Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

Номер   894              Година  2020  02.06           Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХІ състав

 

   на 19.05.2020 година

 

 в публичното заседание в следния състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР КОЛЕВ

     ЧЛЕНОВЕ:     ЯНКО АНГЕЛОВ

                               ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА

 

при секретаря Н. Петкова и при присъствието на прокурора АНЕЛИЯ ТРИФОНОВА, като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЯВОР КОЛЕВ к. адм. дело номер 381 по описа за 2020 година и като обсъди :

            

          Производство по чл.208 и сл. АПК във вр. с чл.63 ал.1 ЗАНН.

Постъпила е касационна жалба от „Венди“ООД с адрес за призоваване *** срещу Решение №2097/18.11.2019г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХХІІІ н. състав, с което е потвърдено издаденото от Директор на Дирекция “Обслужване “ в ТД на НАП – Пловдив наказателно постановление /НП/ № 426288–F478720/05.04.2019 г., с което на ООД-то е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 500 лева за нарушение на чл.96 ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност.

Жалбоподателят счита, че така постановеното решение от състав на Районния съд е незаконосъобразно, като излага доводи за наличие на касационни основания – нарушение на закона и допуснато съществено нарушение на процесуални правила, моли същото да бъде отменено, като се отмени и издаденото НП. Претендират се разноски по делото.

Ответникът по тази касационна жалба – ТД на НАП – Пловдив, редовно призован, чрез процесуалния си представител юриск. П., изразява становище за неоснователност на жалбата и се претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна Прокуратура – Пловдив дава заключение за неоснователност на така подадената касационна жалба, поради което моли съда да отхвърли оспорването и потвърди решението на ПРС като правилно и законосъобразно.

Пловдивският административен съд, двадесет и първи състав, след като разгледа по отделно и съвкупност наведените с жалбата касационни основания, намира жалбата за процесуално ДОПУСТИМА,но разгледана по същество за НЕОСНОВАТЕЛНА.

За да обоснове крайния си извод за законосъобразност на оспореното НП първостепенният съд е приел, че обосновано и законосъобразно е била ангажирана административната отговорност на “Венди“ООД за извършено нарушение по чл.96 ал.1 от ЗДДС, тъй като по несъмнен начин и с безспорни доказателства се установява извършеното от страна на дружеството.

Настоящият състав изцяло споделя изводите, направени от първостепенния съд, досежно възприетата от него фактическа обстановка, която е точно изяснена, въз основа на допуснатите доказателствени средства.

От събраните в хода на производството писмени и гласни доказателства се установява, че жалбоподателят, като данъчно задължено по ЗДДС лице не е подало заявление за регистрация по ЗДДС в ТД на НАП – Пловдив в законоустановения за това срок.

В АУАН и НП е обективирано следното: - при извършена проверка в ТД на НАП – Пловдив по повод подадено заявление за регистрация по ЗДДС от 07.02.2019 г. е установено, е към 07.01.2019 г. задълженото лице е достигнало облагаем оборот надд 50 000.00 лв., а именно: - 1 080 590.03 лв. за периода 01.01.2018 – 31.12.2018 г. В случая заявлението за регистрация по ЗДДС е следвало да бъде подадено на 07.01.2019 г., а такова е подадено на 07.02.2019 г., с което е нарушен чл.96 ал.1 от ЗДДС.

Жалбоподателят нито в административната, нито в съдебната фаза на производството не сочи доказателства, които да оборят направените констатации и установеното от длъжностните лица при ТД на НАП - Пловдив нарушение на данъчното законодателство.А след като събраните в административно-наказателното производство и приети от Районния съд доказателства, както и доказателствата - гласни и писмени, събрани в съдебното производство пред първата инстанция, безспорно сочат, че е било налице нарушение на изискването на чл.96 ЗДДС. ПРС е приел, че обективираното от жалбоподателя поведение е било в разрез с правилата, въведени от тази норма, с оглед на което същият правилно е санкциониран от АНО, който при преценка на размера на наказанието се е съобразил с разпоредбата на чл.27 от ЗАНН и е наложил имуществената санкция към нейния минимум - 500 лева. Правилно районният съд със своето решение е потвърдил изцяло НП като законосъобразно.

            При постановяване на решението си ПРС се е съобразил с всички доказателства по делото и направените възражения от страните, като правилно е преценил, че не са налице процесуални нарушения от категорията на съществените, които да водят до накърняване на правото на защита на нарушителя, да му пречат по какъвто и да било начин да изгради адекватна защита и да доведат до отмяна на обжалваното НП. 

При така установените в резултат на проведените съдебно-следствени процесуални действия фактически обстоятелства, настоящата съдебна инстанция констатира, че в хода на административнонаказателното производство не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правили при издаване на НП, което обуславя неговата  незаконосъобразност.

           Съображенията на въззивния съд в тази насока се споделят изцяло от настоящия състав.

            Съдът, след като разгледа представените по настоящото дело делото доказателства – 5 бр. Протоколи за проверка за основание за ДДС регистрация, съдът намира и Откази за регистрация по ЗДДС, намира, че същите нямат отношене към настоящото производство, тъй като касаят бъдещи периоди.

Съгласно чл.96 ал.1 от ЗДДС (действаща редакция,  ДВ, бр.97 от 2017г., в сила от 01.01.2018 г.), всяко данъчно задължено лице с облагаем оборот 50 000 лв. или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца, преди текущия месец, е длъжно в 7-дневен срок от изтичането на данъчния период,    през   който   е   достигнало   този    оборот,   да  подаде   заявление   за

регистрация по този закон. Когато оборотът е достигнат за период не по-дълъг от два последователни месеца, включително текущия, лицето е длъжно да подаде заявлението в 7-дневен срок от датата, на която е достигнат оборотът.

            Или иначе казано, разпоредбата на чл.96 ал.1 изр. 1 от ЗДДС инкорпорира в себе си общия случай на задължителна регистрация по ЗДДС при достигане от страна на данъчно задължено лице на облагаем оборот от 50 000 лева или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец. С изменението на чл.96 ал.1 от ЗДДС /ДВ, бр.97 от 2017 година, в сила от 1.01.2018 година/ и въвеждането на изречение второ на посочената правна норма, законодателят е предвидил специален случай на задължителна регистрация, изискващ ежедневно определяне на облагаемия оборот на данъчно задълженото лице за всеки период не по-дълъг от два последователни месеца, включително текущия.

Законодателят не е предоставил възможност за избор и субективна преценка от страна на задълженото лице, кога да подаде заявлението за регистрация. Задължението му да се регистрира по ЗДДС възниква от настъпване на юридическия факт, който го поражда, като в конкретния случай предимство има специалният ред по изречение второ на посочената разпоредба. Това нормативно разрешение цели своевременното регистриране по ЗДДС на данъчните субекти, които в относително кратък времеви период – (с изменението от 01.01. 2020г. - до два месеца), извършат облагаеми доставки на значително висока стойност, реализирайки облагаем оборот от 50 000 лева или повече. Целта на законодателя се извлича и от предвидените различни моменти, от които започва да тече срокът за подаване на заявление за регистрация, съответно по чл.96 ал.1 изр.1 от ЗДДС – от изтичането на данъчния период, през който е достигнат оборотът, а по чл.96 ал.1 изр.2 от ЗДДС – от датата, на която е достигнат оборотът.

С други думи, наличието на основания за отказ от регистраця по ДДС, не освобождава ДЗЛ, да подаде заявление за регистрация по същия закон, когато за това са настъпили указаните в закона обстоятелства.

Обжалваното решение е допустимо, валидно и съответства на материалния закон.

            По изложените съображения настоящата инстанция счита, че решението на Районен съд – Пловдив е законосъобразно, и като такова следва да остане в сила, поради което, водим от горното и на основание чл.63 ал 1 изр.2 от ЗАНН във връзка с чл.221 ал.2 пр.1 от АПК.

На основание чл.63 ал.3 във вр. с ал.5 ЗАНН на НАП следва да се присъдят разноски в размер на 80 лева за тази инстанция.

   Ето защо и поради мотивите, изложени по – горе ПЛОВДИВСКИЯТ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХХI състав :

 

Р      Е      Ш      И

                       

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №2097/18.11.2019г. по НАХД №5402/2019г. по описа на Районен съд – Пловдив, XXIII-ти н. с.

        ОСЪЖДА  „Венди“ООД с адрес за призоваване ***  да заплати на Национална агенция за приходите – София сумата от 80/осемдесет/ лева разноски.

 

РЕШЕНИЕТО НЕ подлежи на обжалване.

 

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

 

                                                                                 ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

                                                                                                              

                                                                                                       2.