Р Е Ш Е Н И Е № 100/2.7.2020
г.
02.07.2020 г., гр. Ямбол
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД трети административен състав
На
седемнадесети юни
2020 година
В открито съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЪЛКО ДРАГАНОВ
Секретар
В. Митева
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия В.Драганов
Административно дело № 99 по описа на 2020 година.
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба
на М.А.А., ЕГН ********** с постоянен адрес: ***
против Заповед № 242з-1104 от 09.04.2020г. издадена от Директора на ОДМВР-*, с която на
жалбоподателя е наложено дисциплинарното наказание "уволнение" и е
прекратено служебното му правоотношение с Министерството на вътрешните работи
като държавен служител – стажант в ОДМВР-*, на основание чл. 194, ал. 2,
т. 4
и чл. 197, ал. 1,
т. 6,
във вр. с чл. 203, ал. 1, т. 13, чл.204, т.3
и чл. 226, ал. 1,
т. 8 от ЗМВР,
считано от датата на връчване на заповедта.
В жалбата се сочи, че процесната заповед е незаконосъобразна, поради допуснато съществено нарушение на
административно производствените правила и
противоречието й с материалния закон, т.е налице са отменителните
основания по чл. 146, т.3 и т.4 от АПК. Прави се искане оспорената заповед да бъде отменена, с
присъждане на направените в производството разноски.
В съдебно заседание, оспорващият редовно призован се явява лично и с процесуалния си
представител адв. Г. С. от ПАК, който поддържа
жалбата на посочените в нея основания, както и направеното искане. Представя
списък на направените в производството разноски. Допълнително представя подробни писмени
бележки в подкрепа на твърденията си за
незаконосъобразност на оспорения административен акт.
Ответната страна - редовно призована изпраща процесуален
представител гл. юрисконсулт Ст. С., който оспорва жалбата и пледира за
отхвърлянето й, с присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Сочи, че оспорващия е уволнен не поради доказана или твърдяна
употреба на наркотични вещества от негова страна, а поради факта, че същият е
отказал в качеството си на водач на моторно превозно средство да му бъде
извършена проверка за употреба на такива вещества, за което бил поканен от
полицейски служител на Районно управление – * и впоследствие е отказал да му
бъде извършена проверка в Спешна помощ към МБАЛ – *. Твърди, че в конкретния
случай, в условията на кумулативност са налице и двете
материалноправни предпоставки за издаване на
оспорената заповед, а именно деяние, което е несъвместимо с етичните правила на
поведение на служителите в МВР и от друга страна уронване престижа на службата,
което също е извършване на тежко дисциплинарно нарушение по смисъла на чл.203,
ал.1, т.13 от ЗМВР. Представя подробни писмени бележки.
ЯАС, като взе предвид разпоредбата на
чл. 168 от АПК и прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и
изразените становища прие за установено следното:
По делото не се спори, че М.А.А.
е спечелил конкурс за назначаване на
държавна служба в МВР и съгласно Заповед № 272з-3/02.01.2020г. на директора на
ОДМВР-* е назначен за стажант полицай – младши изпълнителска длъжност, със
специфично наименование на длъжността
младши инспектор в РУ-* при ОДМВР-*/лист 113 от делото/. Не е спорно също така,
че същият по силата на договор № 272р-16 от 02.01.2010г. се е задължил да се обучава в курс за
първоначално професионално обучение в ЦСПП-Варна за времето от 13.01.2020г. до
31.07.2020г./л. 118/. Видно от протокол
рег.№272р-526 от 08.02.2020г. А. се запознал срещу подпис със Заповед
рег.№8121з-396/05.08.2014г. на министъра на вътрешните работи относно
недопускане на нарушения на служебната дисциплина от служители на МВР, свързани
с употребата на алкохол, наркотични или други упойващи вещества и с Етичен
кодекс за поведение на държавните служители в МВР, утвърден с МЗ №
8121з-348/25.07.2014г./л.119/.
Производството по издаване на оспорената заповед е започнало след
изготвена докладна записка с рег. № 254р-4845/14.02.2020г. на началника на РУ-* до директора на ОДМВР-* в която се
съдържат данни за недопустимо поведение на М.А. като водач на МПС, даващи основание за
образуване на дисциплинарно производство срещу същия/л.82-83/.
Със Заповед № 272з-628/25.02.2020 г.
на директора на ОДМВР-* е образувано дисциплинарно производство по чл.
207, ал.1, т.2 от ЗМВР срещу М.А.А.
и е определен дисциплинарно-разследващ орган/ДРО/, който да проведе дисциплинарното производство/л.78-80/. В заповедта са
посочени както фактите и обстоятелствата които следва конкретно да бъдат
изяснени, така и срока за извършване на проверката и представяне на обобщена
справка. Оспорващият А. е запознат с процесната
заповед лично срещу подпис на 02.03.2020г.
В хода на дисциплинарното производство и
по повод същото А. е изготвил писмено обяснение с вх. №
272000-4008/02.03.2020г., което впоследствие е прието от наказващия орган с
резолюция от 30.03.2020г./л.106-110/.
За резултатите от проведеното дисциплинарното
производство е съставена
Обобщена справка с рег. № 272р-7142/30.03.2020
г. с предложение на комисията за
налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" на М.А./л.68-76/. В
справката е отразено, че на 14.02.2020г.
около 13,05 часа в гр.* на кръстовището на ул.“Груди Кирков и бул.“Д.Благоев“ служителите на РУ-* Б. М. и
Ж.Д. спрели за проверка л.а.“****“ с ДК № **** управляван от оспорващия М.А.А.. Тъй като в хода на проверката служителите доловили откъм
автомобила мирис на „канабис“, предложили на водача А. да му бъде
направен тест за употреба на наркотични
вещества, при което последния отказал. Последвало е отвеждане на А. ***, където
му е извършен личен обиск, при който не са открити забранени от закона вещи или
предмети. Оспорващият отново е поканен от Д.С. - мл. автоконтрольор
при ОДМВР гр.* да бъде тестван за
употреба на наркотични и упойващи вещества с техническо средство. Последвал е
нов отказ от страна на А., поради което му е съставен АУАН № 128873 от
14.02.2020г. за извършено адм. нарушение по чл. 174, ал.3, предл.
второ от ЗДвП/л.88/ и му е издаден талон за медицинско изследване №
0058070/14.02.2020г./л.89/. А. е съпроводен от служителите на РУ-* до ЦСМП
филиал *, където са съставени от дежурен лекар фиш за медицинска помощ и протокол за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни
аналози/л.91-93/. Последният е оформен при отказ на А. да даде кръв и урина за
установяване на наркотични вещества, което обстоятелство се установява и от
изготвеното сведение с вх. № 272000-3996/02.03.2020г. от д-р Ю.П./л.103/.
Впоследствие против М.А. са съставени НП № 20-0254-000112 от 26.02.2020г. и ЗППАМ
№ 20-0254-000045 от 14.02.2020г., с която на осн. чл.
171, т.1, буква „б“ от ЗДвП е временно отнето СУМПС, до решаване на въпроса за
отговорността му.
ДРО е
приел, че след като А. е осуетил извършването на проверка за употреба на наркотични вещества като водач
на МПС и не е изпълнил разпорежданията на контролните органи, то не е спазил
служебната дисциплина и е извършил
дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал.2, т. 4 от ЗМВР- неспазване на правилата на Етичния
кодекс за поведение на държавните служители в МВР - т.19, т.20 и т.28, б.“а“ и
б. „в“. Осъщественото от А. деяние било отразено в изготвения Бюлетин № 45 на ОДМВР –* за състоянието на
оперативната обстановка за времето от 08,30 часа на 14.02.2020г. до 08,30 часа
на 15.02.2020г. в раздел Х – „ инциденти със служители на МВР, дисциплинарна и
наказателна практика“/л.123-132/. Тъй като процесния
бюлетин е станал достояние на служителите от всички структурни звена на ОДМВР –*,
както и на служители на Окръжна прокуратура –* и Апелативна прокуратура-Пловдив,
ДРО е посочил, че деянието на А. е несъвместимо с етичните правила за
поведение на държавните служители в МВР и е уронило престижа на службата.
До оспорващия е изпратена покана
№ 272р-7145/30.03.2020 г. за запознаване с обобщената справка от проведеното
дисциплинарно производство и даване на допълнителни обяснения и възражения/л.77/.
На 31.03.2020г., според направеното отбелязване, А. се е запознал с резултатите
от обобщената справка. В срока по чл.
207, ал. 10 от ЗМВР,
последния е депозирал възражение рег. № 272000 -5757/01.04.2020 г./л.66-67/. В
тази връзка е изготвено становище с рег. № 272р-7371/01.04.2020 г., в което ДРО
по същество отхвърля възраженията на А. и предлага на основание чл.
203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, да му бъде наложено дисциплинарно наказание
"уволнение“. Върху становището наказващия орган е поставил резолюция
„съгласен“ с дата 02.04.2020г.
Въз основа на обобщената справка
и становището на дисциплинарно разследващия орган, директора на ОДМВР-* е издал
обжалвана в настоящото производство Заповед № 242з-1104 от 09.04.2020г., с
която на основание чл.
194, ал. 2, т. 4
и чл.
197, ал. 1, т. 6,
във вр. с чл. 203, ал. 1, т. 13, чл.204, т.3
и чл.
226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР
е наложил на М.А.А. дисциплинарното наказание
"уволнение" и е прекратил служебното му правоотношение с
Министерството на вътрешните работи като държавен служител – стажант в ОДМВР-*.
Заповедта е връчена на оспорващия
лично на 14.04.2020г., видно от отразяването върху екземпляр от същата/л.54/, а
жалбата му е подадена чрез ОДМВР-* с вх.№ 272000-6934 от 27.04.2020 г. до
Административен съд –*, където е образувано адм. дело
№ 372/2020г. по описа на последния. Така
образуваното производство е прекратено с Определение от 11.05.2020г. и делото е
изпратено по подсъдност на Административен съд-Ямбол.
По делото е
приложена цялата административна преписка по издаване на оспорения
административен акт, като по искане на оспорващия е разпитан в качеството на
свидетел С. Б.К., който твърди в показанията си, че никога не е виждал А. да
употребява наркотични вещества, включително и на 13.02.2020г. вечерта, когато
са били заедно в дома му.
При така изяснената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Жалбата е процесуално допустима,
като подадена от надлежна страна с правен интерес от обжалването и в преклузивния срок по чл.149, ал.1 АПК. Разгледана по
същество жалбата се явява неоснователна
по следните съображения:
Съгласно чл.168 АПК във връзка с чл.142 АПК съдът проверява
законосъобразността на оспорения акт към момента на издаването му на всички
основания по чл.146 АПК, без да се ограничава само с тези посочени от оспорващия.
С оглед разпоредбата на чл. 146 от АПК,
проверката на законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт
обхваща установяване компетентността на
издалия го орган, спазена ли е изискваната от закона форма, спазени ли са материалните и процесуалните разпоредби
при издаването му, както и дали е съобразен с целта на закона. Липсата на някоя
от посочените предпоставки води до
незаконосъобразност на административния акт и е основание за отменянето му.
Предмет на осъществявания съдебен контрол е Заповед № 242з-1104 от 09.04.2020г. издадена от Директора на ОДМВР-*, с която на М.А.А. на основание чл. 194, ал. 2,
т. 4
и чл. 197, ал. 1,
т. 6,
във вр. с чл. 203, ал. 1, т. 13, чл.204, т.3
и чл. 226, ал. 1,
т. 8 от ЗМВР
е наложено дисциплинарното наказание "уволнение" и е прекратено
служебното му правоотношение с Министерството на вътрешните работи като
държавен служител – стажант в ОДМВР-*, считано от датата на връчване на
заповедта.
Оспорената заповед за налагане на
дисциплинарно наказание е издадена от материално компетентен орган по смисъла
на чл.
204 от ЗМВР,
в предвидената от закона писмена форма и съдържа задължителните реквизити по чл.
210, ал. 1 от ЗМВР,
съгласно които текст дисциплинарното
наказание се налага с писмена заповед, в която задължително се посочват:
извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено
нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на
които то е установено; правното основание и наказанието, което се налага;
срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва
заповедта. Заповед № 242з-1104 от 09.04.2020г. на Директора на ОДМВР-* е
мотивирана с посочване на конкретните фактически и правни основания за налагане
на наказанието и наведените доводи в жалбата за липса на мотиви са неоснователни.
Следва да се посочи и обстоятелството, че заповедта е издадена и в двумесечния
срок по чл. 195, ал. 2
от ЗМВР
- нарушението е извършено на 14.02.2020г., а заповедта е издадена на
09.04.2020г.
Съдът не констатира при издаване на процесната заповед да е допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила Стриктно е спазена разписаната в чл. 207 от ЗМВР
процедура за образуване и провеждане на дисциплинарно производство при
установено тежко нарушение на служебната дисциплина. Оспорващият е запознат със
заповедта за образуване на дисциплинарно производство и съответно е дал писмени
обяснения, запознат е със съдържанието на обобщената справка изготвена от ДРО и
му е предоставена възможност да даде допълнителни обяснения и възражения, от
която същия се е възползвал. Изложеното налага извода, че служителят е
реализирал в пълен обем правото си на защита в рамките на проведеното дисциплинарно
производство. Спазени са и изискванията на чл. 206, ал. 1
от ЗМВР,
тъй като преди налагане на наказанието,
дисциплинарно наказващия орган е приел с резолюция дадените от служителя писмени обяснения по случая.
Допуснатото от служителя нарушение е установено след съвкупната преценка
на всички събрани в хода на административното производство писмени
доказателства. Съгласно чл.206, ал.3 от ЗМВР обективната истина може да бъде
установена с всички начини и средства, допустими от закон. В хода на
дисциплинарното производство под формата на сведения са събрани писмени
доказателства по случая, както от полицейските служители при РУ –*, пред които
оспорващия е направил отказ да му бъде извършена проверка за употреба на
наркотични вещества с техническо средство, така и от дежурния лекар в ЦСМП,
пред когото А. е отказал да даде кръв и урина за изследване. В тази връзка
следва да се посочи, че съдът отклони искането на разпит на посочените лица
като свидетели по делото, с оглед разпоредбата на чл.171, ал.1 от АПК, съгласно
която доказателствата събрани редовно в производството пред адм. орган имат сила
и пред съда.
Оспорената заповед е издадена и в съответствие с материалния закон и
неговата цел.
Тежките нарушения на служебната
дисциплина, за които се налага дисциплинарно наказание "уволнение" са
императивно изброени в разпоредбата на чл.
203, ал. 1 от ЗМВР.
Нормата, на която се позовава административният орган е нарушение по т. 13 от
посочения текст - деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на
държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата. Видно от приетите по
делото доказателства оспорващия А. като държавен служител в МВР и участник в
пътното движение не е изпълнил разпорежданията на контролните органи, относно
установяването на управление на МПС след употребата на алкохол или други
упойващи вещества, което поведение представлява нарушение на т.28, буква“а“ и буква „б“ от на Етичния
кодекс за поведение на държавните служители в МВР, съгласно които държавния
служител независимо от заеманата длъжност в качеството си участник в пътното
движение се подчинява на нормативно определените правила за движение по
пътищата на РБългария и на разпорежданията на контролните органи. Доколкото
осъщественото от А. деяние е в нарушение и на т. 19 и т. 20 от Етичния кодекс, които
задължават държавния служител да пази доброто име на институцията, която
представлява и да насърчава хората да спазват закона, като дава личен пример с
поведението си, и същото е станало достояние на неограничен кръг служители на
МВР и граждани, то е налице и уронване
от негова страна на престижа на службата. Това е така, тъй като поведението на
оспорващия в качеството му на полицейски служител, не е насочено към
осъществяване на присъщите за длъжността правомощия по охрана на обществения
ред, разкриване и предотвратяване на престъпления, а към деяние целящо избягване на административнонаказателна
или наказателна отговорност. Правилно наказващия орган е квалифицирал
действията на А. като тежко нарушение на
служебната дисциплина по смисъла на чл. 203, ал.
1, т. 13 от ЗМВР
обосноваващи налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание, при наличието и
на двете кумулативно предвидени материално правни предпоставки.
В тази връзка не може да бъде споделен довода
в жалбата, че наказващия орган неправилно е наложил на оспорващия наказание по
чл. чл. 203, ал.
1, т. 13 от ЗМВР,
вместо такова по чл. 200, ал.1, т.12 ЗМВР – „порицание“ за нарушаване на
етичните правила за поведение на държавните служители на МВР и съответно не е
изложил мотиви в тази насока. В случая деянието осъществено от оспорващия, не
само е несъвместимо с посочените по горе етични правила за поведение на
държавните служители в МВР, но
едновременно с това е уронило престижа на службата.
С оглед изложеното дотук съдът приема,
че оспорената заповед е законосъобразен административен акт, издаден от
компетентен орган, в изискваната от закона форма, при спазване на материалните
и процесуалните разпоредби и при
съобразяване с целта на закона, поради което депозираната жалба се явява
неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
При този изход на делото
своевременно направеното искане на процесуалния представител на адм. орган за присъждане на юрисконсулско
възнаграждение се явява основателно. По правилото на чл. 143, ал.4 от АПК
оспорващия следва да бъде осъден да заплати на ответната страна направените по
делото разноски за юрисконсулско възнаграждение в
размер на 200 лева, което съдът определя
на основание чл.144 АПК във връзка с чл.78, ал.8 от ГПК, чл.37 от Закона за
правната помощ и чл.24 от Наредба за заплащането на правната помощ, при
съобразяване с фактическата и правна сложност на делото, както и броя на
проведените съдебни заседания, в които процесуалния представител на ответника
по делото е взел участие.
Водим от гореизложеното и на основание
чл. 172, ал. 2 от АПК, ЯАС, трети
административен състав
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.А.А., ЕГН ********** с постоянен адрес: *** против Заповед №
242з-1104 от 09.04.2020г. издадена от Директора на ОДМВР-*, с която му е
наложено дисциплинарното наказание "уволнение" и е прекратено
служебното му правоотношение с Министерството на вътрешните работи като
държавен служител – стажант в ОДМВР-*, на основание чл. 194, ал. 2,
т. 4
и чл. 197, ал. 1,
т. 6,
във вр. с чл. 203, ал. 1, т. 13, чл.204, т.3
и чл. 226, ал. 1,
т. 8 от ЗМВР,
считано от датата на връчване на заповедта.
ОСЪЖДА
М.А.А., ЕГН ********** с
постоянен адрес: ***
да заплати на ОДМВР -* направените по делото разноски в размер на 200 (двеста)
лева за юрисконсултско възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховния административен съд, с касационна жалба в
14- дневен срок от съобщението до страните за изготвянето му.
СЪДИЯ:/п/
не се чете