура № **********/10.07.2015г., фактура№**********/10.08.2015г. и фактура № **********/10.09.2015г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 24.07.2017г.,  до окончателното изплащане на вземането, които суми са присъдени с издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, по ч.гр.№ 3493/2017г. по описа на Районен съд -Сливен, 7-ми състав. Претендира се и присъждане на направените в хода на заповедното и на исковото производства разноски.

Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически твърдения, изложени в обстоятелствената част на исковата молба: Твърди, че на 09.06.2013г. между страните бил сключен договор за мобилни услуги, а на 24.03.2015г.- допълнително споразумение към договор за мобилни услуги, а също и договор за лизинг, по силата на който на ответницата бил предоставен мобилен телефонен апарат. Сочи, че ответницата не е изпълнила свои парични задължения, начислени по 4бр. фактури, издадени в периода м.юни 2015г.-м.септември 2015г. Излага, че договорите с ответната страна били прекратени предсрочно по нейна вина поради изпадането й в забава, във връзка с което била начислена фактура, включваща задължение за заплащане на неустойка за предсрочно прекратяване на договорите, както и предсрочно изискуем остатък от лизингови вноски за предоставеното й мобилно устройство. Твърди, че поради неизпълнение от страна на ответницата на паричните й задължения, на 24.07.2018г. ищцовото дружество подало заявление за издаване на заповед за изпълнение чл. 410 от ГПК за вземания за ползвани и незаплатени мобилни услуги, по което било образувано ч.гр.д.№3493/2017г. по описа на РС-Сливен и била издадена заповед за изпълнение. С определение на съда по заповедното производство ищцовото дружество било уведомено, че по делото е постъпило и е уважено възражение по чл. 423, ал. 1, т. 1 от ГПК, като заповедния съд дал указания на ищеца да предяви иск за установяване дължимостта на вземанията, което породило правен интерес у ищцовото дружество от предявяване на настоящия установителен иск.

 

Ищецът моли за уважаване на предявените искове, прави искания по доказателствата и претендира присъждане на направените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК, ответната страна Д.К. депозира отговор на исковата молба, в който изразява становище за допустимост, но неоснователност на иска. Твърди, че не е получила далекосъобщителна услуга и вещта по договора за лизинг. Оспорва наличието на неизпълнение от нейна страна, както и на условията за начисляване и дължимост на неустойка. Сочи, че не е уведомена за наличието на задължения и не е била поканена да ги заплати. Счита, че не е налице надлежно упражняване на правото на разваляне на договора, като изразява становище за нищожност на клаузата за неустойка в договора. Намира, че не е ясно по какъв начин са определени претендираните суми, като изтъква, че фактурите, на които се позовава ищеца, не са подписани от ответната страна. Твърди, че процесните договори и допълнителни споразумения съдържат неравноправни клаузи, които счита за нищожни по подробно изложени в отговора съображения. Заявява и че не е уведомена за предсрочната изискуемост на вземането по договора за лизинг. Настоява за отхвърляне на исковата претенция по изложените съображения, като претендира и присъждане на направените съдебно-деловодни разноски, съгласно представен списък.

В съдебно заседание ищецът не изпраща представител. Депозира молба-становище, с която моли да се даде ход на делото. Моли съда да уважи исковата молба, така както е била предявена, както и да бъдат присъдени направените настоящото дело и в хода на заповедното производство разноски.

Ответницата не се явява лично. Изпраща процесуален представител, който поддържа писмения отговор и депозираното допълнително становище.  Моли исковата претенция  да бъде оставена без уважение, както и за присъждане на направените в производството разноски.

Подадената искова молба отговаря на процесуалните изисквания на закона и се явява допустима. От изложените в исковата молба фактически твърдения се установява наличието на извънсъдебен спор между страните като условие за надлежното упражняване на правото на иск. Разгледана по същество, исковата молба е частично основателна, по следните съображения:

След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

На 09.06.2013г. между страните е сключен Договор за мобилни услуги с №*********, по силата на който ищцовото дружество предоставило на ответницата мобилен телефонен номер **********. На 24.03.2015г. между страните е сключено Допълнително споразумение към същия договор, съгласно което влязъл в сила нов абонаментен план, срещу заплащане на месечна абонаментна такса в размер на 14.99 лева, със срок на договора 24 месеца. На същата дата бил сключен и Договор за лизинг, по силата на който на ответницата бил предоставен мобилен телефонен апарат „Lenovo A6000 Black“, за ползването на който последната се задължила да извърши 23 месечни лизингови вноски в размер на 11,59лв всяка.

През периода м.юни 2015г.-м.септември 2015г. ищецът издал по отношение ответницата следните фактури:

-Фактура № **********/10.06.2015г., издадена за отчетния период 10.05.2015 -09.06.2015 г., включваща следните задължения за посочения период за мобилен номер ********** - месечна абонаментна такса 12,49 лв., лизингова вноска за мобилно устройство Lenovo А6000 Black 9,66 лв., както и потребени услуги 3,12 лв. (кратки текстови съобщения (SMS) 0,12 лв., услуги с добавена стойност (SMS) 3,00 лв.), които са в краен размер на 25,27 лв. без ДДС - 30,32 лв. с вкл. ДДС. Общата сума, начислена във фактурата, възлизала на 30,32 лв.;

-Фактура № **********/10.07.2015г., издадена за отчетния период 10.06.2015 -09.07.2015 г., включваща следните задължения за посочения период за мобилен номер ********** - месечна абонаментна такса 12,49 лв., такса за услугата временно възстановяване на изходящия трафик 0,75 лв., лизингова вноска за мобилно устройство Lenovo А6000 Black 9,66 лв., такса за спиране на номер 0,50 лв., както и потребени услуги 1,08 лв. (кратки текстови съобщения (SMS) 1,08 лв.), които са в краен размер на 24,48 лв. без ДДС - 29,37 лв. с вкл. ДДС. Общата сума, начислена във фактурата, възлизала на 29,37 лв.

-Фактура №**********/10.08.2015г., издадена за отчетния период 10.07.2015 -09.08.2015 г., включваща следните задължения за посочения период: За мобилен номер ********** - месечна абонаментна такса (-4,43) лв., лизингова вноска за мобилно устройство Lenovo А6000 Black 9,66 лв., които са в краен размер на 5,23 лв. без ДДС - 6,27 лв. с вкл. ДДС. Отрицателната стойност на месечната абонаментна такса във фактурата се е формирала в резултат на приспадане между таксата за посочения отчетен период, съобразно броя дни, през които клиентът е ползвал услугите на оператора и таксата за предварително начислен брой дни с достъп до услугите на оператора за отчетния период. Общата сума, начислена във фактурата, възлизала на 6,27 лв.

На 10.08.2015г. на посочения от ответницата адрес за кореспонденция била изпратена последна покана за доброволно плащане от страна на ищеца, с която последният уведомявал К. за размера на начислените към тази дата задължения за предоставени мобилни услуги, оставащи лизингови вноски, както и за евентуалния размер на дължимата неустойка в случай на неизпълнение. На 30.07.2015г. бил спрян достъпът на ответницата до мобилната мрежа на оператора, като на 20.08.2015г. дружеството счело договора за прекратен. Приемайки, че договорите между „Т.Б." ЕАД и Д.К. са прекратени по нейна вина поради изпадането й в забава, на последната била издадена фактура № **********/10.09.2015г., която включва задължение за заплащане на неустойка за предсрочното прекратяване на договорите за мобилни услуги чрез номер ********** в размер на 669,55 лв., както и предсрочно изискуем остатък от лизингови вноски за мобилно устройство Lenovo А6000 Black в общ размер на 220,21 лв. с вкл. ДДС, равняващ се на деветнадесет неначислени лизингови вноски.

По подадено от ищеца заявление, със Заповед № 2351 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 25.07.2017г., постановена по ч.гр.д. № 3493/2017г., Сливенски районен съд, 7-ми състав, е разпоредил длъжникът Д.Д.К. /Г***/ да заплати на „Т.Б.” ЕАД сумата от 955,72лв.- главница по договор за мобилни услуги, обективирани в четири броя фактури, ведно със законната лихва върху главницата, считано  от 24.07.2017г., както и направените в производството разноски в общ размер на 385,00лв. Срещу издадената заповед за изпълнение в срока по чл. 414 ГПК е постъпило възражение от длъжника, което е обусловило подаването на процесната искова молба.

Изложените обстоятелства се установяват от приобщените към доказателствения материал по делото копия от договори, както и от заверени копия на издадени от ищеца фактури за процесния период и справките за месечно потребление към същите. Факта на слючване на процесните договори не е спорен между страните. В писмения отговор ответницата оспорва получаването на процесния телефонен апарат, както и предоставянето на телекомуникационни услуги. В приложеното копие на Договор за лизинг обаче изрично е посочено, че с подписването му лизингополучателя декларира и потвърждава, че устройството му е предадено във вид, съответстващ на договорените характеристики. В срока по чл.131 от ГПК ответницата не е оспорила истинността на документа по реда на чл.193 от ГПК, поради което съдът приема за установено, че същата е получила процесната вещ от ищцовото дружество. Същевременно липсват доказателства, а и твърдения, мобилното устройство да е върнато на ищцовото дружество. На следващо място, от заключението на съдебно –счетоводната експертиза се установява, че процесните фактури са отразени в счетоводството на ищеца, като се налага и извода за редовност на счетоводните регистри. При това положение и предвид обстоятелството, че ответницата е заплащала съответните суми по фактури, издавани във връзка с процесните договори за периоди, предхождащи исковия /видно от заключението на ССЕ/-обстоятелство, което следва да се третира като извънсъдебно признание на факта на получаване на услугите, съдът приема, че ищецът действително е предоставил обективираните в процесните фактури телекомуникационни услуги.

С молба-становище с вх.№40701/06.06.2019г. ищецът е представил покана за доброволно плащане с която кани ответницата да заплати процесните суми в десетдневен срок от получаването на писмото. Като дата на писмото е посочена 10.08.2015г., а адресат: Д. ***.  Липсват обаче доказателства, а и твърдения от страна на ищеца, че поканата действително е доставена и е достигнала до знанието на ответницата.

По делото липсват доказателства за плащане на сумите, обективирани в посочените фактури, както към момента на предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, така и към настоящия момент. От заключението на назначената съдебно-счетоводна експертиза, приета от съда и неоспорена от страните, се установява, че задълженията по издадените фактури са били незаплатени. Съобразно разпределението на доказателствената тежест ответницата е следвало да докаже изпълнение на задължението си за заплащане на претендираните суми или невиновна невъзможност за изпълнение. При липсата на твърдения от страна на ответницата за заплащане на тези задължения и ангажиране на доказателства в тази насока, съдът приема, че по процесните фактури действително не са постъпили плащания.

Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал.1 от ГПК

 

В полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу ответницата за сумите, предмет на настоящото производство, срещу която е поспъпило възражение по чл.414 от ГПК, а в изпълнение указанията на съда заявителят в законоустановения преклузивен срок, е предявил установителни искове за вземанията си. При това положение съдът намира, че за ищеца е налице правен интерес от провеждане на настоящото производство и същото се явява допустимо.

Доколкото истинността на представените с исковата молба Договор за мобилни услуги, Допълнително споразумение към договор за мобилни услуги и Договор за лизинг не е оспорена от ответницата в предвидения в закона преклузивен срок, съдът приема за установено наличието на валидна облигационна връзка между страните, по силата на която ответницата се е задължила да изпълнява паричните си задължения за договорена месечна абонаментна такса, потребени услуги и лизингови вноски. По изложените по-горе съображения съдът приема за доказана липсата на заплащане на тези задължения. При това положение предявеният иск за приемане за установено дължимостта на вземане, представляващо неплатени месечни абонаменти и използвани услуги, се явява доказан по своите основание и размер и следва да бъде уважен. На първо място, доколкото предоставеният на ответницата телефонен номер е ползван при условията на месечна абонаментна такса в размер, уговорен с отделните договори, за процесния период несъмнено е възникнало задължение на ответната страна да заплаща посочената такса. Същата се дължи за правото на достъп до мрежата на оператора, предоставено чрез активиране на съответната СИМ карта, което се установява с представените по делото договори за мобилни услуги, подписани от ответницата. Следователно за процесния период безспорно е възникнало задължение за заплащане на суми за абонаментни такси в размер на 12,49лв. с ДДС по всяка от фактури с № **********/10.06.2015г. и № **********/10.07.2015г., или общо 24,98лв. Посочената сума следва да бъде намалена със сумата от 4,43лв, посочена във фактура №**********/10.08.2015г, при което общият размер на дължимите суми за абонаментни такси възлиза на 20,55лв без ДДС, съответно- на 24,66лв. с ДДС. На следващо място, ответницата дължи заплащането на дължими суми за потребени от нея далекосъобщителни услуги, непокрити от абонаментната такса. От подробните справки за потреблението и приложените фактури с № **********/10.06.2015г., № **********/10.07.2015г. и №**********/10.08.2015г. е видно, че за процесния период са отчетени ползвани услуги в размер на 3,12лв. по първата фактура и услуги в общ размер на 2,33лв. по втората фактура. Общият размер на дължимите суми за потребени услуги възлиза на 5,45лв. без ДДС, съответно на 6,54лв. с включен ДДС.

Предвид безспорно установеното наличие на валидно сключен договор за лизинг, въз основа на който ищцовото дружество е предоставило на ответницата мобилно устройство, а последната се е задължила да заплати за ползването му възнаграждение под формата на лизингови вноски, съдът приема за установена дължимостта на претендираните в исковата молба суми за лизингови вноски. По изложените във връзка с фактическите изводи на съда съображения следва да се приеме за установено, че дружеството е изпълнило задължението да предостави вещта на ответницата, като липсват доказателства устройството да е било върнато. При така установеното и доколкото понастоящем е настъпил падежа на всички задължения по договора за лизинг, ответницата дължи изплащането на лизинговите вноски до края на срока на договора. От заключението по съдебно-счетоводната експертиза се установява, че за периода от 10.05.2015 г. до 09.08.2015 г., са начислени лизингови вноски по фактури с № **********/10.06.2015г., № **********/10.07.2015г. и №**********/10.08.2015г. в размер на 11,59лв. по всяка от фактурите, като общият размер на дължимите лизингови вноски по трите фактури възлиза на 34,77лв. Наред с това вещото лице е определило, че остатъкът от дължимите суми по процесния договор за лизинг възлиза на 220,21лв., при което общият размер на дължимите лизингови вноски възлиза на 254,98лв.

В случая предявените искове съответстват на посочените суми, поради което съдът намира, че същите се явяват доказани както по основание, така и по размер, поради което следва да бъдат уважени.

   Съдът намира за неоснователна обаче претенцията за заплащане на неустойка в размер на 669,55лв. Съгласно разпоредбата на  чл. 92, ал. 1 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. За да бъде ангажирана отговорността на ответната страна на основание цитираната законова разпоредба, е необходимо да съществува задължение,  което да не е изпълнено, договорът да е прекратен по вина на потребителя, както и неустойката да е уговорена между страните по договора.

В приложените с исковата молба договори между страните е записано, че в случай на прекратяване на договора по вина или по инициатива на потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за съответната програма месечни абонаменти. Прекратяването на действието на договора с едностранно волеизявление от изправната страна – доставчик на мобилни услуги преди изтичане на срока му представлява разваляне на договора, ако основанието за прекратяване на облигационната връзка е виновно неизпълнение на задължение от страна на потребителя. С оглед характера на насрещните престации /за продължително изпълнение/, развалянето на договора има действие занапред. Правната регламентация на развалянето на договор поради неизпълнение се съдържа в разпоредбата на чл.87 от ЗЗД, според която когато длъжникът по един двустранен договор не изпълни задължението си поради причина, за която той отговаря, кредиторът може да развали договора, като даде на длъжника подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след изтичането на срока ще смята договора за развален. Цитираната разпоредба изисква предупреждението да бъде направено писмено, когато договорът е сключен в писмена форма. В случая по делото не е доказано спазването на надлежния ред за едностранно прекратяване на договора от страна  на мобилния оператор. С молба-становище с вх.№40701/06.06.2019г. ищецът е представил покана за доброволно плащане, с която кани ответницата да заплати процесните суми в десетдневен срок от получаването на писмото, но както беше посочено, дружеството не е представило доказателства, а и не навежда твърдения, че поканата действително е доставена и изявлението е достигнало до знанието на ответницата. Правото на оператора да развали договора поради неизпълнение от страна на потребителя е от категорията на потестативните права, поради което упражняването му и възникването на правните последици от него се извършва след изпращане на уведомление до страната. След като не е доказано достигането на съответното изявление до ответницата, не би могло да се приеме, че договорът действително е развален, поради което претенцията за установяване дължимостта на неустойка се явява неоснователна и недоказана, като следва да бъде отхвърлена, тъй като не е установено наличието на предпоставките за възникване на задължение на ответника за заплащане на такава.

Отделно от изложеното съдът намира за основателни възраженията за нищожност на клаузата от договора, с която е уговорена неустойката. Допустимо е уговаряне от страните на неустойка за вредите от развалянето на договора, но само в рамките на присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, като в противен случай клаузата за неустойка би била нищожна, поради накърняване на добрите нрави. В случая заплащането на неустойка е уговорено в размер на всички абонаментни такси до края на договора, а това би надхвърлило присъщите на неустойката функции. Клаузата за заплащане на неустойка също така следва да се третира като неравноправна такава по смисъла на чл.146, ал.1 от Закона за защита на потребителите. Ответницата притежава качеството потребител на далекосъобщителни услуги по смисъла на § 13, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите /"потребител е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност"/, поради което се ползва със специалната закрила по този закон. Съгласно чл. 146, ал. 1 ЗЗП неравноправните клаузи в договор, сключен с потребител, са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. За наличието на неравноправни клаузи съдът следи служебно, като преценката се извършва към момента на сключване на договора, а не с оглед конкретното неизпълнение – т.3 от Тълкувателно решение № 1/ 15.06.2010г. по тълк.д. № 1/ 2009г. на ОСТК на ВКС, като при констатиране наличието на такива съдът следва да прогласи тяхната нищожност, освен ако потребителят изрично не се противопостави на това.

Понятието неравноправна клауза е дефинирано в разпоредбата на чл. 143 ЗЗП, според която такава е всяка уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. В цитираната норма неизчерпателно са изброени отделни проявни форми на неравноправност на клаузите в потребителския договор, като т. 5 визира клаузи, които задължават потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка, а т. 14 – такива, които налагат на потребителя да изпълни своите задължения, дори и ако търговецът или доставчикът не изпълни своите.

Уговорката за неустойка при предсрочно прекратяване на договор за предоставяне на мобилни услуги, в размер на всички неплатени по договора абонаментни такси до края на срока му, излиза извън по-горе очертаните функции на неустойката. Уговорената такава следва да компенсира вредите от прекратяването на договора преди настъпване на неговия краен срок. При уговорена неустойка, равняваща се на сбора от дължимите абонаменти до края на срока на договора обаче мобилният оператор получава имуществената облага в размер, какъвто би получил, ако договорът не беше развален, без да предостави насрещна престация, тъй като в случаите на предсрочно прекратяване на договора и прекъсване достъпа на потребителя до мобилната мрежа отпадат всички задължения на оператора. Това води до неоснователното му обогатяване и нарушава принципа за справедливост. Макар и в случая клаузите, предвиждащи начисляването на посочената неустойка, да са включени в индивидуалните договори, сключени с потребителя, съдът намира, че същите не отразяват индивидуалните нужди на потребителя. Напротив – те се съдържат в частта от договора, имаща характер на бланка, на която клиентът не може да влияе, поради което не може да се счете, че са уговорени индивидуално.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП съдът приема, че посочените клаузи са нищожни и като такива не пораждат права и задължения за страните по облигационното отношение. Ето защо предявеният иск за неустойка следва да бъде отхвърлен като неоснователен и на това основание.

Доколкото ответницата с поведението си е станала причина за завеждане на иска и с оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал.1 от ГПК същата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените от него разноски в настоящото производство, съобразно с уважената част на иска. Дружеството е направило разноски в общ размер от 560 лева, включващи държавна такса в размер на 50,00 лева, адвокатски хонорар в размер на 360 лв. и депозит за вещо лице в размер на 150 лева. При съобразяване размера на реално извършените разноски на ищеца следва да бъдат присъдени разноски за исковото производство съразмерно на уважената част от иска, в общ размер от 167,68 лева.

В хода на заповедното производство ищецът е направил разноски в общ размер на 385,00лв, от които 25,00лв.-държавна такса и 360,00лв.-адвокатско възнаграждение. С оглед изхода на спора и предвид отправеното от страна на ищеца искане, съобразно задължителните указания, дадени с т. 12 на ТР № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца сторените в заповедното производство разноски съразмерно на уважената част от иска, в размер на 115,28 лева.

В полза на ищцата е оказана безплатна правна помощ и на основание  чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата в полза на процесуалния и представител следва да бъде присъдено възнаграждение. Същото трябва да бъде определено от съда в размер, съобразен с Наредба № 1/ 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и възложено в тежест на ищеца, а именно- 300лв. за исковото производство и 300лв. за заповедното такова. Съобразно отхвърлената част от иска на адв. К.Т. следва да се присъди адвокатско възнаграждение по реда на  чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 от ЗА в общ размер на 420,34лв., от които възнаграждение в размер на 210,17 лв. за участието й в исковото производство, както и възнаграждение в размер на 210,17лв. за участието в заповедното производство, определени по реда на чл. 7, ал. 2, т. 1 и ал. 7 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответницата сумата от 18,92лв., представляваща съразмерна част от направени в хода на заповедното производство разноски за заплатена държавна такса и такса за банков превод.

Воден от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Д.Д.К. /Г***/, ЕГН: **********,  с адрес:г***, дължи на „Т.Б.“ ЕАД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:*** 4, Бизнес Парк София, сграда 6, следните суми: - сумата от 24,66 лв. /двадесет и четири лева и шестдесет и шест стотинки/, представляваща незаплатена цена за абонаментни такси за отчетен период 10.05.2015 г.-09.08.2015 г., по Договор за мобилни услуги от 09.06.2013г. и Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги, сключено на 24.03.2015; сумата от 6,54лв. /шест лева и петдесет и четири стотинки/, представляваща незаплатена цена за предоставени далекосъобщителни услуги за отчетен период 10.05.2015 г.-09.08.2015 г. по Договор за мобилни услуги от 09.06.2013г. и Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги, сключено на 24.03.2015г., както и сумата от 254,98г., представляваща неизплатено задължение по Договор за лизинг от 24.03.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 24.07.2017 г. до окончателното изплащане на задължението.

 

ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Т.Б.“ ЕАД, с ЕИК *** и седалище и адрес на управление ***, Бизнес Парк София, сграда 6 срещу Д.Д.К. /Г***/, ЕГН: **********,  с адрес:г*** иск за приемане за установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищцовото дружество сумата от 669,55лв. /шестстотин шестдесет и девет лева и петдесет и пет  стотинки/, представляваща  неустойка по Договор за мобилни услуги от 09.06.2013г. и Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги, сключено на 24.03.2015г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 24.07.2017 г. до окончателното изплащане на задължението, като неоснователен и недоказан.

 

ОСЪЖДА Д.Д.К. /Г***/, ЕГН: **********,  с адрес:г***, да заплати на „Т.Б.“ ЕАД, с ЕИК *** и седалище и адрес на управление ***, Бизнес Парк София, сграда 6 сумата от 115,28 лева /сто и петнадесет лева и двадесет и осем стотинки/, представляваща сторени от ищеца разноски в заповедното производство, както и сумата от 167,68 лева /сто шестдесет и седем лева и шестдесет и осем стотинки/, представляваща сторени съдебно-деловодни разноски в настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

 

ОСЪЖДА „Т.Б.“ ЕАД, с ЕИК *** и седалище и адрес на управление ***, Бизнес Парк София, сграда 6, да заплати на Д.Д.К. /Г***/, ЕГН: **********,  с адрес:г*** сумата от 18,92 лева /осемнадесет лева и деветдесет и две стотинки/, представляваща сторени от ответника разноски в заповедното производство.

 

ОСЪЖДА „Т.Б.“ ЕАД, с ЕИК *** и седалище и адрес на управление ***, Бизнес Парк София, сграда 6, да заплати на адв.К.Т.,*** сумата от 420,34лв. /четиристотин и двадесет лева и тридесет и четири стотинки/, представляваща адвокатско възнаграждение за заповедното производство по ч.гр.д.№3493/17г. по описа на РС- Сливен и по настоящото исково такова, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, във вр. с чл.38, ал.2, вр. с ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му страните.

                                                                      

 

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: