РЕШЕНИЕ
№ 35
гр. Велико Търново , 15.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на
тринадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Георги Драгoстинов
Членове:Любка Милкова
Лилия Ненова
при участието на секретаря Красимира Г. Илиева
като разгледа докладваното от Любка Милкова Въззивно гражданско дело №
20204100500610 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 ал.1 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от Т. Й. П. от гр.С. против съдебно решение
№115/24.01.2020г., постановено по Гр.д. №3195/2017г. по описа на РС – В. Т., с което е
обявен за окончателен разделителен протокол относно допуснатите по делба недвижими
имоти, както следва:
Първи дял: 1/нива с площ от 1,973 дка, находяща се в местност „Б. п.“ в землището на
с.М. ч., представляваща имот №001002 по КВС, при граници: имот №001001 – нива на С. С.;
имот №000078 – пасище с храсти на Община В.Т.; имот №001003 – друг жилищен терен на
Л. И.; имот №000078 – пасище с храсти на Община В. Т.; 2/ широколистна гора с площ от
2,999 дка, находяща се в местност „П.“ в землище на с.М. ч., представляваща имот №080002
по КВС, при граници: имот №080056 – горски път на ДАГ; имот №000129 –
дървопроизводствена площ на ДАГ – ДЛС; имот №080003 – широколистна гора на ДАГ-
ДЛС; имот №018021 – изоставена нива на наследниците на Й. К.; имот №000178 – полски
път на Община В.Т.; имот №057006 – пасище с храсти на Община В.Т.; имот №000176 –
полски път на Община В.Т.; имот №000174 – полски път на Община В. Т. Цената на дела
възлиза на сума в размер на 2 630 лв.
1
Втори дял: 1/нива с площ от 4,999 дка, находяща се в местността „У.“ в землището на
с.П., представляваща имот №016009 по КВС, при граници: имот №000510 – полски път на
Община В.Т.; имот №016010 – изоставена нива на П. народен съвет; имот №200001 –
широколистна гора на МЗГ – Държавно лесничейство; имот №016008 – нива на
наследниците на С. Ц.; 2/ нива с площ от 2,003 дка, находяща се в местност „С.“ в
землището на с.П., представляваща имот №150003 по КВС при граници: имот №000266 –
дере на Община В.Т.; имот №150004 – нива на Г. А.; имот №000158 – полски път на Община
В. Т.; имот №150002 – нива на С. К. и др.; Цената на дела възлиза на сума в размер на 2
600лв.
Получилите дял I-ви следва да заплатят на получилите дял II сумата от 15
/петнадесет/ лева за уравнение на дела им.
Със същото съдебно решение №115/24.01.2020г., постановено по Гр.д. №3195/2017г.
по описа на РС – В. Т. са осъдени всеки от С. И. К., ЕГН **********, М. И. П., ЕГН
**********, И. В. Ч., ЕГН **********, Д. П. П., ЕГН **********, Д. Й. П., ЕГН **********
и Т. Й. П., ЕГН **********, да заплати по сметка на Районен съд – В. Т.сумата от 34,87лв.
– държавна такса, съобразно стойността на дела си, както и
са осъдени всеки от С. И. К., ЕГН **********, И. В. Ч., ЕГН **********, Д. П. П.,
ЕГН **********, Д. Й. П., ЕГН ********** и Т. Й. П., ЕГН **********, да заплати на М. И.
П., ЕГН **********, сумата от 40,00лв. – разноски за заплатен депозит за вещо лице.
Във въззивната жалба въззивника Т. Й. П. релевира оплаквания, че не е приела
наследство, а е заявила, че има и други наследници по закон, както и че отказва участие в
недопустим съдебен процес, твърди допуснато нарушение по чл.51 ЗН. Посочва, че отказът
й от наследството, останало от Й. Т. П. е действителен. Излага, че не приема праводателя на
ищците - В. Т. П. за сестра на П. Т. Н. и Й. Т. П.. Излага, че в представеното от ищците
удостоверение за наследници не е посочена родствената връзка на В. Т. П. с П. Т. Н.. Твърди
нищожност на Договор за делба от 2008г. Излага, че недопустимо е служебно започнато
дело с ненадлежно упълномощаване за В. Н. Н. и Т. П. Н. за с.М. ч. и с.Ш., а предявен иск за
В. Т. П. и П. Т. Н., за имоти в с.М. ч. и с.П. Оспорва като некоректна оценката на делбените
имоти от ВЛ по СТЕ и формирането на ловете, с довод, че имоти от с.П. на 12 км. от гр.В.Т.,
без път, са оценени подобно на имоти от с.М. ч. – на 3 км. от гр.В.Т., до магистралата С. – В.
– имот №001002 по КВС от 1,973 дка в с.М. ч. – граници, имот 001003 – друг жилищен
терен на Л. И., до шосе, по което минава рейса на градския транспорт на селото – „оценена“
на стойност 1580лв., в сравнение с нива в с.П. – без път, на 12 км. от града, имот 150003 по
КВС на с.П. на стойност 1600лв. с площ 2,003 дка. Моли съда, да постанови съдебно
решение, с което да отмени обжалваното Решение №115/24.01.2020г., постановено по Гр.д.
№3195/2017г. по описа на ВТРС.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК са постъпили писмени отговори на възивната жалба от
2
съответниците на жалбоподателя – Д. П. П. и Д. Й. П., с които поддържат изцяло подадената
въззивна жалба.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК не са постъпили писмени отговори на въззивната жалба
от насрещните страни /съищци/ С. И. К., М. И. П. и И. В. Ч..
С определение №163/01.10.2020г. на основание чл.265 ал.2 ГПК са конституирани в
производството необходимите другари на жалбоподателя – Д. П. П. и Д. Й. П., като
въззивници към въззивната жалба на Т. Й. П..
В СЗ въззивника Т. Й. П. лично поддържа въззивната жалба по съображения,
изложени в СЗ и доразвити в писмена защита.
Въззивниците Д. Й. П. и Д. П. П., редовно призовани, не се явяват, не се
представляват, всяка от тях депозира писмена защита, с която поддържа въззивната жалба.
В СЗ въззиваемите страни М. И. П., И. В. Ч. и С. И. К., чрез пълномощника си адв.К.
С. от ВТАК, оспорват въззивната жалба като неоснователна. Посочват, че възраженията във
въззивната жалба са ирелевантни, доколкото процеса е във втората фаза по извършване на
съдебна делба, в която не могат да се инвокират. Молят обжалваното съдебно решение по
извършване на съдебна делба да бъде потвърдено като правилно, законосъобразно и
обосновано.
Великотърновски окръжен съд, като съобрази становищата на страните и развитите
от тях доводи, и след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от активно процесуално легитимирана страна,
срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално
допустима.
При извършената проверка по реда на чл.269 изр.1 от ГПК въззивният съд
констатира, че обжалваното първоинстанционно съдебно решение е валидно и допустимо.
При проверка за неговата правилност по реда на чл.269 изр.2 от ГПК в предметните
предели, очертани с въззивната жалба, въззивният съд счита, че подадената въззивна жалба,
разгледана по същество, е неоснователна, а обжалваното съдебно решение е правилно и
законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.
С влязло в законна сила на 15.10.2019г. съдебно решение №404/08.05.2018г. по Гр.д.
№3195/2017г. по описа на РС – В. Т. е допуснато извършването на съдебна делба между
съделителите С. И. К., М. И. П., И. В. Ч., Д. П. П., Д. Й. П. и Т. Й. П., по отношение на
съсобствените на страните недвижими имоти, а именно на: 1/Нива с площ от 4,999 дка,
3
находяща се в местността „У.“ в землището на с.П., представляваща имот №016009 по КВС,
2/Нива с площ от 2,003 дка, находяща се в местност „С.“ в землището на с.П.,
представляваща имот №150003 по КВС, 3/Нива с площ от 1,973 дка, находяща се в местност
„Б. п.“ в землището на с.М. ч., представляваща имот №001002 по КВС и на 4/Широколистна
гора с площ от 2,999 дка, находяща се в местност „Пожара“ в землище на с.М. ч.,
представляваща имот №080002 по КВС, при граници на делбените имоти, описани в
решението, при следните квоти:
по 1/6 ид. част за всеки един от съделителите С. И. К., М. И. П., И. В. Ч., Д. П. П., Д.
Й. П. и Т. Й. П..
В първо СЗ от делбено производство II фаза ищците М. И. П., С. И. К. и И. В. Ч.,
чрез пълномощника си адв.К. С. от ВТАК, са изразили изрично желание да получат в общ
дял имот от премета на делбата.
В СЗ във втората фаза на съдебна делба в първоинстанционното производство
ответниците Д. П. П., Т. Й. П. и Д. Й. П., редовно призовани, не се явяват, не се
представляват и не вземат становище досежно способа за извършване на съдебната делба.
С удостоверение изх.№СД – 02 – 09 – 9907/19.11.2019г., РС – С. удостоверява, че по
ч.гр.д. №6406/2019г. Т. Й. П. се отказва от наследството на Й. Т. П., който отказ е вписан в
специалния регистър на съда под №188 с определение №4082/18.11.2019г.
В делбено производство II фаза пред първоинстанционният съд е допусната и
изслушана съдебно техническа и оценъчна експертиза /СТОЕ/, като видно от писменото
заключение, изготвено от ВЛ инж.Д., възприето от въззивният съд като пълно, компетентно
и обосновано, допуснатите по съдебна делба недвижими имоти имат обща площ 11,972 дка,
като общата им пазарна оценка е 5230 лв. Видно от СТОЕ, всички делбени имоти са
неподеляеми, като Широколистна гора от 2,999 дка в с.М. ч. е поделяема по площ, но
поради неправилната й форма и невъзможност за достъп, ВЛ предлага да не се поделя на
две части, тъй като, в случай, че се раздели, единият дял ще остане с необичайна форма –
тясна дълга ивица. ВЛ по СТОЕ, поради невъзможност за определяне самостоятелен дял от
имотите за всеки съделител поотделно, е предложило два варианта за извършване на съдебна
делба по колена, както следва:
Първи вариант:
Дял I – 1/Нива от 1,973 дка, местност „Б. п.“ в землището на с.М. ч., имот №001002 по
КВС и 2/Широколистна гора от 2,999 дка в местност „П.“ в землището на с.М. ч., имот
№080002 по КВС, със стойност на дял I от 2630лв., при полагаща се стойност от 2615лв.
Дял II – 1/Нива от 4,999 дка, местност „У.“, в землището на с.П., имот №016009 по
КВС и 2/Нива от 2,003 дка, в местност „С.“ в землището на с.П., имот №150003 по КВС, със
4
стойност на дял II от 2600лв., при полагаща се стойност от 2615лв.
При първи вариант за извършване на съдебна делба получилите дял I следва да
заплатят на получилите дял II сумата от 15лв. за уравнение на дела.
Втори вариант:
Дял I – 1/Нива от 1,973 дка в местност „Б.“ в землището на с.М. ч., имот №001002 по
КВС и 2/Нива от 4,999 дка, местност „У.“ в землището на с.П., имот №016009 по КВС, със
стойност на дял I от 2580лв., при полагаща се стойност от 2615лв.
Дял II – 1/Нива от 2,003 дка, в местност „С.“ в землището на с.П., имот №150003 по
КВС и 2/Широколистна гора от 2,999 дка в местност „П.“ в землище на с.М. ч., имот
№080002 по КВС, със стойност на дял II от 2650лв., при полагаща се стойност от 2615лв.
При втори вариант за извършване на съдебна делба получилите дял II следва да
заплатят на получилите дял I сумата от 35лв. за уравнение на дела.
ВЛ по СТОЕ е предложило извършването на съдебната делба да бъде, съобразно
първи вариант, при който недвижими имоти от едно и също землище се дават в дял на
едното коляно и паричното уравнение е по-малко.
Видно от СТОЕ, пазарната стойност на делбените недвижими имоти е, както следва:
1/имот №016009 по КВС в землището на с.П. – 1000лв., 2/имот №150003 по КВС в
землището на с.П. – 1600лв., 3/имот №001002 по КВС в землището на с.М. ч. – 1580лв.,
4/имот №080002 по КВС в землището на с.М. ч. – 1050 лв.
С обжалваното съдебно решение №115/24.01.2020г. по Гр.д.№3195/2017г. по описа на
ВТРС първоинстанционният съд е обявил окончателен разделителен протокол относно
допуснатите по съдебна делба недвижими имоти, съобразно първи вариант от съставения
проект за разделителен протокол, който съвпада с предложения от ВЛ по СТОЕ първи
вариант за извършване на съдебна делба.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предмет на делото е иск с правно основание чл.34 ал.1 ЗС във втората фаза по
извършване на съдебна делба.
На основание чл.344 ал.1 ГПК в решението, с което се допуска делба, съдът се
произнася по въпросите между кои лица и за кои имоти ще се извърши тя, както и каква е
частта на всеки сънаследник. Въпросите по чл.344 ал.1 от ГПК за разрешени със сила на
присъдено нещо с влязлото в законна сила на 15.10.2019г. съдебно решение
№404/08.05.2018г. по допускане на съдебна делба, което на основание чл.297 ГПК е
5
задължително за съда, който го е постановил, и за всички съдилища, учреждения и общини в
Република България. В този смисъл всички наведени възражения във въззивната жалба,
досежно въпросите по чл.344 ал.1 ГПК, в частност между кои лица следва да се допусне
съдебна делба и приела ли е въззивницата Т. Й. П. останалото наследство от Й. Т. П. и от
там има ли качеството съделител /сънаследник/ са преклудирани от силата на присъдено
нещо на влязлото в законна сила съдебно решение по допускане на делбата по чл.344 ал.1
ГПК и не са предмет на разглеждане в настоящата втора фаза по извършване на съдебна
делба. Независимо от горното, за пълнота във връзка с възраженията във въззивната жалба
съдът излага, че в процесният случай е налице приемане на наследство по смисъла на чл.49
ал.2 ЗН от страна на въззивника Т. Й. П., останало от наследодателя Й. Т. П., доколкото
изявлението й в производството пред първоинстанционният съд във фазата по допускане на
делбата в открито СЗ от 17.04.2018г., че с въззивниците Д. П. П. и Д. Й. П. притежават в
общ дял ½ ид.част от делбените имоти, за които не спори, че са съсобствени между тях и
ищците по делото /въззиваеми страни/, както и упражняването на правото й на въззивна и
касационна жалби срещу решението по чл.344 ал.1 ГПК, безспорно съставлява извършване
на действие, което несъмнено предполага намерението й да приеме наследството. Доколкото
е налице приемане с конклудентни действия на наследството по смисъла на чл.49 ал.2 ЗН от
съделителя Т. Й. П., останало от Й. Т. П., то последващият приемането на наследството
отказ от наследство, вписан по реда на чл.52 ЗН под №188 с определение
№4082/18.11.2019г. в специалния регистър, воден в РС – С., е недействителен. С влизане в
законна сила на съдебното решение по допускане на делбата по чл.344 ал.1 ГПК, чиято
СПН, с която се ползва, погасява правото на иск, са преклудирани, поради което не са
предмет на разглеждане в настоящата втора фаза по извършване на съдебна делба, и всички
релевирани във въззивната жалба възражения, досежно ненадлежно упражняване от ищците
на правото на иск по чл.34 ал.1 ЗС, свързани с ненадлежно учредена представителна власт и
нередовности на ИМ по см. на чл.127 ал.1 т.2,3 ГПК, както и за допуснати процедурни
нарушения в първата фаза по допускане на делбата.
На основание чл.69 ал.2 ЗН, всеки наследник може да иска своя дял в натура,
доколкото това е възможно, като неравенството на дяловете се изравнява с пари. С оглед
цитираното правило на чл.69 ал.2 ЗН, въззивният съд счита, че обжалваното съдебно
решение по извършване на съдебна делба по чл.350 ГПК, с което е съставен и обявен
окончателен разделителен протокол и избран способ за извършване на съдебна делба чрез
теглене на жребий, съобразно първи вариант от проект за разделителен протокол, съвпадащ
с първи вариант, предложен от ВЛ по СТОЕ, е правилно и законосъобразно и като такова
следва да бъде потвърдено.
На основание чл.72 ЗН, при съставяне на дяловете не се допуска разделянето на
нивите на части по-малки от 3 декара, на ливадите на части по-малки от 2 декара и на лозята
и овощните градини на части по-малки от 1 декар. Съгласно чл.2 ал.1 т.1 от Закон за горите,
“Гора“ по смисъла на този закон са земи, заети от горскодървесна растителност с площ не
6
по-малка от един декар. Предмет на съдебна делба са четири недвижими имота между
шестима съделители /по трима от две различни колена/, при равни права на страните от по
1/6 ид.част, като три от делбените имоти са ниви, а четвъртият е широколистна гора. Според
писменото заключение, изготвено от ВЛ по СТОЕ, при съблюдаване на правилото по чл.72
ЗН, трите ниви, предмет на съдебна делба, са неподеляеми, съобразно правата на страните.
Широколистна гора от 2,999 дка в местност „П.“ в землището на с.М. ч., представляваща
имот №080002 по КВС, видно от СТОЕ, е поделяема на две части, съобразно площта й,
доколкото не се допуска разделяне на гори на части по-малки от 1 дка, но формата на имота
е неправилна и достъпът по гората е от югоизток, като, според ВЛ, в случай, че се раздели,
единият дял ще остане с необичайна форма – тясна дълга ивица, поради което ВЛ
заключава, че имотът не може да се подели удобно и в този смисъл е неподеляем, като
въззивният съд въприема заключението на ВЛ по СТОЕ в тази му част, поради което
приема, че широколистна гора, предмет на съдебна делба, е неподеляема. В тази връзка
съдът съобрази, че поделянето на широколистната гора, предмет на съдебна делба, не само,
че не е удобно, което се доказва от СТОЕ, но и при евентуалното й поделяне на две части,
недвижимите имоти, предмет на съдебна делба, ще станат нечетен брой /пет на брой/, при
което при избор на способ за съдебна делба чрез теглене на жребий по колена, доколкото
броя на делбените имоти не е равен на броя на съделителите, в единия дял по коляно ще се
паднат три имота, а във втория дял по коляно – два имота, което ще доведе до по - голям
размер на парично уравнение на дяловете.
Целта на закона, изводима от разпоредбата на чл.69 ал.2 изр.1 ЗН, е всеки съделител
/сънаследник/ да получи своя дял в натура, доколкото това е възможно, като неравенството
на дяловете се изравнява с пари. В процесният случай броят на делбените имоти, които са
неподеляеми, е по – малък от броя на съделителите, поради което не е възможно
обособяването на реален дял за всеки от съделителите. При съблюдаване на принципа,
залегнал в чл.69 ал.2 изр.1 ЗН, доколкото съсобствеността върху делбените имоти, които са
четен брой, е възникнала от наследяване /от сънаследници от две различни колена/ и
квотите в съсобствеността на съделителите са равни, като броят на делбените имоти е по-
голям /и е четен на брой/ от броя на сънаследниците, групирани по колена, и от делбените
имоти могат да бъдат обособени дялове за всяко от двете колена, съдът счита, че
обжалваното първоинстанционно съдебно решение по чл.350 ГПК, с което е избран способ
за извършване на съдебна делба, посредством теглене на жребий по колена, е правилно и
законосъобразно. Изрично съгласие за поставяне в общ дял е дадено от съищците в
първоинстанционното производство във фазата по извършване на съдебна делба, като
липсата на съгласие от съответниците /въззивници/ за разпределение по колена, както
правилно се е позовал и първостепенният съд, съдебната практика безпротиворечиво
приема, че не е пречка за извършване на делбата чрез теглене на жребий по колена,
доколкото нормата на чл.69 ал.2 ЗН не изисква за извършването на делбата чрез
разпределение по колена съгласие от тези, на които се разпределя в общ дял. Това е така,
тъй като при делбата на наследството, оставено от общия наследодател, наследниците по
7
коляно участват на мястото на прекия си наследодател и те биха получили общ дял, ако той
би участвал. Обстоятелството, че делбата се извършва по-късно след смъртта на преките
наследници не следва да се отразява върху възможността на живите преки наследници да
получат реален дял. /Така Решение №138/14.03.2012г. по гр. д. №609/2011г., I гр. о. на ВКС,
Решение №140/10.11.2014г. по гр.д. №3254/2014г., II гр. о. на ВКС/.
Или в обобщение, доколкото в процесният случай в делбата участват наследници от
различни две колена и делбените имоти не могат да се поделят на толкова дяла, колкото са
съделителите, но е възможно, установено от СТОЕ, обособяване на дялове за всяко от
наследствените две колена, то съдебната делба следва да се извърши по колена. Съдът
счита, че правилно с обжалваното съдебно решение по чл.350 ГПК е съставен и обявен
окончателен разделителен протокол, съобразно първи вариант от проекта на разделителен
протокол, съставен по реда на чл.347 ГПК, съвпадащ с първи вариант от писменото
заключение на ВЛ по СТОЕ, на стр. 12, задача 4 от СТОЕ, предложен и от ВЛ като вариант,
по който да се извърши делбата, при който в дял I на обща стойност 2630лв. се разпределят
имоти № 001002 и №080002 по КВС, двата в землището на с.М. Ч., респ. в дял II на обща
стойност от 2600лв. се разпределят имоти №016009 и №150003 по КВС, двата в землището
на с.Пчелище, при който получилите дял I следва да заплатят на получилите дял II за
уравнение на дела сумата от 15лв., който I вариант е по-удачен от втори вариант за делба,
съгласно изготвената СТОЕ, и в интерес на съделителите, тъй като, според избрания първи
вариант, в дял на всяко наследствено коляно се разпределят имоти от едно и също землище
и следващото се съгласно чл.69 ал.2 изр.2 ЗН парично уравнение от 15лв., което получилите
дял I следва да заплатят на получилите дял II, е по-малко по размер от паричното уравнение
от 35лв. по вариант II.
Оплакването във въззивната жалба за некоректност на оценката на делбените имоти
от ВЛ по СТОЕ и формирането на дяловете е неоснователно и недоказано. Изготвеното
писмено заключение от ВЛ инж.Д. по СТОЕ в първоинстанционното производство,
неоспорено от страните пред РС, въззивният съд, вкл. и в частта относно пазарната оценка
на делбените имоти, възприема като пълно, компетентно и обосновано. В т.2 от писменото
заключение на ВЛ по СТОЕ подробно е посочено, че определянето от ВЛ на пазарната
стойност поотделно за всеки от делбените имоти е съобразно регионалния пазар на земя към
датата на оценката, местоположението, спецификата на имота, от една страна, и базисната
пазарна цена на земята, определена по нормативен път – от друга. Действително делбените
имоти №150003 по КВС на с.П. и №001002 по КВС на с.М. ч. се намират в землищата на
различни населени места, находящи се на различно отстояние от гр.В.Т., като, макар и имот
№001002 по КВС на с.М. ч. да е на 300м. от главен път С. – В., същият е VII категория, за
разлика от имот №150003 по КВС на с.П., който се намира на 2800м. югоизточно от
населеното място и не граничи с път с трайна настилка, но е III категория. Предвид
съвпадение в правните изводи на въззивна и първа инстанции, обжалваното съдебно
решение №115/24.01.2020г., постановено по реда на чл.350 ГПК по Гр.д.№3195/2017г. по
8
описа на ВТРС се явява правилно и законосъобразно, вкл. и в частта на разноските, и като
такова следва да бъде потвърдено, респ. въззивната жалба отхвърлена като неоснователна и
недоказана.
Водим от горното и на основание чл.271 ал.1 пр.1 от ГПК, В. окръжен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №115/24.01.2020г., постановено по Гр.д.№3195/2017г. по
описа на РС – В. Т.
Решението подлежи на касационно обжалване от страните при наличие на
предпоставките по чл.280 ал.1 от ГПК в едномесечен срок от връчването му, пред
Върховния касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9