Р Е Ш Е Н И Е №41
гр.Габрово, 13.05.2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГАБРОВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ............... колегия в открито съдебно заседание на
десети май ................. през две хиляди двадесет и втора година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ГАЛИН КОСЕВ
при
секретаря …...РАДОСЛАВА КЪНЕВА............. и
в присъствието на прокурора ..... като разгледа докладваното от съдия КОСЕВ Адм. Д №57 по описа за 2022 година, за да
се произнесе, взе предвид следното :
Жалбоподателят С.Д. *** е обжалвал Заповед за налагане на
принудителна административна мярка №22-0341-000049/28.02.2022г. на Полицейски
инспектор към ОД на МВР Габрово РУ Севлиево. В жалбата си С.Д. излага, че обжалваната
Заповед била незаконосъобразна, издадена при допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, постановена в противоречие с
материалноправните разпоредби.
В жалбата се развиват подробни мотиви за това, че
административния орган е установил фактическата обстановка, но е стигнал до
неправомерно заключение за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 162, ал.
1 от ЗДвП от страна на С.Д.. Не се оспорва факта, че Д. пребивавал през 2015г.
във Великобритания, където подменил българското си СУМПС с английско. През
2016г. решил да се завърне окончателно в България, като след това напускал
станата единствено с цел туристически пътувания. Започнал работа в СДП ДП
Габрово, като „горски стражар“ считано от 01.11.2019г. През този период
Великобритания била членка на ЕС и напуснала Съюза на 31.12.2020г.
Чуждестранното СУМПС на Д. било със срок на валидност до 09.09.2025г. Въз
основа на така установените факти жалбоподателят счита, че не попадал в
хипотезата на чл. 162, ал-. 1 от ЗДвП поради факта че СУМПС било издадено от
страна членка на ЕС /към момента на издаването му/ и следователно за него не
съществувало задължение да го подмени в указания в чл. 162, ал. 1 от ЗДвП
тримесечен срок.
На следващо място, в Заповедта за налагане на ПАМ било
посочено, че управляваното от Д. МПС било със служебно прекратена регистрация,
считано от 15.02.2022г., като въпреки това административния орган отново
наложил процесната ПАМ, която представлява отново прекратяване на регистрация на
посоченото превозно средство. Това било недопустимо и посоченото нарушение
представлявало самостоятелно основание за отмяна на оспорената Заповед.
Претендира въз основа на изложените в жалбата съображения
отмяна на обжалваната Заповед №22-0341-000049/28.02.2022г. на Полицейски
инспектор към ОД на МВР Габрово РУ Севлиево, ведно със законните последици,
включително присъждане на разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се
явава, като се представлява от надлежно упълномощен пр. представител- адвокат,
който заявява че поддържа подадената жалба и изложените в нея доводи, както и
искането си по същество.
Ответникът по жалба, редовно призован за съдебно
заседание не се явява, като за него не се явява упълномощен по делото
процесуален представител, който да взема становище по жалбата и изложените в
нея доводи.
От административния орган се представят заверени копия от
заповеди за компетентност № 8121з-1524/09.12.2.0216г. на министъра на
вътрешните работи, заповед № 264з-1455/02.08.2018г. на директор на ОД МВР- Габрово за оправомощаване на длъжностните лица от структурата на ОД
на МВР за извършване на контрол по ЗДвП с прилагане на мотивирана заповед за
налагане на принудителни административни мерки по чл.
171, точки 1,
2, 2а, 4 и 5,
буква "а"
и т.
6 и 7
от ЗДвП.
Пред съда е представено копие на свидетелство за управление на МПС на името на С.Д., издадено от Обединеното кралство
Великобритания на 10.09.2015г., срок на валидност до 10.09.2025г.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи
следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима като подадена от адресат на
заповедта за прилагане на ПАМ, в 14-дневен срок, считано от връчването на
решението на горестоящия административен орган.
Административният съд като извърши цялостна служебна
проверка на обжалвания административен акт и прецени изложените в съдебно
заседание пред настоящата инстанция доводи, както и тези в жалбата, намира
същата за неоснователна.
Разпоредбата на чл.
172, ал. 1 от ЗДвП,
принудителните административни мерки по чл.
171, точки 1,
2, 2а, 4 и 5,
буква "а", т. 6
и 7
от този закон
се налагат с мотивирана заповед на ръководителите на службите за контрол по същия
закон,
съобразно компетентността им или от оправомощени от тях длъжностни лица.
Жалбоподателят оспорва обстоятелството, че чуждестранното
свидетелство за управление на
МПС на С.Д.
е валидно на територията на РБългария. Конкретните си възражения свързва
с обстоятелството, че свидетелството му за управление
на МПС е издадено от страна- членка
на Европейския съюз, към момента на издаване.
Със Заповед №22-0341-000049/28.02.2022г. на Полицейски инспектор
към ОД на МВР Габрово РУ Севлиево на осн. чл. 171, т. 2А, б. А от ЗДвП е постановил
налагане на ПАМ- прекратяване на регистрацията на ППС- л.а. Шкода Октавия с
рег. №ВТ5285КТ за срок от 6 месеца.
Съгласно разпоредбата на чл. 171, т. 2А, б. А от ЗДвП за осигуряване
на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения се прилагат следните принудителни административни
мерки:
- прекратяване
на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява
моторно превозно средство:
а) без да е правоспособен водач, не притежава
свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право
да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или
свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл.
171, т. 1
или 4 или по реда на чл. 69а
от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно
средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок
от 6 месеца до една година;
Принципно разпоредбата на чл.
171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП допуска налагане на ПАМ "прекратяване на регистрацията
на пътно превозно средство" на собственик, чието моторно превозно средство
е управлявано от лице, за което са налице сочените в правната норма
обстоятелства – когато моторно превозно средство се управлява от лице, което не
притежава свидетелство за управление. Притежаваното от водача С.Д. чуждестранно свидетелство за управление *****************,
издадено от Великобритания на 10.09.2015г. и към датата на издаването му
действително държавата – издател Великобритания
е била страна – членка на Европейския съюз. На 31.01.2020г. Великобритания напуска ЕС и престава да бъде член на съюза, а договореният
11- месечен преходен период, в който
европейското законодателство все още е приложимо, изтича на 31.12.2020 г. В
конкретния случай от направената справка за пътуване, а и самия жалбоподател потвърждава, че той
е влязъл на територията на Р България
през 2015г., като в случая
правото му да се възползва от притежаваното чуждестранно свидетелство за управление е било до 31.12.2020 г., респ. с прибавения по чл. 162,
ал. 1 ЗДвП тримесечен срок, в който е следвало да се сдобие с
българско СУМПС в по-благоприятен вариант – без полагане на изпит, изтича на
31.03.2021г. Установеното нарушение е на дата 25.02.2022г., т. е.
Близо година по-късно, време, в което Д. не е
предприел действия да се сдобие с българско СУМПС без да полага изпит.
Констатираното бездействие на правоимащия води до предвидените от законодателя
правни последици – незачитането на чуждестранното свидетелство за управление на територията на РБългария
и обосновава прилагане на предпоставките на чл.
171, т. 2а, б. "а" ЗДвП, тъй като се приема, че лицето не притежава валидно
свидетелство за управление на територията на Р България.
В горния смисъл са препоръките дадени в т. 6. 1 в Известие
относно пътуването между ЕС и Обединеното кралство
след края на преходния период https: //ec. europa.
eu/info/sites/default/files/file_import/travelling_bg_0. pdf.
Съгласно правото на Съюза, свидетелствата за управление на МПС издадени от държавите – членки на ЕС, се признават
взаимно, при уточнението, че притежателят на валидно свидетелство за управление на МПС, издадено от държава- членка на ЕС, може да го замени с еквивалентно свидетелство
за управление на МПС от друга държава членка, ако
притежателят е установил обичайното си пребиваване в тази държава членка. След
края на преходния период свидетелство за управление
на МПС, издадено от Обединеното кралство,
повече няма да може да бъде заменяно със
свидетелство за управление на МПС от държава- членка на ЕС, въз основа на правото
на ЕС.
Позоваването на Конвенцията за пътно движение от 1968 година
не освобождава водача на ППС от задължението да подмени чуждестранното
свидетелство за управление в указания законов 3-месечен срок
по чл. 162
от ЗДвП. Този извод се налага от разпоредбата на чл. 162,
ал. 4 от същия закон, съгласно който, чуждестранното национално
свидетелство за управление на моторно превозно средство на
български гражданин или чужденец, издадено от държава, която не е членка на
Европейския съюз, или от друга държава - страна по Споразумението
за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария, се заменя с българско свидетелство за управление без полагане на изпит, ако държавата, в която е издадено, е
договаряща страна по Конвенцията за движението по пътищата и свидетелството
отговаря на изискванията на приложение № 6 К. конвенцията. Липсват
доказателства С.Д. да е направил постъпки да се е
възползва от опростения ред на замяна на притежаваното от него чуждестранно
СУМПС с българско, липсват и твърдения в тази посока, поради което следва да се
приеме, че към датата на постановяване на
оспорената Заповед за прилагане на ПАМ от 28.02.2022 г. водачът С.Д. не притежава СУМПС валидно за територията на Р България.
При така изложеното, съдът намира, че към момента на издаване на процесната заповед за налагане на
ПАМ на С.Д. – собственик на ППС, са били налице
предпоставките на чл.
171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП.
При издаването на заповедта за ПАМ органът не е нарушил
принципа на съразмерност, визиран в чл.
6, ал. 1 АПК.
Мярката е наложена в съответствие с приложимия материален закон – чл.
171, т. 2а от ЗДвП,
в минималния предвиден размер по закон – 6 месеца, който съдът приема за обоснован
за постигане на целта, за която е издадена заповедта за ПАМ.
Неоснователен е и доводът, че след като в процесната
Заповед за налагане на ПАМ било отразено в обстоятелствената част, че
въпросното МПС е със служебно прекратена регистрация, считано от 15.02.2022г.,
но на друго основание, то оспорената в настоящото производство Заповед за
налагане на ПАМ било незаконосъобразна, тъй като с нея отново се налагала
идентична ПАМ.
В случая независимо от това отразяване в
обстоятелствената част на Заповедта за налагане на ПАМ, административния орган
е наложил предвидената в чл. 171, т.
2а, б. "а" от ЗДвП мярка, в минимален размер за извършено нарушение по чл.
162, ал. 1 от ЗДвП, без да взема предвид предходни нарушения и наложени във
връзка с тях ПАМ. При положение, че ЗДвП предвижда за извършено нарушение
налагане на ПАМ, то същата следва да се наложи независимо дали има други
предходни такива за други нарушения по ЗДвП.
По изложените съображения,
жалбата на С.Д. следва да се отхвърли като неоснователна и недоказана. Постановения административен акт,
предмет на настоящото съдебно оспорване е правилен, законосъобразен и
обоснован. Притежава всички изискуеми реквизити, мотиви. Издаден е от
компетентен административен орган в кръга на правомощията му. Същият не страда
от посочените в жалбата пороци, обуславящи неговата отмяна.
Предвид изложеното по- горе настоящият съдебен състав на
АС Габрово счита, че жалбата на С.Д.Д. следва да бъде оставена без уважение. Заповед за
налагане на принудителна административна мярка №22-0341-000049/28.02.2022г. на
Полицейски инспектор към ОД на МВР Габрово РУ Севлиево е правилна и законосъобразна.
С оглед изхода на делото, а именно отхвърляне на
оспорването на С.Д.Д. и предвид факта, че от ответника не са претендирани
разноски, то такива не следва да бъдат присъждани.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
ОСПОРВАНЕ по жалба на С.Д. *** против Заповед за налагане на принудителна
административна мярка №22-0341-000049/28.02.2022г. на Полицейски инспектор към
ОД на МВР Габрово РУ Севлиево, като неоснователно и недоказано.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване на осн. чл.
172, ал. 5 от ЗДвП.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :