Р Е
Ш Е Н
И Е №206
град Шумен,
10.10.2019 г.
Шуменският
окръжен съд, в публично заседание на единадесети септември, две хиляди и
деветнадесета година в състав:
Председател: Ралица Хаджииванова
Членове:1.Йордан Димов
2.Соня С.
при участието
на секретаря Т. Кавърджикова, като разгледа докладваното от съдия Йордан Димов
в. гр. д. №353 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство
по чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение
№725/22.07.2019 г. постановено по гр. д. №1501/2019 г. по описа на Районен съд
– Шумен (ШРС), съдът е издал срещу жалбоподателят А.Н.Б., ЕГН-**********,***
заповед, по силата на която последният е бил задължен да се въздържа от
извършване на домашно насилие спрямо И.Д.К., ЕГН-********** и детето Н.А.Б.,
ЕГН-********** и двамата с адрес ***. С решението е било забранено на А.Н.Б. да
доближава молителката и детето, жилището им – на адрес гр. Ш. и жилището на
родителите ѝ в гр. С..., както и местата за социални контакти и отдих на
молителката И.Д.К. и детето Н.А.Б..
Местоживеенето на детето е определено временно при майката И.К. като е
определен и режим на лични контакти на детето с бащата, както следва – всяка първа
и трета седмица от месеца в събота и неделя от 10 до 17 часа без преспиване.
А.Н.Б. е бил осъден да заплати 25 лв. като държавна такса по сметка на ШРС, 500
лв. за адвокатско възнаграждение в полза на молителката , също и му е наложена
глоба в размер на 200 лв. в полза на държавата на основание чл.5, ал.4 от ЗЗДН.
Недоволни от така постановеното решение са
останали и молителката и ответника в първоинстанционното производство.
Молителката И.Д.К. подава жалба, в която сочи, че е доволна от постановеното
решение в частите, с които е издадена заповед за защита, както и е забранено на
ответника да доближава нея, жилището и в гр. Ш., както и това на родителите
ѝ в гр. С., както и местата за социални контакти на жалбоподателката и
детето за срок от 12 месеца. Същевременно сочи, че е неправилно решението в
частта му с която е определен режим на лични контакти на бащата с детето.
Позовава се на обстоятелството, че домашното насилие е проявено пред детето,
което е възприело конфликта на родителите си, както и на обстоятелството, че в
твърденията на ответника пред първоинстанционният съд няма претенция за
определяне на режим на лични контакти с детето. Моли в тази част решението да
бъде отменено. Моли да ѝ бъдат присъдени сторените по делото съдебни и
деловодни разноски.
По отношение
на посочената въззивна жалба на молителката И.Д.К. отговор е подаден от
ответника А.Н.Б.. В последният се заема становище, че жалбата е неоснователна.
Сочи, че няма извършено домашно насилие нито по отношение на ответницата, нито
по отношение на детето. Оспорва твърдението в жалбата, че производството за
определяне на лични контакти може да е само производство по СК. Моли жалбата да
бъде отхвърлена като неоснователна.
От страна на
А.Н.Б. също е депозирана въззивна жалба против първоинстанционното решение.
Твърди, че първоинстанционното решеине е мотивирано с подадената от молителката
декларация по реда на чл.9, ал.3 от ЗЗДН, като обаче не са събрани достатъчно
надеждни доказателства в тази насока. Намира, че пъровинстанционният съд не е
обсъдил доказателствата, както и не е направил задълбочен анализ и сравнение
между отделните групи доказателства. Намира, че съдът не е кредитирал и обсъдил
представени по делото доказателства, а именно снимки, представени от ответника.
Намира, че посочените снимки могат да установят на коя група свидетели може да
се даде доверие. Намира, че постановеното решение противоречи на събраните
доказателства и респективно е неправилно. Моли да бъде отменено атакуваното
решение, както и да бъде постановено ново такова, с което да бъде отменено
атакуваното решение. Моли да му бъдат присъдени сторените разноски.
По делото е
депозиран и отговор на въззивната жалба на А.Н.Б. от молителката И.Д.К.. В него
се оспорват твърденията в жалбата. Намира, че са налице данни за това, че е
извършено домашно насилие против молителката и детето. Твърденията в молбата са
подкрепени напълно от събраните доказателства – свидетелските показания на И.Х.
и Г.Х., представените медицински документи, от които се установява, че е налице
посегателство върху физическата цялост на молителката. Намира, че
доказателствата установяват твърденията в молбата и първоинстанционният съд
правилно е постановил своя акт, който не страда от пороците упоменати в
жалбата. Моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна, а
първоинстанционното решение потвърдено.
В съдебно
заседание жалбоподателят И.Д.К. се явява лично и с адв. К.Д. ***. Последната
сочи, че поддържа жалбата, както е подадена. Ответника А.Н.Б. се явява лично и
с адв. И. Г. Т. ***. Последните оспорват твърденията в жалбата, поддържат изразеното
в отговора на въззивната жалба становище и поддържат становището от жалбата на
ответника за отмяна на постановеното от първоинстанционният съд решение.
И двете жалби
са депозирани в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и отговарят на
изискванията на чл.260 и сл. от ГПК и като такива се явяват процесуално допустими.
Разгледани по
същество жалбата на А.Н.Б. е неоснователна,
а тази депозирана от И.Д.К. дава основание за преглед на първоинстанционното
решение в обжалваната част по отношение на неговата допустимост на основание
чл.269, изр.1 от ГПК.
След
извършената служебна проверка на постановеното от първоинстанционния съд
решение съдът прие следното от фактическа и правна страна: в настоящото
производство на разглеждане подлежи молба за защита от домашно насилие.
Последната е адресирана от молителката
към лице, с което съжителства на семейно начала, което попада в
хипотезата на чл.3, т.2 от ЗЗДН. По делото се установява, че страните са
живеели на семейни начала на адрес в гр.
С., ул. ... към 23.05.2019 г. Там е живеело и малолетното дете, родено от
връзката им – Н.А.Б., роден на *** г. по делото е приет лист №12366/24.05.2019
г. и СМУ №114/27.05.2019 г., неоспорени като доказателства и установяващи, че
на молителката са нанесени множество телесни увреждания, всяко от които може да
се определи като лека телесна повреда, които са подробно описани в мотивите на
първоинстанционният съд и на основание чл.272 от ГПК въззивният съд в тази част
препраща към мотивите на ШРС. Заключението на съдебният лекар гласи, че на
пострадалата е причинена болка и страдание, като уврежданията можело да бъдат
получени по съобщените от пострадалата време и начин. От писмо с приложена
справка от извършена проверка се установява, че по сигнал на молителката,
подаден на 24.05.2019 г. в 16.10 ч. на РУ – Шумен за скандал между страните
станал на 23.05.2019 г., като ответникът е предупреден на основание чл.65, ал.2
от ЗМВР. По делото е депозирана декларация от молителката по реда на чл.9, ал.3
от ЗЗДН, в която последната е сочила, че на 23.05.2019 г. в гр. С. ответникът
А.Б. ѝ е нанесъл побой с юмруци, ритници, душене и обиди, на 24.05.2019
г. е отрпавил обиди, а на 05.05.2019 г. побой с юмруци.
Установява се
от показанията на социален работник Н.П., че молителката ползва социални
услуги, като е насочена към „Зона за закрила” и ползва ползва подкрепа на
родител, жертва на домашно насилие за срок от шест месеца.
Разпитаните
свидетели дават данни в подкрепа на твърденията в молбата. Макар свидетелката
Г.Х.да не е била пряк свидетел на случилото се и да е научила за него, както от
молителката, така и от майка ѝ - свидетелката И.Х.сочи, че е видяла
молителката лично, като последната споделила за проблеми с ответника, както и
видяла, че последната има зачервявания по краката и шията, които съответстват
на твърденията за душене и нанесени повреди с юмруци и ритници.
Майката на
молителката – свидетелката И.Х.също дава подобни показания. Последната също не
е била пряк очевидец, предвид обстоятелството, че инцидента е станал в жилището
на родителите на ответника (обстоятелството, което се твърди и не се спори от
страните), но при телефонен разговор между свидетелката и молителката проведен
сутринта на 24.05.2019 г. по тона на дъщеря си тя отгатнала, че нещо не е
наред. В рамките на проведеният разговор молителката признала, че ответникът
ѝ нанесъл побой. Ето защо свидетелката И.Х.се обърнала към служители на
РУ Велики Преслав. Препоръчано било от служител на МВР да прибере дъщеря си от
дома на ответника. Във връзка с това свидетелката И.Х.посетила жилището, в
което живеели молителката и ответника към 13.50 ч. на 24.05.2019 г., за да я
изведе оттам. Ответникът и родителите му не били там. Тя видяла, че дъщеря и
била с видими външни следи, като драскотини и зачервявания, а гласът ѝ
бил пресипнал, след което отвела молителката в дома си в гр. Ш.. Сочи, че още
на същият ден посетили съдебна медицина, но било затворено.
Разпитаните
свидетели на ответника – М.С., К.Г., Н.К.– баща на ответника и Т.И.– майка на
ответника сочат, че не са били свидетели на побой извършен от ответника над
молителката. Свидетелят С.свидетелства,
че ответника му признал за скандал между него и молителката и следобеда на
24.05.2019 г. разбрал, че последната го е напуснала. Свидетелят К., съсед
живеещ непосредствено до къщата на ответника, сочи, че на 23.05.2019 г. чул
гюрултия, продължила 10-15 минути, като след това видял ответника да излиза от
къщата се детето, а молителката викала след него и го замерила с бутилка. Не
попитал какво е станало, тъй като му било неудобно. Бащата на ответника сочи,
че в деня и по времето на инцидента не бил вкъщи, нонамира, че отношенията
между страните били нормални. И бащата и
майката на ответника в качеството си на свидетели сочат обтегнати отношения
между страните но представят случващото се като своеволие от страна на
молителката, която сама се изнесла от жилището им без да дава обяснения.
Майката на ответника свидетелства, че напускането ѝ станало поради
обаждане от бившият приятел на молителката. Като цяло тези обстоятелства, твърдени
от родителите на ответника, са извън предмета на доказване в производството.
С оглед на
приетото от фактическа страна съдът намира, че е установено в рамките на
производството извършване на домашно насилие от страна на ответника по
отношение на молителката и малолетното им дете, което е присъствало в момента
на вербалният и физически сблъсък между родителите. Множеството охлузвания и кръвонасядания по
цялото тяло на молителката, които са надлежно установени от изготвеното
медицинско са напълно в съответствие с твърдяното от нея за употребена
физическа сила в опит за саморазправа на ответника с нея с оглед избухналият
преди това вербален конфликт между страните. Причините за това не са от
значение, дори взаимоотношенията между молителката и ответника да са влошени по
вина на първата. Ето защо в тази насока са неотносими показанията на майката и
бащата, които не свидетелстват за нищо свързано с конфликта, освен, че не са
разбрали за него. От друга страна техните показания не кореспондират с
останалият доказателствен материал по делото. Дори свидетелите на ответника Г.и
К. установяват изострени отношения между страните, което не се твърди и се
неглижира от неговите родители. Показанията на посочените двама свидетели
подкрепят данните от останалите събрани доказателства. Същевременно
свидетелските показания на свидетелките на молителката Г.Х.и И.Х.не са в
противоречие, а напротив единни са и допълват останалите събрани доказателства
по делото.
Неоснователни
са направените против решението възражения в жалбата на ответника. Снимки
свалени от социални мрежи в интернет, които не касаят процесният инцидент,
респективно времето на неговото извършване не са доказателства годни да
установяват обстоятелства от предмета на доказване в производството. Същите
биха били неотносими. Неоснователни са твърденията, че първоинстанционният съд
не е направил анализ на събраните доказателства. Видно е, че съдията от ШРС
пространно, подробно и задълбочено е обсъдил събраните доказателства, като изрично
е посочено на кои и поради какви обстоятелства се дава вяра, направен е и
сравнителен анализ на доказателствата.
Установява се,
че молбата за защита е подадена в законовият срок – чл.10 от ЗЗДН, от
легитимирано лице – чл.3, т.2 от ЗЗДН. Спазен е и изискуемият срок от един
месец в рамките на който валидно може да се поиска защита. Насилието е
извършено на 23.05.2019 г. молбата е подадена на 27.05.2019 г. Констатира се
извършено физическо насилие по отношение на молителката изразяващо се във
вербална агресия, както и физическо насилие изразено в множество удари с ръце и
крака по цялото тяло на последната. Въззивният съд намира, че мерките за защита
предприети с обжалваният акт са в пълно съответствие с интензитета и характера
на въздействието и същите следва да бъдат оставени в сила за посочените
периоди.
Предвид
изложеното съдът намира за изцяло неоснователна подадената от А.Н.Б. въззивна
жалба, като последната следва да бъде оставена без уважение, а решението в
обжалваните с нея части да бъде потвърдено, като правилно и законсъобразно.
Жалбата на
И.Д.К. дава основание за преглед на решението в частта, с която по отношение на
малолетното дете Н.А.Б., ЕГН-********** по отношение на допустимостта на
решението в тази му част по смисъла на чл.269, изр.1 от ГПК. В рамките на ЗЗДН
няма норма, която да дава възможност на съдът налагащ мерките за закрила да
определя режим на лични контакти между родител и дете. Това е специално
производство – чл.59 от СК, което е уредено по правилата на Семейният кодекс и
което се гледа по друг съдопроизводствен ред. Нормите, с които са уредени двете
производства са императивни. Съответно при липса на отправено до съда искане
той не може служебно да се произнесе по него в рамките на процедура за даване
на закрила по ЗЗДН. Това не само е очевидно съобразно общите правила на
процесуалното право, но то не се подкрепя от установената в страната практика
по ЗЗДН. След проверка във информационната система „Апис” съдът не установи
нито един акт на съд у нас в подобен смисъл.
Ето защо първоинстанционното
решение в частта за определеният режим на лични контакти на ответника А.Н.Б. с
детето Н.А.Б., ЕГН-********** следва да бъде обезсилено като недопустимо.
Предвид изходът на производството на ответника и жалбоподател А.Н.Б. следва да бъдат възложени
разноските в настоящото въззивно производство. Същият следва да бъде осъден да
заплати на И.Д.К. 250 лв. като разноски за адвокат във въззивната инстанция,
както и да заплати по сметка на ШОС дължимата държавна такса за обжалване по
двете въззивни жалби или общо на 25 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА Решение №725/22.07.2019 г.
постановено по гр. д. №1501/2019 г. по описа на ШРС само в частта, с която първоинстанционният съд е определил временно
местоживеенето на детето Н.А.Б., ЕГН при майката И.Д.К., ЕГН на адрес:..., при режим
на лични контакти на детето с бащата А.Н.Б.,
ЕГН както следва: всяка първа и трета седмица от месеца в събота и неделя от 10 ч.
до 17 ч., без преспиване. При осъществяване
режима на лични контакти бащата да взема и връща детето от
и на адреса на майката, като
приемането и предаването следва да се осъществява със знанието, а при необходимост, по преценка на майката, и в присъствието на
социален работник.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №725/22.07.2019 г.
постановено по гр. д. №1501/2019 г. по описа на ШРС, в останалите му обжалвани
части като правилно и
законосъобразно.
ОСЪЖДА А.Н.Б., ЕГН да заплати на
майката И.Д.К. направените от последната разноски за едвокат в размер на 250 (двеста и петдесет) лева.
ОСЪЖДА А.Н.Б., ЕГН да заплати по сметка
на Окръжен съд – Шумен сумата от 25
(двадесет и пет) лева, представляващи дължимите държавни такси за
разглеждане на депозираните две въззивни жалби.
Решението не
подлежи на касационно обжалване по смисъла на чл.17, ал.6 от ЗЗДН.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.