Определение по дело №89/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

С решение № 123 от 17.01.2009 г., постановено по гр.д.№ 705/2007 г., Кърджалийският районен съд е: 1. отхвърлил предявения от едноличен търговец Я. Г. А с фирма „А – Я. А. Г., против З. М. Г. от Г., Д. П. Д. от Г., А. А. Д. от Г., двамата със съдебен адрес в гр.Б., и Р. С. К. от Г., иск по чл.26, ал.1 от ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за покупко – продажба на недвижим имот от 22.05.1999 г., сключен с нотариален акт № 154, том І, рег.№ 1347, дело № 209/1999 г. на нотариус К. Д. с рег.№ 020, с който Я. Г. А, действаща като „А. – Я. А. е продала на Р. С. К., чрез пълномощника му С. А., следния недвижим имот: цех за производство и бутилиране на алкохолни и безалкохолни напитки, находящ се в гр. К, състоящ се от четири тела и представляващ едноетажна масивна сграда с приземен етаж под част от сградата, с обща застроена площ от 619 кв.м., заедно с принадлежащото право на строеж върху терена, върху който е построена сградата, а именно – имот с пл.№ 5501 в кв.77 по плана на гр. К, при посочени граници, както и на самия нотариален акт № 154, том І, рег.№ 1347, дело № 209/1999 г. на нотариус К. Д., като неоснователен; 2. отхвърлил предявения от едноличен търговец Я. Г. А с фирма „А- Я А. Г., против Р. С. К. от Г., Д. П. Д. от Г. и А. А. Д. от Г., двамата със съдебен адрес в гр. Б, иск по чл.97, ал.1 от ГПК /отм./ за признаване за установено по отношение на ответниците, че „А. – Я. А. е собственик на недвижим имот: цех за производство и бутилиране на алкохолни и безалкохолни напитки, находящ се в гр. К, състоящ се от четири тела и представляващ едноетажна масивна сграда с приземен етаж под част от сградата, с обща застроена площ от 619 кв.м., заедно с принадлежащото право на строеж върху терена, върху който е построена сградата, а именно – имот с пл.№ 5501 в кв.77 по плана на гр. К, при посочени граници, и за отмяна на основание чл.431, ал.2 от ГПК /отм./ на нотариални актове № 154, том І, рег.№ 1347, дело № 209/1999 г. и № 144, том І, рег.№ 1810, дело № 238/2000 г., и двата на нотариус К. Д., с рег.№ 020, като неоснователни; 3. отхвърлил предявения от едноличен търговец Я. Г. А с фирма „А. – Я. А. Г., против З. М. Г. от Г., иск по чл.108 от ЗС за признаване за установено оп отношение на ответника, че „А. – Я. А. е собственик на недвижим имот: цех за производство и бутилиране на алкохолни и безалкохолни напитки, находящ се в гр. К, състоящ се от четири тела и представляващ едноетажна масивна сграда с приземен етаж под част от сградата, с обща застроена площ от 619 кв.м., заедно с принадлежащото право на строеж върху терена, върху който е построена сградата, а именно – имот с пл.№ 5501 в кв.77 по плана на гр. К, при посочени граници, и да бъде осъден ответника да й предаде собствеността и владението на същия, като неоснователен. С решението си съдът е осъдил едноличен търговец Я. Г. А с фирма „А. – Я. А. Г. да заплати по сметка на съда допълнителна държавна такса в размер на 1 073.84 лева, а на З. М. Г. – да заплати направените по делото разноски в размер на 610 лева.

Недоволна от така постановеното решение е останала въззивницата – едноличен търговец Я. Г. А с фирма „А. – Я. А. Г., която го обжалва в срок като неправилно поради нарушения на материалния закон и на съществени процесуални правила и необоснованост. Счита, че изводите на съда противоречат на събраните по делото доказателства и на действителното фактическо положение между страните, както и че съдът не бил обсъдил и взел предвид основателните й твърдения. Моли съда да отмени решението на първоинстанционния съд и да уважи изцяло предявените искове /неправилно е посочен „предявения иск”/. Претендира разноски. В съдебно заседание, чрез своя представител по пълномощие, поддържа жалбата.

Въззиваемият Р. С. К. не се явява, не се представлява и не взима становище по жалбата.

Въззиваемите Д. П. Д. и А. А. Д. не се явяват, не се представляват и не взимат становище по жалбата.

Въззиваемият З. М. Г., чрез своя представител по пълномощие, оспорва жалбата, като излага съображения за нейната неоснователност. Счита атакуваното решение на районния съд за правилно и моли съда да го остави в сила.

Въззивният съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните във връзка с предявените искове и подадената въззивна жалба, прие за установено следното:

Производството по гр.д.№ 705/2007 г. по описа на Кърджалийския районен съд е образувано по предявени от едноличен търговец Я. Г. А с фирма „А. – Я. А. Г., обективно и субективно съединени искове, както следва: 1. иск за обявяване нищожност на договор от 20.05.1999 г., сключен с нотариален акт № 154/1999 г., за следния недвижим имот: цех за производство и бутилиране на алкохолни и безалкохолни напитки, находящ се в гр. К, състоящ се от четири тела и представляващ едноетажна масивна сграда с приземен етаж под част от сградата, с обща застроена площ от 619 кв.м., заедно с принадлежащото право на строеж върху терена, върху който е построена сградата, а именно – имот с пл.№ 5501 в кв.77 по плана на гр. К, при посочени граници, поради нарушение на закона – нарушение на забрана по ЗППДОбП за продажба на имота или части от него за срок от пет години от окончателното плащане на цената, с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, предявен срещу З. М. Г., Д. П. Д., А. А. Д. и Р. С. К.; 2. иск за обявяване нищожност на договор от 20.05.1999 г., сключен с нотариален акт № 154/1999 г., за посочения по – горе недвижим имот, поради нарушение на закона – нарушаване на чл.10 от ЗЗД, с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, предявен срещу З. М. Г., Д. П. Д., А. А. Д. и Р. С. К.; 3. иск за обявяване нищожност на нотариален акт № 154/1999 г. на основание чл.472 във връзка с чл.470 от ГПК, предявен срещу З. М. Г., Д. П. Д., А. А. Д. и Р. С. К.; 4. иск с правно основание чл.97, ал.1 от ГПК /отм./, предявен срещу Д. П. Д., А. А. Д. и Р. С. К., за признаване за установено, че е собственик на посочения по – горе недвижим имот и 5. иск с правно основание чл.108 от ЗС срещу З. М. Г. за предаване владението на този имот.

Установено е по делото, че с договор от 07.08.1996 г. за приватизационна продажба на предпортален търговски комплекс, находящ се в гр. К – обособена част от „Ф” ЕАД гр. К, сключен на основание чл.3, ал.1, т.2, чл.35, т.2 и следващите и § 12 от ЗППДОП /отм./, Агенцията за приватизация Г. е продала на едноличен търговец Я. Г. А с фирма „А. – Я. А. /към онзи момент със седалище в гр. К/, правото на собственост върху обособена част – „Предпортален търговски комплекс”, находяща се в гр. К, застроен върху имот с пл.№ 5501 в кв.77 по плана на гр. К, включваща правото на собственост върху сграда, застроена върху посочения имот, състояща се от четири тела и представляваща съставна едноетажна масивна сграда с приземен етаж под част от сградата с обща застроена площ от 619 кв.м., заедно с припадащото се право на строеж върху имота. Съгласно договора, към датата на подписването му обособената част функционира като „Цех за производство и бутилиране на алкохол” и представлява обособена, самостоятелно функционираща част.

С нотариален акт № 154/20.05.1999 г., том І, рег.№ 1347, дело № 209/1999 г. на нотариус с рег.№ 020, Я. Г. А, действуваща като едноличен търговец с фирма „А. – Я. А., е продала на четвъртия ответник Р. С. К., чрез пълномощника му С. Н. А., процесния недвижим имот, представляващ цех за производство и бутилиране на алкохолни и безалкохолни напитки, находящ се в гр. К, състоящ се от четири тела и представляващ едноетажна масивна сграда с приземен етаж под част от сградата, с обща застроена площ от 619 кв.м., заедно с принадлежащото право на строеж върху терена, върху който е построена сградата, а именно – имот с пл.№ 5501 в кв.77 по плана на гр. К, при посочени граници, за сумата от левовата равностойност на 8 100 щатски долара по фиксинг на БНБ за датата на сключване на договора.

С нотариален акт № 144/29.06.2000 г., том І, рег.№ 1810, дело № 238/2000 г. на нотариус с рег.№ 020, Р. С. К., чрез пълномощника му С. Н. А., е продал на втория ответник Д. П. Д. процесния недвижим имот, описан подробно по – горе, предмет на сделката с нотариален акт № 154/1999 г.

С нотариален акт № 22/18.06.2002 г., том ІІ, рег.№ 2617, дело № 283/2002 г. на нотариус с рег.№ 020, Д. П. Д. и А. А. Д. продават на първия ответник З. М. Г. процесния недвижим имот, описан подробно по – горе, предмет на сделките с нотариален акт № 154/1999 г. и нотариален акт № 144/2000 г.

От представеното пред настоящата инстанция удостоверение за родствени връзки № 598/25.03.2010 г. на Община Кърджали се установява, че въззивницата Я. Г. А /ищца пред първоинстанционния съд/ и С. Н. А., действащ като пълномощник на четвъртия ответник Р. С. К. при покупката на процесния имот с нотариален акт № 154/1999 г. и продажбата му с нотариален акт № 144/2000 г., са майка и син.

При така установената по делото фактическа обстановка, във връзка с предявените искове и направените доводи, въззивният съд съобрази следното:

Съгласно чл.41, ал.2 изр.1–во от ЗППДОП /отм./ предприятията и обособените части, изкупени по реда на чл.35, не могат да се продават в продължение на пет години от изплащането им, а съгласно чл.7.2 от договора за приватизационна продажба от 07.08.1996 г., купувачът е длъжен да не продава или прехвърля по какъвто и да е друг начин собствеността върху обособената част или част от нея за срок от пет години от окончателното й изплащане, освен с изричното съгласие на продавача или на друг оправомощен за това орган. В тази връзка не е спорно по делото, а и от гореизложеното се установява, че процесния недвижим имот е бил изкупен като обособена част именно по реда на чл.35 от ЗППДОП /отм./ от въззивницата Я. Г. А, действаща като едноличен търговец с фирма „А. – Я. А. /ищца по предявените искове/, както и че на 20.05.1999 г. същият е бил продаден от нея с нотариален акт за покупко – продажба № 154/1999 г. на въззиваемия Р. С. К., чрез пълÝомощника му С. Н. А. – син на въззивницата. При това положение въззивният съд не споделя довода в исковата молба за нищожност на договора за продажба поради нарушаване на цитираната по – горе забрана, установена в ЗППДОП. Това е така, тъй като разпоредбата на чл.41, ал.2 изр.1–во от ЗППДОП /отм./, рекпективно – разпоредбата на чл.7.2 от договора за приватизационна продажба, установяваща забрана за продажбата на тези обекти в продължение на пет години от изплащането им, е установена в полза на продавача по тези приватизационни договори – държавата или съответните общини, които именно имат правен интерес да се позовават на нея и да искат прогласяване нищожността на такива сделки, а не в полза на купувачите по тези договори. С други думи, в настоящия случай за въззивницата, като купувач на процесния недвижим имот по реда на чл.35 от ЗППДОП /отм./, липсва правен интерес от обявяване нищожността на договор, с който се прехвърля собствеността върху този обект на основание чл.41, ал.2 изр.1–во от ЗППДОП /отм./. Възприемането на противното би означавало да се допусне същата да черпи права от собственото си недобросъвестно поведение, което е недопустимо.

Неоснователен е и довода за нищожност на договора за продажба на процесния имот от 20.05.1999 г., сключен с нотариален акт № 154/1999 г., поради нарушение на закона и в частност – поради нарушение на чл.10, ал.1 от ЗЗД /отм./, действащ към момента на сключването му. Твърдяното нарушение на цитираната разпоредба не е основание за прогласяване нищожността на сключения договор. Съобразно тази разпоредба, паричните задължения трябва да се уговарят в местна монета, освен в предвидените в закона случаи. При наличието на тази разпоредба към момента на сключване на договора, последният, независимо в каква валута е сключен, следва да се преизчислява в нейната стойност в български левове. В този смисъл е и съдебната практика – решение № 256 от 16.04.1996 г. по гр.д.№ 40/96 г., 5-членен състав. Още повече, че в случая не е налице договаряне в чужда валута, както сочи ищцата, тъй като видно от самия договор, същият е сключен за сумата от левовата равностойност на 8 100 щатски долара по фиксинг на БНБ за датата на сключване на договора. Ето защо не е налице нищожност на сключения договор на посоченото основание.

Поради гореизложеното неоснователен се явява и довода за нищожност на нотариалния акт - № 154/1999 г., на основание чл.472 във връзка с чл.470 от ГПК /отм./ – поради това, че представлява извършване на нотариално действие относно противоречащи на закона и на добрите нрави сделки. В тази връзка, от изложеното дотук не се установява нотариусът да не е имал право да извърши нотариалното действие – съставяне на нотариален акт, доколкото не се установи сделката да противоречи на закона или на добрите нрави.

И тъй като договора от 20.05.1999 г., сключен с нотариален акт № 154/1999 г., по силата на който въззивницата Я. Г. А, действаща като едноличен търговец с фирма „А. – Я. А., е продала процесния недвижим имот на въззиваемия Р. С. К., не е нищожен, същият е породил желаните правни последици, а именно – собствеността върху имота е била прехвърлена на последния. Впоследствие, с нотариален акт № 144/ 2000 г., Р. К. е прехвърлил собствеността процесния недвижим имот на ответника Д. П. Д., който от своя страна заедно с третата ответница А. А. Д., с нотариален акт № 22/2002 г., са прехвърлили собствеността върху имота на първия ответник З. М. Г. – ответник по иска по чл.108 от ЗС.

При това положение, доколкото от гореизложеното се установи, че договорът за продажба от 20.05.1999 г., сключен с нотариален акт № 154/1999 г., не е нищожен и ищцата не е собственик на процесния недвижим имот, неоснователни се явяват както установителния иск за собственост, с правно основание чл.97, ал.1 от ГПК /отм./, предявен срещу Д. П. Д., А. А. Д. и Р. С. К., за признаване за установено, че Я. Г. А, действаща като едноличен търговец с фирма „А. – Я. А., е собственик на недвижимия имот, така и предявения от нея срещу З. М. Г. иск, с правно основание чл.108 от ЗС, за предаване владението на този имот.

Ето защо като е приел същото и е отхвърлил така предявените искове, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което като такова следва да бъде оставено в сила.

При този изход на делото разноски не следва да се присъждат, тъй като такива не са направени и поискани.

Водим от изложеното и на основание чл.208, ал.1 от ГПК /отм./ и § 2 от ПЗР на ГПК, съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 123 от 17.01.2009 г., постановено по гр.д.№ 705/ 2007 г. по описа на Кърджалийския районен съд.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд на Република България в едномесечен срок от съобщението му на страните.

Председател : Членове : 1. 2.