Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 15.06.2023
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І -9 състав, в публично съдебно заседание на шести април две хиляди двадесет и трета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЕЛЕНА ШИПКОВЕНСКА
при секретаря Юлия Асенова като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 12645 по описа за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предмет на настоящото
производство са кумулативно обективно
съединени искове с правно основание чл. 227, ал. 1, б. „в” ЗЗД и чл. 55,
ал. 1, предл. 3 ЗЗД за отмяна на договор за дарение на недвижим имот – първи
етаж от жилищна сграда, находяща се в гр. София, ул. „******с площ на етажа
181,95 кв. м. и таванско жилище А, находящо се на таванския етаж в жилищна
сграда в гр. София, ул. „******, с площ на жилището 79,71 кв.м., и за връщане
държането върху ½ ид. части от описаните недвижими имоти при отпаднало с
обратна сила правно основание.
В исковата молба първоначалния ищец И.С.И. твърди, че на 06.06.2001 г. дарил на
ответницата Т.И.Д. – негова дъщеря гореописаните недвижими имоти, находящи се в
гр. София ул. ******. В началото на 2016 г. здравословното състояние на ищеца
се влошило, като на 10.02.2016 г. претърпял исхемичен мозъчен инсулт, което
довело до редица усложнения на неговото здраве. С експертно решение от
28.11.2019 г. на ТЕЛК му били определени пожизнено 75% трайно намалена
работоспособност, като за календарната 2020 г. постъпвал път пъти в болницата,
а съгласно медицински протокол на ЛКК по нервни болести от 25.09.2020 г. било
констатирано влошеното здравословно състояние на ищеца, невъзможността да се
придвижва и самообслужва, и необходимостта от обслужването му на легло. Влошеното здравословно състояние на ищеца се
отразило значително на разходите ми и на средствата, необходими за месечната му
издръжка. Единствания му доход била пенсия в размер на 654,00 лв. Поради
тежкото здравословно и финансово състояние ищецът И.С.И. бил принуден да поиска
от дъщеря си – ответницата да му предоставя ежемесечна парчина издръжка в
размер на 741,00, от която се нуждаел за да покрива разходите си, като с
нотариална покана рег. № 7910/31.07.2020 г., том III, № 182 на
нотираус П.П.поканил дъщеря си, считано от получаването й, удостоверено от
нотариуса на 15.09.2020 г., да му предоставя
месечна парична издръжка, като посочил и банкова сметка. ***алния ищец
И.С.И. поддържа, че са налице всички
материални предпоставки, обуславящи възникването на предявеното потестативно
право за отмяна на процесното дарение и моли предявените искове да бъдат
уважени.
Първоначалния ищец И.С.И. е починал в хода на съдебното
производство на 25.12.2020 г. и на основание чл. 227 ГПК
е конституиран като ищец по делото неговия наследник по закон Б.И.И. – син, който
поддържа предявените искове и моли да бъдат уважени. Претендира разноски.
С влязло в сила
определение от 10 януари 2022 г. производството по предявените искове е
прекратено по отношение на ½ ид.ч. от дарените имоти.
Ответницата Т.И.Д.
чрез назначения й особен
представител, счита, че исковете са неоснователни. Поддържа, че пенсията
на ищеца в размер на 654,00 лв. била достатъчна за покриване на неговите нужди,
без да се налага той да получава допълнителни средства от дъщеря си.
Следователно не била налице трайна нужда от издръжка за дарителя. На следващо
място счита, че първоначалният ищец не бил поискал от надарената издръжка. Ответницата
не била поканена надлежно да предостави издружка на дарителя си, тъй като видно
от нотариалната покана и разписката към нея, връчването било оформено по реда
на чл. 47, ал. 1 ГПК и волята на дарителя никога не била достигнала до
надарената му дъщеря. Освен това особения представител на ответницата поддържа,
че ответницата била поставена в обективна невъзможност да предостави исканата
месечна издръжка, тъй като това би поставило, както нея, така и детето й в
положение по- лошо от това на ищеца – дарител.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и
становищата на страните, по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено следното
от фактическа страна и правна страна:
СГС, І ГО, 9 състав, е бил сезиран с кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 227,
ал. 1, б. „в” ЗЗД, съотв. чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД.
В исковата молба от 18.11.2020 г. първоначалният ищец е
поискал ответницата да бъде осъдена да му върне подарените с договора вещи,
след уважаване на претенцията по чл. 227, ал. 1, б. „в” ЗЗД. Следователно искът
е обусловен от резултата по обуславящата претенция за отмяна на дарението, а не
се основава на спорни вещни права върху вещта. При уважаване на иск по чл. 227,
ал. 1, б. „в” ЗЗД отпада правното основание, на което надареният е получил
имуществото, предмет на сделката. Следователно той дължи връщането му, тъй като
в противен случай би се обогатил неоснователно. Ето защо искането да бъде
върнато даденото по отмененото дарение, намира правното си основание в чл. 55,
ал. 1, предл. 3 ЗЗД.
Възникването на предявеното потестативно право за отмяна на дарение
поради отказ на дарителя да доставя на дарителя издръжка, от която се нуждае, по
иска с правно основание чл. 227, ал. 1, б. „в” ЗЗД се обуславя от възникването
в обективната действителност на следните материални предпоставки: 1/ пораждане
на нужда от дарителя за издръжка, която трябва да е трайна съобразно нормалния социален и жизнен статус
на дарителя /доходи, здравословно състояние, невъзможност с получаваните от
него доходи да покрива ежемесечните разходи – за жилище, храна, ток, отопление,
медицинско обслужване, лекарства и пр./; 2/ покана от дарителя към надарения за
даване на издръжка в парично изражение /с оглед на конкретните нужди на дарения
обаче издръжката би могла да се предоставя и в натура/, като и исковата молба
може да представлява покана за заплащане на необходимата издръжка и 3/ отказ от
дарения да дава издръжка на дарителя /изричен или мълчалив/.
Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени с ТР № 1 от
21.10.2013 г. на ВКС по тълк. дело № 1/2013 г., ОСГК, при иск за отмяна на дарение на основание чл. 227, ал.
1, б. „в“ ЗЗД не е налице проява на непризнателност, когато дареният не
предостави поисканата от дарителя издръжка, от която той трайно се нуждае, ако
поради липса на достатъчно средства, с даването на издръжка на дарителя,
дареният би поставил себе си и лицата, които е длъжен да издържа по закон, в
по-лошо положение от това на дарителя.
За да се изясни дали дарителят се нуждае от заплащане на издръжка,
съдът следва да извърши точна съпоставка между стойността на месечно
получаваните доходи и размера на необходимата ежемесечна издръжка /вкл. и за
извънредните, но необходими разходи – напр. за извършване на сложна медицинска
операция, лекарствени средства за възстановяване след тежко заболяване и пр./.
В този смисъл е константната практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК
с Решение № 293/14.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1302/2010 г., IV г. о., ГК и
Решение № 145/01.11.2017 г. на ВКС по гр. д. № 786/
Нуждата от издръжка на дарителя може да се изрази
както в недостиг на парични средства за прехрана, дрехи, покриване на
консумативни разходи, медицинско лечение, квартира и пр., но още и в
необходимост от непосредствена грижа, помощ, включително и от болногледач.
Искането на дарителя към надарения за помощ при покриване всички или част от
потребностите, за които не разполага с финансови средства или има нужда от
гледане, по съществото си е искане за даване на издръжка по смисъла на чл. 227, ал.
1, б. "в" ЗЗД. Не е необходимо дарителят да е претендирал
определена парична сума, която да се предаде еднократно или да се предоставя
периодично от надареното лице. Следва да се приеме, че надареният е поканен да
предоставя средства за издръжка и когато във връзка с конкретна нужда на
дарителя е поканен да предоставя нещо в натура, включително и непосредствени
грижи за здравето, хигиената и домакинството на дарителя с оглед невъзможността
да се справя сам – виж Решение № 435 от 2.11.2011 г. на ВКС по гр. дело № 1370/2010
г., IV г. о., ГК, Решение № 293 от 14.07.2011 г. на ВКС по гр. дело № 1302/2010
г., IV г. о., ГК, Решение № 66 от 19.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4621/2007 г.,
IV г. о., ГК. За преценка на действителната нужда от издръжка е ирелевантно
обстоятелството, че дарителят е подпомаган от трети на правоотношението лица /чрез
предоставяне на жилище, храна, дрехи, лекарства, медицински грижи и пр./. А отказът
на дарения да дава поисканата от него издръжка може да
е изричен или мълчалив, т. е. той може да се изразява и в бездействието на
надарения, който заявява, че ще предостави средства, но не ги предоставя.
В разглеждания случай е
безспорно по делото, че на 06.06.2001 г. е бил сключен договор за
дарение, по силата на който И.С.И. /първоначалният ищец по
делото/ е дарил на дъщеря си Т.И.Д. следните недвижими имоти: ПЪРВИ ЕТАЖ от жилищна сграда, находяща се в гр. София, ул. „******,
състояща се от партерен етаж с магазини, два жилищни етажа и един тавански
етаж, който етаж се състои от три спални, трапезария с кухня, дневна със зимна
градина, тоалетна и баня с тоалетна, с площ на етажа 181,95 кв. м., заедно със
съотевтните идеални части от общите части на сградата и толкова идеални части
от правото на строеж върху мястото, в което е построена сградата, както и
ТАВАНСКО ЖИЛИЩЕ А, находящо се на таванския етаж в същата жилищна сграда, което
таванско жилище се състои от входно антре, предверие, баня с тоалетна, кухня –
трапезария, дневна със зимна градина и покрита тераса с площ на жилището 79,71
кв.м., заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и
толкова идеални части от правото на строеж върху мястото, в което е построена
сградата.
Съгласно чл. 225, ал. 1 ЗЗД с договора за дарение дарителят отстъпва
веднага и безвъзмездно нещо на дарения, който го приема. Договорът за дарение е
едностранен, безвъзмезден договор и не създава за надарения никакви задължения
за издръжка или помощ на дарителя, освен моралното задължение да бъде
признателен към последния за стореното дарение. Но моралното задължение за
даване на издръжка се трансформира в правно задължение при настъпване на
определени в закона обстоятелства, а именно изпадане на дарителя в нужда, която
трябва да е трайна, и отправено от негова страна искане до дарения да му дава
издръжка. В случай, че е налице такова искане и дареният откаже да изпълни
преобразуваното задължение, той проявява непризнателност в обществено укорима
форма, която дава основание дарителят да упражни потестативното си право за
отмяна на дарението, като предяви иска по чл. 227, ал. 1, б. „в” ЗЗД.
От приетата от СГС като компетентно изготвена и неоспорена от страните комплексна
съдебно- медицинска и икономическа експертиза се установява, че дарителят И.С.И.
има следните заболявания: Исхемичен мозъчен инсулт, Хипертонична болест,
Захарен диабет Исхемична болест на сърцето, Предсърдномъждене, Дистална
диабетна полиневропатия, като вещото лице е констатирало, че се касае за мъж,
който след получен мозъчен инсулт през 2016 г. е бил в тежко общосоматично и
неврологично състояние, изискващо непрестанна поддържаща терапия за
съществуващите заболявания. Състоянието му е изисквало прилагане на
антихипертензивни медикаменти, лекарства за регулиране на сърдечния ритъм,
подобряващи мозъчния метаболизъм и кръвооросяване, статини за подобряване на
липидния статус, лечение на повишената кръвна захар, както и лечение против
повишената съсирваемост на кръвта. Впоследствие пред 2020 г. дарителят отново е
хоспитализиран за провеждане на операция за имплантиране на два интракоронарни
стента на сърцето, след което е провел санаториално лечение и за определен
период е имал нужда и е бил с придружител. Съобразно заболяванията на дарителя и
представените по делото доказателства вещото лице изяснява, че допълнителните
средства, необходими месечно във връзка със здравословното състояние на ищеца
са за базисни лекарства в размер на 142,83 лв. месечно; памперси за възрастни в
размер на 69,48 лв. месечно и допълнителни лекарства за последните 3 месеца в
размер на 98,32 лв. месечно, както и 450,00 лв. месечно за грижи в домашни
условия за периода от м. април 2020 г. до м. 10.2020 г., които са били
заплащани на болногледач. Вещите лице са посочили, че необходимите месечни
средства за посрещане на обикновени битови разходи са в размер на 532,00 лв., а
допълнителните средства във връзка със здравословното състояние на
първоначалния ищец – дарител са в размер на 761,00 лв., поради което общите
средства за разходи на дарителя възлизат на 1293,00 лв. При това положение
вещите лица са заключили, че е налице отрицателна разлика между приходите на
дарителя в размер на месечната пенсия от 654,00 лв. и месечните разходи на
ищеца от 1293,00 лв., която се равнява на 639,00 лв.
Въз основа на съвкупната преценка на събраните по
делото писмени доказателства, гласни доказателства чрез разпита на свидетелите С.Й.К.и
К.Р.И., които следва да бъдат ценени като ясни, последователни, житейски
логични и кореспондиращи с останалите данни по делото и заключението на вещите
лица по комплексната съдебно – медицинска и икономическа експертиза, които при
преценката им по реда на чл. 202 ГПК
подлежат на кредитиране, се установява /а и страните не спорят/, че
първоначалният ищец И.С.И. към момента на подаване на исковата молба е бил на 69
години, със здравословни проблеми, страдащ от множество заболявания, и единствения
му доход е бил пенсия в размер на 654,00 лв. месечно. Видно от приложената по
делото декларация на л. 137-140 от
кориците на делото дарителят не е притежавал друго имущество, от което да може
да се издържа, като е имал единствено запазено право на ползване върху жилището,
в което е живял. Средномесечната издръжка на едно лице за 2019 г. и за 2020 г. възлизала
в размер на 564,00 лв., а във връзка със заболяванията на дарителя – той е следвало
да приема ежедневно лекарства, налагащи допълнителни месечни разходи в размер
на около 142,83лв. и допълнително за последните 3 месеца в размер на още 98,32
лв. Дарителят се е нуждаел и от чужда помощ в ежедневието си, тъй като не е
могъл да се самообслужва, което се установява несъмнено и от показанията на св.
Калапиш, която е била наета като болногледач на дарителя.
Предвид гореизложеното настоящият състав приема, че И.С.И. е изпаднал в
трайна нужда от издръжка в периода, предхождащ
смъртта му, настъпила в хода на настоящото производство, поради това, че единственият му
паричен доход /пенсия/ не му е осигурявал
нужните средства за поддържане на нормален жизнен стандарт, съответстващ на
възрастта и здравословното му състояние, нито
на икономическите
и социалните условия в страната.
Противно на поддържаната от особения представител на ответницата
теза, СГС счита, че по делото е доказано, че дарителят
/първоначалният ищец/ е отправил искане до надарената /ответницата/ за даване
на издръжка. В настоящия случай дарителят
е
избрал да връчи поканата за плащане на
издръжка
по реда на чл. 592 ГПК – чрез нотариална покана. Няма съмнение, че
дарителят може да избере начин на връчване на поканата за плащане на издръжка,
включително и чрез нотариална покана и той ще е редовно осъществен, ако е била
проведена процедура по чл. 50 ЗННД, вр. с чл. 47, ал. 1
– 5 ГПК
– отсъствието от адреса по чл. 47 ГПК
се удостовери от длъжностното лице, а съобщенията се считат за връчени, т. е. и
без да е необходимо назначаване на особен представител в нотариалното
производство – в този смисъл виж Решение № 198
от 18.01.2019 г. на ВКС по т. дело № 193/2018 г., І т. о., ТК и Решение № 86
от 27.10.2020 г. на ВКС по т. дело № 2118/2019 г., І т. о., ТК.
Съгласно чл. 50 ЗННД нотариусът може да възложи на определен служител в
нотариалната кантора да връчва съобщения и книжа при условията и по реда на чл. 37
– 58 ГПК,
от което следва, че нотариусът, с оглед възложената му от закона
удостоверителна функция, може да прилага и удостоверява последиците по чл. 47 ГПК,
в това число да прилага фикцията по чл. 47, ал. 5 ГПК. Нотариалната покана е отправена до надарената Т.И.Д., чрез нотариус
рег. № 157 на НК, и е връчена на 15.09.2020 г. по реда на чл. 47, ал. 1 ГПК, на адреса, който е
вписания в регистрите на населението за постоянен и настоящ адрес на
ответницата. Съгласно правилото на чл. 50 ЗННД
при връчването на нотариални покани от нотариуса, респективно от натоварен от
него служител, се спазват правилата на чл. 37
- чл. 58 ГПК.
Когато нотариусът, респективно връчителят не намери адресата на посочения адрес
и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението, връчителят е
длъжен да залепи уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато има
достъп до пощенската кутия, следва да се пусне уведомление и в нея. Смисълът на
залепване на уведомлението и пускането му в пощенската кутия е адресатът да се
яви на указаното в уведомлението място в двуседмичен срок да получи съответните
книжа. Когато лицето не се яви в срока да получи книжата с неговото изтичане се
счита, че книжата са връчени съгласно чл. 47, ал. 5 ГПК. Разпоредбата на чл. 47 ГПК
намира приложение и при връчване на нотариална покана съгласно разпоредбата на чл. 50 ЗННД,
независимо от обстоятелството, че не се назначава особен представител, тъй като
не се касае до исково производство. Относно
обстоятелствата по връчването на процесната нотариална покана и спазването на
изискванията на чл. 47, ал. 1 ГПК съдът кредитира
извършеното от нотариуса по реда на чл. 592, ал.
1 изр. 2 ГПК отбелязване за връчване, което не е опровергано от
ответницата по делото. Следва да се
посочи, че нотариалното удостоверяване за връчване на нотариалната покана,
залепването на уведомлението на основание чл. 47 ГПК,
както и констативният протокол на нотариуса, изготвен във връзка с посещенията
на адреса и конкретните обстоятелства, поради които нотариалната покана не е
могла да бъде връчена, имат характер на официален свидетелстващ документ, с
който нотариусът удостоверява конкретни факти и обстоятелства, и извършени
действия. Като официален свидетелстващ документ нотариалното удостоверяване и
изготвеният от нотариуса констативен протокол се ползват с обвързваща съда
материална доказателствена сила за удостоверените в него факти, на основание чл. 179 ГПК
/вж решение № 163 от 25.02.2016
г. по т. дело № 2ЗЗ5/2014 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о/. Съгласно разпоредбата на чл. 193, ал.
3 ГПК тежестта за доказване неистинността /неавтентичност или
неверност/ на официален документ пада върху страната, която го оспорва. В
процесния случай от страна на ответницата не е направено по делото своевременно
оспорване на нотариалното отбелязване за връчването на нотариалната покана по
реда на чл. 47 ГПК. При липса на такова оспорване на извършеното
отбелязване за връчването на нотариалната покана и на доказателства относно
неистинността на отбелязването по чл. 592, ал.
1 ГПК, следва да се приеме, че нотариалната покана е редовно връчена
на ответницата по реда на чл. 47, ал.
1 ГПК.
На следващо място настоящият състав приема, че когато надареният откаже да
даде издръжка, за дарителя възниква потестативното право да отмени дарението,
като в този случай надареният може да възрази, че ако даде издръжка би поставил
себе си или лица, които издържа, в по-неблагоприятно положение. Това възражение
подлежи на доказване от ответницата и се
упражнява чрез позоваване пред съда на конкретно посочени от него факти. За
тези факти обаче съдът не следи служебно, тъй като те са извън основанието на иска
и ищецът не е длъжен да ги отрича в исковата молба, респ. да доказва
отрицателните факти, при условията на пълно и главно доказване – в този смисъл е практиката на ВКС, обективирана в Решение № 82
от 24.06.2019 г. на ВКС по гр. дело № 2911/2018 г., III г. о. В частност ответницата не доказа, че чрез даването на издръжка би поставила себе си или лица,
които издържа в по-неблагоприятно положение.
Такъв извод не следва от представеното по делото извлечение от банкова сметка ***
Т.Д., което отразява движението по нейна банкова сметка ***.07.2020 г. до
31.12.2020 г. Доказването на това своевременно релевирано от особения
представител на ответницата възражение, следва
да бъде пълно и главно, като доказателствената тежест за неговото установява
принадлежи на страната, която твърди тези положителни факти. Тъй като ответницата
не проведе такова доказване, при прилагане на правилата за разпределение на
доказателствената тежест – арг. чл. 154, ал. 1 ГПК, съдът следва да приеме тези
обстоятелства за неосъществени в обективната действителност.
По изложените съображения съдът формира извод, че са налице
предпоставките по чл. 227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД, поради което предявеният иск се явява основателен.
Дарителят и първоначален ищец И.С.И. е починал в хода на делото, като ищецът Б.И.И. в качеството си на негов наследник
по закон може да иска отмяна на процесното дарение до размера на субективните
си права, произтичащи от наследяването, т.е. той е наследил 1/2 от правото на отмяна на дарението според наследствени му квота, поради което искът следва да се уважи за 1/2 ид.ч. от дарените
имоти.
С оглед на обстоятелството, че обуславящият иск е основателен, следва
да бъде уважен и обусловеният от него облигационен иск с правно основание чл.
55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД за връщане на ½ от дарените имоти при отпаднало
с обратна сила правно основание.
С оглед изхода на спора, на ищцата следва да бъдат
присъдени разноски в общ размер на 5368,91 лв. за
заплатено адвокатско възнаграждение, за възнаграждение за вещо лице и особен
представител съгласно представен списък по чл. 80 ГПК.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответницата дължи заплащане на държавна такса в полза на
СГС в размер на 1301,95 лв.
Водим от горното Софийският градски съд
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ дарение от 06.06.2001 г., извършено с нотариален акт № 64, том II, рег. № 2866, нот. дело № 238/2001
г. на нотариус В.И., с район на действие СРС за 1/2 ид. ч. от дарените имоти,
представляващи ПЪРВИ ЕТАЖ от жилищна
сграда, находяща се в гр. София, ул. „******с площ на етажа 181,95 кв.м., заедно със съответните идеални части от общите части на
сградата и толкова идеални части от правото на строеж върху мястото, в което е
построена сградата, и ТАВАНСКО ЖИЛИЩЕ А, находящо се на таванския етаж в
жилищна сграда в гр. София, ул. „******, с площ на жилището 79,71 кв.м., заедно
със съответните идеални части от общите части на сградата и толкова идеални
части от правото на строеж върху мястото, в което е построена сградата, по
предявения от Б.И.И. с ЕГН **********
/заместил по реда на чл. 227 ГПК починалия в хода на процеса първоначален ищец И.С.И.
в качеството на негов наследник по закон/ срещу Т.И.Д. с ЕГН ********** иск с
правно основание чл. 227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД, като
ОСЪЖДА
Т.И.Д. с ЕГН **********, да предаде на Б.И.И. ½ ид.ч. от описаните по- горе недвижими имоти, на осн.
чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД.
ОСЪЖДА Т.И.Д.
с ЕГН **********,
с адрес: *** да заплати
на Б.И.И. с ЕГН **********, с адрес ***, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК направените разноски в
производството пред СГС в размер на 5368,91 лв. /пет хиляди триста шестдесет и осем лева и деветдесет и
една ст./.
ОСЪЖДА Т.И.Д.
с ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати по сметка на Софийски градски съд,
на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, сумата 1301,95 лв. /хиляда
триста и един лева и деветдесет и пет ст./ за държавна такса.
Решението може да се обжалва с въззивна
жалба пред САС в двуседмичен срок от връчване на препис от съдебния акт.
СЪДИЯ: