Решение по дело №2936/2023 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл. 156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по жалба на „МАЙСТОР.БГ“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление [населено място], [жк] [адрес], представлявано от управителя М. О. П., против Ревизионен акт (РА) № Р-16001623001153-091-001/18.08.2023 г., издаден от В. П. А. на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията и П. И. А. на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 412/06.11.2023 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) - Пловдив, в обжалваната част за непризнат данъчен кредит по фактури, издадени от „ХАДИС 12“ ЕООД, „РИО ИМПОРТ ЕКСПОРТ“ ЕООД, „ВЕЛЕ ТРЕЙД“ ЕООД, „ЛЪВ – И.“ ЕООД“, „БУЛТЕХ КОМЕРС“ ЕООД, „ЗОРА – М.М.С.“ ЕООД, „ЛУКОЙЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД и „ШЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД.

В жалбата и допълнението към нея (л. 2446-2449) се твърди незаконосъобразност на РА в обжалваната в настоящото производство част и се иска неговата отмяна. Допълнителни съображения са изложени в депозирани по делото писмени бележки от пълномощник адв. П.. Претендират се сторените по делото разноски, съгласно представен списък.

Ответникът по жалбата – Директор на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив чрез процесуален представител юриск. Н. намира подадената жалба за неоснователна и настоява за нейното отхвърляне. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Допълнителни съображения излага в депозирана по делото писмена защита.

Административен съд – Пловдив, Второ отделение, VII състав, след като прецени поотделно и в съвкупност, събраните в настоящото производство доказателства, намира за установено следното.

Жалбата е подадена при наличието на правен интерес, след като е упражнено правото за обжалване на ревизионния акт по административен ред и в предвидения процесуален срок, поради което съдът намира същата за ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, жалбата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения.

Ревизията е повторна. Първоначално същата е започнала със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-16001622002518-020-001/20.05.2022 г., издадена от В. П. А. на длъжност началник на сектор, с обхват определяне на задължения за данък върху добавената стойност за периода от 10.01.2022 г. до 30.04.2022 г., като е определен срок за приключване на производството до 3 месеца, считано от датата на връчване на заповедта, което е сторено на 20.05.2022 г. (л. 3463-3467). Последвало е издаването на Заповед за изменение на заповед за възлагане на ревизия (ЗИЗВР) № Р-16001622002518-020-002/19.08.2022 г. от същия орган по приходите, с която е продължен срокът за приключване на ревизията до 20.10.2022 г., която е връчена на ревизираното лице на 19.08.2022 г. (л. 3061-3065). На ревизираното дружество са връчени 4 бр. Искания за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице (ИПДПОЗЛ), в отговор на които същото е представило обяснения и доказателства. Искания за представяне на документи и писмени обяснения са изпратени и до трети лица - „Еконт Експрес“ ООД, „Суперхостинг.БГ“ ЕООД, „КИБО-2“ ЕООД, „БУЛАГРОПРОМ“ ЕООД, „ИКАР-62“ ЕООД, „ЕЛИА 2005“ ЕООД, „СУПЕРХОСТИНГ.БГ“ ЕООД, „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, „ЙЕТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД и „БТК“ ЕАД, като от същите са постъпили и съответните отговори. С Протоколи обр. Кд 73 сер. АА №№ 1856965/19.10.2022 г., № 1856966/19.10.2022 г. и № 1856967/20.10.2022 г. е извършено документирано посещение за преглед на документи в счетоводен офис на „МАЙСТОР.БГ“ ЕООД, документирана е проверка на адрес за извършване на дейността, адрес за кореспонденция и по чл. 8 от ДОПК на „МАЙСТОР.БГ“ ЕООД и е извършено присъединяване на документи от извършена проверка в Интернет сайта на „МАЙСТОР.БГ“ ЕООД. Извършени са и насрещни проверки на „ВЕЛЕ ТРЕЙД“ ЕООД, „ХАДИС 12“ ЕООД, „ДЕМО 77“ ЕООД, „РИО ИМПОРТ ЕКСПОРТ“ ЕООД, М. О. П., „ТРАНС НОВА АУТО“ ЕООД, Ц. П. Ц., С. С. Д., И. Ж. Д., Ю. Ш. А., С. Г. Р., Б. Б. Х., Р. Щ. Ф., Н. Й. Н., З. Б. Г., Н. Ж. Б., Т. С. М., В. М. К., М. Л. С., С. П. Т. с ЕТ „ТЕДИ 64 – С. П.“, Б. Л. Х., И. Д. Б., В. А. М., К. И. В. и Я. Г. К., Д. С. Ф., констатациите от които са обективирани в протоколи за извършена насрещна проверка.

Въз основа на събраните доказателства е съставен Ревизионен доклад (РД) № Р-16001622002518-092-001/03.11.2022 г. (л. 2534 и сл.), срещу който от дружеството е подадено възражение, към което не са приложени доказателства (л. 2518 и сл.). Приемайки възражението за неоснователно, органите по приходите са издали РА № Р-16001622002518-091-001/02.12.2022 г. (л. 2503 и сл.), с който на дружеството-жалбоподател е отказан данъчен кредит в размер на 37 993,73 лева за периода от 10.01.2022 г. до 30.04.2022 г., като са определени и лихви за забава. По жалба на лицето този РА е отменен с Решение № 57/21.02.2023 г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив. Със същото решение на основание чл. 155, ал. 4 от ДОПК преписката е върната на органа по приходите, издал ЗВР за издаване на нов РА с цел правилно и мотивирано определяне на данъчните задължения на лицето, съобразно изискванията на процесуалния и материалните закони и при спазване на изложените в решението съображения. По-конкретно дадените указания са в насока, че органите по приходите следва отново да изискат всички първични документи и счетоводни регистри от ревизираното лице, като е извършено позоваване на разпоредбата на чл. 37, ал. 2 от ДОПК, съгласно която лицето е длъжно да представи всички данни, сведения, документи, книжа, носители на информация и други доказателства, отнасящи се до неговите права и задължения, до фактите и обстоятелствата, подлежащи на установяване в съответното производство, и да посочи всички лица, държавни или общински органи, при които се намират такива. В тази насока и е указано при новата ревизия да се прецизира дали са налице проявени обстоятелства по чл. 122, ал. 1 от ДОПК, за които дружеството да бъде уведомено по надлежния ред, като му се предостави възможност за адекватно становище и предоставяне на доказателства в определения му за това срок, както и дали са налице основания за корекция при унищожаване, липси и брак на стоки или при доставка на стока, визирани в чл. 79 от ЗДДС, респ. дали са налице основания за непризнаване на данъчен кредит в хипотезата на чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС или друга правна норма (л. 2493 и сл.).

В тази връзка и със ЗВР № Р-16001623001153-020-001 от 06.03.2023 г., издадена от В. П. А., Началник сектор в ТД на НАП – Пловдив, е възложена повторната ревизия с обхват задължения за ДДС за периода от 10.01.2022 г. до 30.04.2022 г., като е определен срок за приключване на ревизионното производство до 3 месеца, считано от датата на връчване на заповедта, което е сторено на 09.03.2023 г. (л. 2219-2223). Последвало е издаването на ЗИЗВР № Р-16001623001153-020-002/07.06.2023 г., с която е продължен срокът за приключване на ревизията до 07.07.2023 г. (л. 204-207).

В хода на тази ревизия на дружеството са връчени ИПДПОЗЛ № Р-16001623001153-040-001/21.04.2023 г. (л. 250-254) и ИПДПОЗЛ № Р-16001623001153-040-002/07.06.2023 г. (л. 186 и сл.), в отговор на които от лицето са представени изисканите му документи и писмени обяснения (л. 255 и сл. и л. 192 и сл.). Искания за представяне на документи, сведения и писмени обяснения от трети лица са отправени до „РИО ИМПОРТ ЕКСПОРТ“ ЕООД с № Р-16001623001153-041-001/25.06.2023 г., до „ХАДИС 12“ ЕООД с № Р-16001623001153-041-002/25.06.2023 г. и до „ВЕЛЕ ТРЕЙД“ ЕООД с № Р-16001623001153-041-003/25.06.2023 г., като са получени и съответните отговори (л. 97 и сл.). Извършени са насрещни проверки на „ТРАНС АУТО НОВА“ ООД, документирана с Протокол № П-22221923081370-141-001/18.05.2023 г., „ДЕМО 77“ ЕООД, документирана с Протокол № П-04001523081318-141-001/31.05.2023 г., „ЛЪВ И.“ ЕООД, документирана с Протокол № П-16001623083911-141-001/23.05.2023 г. (л. 223 и сл.) и „БУЛТЕХ КОМЕРС“ ЕООД, документирана с Протокол № П-16001623083910-141-001/23.05.2023 г. (л. 212 и сл.). С Протокол № Р-16001623001153-ППД-001/22.03.2023 г. са приобщени доказателства от извършеното предходно ревизионно производство с УИН: Р-16001622002518 на „МАЙСТОР.БГ“ ЕООД (л. 294 и сл. и л. 2493 и сл.), изпратена е заявка за предоставяне на информация от АПИ и е представена справка (л. 178 и сл.). Извършена е проверка в ИМ на НАП, констатациите от която са обективирани в Протокол № 1859322/07.07.2023 г. (л. 86 и сл.).

Въз основа на събраните доказателства, е съставен РД № Р-16001623001153-092-001/27.07.2023 г. от П. И. А. – главен инспектор по приходите (ръководител на ревизията) и З. Д. Д. – главен инспектор по приходите (л. 57 и сл.). В законоустановения срок от дружеството е подадено възражение (л. 50 и сл.), което е прието за неоснователно и така съставеният РД е послужил като основание за издаване на процесния РА № Р-16001623001153-091-001/18.08.2023 г. (л. 39 и сл.).

В срока по чл. 152, ал. 1 от ДОПК ревизионният акт е обжалван пред Директора на Дирекция „ОДОП” Пловдив при ЦУ на НАП, който е постановил и Решение № 437/27.11.2023 г., с което РА в обжалваната в настоящото производство част е потвърден (л. 22 и сл.).

Установено е от органите по приходите, че през ревизираните данъчни периоди осъществяваната от дружеството дейност е търговия с промишлени стоки чрез реклама по интернет и доставка чрез куриер. Дружеството не разполага със собствени и наети обекти за извършване на стопанската дейност. При предходното ревизионно производство е посочено, че закупените стоки се съхраняват на адрес [населено място], [жк], [адрес], в избено помещение и в нает автомобил, собственост на М. О. П.. Посоченият адрес е установено, че съвпада с постоянния и настоящ адрес на едноличния собственик на капитала на „МАЙСТОР.БГ“ ЕООД - М. О. П.. За ревизирания период „МАЙСТОР.БГ“ ЕООД няма регистриран ЕКАФП с дистанционна връзка с НАП; има назначено едно лице по трудови правоотношения на длъжност продавач интернет търговия; единствените дълготрайни материални активи, с които разполага дружеството, са 2 бр. мобилни телефона, закупени през м.02 и м.04.2022 г., заведени по сметка 208 „Компютърна техника“. На лицето е изготвено и връчено Уведомление по чл. 124, ал. 1 от ДОПК, в което е посочено наличие на обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 4 от ДОПК, а именно „Липсва или не е представена счетоводна отчетност съгласно Закона за счетоводството или воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане“, във връзка с непредставени счетоводни регистри на сметка 304 относно заприходени и изписани стоки през ревизираните данъчни периоди, изискани с ИПДПОЗЛ № Р-16001623001153-040-001/21.04.2023 г. Впоследствие от ревизираното лице, с отговор вх. № ВхР-3488#1/04.07.2023 г., са представени оборотна ведомост на стоките (сумарна), аналитична ведомост по документи на сметка 304 „Стоки“ и справка доставки за периода от 01.01.2022 г. до 30.04.2022 г., поради което ревизията е извършена по общия ред на материалния закон, тъй като основанието за определяне на данъчната основа по специалния ред на чл. 122 от ДОПК е отпаднало.

Констатирано е на следващо място, че в подадените дневници за продажби от ревизираното лице са декларирани извършвани облагаеми доставки с 20 % ДДС, свързани с продажби на стоки за бита, промишлени стоки, инструменти и др. на територията на страната. Дружеството притежава сайта [интернет адрес], чрез който рекламира стоките си. Клиенти са предимно физически лица, продажбите към които са отразени в дневниците за продажби сборно на един ред, както следва: за м.02.2022 г. с ДО 97 396,69 лв. и начислен ДДС 19 479,34 лв.; за м.03.2022 г. с ДО 75 885,90 лв. и начислен ДДС 15 177,18 лв.; за м.04.2022 г. с ДО 28 393,52 лв. и начислен ДДС 5 678,70 лв. За извършени продажби към клиенти - юридически лица са издавани фактури, отразени в дневниците за продажби за съответния период. Стоките са изпращани чрез куриер „Еконт Експрес“ ООД, а паричните суми са събирани от клиентите чрез услугата „наложен платеж“, след което са превеждани от куриерското дружество по банков път на ревизираното лице. Съгласно предоставената информация от куриерското дружество като описание на изпращаните от ревизираното лице стоки е записан „продукт“, без данни относно вида и количеството на продаваните стоки. По данни от представената от ревизираното лице аналитична ведомост на сметка 304 „Стоки“ по документи, е установено, че стоките са заведени стойностно по съответната фактура и изписани в края на месеца с общата стойност на фактурите. Допълнително с вх. № ВхР-3488#1/04.07.2023 г. е представена оборотна ведомост на стоките за периода от 01.01.2022 г. до 30.04.2022 г., в която по съответната фактура за покупка е отразено количество и стойност. В края на всеки месец се изписва общото количество продадени стоки с обща стойност, но видно от фактурите за покупка, стоките са с различна мярка (чифт, брой, метри, комплект). Не е представена аналитична счетоводна отчетност на стоките, от която да е видно заприхождаването на отделните стоки (по вид, мярка, количество и др.) и изписването им по аналитични партиди при продажба на клиенти.

При предходното ревизионно производство е констатирано, че от „МАЙСТОР.БГ“ ЕООД са представени пътни листове за движението по маршрути на автомобил с рег. № [рег. номер] през м.02, м.03 и м.04.2022 г., като се твърди, че с него са превозвани фактурираните стоките. В изготвените пътни листове са посочени дата, маршрут, водач и изминати километри през съответния месец, като липсват попълнени данни за начален и краен километропоказател, час на тръгване и пристигане, престой, заверка. В пътните листове са описани следните маршрути: за дните от 01 до 07.02.2022 г. е вписан маршрут „доставчици на Руски пазар – Пловдив и в кв. Коматево“; за дните от 08 до 10.02.2022 г. е вписан маршрут „Варна за проверка на пазара“; за дните от 11 до 28.02.2022 г. е вписан маршрут „доставчици на Руски пазар – Пловдив“; за дните от 01 до 21.03.2022 г. е вписан маршрут „доставчици на Руски пазар – Пловдив“; за дните от 24 до 31.03.2022 г. е вписан маршрут „доставчици на Руски пазар – Пловдив и в кв. Коматево“; за дните от 01.04. до 10.04.2022 г. е вписан маршрут „доставчици на Руски пазар – Пловдив и в кв. Коматево“; на 11.04.2022 г. е вписан маршрут „доставчици в София, база Илиянци“; за дните от 12 до 30.04.2022 г. е вписан маршрут „доставчици на Руски пазар – Пловдив“. В хода на ревизията органите по приходите са изискали информация от АПИ относно движението на МПС с рег. № [рег. номер] за периода 10.01.2020 г. – 30.04.2022 г. на територията на страната, като данните от предоставената справка са съпоставени с описаните маршрути по пътни листове за същия период, при което са установени несъответствия по дати и маршрути, подробно описани в РД. С Протокол № 1856967/20.10.2022 г. е извършено присъединяване на данни от извършена проверка в Интернет на платформата [интернет адрес], при която е установено, че на сайта на „МАЙСТОР.БГ“ ЕООД за продажба се предлагат различни видове инструменти и стоки за бита, но няма предлагане на чанти, текстил, дрехи и обувки.

След анализ на събраните в хода на ревизията доказателства органите по приходите не са признали на дружеството-жалбоподател данъчен кредит:

1) в общ размер на 37 993,73 лева на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, както следва:

- по 4 бр. фактури, издадени от „ХАДИС 12“ ЕООД в общ размер 2 011,16 лв. за данъчни периоди м.02, м.03 и м.04.2022 г.;

- по 8 бр. фактури, издадени от „РИО ИМПОРТ ЕКСПОРТ“ ЕООД в общ размер 5 930,40 лв. за данъчни периоди м.02, м.03 и м.04.2022 г.;

- по 5 бр. фактури, издадени от „ВЕЛЕ ТРЕЙД“ ЕООД в общ размер 16 850,09 лв. за данъчни периоди м.02, м.03 и м.04.2022 г.;

- по 4 бр. фактури, издадени от „ДЕМО 77“ ЕООД в общ размер 5 646,00 лв. за данъчен период м.03.2022 г.;

- по фактура № 10670/23.03.2022 г., издадена от „ЛЪВ - И.“ ЕООД в размер 4 178,58 лв. за данъчен период м.03.2022 г.;

- по фактура № **********/19.04.2022 г., издадена от „БУЛТЕХ КОМЕРС“ ЕООД в размер 3 377,50 лв. за данъчен период м.04.2022 г.;

2) в общ размер на 633,19 лв. на основание чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС, както следва:

- по 2 бр. фактури, издадени от „ЗОРА-М.М.С.“ ЕООД в общ размер на 547,32 лв. за данъчни периоди м.02 и м.04.2022 г.;

- по 2 бр. фактури, издадени от „ЛУКОЙЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД в общ размер на 59,41 лв. за данъчни периоди м.02 и м.03.2022 г.;

- по 1 бр. фактура, издадена „ШЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД в размер на 26,46 лв. за данъчен период м.02.2022 г.

На основание чл. 175 от ДОПК във връзка с чл. 1 от ЗЛДТДПДВ за невнесените в срок суми (в общ размер на 38 626,92 лв.) са определени и лихви в общ размер на 4 688 лв.

С жалбата си до съда (л. 16), в допълнението към нея (л. 2446 и сл.), а така също и в хода по същество (л. 3687), както и в писмените бележки (л. 3688 и сл.), дружеството-жалбоподател иска от съда да отмени РА единствено и само в частта на непризнат данъчен кредит по ЗДДС за доставки от „ХАДИС 12“ ЕООД, „РИО ИМПОРТ ЕКСПОРТ“ ЕООД, „ВЕЛЕ ТРЕЙД“ ЕООД, „ЛЪВ – И.“ ЕООД“ „БУЛТЕХ КОМЕРС“ ЕООД, „ЗОРА – М.М.С.“ ЕООД, „ЛУКОЙЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД и „ШЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, т.е. без непризнатия данъчен кредит по фактурите, издадени от „ДЕМО 77“ ЕООД и без начислените лихви за забава, поради което и настоящият съдебен състав приема, че предмет на разглеждане в настоящото производство, е Ревизионен акт № Р-16001623001153-091-001/18.08.2023 г., издаден от В. П. А. на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията и П. И. А. на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 412/06.11.2023 г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ -Пловдив, в частта за непризнат данъчен кредит, както следва:

1) в общ размер на 32 347,73 лева на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, както следва:

- по 4 бр. фактури, издадени от „ХАДИС 12“ ЕООД в общ размер 2 011,16 лв. за данъчни периоди м.02, м.03 и м.04.2022 г.;

- по 8 бр. фактури, издадени от „РИО ИМПОРТ ЕКСПОРТ“ ЕООД в общ размер 5 930,40 лв. за данъчни периоди м.02, м.03 и м.04.2022 г.;

- по 5 бр. фактури, издадени от „ВЕЛЕ ТРЕЙД“ ЕООД в общ размер 16 850,09 лв. за данъчни периоди м.02, м.03 и м.04.2022 г.;

- по фактура № 10670/23.03.2022 г., издадена от „ЛЪВ - И.“ ЕООД в размер 4 178,58 лв. за данъчен период м.03.2022 г.;

- по фактура № **********/19.04.2022 г., издадена от „БУЛТЕХ КОМЕРС“ ЕООД в размер 3 377,50 лв. за данъчен период м.04.2022 г.;

2) в общ размер на 633,19 лв. на основание чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС, както следва:

- по 2 бр. фактури, издадени от „ЗОРА-М.М.С.“ ЕООД в общ размер на 547,32 лв. за данъчни периоди м.02 и м.04.2022 г.;

- по 2 бр. фактури, издадени от „ЛУКОЙЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД в общ размер на 59,41 лв. за данъчни периоди м.02 и м.03.2022 г.;

- по 1 бр. фактура, издадена „ШЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД в размер на 26,46 лв. за данъчен период м.02.2022 г.

По отношение на фактурите, издадени от „ХАДИС 12“ ЕООД органите по приходите са констатирали, че процесните 4 бр. фактури са с предмет: инструменти, рокли, тениски, туники, комплекти, чанти, обувки. На фактурите е отбелязано плащане в брой. От представляващия „МАЙСТОР.БГ“ ЕООД - М. П. е заявено, че стоките представляват ръчни и акумулаторни инструменти, дрехи, обувки, чанти. Разплащането по фактурите е в брой в деня на фактическото предаване на стоките. Товаро-разтоварната дейност е извършвана лично от него, с негово транспортно средство, отдадено под наем на дружеството, а именно товарен автомобил марка Пежо, модел Експерт с рег. № [рег. номер]. Стоките са товарени от складова база на „ХАДИС 12“ ЕООД, находяща се в [населено място], [улица]. Съставяни са стокови разписки, съпровождащи получените фактури, които се съхраняват до реализацията им на адреса, стопанисван от „МАЙСТОР.БГ“ ЕООД. При предходната ревизия е извършена насрещна проверка на „ХАДИС 12“ ЕООД, документирана с Протокол № П-16001622114377-141-001/27.06.2022 г. (приобщен по реда на ДОПК към ревизионното производство). В отговор на връченото ИПДПОЗЛ по електронен път от дружеството са представени с вх. № П-16001622114375–ПРД-001/И/27.06.2022 г. следните документи: Договор от 20.02.2017 г., сключен между „Престиж 2“ ЕООД и „ХАДИС 12“ ЕООД, с предмет предоставяне на помещение-склад в [населено място], [улица]безвъзмездно; Договор за превоз от 20.02.2017 г., сключен между „ХАДИС 12“ ЕООД - товародател и „ПРЕСТИЖ 2“ ЕООД - превозвач, с предмет „товародателят възлага на превозвача срещу възнаграждение превоз на следния товар: промишлени стоки и стоки за бита“, от който договор е констатирано, че не става ясно за кои доставки се отнася – за покупките на стоки от „ХАДИС 12“ ЕООД или за негови продажби към клиенти; Договор за аутсорсинг от 20.02.2017 г., сключен между „ХАДИС 12“ ЕООД - възложител и „ПРЕСТИЖ 2“ ЕООД - изпълнител, съгласно който изпълнителят срещу възнаграждение приема да организира натоварването, транспортирането и доставката на закупената в страната или в чужбина стока от възложителя „ХАДИС 12“ ЕООД, до определена от него дестинация. Изпълнителят приема да следи и контролира движението на стоката, както и придружаващите я документи. Изпълнителят носи отговорност за целостта на стоката, за търговския й вид и опаковката, като видно от клаузите договорът касае покупките на „ХАДИС 12“ ЕООД от негови доставчици, а не доставките до клиенти на „ХАДИС 12“ ЕООД; Журнал на сметка 411 „Клиенти“ за периода 01.01.2022 г. - 31.03.2022 г.; 4 бр. фактури, придружени от 3 бр. стокови разписки с вписани данни, идентични с фактурите, издадени към клиент „МАЙСТОР.БГ“ ЕООД. В представеното писмено обяснение е констатирано, че е посочено, че основен предмет на дейност на „ХАДИС 12“ ЕООД е търговия на едро с облекло и обувки и че са предоставени заверени копия на исканите 4 бр. фактури и стокови разписки към тях, но при преглед на предоставените документи, органите по приходите са установили, че липсва стокова разписка към фактура № **********/16.03.2022 г. и не е ясно какви видове инструменти са предмет на доставката. Декларирано е, че издадените фактури са платени в брой, а стоките са получени в склада на фирмата на [улица] [населено място], въпреки че е приложен договор за безвъзмездно ползване на складова площ с адрес в [населено място], [улица]. Констатирано е, че от „ХАДИС 12“ ЕООД не е представен документ за собственост или договор за наем на складово помещение с адрес в [населено място], [улица], откъдето се твърди, че клиентът „МАЙСТОР.БГ“ ЕООД е получил фактурираните стоки. По данни от представените фискални бонове, същите са издадени от ЕКАФП без стационарен обект, на адрес в [населено място], [улица]. В хода на ревизионното производство е установено, че в отговор на връчено ИПДПОТЛ, от „ХАДИС 12“ ЕООД са представени копия на изисканите 4 бр. фактури, Договор за аутсорсинг от 20.02.2017 г., Договор за наем на недвижим имот от 12.12.2022 г., сключен между „Андреа Шиндови“ ООД - наемодател и „ПРЕСТИЖ 2“ ЕООД - наемател и П. Г. С. - солидарен длъжник. Според договора наемодателят се задължава да предостави на наемателя за временно и възмездно ползване част от следния свой недвижим имот, а именно: помещение с площ: 165,50 кв. м., находящ се в [населено място], [улица]. От „ХАДИС 12“ ЕООД отново не е представен договор за наем или друг документ, с който „ПРЕСТИЖ - 2“ ЕООД му отдава под наем посоченото помещение. Представени са дневник на сметки 304 и 411/1 и оборотни ведомости за м.02 и м.03.2022 г., но не е представена аналитична отчетност на заприходени и изписани стоки по видове. По данни от представения дневник на сметка 304 „Стоки“ е установено заприхождване на стоките по отделни фактури само стойностно, като същите се изписват общо в края на месеца с обща стойност, поради което не може да се установи изписването на конкретните стоки (по вид, количество, код на стоката и др.), вписани в изследваните фактури.

По отношение на фактурите, издадени от „РИО ИМПОРТ ЕКСПОРТ“ ЕООД е констатирано, че същите са с предмет обувки, различни видове дрехи. На фактурите е отбелязано плащане в брой. В хода на ревизията представляващият „МАЙСТОР.БГ“ ЕООД - М. П. е заявил, че стоките представляват работни дрехи, обувки, раници и др. Разплащанията по фактурите са изцяло в брой, извършени в деня на предаване на стоките. Товаро-разтоварната дейност е извършвана лично от него, като е използвано транспортното средство, негова собственост, с рег. № [рег. номер]. Стоките са товарени от товарен пункт на „РИО ИМПОРТ ЕКСПОРТ“ ЕООД, находящ се в [населено място], [улица] (същият обект е констатирано от органите по приходите, че е посочен и от доставчика на инструменти, дрехи, чанти, обувки - „ХАДИС 12“ ЕООД). За фактурираните стоки не са представени приемо-предавателни протоколи, не е посочено лицето, което ги е предало. Същевременно по данни от приложените към фактурите фискални бонове, е установено, че същите са издадени от ЕКАФП без стационарен обект, регистриран на адрес в [населено място], [улица]. При предходната ревизия е извършена насрещна проверка на „РИО ИМПОРТ ЕКСПОРТ“ ЕООД, документирана с Протокол № П-22221422115195-141-001/15.07.2022 г. (приобщен към ревизионното производство). В отговор на връченото по електронен път ИПДПОЗЛ от проверяваното дружество са представени копия на издадените 8 бр. фактури с предмет обувки, различни видове дрехи. Не са представени платежни документи, удостоверяващи разплащане по фактурите, както и подписани приемо-предавателни протоколи или стокови разписки за доставките. Съгласно дадени писмени обяснения транспортирането на стоката до склада в [населено място], [улица]се извършва от турска фирма, от която „РИО ИМПОРТ ЕКСПОРТ“ ЕООД закупува стоката. След разтоварване на стоката в склада в [населено място] представител на „МАЙСТОР.БГ“ ЕООД я получава и транспортира от склада на доставчика до свой обект, като транспортирането на стоката е за сметка на клиента. Място на товарене е склада на „РИО ИМПОРТ ЕКСПОРТ“ ЕООД, находящ се в [населено място], [улица]. Представени са договор за временно съхранение и складиране, сключен между „РИО ИМПОРТ ЕКСПОРТ“ ЕООД и „ПРЕСТИЖ 2“ ЕООД, Договор за аутсорсинг от 01.09.2021 г. и Договор за превоз от 01.09.2021 г., сключени с „ПРЕСТИЖ 2“ ЕООД, като видно от клаузите, договорите касаят покупките на „РИО ИМПОРТ ЕКСПОРТ“ ЕООД от негови доставчици, а не доставките до клиенти на „РИО ИМПОРТ ЕКСПОРТ“ ЕООД. В хода на ревизионното производство, в отговор на връчено ИПДПОТЛ, от „РИО ИМПОРТ ЕКСПОРТ“ ЕООД са представени аналитичен регистър на група 50, 70, 41 за периода от 01.01.2022 г. до 31.12.2022 г., месечни оборотни ведомости за м.02, м.03 и м.04.2022 г., в които са отразени единствено сметки 411, 453, 501 и 702. Не е представена аналитична отчетност на заприходените и изписаните видове стоки по сметка 304 „Стоки“, поради което не може да се установи изписването на конкретните стоки (по вид, количество и др.) по издадените на „МАЙСТОР.БГ“ ЕООД фактури.

За фактурите, издадени от „ВЕЛЕ ТРЕЙД“ ЕООД е констатирано, че са с предмет битови и строителни инструменти. На фактурите е отбелязано плащане по банков път. В хода на ревизията относно фактурираните стоки от посочения доставчик представляващият „МАЙСТОР.БГ“ ЕООД - М. П. е заявил, че товаро-разтоварната дейност е извършвана лично от него, като е използвано транспортното средство, негова собственост, отдадено под наем на дружеството, на което е едноличен собственик. Транспортното средство е товарен автомобил марка Пежо, модел Експерт с рег. № [рег. номер]. Закупените стоки представляват ръчни и акумулаторни инструменти, а разплащанията са по банков път. Управителят уточнява, че фактурираните стоки са натоварени от складова база на „ВЕЛЕ ТРЕЙД“ ЕООД, находяща се в [населено място], [улица], като са транспортирани до мястото на съхранение с повече от един транспортен курс. Служителят, осъществил приемането и предаването на стоките е Г. Х.. За всяка доставка е съставян приемо-предавателен протокол, който съпровожда фактурата. От органите по приходите е отбелязано, че приемо-предавателни протоколи към изследваните фактури не са представени. Съгласно представената от ревизираното дружество оборотна ведомост на стоките, фактурите, издадени от „ВЕЛЕ ТРЕЙД“ ЕООД, са заприходени, като по съответната фактура за покупка е отразено общото количество стоки и стойност. В края на месеца заприходените през месеца стоки са изписани с общо количество и обща стойност. Не е представена аналитична счетоводна отчетност на стоките, от която да е видно заприхождаването на отделните стоки (по вид, количество и др.) и изписването им по аналитични партиди при продажбата на клиенти. При предходното ревизионно производство е констатирано, че от „МАЙСТОР.БГ“ ЕООД са представени пътни листове за движението и маршрута на наетия автомобил с рег. № [рег. номер] за м.02, м.03 и м.04.2022 г., в които липсва описан маршрут, включващ адрес на доставчика „ВЕЛЕ ТРЕЙД“ ЕООД – [населено място], [улица], откъдето се твърди, че е натоварена фактурираната стока, липсват вписани данни за начален и краен километропоказател, час на тръгване и пристигане, престой, заверка. При предходната ревизия е извършена насрещна проверка на „ВЕЛЕ ТРЕЙД“ ЕООД, документирана с Протокол № П-16001622114377-141-001/27.06.2022 г. (приобщен към ревизионното производство). В отговор на връченото по електронен път ИПДПОЗЛ от проверяваното дружество са представени копия на издадените 5 бр. фактури с предмет лазерни нивелири, електрически верижни триони и двигатели за тях, заваръчни апарати, бормашини, гайковерти, електрически ножици, ъглошлайф, предпазни маски и други аксесоари; справка за счетоводните записвания по сметка BG06UBBS80021090490640 за периода от 01.02.2022 г. – 31.05.2022 г. във връзка с разплащане по фактурите. Съгласно дадени писмени обяснения стокови разписки не са издавани, тъй като стоките са описани подробно във фактурите. Дружеството декларира, че стопанисва складова база, находяща се в [населено място], [улица], но не представя документи за собственост или за наемане на складовия обект. Съгласно дадените обяснения, транспортът на стоките е организиран от купувача, а натоварването е от рампа на складовата база на доставчика. Не са представени приемо-предавателни протоколи или транспортни документи във връзка с доставката на стоки по изследваните фактури. В хода на ревизионното производство, в отговор на връчено ИПДПОТЛ, от „ВЕЛЕ ТРЕЙД“ ЕООД са представени аналитичен регистър на сметки от група 30 за периода от 01.01.2022 г. до 30.04.2022 г., месечни оборотни ведомости за м.02, м.03 и м.04.2022 г., хронологичен регистър на сметка 411 за периода 01.02.2022 г. – 31.05.2022 г., аналитичен регистър на сметки от група 40 и 50 за периода от 01.02.2022 г. – 30.04.2022 г. От доставчика не е представена аналитична отчетност на заприходените и изписаните видове стоки. От данните в представения аналитичен регистър на сметки от група 30 органите по приходите са установили заприхождване на стоките по отделни фактури само стойностно, от всички доставчици, поради което е прието, че не може да се установи изписването на конкретните стоки (по вид, количество и др.) по издадените на „МАЙСТОР.БГ“ ЕООД фактури.

По отношение на фактурата, издадена от „ЛЪВ - И.“ ЕООД е установено, че същата е с предмет - диск за дърво, бормашина акумулаторна, котлон, маска сензорна, перфоратор, перфоратор акумулаторен. На фактурата е отбелязано плащане по банков път. В хода на ревизията относно фактурираните стоки от „ЛЪВ - И.“ ЕООД представляващият „МАЙСТОР.БГ“ ЕООД - М. П. е заявил, че товаро-разтоварната дейност е извършвана лично от него, като е използвано транспортното средство, негова собственост, отдадено под наем на дружеството, на което е едноличен собственик. Транспортното средство е товарен автомобил марка Пежо, модел Експерт с рег. № [рег. номер]. Закупените стоки представляват ръчни и акумулаторни инструменти, а разплащанията са по банков път. Посочено е, че фактурираните стоки са натоварени от склада на „ЛЪВ - И.“ ЕООД, находящ се в [населено място], [улица]. За доставката била съставена стокова разписка. Стоките са съхранявани до реализацията им на адреса, стопанисван от „МАЙСТОР.БГ“ ЕООД. От ревизираното лице не са представени съпътстващи фактурата документи - стокова разписка, приемо-предавателен протокол и др. Съгласно представената от ревизираното лице оборотна ведомост на стоките, по фактурата, издадена от „ЛЪВ - И.“ ЕООД, стоките са заприходени, като е отразено общото количество и стойност. В края на месеца заприходените през месеца стоки са изписани с общо количество и обща стойност. Не е представена аналитична счетоводна отчетност на стоките, от която да е видно заприхождаването на отделните стоки (по вид, количество и др.) и изписването им по аналитични партиди при продажбата на клиенти. При предходното ревизионно производство от „МАЙСТОР.БГ“ ЕООД е представен пътен лист за движението и маршрута на наетия автомобил с рег. № [рег. номер] за м.03.2022 г., в които за дата 23.03.2022 г., когато е издадена фактурата от доставчика „ЛЪВ - И.“ ЕООД, не е отразено движение на автомобила, както и липсва описан маршрут Пловдив-Асеновград за датите, описани в пътния лист. От органите по приходите е констатирано несъответствие в представените обяснения относно мястото на товарене на стоките, като от доставчика „ЛЪВ - И.“ ЕООД е посочен склад, находящ се в Асеновград, бул. „България“ № 118, а от ревизираното лице е посочен склад с административен адрес в [населено място], [улица]. Не се установява от кой обект са натоварени фактурираните стоки от доставчик „ЛЪВ – И.“ ЕООД. В хода на ревизията е извършена насрещна проверка на „ЛЪВ – И.“ ЕООД, документирана с Протокол № П-16001623083911-141-001/23.05.2023 г. В отговор на връчено ИПДПОЗЛ от проверяваното дружество са представени копия на издадената фактура, банково извлечение от 23.03.2022 г., регистър на сметка 304 Стоки за м.11 и м.12.2021 г., от който е видно, че са осчетоводени закупени стоки по митнически декларации за внос, но от доставчика не е представена аналитична отчетност на изписаните конкретни стоки (по вид, количество и др.), фактурирани към „МАЙСТОР.БГ“ ЕООД. Съгласно приложеното писмено обяснение, мястото за съхранение на стоките е в собствен склад, находящ се в [населено място], бул. „Б.“ № ***, от който адрес са били натоварени и превозени фактурираните стоки. Уточнено е, че транспортът е за сметка на клиента и няма сключен договор между дружествата по повод доставката. От доставчика не са представени придружаващи фактурата документи – заявка, стокова разписка, приемо-предавателен протокол и др.

Във връзка с фактурата, издадена от „БУЛТЕХ КОМЕРС“ ЕООД е констатирано, че същата е с предмет гедоре к-т 108 части 1/2" - 1/4" 6стен KW CH. На фактурата е отбелязано плащане по банков път. В хода на ревизията относно фактурираните стоки от „БУЛТЕХ КОМЕРС“ ЕООД представляващият „МАЙСТОР.БГ“ ЕООД - М. П. е заявил, че товаро-разтоварната дейност е извършвана лично от него, като е използвано транспортното средство, негова собственост, отдадено под наем на дружеството - товарен автомобил марка Пежо, модел Експерт с рег. № [рег. номер]. Закупените стоки представляват ръчни и акумулаторни инструменти, а разплащанията са по банков път. Управителят уточнява, че фактурираните стоки са натоварени от склада на „БУЛТЕХ КОМЕРС“ ЕООД, находящ се в [населено място], [улица]-13. За доставката била съставена стокова разписка, която удостоверява приемането и предаването на стоките. Стоките са съхранявани до реализацията им на адреса, стопанисван от „МАЙСТОР.БГ“ ЕООД. От ревизираното лице не са представени съпътстващи фактурата документи - стокова разписка, приемо-предавателен протокол и др. Съгласно представената от ревизираното лице оборотна ведомост на стоките, по фактурата, издадена от „БУЛТЕХ КОМЕРС“ ЕООД, стоките са заприходени, като е отразено общото количество и стойност. В края на месеца заприходените през месеца стоки са изписани с общо количество и обща стойност. Не е представена аналитична счетоводна отчетност на стоките, от която да е видно заприхождаването на отделните стоки (по вид, количество и др.) и изписването им по аналитични партиди при продажбата на клиенти. Управителят на ревизираното дружество посочва, че във връзка с доставката е съставена стокова разписка, но такава не е приложена. При предходното ревизионно производство от „МАЙСТОР.БГ“ ЕООД е представен пътен лист за движението и маршрута на наетия автомобил с рег. № [рег. номер] за м.04.2022 г., в които за дата 19.04.2022 г., когато е издадена фактурата от „БУЛТЕХ КОМЕРС“ ЕООД, е отразено движение на автомобила по маршрут „доставчици на Руски пазар – Пловдив“, както и липсва описан маршрут в [населено място], [улица]-13. В хода на процесната ревизия е извършена насрещна проверка на „БУЛТЕХ КОМЕРС“ ЕООД, документирана с Протокол № П-16001623083910-141-001/23.05.2023 г. В отговор на връчено ИПДПОЗЛ от проверяваното дружество са представени копия на издадената фактура, банково извлечение от 20.04.2022 г., счетоводни регистри за взетите операции за продадените стоки на клиент „МАЙСТОР.БГ“ ЕООД - по дебит на сметка 411 Клиенти, кредит на сметки 702 Приходи от продажба на стоки и 4532 Начислен ДДС при продажбите. Плащането по фактурата е отразено по дебита на сметка 503 Разплащателна сметка и в кредит на сметка 411 Клиенти. Приложена е оборотна ведомост за период 01.04.2022 г. - 30.04.2022 г. Съгласно писменото обяснение на представляващия на „БУЛТЕХ КОМЕРС“ ЕООД, стоката е била налична към момента на продажбата й в склада на дружеството, намиращ се в [населено място], [улица]-13. Стоката е била върху палети и с палетна количка е изнесена пред склада от работници на фирмата. Клиентът „МАЙСТОР.БГ“ ЕООД сам е натоварил стоките в свое превозно средство и е направил няколко курса, за да ги извози. Стоката е предадена от Т. И. - служител и отговорно лице от „БУЛТЕХ КОМЕРС“ ЕООД и е получена от клиента „МАЙСТОР.БГ“ ЕООД от М. П.. Стоките са били в пластмасови кутии, поставени в кашончета по 4 броя. Не е извършван транспорт на стоките от „БУЛТЕХ КОМЕРС“ ЕООД, както и няма сключени договори и анекси във връзка с доставките. Търговската кореспонденция с „МАЙСТОР.БГ“ ЕООД е водена основно чрез посещение на техен представител (управителя на фирмата), който на място е посетил офиса на „БУЛТЕХ КОМЕРС“ ЕООД, за да направи избор на стоките и да договори цената. „БУЛТЕХ КОМЕРС“ ЕООД не е представил регистър на сметка „Стоки“, както и не е представил аналитична отчетност на изписаните конкретните стоки (по вид, количество и др.) по издадената на „МАЙСТОР.БГ“ ЕООД фактура. От доставчика не са представени съпътстващи фактурата документи – заявка, стокова разписка, приемо-предавателен протокол и др.

По отношение на всички процесни фактури е установено при извършени служебни проверки в регистрите на НАП, че в подадените от цитираните доставчици дневници за продажби и СД по ЗДДС за съответните данъчни периоди са отразени издадените от тях фактури с получател „МАЙСТОР.БГ“ ЕООД. От посочените преки доставчици не са представени доказателства за наличието на стоките по изследваните фактури, за кадрова обезпеченост за осъществяване на търговска дейност, както и такива за наличието на обекти, от които осъществяват дейността си и от които биха могли да бъдат натоварени и транспортирани фактурираните количества стоки. Липсват доказателства за извършен транспорт на стоките по изследваните фактури. От посочените доставчици не са представени документи и доказателства, удостоверяващи място – обект с административен адрес, където стоките са съхранявани до датата на фактуриране към ревизираното лице, за натоварване на конкретно МПС за транспортиране, за предаване на стоките на ревизираното лице, данни за лицата, извършили приемането и предаването на фактурираните стоки, доказателства за собственост или наемане на складове и търговски обекти, където съответният доставчик извършва стопанска дейност, за назначен персонал по трудови правоотношения. По отношение на кадровата обезпеченост на доставчиците са направени справки в информационната система на НАП с цел установяване дали съответното дружество разполага с персонал, съответстващ по длъжност на фактурираните от него доставки. При обобщаване на резултатите от проверките е установено, че доставчиците не разполагат с персонал, предвид факта, че не са декларирани данни за лица, наети по трудови правоотношения с действащи трудови договори и подадени уведомления по чл. 62 от КТ, през периодите на издаване на фактурите към „МАЙСТОР.БГ“ ЕООД. Никой от доставчиците не е подавал данни за изплатени възнаграждения на лица по извънтрудови правоотношения. Наличието на горните обстоятелства и факти, разгледани от органа по приходите в тяхната съвкупност, са дали основание да бъде формирано заключението, че издадените от цитираните преки доставчици фактури не документират реално осъществена доставка на материали/стоки по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС, поради което отразеният в тях косвен данък се явява неправомерно начислен по реда на чл. 70, ал. 5 от същия закон. Поради това на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1 , т. 1 от ЗДДС на „МАЙСТОР.БГ“ ЕООД не е признато правото на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 32 347,73 лв. по фактурите, издадени от коментираните тук доставчици.

По отношение на фактурите, издадени от „ЗОРА-М.М.С.“ ЕООД е констатирано, че същите са с предмет 2 бр. мобилни телефони, протектор и зарядно, заведени по сметка 208 „Компютърна техника“ с отчетна стойност 2 699,16 лв. От органите по приходите е извършена проверка на данните, декларирани в подадените дневници за покупките и счетоводните регистри на ревизираното лице, при която е установено, че за ревизираните данъчни периоди няма включени фактури, както и осчетоводени разходи, свързани с ползвани услуги от мобилен оператор. От ревизираното лице не са представени документи и доказателства, удостоверяващи ползването на закупените мобилни телефони за стопанската дейност и за целите на извършваните от дружеството облагаеми доставки, поради което е прието, че са предназначени за дейности, различни от икономическата дейност на „МАЙСТОР.БГ“ ЕООД.

По отношение на фактурите, издадени от „ЛУКОЙЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД и „ШЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, с предмет горива е констатирано, че във връзка с разхода за гориво при предходното ревизионно производство от „МАЙСТОР.БГ“ ЕООД са представени пътни листове за движението и маршрута на автомобил с рег. № [рег. номер] за януари, февруари, март и април 2022 г., в които са посочени маршрути: „доставчици на Руски пазар – Пловдив и в кв. Коматево“ , „Варна за проверка на пазара“, „доставчици на Руски пазар – Пловдив“, „доставчици в София, база Илиянци“; водач М. П. и изминати километри през всеки месец, посочен е среден разход на гориво на 100 км, но без данни за начален и краен километропоказател, час на тръгване и пристигане, престой, заверка. Към всеки пътен лист е представен отчет от последния ден на месеца, изготвен от М. П., съдържащ данни за дата на зареждане и количество заредено гориво. В хода на ревизията органите по приходите са изискали информация от АПИ относно движението на МПС с рег. № [рег. номер] за периода 10.01.2020 г. – 30.04.2022 г. на територията на страната, като данните от предоставената справка са съпоставени с описаните маршрути по пътни листове за същия период (подробно описани в РД). Установено е разминаване между вписаните маршрути по изготвените от ревизираното лице пътни листове и засеченото движение на МПС с рег. № [рег. номер] за целия период. Предвид изложеното, органите по приходите са приели, че данните в представените пътни листове не удостоверяват реалното движение на автомобил с рег. № [рег. номер] по описаните маршрути в пътните листове, както и използването на този автомобил за стопанската дейност и за целите на извършваните от ревизираното лице облагаеми доставки.

По отношение на коментираните тук фактури, органите по приходите са установили, че е нарушена разпоредбата на чл. 69, ал. 1 от ЗДДС. След като от страна на „МАЙСТОР.БГ“ ЕООД, в качеството на регистрирано по ЗДДС лице, не са представени доказателства, удостоверяващи използването на закупените стоки/материали за осъществяване на последващи облагаеми доставки по смисъла на чл. 12, ал. 1 от ЗДДС, то за жалбоподателя не са налице условията и предпоставките за приспадане на данъчен кредит по оспорените фактури.

При тези данни е издаден оспореният РА в обжалваната в настоящото производство част.

В хода на съдебното производство са приети основно и допълнително заключение по ССЕ, вещото лице по която, след запознаване с наличните по делото доказателства и извършена проверка в счетоводствата на „ВЕЛЕ ТРЕЙД“ ЕООД, „ЛЪВ – И.“ ЕООД, „БУЛТЕХ КОМЕРС“ ЕООД и „ХАДИС 12“ ЕООД, е отговорило на поставените от жалбоподателя задачи, както следва:

- по отношение на „ХАДИС 12“ ЕООД – при извършена проверка в счетоводството на доставчика, експертизата е констатирала, че стоките не са заведени аналитично, а само стойностно, поради което счетоводно не може да се проследи и отговори на въпроса дали са имали налични стоки по вид и количество от същите, предмет на продажба към жалбоподателя. Процесните фактури са осчетоводени като са взети следните стопански операции - Дебит сметка 411 Клиенти, на Кредит сметка 702 Приходи от продажба на стоки на Кредит сметка 453,2 Начислен ДДС на продажбите. Процесните фактури са отчетени в дневниците за продажби за данъчните периоди, за които се отнасят. Стоките са изписани стойностно в края на всеки месец. В счетоводството не се съдържат данни за лицата, отговарящи за приемането и предаването на стоки, предмет на доставка към „МАЙСТОР-БГ“ ЕООД. Към фактурите не са представени други съпътстващи документи. По данните от издадените фактури, за получател на стоките е записано лицето М. О. П.. По данни от оборотната ведомост и инвентарната книга на дружеството-доставчик са налични следните активи: Пежо боксер – дата на въвеждане в експлоатация 13.04.2018 г. и отчетна стойност 19 916,66 лв.; Фолксваген тигуан – дата на въвеждане в експлоатация 31.07.2021 г. и отчетна стойност 77 275 лв.; компютър – дата на въвеждане в експлоатация 20.04.2017 г. и отчетна стойност 915,83 лв. По счетоводни данни всички фактури са платени в брой, като са взети следните стопански операции – Дебит сметка 501 Каса в лева на Кредит сметка 411 Клиенти. Видно от взетите стопански операции е, че при доставчика е извършено начисляване на ДДС по смисъла на ЗДДС. За м.февруари е деклариран ДДС за внасяне в размер на 3,09 лв., разчетен с бюджета на 15.02.2022 г.; за м.март е деклариран ДДС за внасяне в размер на 7,27 лв., разчетен с бюджета на 21.03.2022 г.

- по отношение на „РИО ИМПОРТ ЕКСПОРТ“ ЕООД – вещото лице не е успяло да извърши проверка в счетоводството на доставчика и не е отговорило на постановените му въпроси.

- по отношение на „ВЕЛЕ ТРЕЙД“ ЕООД - след запознаване с наличните по делото доказателства и извършена проверка в счетоводството на „ВЕЛЕ ТРЕЙД“ ЕООД вещото лице е представило в табличен вид движението на стоките (стоков поток) за периода м.02. - м.05.2022 г., като е посочило, че доставчикът е разполагал с налични стоки, които са с произход внос от Китай, съгласно митнически декларации от доставчик YIWU WIYANG IMPORT AND EXPORT CO., LIMITED. Всички закупени стоки са заприходени като са взети следните стопански операции – Дебит сметка 304 Стоки, Дебит сметка 453,1 Начислен ДДС на покупките на Кредит сметка 401 Доставчици. В табличен вид е представено и изписването на стоките, предмет на процесните фактури от този доставчик, като е посочено, че са взети следните стопански операции – Дебит сметка 702 Приходи от продажба на стоки на Кредит сметка 304 Стока. Фактурите са издадени от К. Х. – съставител. Фактурата и стоката са получени от М. П.. Няма съставени съпътстващи документи към издадената фактура. Стоката е извозена от М. П., т.е. с транспорт на клиента. Товаренето на стоките е извършено без помощта на технически средства. Приложени са ведомости за заплати за периода м.февруари – м.април 2022 г. за четири лица – Б. С. М. – координатор дейност, Г. Х. – координатор дейност, К. Х. – управител и Ц. С. А. – координатор дейност. От доставчика е представен Договор от 01.04.2021 г. за безвъзмездно вещно право на ползване на частен имот, сключен между „ВЕЛЕ ТРЕЙД“ ЕООД и ЕТ „М. – Б. К.“ за ползване на склад 300 кв.м., находящ се в [населено място], [улица]. Плащанията по фактурите е извършено по банков път, като в табличен вид са представени взетите счетоводни записвания. За данъчни периоди м.февруари – м.април 2022 г. дружеството е подало отчетни регистри съгласно чл. 124 от ЗДДС. Деклариран е резултат за периода м.февруари 2022 г. – 3 580,82 лв. – вноска; месец март 2022 г. – 2 210,64 лв. – вноска; месец април 2022 г. – 2 681,75 лв. – вноска. Същият е разчетен с бюджета на 30.03.2022 г. – 3 580,82 лв., на 19.04.2022 г. – 2 210,64 лв., на 17.05.2022 г. – 2 681,75 лв., т.е. налице е от счетоводна гледна точка правилно отчитане по ЗДДС на доставените стоки.

- по отношение на „ЛЪВ - И.“ ЕООД – приложен е аналитичен регистър на сметка 304/8 Стоки „газови уреди“ за м. ноември 2022 г., видно от който е, че дружеството е закупило с митническа декларация от 12.10.2021 г. стоки от доставчик Ортаклар камп Екипманлари. През м. август – ноември 2021 г. са заприходени стоки внос с митнически декларации, закупени от доставчик Хендри трейдинг кои ми, заприходени по Дебита на сметка 304 Стоки. Всички закупени стоки са заприходени като са взети следните стопански операции – Дебит сметка 304 Стоки, Дебит сметка 453,1 Начислен ДДС на покупките на Кредит сметка 401 Доставчици. Дружеството разполага със складов софтуер, видно от който е, че е извършена продажба и изписване по аналитични кодове на представени в табличен вид стоки, предмет на фактура № 10670/23.03.2022 г. Фактурата е издадена от А. И. – съставител. Фактурата и стоката са получени от М. П.. Няма съставени съпътстващи документи към издадената фактура. Стоката е извозена от М. П., т.е. с транспорт на клиента. Товаренето на стоките е извършвано от работници във фирмата, без помощта на технически средства. Приложена е ведомост за заплати за периода м. март 2022 г., видно от която доставчикът е разполагал със следния персонал: А. С. Б. – носач товарач на стоки, Д. Й. С. – електромонтьор, И. Х. Н. – продавач – консултант, И. А. И. – носач товарач на стоки, П. С. В. – шофьор товарен камион, С. А. Ч. – носач товарач на стоки, Т. К. А. – продавач – консултант, Х. А. И. – носач товарач на стоки. Мястото за съхранение на стоките е в собствен склад на дружеството в [населено място], бул. „Б.“ ***, съгласно приложена инвентарна книга. Плащането на фактурата е извършено по банков път на 23.03.2022 г., съгласно приложено банково извлечение. Счетоводно е отчетена продажбата и плащането по тази фактура, като са взети следните стопански операции – Дебит сметка 503 Разплащателна сметка в лева на Кредит сметка 411 Клиенти – 25 071,50 лв. За данъчен период м. март 2022 г. дружеството е подало отчетни регистри съгласно чл. 124 от ЗДДС, деклариран е резултат за периода 2 210,44 лв. – вноска. Същият е разчетен с бюджета своевременно на 12.04.2022 г., т.е. налице е от счетоводна гледна точка правилно отчитане на ЗДДС на доставените стоки.

- по отношение на „БУЛТЕХ КОМЕРС“ ЕООД – представена е справка „стокооборот“ за периода м. април 2022 г., от която е видно, че процесната стока, предмет на фактура № **********/19.04.2022 г. е внос от Китай с АД 22BG002002070323R9, представен в табличен вид. Този доставчик използва складова програма, където се водят стоките аналитично и по количества. В счетоводната програма група 304 /Стоки/ се води синтетично. За периода от 01.04.2022 г. до 30.04.2022 г. по артикулния номер В – 108 kW, който е обект на доставка към „МАЙСТОР.БГ“ ЕООД има движение и реално има заприходени и налични стоки. През м.04.2022 г. са доставени 3 300 бройки от посочения артикул. Доставката е от Китай. За същия период са продадени 1 050 бройки на „МАЙСТОР.БГ“ ЕООД по фактура № **********/19.04.2024 г. и 1 050 бройки на „ТЕХ ФОР МЕН“ ЕООД по фактура № **********. Стоката, предмет на доставка към жалботодателя е с произход Китай. Тя е внесена по митническа декларация 22BG002002070323R9/11.04.2022 г. от YIWU BIAYANG IMPORT AND EXPORT. Доставката е отразена по сметка 304 и сметка 4011 Доставчици, съгласно приложена хронологична справка за периода 01.04.2022 – 30.04.2022 на сметка 304. Изписването на продадените стоки е стойностно и счетоводно е извършено на 30.04.2022 г., за което са взети следните стопански операции: Дебит сметка 702 Приходи от продажба на стоки и Кредит сметка 304 Стоки. Фактурата е издадена от Т. И.. Същият е служител на фирмата и отговорно лице. Стоката е получена от страна на жалбоподателя от М. П.. Стоката е извозена от М. П., т.е. с транспорт на клиента. Този доставчик не е извършвал услуга с превоз. Предаването на стоката е извършено между Т. И. и М. П.. Няма съставени съпътстващи документи към издадената фактура. Няма други документи за извършено товарене, освен издадената фактура. За месец април 2022 г. дружеството разполага със следния персонал, съгласно разчетно-платежна ведомост: В. Х. К. – работник склад, Г. Г. Ш. – продавач, Е. Ф. И. – продавач, И. Т. Ф. – работник склад, К. Ш. Ш. – работник склад, Р. М. И. – продавач, С. Д. Ш. – продавач, Т. Д. И. – продавач, Х. Х. Ш. – работник склад, Ш. М. Х. – секретар и Ш. Ю. И. – продавач. Обектът, от който е извършено предаването на стоките, е на адрес [населено място], [улица]-13. Теренът и сградата са на „БУЛТЕХ КОМЕРС“ ЕООД, съгласно нотариален акт за покупка на терена, разрешение за строеж и съпътстващи документи, акт 14 и счетоводен амортизационен план за 2022 г. Плащането по фактурата е извършено по банков път на 20.04.2022 г., съгласно приложено банково извлечение. Счетоводно е отчетена продажбата и плащането по тази фактура, видно от Аналитична ведомост за периода от 01.04.2022 г. – 30.04.2022 г. на „МАЙСТОР.БГ“ ЕООД, Аналитична ведомост с хронологични записвания за периода от 01.04.2022 г. до 30.04.2022 г. на „МАЙСТОР.БГ“ ЕООД, Аналитична ведомост с хронологични записвания и кореспондиращи сметки за периода от 01.04.2022 г. до 30.04.2022 г. на „МАЙСТОР.БГ“ ЕООД. Взети са следните стопански операции – Дебит сметка 503 Разплащателна сметка в лева на Кредит сметка 411 Клиенти – 20 265 лв. За данъчен период м. април 2022 г. дружеството е подало отчетни регистри съгласно чл. 124 от ЗДДС. Деклариран е резултат за периода 47 973,18 лв. – вноска. Същият е разчетен с бюджета своевременно на 13.05.2022 г., т.е. налице е от счетоводна гледна точка правилно отчитане по ЗДДС на доставените стоки.

Съдът кредитира заключението на вещото лице като обективно и компетентно изготвено, като същото ще бъде коментирано по-долу в решението.

Като свидетели по делото са разпитани Г. Г. Х. – служител във „ВЕЛЕ ТРЕЙД“ ЕООД, С. А. Я. – управител на „ХАДИС 12“ ЕООД, Д. Т. – управител на „БУЛТЕХ КОМЕРС“ ЕООД и А. А. И. – управител на „ЛЪВ – И.“ ЕООД, чиито показания съдът приема за логични, последователни и почиващи на непосредствени впечатления и спомени на свидетелите, като същите ще се преценяват от съда, с оглед на всички други данни по делото.

Като доказателства по делото са приети, представени от ТД на НАП – София, офис „Изток“ и ТД на НАП – Пловдив, писма, от които се установява, че на доставчиците „РИО ИМПОРТ ЕКСПОРТ“ ЕООД, „ВЕЛЕ ТРЕЙД“ ЕООД, „ХАДИС 12“ ЕООД, „ЛЪВ – И.“ ЕООД и „БУЛТЕХ КОМЕРС“ ЕООД няма образувани ревизионни производства за процесния период (л. 2461 и сл.). Отново в хода на настоящото съдебно производство по делото са представени и съответно приети доказателства, по които е работило вещото лице, представени от третите лица „ЛЪВ – И.“ ЕООД (л. 3510 и сл.), „БУЛТЕХ КОМЕРС“ ЕООД (л. 3538 и сл.), „ВЕЛЕ ТРЕЙД“ ЕООД (л. 3584 и сл.) и „ХАДИС 12“ ЕООД (л. 3644 и сл.).

Други доказателства в хода на съдебното производство не са ангажирани от страните.

При така установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи.

Ревизионният доклад е съставен, съответно ревизионният акт е издаден в сроковете по чл. 117, ал. 1 и чл. 119, ал. 2 от ДОПК и от компетентните органи по смисъла на чл. 119, ал. 2 от ДОПК, във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от ЗНАП, в кръга на определените им правомощия по чл. 119, ал. 2 от ДОПК, определящ материалната компетентност на лицата, които следва да издават ревизионния акт и предвиждащ, че той се издава от органа, възложил ревизията (определен за това с акт на директора на компетентната териториална дирекция) и ръководителя на ревизията (определен със заповедта за възлагане на ревизия). В тази насока са представени Заповед № РД-09-1979 от 30.09.2021 г. изменена със Заповед № РД-09-789/13.05.2022 г. на Директора на ТД на НАП – Пловдив, ведно с приложенията към нея (л. 4 и сл.). Следва да се констатира също така, че от представените от страна на ответника и приети като доказателства – CD със записани в него електронни документи, ведно с прилежащите им сертификати, справки от сайта на доставчиците на удостоверителни услуги за верификация на документ, както и копия от удостоверения за електронни подписи (л. 2, л. 12-15) се установява, че ЗВР, ЗИЗВР, РА, РД и решението представляват актове, подписани с валидни квалифицирани електронни подписи. Извършените процесуални действия и събраните доказателства в хода на ревизионното производство са осъществени по реда на ДОПК и при спазване на основните принципи на кодекса. Изложеното налага извод, че процесният ревизионен акт е издаден от компетентни органи и в изискуемата се форма, а в хода на ревизионното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да обосновават незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт само на това основание. Всички актове на органите по приходите, в т.ч. и тези, издадени при първоначалната ревизия и ИПДПОЗЛ са били надлежно връчени на жалбоподателя, следователно на ревизираното лице е била осигурена възможност да упражни правото си на защита в пълен обем. Или, не са налице основанията по чл. 146, т. 1, т. 2 и т. 3 от АПК. А по отношение материалната законосъобразност на оспорения РА и съответствието му с целта на закона, настоящият съдебен състав намира следното.

Първият спорен момент в случая е непризнатото право на данъчен кредит в общ размер на 32 347,73 лева на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, както следва: по 4 бр. фактури, издадени от „ХАДИС 12“ ЕООД в общ размер 2 011,16 лв. за данъчни периоди м.02, м.03 и м.04.2022 г.; по 8 бр. фактури, издадени от „РИО ИМПОРТ ЕКСПОРТ“ ЕООД в общ размер 5 930,40 лв. за данъчни периоди м.02, м.03 и м.04.2022 г.; по 5 бр. фактури, издадени от „ВЕЛЕ ТРЕЙД“ ЕООД в общ размер 16 850,09 лв. за данъчни периоди м.02, м.03 и м.04.2022 г.; по фактура № 10670/23.03.2022 г., издадена от „ЛЪВ - И.“ ЕООД в размер 4 178,58 лв. за данъчен период м.03.2022 г. и по фактура № **********/19.04.2022 г., издадена от „БУЛТЕХ КОМЕРС“ ЕООД в размер 3 377,50 лв. за данъчен период м.04.2022 г. Следващото спорно обстоятелство е непризнатото право на данъчен кредит в общ размер на 633,19 лв. на основание чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС, както следва: по 2 бр. фактури, издадени от „ЗОРА-М.М.С.“ ЕООД в общ размер на 547,32 лв. за данъчни периоди м.02 и м.04.2022 г.; по 2 бр. фактури, издадени от „ЛУКОЙЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД в общ размер на 59,41 лв. за данъчни периоди м.02 и м.03.2022 г. и по 1 бр. фактура, издадена „ШЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД в размер на 26,46 лв. за данъчен период м.02.2022 г.

Или, спорът между страните се концентрира в отговора на въпроса, налице ли са реално извършени доставки на стоки, оттам възникнало ли е данъчно събитие между жалбоподателя и неговите преки доставчици „ХАДИС 12“ ЕООД, „РИО ИМПОРТ ЕКСПОРТ“ ЕООД, „ВЕЛЕ ТРЕЙД“ ЕООД, „ЛЪВ - И.“ ЕООД, „БУЛТЕХ КОМЕРС“ ЕООД, „ЗОРА-М.М.С.“ ЕООД, „ЛУКОЙЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД и „ШЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, даващи основание за издаване на фактурите, по които „МАЙСТОР.БГ“ ЕООД е претендирал право на приспадане на данъчен кредит.

Съгласно чл. 68, ал. 1 т. 1 от ЗДДС данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за получени от него стоки или услуги по облагаема доставка.

Съгласно чл. 69 от ЗДДС регистрирано лице има право да приспадне данъка за стоките или услугите, които доставчик - регистрирано по закона лице, му е доставил, които стоки или услуги ще се използват за извършване на облагаеми доставки, а съгласно чл. 71 от ЗДДС лицето - получател, може да упражни правото си на данъчен кредит, когато притежава някой от документите, посочени в т. 1 - т. 11. Регистрирано по ЗДДС лице има право да приспадне като данъчен кредит данъка за получени от него облагаеми доставки на стоки или услуги, когато използва същите за осъществяване на облагаеми доставки и когато притежава за получените доставки данъчен документ с изискуемите от закона реквизити, като въведените изисквания за възникване на право на приспадане на данъчен кредит са по отношение на конкретната доставка, по която е претендирано това право (по която е приспаднат данъкът в подадената справка-декларация), а не по всяка друга доставка на същата стока или услуга, осъществена между други лица в процеса на реализация на тази стока или услуга и представляваща предходна по отношение на процесната доставка.

И най-сетне, съгласно чл. 70, ал. 5 от ЗДДС не е налице право на данъчен кредит за данък, който е начислен неправомерно. И тъй като в закона няма легално определение на понятието „неправомерно начислен данък“ по смисъла на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, то по аргумент от противното, това ще е всяка една хипотеза, при която начисляването на данъка е станало в нарушение на императивни законови разпоредби. И доколкото наличието на реална доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС е кумулативно условие за възникване на правото на данъчен кредит, то начисляването на данък при липса на реална доставка на стока или услуга, е „неправомерно“ по смисъла на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС и е основание за непризнаване на право на данъчен кредит. Данъчният субект е този, който следва да докаже наличието на предпоставките на ЗДДС за право на приспадане на данъчен кредит по процесните фактури. Това следва от общия принцип за разпределяне на доказателствената тежест в процеса, според който всяка страна следва да докаже осъществяването на фактите, от които черпи изгодни за себе си правни последици, и поради това, че данъчният субект претендира право на приспадане на данъчен кредит, то той е този, който следва да докаже изпълнението на всички законови изисквания по чл. 86 от ЗДДС и реалното осъществяване на доставките по процесните фактури по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС.

За да откажат правото на данъчен кредит по фактурите с предмет доставка на стоки по фактурите, издадени от „ХАДИС 12“ ЕООД, „РИО ИМПОРТ ЕКСПОРТ“ ЕООД, „ВЕЛЕ ТРЕЙД“ ЕООД, „ЛЪВ - И.“ ЕООД и „БУЛТЕХ КОМЕРС“ ЕООД, органите по приходите са приели, че в случая е налице недоказване на действия по доставянето на стоки, които не могат да бъдат идентифицирани като реално съществуващи от гледна точка на техния произход и прехвърляне на собствеността върху тях.

В настоящия случай между страните не се спори и се установява от представените доказателства, че процесните доставки са обективирани във фактури, отговарящи на изискванията на чл. 7 от ЗСч. Същите са коректно отразени в счетоводството на жалбоподателя, а така също и на преките му доставчици. Следва обаче да се има предвид, че само счетоводното отразяване на операциите, не е достатъчно условие съответната доставка на стока да бъде призната за реално осъществена. Ето защо, на първо място следва да бъде съобразено, че съгласно чл. 6, ал. 1 от ЗДДС, доставка на стока по смисъла на този закон е прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху стоката. Според чл. 25, ал. 1 от закона пък, данъчно събитие е доставката на стоки или услуги, извършена от данъчно задължени по този закон лица, вътреобщностното придобиване, както и вносът на стоки по чл. 16. Разпоредбата на чл. 25, ал. 2 от ЗДДС установява, че данъчното събитие в общия случай, възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е извършена. Именно, с оглед разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС, съпоставена с нормите на чл. 24, чл. 183 и чл. 187 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД), за да се направи ясен извод, че е налице конкретно осъществена доставка на стоки, следва да се установи фактът на прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху стоката, т.е., следва в настоящия процес да се установи къде, кога и как процесните родово определени стоки са били конкретно индивидуализирани по съгласие на страните или пък физически предадени от продавача на купувача по сделката, както и къде е било местонахождението на стоката към момента, в който тя е изпратена или е започнал превозът й, кога и как е била превозена към получателя. Само и единствено установяването на тези обстоятелства, би позволило да се направи несъмнен извод, че процесните доставки са осъществени така, както предвижда правилото на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС.

Според решения на СЕС по дела С-152/02, С-146/05, С-392/09 правото на приспадане на данъчен кредит е обвързано с две кумулативни предпоставки, а именно: стоките да са били предоставени или услугите да са били извършени и данъчнозадълженото лице да притежава данъчна фактура, или документ, който съгласно критериите, определени от държавата членка, може да се счита за служещ за фактура.

В случая не е доказано изпълнението на първото от тези условия - стоките да са били предоставени, поради което не може да се приеме, че е налице обогатяване на бюджета, противоречащо на общностната правна система по облагане с ДДС. Не може да се приеме също, че констатацията е в противоречие с принципа на неутралност на ДДС, установен с Директива 2006/112/ЕО, който изисква от държавите членки да позволят приспадане на данъчен кредит при осъществяване на всички съществени изисквания, дори и данъчният субект да не е изпълнил изцяло някое формално изискване.

Отделно от това, следва да бъдат съобразени и някои разрешения, дадени от СЕС по отправени до него (и то от български съдилища), преюдициални запитвания. Така в Решение на Съда (втори състав) от 18 юли 2013 година по дело C-78/12 („Евита-К“ ЕООД срещу Директора на дирекция „Обжалване и управление на изпълнението“, София, при Централно управление на Националната агенция за приходите) е указано следното: „…запитващата юрисдикция следва в съответствие с националните правила за доказването да извърши обща преценка на всички доказателства и фактически обстоятелства по спора в главното производство, за да определи дали „Евита-К” може да упражни право на приспадане по посочените доставки на стоки … За целите на тази обща преценка посочената юрисдикция може да вземе предвид данни относно доставки, предхождащи или следващи разглежданите в главното производство, както и свързани с тях документи като сертификати и свидетелства, издадени за транспортирането или за износа на съответните животни. Във връзка с това националните административни и съдебни органи следва да откажат да признаят право на приспадане, ако въз основа на обективни данни се установи, че това право се претендира с измамна цел или с цел злоупотреба. … Това е така, когато самото данъчно задължено лице извършва данъчна измама или когато знае или е трябвало да знае, че с покупката си участва в сделка, част от измама с ДДС. … Обратно, не е съвместимо с режима на правото на приспадане по Директива 2006/112 да се санкционира с отказ да се признае това право данъчно задължено лице, което не е знаело и не е могло да знае, че съответната сделка е част от извършена от доставчика данъчна измама или че друга сделка по веригата от доставки преди и след извършената от данъчно задълженото лице е свързана с измама с ДДС….“. В решението отново се препраща към предишни указания на Съда за това, че данъчната администрация не може по принцип да изисква от данъчно задълженото лице, което иска да упражни правото на приспадане на ДДС, да провери, че издателят на фактурата за стоките и услугите, във връзка с които се иска упражняване на това право, има качеството на данъчно задължено лице, разполагал е със стоките, предмет на доставката, бил е в състояние да ги достави и е изпълнил задълженията си за деклариране и за внасяне на ДДС, за да се увери, че доставчиците нагоре по веригата не са извършили нарушения или измама, или пък да разполага със съответни документи в това отношение.

Това разбиране е застъпено изрично и в Решение от 13.02.2014 г. по дело С-18/13, по преюдициално запитване, отправено от Административен съд София - град, в което СЕС се е произнесъл, че „Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска данъчнозадължено лице да извърши приспадане на данъка върху добавената стойност, начислен в издадените от доставчик фактури, когато, въпреки че услугата е била доставена, се установява, че тя не е била действително извършена от този доставчик или от негов подизпълнител, по-специално тъй като последните не са разполагали с необходимите персонал, материали и активи, разходите за тяхната услуга не са били оправдани в счетоводната им документация или се е оказало, че някои документи не са били подписани от посочените в тях като доставчици лица, стига да са изпълнени следните две условия - посочените обстоятелства да сочат за наличието на измама и въз основа на обективните данни, представени от органите по приходите, да се установява, че данъчнозадълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото на приспадане, е част от тази измама - нещо, което запитващата юрисдикция следва да провери.“. В мотивите на същото това Решение от 13.02.2014 г. Съдът изрично е приел, че: „...В това отношение обстоятелството, че по делото в главното производство доставената на М.П. услуга не била действително извършена от посочения във фактурите доставчик или от негов подизпълнител, по-специално тъй като последните не разполагали с необходимите персонал, материали и активи, разходите за тяхната услуга не били оправдани в счетоводната им документация или се оказало, че някои документи не са били подписани от посочените в тях като доставчици лица, само по себе си не е достатъчно, за да се изключи правото на приспадане, което претендира М.П.“ (т. 31). Повече от ясно е, че няма никаква причина цитираните до тук разрешения на СЕС да не бъдат съобразени в пълнота при разглеждането на конкретния административноправен спор, с който е сезиран настоящият съд.

Ето защо, съдът приема за правилен подхода на органите по приходите, които са пристъпили към изследване обстоятелствата във връзка с фактическото наличие на стоките и обследване веригата от доставки между сочените за доставчици „ХАДИС 12“ ЕООД, „РИО ИМПОРТ ЕКСПОРТ“ ЕООД, „ВЕЛЕ ТРЕЙД“ ЕООД, „ЛЪВ - И.“ ЕООД и „БУЛТЕХ КОМЕРС“ ЕООД от една страна и „МАЙСТОР.БГ“ ЕООД от друга. Действително, фактът, че не се установява фактическото извършване на предходни доставки, респ. не се установява произходът на стоките, сам по себе си не е и не може да доведе до отказ от право на данъчен кредит за получателя по конкретната доставка, доколкото фактът, че стоката е с неустановен произход, не означава, че същата не може да бъде престирана в отношенията по пряката доставка, но този факт има отношение към посочения по-горе релевантен такъв - а именно съществуването на стоките в обективната действителност и придобиването на правото да се разпорежда с тях като собственик от данъчно задълженото лице.

Съобразно цитираната практика на СЕС, последователно проведена и в редица други решения на същата институция, фактът, че доставчикът не е доказал т. нар. кадрова, материална и ресурсна обезпеченост, също не може да бъде сам по себе си основание за извод, че доставката не е фактически извършена, респ. това не съставлява и обективни данни за наличието на измамни действия, съответно за знанието или участието в тях на жалбоподателя, но и тези факти няма пречка да бъдат взети предвид в съвкупната им преценка с останалите такива, установени в хода на производство, във връзка с формиране на крайния извод относно релевантното за спора обстоятелство така, както бе формулирано по-горе в това изложение. В този аспект, принципно обстоятелството, че органите по приходите не са установили как точно е придобита стоката, с какъв кадрови потенциал разполага посоченият търговец, не може да бъде основание за отказ от право на данъчен кредит, но единствено и само при положение, че се установи фактическото предаване на вещите и получаването на правото да се разпорежда с тях от страна на „ХАДИС 12“ ЕООД, „РИО ИМПОРТ ЕКСПОРТ“ ЕООД, „ВЕЛЕ ТРЕЙД“ ЕООД, „ЛЪВ - И.“ ЕООД и „БУЛТЕХ КОМЕРС“ ЕООД, при което ще са изпълнени материалноправните предпоставки за възникването на правото.

С оглед конкретиката на текущия казус и в контекста на изложеното от съда, следва, че за да се направи позитивен извод за наличието на процесните доставки на стоки и съответно на правото, породено от тяхното осъществяване, следва да се установи:

1. Физическото съществуване на процесните стоки като обекти, годни да бъдат прехвърлени от доставчика на получателя и съответно на овластяването на последния да се разпорежда с тях като собственик;

2. Заплащането на цената и дължимия ДДС от получателя на доставчика;

3. Издаването на данъчен документ, съставен в съответствие с изискванията на чл. 114 и 115 от ЗДДС, в който данъкът да е посочен на отделен ред;

4. Последващата реализация на тези стоки.

По настоящото дело от коментираните по-горе доказателства, съдът приема за установено следното:

Дружеството-жалбоподател претендира право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от „ВЕЛЕ ТРЕЙД“ ЕООД, както следва:

- фактура № 471/17.02.2022 г. с предмет: поставка за лазерен нивелир – 55 бр., лазерен нивелир – 55 бр., електрическа мелница – 20 бр., ъглошлайф – 60 бр., електрически миксер за бетон – 100 бр., автомобилен ремонтен комплект – 1 бр., машина за рязане на плочки – 74 бр., лазерен нивелир – 90 бр., пистолет за боядисване – 40 бр., реципрочен трион – 80 бр. – с данъчна основа (ДО) – общо 12 446,92 лв. и ДДС 2 489,38 лв. (л. 3325);

- фактура № 477/23.02.2022 г. с предмет: маслена помпа – 100 бр., автомобилен ремонтен комплект – 20 бр., електрически верижен трион – 100 бр., мотор за електрически верижен трион – 60 бр., зарядно за електрически верижен трион – 20 бр., батерия за електрически верижен трион – 20 бр., електрически верижен трион – 8 инч – 20 бр., електрически верижен трион – 6 инч - 780 бр. – с ДО общо 16 670 лв. и ДДС 3 334 лв. (л. 3323);

- фактура № 485/03.03.2022 г. с предмет: гайковерт – 100 бр., електрическа ножица – 30 бр., бормашина – 70 бр., ъглошлайф – 100 бр., ъглошлайф – 200 бр., електрически трион – 120 бр., соларна предпазна каска – 130 бр. – с ДО общо 16 282,08 лв. и ДДС 3 256,42 лв. (л. 3324-гръб);

- фактура № 493/31.03.2022 г. с предмет к-т бормашина с бургии – 100 бр., к-т отвертки – 230 бр., к-т бургии – 45 бр., к-т свредели – 420 бр., предпазна каска за заваръчни апарати – 130 бр., предпазни заваръчни очила – 160 бр., конвертор за електрически верижен трион – 400 бр., свредели – 400 бр., електрически верижен трион – 250 бр. – с ДО общо 14 663,96 лв. и ДДС 2 932,79 лв. (л. 3324);

- фактура № 516/30.04.2022 г. с предмет: лазерен нивелир – 150 бр., поставка за лазерен нивелир – 120 бр., заваръчен апарат – 20 бр., електрически верижен трион 6 инч – 300 бр., електрически верижен трион 8 инч – 300 бр., лазерен нивелир – 150 бр., двигател за електрически верижен трион 6 инч – 200 бр. – с ДО общо 24 187,50 лв. и ДДС 4 837,50 лв. (л. 3323).

Спор, че първичните счетоводни документи са обективирани в установената, както от общия, така и от специалния закон форма и съдържат изискваната от тях информация за всяка конкретна стопанска операция, не се формира между страните. Не е спорно също така и че както доставчикът „ВЕЛЕ ТРЕЙД“ ЕООД, така и жалбоподателят са регистрирани по реда на ЗДДС субекти към момента на извършване на процесните сделки. Данъчната основа и дължимият косвен данък са разплатени между съконтрагентите, доколкото се установява, че плащането е извършено по банков път, за което са представени съответните доказателства, а и от заключението на вещото лице се установява, че декларираният данък е внесен от дружеството-доставчик.

Процесните стоки физически съществуват като материални вещи. По отношение на това обстоятелство също може да се приеме, че спор не се формира, а и се установява от заключението на вещото лице, което е установило, че доставчикът е разполагал с налични стоки, които са с произход внос от Китай, съгласно митнически декларации от доставчик YIWU WIYANG IMPORT AND EXPORT CO., LIMITED.

Правото на разпореждане с процесните стоки е било предоставено на жалбоподателя. Действително, в тази насока са представени единствено процесните фактури, но от доставчика в отговор на изпратеното му ИПДПОТЛ е заявено, че тъй като във фактурите съществува подробно описание на доставените артикули (което не е спорно, че е факт), дружеството не издава стокова разписка или друг документ, удостоверяващ предадените стоки, поради което и следва да се приеме, че предаването на стоката е станало с изготвянето и представянето на самата фактура, който факт се потвърждава и от показанията на разпитания по делото свидетел Г. Х. – координатор дейност във „ВЕЛЕ ТРЕЙД“ ЕООД (установено от приложените ведомости за заплати за периода м. февруари – м. април 2022 г.), установено и от вещото лице в заключението по ССЕ.

Установява се и мястото, на което е станало приемо-предаването, а именно склад, находящ се в [населено място], [улица], за ползването на който от доставчика е представен Договор от 01.04.2021 г. за безвъзмездно вещно право на ползване на частен имот, сключен между „ВЕЛЕ ТРЕЙД“ ЕООД и ЕТ „М. – Б. К.“ за ползване на склад 300 кв.м., находящ се в [населено място], [улица] (л. 3611). Като тук е мястото да се посочи във връзка с констатацията на органите по приходите, че доставчикът не е представил документи за собственост или договор за наем на складовия обект, че такива доказателства не са му били изискани, нито при извършената насрещна проверка в хода на първоначалната ревизия, нито с отправеното ИПДПОТЛ в хода на процесната такава – така ИПДПОЗЛ № П-16001622114377-040-001/23.06.2022 г. (л. 448 и сл.), съответно ИПДСПОТЛ № Р-16001623001153-041-003/28.06.2023 г. (л. 149 и сл.). В тази връзка и съдът приема за неоснователни твърденията, изложени в писмените бележки от процесуалния представител на ответника, че за този доставчик липсват данни за обекти – складове, търговски обекти с административни адреси, както и други идентифициращи данни, от които да се установят складове, производствени помещения, обекти, в които материалите/стоките са съхранявани до продажбата им на ревизираното лице и от които обекти материалите са отделени и предадени.

Установява се и че дружеството-жалбоподател разполага с наето МПС, с което твърди, че превозва закупената стока. Фактът, че същото не е изготвило и съответно представило необходимите транспортни документи и/или представените такива не съдържат всички необходими реквизити, би могъл да има за последица пораждане на административнонаказателна отговорност на лицето, нарушило съответните законови разпоредби, но в никакъв случай извод за липса на реални доставки, респ. отказване правото на данъчен кредит на това основание. Във връзка с представените от АПИ данни (л. 178 и сл.) е необходимо да се посочи, че същите касаят единствено движението на МПС извън населените места, за които се изисква тол такса, поради което липсата на отразяване на дадено МПС в населеното място, не означава, че същото не се е движило вътре в самото населено място, каквото именно се твърди да е сторено в случая, доколкото както дружеството-жалбоподател, така и неговият доставчик са с адреси в [населено място], където е и обектът – нает склад от „ВЕЛЕ ТРЕЙД“ ЕООД.

Всички процесни стоки са използвани за дейността на дружеството - данни и доказателства за противното не се заявиха и не се представиха от страна на органа по приходите. До извод в обратната насока не води констатираното при първоначалната ревизия от ревизиращите органи, доколкото решаващият орган сам в решението, с което отменя първоначално издадения РА, е установил, че от органите по приходите не са събрани и приложени към преписката безспорни документи и доказателства, обосноваващи и доказващи по несъмнен начин направените констатации, че закупените стоки по оспорените 23 бр. фактури, издадени от доставчиците „Демо 77“ ЕООД, „Хадис 12“ ЕООД, „Веле Трейд“ ЕООД, „Рио импорт експорт“ ЕООД, „Лъв – И.“ ЕООД и „Бултех комерс“ ЕООД, по които РЛ е приспаднало ДДС в общ размер 37 993,73 лв. през м.02, м.03 и м.04.2022 г., не са били използвани за стопанската дейност на жалбоподателя и с тях не са извършени последващи облагаеми доставки. Посочено е в тази връзка, че видно от изпратените общо 24 бр. искания за извършване на насрещни проверки на клиенти (физически и юридически лица), закупили стоки от „МАЙСТОР.БГ“ ЕООД, които са им били доставени чрез куриер, в отговор на връчени ИПДПОЗЛ, повечето от лицата са заявили, че са закупили стоки (акумулаторни резачки, акумулаторна лозарска ножица, инверторен електрожен, инструменти, лазерен нивелир, винтоверт комплект, заваръчен апарат, електрически верижен трион, бормашина, ъглошлайф, електрическа ножица, трион и др. инструменти), поръчани чрез интернет сайт на [интернет адрес] и платени чрез наложен платеж. В заключение е посочено, че в случая не е доказано, че закупените от жалбоподателя инструменти по оспорените фактури, не са станали предмет на последващи облагаеми доставки, поради което констатациите на ревизиращите органи, са немотивирани. Тук е мястото да се посочи още и че с предходно издадения РА, данъчният кредит е отказан на основание чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, като е прието, че не се доказва стоките по фактурите, издадени от доставчиците, да са предмет на последваща облагаема доставка от страна на „МАЙСТОР.БГ“ ЕООД, т.е. не са оспорени доставките на стоките по процесните фактури, в т.ч. и издадените такива от „ВЕЛЕ ТРЕЙД“ ЕООД, а е оспорена единствено последващата реализация. В хода на повторното ревизионно производство обаче, органите по приходите са отказали данъчния кредит, като са приели, че не е доказано прехвърлянето на собствеността върху стоките от „ВЕЛЕ ТРЕЙД“ ЕООД към „МАЙСТОР.БГ“ ЕООД. Или, в хода на повторната ревизия, твърдения за липса на последваща реализация, не са наведени, а и не са събирани нови доказателства. При тези данни следва да се приеме, че процесните стоки са били предмет на последваща реализация и по отношение на този факт не се формира спор между страните.

Така приетите за установени факти са необходими и достатъчни, за да се констатира, че коментираните тук доставки са установен юридически факт и съответно като правна последица от това, за жалбоподателя се е породило правото на данъчен кредит, което той е надлежно упражнил. Съдът намира, че в конкретния случай не се доказва участие на ревизираното лице в данъчна измама, не са установени обективни данни, от които да се направи извод, че лицето е знаело или е било длъжно да знае за извършването на такава от прекия му доставчик по тези конкретни доставки. Горното налага извод, че ревизионният акт в посочената част е незаконосъобразен, поради което подлежи на отмяна.

По идентичен начин стои въпросът и с фактура № **********/19.04.2022 г., издадена от „БУЛТЕХ КОМЕРС“ ЕООД с предмет гедоре к-т 108 части 1/2" - 1/4" 6-стен KW CH – 1 050 бр., с ДО 16 887,50 лв. и ДДС – 3 377,50 лв. (л. 215), която фактура съдът намира, че е редовна, съобразно изискванията на Закона за счетоводството и ЗДДС. Установява се, а и не е спорно между страните, че както доставчикът „БУЛТЕХ КОМЕРС“ ЕООД, така и жалбоподателят са регистрирани по реда на ЗДДС субекти към момента на извършване на процесните сделки. Данъчната основа и дължимият косвен данък са разплатени между съконтрагентите, доколкото се установява, че плащането е извършено по банков път, за което са представени съответните доказателства, а и от заключението на вещото лице се установява, че декларираният данък е внесен от дружеството-доставчик на 13.05.2022 г.

Процесните стоки физически съществуват като материални вещи. По отношение на това обстоятелство също може да се приеме, че спор не се формира, а и се установява от заключението на вещото лице, че доставчикът е разполагал с налични стоки, които са с произход внос от Китай – стоката е внесена по митническа декларация 22BG002002070323R9/11.04.2022 г. от YIWU BIAYANG IMPORT AND EXPORT. Доставката е отразена по сметка 304 и сметка 4011 Доставчици, съгласно приложена хронологична справка за периода 01.04.2022 – 30.04.2022 на сметка 304.

Правото на разпореждане с процесните стоки е било предоставено на жалбоподателя. В тази насока е представена процесната фактура, но в нея са положени подписи – както от страна на доставчика – положен е подпис от Т. И., така и от страна на жалбоподателя, а и от доставчика в отговор на изпратеното му ИПДПОТЛ е заявено, че стоката е предадена от Т. И. – служител и отговорно лице в „БУЛТЕХ КОМЕРС“ ЕООД, какъвто служител на длъжност продавач се установява, че дружеството-доставчик е имало назначен към ревизирания период, видно от приложена ведомост за заплати, в каквато насока е и заключението на вещото лице по приетото и неоспорено от страните заключение по ССЕ. Установява се също така, че към фактурата е представена и стокова разписка (л. 3086).

Установява се и мястото, на което е станало приемо-предаването, а именно склад, находящ се в [населено място], [улица]-13, собственост на дружеството-доставчик, видно от представените в тази насока доказателства (л. 3559 и сл.). И тук следва да бъде посочено, че неправилен се явява изводът на органите по приходите, че доставчикът не разполага с доказателства за наличието на обекти, от които осъществява дейността си и от които биха могли да бъдат натоварени и транспортирани фактурираните стоки, доколкото с отправените ИПДПОЗЛ доказателства в тази насока не са били изисквани (за справка ИПДПОЗЛ на л. 219). При извършено посещение обаче от вещото лице в счетоводството на този доставчик, са представени необходимите доказателства, установяващи собствеността на посочения по-горе склад.

И тук, по изложените по-горе съображения, които напълно се споделят и е излишно тяхното преповтаряне, следва да се приеме, че е установен механизмът на транспортиране на стоката, предмет на процесната фактура, което транспортиране е извършено с наетото от дружеството-жалбоподател МПС, за движението на което МПС очевидно няма данни в представените от АПИ доказателства, доколкото и този склад се намира в рамките на града.

Отново по изложените по-горе съображения, досежно доставчика „ВЕЛЕ ТРЕЙД“ ЕООД, които са напълно относими и в конкретния случай, настоящият съдебен състав приема, че всички процесни стоки са използвани за дейността на дружеството, доколкото данни и доказателства за противното не се заявиха и не се представиха от страна на ответника.

Така приетите за установени факти са необходими и достатъчни, за да се констатира, че коментираната тук доставка е установен юридически факт и съответно, като правна последица от това, за жалбоподателя се е породило правото на данъчен кредит, което той е надлежно упражнил. Съдът намира, че в конкретния случай не се доказва участие на ревизираното лице в данъчна измама, не са установени обективни данни, от които да се направи извод, че лицето е знаело или е било длъжно да знае за извършването на такава от прекия му доставчик по тези конкретни доставки. Горното налага извод, че ревизионният акт в посочената част е незаконосъобразен, поради което подлежи на отмяна.

Не така стои въпросът обаче с фактура № 10670/23.03.2022 г., издадена от „ЛЪВ – И.“ ЕООД, с предмет диск за дърво – 600 бр., бормашина акум. – 400 бр., бормашина акум. – 200 бр., котлон – 600 бр., маска сензорна 1192 – 1 000 бр., перфоратор – 120 бр. и перфоратор акум. 1280 – 46 бр. – с ДО 20 892,92 лв. и ДДС 4 178,58 лв. (л. 236).

По отношение на нея се констатира, че е редовна, съобразно изискванията на Закона за счетоводството и ЗДДС. Както доставчикът „ЛЪВ - И.“ ЕООД, така и жалбоподателят са регистрирани по реда на ЗДДС субекти към момента на извършване на процесните сделки. Данъчната основа и дължимият косвен данък са разплатени между съконтрагентите - плащането е извършено по банков път, за което са представени съответните доказателства (така банково извлечение на л. 230), а и от заключението на вещото лице се установява, че декларираният данък е внесен от дружеството-доставчик.

Процесните стоки обаче не може да бъде установено по безспорен начин, че физически съществуват като материални вещи. По отношение на това обстоятелство се установява от заключението на вещото лице, че доставчикът е приложил аналитичен регистър на сметка 304/8 Стоки „газови уреди“ за м. ноември 2022 г., видно от който е че дружеството е закупило с митническа декларация от 12.10.2021 г. стоки от доставчик Ортаклар камп Екипманлари. През м. август – ноември 2021 г. са заприходени стоки внос с митнически декларации, закупени от доставчик Хендри трейдинг кои ми, заприходени по Дебита на сметка 304 Стоки. Всички закупени стоки са заприходени като са взети следните стопански операции – Дебит сметка 304 Стоки, Дебит сметка 453,1 Начислен ДДС на покупките на Кредит сметка 401 Доставчици. Какви обаче са тези стоки и дали са идентични с процесните, не може да бъде установено, още повече, че нито една от стоките по процесната фактура, не може да бъде квалифицирана като газов уред и/или свързани с газови уреди консумативи, доколкото, както вече се посочи и по-горе, предмет на фактура № 10670/23.03.2022 г., издадена от „ЛЪВ – И.“ ЕООД, са диск за дърво, котлон, маска сензорна 1192 и перфоратор, както и акумулаторни, а не газови уреди - бормашина акум. и перфоратор акум. 1280.

Не може да бъде установено също така и приемо-предаването на процесните стоки, а така също и мястото, на което това е било сторено. Така, на първо място в отговор на отправени му ИПДПОЗЛ жалбоподателят посочва, че стоките са товарени от складова база на „ЛЪВ – И.“ ЕООД, находяща се в [населено място], [улица] за всяка доставка са съставяни стокови разписки, които съпровождат получените фактури и удостоверяват приемо-предаването на закупените (л. 256), същевременно обаче от страна на доставчика „ЛЪВ – И.“ ЕООД се посочва, че стоките са съхранявани и са натоварени от склада в [населено място], бул. „Б.“ *** (л. 227) и нито твърди, нито представя стокови разписки, като такива не са представени и от жалбоподателя. До извод в обратната насока не водят и показанията на разпитания по делото свидетел – А. А. И. – управител на дружеството-доставчик, доколкото той навежда нови твърдения, а именно, че той е превозил стоката до склада на дружеството-жалбоподател в Коматево, при положение, че в дадените обяснения, посочени по-горе на л. 227 от делото, заявява, че транспортът е за сметка на клиента. Друг е въпросът и че този свидетел навежда твърдения за сделка с „МАЙСТОР.БГ“ ЕООД през 2023 г., каквато сделка е възможно да е била осъществена, но тя е извън ревизирания период. Все в тази насока и следва да се посочи, че в показанията си този свидетел твърди, че жалбоподателят (управителят на дружеството-жалбоподател) е дошъл, взел е стоката, натоварил си я и на следващия ден я е платил, но по-късно заявява, че докато няма плащане, не давал стока при положение, че процесната фактура е с дата на издаване 23.03.2022 г. и на същия ден е установено плащане, съгласно представеното банково извлечение, т.е. няма разлика между датата на издаване на фактурата и плащането. При тези данни съдът намира, че по делото не са представени надлежни доказателства, извън спорната фактура, за предаването на стоки от прекия доставчик на жалбоподателя, като се държи сметка, че в случай, че се касае за родово определени вещи, съгласно чл. 24, ал. 2 от ЗЗД собствеността върху същите се прехвърля с определянето им по съгласие на страните, а при липса на такова, когато бъдат предадени, който факт е от съществено значение, с оглед легалното определение на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС и нормата на чл. 25 от ЗДДС. А именно с датата на прехвърляне собствеността върху вещите ЗДДС свързва момента на възникване на данъчното събитие. На практика, извън твърденията в жалбата, доказателства не са събирани в тази насока от жалбоподателя (при доказателствена тежест за него), въпреки процесуалната възможност, която е имал за това. Изводът за липса на реална доставка е наложен от документираните факти от проверки и искания с подробно посочени за представяне документи, представеното във връзка с тях, и елементите от фактическия състав на правото на приспадане на данъчен кредит. Наличието на реална доставка като основен елемент от състава трябва да е доказано от обективна страна, а не само с издаване на първичен счетоводен документ и включването му в дневниците за покупки и продажби или счетоводните регистри за данъчния период. Изложеното налага констатацията, че в обсъждания случай липсват данни относно съществуването на основния елемент от фактическия състав, с проявлението на който, правната норма свързва като последица наличието на доставка като проявен юридически факт. Липсват доказателства за физическото съществуване на процесните стоки като обекти, годни да бъдат прехвърлени от доставчика на получателя и съответно на овластяването на последния да се разпорежда с тях като собственик. Единствено въз основа на коментираните съставени документи при липсата на други конкретни данни в тази насока, в съвкупната им преценка с установените факти при „ЛЪВ – И.“ ЕООД не е възможно да се направи извод, че „МАЙСТОР.БГ“ ЕООД е придобил правото на разпореждане с процесните стоки и съответно ги е реализирал впоследствие.

Тук е мястото да се посочи, че по общото правило на чл. 170, ал. 2 от АПК, във връзка с § 2 от ДР на ДОПК, именно жалбоподателят като лице, претендиращо право на данъчен кредит, следваше да докаже по пътя на пълното доказване, че са налице законоустановените предпоставки по чл. 68 от ЗДДС и чл. 69 от ЗДДС за възникване на правото на данъчен кредит. Като лице, черпещо и благоприятни за себе си последици от представените в хода на ревизията документи, именно той и пред ревизиращите органи е следвало по несъмнен начин да установи, че отношенията са такива, каквито са се твърдяли от него. В тежест на жалбоподателя е било да установи по безсъмнен начин реалността на всяка една от процесните доставки, и то по начина, по който същите са обективирани в спорните първични данъчни документи, като предпоставка по чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС за възникване право на данъчен кредит. В случая такива категорични доказателства, посочи се, не са представени, нито в хода на ревизията, нито в по-късен момент. При това положение ревизионният акт в посочената част е законосъобразен, а оспорването неоснователно.

По идентичен начин стои въпросът и с фактурите, издадени от „ХАДИС 12“ ЕООД, както следва:

- фактура № 2466/11.02.2022 г. с предмет: обувки – 190 чифта, акумулаторен циркуляр резачка – 376 бр. и сандали – 200 чифта - с ДО 4 668,98 лв. и ДДС 933,80 лв. (л. 335-гръб);

- фактура № 2517/16.03.2022 г. с предмет: чанти – 100 бр., комплект – 90 комплекта, плат – 305 метра, рокли – 70 бр. и обувки – 364 чифта - с ДО 3 055,39 лв. и ДДС 611,08 лв. (л. 332-гръб);

- фактура № 2510/08.03.2022 г. с предмет: инструменти – 600 бр. - с ДО 1 296,00 лв. и ДДС 259,20 лв. (л. 335);

- фактура № 2499/01.03.2022 г. с предмет: рокли – 200 бр., тениски – 80 бр., туники – 80 бр. и комплект – 20 комплекта - с ДО 1 035,40 лв. и ДДС 207,08 лв. (л. 334).

По отношение на фактурите се констатира, че са редовни, съобразно изискванията на Закона за счетоводството и ЗДДС. Както доставчикът „ХАДИС 12“ ЕООД, така и жалбоподателят са регистрирани по реда на ЗДДС субекти към момента на извършване на процесните сделки. Установява се и че данъчната основа и дължимият косвен данък са разплатени между съконтрагентите, доколкото във фактурите е посочено, че плащането е извършено в брой, в каквато насока е и заключението на вещото лице, което е установило, че по счетоводни данни всички фактури са платени в брой, като са взети следните стопански операции – дебит сметка 501 Каса в лева на Кредит сметка 411 Клиенти и към всяка от фактурите е приложен фискален бон.

Процесните стоки обаче не може да бъде установено по безспорен начин, че физически съществуват като материални вещи. Това е така, защото по отношение на този доставчик е установено от вещото лице при извършената проверка в счетоводството, че стоките не са заведени аналитично, а само стойностно, поради което счетоводно не може да се проследи и отговори на въпроса дали са имали налични стоки по вид и количество от същите, предмет на продажба към жалбоподателя, като доказателства в тази насока не са представени и в отговор на отправените искания за представяне на доказателства към „ХАДИС 12“ ЕООД, въпреки, че такива са били изискани (така ИПДСПОТЛ на л. 145, с което изрично са изискани счетоводни регистри (аналитични) на сметка 304 Стоки за заприходените стоки, предмет на доставка по издадените на „МАЙСТОР.БГ“ ЕООД фактури, както и за последващите продажби на същите).

Не може да бъде установено също така и приемо-предаването на процесните стоки, а така също и мястото, на което това е било сторено. Така, на първо място в отговор на отправени му ИПДПОЗЛ (л. 256) жалбоподателят посочва, че стоките, закупувани от „ХАДИС 12“ ЕООД представляват ръчни и акумулаторни инструменти, дрехи, обувки и чанти, които са платени напълно и изцяло в брой в деня на фактическото предаване на стоката. Действително фактура № 2499/01.03.2022 г. и фактура № 2517/16.03.2022 г. са придружени от фискални бонове, издадени на същата дата, но не така стои въпросът с фактура № 2510/08.03.2022 г., придружена с фискален бон, издаден на 10.03.2022 г. и фактура № 2466/11.02.2022 г., която е придружена с фискален бон, издаден на 13.02.2022 г. Жалбоподателят посочва също така и че товаро-разтоварната дейност е извършена лично от него и стоките са товарени от складова база на „ХАДИС 12“ ЕООД, находяща се в [населено място], [улица], както и че за всяка доставка са съставяни стокови разписки, които съпровождат фактурите и удостоверяват приемо-предаването на закупените стоки, каквито стокови разписки са представени по делото (л. 776-гръб, л. 777-гръб, л. 778-гръб и л. 779-гръб). Както във фактурите обаче, така и в стоковите разписки е посочен единствено адрес на доставчика в [населено място], [улица]. В отговор обаче на отправено ИПДПОТЛ доставчикът посочва, че фактурираната стока е получена от склада на фирмата, който се намира в [населено място], [улица], същевременно обаче представя договор за временно предоставяне на част от складово помещение, което се констатира, че се намира в [населено място], [улица] (така обяснения и договор на л. 771 и л. 771-гръб). Мястото, на което е ставало приемо-предаването на процесните стоки не може да бъде установено и от разпита на свидетеля С. Я. – управител на този доставчик, доколкото същият посочва, че жалбоподателят е ходил както в [населено място] на [улица], така и в склада на „Кукленско шосе“ № 28, за наличието на какъвто склад, както вече се посочи и по-горе, липсват представени каквито и да било доказателства, а и от заключението на вещото лице се установи, че по данни от оборотната ведомост и инвентарната книга на дружеството-доставчик, са налични само 2 бр. МПС и един компютър, т.е. няма данни за собствени и/или наети недвижими имоти, които да бъдат ползвани като склад за осъществяване дейността на дружеството.

При тези данни съдът намира, че по делото не са представени надлежни доказателства за предаването на стоки от прекия доставчик на жалбоподателя. Изводът за липса на реална доставка е наложен от документираните факти от проверки и искания с подробно посочени за представяне документи, представеното във връзка с тях, и елементите от фактическия състав на правото на приспадане на данъчен кредит. Наличието на реална доставка като основен елемент от състава трябва да е доказано от обективна страна, а не само с издаване на първичен счетоводен документ и включването му в дневниците за покупки и продажби или счетоводните регистри за данъчния период. Изложеното налага констатацията, че в обсъждания случай липсват данни относно съществуването на основния елемент от фактическия състав, с проявлението на който, правната норма свързва като последица наличието на доставка като проявен юридически факт. Липсват доказателства за физическото съществуване на процесните стоки като обекти, годни да бъдат прехвърлени от доставчика на получателя и съответно на овластяването на последния да се разпорежда с тях като собственик. Единствено въз основа на коментираните съставени документи при липсата на други конкретни данни в тази насока, в съвкупната им преценка с установените факти при „ХАДИС 12“ ЕООД не е възможно да се направи извод, че „МАЙСТОР.БГ“ ЕООД е придобил правото на разпореждане с процесните стоки и съответно ги е реализирал впоследствие.

Друг е въпросът, че по отношение на този доставчик се констатира, че по-голямата част от процесните стоки представляват дрехи, обувки и чанти, каквито не се установява да са били предлагани на сайта на „МАЙСТОР.БГ“ ЕООД, като в тази насока от страна на органите по приходите е направена нарочна проверка на сайта на дружеството-жалбоподател, обективирана в протокол, приложен към административната преписка. Доказателства, които да оборят тези констатации на органите по приходите, не са представени по делото. Отделно от това, от извършените насрещни проверки на произволно избрани клиенти, тези, които са отговорили, потвърждават закупуване на стоки от сайта на „МАЙСТОР-БГ“ ЕООД, но нито един от тях не е заявил да е закупил дрехи, обувки и/или чанти. А както вече се посочи и по-горе, в тежест на жалбоподателя е да установи по безсъмнен начин реалността на всяка една от процесните доставки, и то по начина, по който същите са обективирани в спорните първични данъчни документи, като предпоставка по чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС за възникване право на данъчен кредит. В случая такива категорични доказателства, не са представени, нито в хода на ревизията, нито в по-късен момент. При това положение ревизионният акт в посочената част е законосъобразен, а оспорването неоснователно.

Не са налице и законоустановените предпоставки по чл. 68 от ЗДДС и чл. 69 от ЗДДС за възникване на правото на данъчен кредит по фактурите, издадени от „РИО ИМПОРТ ЕКСПОРТ“ ЕООД.

Това е така, защото, както от страна на жалбоподателя, така и от страна на неговия доставчик са представени единствено процесните фактури, а именно: фактура № **********/15.02.2022 г. с ДО 2 896,10 лв. и ДДС 579,22 лв.; фактура № **********/17.02.2022 г. с ДО 3 651,00 лв. и ДДС 730,20 лв.; фактура № **********/21.03.2022 г. с ДО 5 194,00 лв. и ДДС 1 038,80 лв.; фактура № **********/25.03.2022 г. с ДО 3 322,75 лв. и ДДС 664,55 лв.; фактура № **********/08.04.2022 г. с ДО 3 285,00 лв. и ДДС 657,00 лв.; фактура № **********/18.04.2022 г. с ДО 4 790,00 лв. и ДДС 958,00 лв.; фактура № **********/01.04.2022 г. с ДО 3 317,50 лв. и ДДС 663,50 лв. и фактура № **********/12.04.2022 г. с ДО 3 195,65 лв. и ДДС 639,13 лв. (л. 339 и сл.), които са придружени от фискални бонове. Прави впечатление, че във фактурите е посочено, че мястото на сделката е в [населено място], а фискалните бонове са издадени от ЕКАФП – без стационарен обект с посочен адрес в [населено място]. Същевременно обаче дружеството-жалбоподател в своите обяснения (л. 256) посочва, че стоките са платени напълно и изцяло в брой в деня на фактическото предаване на стоките и съответно стоките са товарени от товарен пункт на „РИО ИМПОРТ ЕКСПОРТ“ ЕООД, находящ се в [населено място], [улица]. Доставчикът пък посочва, че след плащане на дължимото ДДС и освобождаването на стоката за свободно обращение стоката се разтоварва в склад в [населено място], като е приложен и договор за аутсорсинг с „Престиж 2“ ЕООД и договор за превоз с „Престиж 2“ ЕООД, както и договор за временно складиране с „Престиж 2“ ЕООД. Посочва също така и че след разтоварване на стоката в склада в [населено място], представител на „МАЙСТОР.БГ“ ЕООД я получава от склада в Пловдив, като транспортът от техния склад до тяхната база е за тяхна сметка (така обяснения на л. 427).

От така представените документи и писмени обяснения обаче не може да бъде установено на първо място кога точно е станало приемо-предаването на стоката, доколкото датата на издаване на нито една фактура не съответства на датата на издаване на фискалния бон, т.е. на плащането, поради което и не може да бъде установено на коя точно дата е станало това – на датата, на която е издадена фактурата или на датата, на която е извършено плащането и съответно издаден фискалният бон, т.напр. фактура № ********* е издадена на 15.02.2022 г., а фискалният бон е издаден на 17.02.2022 г., фактура № ********** е издадена на 17.02.2022 г., а фискалният бон е издаден на 01.03.2022 г. и т.н.

На следващо място не може да бъде установено и мястото, на което е извършено приемо-предаването на стоката – в [населено място], както е посочено във фактурите, в [населено място] - както е посочено във фискалните бонове или в [населено място], на [улица], както посочва жалбоподателят, а така също и доставчикът, още по-малко пък кое е лицето, което е предало стоката от името на „РИО ИМПОРТ ЕКСПОРТ“ ЕООД, доколкото във фактурите е посочен единствено за съставил фактурата Р. И. А., но липсват положени подписи от него и/или друго лице, в т.ч. и по силата на представения договор за аутсорсинг. Прави впечатление също така и че представените от доставчика фактури в отговора на отправеното му в хода на процесната ревизия фактури, като МОЛ е посочена Д. Г. Д., която към датите, на които са били издадени фактурите, няма данни да е била управител и/или служител на въпросния доставчик (така фактурите на л. 129 и сл.).

Не се установява и произходът на стоката, предмет на процесните фактури, доколкото доказателства в тази насока не са представени, като тук е мястото и да се посочи, че този доставчик не е бил намерен и от вещото лице, с оглед извършване на проверка в неговото счетоводство, в т.ч. негов представил не успя да бъде призован и като свидетел в хода на настоящото съдебно производство.

И най-сетне, по отношение на стоките, предмет на фактурите, издадени от този доставчик, не може да бъде установено по безспорен начин и същите да са били реализирани от „МАЙСТОР.БГ“ ЕООД, доколкото в голямата си част представляват дрехи и обувки, каквито няма данни да са били продавани на сайта на дружеството-жалбоподател, съответно нито едно от лицата, на които са извършени насрещни проверки при първоначалната ревизия, не е потвърдило закупуването на дрехи и обувки – така Ю. Ш. А. в отговор на отправено му ИПДПОТЛ посочва, че на 14.01.2022 г. от офис на „Еконт Експрес“ ООД е получил пратка от „МАЙСТОР.БГ“ ЕООД – електронен нивелир (л. 3045-3054), Р. Щ. Ф. в отговор на отправено й ИПДПОТЛ посочва, че не си спомня добре, но мисли, че поръчката е направена по телефона. Поръчала е електрически верижен трион, бормашина и малък ъглошлайф (л. 3012-3020), Н. Й. Н. в отговор на отправено му ИПДПОТЛ декларира, че е получил пратка (инструменти – ел. ножица и ел. трион) на стойност 330 лева. (л. 3021-3026), Н. Ж. Б. в отговор на отправено му ИПДПОТЛ посочва, че е получил пратка с номер на товарителница 1050524750591 чрез „Еконт Експрес“ ООД. Получената пратка съдържа стока Инверторен електрожен 350А. (л. 2948-2955), В. М. К. в отговор на отправено му ИПДПОТЛ посочва, че с товарителница 1050524320602 на стойност 580 лв. от „МАЙСТОР.БГ“ ЕООД е получил 2 бр. акумулаторни резачки (л. 2967-2974), М. Л. С. в отговор на отправено му ИПДПОТЛ посочва, че е получил чрез куриерска фирма „Еконт“ акумулаторна лозарска ножица (л. 2975-2983) и т.н.

В заключение следва да се приеме, че липсват доказателства за физическото съществуване на процесните стоки като обекти, годни да бъдат прехвърлени от доставчика на получателя и съответно на овластяването на последния да се разпорежда с тях като собственик. Единствено въз основа на коментираните съставени документи при липсата на други конкретни данни в тази насока, в съвкупната им преценка с установените факти при „РИО ИМПОРТ ЕКСПОРТ“ ЕООД не е възможно да се направи извод, че „МАЙСТОР.БГ“ ЕООД е придобил правото на разпореждане с процесните стоки и съответно ги е реализирал впоследствие. При това положение ревизионният акт и в посочената част е законосъобразен, а оспорването неоснователно.

Следващият спорен момент е отказаното право на данъчен кредит в общ размер на 633,19 лв. на основание чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС, както следва:

- по 2 бр. фактури, издадени от „ЗОРА-М.М.С.“ ЕООД в общ размер на 547,32 лв. за данъчни периоди м.02 и м.04.2022 г.;

- по 2 бр. фактури, издадени от „ЛУКОЙЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД в общ размер на 59,41 лв. за данъчни периоди м.02 и м.03.2022 г.;

- по 1 бр. фактура, издадена „ШЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД в размер на 26,46 лв. за данъчен период м.02.2022 г.

Както вече се посочи и по-горе, органите по приходите са отказали правото на приспадане на данъчен кредит по въпросните фактури, като са приели, че от страна на жалбоподателя не са представени доказателства, удостоверяващи използването на закупените стоки/материали за осъществяване на последващи облагаеми доставки по смисъла на чл. 12, ал. 1 от ЗДДС.

Следва в тази връзка да бъде съобразено, че ограниченията при възникването на правото на приспадане на данъчен кредит са изрично изброени в разпоредбата на чл. 70, ал. 1 от ЗДДС, поради което и следва да се установи дали спрямо стоките, предмет на процесните фактури, са приложими ограниченията по чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС. В случаите на претендирано право на данъчен кредит, в тежест на ревизираното лице е да установи всички предпоставки за възникването и правомерното упражняване на правото на данъчен кредит, което в конкретния казус означава, че в тежест на данъчно задълженото лице е да докаже, че активът е придобит за нуждите на икономическата му дейност, т.е. ще се използва за извършване на облагаеми доставки. Понятието „икономическа дейност“ е дефинирано в чл. 3, ал. 2 от ЗДДС и се определя като всяка дейност, осъществявана редовно или по занятие срещу възнаграждение, включително експлоатацията на материално и нематериално имущество с цел получаване на редовен доход от него, т.е. има се предвид стопанската дейност на съответното предприятие. При дадената дефиниция за икономическа дейност, ограничението на правото на данъчен кредит по чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС ще е налице, когато стоките и услугите се придобиват за извършване на стопанска дейност, различна от икономическата дейност на конкретното данъчно задължено лице. Въведеното ограничение е пряко свързано с принципа на облагане с ДДС и характера на данъка. По дефиниция, ДДС е общ данък върху потреблението, чиято тежест изцяло се носи от крайния потребител. До стадия на крайния потребител данъчно задължените лица, които участват в процеса на производство и разпределение, превеждат на данъчната администрация начисления на клиентите си ДДС, като се приспада платения ДДС на техните доставчици. При положение, че данъчно задълженото лице придобива стоки и услуги за облагаеми доставки, а не като краен потребител, му се предоставя право да приспада ДДС, с който се облага придобиването на стоките и услугите. ДДС се характеризира със своя неутралитет на всички стадии на производството и разпределението, като по силата на принципа на неутралитет, лицето понася тежестта на данъка само, когато той се отнася за стоки или услуги, които по никакъв начин не обслужват икономическата му дейност, т.е. нито пряко, нито косвено се отнасят към извършваните от лицето облагаеми доставки. В тази връзка, целта на ограничението по чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС е да се предотврати ползването от страна на данъчно задълженото лице на привилегии спрямо обикновените потребители. Определението „дейност, различна от икономическата дейност на лицето“, включва икономическа дейност различна от тази, формираща оборота на данъчно задълженото лице, а не всяка нестопанска дейност. Ако даден актив обслужва дейността на субекта, той участва косвено в облагаемия оборот. За да възникне за този актив право на приспадане на начисления при закупуването данък, следва категорично да е установена обвързаността на съответния актив с икономическата дейност - настояща или бъдеща. Ако изначално един актив, независимо, че е включен в стопанските активи на данъчно задълженото лице, е предназначен за неикономическа дейност (т.е. извън обхвата на ЗДДС), или за дейност, различна от тази, която формира облагаемия оборот на лицето, то за данъчно задълженото лице няма да възникне право на приспадане на данъчен кредит. Релевантен от гледна точка на признаването на правото на данъчен кредит е не въпросът дали за определен период лицето е развивало дейност, а как активът или стоката, за които лицето претендира право на данъчен кредит се включват в тази дейност, която безспорно няма пречки да е бъдеща.

По отношение на фактурите, издадени от „ЗОРА-М.М.С.“ ЕООД от страна на жалбоподателя не са наведени конкретни възражения и липсват представени доказателства, оборващи констатациите на органите по приходите, като се установява единствено, че 2 бр. мобилни телефони, протектор и зарядно са заведени по сметка 208 „Компютърна техника“ с отчетна стойност 2 699,16 лв. Каквито и да било данни обаче за тяхното използване за дейността на „МАЙСТОР.БГ“ ЕООД не са представени, в т.ч. и че закупените телефони са използвани от служителя на дружеството-жалбоподател за улесняване на дейността чрез онлайн проучване на пазара единствено чрез WI-FI връзка, в каквато насока са дадените обяснения (л. 2158), още повече, че в тях се навеждат твърдения само за един телефон, а не два, колкото са били закупени с процесните фактури. Тук е мястото да се посочи, че използването на WI-FI връзка предполага наличието на контролерни устройства, известни като точки за безжичен достъп, за което също следва да бъде наличен договор с предоставящия услугата. Казано по друг начин, в случай, че жалбоподателят твърди, че неговата служителка е ползвала телефона само чрез WI-FI връзка, доколкото няма данни за друг обект на дружеството, различен от собственото му жилище в [населено място], следваше да докаже, че тази служителка е ползвала WI-FI връзка посредством наличния в обекта му (жилището му) интернет, като представи съответния договор за това. Твърдения и доказателства за горното не са представени, поради което и следва да се приеме, че закупените с процесните фактури телефони, са използвани за дейност, различна от икономическата. При това положение ревизионният акт и в посочената част е законосъобразен, а оспорването неоснователно.

Не така стои въпросът с фактурите, издадени от „ЛУКОЙЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД и „ШЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, с предмет горива. Доколкото по делото има доказателства, че в проверявания период дружеството е извършвало облагаеми доставки, за които е реализирало приходи, логично може да се направи и извод, че наетият автомобил и направените във връзка с него разходи за гориво, са използвани за икономическата дейност на жалбоподателя. Разходите за процесните доставки са част от общите разходи на жалбоподателя и поради това представляват елементи, формиращи цената на доставените стоки. Същите имат пряка и непосредствена връзка с цялостната икономическа дейност на данъчнозадълженото лице. По делото са представени пътни листове, които, както вече се посочи и по-горе, дори да не са съставени в съответствие с изискванията на закона, би могло да се приеме, че имат за последица пораждане на административнонаказателна отговорност на лицето, нарушило съответните законови разпоредби, но не отричат факта, че автомобилът се е ползвал от управителя на дружеството за нуждите и дейността му. Горното налага извод, че ревизионният акт в посочената част е незаконосъобразен, поради което подлежи на отмяна.

С оглед изхода на спора, на страните се дължат сторените по делото разноски, които се констатираха, както следва – на жалбоподателя в размер на 2 864 лева, съразмерно уважената част на жалбата (от общо 4 650 лева, без претендираната сума в размер на 100 лева – депозит за свидетели, доколкото на същите не са издадени РКО, а последният свидетел е заличен, поради което тази сума се явява недължимо внесена и лицето разполага с възможност да подаде молба за нейното възстановяване), а на ответника в размер на 1 263,05 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение, съобразно отхвърлената част от жалбата.

Воден от горното, Административен съд – Пловдив, II отд., VII състав,

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Ревизионен акт № Р-16001623001153-091-001/18.08.2023 г., издаден от В. П. А. на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията и П. И. А. на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 412/06.11.2023 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ [населено място], в частта, с която на „МАЙСТОР.БГ“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление [населено място], [жк] бл. № ***, вх. *, ет. *, ап. *, представлявано от управителя М. О. П., не е признато право на данъчен кредит, както следва: в размер на 16 850,09 лева по фактури, издадени от „ВЕЛЕ ТРЕЙД“ ЕООД; в размер на 3 377,50 лв. по фактура № **********/19.04.2022 г., издадена от „БУЛТЕХ КОМЕРС“ ЕООД; в общ размер на 59,41 лв. по 2 бр. фактури, издадени от „ЛУКОЙЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД и в размер на 26,46 лв. по фактурата, издадена „ШЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД.

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „МАЙСТОР.БГ“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление [населено място], [жк] бл. № ***, вх. *, ет. *, ап. *, представлявано от управителя М. О. П., в останалата й част против Ревизионен акт № Р-16001623001153-091-001/18.08.2023 г., издаден от В. П. А. на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията и П. И. А. на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 412/06.11.2023 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ [населено място], с който на дружеството не е признато право на данъчен кредит, както следва: в размер 4 178,58 лв. по фактура № 10670/23.03.2022 г., издадена от „ЛЪВ - И.“ ЕООД; в общ размер на 2 011,16 лв. по 4 бр. фактури, издадени от „ХАДИС 12“ ЕООД; в общ размер на 5 930,40 лв. по 8 бр. фактури, издадени от „РИО ИМПОРТ ЕКСПОРТ“ ЕООД и в общ размер на 547,32 лв. по 2 бр. фактури, издадени от „ЗОРА-М.М.С.“ ЕООД.

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите с адрес [населено място], [улица]да заплати на „МАЙСТОР.БГ“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление [населено място], [жк] бл. № ***, вх. *, ет. *, ап. *, представлявано от управителя М. О. П., сумата от 2 864 (две хиляди осемстотин шестдесет и четири) лева, разноски по делото, съразмерно на уважената част на жалбата.

ОСЪЖДА „МАЙСТОР.БГ“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление [населено място], [жк] бл. № ***, вх. *, ет. *, ап. *, представлявано от управителя М. О. П. да заплати на Национална агенция за приходите с адрес [населено място], [улица], сумата от 1 263,05 (хиляда двеста шестдесет и три лева и пет стотинки) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, съобразно отхвърлената част от жалбата.

Решението подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.