Решение по дело №761/2025 на Административен съд - Хасково

 

 

 

Производството е по реда на чл.84, ал.3, вр. чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от Закон за убежището и бежанците (ЗУБ).

Образувано е по жалба на С. К. Х., търсеща закрила от [държава], насочена срещу Решение № 2078 от 28.02.2025г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет.

В жалбата се твърди, че оспореният административен акт е незаконосъобразен, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на административнопроизводствените правила при издаването му.

Като основания за отказа в акта на административния орган били изложени съображения, че не са налице необходимите материалноправни предпоставки за предоставяне в полза на оспорващия на бежански статут и хуманитарен статут.

По-конкретно, Държавна агенция за бежанците считала, че не може да се направи обоснован извод, че в момента е наличен вътрешен или международен въоръжен конфликт на цялата територия на [държава]. Въпреки, че административният орган оценявал положението в страната като несигурно и напрегнато, същият не определял насилието във всички части на страната като безогледно. Въз основа на това бил направен изводът, че за жалбоподателя са налице предпоставките по чл. 8, ал. 8, респ. чл. 9, ал. 5 ЗУБ - възможност да се ползва от ефективна закрила в част от държавата си на произход.

Твърди се, че административният орган формално бил цитирал информацията за страната по произход на молителката, но пропуснал да обсъди приложимостта по отношение на нея на хипотезата на чл.8, ал.6 от ЗУБ и на чл.8, ал.4 от ЗУБ. Ноторно известно обстоятелство била влошената обстановка в [държава] настъпила през последните месеци. Административният орган се позовавал на справка от 13.01.2025г. за [държава] , в която се съдържала информация за положението на йезидите в [държава]. Направен бил и извод, че след идването си на власт новото ръководство на [държава] се ангажирало да защитава правата на малцинствата. Това се опровергавало от цитирани в жалбата публикации в медиите. Сочи се, че обстоятелството, че религиозното малцинство на йезидите били подложени на гонения и изтребление от ислямистите е известно. Оспорващата се страхувала, че при евентуалното й завръщане в страната й по произход ще бъде екзекутирана. Това обстоятелство не било отчетено от административния орган. Излагат се и подробни доводи поради които се счита, че изводите на органа по приложението на чл.8, ал.8 и чл.9 , ал.5 от ЗУБ са неоснователни. Твърди се, че актуалната ситуация в [държава] отговаряла на тълкуването, дадено с Решение на СЕС от 30.01.2014г. по дело С-285/12 за „въоръжен конфликт“. В идентичен смисъл била и позицията на ВКБООН от 16.12.2024г. Следвало да се има предвид и най-новата практика на СЕС по дело С-406/22г. Излагат се и доводи за допуснато от органа нарушение на чл. 75, ал.2 от ЗУБ, вр. с чл. 7, ал.2 от АПК.

По подробно изложените в жалбата съображения се моли за отмяна на оспореното решение със законните последици от това.

Ответникът – Председател на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, чрез процесуален представител в писмен отговор ангажира становище за неоснователност на жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита жалбата за неоснователна.

Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С молби до Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет – с рег. № УП-33804 от 22.08.2024г., жалбоподателката е поискала закрила от Република България. Тъй като чужденката не разполагала с документи за самоличност, последната била установена с декларация по чл.30, ал.1, т.3 от ЗУБ от 12.08.2024г. На същата дата лицето е регистрирано с имената С. К. Х., [държава], родена на [дата]. в [държава], обл. Х., [населено място],с постоянен адрес [държава], [населено място], ***, образование ***, [семейно положение], ***, религия - ***.

С писмо рег. № УП-33804 от 14.08.2024г. на ДАБ, Началникът на отдел ПМЗД при РПЦ – Харманли е изискал от Държавна агенция „Национална сигурност” писмено становище по постъпилата молба за закрила.

С писмо рег. №М-15161/26.09.2024г.е постъпил отговор от ДАНС. Видно от същото, на основание чл.41, ал.1, т.1 от Закона за Държавната агенция „Национална сигурност“, адресатът се уведомява, че ДАНС не възразява на чужденеца да бъде предоставена закрила, в случай, че отговаря на условията по ЗУБ.

На 19.09.2024г. с кандидата е проведено интервю, резултатите от което са отразени в протокол от същата дата. В хода на интервюто жалбоподателката е посочила, че е напуснала [държава], в началото на юли 2024г. нелегално за [държава]. Там останала около 20 дни. На територията на България влязла в края на юли 2024г. със стълба през оградата. Б. общо 16 души. Ходили два дни през гората, след което били заловени от полицията. Споделила, че не е била арестувана, не била осъждана, нямала проблеми заради етническата си принадлежност, не й било оказвано насилие. По отношение причините да напусне [държава] посочила, че е заради войната. Постоянно били тормозени от арабите, а в селото в което се преместили да живеят нямало елементарни условия на живот. Имало заплахи срещу нея отправени от обикновени но религиозни араби. Имала проблеми заради изповядваната религия, тъй като били постоянно жертви на расизъм от арабите.

С процесното Решение № 2078 от 28.02.2025г. Председателят на ДАБ при МС, на основание чл.75 ал.1 т.2 и т.4 от ЗУБ е отказал да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на жалбоподателката. Решението е връчено на лицето лично на 17.03.2025г. в присъствието на преводач.

Жалбата срещу решението е подадена на 25.03.2025г., видно от поставения входящ номер.

При така установеното от фактическа страна, от правна съдът намира следното:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена срещу годен за оспорване административен акт, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита и при спазване на 14-дневния срок за съдебно обжалване, предвиден в чл.84, ал.3 от ЗУБ.

Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна.

Административният акт е издаден от компетентен орган и при постановяване на обжалваното решение не е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, водещо до отмяната му. Установява се от доказателствата по делото, че в хода на производството по общия ред, с чужденеца има проведено интервю, отразено в нарочен протокол, като интервюто е провеждано в присъствието на преводач, на език, посочен от търсещия закрила като разбираем и владян от него, включително са налице и данни, че съдържанието на протокола също е прочетено на интервюирания в присъствието на преводача и на разбираемия за него език.

Обжалваното решение е в писмена форма, подписано е от издателя си и като цяло отговаря на общите изисквания за форма и съдържание по чл.59 от АПК.

В частта му относно отказа за предоставяне статут на бежанец на жалбоподателя, в решението се сочат както фактически, така и правни основания за издаването му, което го прави надлежно мотивирано.

В тази част административният орган е изложил съображенията, поради които счита, че на чужденеца не следва да се предостави статут на бежанец, като е обсъдил предоставените от жалбоподателя данни в бежанската му история, и е приел за установено в хода на административното производство, че в бежанската история няма доводи за релевантно преследване, нито се обосновава наличие на реална опасност от бъдещо такова. Посочил е, че не се установява молителят да е бил обект на преследване в държавата си по произход поради причини: раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждение, поради което не са налице основанията по чл.8, ал.1 от ЗУБ, както и не се установява осъществено спрямо молителя преследване по смисъла на чл.8, ал.2-5 от ЗУБ. Административният орган е посочил, че не се установява и хипотезата за предоставяне на статут по чл.8, ал.9 от ЗУБ.

Видно от данните по преписката, както и от съдържанието на процесното решение, не се установява административният орган да е пропуснал да изследва твърдян факт от бежанската история, свързан с личното положение на молителя. Същите са подробно анализирани, като въз основа на тях административният орган възприема, че те не установяват наличие на предприето по отношение на жалбоподателя преследване по смисъла на чл.8, ал.4 от ЗУБ в страната му по произход.

При извършената проверка относно материалната законосъобразност на тази част от оспореното решение, съдът намира следното:

В нормата на чл.8, ал.1 от ЗУБ са посочени условията, при наличието на които на чужденец се предоставя статут на бежанец в Република България. Освен да се намира извън държавата си по произход, е необходимо чужденецът да не може или да не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея по причини, че от една страна изпитва основателно опасение от преследване, а от друга страна – това преследване да е поради някое от алтернативно изброените характеристики на субекта: неговата раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. Наличието и основателността на опасенията следва да бъдат преценени с оглед представените в бежанската история на кандидата за статут данни, като се отчете произходът на преследването, дали последното води до нарушаване на основни права на човека и закрилата, която може да бъде получена от държавата по произход.

В настоящия случай правилно административният орган е преценил, че при проведеното с жалбоподателя интервю не се установява спрямо последния да е осъществено визираното в чл.8, ал.1 от ЗУБ преследване, релевантно за предоставянето на бежански статут. От жалбоподателя не са заявени конкретни обстоятелства, въз основа на които да може да се направи извод за опасение от преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение, или принадлежността му към определена социална група. Съгласно разпоредбата на чл.8, ал.4 от ЗУБ, преследване е нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост, а според ал.5 на същата норма, действията на преследване могат да бъдат физическо или психическо насилие, законови, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни, или се прилагат с цел дискриминация. Твърдения за подобни действия няма обективирани в разказаната от жалбоподателя бежанска история и не се установяват по делото. Заявената от жалбоподателя информация е била подробно обсъдена от административния орган.Лицето не твърди в страната си на произход, спрямо него да е упражнявано физическо насилие, или да е било обект на репресии. Заплахи от субекти на преследване по смисъла на ЗУБ – официалните власти или групировки, които държавата не е в състояние да контролира, също не се установява да са отправени.

В допълнение следва да се посочи, че по отношение на обстановката в [държава] към днешна дата, съдът взе предвид информацията от общо достъпни източници за общото положение в страната след оттеглянето (свалянето) от власт на президента Б. А. поради настъплението на бунтовнически групировки в последните дни и поемането на контрол в редица големи градове в страната, включително и в столицата Д., както и приложените по делото справки за ситуацията в тази страна. След преглед на информацията за тази страна, съдът приема, че въпреки настъпилите нови обстоятелства, промяната в обществено-политическия живот в [държава], не води до наличие на предпоставките по чл. 8 от ЗУБ. Към настоящия момент няма основания да се приеме, че в [държава] са налице преследвания на лица, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, или нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост. Информацията от различните информационни източници не сочи към датата на постановяване на настоящия съдебен акт в [държава] да са регистрирани масови случаи на физическо или психическо насилие, правни, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни сами по себе си или се прилагат по дискриминационен начин, наказателно преследване или наказания, които са непропорционални или дискриминационни, да е налице отказ на съдебна защита, който се изразява в непропорционално или дискриминационно наказание, наказателно преследване. По делото е представена справка вх. № МД-02-17 от 13.01.2025г. относно положението на йезидите в [държава]. Видно е от същата, че новите управници в [държава] уверяват членовете на религиозните малцинства в страната, че няма да ги репресират и са готови да работят с всички, стига да не подкрепят А.. От справката от 14.03.2025г. на Дирекция“МД“, също не може да се направи извода, че представителите на йезидското малцинсктво са подложени на гонения. От последната е видно, ситуацията в [държава] е сложна за алауитите, към които оспорващата не принадлежи.

По така изложените съображения, правилен и законосъобразен се явява изводът на административния орган за липсата на материалноправни предпоставки в процесната хипотеза за прилагане на чл.8, ал.1 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец.

Не се установява и спрямо чужденеца да е осъществено преследване, релевантно на посоченото в хипотезите на чл.8, ал.2-5 от ЗУБ, както и риск от бъдещо такова.

Следователно в частта на обжалваното решение, с която се отказва предоставяне на статут на бежанец на жалбоподателя, органът правилно е приложил закона и не са налице основанията за отмяна, визирани в чл. 146, т.1-т.5 от АПК, поради което жалбата му по отношение на тази част следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

В останалата част на решението, с която органът е отказал да предостави субсидиарна закрила на молителката, административният орган е приел, че липсват релевантни твърдения за наличие на основание за предоставяне на хуманитарен статут и е обсъдил обстановката в страната на произход на чужденеца, като е извършил преценка на необходимостта от прилагане на разширенията, дадени с Решение от 17 февруари 2009г. на Съда на Европейските общности, по тълкуването на член 15, буква „в“ от Квалификационната директива, респективно чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ.

Приел е, че от справката за ситуацията в страната по произход на жалбоподателя, можело да се направи извод, че за търсещия закрила не съществувала реална опасност от тежки посегателства по чл.9, ал.1 от ЗУБ, съответно искането за закрила и в тази му част било неоснователно. Липсвали и предпоставки за предоставяне на статут по чл.9, ал.6 и ал. 8 от ЗУБ.

Съдът намира, че в тази му част решението е подробно мотивирано. Органът е приел, че в случая не е налице нито една от хипотезите на чл. 9, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ЗУБ.

Така осъществената преценка на органа се явява правилна и обоснована, като съответна на събраните по делото доказателства.

Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: 1. смъртно наказание или екзекуция; 2. изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; 3. тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт.

В разглеждания случай, чужденецът въобще не е навел като причина за напускането на родната си страна наличието на опасност да бъде осъден на смъртно наказание или екзекуция или пък да бъде подложен на изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание. Безспорно в проведеното интервю с жалбоподателката същата не само не е направила изявления в подобен смисъл, но и изрично е заявила, че не е била арестувана или осъждана и не е имала проблеми с официалните власти в страната си.

Третата причина за предоставяне на хуманитарен статут - тази по чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ - тежки заплахи срещу живота и личността на чужденеца като цивилно лице поради безогледно насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт, съдът също не приема за налична по отношение на оспорващия, както правилно е преценил и административния орган.

Цитираната норма на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ е изцяло в синхрон с чл.15, б. „в“ от Директива 2011/95/ЕО на Съвета от 13.12.2011 г. Със свое Решение от 17.02.2009 г. по дело № C - 465/07/Meki Elgafaji and Noor Elgafaji vs Straatssecretaris van Justitie/, по отправено от холандска страна преюдициално запитване за приложението на чл.15, б.“в“ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета(отм.), Съдът на Общността (голям състав) е постановил, че въпросната норма следва да се тълкува в смисъл, че: 1. съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателства, че той представлява специфична цел, поради присъщи на неговото лично положение елементи; и 2. съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държавата - членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилното лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Съгласно пълзящата скала посочена в т.39 от решението в колкото по-голяма степен молителят успее да докаже, че е конкретно повлиян от фактори имащи пряко отношение към личното му положение, толкова по-слаба ще трябва да е степента на безогледно насилие за него, която се изисква за търсенето на субсидиарна закрила. Действително, понастоящем с Директива 2011/95/ЕС на европейския парламент и на съвета, Директива 2004/83/ЕО е отменена, но текста на чл. 15 от последната е преповторен в текста на чл. 15 от Директива 2011/95/ЕС, поради което и тълкуването, дадено с Решение от 17.02.2009 г. по дело № С-465/2007 г. на Съда на Европейския съюз, е запазило своето значение.

Т.е., от гореизложеното е видно, че за да е налице основание за предоставяне на хуманитарен статут на молителя по смисъла на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ, то е необходимо освен наличие на вътрешен въоръжен конфликт в съответната държава по произход, но и този конфликт да е довел до тежки и лични заплахи за живота или личността на чужденеца като гражданско лице, като съществуването на такива заплахи може да се предполага, ако ситуацията в страната по произход достигне до изключително високо ниво на безогледно насилие.

В тази връзка следва да се посочи, че сигурността на държавата по произход търпи непрекъснато развитие и промяна, като всеки решаващ орган или съд следва да отчита ситуацията такава, каквато е към момента на решаване на спора пред него. В този смисъл и доказателствата за действителното положение, от които да се направи извод за сигурността за живота на търсещия убежище, следва да са актуални. От информацията в справките от 29.01.2025г. и 14.03.2025г., е видно че макар след оттеглянето от власт на досегашния президент на [държава] Б. А., обстановката в страната по произход на молителя да остава сложна, то не са налице ситуации, в които конфликтът понастоящем да е достигнал нива, при които съществува реален риск оспорващата да понесе тежки посегателства. Жалбоподателката не твърди, да е имала взаимоотношения с армията и полицията и да е извършвала политическа дейност. Следователно не може да се направи извода, че личното и общественото й положение предполагат същата да е рискова група, чиято дейност да я постави в неблагоприятна позиция на фона на съществуващия конфликт в страната по произход и на фона на спорадичните проблеми със сигурността там. Твърденията за заплахи и репресии поради изповядваната религия от обикновен араби в [държава], изложени в бежанската история на оспорващата, са общи и неконкретизирани и от така заявеното съдът не може да достигне до извода, че спрямо оспорващата са налице предпоставки за предоставяне на субсидиарна закрила. Както се посочи, по смисъла на т.39 от горецитираното решение на съда в Люксембург, за да се предостави хуманитарен статут на молителя следва безогледното насилие в [държава] да е изключително, каквото то не се установява да е от относимите справки на Дирекция „МД“ при ДАБ.

В началото на м.декември досегашният президент Б. А. се оттегли от власт (беше принуден да се оттегли) поради настъплението на бунтовнически групировки и осъществения от тях контрол в редица големи градове в страната, включително и в столицата Д.. Този общоизвестен факт не променя положението в [държава] в негативен аспект, доколкото от информацията от общодостъпни източници става ясно, че смяната на властта не е довела до налагане или прилагане на смъртни наказания или екзекуции, или на изтезания, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, или тежки заплахи срещу живота или личността на цивилни лица поради безогледно насилие. Напротив, засега тенденциите за общото положение в [държава] са по- скоро положителни. В тази връзка последните новини за тази страна са, че вече е сформирано преходно правителство на [държава], един от министрите в което е жена. Към настоящия момент продължава да се работи за възстановяване на реда. Тази информация се сочи в множество журналистически материали на български, а и световни медии. Освен това в някои медии се публикуват и материали за милиони сирийци, намиращи се извън страната си, които са изразили желание да се завърнат в родината си след свалянето на президента Б. А. и в тази връзка се очаква голям обратен миграционен поток в посока [държава], като в тази връзка [държава] е обявила отварянето на един от граничните си пунктове със [държава], за да осигури свободното завръщане в родината на желаещите да сторят това (вж. БТА, 24 часа, Novini.bg и др.). В справката на Директор Дирекция“МД“ при ДАБ от 14.03.20205г. е се посочва, че по данни на ВКБООН в периода 08.12.2024г.-06.03.2025г. 303 400 бежанци са се завърнали в [държава]. От справката от 29.01.2025г. приложена към преписката става ясно, че международните полети са възобновени в [държава], на 06.01.2025г. СЗО осъществява трансгранична мисия на ООН в северозападна [държава] провеждайки обучение за парамедици. Видно е от същата справка че безредици има само в крайбрежните райони Х. и Х., а в останалите части ситуацията се подобрява.

На фона на тези информации, от редица медии се съобщава и за бомбардировките над [държава] от страна на [държава] и настъплението на нейни сухопътни военни сили в страната. В тази връзка следва да се подчертаят категоричните, според някои медии, заявки на министър-председателя на [държава], че целта на армията е единствено унищожаване на тежки оръжия, намиращи се в [държава], с цел да не попаднат в ръцете на екстремисти (вж. С. Е., DW, БНР и др.). Не са налице данни, които да сочат, че цел на тази военна офанзива е мирното население на [държава]. От множество журналистически материали за тази военна намеса става ясно, че цели на армията на [държава] са военни обекти, които биха могли да бъдат използвани срещу народа на [държава] или израелския народ.

От общодостъпната информация за [държава] и от приложените по делото справки, става ясно, че дори да се приеме, че в тази страна е налице въоръжен конфликт, то същият явно, на първо място, не е повсеместен и освен това – не е насочен пряко към мирните граждани на тази страна. Съответно не може да се счита, че със самото си присъствие в родния си край или в друго населено място в [държава], жалбоподателкатаа ще бъде изложен на тежки заплахи срещу живота или личността й поради безогледно насилие. Предвид това, обоснован се явява изводът на административния орган, че за лицето не се установява наличието на предпоставките по чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ, а напротив - налице е хипотезата на чл.9, ал.5 от ЗУБ, т.е. налице е възможност за вътрешно разселване.

Неоснователно се цитира съдебна практика на СЕС и конкретно решение по дело С-406/22. Последното касае съвсем различна хипотеза и разглежда въпроса дали е допустимо една държава да предприеме законодателни мерки по силата на който да определи изначално друга държава като сигурна страна на произход в определени нейни части и как следва да процедира съдът при разглеждане на жалби срещу решения с който е отказано предоставяне на международна закрила по молби подадени от кандидатите от третите страни обявени със съответните законодателни мерки по реда на чл. 37, пар.1 от Директива 2013/32/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година за трети сигурни страни. Случаят не е такъв, тъй като Република България, не е обявявала [държава] за сигурна страна по произход нито с нарочен законодателен нито с нарочен административен акт, респ. молбата за закрила на жалбоподателя не е разглеждана в този аспект. В оспореното решение е разглеждана ситуацията на сигурността на страната по произход на жалбоподателя конкретно и пълно с оглед преценката предоставяне на бежански и хуманитарен статут и дали са налице възможности за вътрешно разселване, така както това е предвидено в чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Ето защо процесното решение на СЕС в случая е неотносимо.

Правилен се явява и извода, че не са налице и основанията, визирани в чл. 9, ал. 6 и ал. 8 от ЗУБ.

От горното може да се направи заключение, че при вземане на своето решение административният орган правилно е приложил закона и не е допуснал нарушение на административнопроизводствените правила с характер на съществено, което да представлява основание за отмяна на обжалвания акт.

Оспореното решение не противоречи на материалноправните разпоредби, съответства на целта на закона и следва да бъде потвърдено, а подадената против него жалба – отхвърлена, като неоснователна.

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на С. К. Х., търсеща закрила от [държава], насочена срещу Решение № 2078 от 28.02.2025г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.