О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 266
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. ПЛОВДИВ
31.07.2020
г .
Пловдивският апелативен съд, търговско отделение в закрито
заседание от тридесет
и първи юли през две хиляди и двадесета година , в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕСТОР СПАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ БРУСЕВА
РАДКА
ЧОЛАКОВА
като разгледа докладваното от съдия Радка Чолакова, ч. т. дело № 401 описа на ПАС за 2020 г., установи следното:
Производството по реда на чл. 274,ал.1,т.1 от ГПК.
Обжалва се
определение №1187 от 16.06.2020 г., постановено от Окръжен съд Пловдив по т.д.
№ 94/2020 г., с което е върната исковата молба на ищеца и е прекратено
производството по делото, тъй като не са отстранени нередовностите на исковата
молба.
Частният жалбоподател З.к.Л.и. АД, чрез
юрисконсулт С.Л., е останала недоволна от така постановеното определение, Счита, че то е
неправилно, тъй като не е получила разпореждането от 04.03.2010 г., както и каквото и да е друго съобщение за издаване на поисканото с исковата молба
съдебно удостоверение. Поискала е да бъде уведомена за издаденото съдебно
удостоверение, както и да бъде определен срок след издаването му, който да е
достатъчен за снабдяване с доказателства въз основа на издаденото съдебно
удостоверение.
Моли да се отмени обжалваното определение, след
което делото да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Пловдивският апелативен съд, след преценка на
частната жалба и данните по делото, както и във връзка с изложените в частната
жалба оплаквания, приема за установено следното:
Определението е връчено на страната на
10.07.2020 г., а частната жалба срещу него е постъпила по пощата на 16.07.2020
г. Подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен
акт. Ето защо и на основание чл.274,ал.1,т.1 от ГПК, тя е допустима и следва да се разгледа по същество.
Видно от данните по делото Застрахователната
компания е предявила иск срещу наследниците
на Д. С. П., виновен за ПТП от 24.03.2012 г. на пътя между с.С. и с.П.,
при което е загинал. Моли те да бъдат осъдени за сумата от 55 000 лв., изплатено
застрахователно обезщетение на Г. С. З., също участник в ПТП.
Ищецът е поискал издаване на съдебно
удостоверение , по силата на което да се снабди от Община П. с удостоверение за
наследници на Д. С., както и с данни за ЕГН и адреси.
Исковата молба е оставена без движение, като е
определен едноседмичен срок за отстраняване на констатираните нередовности. Определението
на съда е връчено на ищеца на 21.02.2020 г.
Ищецът е подал молба за отстраняване на
нередовности, с която е поискал издаването на
поисканото в исковата молба съдебно удостоверение, както и да му се даде подходящ срок за посочване на ответниците
и уточняване каква сума ще търси от всеки ответник. С разпореждане №2468 от
04.03.2010 г. съдът е разпоредил издаване на
исканото съдебно удостоверение, както и е удължил срока за представяне на удостоверението с още
един месец, считано от изчитане на първоначално определения срок. Исканото
съдебно удостоверение е издадено и приложено в кориците на делото.
Въз
основа на така установената фактическа обстановка, следва да се приеме, че е издадено исканото съдебно
удостоверение и е удължен срокът за посочване на ответниците, съответно уточняване
на претенциите срещу тях. Определен е 1 месечен срок, считано от изтичане на
първоначално определения срок. Този срок започва да тече на 29.02.2020 г. и
изтича на 30.03.2020 г. при условието на чл.60,ал.4 от ГПК.
В рамките на посочения срок е обявено
извънредно положение за периода 13.03.2020 г. – 13.05.2020 г. Съгласно чл.3 от
Закон за мерките и действията по време
на извънредното положение, спират да текат процесуалните срокове по съдебни
дела, считано от 13.03.2020 г. до отмяна на извънредното положение. Така и при
условието на чл.60,ал.4 от ГПК срокът за представяне на удостоверението и за
отстраняване на нередовностите на исковата молба изтича на 01.06.2020 г. За
периода 29.02.2020 г. – 01.06.2020 г. ищецът не е предприел действия по делото,
вкл. не е поискал удължаване на срока за отстраняване на нередовности.
Обжалваното определение е постановено на 15.06.2020 г.
При искане за издаване
на съдебно удостоверение, поискалата го страна сама следи за неговото издаване.
Съгласно практиката на ВКС по приложението на разпоредбите в чл. 63, ал. 1 и ал. 2 ГПК - определение
по ч. т. д. № 441/2010 г. на ВКС, ІІ т. о., постановено по реда на чл.
274, ал. 3 ГПК, определение по ч. т. д. № 441/2010 г. на ВКС, ІІІ г. о. по чл. 274,
ал. 3 ГПК и др., съдът не следва да уведомява страната за разпореждането, с
което се уважава или не се уважава искане за продължаване на срока по чл. 63, ал. 1 ГПК. В посочените съдебни
актове се приема, че страната сама следи за произнасянето на съда във връзка с
молбата за продължаване на срока и препис от разпореждането не следва да и се изпраща, тъй като разпореждането не подлежи на
самостоятелен инстанционен контрол. В случая частният жалбоподател е следвало
да следи за произнасянето от съда по молбата му за издаване на съдебно
удостоверение и за продължаване на срока, а с оглед разпореждането от 04.03.2020 г. – да следи за датата, на която е издадено от съда
и приложено по делото поисканото от него съдебното удостоверение.
Ето защо,
неоснователни се
явяват аргументите на жалбоподателя в
частната му жалба с оглед изложените по-горе мотиви. Същата следва да се остави
без уважение. Обжалваният съдебен акт
следва да се потвърди, като правилен и законосъобразен.
Водим от
гореизложеното, Апелативният съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение №1187 от
16.06.2020 г., постановено от Окръжен съд Пловдив по т.д. № 94/2020 г. за
връщане на исковата молба и прекратяване на производството по делото.
Определението е неокончателно
и може да се обжалва с частна касационна
жалба пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.