№ 319
гр. гр. Д., 04.11.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – Д. в закрито заседание на четвърти ноември през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Галина Д. Жеч**а
Членове:Калина Т. Д.а
Георги М. Павлов
като разгледа докладваното от Калина Т. Д.а Въззивно частно наказателно
дело № 20223200600276 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.243 ал.7 и ал.8 от НПК.
Производството е образувано по частен протест на Районна прокуратура - Д., ТО - Б.,
срещу Определение № 66 от 29.06.2022г., постановено по ч.н.д. № 109/2022г. по описа на
Районен съд – Б., с което е отменено изцяло Постановление на Районна прокуратура - Д.,
ТО - Б. от 08.04.2022г. за прекратяване на наказателното производство по досъдебно
производство № 96/2020г. по описа на РУ на МВР - А., образувано и водено за
престъпление по чл.209 ал.1 от НК.
Протестът е депозиран в срок и е допустим, като с него се навеждат доводи за
неправилно тълкуване на фактите и доказателствата по делото в мотивите на
определението на БчРС. Отправеното до съда искане е цитираното по-горе определение
да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.
Д.кият окръжен съд, след като направи цялостна проверка на приложените
към делото доказателства, атакуваното определение на БчРС, както и на изложеното в
протеста, установи следното:
Производството пред първата съдебна инстанция е образувано по реда на чл.243 ал.4,
ал.5 и ал.6 от НПК по повод жалба от Ж. Д. Ж., ЕГН - ********** от гр.В., срещу
Постановление на ДРП, ТО - Б. от 08.04.2022г. за прекратяване на наказателното
производство по ДП № 96/2020г. по описа на РУ на МВР - А., образувано и водено за
престъпление по чл.209 ал.1 от НК.
Първоначално Преписка № 568/2019г. по описа на Районна прокуратура – Б. е била
образувана във връзка с постъпила по компетентност в БчРП преписка от РП - В., която
е била образувана по жалба от Ж. Д. Ж. от гр.В. срещу З.М.Д. от гр.Д. за **ентуално
1
извършено престъпление по чл.209 и сл. от НК. С постановление от 11.11.2019г.,
прокурор при БчРП отказал да образува наказателно производство, тъй като при
проверката по преписката не били събрани достатъчно данни за извършено
престъпление от общ характер.
По постъпила жалба от Ж. Д. Ж. от гр.В. срещу постановлението на РП - Б. от
11.11.2019г. по преписка № 568/2019г., с Постановление от 02.04.2020г. Окръжна
прокуратура - Д. отменила това постановление като неправилно и незаконосъобразно,
приемайки, че не е била извършена пълна и задълбочена проверка по преписката и дала
указания за изясняване на обстоятелствата и твърденията на жалбоподателя.
С Постановление от 23.07.2020г. на РП – Б., отново било отказано да бъде образувано
наказателно производство, тъй като не били събрани достатъчно данни за извършено
престъпление от компетентността на БчРП, тъй като се касаело за изцяло гражданско -
правни отношения. Това постановление отново било обжалвано пред ДОП, като с
Постановление от 27.11.2020г. на прокурор при ДОП, постановлението на РП - Б. за
пореден път било отменено и било образувано досъдебно производство за това, че в периода
от м. март 2018г. до края на 2018г. в с.К. общ.Б. Ж. Д. Ж. от гр.В. бил въведен в
заблуждение и у него било поддържано заблуждение с цел друго лице да набави за себе си
облага и с това му била причинена имуществена реда - престъпление по чл.209 ал.1 от
НК. Наблюдаващият делото прокурор при Окръжна прокуратура - Д., изрично подчертал в
своето постановление, че становището на Районна прокуратура - Б. относно наличието
изцяло на гражданско-правни отношения, не съответства на установеното в хода на
проверката. Правейки анализ на доказателствата, ДОП посочва, че при извършване на
проверката, по преписката е било установено, че за да мотивира Ж. да й предоставя
системно в продължителен период от време парични средства в немалък размер с обещание
да му ги върне, неговата позната е посочвала различни причини /болни деца, заведено
дело, по което й предстои да получи обезщетение/, обективното съществуване на които
по преписката не само не е установено, а дори опровергано. На следващо място, по
преписката било установено, че З.Д. след като е получила въпросните парични средства е
преустановила контактите си с Ж. и, че до момента не е предприела каквито и да
било действия във връзка с връщането на паричните средства, т.е., са били налични
данни, че Ж. се е разпореждал със свои парични средства в полза на друго лице, тъй
като бил убеждаван, че тези средства ще му бъдат върнати след получаване на обезщетение
по водено дело или иначе казано, материалите по преписката са съдържали достатъчно
данни по смисъла на чл.211 от НПК за извършено престъпление по чл.209 ал.1 от НК.
Въпреки тези констатации и дадените указания от Окръжна прокуратура – Д., с
постановление от 08.04.2022г. прокурор при ДРП ТО - Б. отново е прекратил дознанието.
Учудващ е ината на представителя на прокуратурата, с който упорито преследва своето
виждане по въпроса, че няма извършено никакво престъпление въпреки, че и в двете
цитирани по-горе постановления на ДОП подробно е било посочено защо случаят не
е такъв и какво е следвало да бъде направено.
2
В хода на досъдебното производство не било привлечено лице в качеството на
обвиняем.
По делото е установена следната фактическа обстановка:
През 2017г. пострадалият Ж.Ж. обявил за продан собствения си недвижим имот,
находящ се в местност П.**, в близост до с.К., общ.Б.. Измежду явилите се кандидат -
купувачи било и лицето З.М.Д., придружавана от мъж, който се представил на Ж. с малкото
име П., с когото на досъдебното производство е установено, че са съжителствали на
семейни начала. З.Д. и нейният придружител заявили, че имат желание да закупят имота,
като за целта щели да направят постъпления за отпускане на банков кредит. До
сделка между тях обаче не се стигнало. И така, Ж. продал имота на друг купувач за
сумата от 55 000 **ро. След като З.Д. разбрала, че имотът е продаден, преустановила
контактите си с Ж. за известен период от време. През месец януари 2018г. З. Д. се
обадила на Ж. по телефона и му казала, че мъжът й П. бил *** и й трябват пари назаем
/тъй като нямала такива/, за да заведе дело срещу *** за обезщетение – *** в размер на
170 000лв. С парите от ***та щяла да върне взетите назаем пари. Ж. Ж. се съгласил да й
услужи и без да подписва разписка, договор или друг писмен документ, предал на З.Д.
на ръка сумата от 17 000 лв., която трябвало да се разпредели в три банкови сметки,
като изискуем минимум за откриването им и за пр**еждане на пропорционалния дял на
парите, от делото за обезщетението за „***“, както следва: по сметката на З.Д. следвало да
бъдат депозирани 10 000 лв. за пр**еждане на 100 000лв. обезщетение, по сметката на ***а
й А. – 5 000лв. за пр**еждане на 50 000лв. и по сметката на бащата на П. /А./ – 2 000лв. за
пр**еждане на 20 000лв. Тука следва да бъде отбелязано, че в постановлението на ДРП ТО -
Б. за прекратяване на досъдебното производство не е описано хронологически ясно, какви
суми точно е предавал Ж. на Д..
Ж.Ж. дал на З.Д. още сумата от 1 500лв., която й била необходима за *** на мъжа
й, както и сумата от 3 500лв., която следвало да послужи за погасяване на дългове, които
П. бил натрупал приживе. А за периода от м. март 2018г. до края на лятото на 2018г. Ж.Ж.
предавал на З.Д. по различни поводи различни суми, чиято обща стойност възлиза на
около 60 000 л**а. Една част от сумите Ж. предавал на ръка, а друга част й изпращал
чрез парични пр**оди по EasyPay и пощенския клон на „Български пощи“ в с.К., общ.Б..
В края на лятото на 2018г. Ж.Ж. свършил наличните си пари, като оказвайки се в
затруднено финансово състояние започнал да търси по телефона чрез който контактували
З.Д., с надеждата да получи обратно парите си. След като не успял да се свърже по
телефона, тъй като бил изключен, Ж. посетил на място дома на Д. в гр.Д., но не я
открил и там, тъй като къщата била безлюдна. От съседи разбрал, че Д. ***
Това са фактите по делото, като след непълен анализ на доказателствените
материали, наблюдаващият прокурор е приел, че от събраните по делото доказателства се
установява, че не е налице деяние което от обективна и субективна страна да осъществява
признаците на престъпление от общ характер, както и, че в конкретния случай са били
налице гражданско правни отношения. В резултат на това прокурорът е приел, че
3
досъдебното производство следва да бъде прекратено, тъй като при проведеното
разследване не са събрани категорични доказателства за извършено престъпление от общ
характер.
За да постанови обжалвания съдебен акт районният съд е приел, че постановлението
на Районна прокуратура - Д.,ТО - Б. от 08.04.2022г. за прекратяване на наказателното
производство по ДП № 96/2020г. по описа на РУ на МВР - А. е постановено при непълни и
неясни мотиви, които действащата съдебна практика приравнява на липсата на мотиви
изобщо, което от своя страна води до незаконосъобразност на прокурорския акт.
Въззивната инстанция напълно споделя съображенията на районния съд. В хода на
досъдебното производство не са били установени и анализирани обстоятелства от
съществено значение за установяване на обективната фактическа обстановка. Фактите са
изложени хаотично, в телеграфен стил, без да са придружени от изискуемия задълбочен
анализ, който да основава правните изводи. Не е установено и посочено в какви отношения
са се намирали З.Д. и пострадалия Ж. Ж. преди и след продажбата на неговия собствен
недвижим имот. Не е установено дори, какво именно е представлявал продадения от Ж.
недвижим имот. В Справка на МВР, РУ – А. е посочено, че от показанията на св.Д. Ж. Д. от
гр.В., ЕГН - ********** – *** на пострадалия Ж. Ж., става ясно, че още през 2017г. в 05 РУ
– В. е била образувана преписка по повод депозирана от ***а на Ж.Ж. жалба против
непознати за него лица, разпореждащи се в имота на баща му. В хода на проверката било
установено, че през 2017г., още преди да продаде имота си в местност П., Ж.Ж. бил
предоставил документи и делегирал правомощия на З.Д. да се разпорежда с имота му, в
това число и да го продава. Оч**идно отношенията на Ж. и Д. имат предистория, която
обаче не е опомената в настоящото производство и не е анализирана по никакъв начин от
прокурора. В тази връзка следва да бъде отбелязано и следното: Преди преписката да бъде
изпратена по компетентност на БчРП, още докато случаят се разглеждал и е бил на
производство към РП – В., прокурор при ВРП в свое постановление от 19.07.2019г. е
констатирал, че в преписката се съдържат данни за извършено престъпление по чл.209 ал.1
от НК, като измамата е резултатно престъпление – вследствие на въздействието върху
пострадалия той извършва акт на имуществено разпореждане, което не би направил, ако
имаше верни представи относно действителното положение на нещата / в т.с. Р № 337/77г.
на І н.о. и Р № 48/96г. на І н.о./.
По делото не е установено как е *** мъжът на З.Д. – П.. Бил ли е действително
*** и има ли заведено дело за обезщетение в тази връзка, както е твърдяла З.Д. пред
пострадалия. Тези въпроси не са обсъдени дори при разпита на Д. на досъдебното
производство. ***овете на З.Д. – В.З.М., ЕГН - ********** и А. П.** Д., ЕГН - **********,
твърдят, че П. Д. е *** от ***, както и, че дело за обезщетение по повод *** му не е
завеждано. Даже са заявили, че майка им е ходила в разни институции, за да завежда
дела за това, че баща им е бил ***, но нищо не е станало. ***овете на З.Д. твърдят
още, че през 2018г. нито те, нито членовете на техните семейства са ***, т.е., не се е
4
налагало да бъдат търсени пари назаем за заплащане на лечение – един от предлозите
на Д. за поредната сума, получена от Ж..
Въззивната инстанция също намира, че прокурорът не е посочил, на кои именно
факти основава извода си за липса на извършено престъпление.
Не на последно място, един от основните доводи, изложен в постановлението за
прекратяване на наказателното производство е обстоятелството, че пострадалият Ж. Ж.
доброволно, въпреки съветите на негови близки и познати, давал парите на З.Д.. Въззивната
инстанция следва да обърне внимание, че съгласно правната теория при престъплението
измама, измаменото лице взема решение за разпореждане със свое имущество
доброволно, но това решение то взема въз основа на неправилните представи, които
именно деецът на престъплението е формирал у него. Ключов момент е фактът, че ако
не е била формирана неправилната представа у измамения, той не би се разпоредил с
имуществото си. Доброволността на разпорежданията не изключва **ентуалното
извършване на престъпление по чл.209 ал.1 от НК, напротив – тя е задължителен елемент
от фактическия състав.
Ж.Ж. споделил пред няколко души, че гаранция за дадените от него пари е делото
за ***, което З.Д. го уверявала, че води. Ако Ж. не е вярвал, че един ден всички
суми ще му бъдат върнати, той не би се разпоредил с имуществото си по този
начин. Именно това Ж. е заявил и по време на разпита му като свидетел – „……*** на
З.Д., *** *** и ***.“ Обективна информация за случая се съдържа в показанията на
свидетелката Ц.Я. - *** в с.К. която заявява, че през 2018г. в клона на пощата започнал да
идва Ж. Ж., за да изпраща парични записи на жена с малко име З.. Малките суми се
изпращали до клона в гр.Д., а тези над 1 000лв. – в клон П.. Случвало се Ж. да посещава
пощата по два пъти на седмица. Той споделял на служителката, че изпраща сумите на З. по
различни поводи - за лекарства, за делото за ***, за операция на З. и прочее. Веднъж
дори изпратил 3 000лв. и споделил на служителката, че ги изпраща на З., за да си купи
къща. Друг път Ж. поискал на Ц.Я. в заем сумата от 500лв. с уговорката той да ги изпрати на
З., а тя щяла да й ги върне в двоен размер – т.е. 1 000лв. Служителката не се съгласила. „Ж.
***.“ Ц.Я. посъветвала Ж. да събира всички бележки от пр**оди, тъй като може да му
потрябват някой ден, но той изхвърлял една част, като приемал думите й на шега. Преди да
напусне работата си в пощенския клон св.Я., Ж.Ж. престанал да изпраща пари на З. и
споделил, че тя е преустановила контакт с него, укривала се и не му е върнала нито л** от
парите. Неизяснени и необяснени от прокурора са останали и фактите, че по делото е имало
данни, че пари изпратени от Ж.Ж. са били получавани от други лица /все близки до З.Д./, а
именно Д.В.**а Г. от гр.Д. /нейна *** на ***а й А. П.**/, както и Б.Г.** Б., за когото Д.
твърди, че бил нейн съпруг
Прави впечатление, че прокурорът много избирателно е подбирал и коментирал
само доказателствата които счита, че подкрепят неговата теза за прекратяване на
досъдебното производство и е игнорирал тези, които са в подкрепа за извършено
престъпление. Не е коментирал цитираните по-горе изявления на Ж., че е давал парите
5
защото му е обещавано и е бил сигурен, че ще му бъдат върнати впоследствие но е приел за
чиста монета твърдяното от З.Д., че пострадалият й давал парите, тъй като искал да му
става жена.
Решаващият извод на прокурора за прекратяване на наказателното производство
поради липса на извършено престъпление е сторен в нарушение на принципа за разкриване
на обективната истина, формулиран в чл.13 ал.1 НПК, с който е свързан принципът за
оценка на доказателствените материали по вътрешно убеждение, основано на обективно,
всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото - чл.14 ал.1 НПК.
Съобразно императивната разпоредба на чл.13 ал.1 от НПК, прокурорът и разследващите
органи в пределите на своята компетентност са длъжни да вземат всички мерки, за да
осигурят разкриването на обективната истина. За да изпълнят това свое задължение те
трябва да изследват обективно, всестранно и пълно всички обстоятелства по делото. В
конкретния случай това не е сторено. В обстоятелствената част на постановлението липсва
яснота относно приетата от прокурора фактическа обстановка. Постановлението съдържа
единствено изброяване на събраните в хода на досъдебното производство доказателства и то
избирателно, както и извод за липса на извършено престъпление тъй като отношенията
между Ж.Ж. и З.Д. били с гражданско - правен характер. Констатирайки това
обстоятелство и стигайки до извода, че тези отношения не следвало да се регулират от
наказателното право, прокурорът в мотивите на постановлението си е бил задължен да
анализира всички доказателства, да изложи становище, както и да мотивира кои от тях
кредитира и кои не кредитира, респ. съображенията си за това. Подобен задълбочен анализ
и оценка на доказателствата в постановлението отсъства, което съставлява нарушение на
разпоредбата на чл.107 ал.5 от НПК, съобразно която всички събрани доказателства
подлежат на внимателна проверка. Част от фактите по делото, освен, че са останали извън
обсега на дължимите от прокурора коментари на доказателствата, а сочи също и на
пренебрегване на правомощията му за упражняване на ръководство и надзор върху
разследването, предоставени му с нормата на чл.196 ал.1 и ал.2 от НПК.
Липсата на мотиви относно кредитираните или дискредитираните доказателства в
постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство препятства
възможността за проверка на изложеното от фактическа страна, както и на правните изводи
относно несъставомерността на деянието, респ. прекратяване на наказателното
производство на осн. чл.243 ал.1 т.1 от НПК. Неизпълнението на това задължение винаги
съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, а води и до необоснованост
на постановения прокурорски акт. Дори и да е правилна преценката на прокурора по
отношение възприетите от него доказателства, когато по делото са възникнали
противоречия /както е в настоящия случай/, то прокурорът е следвало да изложи
подробни съображения защо едни от доказателствата приема, а други не, т.е., какви са
мотивите му да стигне до тези именно фактически констатации. Такова нещо не е сторено и
с оглед изложеното повече от ясно е, че към постановлението липсват каквито и да било
мотиви /въпреки, че на практика такива съществуват формално/. Съобразно константната
6
практика, липсата на мотиви всякога съставлява съществено процесуално нарушение и то от
такъв характер, че липсва каквато и да била възможност за отстраняването му.
В случая, липсва пълен анализ на доказателствата, както и обсъждане на същите в
аспекта на доводите за доказаност или недоказаност на обвинението, като прокурорът не е
съпоставил същите с поддържаните от пострадалия доводи и не е обсъдил тяхната
основателност, респ. неоснователност. Ето защо, липсата на дължимия анализ на
доказателствата в разглеждания случай, прави постановлението на прокурора
необосновано и само на това основание – подлежащо на отмяна по реда на съдебния
контрол. Едва, след като прокурорът изложи достатъчно подробни съображения относно
приетата от него теза за несъставомерност на деянието, може да се обсъжда правилността на
направените от него изводи, поради което атакуваното определение на Районен съд - гр.Б., с
което постановлението е отменено е правилно и следва да бъде потвърдено.
Предвид гореизложеното и на осн. чл.243 ал.8 от НПК, съдът:
ОКРЪЖЕН СЪД гр.Д.:
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Определение № 66 от 29.06.2022г., постановено по ч.н.д.
№ 109/2022г. по описа на Районен съд – Б..
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7