Р Е Ш Е Н И Е
Номер
……….. 21.04.2021
г. град К.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
К. районен съд II граждански състав
На двадесет
и втори март Година две хиляди двадесет и първа
В публичното
заседание в следния състав
Председател: С.Г.
Секретар: М.М.
Прокурор:
като
разгледа докладваното от районен съдия Г. гражданско дело № 615 по описа за
2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
В исковата
молба пълномощникът на ищцовото дружество юриск. Т. К. заявява, че на
02.10.2013 г. дружеството им е депозирало заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК вх. № 3320595 срещу В.И.Г., чрез законен
представител: И.М.Г. и И.М.Г. за сумата 4 690,45 лв. от които 4 220.55 лв. -
главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за
периода от м. 05.2011 г. до м. 05.2013 г., и 469.90 лв. - законна лихва за
забава от 01.07.2011 г. до 20.08.2013 г., като претендират и законната лихва
върху главницата до окончателното изплащане на задължението, направените по
делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. С
определение, постановено по гр. дело № 16138/2013 г. по описа на СРС, 91 състав
е уважено искането им и е издадена заповед за изпълнение срещу длъжника. В
срока по чл. 414 от ГПК ответниците са депозирали възражение срещу заповедта за
изпълнение, с оглед на което със съобщение, получено от дружеството им на
19.03.2014 г., съдията докладчик по цитираното дело им е указал, че дружеството
им може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок, като довнесе
дължимата държавна такса.
С оглед
изложеното, в законоустановения срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК, предявяват иск
за установяване на вземането им за консумирана и незаплатена топлинна енергия
/ТЕ/ срещу В.И.Г., чрез законен представител: И.М.Г. и И.М.Г. като потребители
на ТЕ за топлоснабден имот, находящ се в - ***, за периода от м. 05.2011 г. до
м. 05.2013 г.
Основанията,
обстоятелствата и фактите, от които произтича вземането им са следните:
В.И.Г., чрез
законен представител: И.М.Г. и И.М.Г. са потребители на топлинна енергия /ТЕ/
за битови нужди по смисъла на § 1, т. 42 от ДР на Закона за енергетиката /ЗЕ,
обн. ДВ. бр. 107 от 09.12.2003 г., изм., ДВ. бр. 18 от 05.03.2004 г., изм., ДВ.
бр. 18 от 25.02.2005 г., изм. ДВ. бр. 95 от 29.11.2005 г., изм. ДВ., бр. 30 от
11.04.2006 г., изм. ДВ., бр. 65 от 11.08.2006 г., изм. ДВ., бр. 74 от
08.09.2006 г./ съгласно който "потребител на енергия или природен газ за
битови нужди" е физическо лице - собственик или ползвател на имота, което
използва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода иди пара
за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване за домакинството си.
Съгласно чл.
150, ал. 1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия за битови нужди от
топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия
/ОУ/ за продажба на топлинна енергия от "Т. С.“ АД на потребители за
битови нужди в гр. С., които се изготвят от "Т.С." ЕАД и се одобряват
от Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет. Същите влизат
в сила в едномесечен срок след публикуването им в един централен и един местен
ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и
потребителите на топлинна енергия, без да е необходимо изричното им приемане от
страна на потребителите. С тези общи условия се регламентират търговските
взаимоотношения между потребителите на топлинна енергия и Дружеството: правата
и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и
заплащане на топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на
задълженията и др.
Ответниците не
са упражнили правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ (чл. 106а, ал. 3 от ЗЕЕЕ) и
спрямо тях са влезли в сила Общи условия за продажба на топлинна енергия от
"Т.С." ЕАД на потребители за битови нужди в гр. С., одобрени с
Решение № ОУ-021/22.04.2002 г. и Решение № ОУ-026/11.05.2002 г.на ДКЕВР,
публикувани във в-к „Н." и в-к „Д." на 23.05.2002 г., в сила от
22.06.2002 г.; Общи условия за продажба на топлинна енергия от "Т.С."
ЕАД на потребители за битови нужди в гр. С., одобрени с Решение №
ОУ-067/12.12.2005 г. на ДКЕВР, публикувани във в-к „Пари" на 23.12.2005
г., в сила от 22.01.2006 г.; Общи условия за продажба на топлинна енергия от
"Т.С." ЕАД на потребители за битови нужди в гр. С., одобрени с
Решение № ОУ-002/07.01.2008 г. на ДКЕВР, публикувани във в-к „Д." на
14.01.2008 г., в сила от 13.02.2008г. В раздел VII от ОУ - „Заплащане на
ТЕ", чл. 32, ал. 1 е определен реда и срока, по който купувачите на ТЕ /в
т.ч. и ответниците/, са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а
именно: в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В този
смисъл, задължението на ответниците за заплащане на дължимите от тях суми в
размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е най-късно до края на
текущия месец, следващ месеца на доставката на ТЕ.
С изтичането
на последния ден от месеца същите са изпаднали в забава за тази сума - чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Ответниците,
видно от приложеното извлечение от сметки за абонатен № 028135 са използвали
доставяната от дружеството топлинна енергия през периода от м. 05.2011 г. до м.
05.2013 г. „Т.С." ЕАД е изпратила покана за доброволно изпълнение на
задължението до длъжниците, с която същите били уведомени за размера на
дължимите суми, както и че ако сумите не бъдат заплатени доброволно в 7-дневен
срок, ще бъдат предприети действия за събирането им по съдебен ред. Въпреки
отправената от тях писмена покана да заплати доброволно дължимата сума и
обезщетение за неизпълнение в размер на законната лихва от деня на забавата до
изплащането й, съгласно чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, ответникът не е погасил
задължението си.
Заявява, че на
основание чл. 139 от Закона за енергетиката, разпределението на топлинна
енергия между потребителите в сграда-етажна собственост се извършва по
системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице вписано в
публичния регистър по чл. 139а. Сградата-етажна собственост, в която се намира
имота на ответниците е сключила договор за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия с фирма „Т.С." ЕООД, в изпълнение на
разпоредбата на чл. 1386 от Закона за енергетиката. Съгласно чл. 155, ал. 1, т.
2, сумите за ТЕ за процесния имот са начислявани от "Т. С." АД по
прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период са изготвяни
изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение на топлинна
енергия в сградата - "Т.С." ЕООД на база реален отчет на уредите за
дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл. 71 от Наредба № 2 от
28 май 2004 г. за топлоснабдяването /издадена от министъра на енергетиката и
енергийните ресурси, обн. ДВ, бр. 68 от 03.08.2004г./ и Наредба № 16-334 от
06.04.2007г. за топлоснабдяването /обн. ДВ. бр. 34от 24.04.2007г./.
За имота на
ответницата били издадени изравнителни сметки, които прилагат като
доказателство в подкрепа на твърденията им, че сумите за топлинна енергия за
процесния имот, са начислени по действителен разход на уредите за дялово
разпределение, инсталирани на отоплителните тела в имота. Сочи, че съгласно
Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди в случай, че
резултатът от изравнителните сметки е сума за доплащане, то тя се прибавя към
първата дължима сума за процесния период. В случай, че резултатът от
изравнителната сметка е сума за възстановяване, то от нея служебно се приспадат
просрочените задължения, като се започне от най-старото.
Моли съда да
постанови решение, с което да признаете за установено по отношение на В.И.Г.,
чрез законен представител: И.М.Г. и И.М.Г., че дължат на „Т.С." ЕАД сума
за консумирана топлинна енергия в общ размер на 4 690.45 лв., от които 4 220.55
лв. - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/
за периода от м. 05.2011 г. до м. 05.2013 г., и 469.90 лв. - законна лихва за
забава от 01.07.2011 г. до 20.08.2013 г., ведно със законната лихва от
02.10.2013 г. датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК с вх. № 3320595/02.10.2013 г., до окончателното
изплащане на сумите. Претендира присъждането на разноски.
В случай, че в
първото по делото заседание представител на дружеството не се яви, то молят да
бъде даден ход на делото и същото да се гледа в тяхно отсъствие.
С определение
на съда от 24.11.2014 г., постановено по гр.д. № 21574/2014 г. по описа на СРС,
30 състав е прекратено производството в частта, в която са предявени искове
срещу И.М.Г..
С молба от
10.1.22014 г. по описа на СРС ищцовото дружество, чрез юриск. Ж. Ж. уточнява,
че задължението на В.И.Г. е в размер на ¼ от общото задължение, а именно
1 172,61 лева, от които 1 055,14 лева – главница, представляваща стойност
на незаплатената топлинна енергия за периода 05.2011 г. – 05.2013 г. и 117,48
лева – законна лихва за забава от 01.07.2011 г. до 02.07.2013 г.
С молба вх. 0
262389/28.10.2020 г. по описа на Районен съд – К. юриск. Ж. Г., в качеството му
на пълномощник на ищцовото дружество заявява,
че спрямо ответника В.И.Г. претендират ¼ от общата сума, за която е
издадена заповед за изпълнение, а именно: сумата от 1 055,14 лева за
периода 05.2011 г. до 05.2013 г., представляваща главница за доставената от
дружеството топлинна енергия, ведно със законната лихва за периода от
02.10.2013 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за забава в размер на
117,48 лева за периода 01.07.2011 г. до 20.08.2013 г.
В
срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор адв. Н. Т., в качеството ѝ
на особен представител на ответника В.И.Г., с който заявява, че счита
предявения иск за недопустим, по следните съображения:
Искът е недопустим за
предявяване срещу ответника В.И.Г. поради отсъствие на пасивна процесуална
легитимация. Собственици на апартамента, до който е доставяна топлинна енергия
(ТЕ) са родителите на ответника, а самият той към момента на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК и на издаване на заповедта за изпълнение -
02.10.2013 г. е непълнолетен. От исковата молба и приложенията към нея не става
ясно защо ищцовото дружество насочва претенцията си към
непълнолетния/недееспособен тогава В.И.Г..
Ищецът е пропуснал срока
по чл. 415, ал.1 от ГПК (в сила до 2017 г., а към настоящия момент ал. 4).
Видно от л. 31 и л. 32 по ч.гр.д. 16138/2013 г. на СРС ищецът е уведомен от
съда за подаденото от длъжниците възражение на 19.03.2014 г., а настоящият иск
е предявен едва на 22.04.2014 г., заповедният съд също е уведомен за предявения
иск на 22.04.2014 г. - след изтичане на едномесечния срок по чл. 415 от ГПК за
предявяването му.
В случай, че съдът счете
иска за допустим, заявява, че го оспорва изцяло по основание и размер.
Счита за безпочвени
твърденията в ИМ, че била изпратена покана за доброволно изпълнение до
длъжниците, с която същите били уведомени за размера на дължимите суми. При
липса на изрично уведомление и покана до ответника за дължимите суми той няма
как да знае за тях, още по-малко да изпълни. По време на сключване на договора
за достъп до ТЕ на 08.07.2002 г., както и на купуване на жилището от неговите
родители на 23.06.2004 г., той е бил малолетен, съответно 5 и 7 годишен.
Предвид гореизложените
съображения, моли съда да отхвърли предявения срещу В.И.Г. иск като недопустим,
алтернативно като неоснователен и недоказан.
С оглед на това, че е
особен представител на ответника и няма връзка с него, не би могла да сочи нови
доказателства и ще се ползва от представените от ищеца такива.
Не възразява да се приемат
и приложат по делото представените с исковата молба писмени доказателства,
както и да се уважат доказателствените искания. В съдебно заседание адвокат Н. Т.
Моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан. Подробни
съображения излага в писмена защита по делото.
Третото лице помагач на страната на
ищеца „Т.“ ЕООД представя индивидуална справка за отопление и топла
вода за абонатен номер 28135 за отчетен период 01.05.2011 – 30.04.2012;
индивидуална справка за отопление и топла вода за абонатен номер28135 за
отчетен период 01.05.2012 – 30.04.2013; документ за главен отчет аб. № 28135 за
периода 01.05.2011-30.04.2012; протокол от 07.05.2020 г.
Съдът
като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, намира за
установено следното от фактическа страна:
Видно от приложеното частно гражданско дело
№16138/2013 г. по описа на Районен съд – С., на основание чл. 410 от ГПК съдът
е издал заповед за изпълнение от
02.10.2013 г. в полза на Т.С. ЕАД за изпълнение на парично задължение срещу
длъжника В.И.Г. и длъжника И.М.Г. да заплатят разделно на
кредитора както следва: В.И.Г., със законен представител И.М. – ¼ и И.М.Г.
– ¾ от сумите: 4 220,55 лева
за доставена от дружеството топлинна енергия през периода от месец май
05.2011 г. до месец май 2013 г., ведно със законната лихва за периода от 02.10.2013
г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 469.90 лева за
периода от 01.07.2011 г. до 20.08.2013 г. и 376 лева разноски по делото.
В
срока по чл. 414 ГПК е постъпило писмено възражение от длъжниците И.М.Г. и В.И.Г., че не дължат изпълнение по издадената заповед
за изпълнение по ч.гр.дело № №16138/2013
г. по описа на Районен съд – С., което е
обусловило правния интерес на ищеца от завеждане на настоящия специален
установителен иск по чл. 422, ал. 1 от
ГПК.
С
влязло в сила определение от 24.11.2014г., постановено
по гр.дело № 21 574 по описа на С. районен съдът е прекратил производството в частта , в
която са предявени искове срещу ответника И.М.Г..
С
нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот ***. по описа на нотариус
В. В., с рег.№ на НК, с район на действие С. районен съд е обективиран договор
за покупко-продажба съгласно, който С.Т.
и М.И.С. в качеството им на продавачи от една страна, а от друга страна И.М.Г.
и съпругата му А.И.С. купуват следния недвижим имот апартамент ВВ2, находящ се в град С., район *** в жилищна
сграда на блок на *** етаж на сградата,
със застроена площ от 97 кв.м.
По
делото е представен договор
№2501/08.07.2007 сключен между „Т.“ ЕООД и Етажна собственост с адрес град С., ***
и протокол от Общо събрание на етажните собственици от 02.07.2002г. В
приложения списък на етажните собственици
е посочено лицето С.Т.С. за имот ет.1, ап.1.
Представено
е и заявление – декларация от И.М.Г. до „Т. С.“ АД за откриване на партида за
имот находящ се в ***.
По
делото е представен нотариален акт *** по описа на нотариус Ц. З., с рег.№ на
НК, с Районен съд – С. за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот.
От същия се установява, че И.М.Г. и А.И.С-Г. учредяват договорна ипотека в
полза на ДСК ЕАД за обезпечаване на кредит отпуснат на И.М.Г..
С
постановление от 01.11.2010г. по описа
на ЧСИ М. М., с рег. № е наложена
възбрана върху 1 /2 ид.ч от процесния недвижим имот за обезпечение на вземане
срещу И.М.Г..
С
постановление за възлагане на недвижим имот от 06.06.2013г. по изпълнително дело
20127900400679, на основание и по реда на чл.492 от ГПК е обявено за купувач трето лице на процесния
недвижим имот. В същото постановление И.М.Г. е посочен като собственик на
имота, а В.И.Г. действащ лично и със съгласието на баща си И.М.Г. като
ипотекарен длъжник.
Представени
са извлечения от сметки за дялово разпределение за аб.№ 28135, както и
извлечение от сметки на И.М.Г. и В.И.Г. за топлоснабден имот находящ се в град С.,
***, апартамент към месец август 2013г.
Общо задължението е в размер на 4 670.24 лева от които 4 202.19 лева
лева и 468.05 лева лихва.
По делото е назначена и изслушана
съдебно-счетоводна експертиза, която е депозирала писмено заключение, което не
е оспорено от страните, чието заключение съдът възприема като компетентно и
добросъвестно изготвено. От заключението се установява, че аб. № е открит на името на И.М.Г. и В.И.Г., чрез
законен представител И.М.Г. за обект №, абонат № за имот, находящ се в град С., , за периода
месец май 2011 до месец май 2013 г. При проверката не са установени плащания на
суми от ответника по процесната партида и касаещи посочения в исковата молба
период. Съгласно приложеното извлечение от сметки за аб. № 28135 ответникът е
използвал топлинна енергия за процесния период за общо 4 220,55 лева,
която не е платена, като са издадени фактури, подробно описани в заключението,
в размер на общо 4 220,55 лева (главница) по номера и периоди, и
стойности. Вещото лице сочи, че изравнителните сметки, изготвени от „Т.с.“ ЕООД
за описания в исковата молба имот, за процесния период са отразени в
информационната система на „Т.“ ЕАД. Дължимата сума на аб. №, с адрес: град С.,
към 01.03.2021 г. за топлинна енергия за процесния период – главница, съобразно
действащите цени за топлинна енергия през процесния период е общо 3 729,55
лева, по отделни пера: 2 258,58 лева – сума за топлинна енергия за
отопление, 423,70 лева – сума за топлинна енергия отдадена от сградна
инсталация, 1 047,27 лева – сума за топлинна енергия за БГВ. Вещото лице
сочи, че законната лихва върху главниците (дължимите суми в размера посочен в
ежемесечно получаваните фактури), считано от 1-во число на месеца, следващ
следващия месец на доставката на топлинна енергия до 20.08.2013 г. (датата на
поканата) е общи 469,90 лева.
При така
установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи :
Предявените
искове са с правно основание чл. 422 вр. с 415 вр. с чл. 124 ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 ЗЗД – за установяване съществуване на
вземания за заплащане на стойност на доставена топлоенергия за битови нужди за
имот в сграда - етажна собственост и за обезщетение за забавено изпълнение, за
които е издадена заповед за изпълнение по реда на глава ХХХVІІ ГПК.
Действащата
към периода на облигационните отношения между страните нормативна уредба, която
ги урежда се съдържа в Закона за енергетиката (ЗЕ) и Наредба № 16-334
от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г.).
Съгласно
нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ – в редакцията, действала до
17.07.2012 г., "потребители на топлинна енергия" са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, а по силата на легалното определение, дадено в § 1, т. 42 от ДР
(отм.); ; на ЗЕ, действаща до 17.07.2012 г., "потребител на енергия или
природен газ за битови нужди" е физическо лице – собственик или ползвател
на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща
вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен
газ за домакинството си. След отмяната на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на
ЗЕ от 17.07.2012 г., се въвежда понятието "клиент на топлинна
енергия", което е еквивалентно по смисъл на понятието "потребител на
топлинна енергия". Съгласно новата редакция на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, действаща в исковия период от време
– от м. 05. 2015 г. до м. 04. 2018 г. вкл., всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна
енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.
Отношенията
между доставчиците и потребителите на топлинна енергия за исковия период са
регламентирани в Закона за енергетиката /ЗЕ/. Предвид установените в същия
правила, за да бъде обвързано едно лице от договор за продажба на топлинна
енергия с топлопреносно предприятие при публично известни общи условия, същото
следва да има качеството на потребител/клиент на топлинна енергия за битови
нужди.
Съдът
приема, че по делото е установено че ищецът е енергийно предприятие, доставящо
топлинна енергия. "Т.С. " ЕАД е дружество регистрирано по Търговския закон
и вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията с предмет на дейност
производство на топлинна енергия, пренос на топлинна енергия, производство на
топлинна и електрическа енергия и други дейности обслужващи основните.
От
представените писмени доказателства, а именно нотариален акт за покупко –
продажба на недвижим имот *** по описа на нотариус В. Василева, с рег.№ на НК,
с район на действие С. районен съд, че относно процесния топлоснабден имот
носители на правото на собственост са лицата И.М.Г. и съпругата му А.И.С. По
делото няма доказателства правото на собственост върху процесния недвижим имот
да е прехвърлено на ответника В.И.Г. през исковия период посочен в исковата
молба. По делото е установено, че с постановление за възлагане на недвижим имот
от 06.06.2013г. по изпълнително
дело 20127900400679, на основание
и по реда на чл.492 от ГПК е обявено за
купувач трето лице на процесния недвижим имот. Установи се по делото, че И.М.Г.
е подал молба-декларация, с която е заявил желание да се открие партида при
топлопреносното предприятие на негово име. Ето защо липсва каквото и да е било
основание да бъде ангажирана отговорността на В.И.Г. за заплащане на дължими
суми за топлинна енергия в процесния имот. По делото няма ангажирани доказателства
същия да е собственик или титуляр на вещно право. По изложените съображения
съдът приема, че В.И.Г. не е бил потребител по смисъла на чл. 153 от ЗЕ и не е легитимиран да отговаря за
задължения, възникнали на това основание. По делото липсват доказани права в
собствеността на процесния имот по отношение на В.И.Г..
Следователно
не е установено по делото, че ответника има качеството на потребител на
топлинна енергия за битови нужди за процесния имот по смисъла на §1, т.42 ЗЕ, поради което не дължи претендираните
суми, а предявения спрямо него установителен иск следва да се отхвърли като
неоснователен.
С
оглед неоснователността на претенцията за главница неоснователен е и
акцесорният иск за мораторна лихва по чл. 86 ЗЗД.
По
отношение на разноските:
При този изход на спора ищцовата
страна няма права на разноски.
Воден от
горните мотиви съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения от „Т.С.“
ЕАД, ЕИК:***, седалище и адрес на управление *** против В.И.Г., ЕГН- **********,
с адрес ***, иск за установяване съществуването на вземането за сумите:
1 055.14 лева главница, явяваща се 1/4 от общо дължимата 4 220,55
лева главница, представляваща стойността на неплатена топлинна енергия, за
периода м.05.2011г. до м.05.2013г. за топлоснабден имот-апартамент №, находящ
се в град С., , абонатен №, ведно със законната лихва от 02.10.2012 г. до
окончателното изплащане и 117.48 лева мораторна лихва за забава, явяваща се 1/4
от общо дължимата 469.90 лева мораторна лихва за забава, за периода
01.07.2011г. до 20.08.2013г., за които вземания е издадена заповед от 02.10.2013г.
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, по частно гражданско дело №16138/2013 г. по
описа на С. районен съд, като неоснователен.
Решението е
постановено при участието на трето лице помагач „Т.С.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от М.П.С. и С.М.С. на страната
на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд – С. с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия :